Мо­жем да из­тък­нем две при­чи­ни за включ­ва­не­то на ме­со­то в хра­ни­тел­ния ре­жим на чо­ве­ка.

Пър­во: По­то­път бе­ше опус­то­шил зе­мя­та и рас­ти­тел­нос­т­та бе­ше уни­що­же­на. А Ной и се­мейс­т­во­то му бя­ха осем ду­ши и те тряб­ва­ше да бъ­дат из­х­ран­ва­ни до по­явя­ва­не­то на но­ва рас­ти­тел­ност. Но има ед­на вто­ра, по-дъл­бо­ка при­чи­на за до­пус­ка­не на ме­со­то. Чо­ве­кът бе­ше ста­нал нас­лед­с­т­вен греш­ник. При­ро­да­та му бе­ше пок­ва­ре­на и той вър­ше­ше зло. Бог же­ла­еше ми­лос­ти­во да скъ­си чо­веш­кия жи­вот, за да му се от­не­ме въз­мож­нос­т­та за шко­лу­ва­не в не­чес­ти­ето. И дейс­т­ви­тел­но, ако раз­г­ле­да­ме две­те ро­дос­ло­вия, съ­от­вет­но в Би­тие 5 и 11 гл., пър­во­то, пре­ди по­то­па, а вто­ро­то, след раз­ре­ша­ва­не­то на мес­на­та хра­на, ще кон­с­та­ти­ра­ме след­ния уди­ви­те­лен факт. До­ка­то пре­ди по­то­па сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та е би­ла 800-900 го­ди­ни, то след по­то­па тя спа­да ряз­ко до 175 год. Ме­со­то скъ­ся­ва чо­веш­кия жи­вот. Ако се­га за­пи­та­те ко­га изоб­що е за­поч­нал чо­век да кон­су­ми­ра ме­со, мо­жем да до­пус­нем, че Но­еви­те съв­ре­мен­ни­ци ве­ро­ят­но са яли ме­со пре­ди Бо­жи­ето раз­ре­ше­ние. Хрис­то­во­то из­каз­ва­не за пред­по­топ­ния свят ни вну­ша­ва та­зи идея. Той каз­ва за тях: "ядя­ха и пи­еха", и мо­же би, то­ва е ука­за­ние за прес­тъп­ва­не на Бо­жи­ята на­ред­ба.

Но с раз­ре­ша­ва­не­то на мес­на­та хра­на Бог пред­пи­са и три ог­ра­ни­че­ния, за да бъ­дат све­де­ни до ми­ни­мум вред­ни­те пос­ле­ди­ци от ме­со­то.

Пър­во­то ог­ра­ни­че­ние е в не­пос­ред­с­т­ве­но след­ва­щия стих – Бит. 9:4: „Ме­со оба­че с жи­во­та му - т.е. с кръв­та му да не яде­те."

Кръв­та не тряб­ва­ше да се яде, ме­со­то тряб­ва­ше да бъ­де из­ми­ва­но от кръв­та. За­що? – Левит 17:11,12: „3aщо­то жи­во­тът на тя­ло­то е в кръв­та, ко­ятo Аз ви да­дох за да пра­ви­те оми­лос­ти­ве­ние на жер­т­ве­ни­ка за ду­ши­те си... За­то­ва ка­зах на из­ра­еля­ни­те: ни­то един чо­век от вас да нe яде кръв."

Кръв­та бе­ше гла­вен жер­т­вен еле­мент, с нея ста­ва­ше оми­лос­ти­ве­ние и про­ще­ние на гре­хо­ве­те по си­ла­та на жи­во­та. Тя бе­ше не­що свя­то, свър­за­но със свя­ти­те служ­би, и за­то­ва не тряб­ва­ше да се из­пол­з­ва за хра­на. То­га­ва Бог е об­ля­къл заб­ра­на­та в ре­ли­ги­оз­на фор­ма, но днес ние зна­ем, че кръв­та е вред­на и труд­нос­ми­ла­ема хра­на. Вто­ро­то ог­ра­ни­че­ние на­ми­ра­ме в Левит 3:17: „Ве­чен за­кон ще бъ­де във всич­ки­те ви по­ко­ле­ния, във всич­ки­те ви жи­ли­ща, да не яде­те ни­то тлъс­ти­на, ни­то кръв."

Тлъс­ти­ни­те не тряб­ва­ше да се кон­су­ми­рат. Мо­ти­вът е из­тък­нат в Левит 7:23-25: „Ка­жи на из­ра­еля­ни­те: Да не яде­те ни­как­ва тлъс­ти­на... за­що­то кой­то яде тлъс­ти­на от жи­вот­но, от ко­ето се при­на­ся жер­т­ва чрез огън на Гос­по­да, то­зи чо­век, кой­то би ял от нея, ще бъ­де из­т­ре­бен из­меж­ду на­ро­да си."

Тлъс­ти­ни­те бя­ха съ­що жер­т­вен еле­мент, те се из­га­ря­ха на ол­та­ря. Ед­ва в пос­лед­ни­те го­ди­ни се изяс­ни в ме­ди­ци­на­та вре­да­та от жи­во­тин­с­ки­те маз­ни­ни. В БТА "Па­ра­ле­ли" от 1979 г. че­тем в ед­на ста­тия на д-р Ива­нов:

“Мес­на­та ди­ета има още ед­но съ­щес­т­ве­но неу­доб­с­т­во, ко­ето е свър­за­но сьс зна­чи­тел­ни­те ко­ли­чес­тва маз­ни­ни в са­мо­то ме­со: 40 % от маз­ни­ни­те в на­ша­та хра­на ид­ват тък­мо от ме­со­то. А доб­ре е из­вест­но, че жи­во­тин­с­ки­те маз­ни­ни спо­ма­гат да се по­ви­ша­ва хо­лес­те­ро­лът в кръв­та, ко­ето во­ди до ран­но раз­ви­тие на ате­рос­к­ле­ро­за. Под­чер­та­ва се, че съ­дър­жа­ни­ето на хо­лес­те­рол в кръв­та на ве­ге­та­ри­ан­ци­те е зна­чи­тел­но по-нис­ко. А то­ва, осо­бе­но за въз­рас­т­ни­те, е от го­ля­мо зна­че­ние. "

И ед­но тре­то ог­ра­ни­че­ние сре­ща­ме в Св. Пи­са­ние. То се със­тои в из­вес­тен под­бор на жи­вот­ни­те. В Биб­ли­ята те са кла­си­фи­ци­ра­ни в два ти­па от­нос­но хра­не­не­то: чис­ти и не­чис­ти. Чис­ти­те са раз­ре­ше­ни за яде­не, а не­чис­ти­те - заб­ра­не­ни. Най-сис­те­ма­тич­но то­ва раз­де­ле­ние е да­де­но в Ле­вит 11 гл., ко­ято се­га ще про­учим, но тряб­ва да се има пред­вид, че то да­ти­ра мно­го пре­ди Мойсе­ево­то вре­ме, още от вре­ме­то на по­то­па. В кни­га­та Би­тие се по­соч­ва, че от не­чис­ти­те жи­вот­ни се при­юти­ли в Но­евия ко­раб са­мо по ед­на двой­ка, за­що­то те не се из­пол­з­ва­ха ни­то за хра­на, ни­то за жер­т­воп­ри­но­ше­ние. Ето и то­ва раз­п­ре­де­ле­ние – Левит 11:3-22,29,30: „Из­меж­ду жи­вот­ни­те вся­ко, ко­ето има раз­д­во­ени ко­пи­та и е с раз­це­пе­ни ко­пи­та, и nре­жи­вя, не­го да яде­те. Оба­че от оне­зи, ко­ито пре­жи­вят, или от оне­зи, коиmo имат раз­д­во­ени ко­пи­та, да не яде­те след­ни­те: ка­ми­ла­та, за­що­то пре­жи­вя, но ня­ма раз­д­во­ени ко­пи­та; тя е не­чис­та за вас; кри­ещи­ят се гри­зач, за­що­то nре­жи­вя, но ня­ма разд­во­ени ко­пи­та; той е не­чист за вас; ди­вия за­ек, за­що­то пре­жи­вя, но ня­ма раз­д­во­ени кonuтa; той е не­чист за вас; и сви­ня­та, за­що­то има раз­дво­ени ко­пи­та и е с раз­це­пе­ни кoпuтa, но не npe­жи­вя; тя е не­чис­та за вас. От тях­но­то ме­со да не яде­те... Из­меж­ду всич­ки жи­вот­ни, ко­ито са във во­ди­те да яде­те след­ни­те: всич­ки вод­ни, ко­ито имат пер­ки и люс­пи, в мо­ре­та­та и peкитe, тях да яде­те... Из­меж­ду пти­ци­те да не се до­кос­ва­те до след­ни­те: да не се ядат, по­не­же са сквер­ни: оре­лът, ле­шо­ядът, чер­ни­ят ле­шо­яд, чер­ве­на­та ка­ня, чер­на­та ка­ня спо­ред ви­до­ве­те щ, вся­ка вра­на спо­ред ви­до­ве­те щ, ку­ку­мяв­ка­та, со­ва­та, чайка­та, яс­т­ре­бът спо­ред ви­до­ве­те му, мал­ки­ят бу­хал, кор­мо­ра­нът, го­ле­ми­ят бу­хал, бе­ли­ят бу­хал, пе­ли­ка­нът, ри­ба­рят, щър­ке­лът, чап­ла­та спо­ред ви­до­ве­те щ, па­пу­ня­кът и при­ле­път.

Всич­ки кри­ла­ти nъл­зя­щи, кouтo хо­дят на че­ти­ри кра­ка, да бъ­дат сквер­ни за вас... Из­меж­ду пъл­зя­щи­те, ко­ито пъл­зят по зе­мя­та, след­ни­те да бъ­дат не­чис­ти за вас: не­вес­тул­ка­та, миш­ка­та, го­ле­ми­ят гу­щер сnoред ви­до­ве­те му, ана­кът, са­ла­ман­дъ­рът, гу­ще­рът, кър­ти­ца­та и ха­ме­ле­онът.”

То­ва раз­п­ре­де­ле­ние на жи­вот­ни­те на чис­ти и не­чис­ти е да­де­но нак­рат­ко и във Втор.14:4-20. 3а су­хо­зем­ни­те жи­вот­ни са по­со­че­ни два бе­ле­га - под­хо­дя­щи за хра­на са оне­зи, ко­ито имат раз­д­во­ени ко­пи­та и пре­жи­вят. Ако еди­ни­ят бе­лег лип­с­ва, жи­вот­но­то е не­чис­то. Спе­ци­ал­но са от­бе­ля­за­ни ка­ми­ла­та, за­екът и сви­ня­та.

Ка­ми­ла­та из­г­леж­да да е с раз­це­пе­ни ко­пи­та, но има ед­но къл­бо от­зад на кра­ка, при­лич­но на пе­та и ве­ро­ят­но за­то­ва е обя­ве­на за не­чис­та.

В ня­кой пре­во­ди в ст. 5 се спо­ме­на­ва пи­том­ни­ят за­ек, но в ев­рейс­кия ори­ги­нал стои ду­ма­та "ша­фан", ко­ето оз­на­ча­ва "кри­ещ се". То­ва са кро­ли­ци­те, ко­ито Со­ло­мон спо­ме­на­ва в Пр. 30:26: „Кро­ли­ци­те, ко­ито са спаб на­род, но пос­та­вят жи­ли­ща­та си на ка­на­ра."

Кро­ли­ци­те, въп­ре­ки че не пре­жи­вят бук­вал­но, имат пред­раз­по­ло­же­ние към пре­жи­вя­не­то чрез дви­же­ни­ето на че­люс­ти­те, чрез вид кът­ни­ци, при­над­ле­жа­щи на пре­жив­ни­те и чрез ана­то­мич­но­то ус­т­ройс­т­во на сто­ма­ха. Пи­том­ни­ят за­ек не съ­щес­т­ву­ва­ше ни­то в Па­лес­ти­на ни­то в Си­най, но ди­ви­ят за­ек е пред­с­та­вен в те­зи об­лас­ти с че­ти­ри раз­но­вид­нос­ти. Та­зи би­оге­ог­раф­с­ка под­роб­ност со­чи съ­вър­ше­на­та обек­тив­ност на Биб­ли­ята. В ст.6 се го­во­ри за ди­вия за­ек, кой­то на ев­рейс­ки се на­ри­ча "ар­на­бет".

Съг­лас­но ен­цик­ло­пе­дич­но съ­чи­не­ние, пуб­ли­ку­ва­но под ре­дак­ци­ята на проф. Гра­се от Сор­бо­на­та, не­от­дав­наш­ни из­с­лед­ва­ния по­каз­ват, че пи­том­ни­ят за­ек прак­ти­ку­ва двой­но хра­нос­ми­ла­не, съв­сем спе­ци­ален вид пре­жи­вя­не, на­ре­че­но от спе­ци­алис­ти­те "ко­екот­ро­фи­я". Как­то под­чер­тах­ме, в на­шия текст се го­во­ри не за пи­том­ния, а за ди­вия за­ек. Стро­го на­уч­но пог­лед­на­то той не пре­жи­вя, но сдъвк­ва хра­на­та си ка­то пре­жив­но жи­вот­но и то­зи ма­ни­ер пра­ви впе­чат­ле­ние на обик­но­ве­ния чо­век. Ко­га­то каз­ва­ме, че слън­це­то за­ляз­ва, ни­кой не счи­та че се заб­луж­да­ва­ме, ма­кар че стро­го на­уч­но слън­це­то изоб­що не за­ляз­ва.

Мо­же би, за нас най-се­ри­озен е слу­ча­ят със свин­ско­то ме­со. Вся­ко ме­со е ток­сич­на хра­на, (ток­си­ни - от­ро­ви). То­ва се от­на­ся с най-го­ля­ма си­ла за свин­с­ко­то ме­со, и по­не­же у нас твър­де мно­го се кон­су­ми­ра, не­ка се спрем нак­рат­ко на съв­ре­мен­ни­те ме­ди­цин­с­ки из­с­лед­ва­ния. Свин­с­ко­то ме­со е бо­га­то на хис­та­мин - ве­щес­т­во, иг­ра­ещо ре­ша­ва­ща ро­ля при всич­ки въз­па­ли­тел­ни про­це­си и алер­гич­ни за­бо­ля­ва­ния (ас­т­ма, сен­на хре­ма, коп­рив­на трес­ка...). Ня­кои упо­ри­ти гной­ни ци­реи, аб­с­це­си на пот­ни­те жле­зи и об­ри­ви на ко­жа­та за­поч­ват да оз­д­ра­вя­ват, ед­ва ко­га­то в хра­не­не­то на бол­ния се из­бяг­ва свин­с­ко­то ме­со. Съ­еди­ни­тел­на­та тъ­кан при сви­ня­та е осо­бе­но бо­га­та на ся­ра­.То­ва до­веж­да до рев­ма­тич­ни за­бо­ля­ва­ния и преж­дев­ре­мен­но из­нос­ва­не на став­ни­те хру­щя­ли. Свин­с­ко­то ме­со съ­дър­жа го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва хо­лес­те­рин, кой­то скле­ро­зи­ра кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. На­ли­чи­ето на хо­ле­сте­рин е свър­за­но, ос­вен то­ва, с кан­це­ро­ген­ни (ра­ко­ви) из­ме­не­ния на клет­ка­та. Пре­дим­но в бе­ли­те дро­бо­ве на сви­ня­та са кон­цен­т­ри­ра­ни но­си­те­ли­те на епи­де­мич­ния грип. А точ­но те се пре­ра­бот­ват ма­со­во във вид на кол­ба­си. Нат­ру­па­ни­ят ме­ди­цин­с­ки опит по­каз­ва, че през вре­ме на го­ле­ми, пов­се­мес­т­ни епи­де­мии, гри­път е по­ща­дя­вал тък­мо мо­ха­ме­дан­с­ки­те стра­ни, къ­де­то е не­до­пус­ти­мо кон­су­ми­ра­не­то на свин­ско ме­со. При то­ва по­ло­же­ние, в свет­ли­на­та на съв­ре­мен­ни­те ни поз­на­ния, свин­с­ко­то ме­со и свин­с­ка­та мас би тряб­ва­ло все по­ве­че да от­па­дат ка­то хра­ни­те­лен про­дукт.

Изт.: