Постинг
02.10.2013 14:26 -
Удивителни открития в забравените градове на мъртвите
Автор: antoninus
Категория: Други
Прочетен: 4933 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2013 14:36
Прочетен: 4933 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 02.10.2013 14:36
Това е шеста глава от книгата на Марк Финли "Открития в пророчеството"
Темата ни тази вечер от поредицата "Открития в пророчествата" е "Удивителни открития в забравените градове на мъртвите". Тази вечер искам да ви взема на пътешествие със себе си. Едно пътешествие в земите, споменати в библейските пророчества. Едно пътуване, което наистина ще докосне сърцето ви и ще промени живота ви. Колкото повече пътувам в древните земи на Средния изток със своята камера, толкова повече оставам впечатлен от надеждността на библейските пророчества. Колкото повече пътувам в древните земи на Средния изток и колкото повече изследвания правя, толкова повече се убеждавам, че Библията не е обикновена книга, но е живото Божие Слово. Ела с мен тази вечер в Египет, където се открива една тайна, скрита повече от 3250 години. Ела с мен тази вечер, отвъд големите Хеопсови пирамиди. Ела с мен тази вечер отвъд величествения сфинкс. Ела с мен тази вечер в Долината на царете. И там, в Долината на царете, бих искал да ви покажа едно удивително откритие направено през 1922 година. Точно там, в Долината на царете, Хауърд Котър правел проучване в продължение на 8 години. Той търсел съкровищата на цар Тутанкамон. Гробът на 19-годишния цар Тутанкамон все още не бил открит. Хауърд Котър бил финансиран от заможния лорд Карнавин от Англия. След като в продължение на 8 години правел проучване, той мислел, че е открил гробът на Тутанкамон. Неговите сътрудници разчистили стълбищата, които от векове били покрити с пясък и започнали да копаят надолу. Те достигнали до вратата на гробницата на цар Тутанкамон. Тя била запечатана. Хауърд Котър веднага изпратил съобщение на лорд Карнавин, който го финансирал. В него се казвало: "Лорд Карнавин, мисля, че открих гроба на Тутанкамон. Ела при мен, за да разпечатаме заедно вратата, която е била запечатана от хиляди години." Лорд Карнавин отплувал от Лондон за Кайро и отишъл при Хауърд Котър през 1922. Когато счупили пломбата и погледнали в гробницата, Хауърд Котър мълчал в продължение на две минути. Накрая лорд Карнавин го разтърсил. Разтърсил го отново и казал: "Хауърд, Хауърд, виждаш ли нещо?" А Хауърд отговорил: "Лорд Карнавин, виждам прекрасни неща!" 5000 безценни произведения на изкуството - богатството на Египет - били заровени в изобилие в тази гробница. Разбира се, ценност бил и самият образ на цар Тутанкамон и неговата смъртна маска. Тутанкамон бил обвит в злато. Той бил положен в три ковчега поставени един в друг. А върху тялото му, върху мумията, имало 143 невероятни скъпоценни камъни. В действителност, това, което Библията бе казала за богатството на Египет, се потвърдило при разкриването на гробницата на цар Тутанкамон. Тутанкамон бил погребан заедно с множество изображения като статуетки от злато, понеже древните хора вярвали, че тези статуетки с образи на слуги ще им служат в задгробния живот. В тази гробница украсена с изобилие от злато, диаманти и рубини ние наистина намираме потвърждение на библейските пророчества, които описват богатството на Египет. Египтяните често били погребвани със своите богове, като например с Бас(т)ет - котешкия бог, който също е бил покрит със злато. Пирамидите изразявали дълбоката надежда за вечен живот. Всяко общество съхранява дълбоко в своята душа и дух една надежда за задгробен живот. Древните египтяни били погребвани заедно със смъртен кораб. Този обкован със злато смъртен кораб бил пълен със съкровища. Древните хора вярвали, че този смъртен кораб ще ги пренесе през Нил, за да се слеят с бога Осирис. В същност те копнеели да имат божествена същност. Всяко общество копнее за вечен живот. Но наистина има откритие в древния Египет, което изявява тайната на вечния живот. То е много по-значимо, то е много по-важно от гробницата на Тутанкамон. Нека да се върнем обратно в годината 1799. Наполеон напада Египет със 30 хиляди войници. Той взема със себе си 100 хиляди, вместо 100, лингвисти и художници. Тези 100 хиляди лингвисти и художници имали задачата да разшифроват загадъчните, неизвестни (тайни, секретни) езици и символи на Египет. Когато правели разкопки, те открили в град Розета каменна плоча, която по-късно е наречена камъкът "Розета". За мен този камък "Розета" и откриването му има много по-голямо значение в много отношения за изследователите на Библията, отколкото съкровищата на цар Тутанкамон. Камъкът "Розета" е дълъг около 1,20 м. и широк около 75 см. На него има надпис на три различни езици. Днес се съхранява в Британския музей. Първият текст бил написан с йероглифи - картинната писменост на египтяните. Вторият текст бил написан на някаква друга египетска писменост (domatic). Никой не можел да разчете йероглифите в продължение на векове и дори хилядолетия. Никой не можел да разчита езикът, на който бил написан втория текст. Но най-долният текст на камъка "Розета" бил написан на гръцки, а той е разбираем език. Учудващо е, че трите текста върху този камък, които били написани на различни езици, носели една и съща информация, написана с йероглифи, вид египетска писменост и гръцки. Изключителният млад френски лингвист Жан Шамполион започнал да ги изследва и през 1822 година открил тайната на йероглифите, като се основал на връзката между текстовете от камъкът "Розета". Шамполион предположил, че всяко кръгче подобно на тези от камъкът "Розета" означава име на цар. И бил прав. Той започнал да дешифрира символите, сравнявал ги с гръцкия и открил тайната на йероглифите. А какво значение има откриването на тайната на йероглифите за изследователите на Библията? След като вече станало възможно разчитането на йероглифите от древните паметници на Египет, то библейските вести били потвърдени чрез каменните надписи. Позволете ми да ви дам пример. Библията споменава за хетейците - народ, който воювал срещу Египет повече от 20 пъти. Но в историята не се споменава никъде за какъвто и да било силен хетейски народ (нация, националност). И затова присмивателите казват: "На Библията не може да се има доверие. Библията е ненадеждна." Те казват: "Библията споменава, че хетейците воювали повече от 20 пъти с Египет, но в действителност не е имало никакви хетейци - нищо не се споменава за тях (няма записи за тях)." Всеки път, когато древните египетски паметници поглеждат към присмивателите, йероглифите говорят за хетейците и за голямо сражение с египтяните. Археолозите наистина са открили градовете на хетейците и вие ги виждате. Нито един учен днес не отрича съществуването на хетейците. Колко е чудно, че тази книга, която наричаме Библия, е нещо повече от човешки сборник от исторически документи. Наистина, колкото повече пътувам в Средния изток и виждам, как древните хора са търсили вечния живот, толкова повече се убеждавам, че в Библията е записан надежден текст, който казва, как да намерим вечен живот. Някои говорят така: "Какво ще кажете за разказите в Библията? Наистина ли вярвате на тези разкази? Кой, например, би повярвал, че някой си Йосиф бил отведен в робство в Египет и после този роб станал първи министър на Египет или един от първите управители в Египет?" Искам да кажа: "Не е ли това един вид вълшебна приказка, от тези които разказват на децата? Но живял ли е наистина Йосиф?" С това искам да кажа, че ние живеем в 20 век - век на науката и скептицизма. С това искам да кажа: "Бихте ли повярвали, че един цар видял на сън седем угоени крави и седем мършави крави, че сънувал за седем години на изобилие и седем години на глад, и че Йосиф му разтълкувал всичко това?" Искам да кажа, че живеем в общество на фактите и много хора биха се смели на това. Бог показал на фараона, какво ще направи - в Египет щяха да изминат седем години на изобилие, но те щяха да бъдат последвани от седем години на глад. Битие 41:28-30. Но къде са историческите доказателства, за това, че е имало глад в Египет? Може ли наистина да се намерят някакви записи? Подигравателите се присмиваха. Но, приятелю, те не се присмиват повече. Връщаме се при разказа за Йосиф и тук, в една гробница, откриваме, че има нарисувани седем угоени крави и седем мършави крави, седем пълни класа жито и седем сухи класа жито. Там в тази египетска гробница имало седем угоени и седем мършави крави. Подигравателите не се присмиват повече. Край река Нил бе открит един надпис. В своята книга "Археология в Библията", Джордж Берън цитира този надпис: "Събирах житото и внимавах във време на сеитба. И когато дойде глад, в продължение на много години аз раздавах от него." После този надпис продължава: "Нил не е прииждал в продължение на седем години. Тревата съхне. Бяха построени хранилища (складове), но всичко, което бе в тях се изчерпи." Звучи така странно, както разказът за Йосиф. Наистина има доказателства за глада в Египет. Наистина има доказателства, че в Египет били построени големи хранилища за жито (хамбари). Изследователят на Библията може да вземе тази Книга в ръце и да разбере, че тя е надеждна, да разбере, че тя наистина е източник на вечен живот. Всъщност пророчествата в Библията се изпълняват пред очите ни. Пророк Езекиил казва в 32 глава, 15 стих: "Когато направя египетската земя..." Нека да прочетем заедно. "Когато направя египетската земя разорена и пуста, земя лишена от това, което я изпълваше..." Забележете, какво казва Библията - че Египет ще бъде пуст и лишен от това, което го изпълва. В библейски времена египетската земя е била изключително богата. Река Нил имала 12 притока и когато те приидвали, оставяли след себе си наноси в полетата. Египет бил известен с пшеницата, бил известен със житните растения, бил известен с лена. В действителност той изнасял стоки за целия свят. Но днес, според енциклопедията Британика, 90% от египетската земя е пустиня. Той не е вече "хлебната кошница" на Средния изток. Египет всъщност е една от най-бедните страни в света днес. Египет не е вече страна на изобилието, но той е едно слабо царство - точно както Библията бе предсказала. А Библията бе предсказала в Езекиил 30 глава, че чужденци ще управляват Египет и това се изпълни. Египетската империя се срути - вавилонците я завладяха, мидо-персийците я завладяха, гърците я завладяха, римляните я завладяха, турците, французите, англичаните. В продължение на векове чужденци правеха нашествия в Египет, точно както Библията бе предсказала. Приятелю, Библията не е обикновена книга. Колкото повече пътувам в Средния изток със своята камера, колкото повече посещавам Израел, река Йордан, колкото повече пътешествам из Египет и Сирия, толкова повече се убеждавам, че тази книга - Библията, е Божието Слово; че тази книга, Библията ни посочва пътя към вечния живот. Не отдавна пътувахме с екипа на предаването It Is Written към Йорданското царство Heshfinite. Бяхме гости на Йорданското правителство. Исках да посетя град Петра. Никога не бях го посещавал преди. Град Петра бил скрит от света повече от 4000 години. Той се намира в Йорданската пустиня и за да стигнеш до там, трябва да тръгнеш през суровата пустинна местност. Има тесен път, който се нарича "сийк" и е с дължина около километър и половина. И ти тръгваш по този тесен път там, където можеш да протегнеш ръка и да докоснеш планините. Скалите са стръмни, но слънчевите лъчи проникват през процепите. И когато минеш през този "сийк", ти стигаш до това чудно, до това великолепно кралско съкровище. Град Петра бил древната столица на Heshpinite или на Едомското царство. Едомците били един нечестив народ. Те били непокорни на Бога. Това била една невероятна империя. Едомците се отклонили от Бога. Те се покланяли на слънцето и принасяли децата си в жертва. В Еремия 49:17 се казва: "Също Едом ще бъде пустота; всеки, който мине през него ще бъде удивен." Според Библията Едом щеше да бъде пустота или Петра щеше да опустее. Ела с мен тази вечер. Ако ти е трудно да яздиш на кон, дръж се здраво, когато пътуваме заедно, през този тесен път към древното царство Петра. Стигаме до кралското съкровище - там, където се е съхранявало богатството на Едом. Това, което те изненадва, когато влизаш в Едом или Петра е, че сградите все още са там. Не е използвана нито една тухла, но тези стари, червеникави сгради стоят там от древни времена. Те са издълбани в скалите. Там има около 300 такива жилища. Там било кралското съкровище, което съдържало десетки хиляди скъпоценни предмети от злато. Жилища, издълбани в скалите, но днес никой не живее там. Днес прилепи пърхат с криле там. Днес този град е пуст, както Библията бе предсказала. Сега ела с мен в Тир - друг град, за който Езекиил бе казал, че ще бъде разрушен. Библията прави едно изключително предсказание за Тир. Тръгваме от Петра и отиваме в Тир. Библията казва в книгата Езекиил, че град Тир ще бъде разрушен. Това не трябва да ни изненадва много, тъй като много градове са били разрушени - Лондон е бил разрушен, Мюнхен е бил разрушен, Рим е бил разрушен, Берлин е бил разрушен по време на Втората световна война. Но тези градове са били разрушени и построени отново. Когато град Петра бил разрушен, той повече не бил построен, както Библията казва. Когато Тир бил разрушен, повече не бил построен. Библията бе казала, че Тир ще бъде място за разпъване на мрежи. Когато Библията казва, че някой град ще бъде разрушен и никога повече няма да бъде населен, той наистина бивал разрушен и оставал необитаем завинаги. Петра бил разрушен и останал необитаем. Тир бил разрушен и останал необитаем. Елате с мен в Ирак. Пътуваме около 130 км. южно от Ирак към прекрасното вавилонско царство. Вавилон също е бил град, който управлявал света. Гръцкия историк Херодот казва, че Вавилон е имал обиколка около 100 км. Три колесници са можели да се движат една до друга върху стените на Вавилон. Говорихме първата вечер за Вавилон като част от значимо Божествено пророчество. Но забележете тази вечер, колко е прецизно пророчеството. Забележете, колко е точно пророчеството. Кой построил Вавилон? Библията казва в Данаил 4:30: "Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих..." Цар Навуходоносор твърдял, че той е построил Вавилон, но учените казват, че не цар Навуходоносор е построил Вавилон, а кралица Семирамис. Но днес всеки учен знае, че когато археолозите откриха каменните с надписи покрай алеята за шествия, хиляди от тях казваха: "Навуходоносор... Навуходоносор... Навуходоносор..." За пореден път камъните издават вик, че Библията е надеждна, че Библията носи една автентична вест. Когато вземеш Библията и прочетеш Данаил 7 глава, там се говори за лъв, който е символ на Вавилон. Когато погледнеш лопатката на археолозите, ще видиш там изображение на лъв, който символизира открития Вавилон. Германците използвали своята мъдрост. Те отишли и правили разкопки във Вавилон, свалили синкавите плочки от стените на града и ги поставили на една пресъздадена стена в музея в източен Берлин. Когато го посетих по време на комунистическия режим, аз забелязах изображенията на лъвове с орлови крила, взети от оригиналните стени на Вавилон, точно както е предсказано в Библията. Библията не е обикновена книга, приятелю. Там, в Пергамския музей, ти можеш да видиш тези лъвове с орлови крила, точно такива, каквито са описани в Библията. Защо Бог е направил това толкова ясно? За да могат търсещите умове, мислещите мъже и жени, за да могат хората търсещи отговор на въпросите, да почувстват, че тази книга Библията е Божия книга. Днес ние имаме археологическо потвърждение, имаме доказателствата на пророчествата, които ни помагат да приемем вестта на Библията, че чрез Исус Христос можем да получим вечен живот. И тези пророчества наистина потвърждават автентичността на Библията."Не е ли велик този Вавилон, който аз построих?" - казва Навуходоносор в книгата Данаил 4:30. Фактите днес говорят, че наистина Вавилон е бил построен от Навуходоносор. Но почакай! Погледни пророчеството записано в Исая 13:19! Да го прочетем заедно: "Вавилон, славата на царствата, прелестта на халдейската гордост, ще бъде както, когато Бог разори Содом и Гомор." Според Библията Вавилон щеше да бъде отхвърлен и никога повече нямаше да бъде населяван и той наистина бил отхвърлен и останал ненаселен завинаги. Той наистина е едно пусто място. Бог бе казал, че Петра или Едом ще бъде разрушен и ще остане ненаселен. И това е така. Бог бе казал, че Тир ще бъде разрушен и обезлюден. И това станало. Бог бе казал, че Вавилон ще бъде разрушен и ще остане пуст. И това станало. Ако всеки атеист в света даде по един долар, с тази сума лесно ще бъде възстановен Вавилон, ще бъде лесно възстановен Тир, ще бъде лесно възстановен град Петра. Но тези тихи (безмълвни, мълчаливи) градове са свидетели, че тази Книга е написана под Божието вдъхновение. Ти можеш да повериш живота си на тази книга. Ти можеш да основеш вярата си на тази книга. Ти можеш да положиш вярата си върху Христос от тази книга, приятелю. Когато изучаваш Библейското пророчество, обърни внимание на това, което се казва в Исая 13:20. Там се казва за Вавилон: "Той никога няма да бъде населен..., но диви зверове ще обитават там и къщите им ще бъдат пълни с бухали." Наистина тази вечер този град е обезлюден. Той бил разрушен в 538 г.пр.Хр. и през последните 2500 години пустият Вавилон е тих свидетел за автентичността и надеждността на библейските пророчества. Ела с мен тази вечер в Средния изток и виж, че наистина Божието слово е истина. Навсякъде виждаме доказателства. Това е вавилонския разказ за потопа. Тази каменна плоча е открита във Вавилон и днес се съхранява в Британския музей. Тя говори за потопа и за предпотопния свят. За него разбираме не само от Библията, но и от откритията, които се правят по света. Знаете ли, защо според мен се правят тези открития? Защото аз вярвам, че ние живеем точно в последното време. Аз вярвам, че живеем точно преди идването на Исус. И Бог разкрива на търсещите умове истината на Своето Слово. Пророк Исая казва в 46:9,10: "Аз Съм Бог и няма друг като Мен."Няма Бог като Него, "Който от началото изявява края и от древни времена нещата, които още не са станали." Бог казва: "Няма друг като Мен." Библейските пророчества разкриват, че Божието Слово наистина е надеждно. Тук има едно невероятно пророчество. Едно удивително пророчество. То е записано в Исая 44:28 и Исая 45:1. Там пише: "Така казва Господ на Кир..." Кир бил Мидо-персийският владетел (цар), който атакувал Вавилон и го превзел. Библията казва, че той бил назован Кир 150 години преди да бъде роден. Колко чудно е това Божие Слово?! Каква трябва да е тази книга, Библията, за да може да назове Кир 150 години преди да бъде роден. След това Библията бе казала, че Кир ще пресуши река Ефрат, че ще премине по коритото на реката, ще навлезе във Вавилон, ще атакува и ще го превземе. И след това ще пусне на свобода израилтяните пленени от Вавилон. Приятелю, цилиндърът на Кир е каменния надпис за атаката на Кир срещу Вавилон и за освобождението на еврейските пленници. Можеш да прочетеш това в Библията в Исая 44:28 и45:1 и след това можеш да отидеш в Британския музей в Лондон и да прочетеш от цилиндъра на Кир същият този надпис върху камък. Наистина днес Бог е разкрил камъните и те викат. Ние можем да се доверим на живото Божие Слово. Библията не е сбор от митове. Библията не е сборник от исторически документи за народите. Библията не е сборник от човешки съчинения. Библията казва: "Всичкото писание е боговдъхновено..." Библията е написана от живия Бог. В продължение на много години ние нямахме тези доказателства и трябваше да приемаме много неща от Библията с вяра. Ние все още трябва да приемаме много неща с вяра, но доказателствата са значително повече. Исая 20:1 говори за сирийския цар Саргон. Подигравателите отново се смееха: "Ха, ха, всички сирийски царе са известни. Можем да прочетем за тях от историята. Няма никакъв Саргон." И така присмивателите казваха: "Саргон ли? Това е още една от тези измислици в Библията. Не е имало никакъв Саргон." Но Пол Боута започнал да прави разкопки. Присмивателите искаха да унищожат Библията. Те търсеха начин да докажат, че тя не казва истината. Но френският археолог Пол Боута започнал да прави разкопки в областта Корсабад. След известно време той открил един капител. Чий мислите, че бил той? Той бил на този, за когото въобще не предполагали, че съществува - на Саргон. И отново устите на присмивателите бяха затворени, защото пред очите ви е каменния надпис на цар Саргон, с информация за рождението му и за това, че е бил могъщият владетел на Корсабад. Аргументите на присмивателите бяха оборени. Защо Бог прави това? Защо се правят тези чудни открития през последните няколко века? Това, обаче, не предполага, че човекът, който иска да се усъмни, не може да се съмнява. Приятелю, ако ти искаш да се усъмниш, можеш да го направиш. Защото Бог никога няма да премахне всички основания за съмнение. Но ако ти желаеш да повярваш, имаш достатъчно доказателства, за да вярваш. Ако искаш да повярваш, има достатъчно доказателства, че Библията е вдъхновена от Бога. Има достатъчно доказателства, че живият Бог е направил предсказания хиляди години по-рано и те са се изпълнили, и ти можеш да положиш живота си в нозете на Този Бог. Ти можеш да се довериш на Този Бог. Ти можеш да кажеш: "Господи, това, което имам и това, което съм, аз предавам на Теб." Фактите са ясни. Вероятно едно от най-удивителните открития са каменните плочки от Ебла. Тези плочки били намерени през седемдесетте години на нашия век. Известни са от около 25 години. Това са 20 хиляди глинени плочки - най-голямата, непокътната библиотека от древния свят. Плочките от Ебла съдържат много исторически данни. Всъщност те нямат никаква връзка с Библията, но интересното е, че ни представят разказ за сътворението, подобен на този от Библията. Плочките от Ебла ни говорят за потоп подобно на библейския разказ. Те назовават Авраам по име. Говорят за библейски места като Ерусалим. Но ето кое е най-удивителното - плочките от Ебла ни съобщават за двата града на нечестието - Содом и Гомор, които били изгорени с (разрушени от) огън. Това е невероятно! Можеш да погледнеш каменните надписи... Но аз вярвам, че Бог държи скрити много, много повече факти (доказателства), защото ние живеем в последното време и Бог желае да премахне всяко извинение за невярване. Ела с мен тази вечер на едно от любимите ми места в Средния изток. Ела с мен тази вечер на брега на Мъртво море, на едно място наречено Кумран. Тук през 1948 г. едно арабско момче - Мохамед ал Диб се грижело за своите овце в тази гореща, пустинна област. Една от овцете се отдалечила и младия Мохамед ал Диб започнал да я преследва. И както тичал, той хвърлил камък по овцата, за да я отклони в различна (друга) посока и този камък паднал в една пещера - номер 4 тук. Мохамед ал Диб чул звук подобен на счупване на грънчарски съдове. Той се изплашил. Помислил, че в пещерата има зли духове. Втурнал се назад, викайки: "Татко, татко, в тази пещера има зли духове, има зли духове!" Баща му казал: "Няма никакви духове там. Вероятно си намерил съкровище. Може би някое общество е живяло там преди години. Да се върнем и да видим!" И те намерили голям глинен съд и още много други съдове, в които имало свитъци (ръкописи). Сигурно сте чували за откриването на ръкописите от Мъртво море. Те били написани от група юдеи, наречени есеи, които живели около 1500 г.пр.Хр. Есеите се занимавали с преписване на Библията. Те преписвали древните ръкописи на Битие, Изход, Левит, Числа... всички 39 книги на Стария завет. Открити са всички книги на Стария завет с изключение на книгата Естир, било то части от тях или целите. Открита е почти цялата книга на пророк Исая. Това било едно превратно откритие. Тези ръкописи попаднаха в ръцете на Израелското правителство. Учените ги проучваха. Но някой ще каже: "Какво значение имат ръкописите от Мъртво море?" Ето какво. Преди откриването на древните ръкописи ние разполагахме с библейския превод на крал Яков, направен около 1608 година. Но от къде да знаем, дали преписите са прецизни? Библейските автори са писали преди много време. Пророк Исая, например, е писал 680 г.пр.Хр. и неговите вести се преписвали многократно. От къде да знаем, че те не са били преписани погрешно? Но днес, можем да погледнем древните ръкописи - свитъците от Мъртво море. Те са били изучавани в продължение на 40 години. Можете да вземете книгата на пророк Исая в Библията, която имате и ако разбирате древните езици можете да я сравните с книгата Исая от откритите свитъци. А там няма нито една съществена разлика! В действителност, колкото повече изучаваме библейските ръкописи, толкова повече разбираме, че същият Бог, Който е вдъхновил Библията, се е погрижил да я запази. Същият Бог, Който вдъхновявал хората да я напишат, вдъхновявал и тези, които я преписвали. Съществувала група хора, наречени масорети, които правели преписи на Библията. Чуйте, как работели те. Да предположим, че преписвали Псалм 19. И нека в него има 548 думи. Те преброявали думите - 548. След това определяли средната дума. Нека в случая тя да е "вяра" После преброявали буквите и определяли средната буква - и нека това да е "а". След това започвали да работят. Накрая четели оригинала, и след него копието. Преброявали думите в оригинала и после в копието. Преброявали буквите в оригинала и след това в преписа. Определяли средната дума и тя трябвало да е "вяра", средната буква - тя трябвало да е "а". Тогава всичко било наред. Но ако средната буква била, например, "и", те скъсвали преписа и започвали отново. Същият Бог, Който е запазил Библията от времето на свитъците от Мъртво море, е пазил и хората, които я преписвали през вековете. Ние наистина можем да имаме доверие в Библията. Сигурно сте чували, че в някои случаи Бог по чуден начин е запазвал древните ръкописи. Следвайте мисълта ми. Свитъците от Мъртво море били написани 150 години пр.Хр. Може би Христос е цитирал текстове от тези свитъци. Но след това в манастира "Св. Катерина" ("св.Елена"), намиращ се в подножието на планината Синай, бил открит друг ръкопис от III или IV век след Христа. Това е един удивителен превод на Библията. Големият изследовател на Библията - Тишендорф търсел библейски ръкописи в манастира. Там имало монаси, които вземали древните книги и ги хвърляли в огъня. И Тишендорф дошъл и видял това. Той казал: "Почакайте, почакайте, това са библейски ръкописи!" И той открил този ръкопис от IV век. Бог го запазил. Следвайте мисълта ми внимателно. Можете да вземете свитъците от Мъртво море, написани 150 години преди Христа - книгата на пророк Исая. Можете да вземете свитъците открити в подножието на планината Синай - 300 или 400 години след Христа. Можете да вземете преписите направени от масоретите 800 години след Христа. Можете да погледнете древните библейски ръкописи, напечатани с машината на Гутенберг през 1456. Можете да вземете книгата на Исая от свитъците от Мъртво море, книгата на Исая от синайските свитъци, книгата на Исая от свитъците на масоретите, книгата на Исая от Библията на Гутенберг, книгата на Исая от библейския превод на крал Яков. Но когато ги сравните, те просто не се различават. Същият Бог, Който вдъхновил Библията, я е запазил по чуден начин през вековете. Приятелю, Библията не е обикновена книга. Тя е най-изследваната книга в света. Тя показва, че Божието Слово е истина. Посочен ли е в тази книга път, който води към вечен живот? Ако аз взема тази книга, ще стане ли бракът ми по-успешен, ще бъда ли по-добър баща, по-добра майка? Ще имам ли по-голяма вяра, ще мога ли да оценя по-добре себе си? Ако взема тази книга, ще бъдат ли прогонени като сянка обезсърчението и унинието? Ако подредя живота си според тази книга, ще изчезнат ли осъждането и вината? Това просто някаква древна книга ли е, която е добре да има всеки в дома си и която да събира прах? Или тази книга и централната личност в нея - Исус Христос могат да окажат силно влияние в живота? Библията казва в Йоан 5:39: "Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен."Писанията свидетелстват за Христос. Разказът на Библията е разказ за Исус - Исус, Който напуща небето, Исус, обитаващ в човешка плът, Исус, Който идва на Земята; Исус, Който посреща сатанинските изкушения; Исус, преживяващ смъртта, която аз трябваше да преживея; Исус, който страда заради моето осъждане и моята вина. Разказът на Библията е разказ за Божията благодат, разказ за силата на Исус, която променя живота. Разказът на Библията е за Исус, Който може да промени мъже и жени. Шон Селърс бил най-младия човек със смъртна присъда в Америка. Той бил на 17 години, когато го осъдили на смърт. Шон бил студент и до голяма степен бил въвлечен в сатанизма. Той започнал да прави безумни експерименти със спиритическа масичка и гадателни карти. Издигнал кадилен олтар в дома си и започнал да се покланя на сатана и тъмните сили на окулта, демоничните сили казали на този младеж, да купи оръжие и да простреля родителите си. Под влиянието на демони Шон Селърс влязъл една вечер в спалнята на своите родители с оръжие в ръка и прострелял баща си в главата, а след това и майка си. Когато бил арестуван за това отвратително престъпление той казал: "Аз исках сила и бях повлиян от силата на Сатана." Истината, братко и сестро, е че всеки от нас един ден ще бъде под влиянието на едната от две сили. Шон Селърс се подложил на мощното влияние на Сатана. Той бил осъден да умре на електрическия стол. Но един ден, когато той бил огорчен и озлобен в затворническата килия, го посетил един християнин и му дал Библията. Шон мълчаливо започнал да чете Библията и прочел обещания като това: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете..." Той чел за Мойсей, който убил египтянина. Той чел за Давид, който извършил прелюбодейство и след това изпратил съпругът на жената, с която прелюбодействал в първите редици на сражението, за да бъде убит. Той чел за разбойника на кръста. Когато този 17-годишен, осъден на смърт, демонски служител чел вечер след вечер, той почувствал, че има една сила, която е по-могъща от силата на Сатана. Той почувствал живата, Божествената сила Христос. И там в тази килия Шон Селърс коленичил и казал: "Боже, аз не Те познавам. Аз се покланях на друг бог. Аз служих на друга сила. Но, Боже, промени живота ми! Боже, отнеми вината ми! Аз убих своите родители!" Той заплакал и на колене Шон Селърс излял сърцето си пред Бога. Шон станал друг затворник. Надзирателят казал: "Нещо се промени в този младеж. Има искри в погледа му. Той дълбоко съжалява за това, което е извършил. Той преживява покаяние. Има спокойствие в гласа му, на лицето му е изписан мир." Нов мъж, нова жена в Христос. Този Бог, Който държи света в Своите ръце; Христос, Който сътвори света; Този Христос, Който вдъхнови Библията; Този Христос, Който постави звездите в Космоса; Този всемогъщ Христос, Който по чуден начин ни даде Своето слово, за Него няма нищо трудно. Ако Той може да предсказва бъдещето, Той може да направлява твоя живот. Ако Той може да води империи, Той може да те води в твоя живот. Ако Той можа да промени Шон Селърс, Той може да промени и теб. Ако Той може да приеме един демонски служител и убиец на своите родители, да му даде прощение и да му покаже милост..., на какъв Бог служим! Той е всемогъщ. Това не е обикновена книга. Този Христос не е обикновен човек. Ти можеш да имаш Неговото прощение. Ти можеш да имаш Неговата сила. Тази вечер, чувстваш ли, че Библията не е обикновена книга? Чувстваш ли тази вечер, че тази книга е вдъхновена от Бог и, че пророчествата в нея направени преди стотици години са се изпълнили? Чувстваш ли тази вечер, че централната тема на тази книга е Христос? Че Този, Който промени Шон Селърс, може да промени и теб? Както Той достигна до сърцето на този младеж, така може да достигне и до твоето сърце. Така, както докосна неговия живот, Той може да докосне и твоя живот. Тази вечер, когато се молим, би ли желал да протегнеш ръката си и да кажеш: "Господи, докосни ме тази вечер. Отнеми бремето на моята вина. Премахни веригите, с които съм окован. Господи, издигам гласа си към Теб тази вечер. Аз се нуждая от свобода. Нуждая се от избавление. Имам нужда да зная повече за пътя и сила, за да вървя по него. Татко, аз съм немощен. Нуждая се от сила. Татко, аз съм слаб. Нуждая се от Твоята мощ. Господи, аз идвам със всичката си немощ и всичката си слабост. Аз издигам тази вечер ръката си, Татко. Протегни Своята и я хвани." Тази вечер представи си, че Христос протяга ръка към теб и хваща (взема) твоята ръка. Нека да се помолим: "Татко небесен, благодаря Ти тази вечер, че Твоето слово е надеждно, че ние можем да имаме пълно доверим в него. Благодаря Ти за Исус, Който е централна тема на Библията и когато я изследваме, Той променя нашия живот, преобразява нашия живот. Изпрати ни от тук изпълнени с Твоя мир. В името на Христа. Амин."
Темата ни тази вечер от поредицата "Открития в пророчествата" е "Удивителни открития в забравените градове на мъртвите". Тази вечер искам да ви взема на пътешествие със себе си. Едно пътешествие в земите, споменати в библейските пророчества. Едно пътуване, което наистина ще докосне сърцето ви и ще промени живота ви. Колкото повече пътувам в древните земи на Средния изток със своята камера, толкова повече оставам впечатлен от надеждността на библейските пророчества. Колкото повече пътувам в древните земи на Средния изток и колкото повече изследвания правя, толкова повече се убеждавам, че Библията не е обикновена книга, но е живото Божие Слово. Ела с мен тази вечер в Египет, където се открива една тайна, скрита повече от 3250 години. Ела с мен тази вечер, отвъд големите Хеопсови пирамиди. Ела с мен тази вечер отвъд величествения сфинкс. Ела с мен тази вечер в Долината на царете. И там, в Долината на царете, бих искал да ви покажа едно удивително откритие направено през 1922 година. Точно там, в Долината на царете, Хауърд Котър правел проучване в продължение на 8 години. Той търсел съкровищата на цар Тутанкамон. Гробът на 19-годишния цар Тутанкамон все още не бил открит. Хауърд Котър бил финансиран от заможния лорд Карнавин от Англия. След като в продължение на 8 години правел проучване, той мислел, че е открил гробът на Тутанкамон. Неговите сътрудници разчистили стълбищата, които от векове били покрити с пясък и започнали да копаят надолу. Те достигнали до вратата на гробницата на цар Тутанкамон. Тя била запечатана. Хауърд Котър веднага изпратил съобщение на лорд Карнавин, който го финансирал. В него се казвало: "Лорд Карнавин, мисля, че открих гроба на Тутанкамон. Ела при мен, за да разпечатаме заедно вратата, която е била запечатана от хиляди години." Лорд Карнавин отплувал от Лондон за Кайро и отишъл при Хауърд Котър през 1922. Когато счупили пломбата и погледнали в гробницата, Хауърд Котър мълчал в продължение на две минути. Накрая лорд Карнавин го разтърсил. Разтърсил го отново и казал: "Хауърд, Хауърд, виждаш ли нещо?" А Хауърд отговорил: "Лорд Карнавин, виждам прекрасни неща!" 5000 безценни произведения на изкуството - богатството на Египет - били заровени в изобилие в тази гробница. Разбира се, ценност бил и самият образ на цар Тутанкамон и неговата смъртна маска. Тутанкамон бил обвит в злато. Той бил положен в три ковчега поставени един в друг. А върху тялото му, върху мумията, имало 143 невероятни скъпоценни камъни. В действителност, това, което Библията бе казала за богатството на Египет, се потвърдило при разкриването на гробницата на цар Тутанкамон. Тутанкамон бил погребан заедно с множество изображения като статуетки от злато, понеже древните хора вярвали, че тези статуетки с образи на слуги ще им служат в задгробния живот. В тази гробница украсена с изобилие от злато, диаманти и рубини ние наистина намираме потвърждение на библейските пророчества, които описват богатството на Египет. Египтяните често били погребвани със своите богове, като например с Бас(т)ет - котешкия бог, който също е бил покрит със злато. Пирамидите изразявали дълбоката надежда за вечен живот. Всяко общество съхранява дълбоко в своята душа и дух една надежда за задгробен живот. Древните египтяни били погребвани заедно със смъртен кораб. Този обкован със злато смъртен кораб бил пълен със съкровища. Древните хора вярвали, че този смъртен кораб ще ги пренесе през Нил, за да се слеят с бога Осирис. В същност те копнеели да имат божествена същност. Всяко общество копнее за вечен живот. Но наистина има откритие в древния Египет, което изявява тайната на вечния живот. То е много по-значимо, то е много по-важно от гробницата на Тутанкамон. Нека да се върнем обратно в годината 1799. Наполеон напада Египет със 30 хиляди войници. Той взема със себе си 100 хиляди, вместо 100, лингвисти и художници. Тези 100 хиляди лингвисти и художници имали задачата да разшифроват загадъчните, неизвестни (тайни, секретни) езици и символи на Египет. Когато правели разкопки, те открили в град Розета каменна плоча, която по-късно е наречена камъкът "Розета". За мен този камък "Розета" и откриването му има много по-голямо значение в много отношения за изследователите на Библията, отколкото съкровищата на цар Тутанкамон. Камъкът "Розета" е дълъг около 1,20 м. и широк около 75 см. На него има надпис на три различни езици. Днес се съхранява в Британския музей. Първият текст бил написан с йероглифи - картинната писменост на египтяните. Вторият текст бил написан на някаква друга египетска писменост (domatic). Никой не можел да разчете йероглифите в продължение на векове и дори хилядолетия. Никой не можел да разчита езикът, на който бил написан втория текст. Но най-долният текст на камъка "Розета" бил написан на гръцки, а той е разбираем език. Учудващо е, че трите текста върху този камък, които били написани на различни езици, носели една и съща информация, написана с йероглифи, вид египетска писменост и гръцки. Изключителният млад френски лингвист Жан Шамполион започнал да ги изследва и през 1822 година открил тайната на йероглифите, като се основал на връзката между текстовете от камъкът "Розета". Шамполион предположил, че всяко кръгче подобно на тези от камъкът "Розета" означава име на цар. И бил прав. Той започнал да дешифрира символите, сравнявал ги с гръцкия и открил тайната на йероглифите. А какво значение има откриването на тайната на йероглифите за изследователите на Библията? След като вече станало възможно разчитането на йероглифите от древните паметници на Египет, то библейските вести били потвърдени чрез каменните надписи. Позволете ми да ви дам пример. Библията споменава за хетейците - народ, който воювал срещу Египет повече от 20 пъти. Но в историята не се споменава никъде за какъвто и да било силен хетейски народ (нация, националност). И затова присмивателите казват: "На Библията не може да се има доверие. Библията е ненадеждна." Те казват: "Библията споменава, че хетейците воювали повече от 20 пъти с Египет, но в действителност не е имало никакви хетейци - нищо не се споменава за тях (няма записи за тях)." Всеки път, когато древните египетски паметници поглеждат към присмивателите, йероглифите говорят за хетейците и за голямо сражение с египтяните. Археолозите наистина са открили градовете на хетейците и вие ги виждате. Нито един учен днес не отрича съществуването на хетейците. Колко е чудно, че тази книга, която наричаме Библия, е нещо повече от човешки сборник от исторически документи. Наистина, колкото повече пътувам в Средния изток и виждам, как древните хора са търсили вечния живот, толкова повече се убеждавам, че в Библията е записан надежден текст, който казва, как да намерим вечен живот. Някои говорят така: "Какво ще кажете за разказите в Библията? Наистина ли вярвате на тези разкази? Кой, например, би повярвал, че някой си Йосиф бил отведен в робство в Египет и после този роб станал първи министър на Египет или един от първите управители в Египет?" Искам да кажа: "Не е ли това един вид вълшебна приказка, от тези които разказват на децата? Но живял ли е наистина Йосиф?" С това искам да кажа, че ние живеем в 20 век - век на науката и скептицизма. С това искам да кажа: "Бихте ли повярвали, че един цар видял на сън седем угоени крави и седем мършави крави, че сънувал за седем години на изобилие и седем години на глад, и че Йосиф му разтълкувал всичко това?" Искам да кажа, че живеем в общество на фактите и много хора биха се смели на това. Бог показал на фараона, какво ще направи - в Египет щяха да изминат седем години на изобилие, но те щяха да бъдат последвани от седем години на глад. Битие 41:28-30. Но къде са историческите доказателства, за това, че е имало глад в Египет? Може ли наистина да се намерят някакви записи? Подигравателите се присмиваха. Но, приятелю, те не се присмиват повече. Връщаме се при разказа за Йосиф и тук, в една гробница, откриваме, че има нарисувани седем угоени крави и седем мършави крави, седем пълни класа жито и седем сухи класа жито. Там в тази египетска гробница имало седем угоени и седем мършави крави. Подигравателите не се присмиват повече. Край река Нил бе открит един надпис. В своята книга "Археология в Библията", Джордж Берън цитира този надпис: "Събирах житото и внимавах във време на сеитба. И когато дойде глад, в продължение на много години аз раздавах от него." После този надпис продължава: "Нил не е прииждал в продължение на седем години. Тревата съхне. Бяха построени хранилища (складове), но всичко, което бе в тях се изчерпи." Звучи така странно, както разказът за Йосиф. Наистина има доказателства за глада в Египет. Наистина има доказателства, че в Египет били построени големи хранилища за жито (хамбари). Изследователят на Библията може да вземе тази Книга в ръце и да разбере, че тя е надеждна, да разбере, че тя наистина е източник на вечен живот. Всъщност пророчествата в Библията се изпълняват пред очите ни. Пророк Езекиил казва в 32 глава, 15 стих: "Когато направя египетската земя..." Нека да прочетем заедно. "Когато направя египетската земя разорена и пуста, земя лишена от това, което я изпълваше..." Забележете, какво казва Библията - че Египет ще бъде пуст и лишен от това, което го изпълва. В библейски времена египетската земя е била изключително богата. Река Нил имала 12 притока и когато те приидвали, оставяли след себе си наноси в полетата. Египет бил известен с пшеницата, бил известен със житните растения, бил известен с лена. В действителност той изнасял стоки за целия свят. Но днес, според енциклопедията Британика, 90% от египетската земя е пустиня. Той не е вече "хлебната кошница" на Средния изток. Египет всъщност е една от най-бедните страни в света днес. Египет не е вече страна на изобилието, но той е едно слабо царство - точно както Библията бе предсказала. А Библията бе предсказала в Езекиил 30 глава, че чужденци ще управляват Египет и това се изпълни. Египетската империя се срути - вавилонците я завладяха, мидо-персийците я завладяха, гърците я завладяха, римляните я завладяха, турците, французите, англичаните. В продължение на векове чужденци правеха нашествия в Египет, точно както Библията бе предсказала. Приятелю, Библията не е обикновена книга. Колкото повече пътувам в Средния изток със своята камера, колкото повече посещавам Израел, река Йордан, колкото повече пътешествам из Египет и Сирия, толкова повече се убеждавам, че тази книга - Библията, е Божието Слово; че тази книга, Библията ни посочва пътя към вечния живот. Не отдавна пътувахме с екипа на предаването It Is Written към Йорданското царство Heshfinite. Бяхме гости на Йорданското правителство. Исках да посетя град Петра. Никога не бях го посещавал преди. Град Петра бил скрит от света повече от 4000 години. Той се намира в Йорданската пустиня и за да стигнеш до там, трябва да тръгнеш през суровата пустинна местност. Има тесен път, който се нарича "сийк" и е с дължина около километър и половина. И ти тръгваш по този тесен път там, където можеш да протегнеш ръка и да докоснеш планините. Скалите са стръмни, но слънчевите лъчи проникват през процепите. И когато минеш през този "сийк", ти стигаш до това чудно, до това великолепно кралско съкровище. Град Петра бил древната столица на Heshpinite или на Едомското царство. Едомците били един нечестив народ. Те били непокорни на Бога. Това била една невероятна империя. Едомците се отклонили от Бога. Те се покланяли на слънцето и принасяли децата си в жертва. В Еремия 49:17 се казва: "Също Едом ще бъде пустота; всеки, който мине през него ще бъде удивен." Според Библията Едом щеше да бъде пустота или Петра щеше да опустее. Ела с мен тази вечер. Ако ти е трудно да яздиш на кон, дръж се здраво, когато пътуваме заедно, през този тесен път към древното царство Петра. Стигаме до кралското съкровище - там, където се е съхранявало богатството на Едом. Това, което те изненадва, когато влизаш в Едом или Петра е, че сградите все още са там. Не е използвана нито една тухла, но тези стари, червеникави сгради стоят там от древни времена. Те са издълбани в скалите. Там има около 300 такива жилища. Там било кралското съкровище, което съдържало десетки хиляди скъпоценни предмети от злато. Жилища, издълбани в скалите, но днес никой не живее там. Днес прилепи пърхат с криле там. Днес този град е пуст, както Библията бе предсказала. Сега ела с мен в Тир - друг град, за който Езекиил бе казал, че ще бъде разрушен. Библията прави едно изключително предсказание за Тир. Тръгваме от Петра и отиваме в Тир. Библията казва в книгата Езекиил, че град Тир ще бъде разрушен. Това не трябва да ни изненадва много, тъй като много градове са били разрушени - Лондон е бил разрушен, Мюнхен е бил разрушен, Рим е бил разрушен, Берлин е бил разрушен по време на Втората световна война. Но тези градове са били разрушени и построени отново. Когато град Петра бил разрушен, той повече не бил построен, както Библията казва. Когато Тир бил разрушен, повече не бил построен. Библията бе казала, че Тир ще бъде място за разпъване на мрежи. Когато Библията казва, че някой град ще бъде разрушен и никога повече няма да бъде населен, той наистина бивал разрушен и оставал необитаем завинаги. Петра бил разрушен и останал необитаем. Тир бил разрушен и останал необитаем. Елате с мен в Ирак. Пътуваме около 130 км. южно от Ирак към прекрасното вавилонско царство. Вавилон също е бил град, който управлявал света. Гръцкия историк Херодот казва, че Вавилон е имал обиколка около 100 км. Три колесници са можели да се движат една до друга върху стените на Вавилон. Говорихме първата вечер за Вавилон като част от значимо Божествено пророчество. Но забележете тази вечер, колко е прецизно пророчеството. Забележете, колко е точно пророчеството. Кой построил Вавилон? Библията казва в Данаил 4:30: "Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих..." Цар Навуходоносор твърдял, че той е построил Вавилон, но учените казват, че не цар Навуходоносор е построил Вавилон, а кралица Семирамис. Но днес всеки учен знае, че когато археолозите откриха каменните с надписи покрай алеята за шествия, хиляди от тях казваха: "Навуходоносор... Навуходоносор... Навуходоносор..." За пореден път камъните издават вик, че Библията е надеждна, че Библията носи една автентична вест. Когато вземеш Библията и прочетеш Данаил 7 глава, там се говори за лъв, който е символ на Вавилон. Когато погледнеш лопатката на археолозите, ще видиш там изображение на лъв, който символизира открития Вавилон. Германците използвали своята мъдрост. Те отишли и правили разкопки във Вавилон, свалили синкавите плочки от стените на града и ги поставили на една пресъздадена стена в музея в източен Берлин. Когато го посетих по време на комунистическия режим, аз забелязах изображенията на лъвове с орлови крила, взети от оригиналните стени на Вавилон, точно както е предсказано в Библията. Библията не е обикновена книга, приятелю. Там, в Пергамския музей, ти можеш да видиш тези лъвове с орлови крила, точно такива, каквито са описани в Библията. Защо Бог е направил това толкова ясно? За да могат търсещите умове, мислещите мъже и жени, за да могат хората търсещи отговор на въпросите, да почувстват, че тази книга Библията е Божия книга. Днес ние имаме археологическо потвърждение, имаме доказателствата на пророчествата, които ни помагат да приемем вестта на Библията, че чрез Исус Христос можем да получим вечен живот. И тези пророчества наистина потвърждават автентичността на Библията."Не е ли велик този Вавилон, който аз построих?" - казва Навуходоносор в книгата Данаил 4:30. Фактите днес говорят, че наистина Вавилон е бил построен от Навуходоносор. Но почакай! Погледни пророчеството записано в Исая 13:19! Да го прочетем заедно: "Вавилон, славата на царствата, прелестта на халдейската гордост, ще бъде както, когато Бог разори Содом и Гомор." Според Библията Вавилон щеше да бъде отхвърлен и никога повече нямаше да бъде населяван и той наистина бил отхвърлен и останал ненаселен завинаги. Той наистина е едно пусто място. Бог бе казал, че Петра или Едом ще бъде разрушен и ще остане ненаселен. И това е така. Бог бе казал, че Тир ще бъде разрушен и обезлюден. И това станало. Бог бе казал, че Вавилон ще бъде разрушен и ще остане пуст. И това станало. Ако всеки атеист в света даде по един долар, с тази сума лесно ще бъде възстановен Вавилон, ще бъде лесно възстановен Тир, ще бъде лесно възстановен град Петра. Но тези тихи (безмълвни, мълчаливи) градове са свидетели, че тази Книга е написана под Божието вдъхновение. Ти можеш да повериш живота си на тази книга. Ти можеш да основеш вярата си на тази книга. Ти можеш да положиш вярата си върху Христос от тази книга, приятелю. Когато изучаваш Библейското пророчество, обърни внимание на това, което се казва в Исая 13:20. Там се казва за Вавилон: "Той никога няма да бъде населен..., но диви зверове ще обитават там и къщите им ще бъдат пълни с бухали." Наистина тази вечер този град е обезлюден. Той бил разрушен в 538 г.пр.Хр. и през последните 2500 години пустият Вавилон е тих свидетел за автентичността и надеждността на библейските пророчества. Ела с мен тази вечер в Средния изток и виж, че наистина Божието слово е истина. Навсякъде виждаме доказателства. Това е вавилонския разказ за потопа. Тази каменна плоча е открита във Вавилон и днес се съхранява в Британския музей. Тя говори за потопа и за предпотопния свят. За него разбираме не само от Библията, но и от откритията, които се правят по света. Знаете ли, защо според мен се правят тези открития? Защото аз вярвам, че ние живеем точно в последното време. Аз вярвам, че живеем точно преди идването на Исус. И Бог разкрива на търсещите умове истината на Своето Слово. Пророк Исая казва в 46:9,10: "Аз Съм Бог и няма друг като Мен."Няма Бог като Него, "Който от началото изявява края и от древни времена нещата, които още не са станали." Бог казва: "Няма друг като Мен." Библейските пророчества разкриват, че Божието Слово наистина е надеждно. Тук има едно невероятно пророчество. Едно удивително пророчество. То е записано в Исая 44:28 и Исая 45:1. Там пише: "Така казва Господ на Кир..." Кир бил Мидо-персийският владетел (цар), който атакувал Вавилон и го превзел. Библията казва, че той бил назован Кир 150 години преди да бъде роден. Колко чудно е това Божие Слово?! Каква трябва да е тази книга, Библията, за да може да назове Кир 150 години преди да бъде роден. След това Библията бе казала, че Кир ще пресуши река Ефрат, че ще премине по коритото на реката, ще навлезе във Вавилон, ще атакува и ще го превземе. И след това ще пусне на свобода израилтяните пленени от Вавилон. Приятелю, цилиндърът на Кир е каменния надпис за атаката на Кир срещу Вавилон и за освобождението на еврейските пленници. Можеш да прочетеш това в Библията в Исая 44:28 и45:1 и след това можеш да отидеш в Британския музей в Лондон и да прочетеш от цилиндъра на Кир същият този надпис върху камък. Наистина днес Бог е разкрил камъните и те викат. Ние можем да се доверим на живото Божие Слово. Библията не е сбор от митове. Библията не е сборник от исторически документи за народите. Библията не е сборник от човешки съчинения. Библията казва: "Всичкото писание е боговдъхновено..." Библията е написана от живия Бог. В продължение на много години ние нямахме тези доказателства и трябваше да приемаме много неща от Библията с вяра. Ние все още трябва да приемаме много неща с вяра, но доказателствата са значително повече. Исая 20:1 говори за сирийския цар Саргон. Подигравателите отново се смееха: "Ха, ха, всички сирийски царе са известни. Можем да прочетем за тях от историята. Няма никакъв Саргон." И така присмивателите казваха: "Саргон ли? Това е още една от тези измислици в Библията. Не е имало никакъв Саргон." Но Пол Боута започнал да прави разкопки. Присмивателите искаха да унищожат Библията. Те търсеха начин да докажат, че тя не казва истината. Но френският археолог Пол Боута започнал да прави разкопки в областта Корсабад. След известно време той открил един капител. Чий мислите, че бил той? Той бил на този, за когото въобще не предполагали, че съществува - на Саргон. И отново устите на присмивателите бяха затворени, защото пред очите ви е каменния надпис на цар Саргон, с информация за рождението му и за това, че е бил могъщият владетел на Корсабад. Аргументите на присмивателите бяха оборени. Защо Бог прави това? Защо се правят тези чудни открития през последните няколко века? Това, обаче, не предполага, че човекът, който иска да се усъмни, не може да се съмнява. Приятелю, ако ти искаш да се усъмниш, можеш да го направиш. Защото Бог никога няма да премахне всички основания за съмнение. Но ако ти желаеш да повярваш, имаш достатъчно доказателства, за да вярваш. Ако искаш да повярваш, има достатъчно доказателства, че Библията е вдъхновена от Бога. Има достатъчно доказателства, че живият Бог е направил предсказания хиляди години по-рано и те са се изпълнили, и ти можеш да положиш живота си в нозете на Този Бог. Ти можеш да се довериш на Този Бог. Ти можеш да кажеш: "Господи, това, което имам и това, което съм, аз предавам на Теб." Фактите са ясни. Вероятно едно от най-удивителните открития са каменните плочки от Ебла. Тези плочки били намерени през седемдесетте години на нашия век. Известни са от около 25 години. Това са 20 хиляди глинени плочки - най-голямата, непокътната библиотека от древния свят. Плочките от Ебла съдържат много исторически данни. Всъщност те нямат никаква връзка с Библията, но интересното е, че ни представят разказ за сътворението, подобен на този от Библията. Плочките от Ебла ни говорят за потоп подобно на библейския разказ. Те назовават Авраам по име. Говорят за библейски места като Ерусалим. Но ето кое е най-удивителното - плочките от Ебла ни съобщават за двата града на нечестието - Содом и Гомор, които били изгорени с (разрушени от) огън. Това е невероятно! Можеш да погледнеш каменните надписи... Но аз вярвам, че Бог държи скрити много, много повече факти (доказателства), защото ние живеем в последното време и Бог желае да премахне всяко извинение за невярване. Ела с мен тази вечер на едно от любимите ми места в Средния изток. Ела с мен тази вечер на брега на Мъртво море, на едно място наречено Кумран. Тук през 1948 г. едно арабско момче - Мохамед ал Диб се грижело за своите овце в тази гореща, пустинна област. Една от овцете се отдалечила и младия Мохамед ал Диб започнал да я преследва. И както тичал, той хвърлил камък по овцата, за да я отклони в различна (друга) посока и този камък паднал в една пещера - номер 4 тук. Мохамед ал Диб чул звук подобен на счупване на грънчарски съдове. Той се изплашил. Помислил, че в пещерата има зли духове. Втурнал се назад, викайки: "Татко, татко, в тази пещера има зли духове, има зли духове!" Баща му казал: "Няма никакви духове там. Вероятно си намерил съкровище. Може би някое общество е живяло там преди години. Да се върнем и да видим!" И те намерили голям глинен съд и още много други съдове, в които имало свитъци (ръкописи). Сигурно сте чували за откриването на ръкописите от Мъртво море. Те били написани от група юдеи, наречени есеи, които живели около 1500 г.пр.Хр. Есеите се занимавали с преписване на Библията. Те преписвали древните ръкописи на Битие, Изход, Левит, Числа... всички 39 книги на Стария завет. Открити са всички книги на Стария завет с изключение на книгата Естир, било то части от тях или целите. Открита е почти цялата книга на пророк Исая. Това било едно превратно откритие. Тези ръкописи попаднаха в ръцете на Израелското правителство. Учените ги проучваха. Но някой ще каже: "Какво значение имат ръкописите от Мъртво море?" Ето какво. Преди откриването на древните ръкописи ние разполагахме с библейския превод на крал Яков, направен около 1608 година. Но от къде да знаем, дали преписите са прецизни? Библейските автори са писали преди много време. Пророк Исая, например, е писал 680 г.пр.Хр. и неговите вести се преписвали многократно. От къде да знаем, че те не са били преписани погрешно? Но днес, можем да погледнем древните ръкописи - свитъците от Мъртво море. Те са били изучавани в продължение на 40 години. Можете да вземете книгата на пророк Исая в Библията, която имате и ако разбирате древните езици можете да я сравните с книгата Исая от откритите свитъци. А там няма нито една съществена разлика! В действителност, колкото повече изучаваме библейските ръкописи, толкова повече разбираме, че същият Бог, Който е вдъхновил Библията, се е погрижил да я запази. Същият Бог, Който вдъхновявал хората да я напишат, вдъхновявал и тези, които я преписвали. Съществувала група хора, наречени масорети, които правели преписи на Библията. Чуйте, как работели те. Да предположим, че преписвали Псалм 19. И нека в него има 548 думи. Те преброявали думите - 548. След това определяли средната дума. Нека в случая тя да е "вяра" После преброявали буквите и определяли средната буква - и нека това да е "а". След това започвали да работят. Накрая четели оригинала, и след него копието. Преброявали думите в оригинала и после в копието. Преброявали буквите в оригинала и след това в преписа. Определяли средната дума и тя трябвало да е "вяра", средната буква - тя трябвало да е "а". Тогава всичко било наред. Но ако средната буква била, например, "и", те скъсвали преписа и започвали отново. Същият Бог, Който е запазил Библията от времето на свитъците от Мъртво море, е пазил и хората, които я преписвали през вековете. Ние наистина можем да имаме доверие в Библията. Сигурно сте чували, че в някои случаи Бог по чуден начин е запазвал древните ръкописи. Следвайте мисълта ми. Свитъците от Мъртво море били написани 150 години пр.Хр. Може би Христос е цитирал текстове от тези свитъци. Но след това в манастира "Св. Катерина" ("св.Елена"), намиращ се в подножието на планината Синай, бил открит друг ръкопис от III или IV век след Христа. Това е един удивителен превод на Библията. Големият изследовател на Библията - Тишендорф търсел библейски ръкописи в манастира. Там имало монаси, които вземали древните книги и ги хвърляли в огъня. И Тишендорф дошъл и видял това. Той казал: "Почакайте, почакайте, това са библейски ръкописи!" И той открил този ръкопис от IV век. Бог го запазил. Следвайте мисълта ми внимателно. Можете да вземете свитъците от Мъртво море, написани 150 години преди Христа - книгата на пророк Исая. Можете да вземете свитъците открити в подножието на планината Синай - 300 или 400 години след Христа. Можете да вземете преписите направени от масоретите 800 години след Христа. Можете да погледнете древните библейски ръкописи, напечатани с машината на Гутенберг през 1456. Можете да вземете книгата на Исая от свитъците от Мъртво море, книгата на Исая от синайските свитъци, книгата на Исая от свитъците на масоретите, книгата на Исая от Библията на Гутенберг, книгата на Исая от библейския превод на крал Яков. Но когато ги сравните, те просто не се различават. Същият Бог, Който вдъхновил Библията, я е запазил по чуден начин през вековете. Приятелю, Библията не е обикновена книга. Тя е най-изследваната книга в света. Тя показва, че Божието Слово е истина. Посочен ли е в тази книга път, който води към вечен живот? Ако аз взема тази книга, ще стане ли бракът ми по-успешен, ще бъда ли по-добър баща, по-добра майка? Ще имам ли по-голяма вяра, ще мога ли да оценя по-добре себе си? Ако взема тази книга, ще бъдат ли прогонени като сянка обезсърчението и унинието? Ако подредя живота си според тази книга, ще изчезнат ли осъждането и вината? Това просто някаква древна книга ли е, която е добре да има всеки в дома си и която да събира прах? Или тази книга и централната личност в нея - Исус Христос могат да окажат силно влияние в живота? Библията казва в Йоан 5:39: "Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен."Писанията свидетелстват за Христос. Разказът на Библията е разказ за Исус - Исус, Който напуща небето, Исус, обитаващ в човешка плът, Исус, Който идва на Земята; Исус, Който посреща сатанинските изкушения; Исус, преживяващ смъртта, която аз трябваше да преживея; Исус, който страда заради моето осъждане и моята вина. Разказът на Библията е разказ за Божията благодат, разказ за силата на Исус, която променя живота. Разказът на Библията е за Исус, Който може да промени мъже и жени. Шон Селърс бил най-младия човек със смъртна присъда в Америка. Той бил на 17 години, когато го осъдили на смърт. Шон бил студент и до голяма степен бил въвлечен в сатанизма. Той започнал да прави безумни експерименти със спиритическа масичка и гадателни карти. Издигнал кадилен олтар в дома си и започнал да се покланя на сатана и тъмните сили на окулта, демоничните сили казали на този младеж, да купи оръжие и да простреля родителите си. Под влиянието на демони Шон Селърс влязъл една вечер в спалнята на своите родители с оръжие в ръка и прострелял баща си в главата, а след това и майка си. Когато бил арестуван за това отвратително престъпление той казал: "Аз исках сила и бях повлиян от силата на Сатана." Истината, братко и сестро, е че всеки от нас един ден ще бъде под влиянието на едната от две сили. Шон Селърс се подложил на мощното влияние на Сатана. Той бил осъден да умре на електрическия стол. Но един ден, когато той бил огорчен и озлобен в затворническата килия, го посетил един християнин и му дал Библията. Шон мълчаливо започнал да чете Библията и прочел обещания като това: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете..." Той чел за Мойсей, който убил египтянина. Той чел за Давид, който извършил прелюбодейство и след това изпратил съпругът на жената, с която прелюбодействал в първите редици на сражението, за да бъде убит. Той чел за разбойника на кръста. Когато този 17-годишен, осъден на смърт, демонски служител чел вечер след вечер, той почувствал, че има една сила, която е по-могъща от силата на Сатана. Той почувствал живата, Божествената сила Христос. И там в тази килия Шон Селърс коленичил и казал: "Боже, аз не Те познавам. Аз се покланях на друг бог. Аз служих на друга сила. Но, Боже, промени живота ми! Боже, отнеми вината ми! Аз убих своите родители!" Той заплакал и на колене Шон Селърс излял сърцето си пред Бога. Шон станал друг затворник. Надзирателят казал: "Нещо се промени в този младеж. Има искри в погледа му. Той дълбоко съжалява за това, което е извършил. Той преживява покаяние. Има спокойствие в гласа му, на лицето му е изписан мир." Нов мъж, нова жена в Христос. Този Бог, Който държи света в Своите ръце; Христос, Който сътвори света; Този Христос, Който вдъхнови Библията; Този Христос, Който постави звездите в Космоса; Този всемогъщ Христос, Който по чуден начин ни даде Своето слово, за Него няма нищо трудно. Ако Той може да предсказва бъдещето, Той може да направлява твоя живот. Ако Той може да води империи, Той може да те води в твоя живот. Ако Той можа да промени Шон Селърс, Той може да промени и теб. Ако Той може да приеме един демонски служител и убиец на своите родители, да му даде прощение и да му покаже милост..., на какъв Бог служим! Той е всемогъщ. Това не е обикновена книга. Този Христос не е обикновен човек. Ти можеш да имаш Неговото прощение. Ти можеш да имаш Неговата сила. Тази вечер, чувстваш ли, че Библията не е обикновена книга? Чувстваш ли тази вечер, че тази книга е вдъхновена от Бог и, че пророчествата в нея направени преди стотици години са се изпълнили? Чувстваш ли тази вечер, че централната тема на тази книга е Христос? Че Този, Който промени Шон Селърс, може да промени и теб? Както Той достигна до сърцето на този младеж, така може да достигне и до твоето сърце. Така, както докосна неговия живот, Той може да докосне и твоя живот. Тази вечер, когато се молим, би ли желал да протегнеш ръката си и да кажеш: "Господи, докосни ме тази вечер. Отнеми бремето на моята вина. Премахни веригите, с които съм окован. Господи, издигам гласа си към Теб тази вечер. Аз се нуждая от свобода. Нуждая се от избавление. Имам нужда да зная повече за пътя и сила, за да вървя по него. Татко, аз съм немощен. Нуждая се от сила. Татко, аз съм слаб. Нуждая се от Твоята мощ. Господи, аз идвам със всичката си немощ и всичката си слабост. Аз издигам тази вечер ръката си, Татко. Протегни Своята и я хвани." Тази вечер представи си, че Христос протяга ръка към теб и хваща (взема) твоята ръка. Нека да се помолим: "Татко небесен, благодаря Ти тази вечер, че Твоето слово е надеждно, че ние можем да имаме пълно доверим в него. Благодаря Ти за Исус, Който е централна тема на Библията и когато я изследваме, Той променя нашия живот, преобразява нашия живот. Изпрати ни от тук изпълнени с Твоя мир. В името на Христа. Амин."
Няма коментари
