Това е пета глава от книгата на Марк Финли "Открития в пророчеството"
Тази вечер бих искал да ви заведа в град Ерусалим. Град Ерусалим е един от най-очарователните градове в света. Посещавал съм Ерусалим множество пъти и всеки път аз съм бил удивен от културата, историята на Ерусалим и мозайката от различни личности. Когато минеш през една от вратите на този стар град, ти непосредствено се озоваваш в една тълпа от евреи, араби, християни, туристи и бизнесмени от целия свят. Ерусалим е един наистина очарователен град с изключителна и удивителна култура. Винаги съм се възхищавал на юдеите в този град - древните израилтяни, евреите. Израилтяните вярват, че Ерусалим им е бил даден от Бога. И когато вървиш през града днес, можеш да усетиш във въздуха аромата на пресни плодове, можеш да чуеш разговорите в тесните калдъръмени улички - това е едно удивително място. Но винаги съществува това чувство у древните евреи, че Бог им е дал града. Че града е техен, защото Бог им го е дал. Няма по-свято място за древния юдеин, от това, което е непосредствено до известния Дворец на скалата. Той е бил построен през осми век от мюсюлманите. Точно там се намира стената на плача, т.е. западната стена, която е остатък от Соломоновия храм. Естествено, след като той бил разрушен, тя е построена отново от юдейския четверовластник Ирод. Хиляди юдеи идват до тази стена и пишат своите молитви на листчета хартия. След това ги поставят в нея. Тяхната молитва е да се възвърне славата на древното царство. Тази стена е толкова важна за юдеите, защото те вярват, че един ден Бог ще възстанови Соломоновото царство. Те вярват, че признак за това е тази стена. Но точно над тази стена е Дворецът на скалата. Това е второто от най-светите места за нашите приятели - мюсюлмани. Този дворец е бил построен над скалата, на която се предполага, че Авраам е щял да принесе Исмаил в жертва. Някой ще каже: "Почакай малко! Библията казва, че Авраам е щял да принесе Исаак." Нашите приятели - мюсюлмани вярват, че Авраам е щял да принесе Исмаил, защото той бил обещаното дете. И така, те построили този удивителен Дворец точно над скалата, на която Авраам - бащата на исляма, е щял да принесе Исмаил в жертва. Те също вярват, че Мохамед се е възнесъл на небето от това място. Можете да си представите този конфликт: западната стена, надолу от Двореца, която е най-святото място за юдеите, Дворецът на скалата - най-святото място за нашите приятели - мюсюлмани и освен това още едно противоречие - и едните и другите вярват, че Ерусалим е техен град. Това е причината, поради която процесът на установяване на мир в Средния изток е бил разстройван в продължение на толкова дълго време - поради двете деца на Авраам - Исмаил и Исаак. Така, че Ерусалим наистина е град на голям конфликт. Той е обект на гигантската борба между две идеологии - от едната страна са евреите, а от другата - арабите. Но почакайте! Има още един, който също е бил роден тук. Един друг, който дойде в тази земя. Ерусалим означава "град на мир", но е изпълнен с конфликти. Ще има ли някога мир в Ерусалим? Но има ли някой, който е идвал тук и който може да прекрати конфликтите в света? В този град на мир избухват бомби, взривяват се автобуси. Хиляди са загубили живота си през вековете и днес улиците на Ерусалим са кървави улици. Но има ли някой, който е идвал тук в този град и който може да донесе мир на нашето разтревожено сърце и мир на този размирен град? Има ли някой, който е дошъл и е живял тук преди 2000 години? Който е дошъл с друг вид сила и друго царство? Един, който е дошъл тук и който може да промени не само Ерусалим, като размирен град, но може да промени и нашето обезпокоено сърце? Когато дойде, Той каза: Йоан 18:36: "Моето царство не е от този свят. Ако царството ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят..." Ерусалим е центърът на Исляма, центърът на Юдеизма, но той също е центърът на Християнството. Преди 2000 години Исус дойде в Ерусалим и каза: "Моето царство не е от този свят." То не беше царство на меча, но царство на Духа. Не беше царство, чиято мощ щеше да покори римската армия, но царство, чиято мощ щеше да покори греха в сърцето - царство на Духа, царство на душата. В нашия век на военни действия, в нашия век на ядрено въоръжаване, ми се струва, че ние се нуждаем от друг вид царство. Едно царство на сърцето, царство на душата, царство на духа. Силата, от която се нуждаем днес, не е ядрената сила, но силата на Христос, за да надмогнем над непреодолимите навици. Силата на Христос, за да победим нежелани навици, силата на Христос, която да избави хората от наркотиците, силата на Христос, за да избави хората от алкохола, силата на Христос, за да избави хората от страстите им, силата на Христос, за да избави хората от злия им нрав. Може би Този, който беше тук преди 2000 години държи ключа към тази победа. Следвайте ме внимателно. Ако Христос е просто един добър човек, ако Исус е просто един морален и етичен учител, ако Христос е просто един философ, тогава Той не може да осигури Божествена сила. Философът може да даде идеология, но философът не може да осигури сила, която да влезе в теб и да те промени. Така, че ние имаме нужда от нещо повече, отколкото да знаем, какво да направим. Ние се нуждаем от сила, за да го направим, приятели. Ние имаме нужда от нещо повече, отколкото древната философия на някои светии от Средния изток. Ние имаме нужда от нещо повече отколкото мистични водачи, които да ни представят евтини философии. Ние се нуждаем от Божия Син, Който може да дойде и да преобрази живота ни. Нека да тръгнем на пътешествие тази вечер и да видим, кой в действителност е бил Той. Защото само, когато разбереш наистина, кой е Той, ти можеш да получиш силата, с която да промениш живота си. Исус казва в Йоан 5:39: "Тези са Писанията, които свидетелстват за Мен". Бих искал да ви взема на пътешествие тази вечер, за да проследим живота на Исус Христос. Биографиите на хората се пишат след като са живели, но удивително е, че биографията на Исус е написана преди да е живял. Нека да вземем, например, една римска арена. 25 хиляди души стоят наоколо. Те крещят и реват. Християни биват хвърляни на лъвове. Те ги разкъсват. Това, което става на арената е спорт. Но почакай малко! Какво дава на тези християни такава вяра, за да свидетелстват? Защо те желаят да бъдат хвърлени на лъвовете? Защо те не се страхуват да бъдат измъчвани и да бъдат изгорени на клада? Защото вярват, че Христос е повече от просто един добър човек. Христос е повече от просто един етически философ. Христос е повече от просто един религиозен учител. Те вярват, че Исус е Божият Син, обитаващ в човешка плът. Те вярват, че Той е дошъл от небето. Те вярват, че да се откажеш от вярата си в Него означава да загубиш вечния живот. Нека да погледнем към живота Му тази вечер. Какво им е дало такава сила? Какво им е дало такава смелост? Какво им е дало такава твърдост? Какво им е дало тази способност да свидетелстват? И как можем ние да получим тази сила в своя живот? Пророчеството предварително е разкрило мястото на Христовото рождение, начинът, по който щеше да се роди, предаването Му и всички събития, съпровождащи смъртта Му. Нека да се върнем обратно към едно древно пророчество в книгата на пророк Михей написано 700 години преди Христос. Михей 5:2: "А ти, Витлееме Ефратов, от тебе ще излезе Този, Който ще бъде владетел в Израил." Пророк Михей пише 700 години по-рано. Той назовава градът, в който Исус щеше да се роди. Кой е бил градът? Витлеем. "Леем" означава "пекар" или "хляб". "Витлеем" означава "къщата на пекаря". Исус - хляба на живота, беше роден във Витлеем - градът на пекаря. Но кой е градът, в който Исус е живял? Витлеем ли е този град? Градът, в който Исус е живял е Назарет. Назарет е на север в Галилея, а Витлеем е на юг в Юдея. Нека да предположим, че вие и аз сме на посещение на святото семейство. И нека това става два месеца преди рождението на Исус и Мария е била бременна от седем месеца. Посещаваме Назарет, който е на 58 километра северно от Витлеем. Днес разстоянието може да се измине за няколко минути с автобус, но тогава е била необходима седмица, за да се отиде с магаре. Но нека да предположим, че посещаваме Мария и Йосиф в Назарет и ги питаме: "Йосифе, къде ще бъде родено детето?" Йосиф ще отговори: "В Назарет, разбира се." Питаме някой друг, например съседите: "Къде ще бъде родено детето?" "В Назарет." Да предположим сега, че Мария е от девет месеца бременна и остават две седмици, за да роди. Питаме сега: "Къде ще бъде родено детето?" Мария е от девет месеца бременна. Тя няма намерение да отива никъде, нито да язди магаре. Но в същия ден, в който святото семейство пристига от Назарет във Витлеем, Месия бил роден. Това е чудо. Христос е бил роден във Витлеем точно така, както е било предсказано от пророк Михей 700 години по-рано. Но вие знаете, че когато Яков събрал своите деца около себе си, за да ги благослови, той казал думите, които четем в книгата Битие написана 1500 години преди рождението на Месия. В Битие 49 глава Яков казва: "Не ще липсва скиптър от Юда, докато дойде Сило" т.е. Месия. Яков имал 12 сина. Той казал: "Един от тях - Юда, ще управлява, когато Месия се роди". Той е можел да даде 11 погрешни от всичко 12 възможни отговора. Следете мисълта ми! Да предположим, че вие сте се обзаложили и в 11 от всички 12 случая сте загубили по 1000 долара и само веднъж от 12 пъти сте спечелили 1000 долара. Харесвате ли това съотношение 11 към 1? Ако на някой му харесва, нека си вдигне ръката. Това въобще не ви харесва, нали? Някои хора казват, че библейските пророчества просто улучват и че това е някаква голяма случайност. В това пророчество има 11 възможности да се сгреши и само една възможност да се даде правилен отговор. Христос бил роден точно във Витлеем, точно в Юдея, точно така както било предсказано. Приятели, Библията не е обикновена книга и Христос не е обикновен човек. Само един единствен случай има в историята, когато девица е заченала и родила син. Пророк Исая е пророкувал това повече от 600 години по-рано. Нека да прочетем заедно Исая 7:14: "Ето, девица ще зачне и ще роди син и ще го нарече Емануил". Какво означава Емануил? Бог с нас. Това е Божествено чудо - девица единствен път в историята да зачене и да роди. Исус е бил заченат от Светия Дух в утробата на Мария и пророк Исая е предсказал това. Библията не е обикновена книга. Христос не е обикновен човек. Когато изучавате живота на Христос в Библията, вие откривате, че биографията на Исус е била написана предварително. В Лука 1:28-31 ангелът на пророчеството потвърждава, че предсказанията на Исая са верни. Знаете, че има някои, така наречените скептици, които казват: "Когато Исая 7:14 съобщава, че девица ще зачене, тази, която е заченала е била млада жена и ние не мислим, че това е пророчество." По-добре да слушам ангела, отколкото да слушам някой скептик. Ето, вижте в Лука 1:28-31 са записани думите на ангелът, който казва: "И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус." В действителност ангелът казва, че това е изпълнение на пророчеството на Исая. Наистина Исус беше повече отколкото един добър човек, повече от един учител по етика, повече от един морален философ. Той беше Божият Син, защото когато овчарите в небето погледнаха нагоре и видяха светлината на небето, ангелите пееха: "Слава на Бога в небето." Това бебе, което се роди в една ясла във Витлеем беше Божият Син. Исус Христос, Този, Който дойде, е Този, Който може да преобрази живота ти. В книгата Числа 24:17 Библията беше казала, че ще се издигне звезда от Яков. Това е 1500 г. по-рано. И това бе звездата, която заведе мъдреците точно на мястото, където се роди Исус. Целият Стар завет е изпълнен с тези пророчества. Ще бъде роден във Витлеем. Ще бъде роден от девица. Ще бъде роден в Юдея. Звезда ще води мъдреците. Защо тези пророчества са толкова прецизни? За да могат размишляващите умове и търсещите сърца, интелигентните хора да почувстват, че Христос не е просто един философ, че не е просто един добър човек и етик. Но Той е Божият Син. И Той може да ти даде вечен живот. Начинателят на вечния живот е действителен. Исая 61 предсказва службата на Този Месия. Чуйте: "Господ Ме е помазал да благовествам на кротките." Нуждаеш ли се от благи вести тази вечер, приятелю? Благата вест, че греховете ти могат да бъдат простени, че животът ти може да бъде преобразен. "...Да превържа сърцесъкрушените..." Съкрушено ли е твоето сърце тази вечер? Исус може да превърже раните на твоето съкрушено сърце - съкрушено от развод, съкрушено поради смъртта на детето ти или на любимия. "...Да проглася освобождение на пленниците..." - тук се крие тайната на силата. Тук е отговорът на въпроса, как можем да преодолеем непобедими навици. Исус щеше да прогласи освобождение на пленниците - пленници на страстите, пленници на алкохола, пленници на наркотиците, пленници на гнева, пленници на раздразнителността, пленници на недоволството, пленници на егоизма и егоцентризма. Библията казва: "Той ще прогласи освобождение на пленниците." Ти можеш да си отидеш свободен. Христос прави повече, отколкото да ти покаже пътя, по който трябва да вървиш. Той ти дава сила, за да вървиш по този път. Христос прави повече, отколкото да напише един морален договор. Той влиза в твоя живот чрез Светия Си Дух. Той може да преобрази живота ти. Християнството не означава да скърцаш със зъби, да стискаш юмрук и да се надяваш да живееш морален живот. Християнството не означава да знаеш нещо, а да обичаш някого. Чрез Своята сила Исус Христос дава сила на пленниците, Той отваря затвора на вързаните, освобождава хванатите от зли духове. Той може и днес да освобождава мъжете и жените попаднали в ръцете на Сатана. Библията казва, че Той ще прогласи освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните. Исус Христос е повече от един добър човек. Той вървеше през тълпата, докосваше очите на слепите и те се отваряха, докосваше ушите на глухите и те чуваха. Този Христос докосна човек, чиято ръка бе парализирана и той оздравя. Този Христос докосваше сакати и те скачаха и ходеха отново. Този Христос прие Мария Магдалена, която бе хваната в акта на прелюбодейство и доведена при Него. Той пишеше на пясъка греховете на тези, които я доведоха. Той каза: "Жено, къде са твоите обвинители?... Иди си и не съгрешавай вече! Аз не те осъждам. Аз ти прощавам. Моите ръце са протегнати към теб тази вечер. Може би другите не искат да ти простят и те осъждат, но Аз не те осъждам. Аз ти прощавам", каза Исус. Приятелю, само Христос може да прощава грехове. Ако Исус беше просто един морален философ, Той нямаше да може да прощава нашите грехове. Но Този, Който дойде от небето, Този, срещу Когото ние съгрешихме, бе в човешка плът, живя съвършения живот, който ние трябваше да живеем, преживя смъртта, която ние трябваше да преживеем. И Този Христос е жив и протяга ръка към теб тази вечер, за да ти предложи спасение. Осъждането може да бъде отнето. Вината може да бъде отнета. Ти можеш да получиш мир тази вечер. Твоите грехове могат да бъдат простени тази вечер. Неговата сила може да те преобрази тази вечер. Той живя преди 2000 години и показа Своята Божествена сила като отваряше слепи очи и глухи уши. Тази сила е също толкова действителна тази вечер. Този Христос е също толкова действителен тази вечер. И Той присъства тази вечер на нашата среща чрез Светия Си Дух. Той желае не само да научиш нещо, но Той иска промяна на сърцето и живота. Божия Дух може да дойде тук тази вечер и може да те промени и да те преобрази. По време на живота Си тук на земята Исус отиде на гроба на Лазар. Лазар беше мъртъв от четири дни. Исус дойде до гроба му и извика: "Лазаре, излез!" Само Божият Син има власт над смъртта. Само Божия Син може да извърши възкресение от гроба. Той е повече от един добър човек. Той е повече от един етичен и морален философ. Той може да прощава грехове. Неговата сила може да променя живота. Той може да възкресява мъртвите. Бих желал да сложа в краката Му всичко, което съм и всичко, което имам. Ако Той е Бог и аз Го отмина, пропуснал съм всичко. Ако Той е морален философ и Го отмина, някой друг морален философ ще дойде. Ако Той е учител по етика и аз Го отмина, някой друг ще дойде с друго учение. Но Той наистина е Божият Син. Ако Той наистина е живият Христос, ако Той наистина ми предлага вечен живот и аз Го отмина, тогава аз съм изпуснал всичко, приятелю. Тази вечер Христос ти говори чрез страниците на Своето слово. През последните 24 часа от живота Му се изпълниха с поразителна точност пророчества, написани стотици години по-рано. Парчетата от мозайката съвпадат едно с друго с необичайна прецизност. Пророчествата са се изпълнили едно след друго в края на живота Му. Защо? За да могат мислещите умове и търсещите сърца да се уверят, че този Христос е Синът на живия Бог. Как мога да преодолея греха? Как мога да преодолея непобедимите навици в своя живот? Ела с мен за малко в една градина наречена Гетсимания. И там през последните часове на живота Си, Исус дойде и коленичи между дърветата и каза: "Отче, не Моята, но Твоята воля да бъде." Остави този зъл нрав, остави страстите, остави този гняв, остави това клюкарство, остави този алкохол, остави тези наркотици. Исус ги остави там, приятелю. Светът трепереше на везните. Исус каза: "Не моята, но Твоята воля да бъде." Като приемам, че Исус е Божият Син, аз идвам до своята Гетсимания. Аз идвам и казвам: "Господи, аз съм Твой. Всичко, което имам, е Твое." И Този необикновен Христос придава на нашето сърце сила и твърдост. През последните 24 часа от живота Му светът бе поставен на везните. Тогава Той наклони везните. Исус - Божият Син, живият Христос изпълни едно след друго пророчествата. Вижте това невероятно пророчество записано в Псалм 41:9: "Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мен." Давид е изказал това пророчество 1000 години по-рано. Предсказание, което ни говори, че един приятел ще предаде Христос, а не враг. Кой беше този приятел, който Го предаде? Юда. От къде знае Библията 1000 години по-рано, че един приятел ще предаде Христос, а не враг? От къде знае Библията, че това пророчество щеше бъде изпълнено с изумителна точност? Защото Библията не е обикновена книга. Библията е вдъхновена от живия Бог и Христос също не е обикновен човек. Вижте, как се изпълнява пророчеството. Обърнете внимание на точността. Захария 11:12,13. Тези думи са написани няколко века преди Христос: "И така, те ми претеглиха за заплата..." Каква е била заплатата? Тридесет златни монети ли? Двадесет и пет сребърника ли? Тридесет сребърника. От къде знае Библията, че ще бъдат тридесет сребърника, а не 25 златни монети? "... и аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря." Тук има четири пророчества. Първото е, че ще бъдат 30 сребърника, нито 25 нито 35. Второ, че ще бъде сребро, а не злато. Трето, че парите ще бъдат хвърлени, а не дадени на свещеника и четвърто - това ще стане в Божия дом, а не вън на някое друго място. Захария е предсказал точната цена, видът на парите, точно начинът, по който парите щяха да бъдат платени и точното място, където щяха да бъдат платени. Това предсказание се е изпълнило с поразителна точност. Юда, един от учениците на Христос, Го предаде, както бе предсказал Давид 1000 години по-рано. Той разбира, че е твърде тежко да държи кървавите пари. Всяка личност, която продава Христос, осъзнава, че това, което получава в замяна, е като сапунени мехури и като песъчинки, които изтичат между пръстите, като сянка, която отминава. Да продадеш Христос за пари, заради спорт, заради удоволствие или заради някаква професия означава да направиш най-фаталната грешка в живота си, приятелю. Юда взел тези пари - тридесет сребърника и Библията казва, че ги хвърлил в храма и си заминал. А свещеникът казал: "Какво ще ги правим?" Те купили грънчаревата нива, за да погребват там чужденци. От къде знаят псалмите 1000 години по-рано, че Исус ще бъде предаден от приятел? От къде знае Захария няколко века по-рано, че парите ще бъдат тридесет сребърника и че с тях свещениците ще купят грънчаревата нива, за да погребват в нея чужденци? Библията не е обикновена книга и Христос не е обикновен човек, приятелю. Той е Божият Син и за това Той може да промени твоя живот. За това връзките, с които си вързан, могат да бъдат разхлабени. Понеже Християнството не е някакъв вид "изъм"... Вижте - "Дарвинизъм" - завършва на "изъм" и означава вяра в Дарвин. "Комунизъм" - завършва на "изъм" - вяра във философията на комунизма. "Марксизъм" - завършва на "изъм" - вяра в Маркс. Християнството не е "изъм". Християнството е една действена и мощна вяра, която свързва мъже и жени с живата сила на Христос. Той идва и преобразява изцяло живота им, прави ги способни чрез силата Си да бъдат това, което никога не биха били със собствената си сила. Библията продължава. Защо тези пророчества са толкова прецизни? За да убедят търсещия ум, че си струва да положиш живота си в Неговите нозе, че си струва да отдадеш себе си на Него.
Християнството е действителна религия. Това е религия, която е твърда основа под краката ти. Тя не е религията на слаби, нуждаещи се хора, които не познават фактите. Това не е някакъв глупав сантиментализъм. Това не е някаква емоция. Но чрез християнството ти можеш да дойдеш при Христос, можеш да отдадеш живота си на Него. Той - живият Христос, може да преобрази твоя живот. Ти можеш да основеш вярата си на действителните факти, записани в Неговото Слово. Това е действителност. В Исая 50:6 Библията казва: "Гърба си дадох на тези, които ме биха и бузите си на тези, които скубаха брадата ми; не скрих лицето си от безчестие и заплювания." От къде знае пророк Исая столетия по-рано, че Христос ще дойде, че ще бъде завързан за дървен стълб, че камшика ще разкъсва гърба Му? От къде знае Библията векове по-рано, че тези, които Го убиват, ще разкъсат гърба Му? Чуйте плющенето на камшика! Вижте, как металът, облечен в кожа, се забива в гърба Му и разкъсва плътта Му! Погледнете, как кръвта се стича по гърба Му! Кой е Този, Който страда така? Кой е Този, Който страда тихо в агония? Кой е Този - окървавен, наранен и измъчен? Кой е Той? Той е Исус - Божия Син. Не убиец, който умира заслужено. Но Той отнема моето бичуване. Аз заслужавам да бъда бичуван, но Той беше бичуван. Аз заслужавам да нося трънен венец на главата си и кръвта да се стича по лицето ми, но Той го носи. Аз заслужавам за бъда прикован на кръст, защото Библията казва, че заплатата на греха е смърт. Аз заслужавам трънения венец. Аз заслужавам камшика. Аз заслужавам гвоздеите. Но Исус - Този, Който каза и светът се създаде; Този, на Когото ангелите казват: "Свят, свят, свят..."; Този, Който казва на ангелите и те се отправят към далечни светове; Този, Който съществуваше с Отца от вечни векове; Този, Който каза: "Аз Съм, Който Съм.". Кой е Този, Който страда така? Това е Божествения и вечен Христос. Той умира за мен. Той страда за мен. Той е съкрушен за мен. Той е наранен за мен. Няма друг по-добър начин във Вселената да се покаже любовта и всичко, което мога да направя, е да падна при нозете Му и да Му се поклоня. Всичко, което мога да направя, е да кажа: "Алилуя!" Всичко, което мога да направя е да кажа: "Амин!". Всичко, което мога да направя, е да кажа: "Благодаря Ти, Татко, за това, че Си ме извел от дъното и Си ме поставил на върха чрез Исус Христос!" Няма нищо като това в нито една религия в света. Защото Бог умря на наше място и това би предсказано. Библията казва в Псалм 22:16: "Прободоха ръцете ми и нозете Ми". 1000 години по-рано е казано, че ръцете на Христос ще бъдат прободени. В Захария се казва, че Исус е Този, Когото прободоха. Разпъването на кръст не е съществувало по-рано от 1500-та г.пр.Хр. То се е практикувало от 1500 г.пр.Хр. до дните на Константин, който го е премахнал в Римската империя. Спомняте си, че когато жената бе хвърлена в нозете на Христос, евреите искаха да я убият с камъни. Смъртното наказание при евреите се извършвало чрез убиване с камъни. От къде са знаели Давид и Захария, които били евреи, че Христос няма да бъде убит с камъни, както е била практиката, но че ще бъде разпънат на кръст, въпреки че разпятието не се практикувало в дните на Давид? Защото Бог не е пропуснал нито една подробност, за да може мислещия и търсещия ум да разбере, че наистина Христос е Месия. Ти можеш да дойдеш при Него тази вечер, приятелю! Неговите ръце са протегнати към теб. Прощението може да бъде твое тази вечер, ако си натоварен с бремето на вината. Елате, вие, обременени от своите грехове! Дори както говоря, Божият Дух може да влезе в твоето сърце. Ти можеш да наведеш глава и да кажеш: "Господи, прости ми, че се разгневявам; прости ми, че съм неучтив; прости ми, че съм егоист; прости ми, Господи, че откраднах това нещо; прости ми за това грешно желание!" Тази вечер, дори както говоря, Той протяга ръце към теб, приятелю. Той е повече от един добър човек, повече от един морален философ, повече от учител по етика. Той бе роден във Витлеем. Той бе роден във времето на Юдея, бе роден от девица. Той ти предлага прощение и милост и ти дава сила за да победиш. Докосва очите на слепите и те виждат, ушите на глухите и те чуват, възкресява мъртви. За Него бе пророкувано, че ще бъде предаден от приятел за 30 сребърника. Щеше да понесе удари по гърба, точно така както бе предсказано в библейското пророчество. Той щеше да бъде прободен. Хиляди са идвали при този кръст през вековете. Спомняте си, че Симон носи този кръст вместо Него, след като три пъти се препъваше под тежестта на товара. И Симон бе вече друг човек. Когато пътувах по света - Копенхаген в Дания, Стокхолм в Швеция, Лондон в Англия, Сеул в Корея, Манила във Филипините, Белград в Югославия, Будапеща в Унгария и водех лекции като тези в Краков, Полша, Москва виждах как идват мъже и жени при Христос и оставят пред Него своите грехове. Греховете им бяха простени, животът им бе преобразен. Живият Христос бе влязъл в живота им и бе ги променил. Имаше един разбойник на кръста и този от едната страна на кръста викаше: "Ако си Божи Син, слез от кръста и избави нас и Себе Си". А другия разбойник мъдро разпозна в Исус - в Неговото окървавено лице, в наранените Му вежди в Неговото страдащо тяло, добротата и състраданието на Божия Син. Този разбойник чу, как Христос каза: "Отче, прости им, защото не знаят, какво правят." И този разбойник се обърна към Исус и каза: "Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!" А Исус го погледна и му каза: "Истина ти казвам днес..." Днес, деня, в който вися на кръста, днес, когато кръвта тече по лицето Ми, днес, когато изглежда, че не мога да спася никого, днес, когато Юда ме предаде и евреите ме изоставиха, днес, когато учениците ми избягаха и римляните ме разпъват на кръст - Аз ти казвам днес - в денят на Своята смърт - ти ще бъдеш с Мене в рая." Исус даде на разбойника това уверение. Приятелю, ти може би чувстваш, че наближава последния ти дъх. Може би също чувстваш, че надеждата ти е отлетяла. Тази вечер Исус говори на теб от този кръст. Той е нещо повече от един добър човек. Той е повече от морален философ. Повече от учител по етика. Истината е, че Той е Синът на Бога и Той ти казва ела в подножието на този кръст. Той ти казва: "Ти можеш да намериш мир, милост и мир там. Библията казва в Псалм 22:18: "Разделиха си дрехите Ми и за облеклото ми хвърлиха жребие." Какво направили с дрехите на Исус? Разделили ги. Но това била една изтъкана мантия. Да се раздели означавало да се повреди. Затова хвърлили жребие за нея. Имаме ли някакви археологически доказателства, че римляните понякога са хвърляли жребие? Гледате част от "Виа де ла Роса" - място, където в действителност римските войници хвърляли жребие в една римска игра със зарове. Има археологически доказателства, че римляните наистина хвърляли жребие за дрехите на своята жертва. Когато Христос дошъл на този стар хълм и те Го повесили на кръста, земята се потресла, небето потъмняло. Исус навел глава и издъхнал. Няма нищо по-тъмно от смъртта. Това бил един тъмен петък. Проблеснала мълния в този петък. Земята се потресла в този петък. Слънцето се скрило в този петък. Птиците спрели да пеят в този петък. Това бил един тъмен, тъмен петък. Те свалили Неговото измъчено, наранено и окървавено тяло от кръста и го положили в студения гроб. Запечатали този гроб. Приятелю, вече всичко било свършило за Него. Писанието казва в Псалм 34:20: "Той пази всичките Му кости, нито една от тях не се строшава". Това е удивително пророчество. Изглеждало, че всичко свършва - трите кръста на хълма, тъмнината, Христос положен в гроб. Всъщност се е изпълнило пророчеството на Давид. Вие знаете, че нито една Негова кост не била строшена. Йоан 19:32,33: "Затова дойдоха войниците и счупиха бедрата..." на единия от тези, който бил разпнат с Исус, после и на другия, но когато стигнали до Исус и видели, че вече е мъртъв, не Му счупили бедрата. Твърде изненадващо, нали? Счупили бедрата на разбойника от дясно, на този от ляво, но не счупили бедрата на Исус. Те свалили тялото Му от кръста без да бъде счупена някоя Негова кост, точно както било предсказано в Псалмите 1000 години по-рано. Свалили Го от този кръст, но дори когато Той умирал, дори при последния си дъх, дори когато над града паднал този ужасяващ мрак, един коравосърдечен римски стотник, професионален убиец... Кой е бил този римски стотник? Той е от типа хора, които биха казали: "Денят е към края си. Да Го разпънем на кръста, че ще вървя да гледам надбягванията с колесници. Направете място да минем! Имаме работа! Войници, разпръснете ги! Имаме да вършим работа - ще разпъваме на кръст. Приковете Го там! Нека да умре колкото може по-бързо, понеже искам да си вървя!" Но когато той видял състраданието в очите на Исус и неговото любящо лице, и когато Го чул да казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят", този римски стотник коленичил в подножието на кръста и там предал сърцето си. Той намерил прощение през този ден. Един римски стотник бил променен този ден. Хиляди са идвали в подножието на този кръст, за да бъдат променени. Но, приятелю, има ли нещо по-обезсърчаващо, нещо по-съкрушаващо от това твоето измъчено, наранено и окървавено тяло, да бъде положено в гроба? И ако този гроб бъде запечатан? И ако бъдат поставени римски войници, за да го охраняват. Всичко беше свършило. Няма нищо по-крайно, по-окончателно, нищо по-сигурно от смъртта. Всичко бе свършило, ако Той бе само философ. Бе свършило, ако бе учител по етика. Бе свършило, ако бе човешки религиозен водач. Но Той бе повече от това. Биографията на Христос не свършва с Неговата смърт. Ленин все още е в своя мавзолей на Червения площад. Но Исус Христос разкъса веригите на смъртта. Защото в неделя сутринта ангел слезе от небето и каза на Сина: "Твоят Отец Те зове." Исус казва в Йоан 11:25: "Аз Съм възкресението и живота; Който вярва в Мене, ако и да умре ще живее." Тежестта на цялата земя не би могла да Го задържи. Христос разкъса оковите на гроба. Той възкръсна в неделя сутринта. Птичките пееха в неделната утрин. Исус Христос бе възкресен от мъртвите - Алилуя! Ела с мен, приятелю, ела с мен в този гроб. Гробът на Христос е празен. Това е тайната на силата на личността. Тук разбираме, какво означава, да живееш свободен от лоши навици, алкохол, цигари, страст и гняв. Защото Христос е жив и Той излезе от гроба. Той може да те възкреси от духовна смърт и да ти даде духовен живот. "Той не е тук, Той възкръсна", казва Библията. Не е тук. Той е жив. Той възкръсна. Христос може да възкреси и твоето сърце, тази вечер. Този Христос, Който напусна мрака на гроба, може да прогони мрака в твоя живот. Този Христос и ангелите, които отместиха камъка, могат да отместят и камъка на завистта, камъкът на огорчението, камъкът на гнева. Този камък, който те държи в мрак. Този алкохол, тези цигари... Този камък, който те държи в затвор. Тези страсти... Този камък на егоизма... Христос може да отмести този камък и ти можеш да бъдеш освободен, приятелю.  Джед беше добър човек. Защо казвам добър човек? Всъщност Джед беше алкохолик. 67 часа в седмицата животът му бе ангажиран с професията и парите му. Той се изкачи до върха на компанията, в която работеше. Но издигането му до върха бе за сметка на семейството му. Кристи беше лудо влюбена в Джед. Но, когато се прибираше, той искаше да вечеря в 8 часа, понеже имаше срещи в офиса си в 9:30 или 9 часа. И ако Кристи не бе сложила масата, той викаше: "Кристи, казах ти, да сложиш масата!" Ударил я два или три пъти. Една вечер й насинил окото и отишъл обратно на работа. Малкият Джими започнал да се страхува от баща си. Той чувал скандалите от своята стая. Чувал, как Джед крещи: "Сложи ми вечерята на масата. Още ли не си я приготвила? Това е прегоряло! По-бързо! Не знаеш ли, какво трябва да правиш? Да се грижиш за къщата и за Джими, а аз да работя. Хайде, по-бързо!" Малкият Джими чувал ругатните, чувал крещенето и карането. Една вечер, когато Джед се завърнал у дома, Джими си играел на пода със своите картички. Той не се преместил бързо, Джед ги настъпил и ги смачкал нарочно. После извикал: "Джими, махни тези неща от тук!" Джими започнал да се страхува, когато татко му се завръщал. Той седял в скута на майка си и когато баща му бил в къщи, стоял настрани. Майка му го завела в църква. Кристи била самотна. Нещата все повече се влошавали. Джед започнал да пие. Стигнал до там, че не можел повече да се контролира. Не можел да въздържа гнева си. Често удрял Кристи. Когато Джед се връщал в къщи, малкият Джим тичал при майка си и казвал: "Мамо, мамо, много ме е страх, татко си идва." И една вечер, когато Джед прекрачвал прага, той видял Джими да плаче и го чул да казва на Кристи: "Татко се върна, мамо, страх ме е. Моля те, не му позволявай да ме удари." Това докоснало сърцето на Джед. Тази вечер, когато Джед се върнал в къщи, той взел Библията на Кристи и като я разлиствал, прочел обещания като тези: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете..." Той прочел обещания като това в Йоан 6:37: "...който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя." Обещания като това в Матей 11:28: "Елате при мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя." Джед чел през онази вечер до късно. Той коленичил през онази вечер до стола си и казал: "Исусе, не зная от къде да започна, но искам да бъда нов човек. Боже, отнеми от мене гнева! Боже, помогни ми да се поправя и да подреждам нещата по важност! Боже, помогни ми да осъзная, какво са за мен Кристи и Джими." Не мога да кажа, че Джед се промени за един миг - това беше дълъг път за него. Имаше навици, с които трябваше да се справи. Но тази вечер Джед промени живота си. Като че ли Джед вървеше в една посока, а тази вечер Бог сложи ръката Си на рамото му и Джед се обърна. Като че ли тази вечер Джед тръгна в съвсем различна посока. Около една седмица по-късно, когато Джед седял на стола и четял вестник, Джими отишъл при майка си - при Кристи и казал: "Мамо, татко е друг. Не се боя от него повече. Не съм го чувал да крещи у дома през последните пет вечери. Мамо, не те чувам да плачеш. Мамо, ти нямаш повече синини под очите. Мамо, мога ли да отида и да седна в скута на татко?" Кристи му казала: "Върви, Джими." И той отишъл и седнал в скута на татко си, сложил своите розови ръчички на лицето на татко си и го погледнал в очите." После казал: "Татко, защо си толкова различен сега? Повече не ме е страх от теб, татко." Джед прегърнал през сълзи това малко момче и му казал: "Сине, съжалявам много! Аз срещнах Исус и Той промени живота ми!" Приятелю, тази вечер Исус протяга ръце към теб. Има ли нещо в живота ти, което не е в хармония с Неговата воля? Колко скъп е Тоз Приятел. Той отнема всички наши грехове и скърби. Чудна благодат ни дава, да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба! Колко пъти ний без нужда губим мир и веселба, като не явим пред Бога всяко нещо чрез молба. Приятелю, тази вечер, би ли желал точно сега да сведеш глава. Който и да си ти - има ли нещо, за което искаш да разговаряш с Исус? Има ли някой грях, който би желал да Го помолиш да прости? Би ли желал да положиш своето бреме при нозете Му? Би ли желал да оставиш осъждането и вината при нозете Му? Би ли желал да Го помолиш да те преобрази и да те промени? Чуй тази вечер с наведена глава, докато пее Пем, "Колко скъп е тоз Приятел, колко силен наший Спас! Греховете ни отнема, носи всяка скръб за нас. Чудна благодат ни дава и неземна веселба - да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба!" Докато Пем пее тази вечер, можеш да кажеш: "Исусе, идвам при Теб. Исусе, прости ми. Той е повече от един добър човек. Повече от учител по етика. Повече от морален философ. Той е Божият Син. Той може да ти прости тази вечер. Тази вечер, Той може да отнеме вината. Той може да отнеме осъждането, тази вечер. Ако не си бил истински баща, ти трябва да бъдеш. Ако не си била истинска майка, трябва да бъдеш. Може би като тийнейджър си бил непокорен. Но Христос протяга ръце към теб тази вечер. Този Христос желае да те докосне, тази вечер. Който и да си ти, в тази зала, в Щатите, Канада, от север и юг, изток и запад, ако ти се нуждаеш от Божието прощение тази вечер, Светият Дух те докосва. Който и да си ти, застани на колене точно тук, забрави, че не си сам в тази зала. Забрави, че има други освен теб в църквата, в която се намираш. Ако се нуждаеш от Неговото прощение тази вечер, застани на колене! Ако ти имаш нужда от милост тази вечер, застани на колене! Ако се нуждаеш от Неговата сила, тази вечер, застани на колене, където и да си! Ако поради някаква физическа причина не можеш да коленичиш, остани си на мястото! Слушай докато Пем пее. Позволи Божият Дух да завладее сърцето ти! Въпреки, че в света има милиони, ти си единствения, от когото Той се интересува сега. Тази вечер в Неговото сърце има място за теб. Говори Му, точно сега! Позволи на Божият Дух да те обземе, позволи на Божия Дух да те привлече, позволи на Божия Дух да ти говори, позволи на Божия Дух да те промени, сега, докато Пем пее, който и да си ти!
( Песен - "Колко скъп е тоз Приятел" - 177)
Нека да станем и да пеем заедно: "Колко скъп е тоз Приятел, колко силен наший Спас! Греховете ни отнема, носи всяка скръб за нас! Чудна благодат ни дава и неземна веселба, Да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба!"
Нека да се помолим заедно: "Татко мой, тази вечер, ние Ти благодарим, че доказателствата са ясни, че има факти за търсещия ум. Че Християнството не е някаква емоционална безсмислица, но е основано на сигурните доказателства от Твоето Слово. Благодарим Ти, че Христос е Божият Син. И понеже е Бог, Той може да ни прости греховете. Понеже е Божият Син, Той може да промени живота ни. Ние идваме при Теб тази вечер, защото няма друго място, където да отидем. Ние се обръщаме към Теб, защото няма друг, към когото да се обърнем. Ние идваме и хвърляме своето немощно и безпомощно "аз" в подножието на кръста. Ние Ти благодарим, че тази вечер можем да си отидем от тук с песен. Благодарим Ти, че можем да си отидем от тук тази вечер изпълнени с мир. Оставяме своята вина и своето осъждане. Тръгваме си от тук и знаем, че нашата ръка е в Твоята ръка. Благодарим Ти за това в името на Исус Христос. Амин."