Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2013 15:14 - Най-слабият от слабите - третият избор на Бога
Автор: antoninus Категория: История   
Прочетен: 2006 Коментари: 0 Гласове:
3



Това е втора глава на книгата "Дарбата на светлината"; ав. Роджър У. Куун

До брака си с Джеймс Вайт Елена Гуд Хармонт живяла в продължение на осем месеца в дома на Отис Николс, адвентист литограф, в Торчестър (сега част от Бостън), Масачузетс. Домът на семейство Николс бил и неин, докато се намирала далеч от дома си и разнасяла своето свидетелство из областта. Трима души – Сарджънт, Робинс и Френдж считали нейното, подобно на транс, състояние във видение като прост продукт на хипноза, предизвикано от нейния годеник Джеймс Вайт. Те твърдели, че тя не би могла да има никакви видения ако Джеймс не присъства. В 1845 г., по време на отсъствието на Джеймс Вайт, Елена се намирала със сестра си Сара в дома на Николс, когато Сарджънт и Робинс се отбили там. Господин Николс ги поканил, за да се срещнат с Елена Хармонт. Тъй като те преди не я познавали, сега било възможно да съдят сами за естеството и източника на нейната опитност. Посетителите внезапно си спомнили за своя много спешна среща в Бостън, но предложили срещата им с Елена да стане следващата неделя в Бостън, в дома на един вярващ, където милеристите имали обичай да провеждат седмица след седмица своите богослужения. Николс обещал да доведе госпожица Хармонт, за да им я покаже.

В събота през нощта Елена имала видение и съобщила на Николс, че вместо да отидат шест мили на север до Бостън, те трябва да отидат седем мили на юг до Рандолф. Николс протестирал. Репутацията на Елена, а и неговата собствена били застрашени. Но тя останала твърда, понеже ангелът й бил казал, че когато отидат в дома на едно семейство на име Тейър, ще разберат причината за промяната. Щом пристигнали, открили, че Сарджънт и Робинс са вече там. Те отишли на юг, опитвайки се да избегнат срещата с госпожица Хармонт, от която очаквали да отиде този в Бостън. Сега вече нямало възможност да избягат и срещата се състояла.
Малко след един часа по обед Елена Хармонт била взета във видение и останала в това състояние до пет часа следобед. Това било най-дългото от нейните почти 2000 пророчески сънища и видения.
Макар че по време на видението не дишала, Елена била по свръхестествен начин в състояние да говори, което тя и правела доста високо. Невярващи, Сарджънт и Робинс се опитвали да заглушат гласа й, като пеели и се молели на висок глас, но скоро прегракнали и те потънали в мълчание.
По време на видението Елена държала вдигната високо в лявата си ръка “тежката голям формат на семейна Библия” на семейство Тейър. Тя обръщала страниците със свободната си ръка и посочвала текстовете, които излагали заблудите в доктрините на Сарджънт и Робинс. Самият Николс стоял на един стол, за да гледа дали тя цитира правилно текстовете, които посочва. Те наистина били правилните текстове!(1)
Как Елена могла да извърши такива удивителни неща? Коя точно била тя и каква била нейната роля?
Елена Вайт притежавала формално образование, траещо по-малко от три пълни години в началното училище. И въпреки това, когато умряла оставила зад гърба си 25 млн. написани думи и 100 хиляди страници ръкописи! Най-известната й книга, ПЪТЯТ КЪМ ХРИСТА, по настоящем се разпространява на над 120 езика. Тя е “четвърта в класацията” най-превеждан автор в историята на литературата, най-превежданата жена-автор и най-превежданият американски автор и от двата пола. (2)
Съосновател, заедно със съпруга си Джеймс Вайт и пенсионираният морски капитан Джоузеф Бейтс, на Църквата на адвентистите от седмия ден, Елена Вайт била родена близо до селцето Горхам, щата Мейн, на 26 ноември 1827 г. Тя и нейната сестра близначка Елизабет били седмото и осмо дете на фермера Робъртс Хармонт и неговата съпруга Юнис – име, отговарящо на библейското Евникия.
В ранното детство на Елена семейство Хармонт се преместили на 12 мили източно, в град Портланд, където баща й започнал да се занимава с шапкарство. Елена била “весело, жизнено, дейно дете”(3). На 9-годишна възраст, когато била в трети клас на общественото училище на Брекет стрийт, била наранена от камък, хвърлен от ядосала се нейна съученичка. Носът й бил счупен, обезобразявайки я за цял живот, а вероятно е претърпяла и контузия. В продължение на три седмици лежала в кома.
След инцидента не можела да диша през носа си и здравето й останало доста лошо. Станала нервна, не можела да държи ръката си достатъчно стабилно, за да пише. Като резултат образованието й продължило само от време на време и с големи прекъсвания. Последният кратък опит да учи бил на 12-годишна възраст, но здравето й започнало отново да се влошава рязко. Някои мислели, че тя няма да преживее юношеските си години. Лекарите й давали малка надежда. Семейство Хармонт ходели на богослужение в методистката църква на Пайн стрийт, където Роберт служил като дякон. През март 1840 година семейството чуло лекцията на един пътуващ проповедник, Уйлям Милър, върху пророчествата на Даниил и Откровението. Той разказвал за убеждението си, че Христос щял да се завърне някъде между 1843-1844 г. Елена отдала сърцето си на Исус и на 26 юни 1842 г. била кръстена чрез потапяне в близкия залив Каско. Същият ден била приета в методистката църква.
Милър, фермер баптист, превърнал се в проповедник мирянин, бил започнал интензивно да изучава библейските пророчества след обръщането си в 1816 г. Неговото тълкувание на някои от библейските пророчества за големите исторически периоди, особено в Даниил 8:14, го довело до убеждението, че Исус Христос ще се завърне на тази земя между 1843 и 1844 г. Започнал да проповядва своите възгледи в 1831 година и в началото на 40-те години привличал невероятно голям брой слушатели от нова Англия до Мисисипи.
Понеже семейство Хармонт се считали за участници в Милеристкото движение, методистката църква ги освободила от членство през септември 1844. Като сериозна християнка, Елена работела за обръщането на своите млади другари, а когато здравето й позволявало, помагала на баща си в правенето на шапки, докато сестра й Сара плетяла чорапи. Те с желание събирали средства за разпространението на милеристките възгледи по отношение на второто пришествие на Исус Христос. Младата Елена отрано разбрала що е себеотрицание и лишения.
Заедно с другите милеристи и семейството на Елена било дълбоко засегнато от голямото разочарование, последвало 22 октомври 1844 г., когато Исус не се завърнал според очакванията на Милър и неговите последователи. Заедно със своите другари (адвентисти) Елена сериозно търсела Бога за светлина и ръководство през седмиците последвали горната дата.
Два месеца по-късно, през декември 1844 г., точният ден не е известен, Елена била коленичила в молитва заедно с четири други жени в дома на госпожа Хейднес, приятелка на семейството, в южен Портланд. Внезапно Светият Дух слязъл на нея и тя била взета във видение по начин, напомнящ начина по който това ставало с светите пророци в Писанието. Била 17-годишна, с много лошо здраве и тежала около 45 кг.
Елена знаела за виденията на Уйлям Фой и Хейзън Фос, за които споменахме в предишната глава. Разбирала, че Фой не упражнява никаква дейност и че Фос бил отказал предложената му мисия. С неохота и без големи опасения тя приела отговорността. Така станала третият Божи извор, “най-слабият от слабите”.
При едно пътуване до Оингтон, Мейн, в началото на 1845 г., за да представи своето свидетелство, Елена срещнала един милеристки проповедник шест години по възрастен от нея, Джеймс С. Вайт. Работата им ги срещала от време на време и така се породила връзка, която узряла в брак, сключен на 30 август 1846 г. Кратко време след сватбата Джеймс и Елена Вайт прочели един екземпляр от брошурата от 48 страници, написана от пенсионирания морски капитан Джоузеф Бейтс. В нея той разглеждал въпроса за “вечната” святост на седмия ден – съботата – за новозаветните християни. По-късно те се срещнали лично с Бейтс. Интересно е, че първата реакция на госпожа Вайт и капитан Бейтс един към друг била негативна. Тя смятала, че Бейтс набляга прекалено и ненужно на четвъртата (съботната) заповед, а той пък оспорвал автентичността на нейната пророческа дарба. В края и двамата променили становището си.
Семейство Вайт започнало да спазва съботата изцяло по заповедта, изречена в Библията. Седем месеца по-късно Елена имала видение (на 3 април 1847 г.), в което Бог й показал задължителните изисквания на Неговия вечен закон. Важно е да се отбележи, че адвентната доктрина не води произхода си от виденията на Елена Вайт. Виденията или потвърждавали или поправяли заключенията от интензивното изучаване на Библията. Никога самите видения не са слагали началото на някое учение или възглед.
През първите години от брака си семейство Вайт живеели в бедност и оскъдица. Не съществувала църковна организация, която да подпомогне финансовата издръжка на Господните работници. Така Джеймс Вайт е трябвало да дели времето си между пътувания и проповядване и изкарване прехраната за семейството – горска работа, строеж на железопътни линии, косене на жито. Джеймс Вайт публикувал и първата книга на съпругата си – скромно томче от 64 страници, през 1850 г. В 1854 г. последвало допълнение. Джеймс започнал да издава списанието АДВЕНТЕН ПРЕГЛЕД И СЪБОТЕН ВЕСТИТЕЛ, известно днес като АДВЕНТЕН ПРЕГЛЕД. В 1852 г. започнало и издаването на периодично списание за юноши МЛАДЕЖКИ НАСТАВНИК.
От 1852 до 1855 г. скромен дом в Рочестър, Ню Йорк, е осигурявал не само подслон за новопридобитата печатна преса, но също и подслон за семейство Вайт, както и за персонала на печатницата.
Онези дни изисквали големи жертви в финансово отношение. Хайръм Едсън, един от пионерите адвентисти проповедници, продал фермата си и заел значителна част на Вайт, за да покрият разноските по първата ръчна печатарска преса. Съпругата му продала среброто си – сватбен подарък – и дарила сумата за издаването на специален брой на вестника “Дей-доо”(“Зора”). Той съдържал първото изложение на адвентните възгледи за първосвещеничеството на Исус в небесното светилище (4).
Семейство Вайт търпяло лишение и проявявало голямо себеотрицание. обзавеждането на дома било бедно - столове и пейка-канапе, направена от Елена. Скъпите масло и картофи семейство Вайт замествало със сос и ряпа. Храната в издателската къща, която служела едновременно и за жилище на персонала, била приготвена на огнище, изградено от две празни тенекии от брашно. Елена Вайт казвала: “Готови сме да издържим лишенията щом Божието слово може да напредва”.
През 1855 г. семейство Вайт и тяхното скромно издателство се преместили в Батъл Крийк, Мичиган, в по-просторни помещения. Организирането на първата легална църква на адвентистите от седмия ден в 1861 г. и изграждането на печатница направили от Батъл Крийк главна квартира на адвентистите. През 1863 г. последвало организиране на Генерална Конференция. Три години по-късно бил създаден Западния здравен реформаторски институт. (По-късно той ще бъде преименуван санаториума Батъл Крийк под егидата на неговия ръководител, световноизвестният лекар, изследовател и откривател на готовите люспи от зърнени храни (мюсли) доктор Джон Харви Келлог.) Откриването на колежа Батъл Крийк, сега университета “Андрюз”, преместен в Бериън Спрингс, Мичиган, станало в 1874 г. През 1879 г. последвало издигането на “стотинковото светилище” за 3000 места – най-голямата църква в Мичиган по онова време. Нарекли я така, понеже адвентистите били насърчавани да сътрудничат чрез внасянето на стотинки. Тази църква изгоряла до основи през 1922 г. и била заместена от по-малко здание.
На 12 януари 1861 г., събота, семейство Вайт пропътували от Батъл Крийк 35 мили до Парквил за освещението на дом за събирания на пазещи съботата адвентисти, където Елена Вайт била главният говорител. Приключвайки вестта си тя седнала и почти незабавно била взета във видение.
В събранието присъствал някой си доктор Браун. Местен лекар спиритист, той (както “електролекарите” и “магнетичните лечители” срещу които по-късно Елена Вайт предупреждава), използвал хипнозата като средство за лекуване. Пред местните адвентисти д-р Браун твърдял, че виденията на Елена Вайт не били нищо повече от хипнотичен транс. Достатъчно било пред него тя да изпадне в това състояние и той би могъл за минути да я изведе от него. Сега някой му напомнил хвалбите и го помолил да направи това.
Дж. Н. Ласборо, свидетел на случката, ни дава живо описание на тази среща: Докторът пристъпи напред, но преди да свърши прегледа си и на половина, се обърна смъртно блед, треперещ като листо. Старейшината Вайт попита: “Ще докладва ли докторът за нейното състояние?” Отвърна той: “Тя не диша – и бързо се отправи към вратата. Стоящите пред вратата знаещи за хвалбите му казаха: “Върни се обратно и направи каквото твърдеше, че можеш - извади тази жена от състоянието на видение”. Силно възбуден, той търсеше дръжката на вратата, но не му позволиха да я отвори, като го запитаха: “Докторе, какво е това?” Той отговори: “САМО ГОСПОД ЗНАЕ; ОСТАВЕТЕ МЕ ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТАЗИ КЪЩА”.
Голям интерес буди съдържанието на онова забележително видение. Елена Вайт видяла събития, отнасящи се за бъдещето и във връзка с наближаващата гражданска война. По онова време преобладаващото на север мнение било, че: 1. просто няма да има никаква гражданска война; 2. ако все пак това се случи, войната няма да трае дълго и 3. Северът със сигурност ще спечели много бързо.
Южна Каролина се била оттеглила от Съюза преди около три седмици, а след това още три щата последвали примера й – по един всеки ден – от сряда до петък непосредствено предшестващи съботата, в което станало видението. Подпалването на форт Самптер, дало повод за войната, се намирало все още три месеца в бъдещето. Новоизбрания президент Линкълн щял да свика армия, като призове само 75 000 доброволци за срок от три месеца).
Видението на Елена Вайт противоречало на преобладаващите мнения в няколко отношения: 1. Тя направо заявила, че ще има война; 2. Голям брой щати ще се оттеглят от Съюза. В края на краищата единадесет направили това; 3. Големи армии ще се сблъскат в жесток ръкопашен бой; 4. Кланетата ще бъдат невероятни; 5. Големи страдания ще засегнат хора “чезнещи” в затвори, както и много семейства които ще загубят “съпрузи, синове и братя”. След като излязла от видение, Елена Вайт мрачно наблюдавала лицата на присъстващите. Тя казала: “Тук има такива, които ще загубят синове в тази война” (6).
22 години по-късно свидетелят на случката, Ласборо, потърсил старейшината на Пасвилската църква, който ръководел службите през онази събота и го запитал дали предсказанието се оказало вярно по отношение на това, че някои от семействата присъствали тогава ще загубят синове във войната. Старейшината незабавно назовал пет отделни случая; а след като размислил допълнил още най-малко пет (7).
По-късно Елена Вайт видяла във видение различни причини, поради които войната се проточила толкова дълго. Една от тях била: Бог нямало да позволи победа за Севера, докато робството не поставяло запазването на Съюза отново като ключов въпрос (8). Било й показано също до каква голяма степен генерали и висши офицери използвали спиритически медиуми, за да получат тактически съвети за воденето на войната (9).
През годините прекарани в Батъл Крийк, 155-сантиметровата госпожа Вайт, с нейната кафява коса и сиви очи, станала добре известна фигура в града. Весела, насърчителна, несебелюбива и общителна, госпожа Вайт си спечелила репутацията на разумна клиентка, гостоприемна домакиня, силен оратор и внимателна съпруга. През тези години тя родила 4 сина. Хенри, роден 1847 г., умрял на 16-годишна възраст от пневмония. Джон Хърбърт, роден в 1860 г., живял само няколко месеца преди да умре от червен вятър. Джеймс Едсън, роден в 1849 г. и Уйлям С., роден в 1854 г., доживели и двамата до старост.
Едсън публикувал няколко книги включително и първата църковна песнарка включващи и голям брой негови собствени композиции. Той построил речния кораб ЗОРНИЦА, който плувал по Мисисипи до Виксбърг като служел за плаваща аудитория за богослужение и класна стая, където неграмотни негри получавали първите си уроци по четмо и писмо. Корабът също подслонявал печатница, както и помещение за живеене.
Уйлям С. Вайт станал ръкоположен проповедник на своята църква. След смъртта на баща си в 1881 г. той бил довереник и придружител в пътуванията на своята майка, сега вече на 53 години.
След смъртта на съпруга си Елена Вайт прекарала две години в Европа (1885-1887) и девет години в Австралия и Нова Зеландия (1891-1900). Тя помогнала за установяването и развитието на нови медицински, образователни, възпитателни и издателски институции. Като резултат от нейните съвети делото на бързо разрастващата се църква било поставено на здрава основа. Когато в 1863 година била организирана Генералната Конференция, църквата наброявала 3500 възрастни кръстени члена. Към 1890 година броят им нараснал на 29 700. В 1900 година църквата нараснала на повече от 75 000 члена, а около 1909 година достигнала числото 100 000.
Последните 15 години от живота си Елена Вайт прекарала в скромно имение край света Елена, Калифорния, на около 60 мили северно от Сан Франциско. Тя нарекла имението си “Елмс Хейвън” – убежище под брястовете. Тук завършила ръкописите на своите последни девет книги – ВЪЗПИТАНИЕ, ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ ЛЕКАР, СВИДЕТЕЛСТВА КЪМ ЦЪРКВАТА, томове 7, 8 и 9, ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, СЪВЕТИ ДО РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ, пренаписала ЕВАНГЕЛСКИ РАБОТНИЦИ и ПАТРИАРСИ И ПРОРОЦИ. Това бил един от най-продуктивните й литературни периоди.
По време на годините, прекарани в Елмс Хейвън, тя предвидяла разширението на църковната здравна служба чрез развитието на санаториуми и здравни институти, които днес са се развили в първостепенни обществени болници за първа помощ и лечение, разположени в Райската долина (край Сан Диего), Глен Дейо и Лома Линда. В Лома Линда с нейна помощ е изградено адвентно медицинско училище. Познато най-напред като колеж за медицински евангелизъм, то било предшественик на днешният университет “Лома Линда” – най-големият образователен адвентен институт.
Последното известно “открито видение” на Елена Вайт с придружаващите го впечатлителни физически явления, й е дадено в Портланд, Орегон, през юни 1844 г. Но пророческите сънища нощем продължили да предават специални вести от Господа чак до времето на нейната смърт на 16 юли 1915 година.
Както в “откритите видения” през деня, така и в пророческите сънища нощем тя виждала ангел да стои край нея. Той служел за Божествено потвърждение на достоверността) на нейната опитност. Понякога виждала събития или случки – минали, настоящи или бъдещи, понякога просто приемала информация или наставления, при други случаи й били давани притчи.
За да предаде вестта, Елена Вайт, както и библейските пророци преди нея, имала три възможности: можела да цитира Божественият пратеник, можела да използва писанията на друг автор, тъй като библейските автори често прибягвали до този метод (10); или можела да опише вестта от Бога със свои думи.
Макар формалното образование на Елена Вайт да се ограничавало до по-малко от три години обучение, не трябва да смятаме, че е била неучена или зле информирана личност. Образованието не идва единствено от формалното обучение в класна стая. Източниците за образование на Елена Вайт са включвали: 1. книги – в личната си библиотека тя притежавала повече от 700 заглавия; 2. пътувания из три континента; 3. тясно общуване с добре образовани хора, каквито били много от църковните ръководители – нейни сътрудници; 4. приблизително 2000-те специални “разговора” с небесни същества във видения.
Може би трите най-известни книги на Елена Вайт са ПЪТЯТ КЪМ ХРИСТА (1892) – малък наръчник върху това, как да се стане един християнин и как да се поддържа християнската опитност. Впоследствие книгата е издадена на повече от 120 езика; ВЕЛИКАТА БОРБА МЕЖДУ ХРИСТОС И САТАНА (1888 г.); и ЖИВОТЪТ НА ИСУС ХРИСТОС (1898 г.), една несравнима биография на нашия Господ. ЖИВОТЪТ НА ИСУС ХРИСТОС служи като котва на трилогията, занимаваща се с Христос и Неговото учение. Други книги от тази трилогия са МИСЛИ ОТ ПЛАНИНАТА НА БЛАЖЕНСТВАТА – едно изложение на Христовата проповед на маслинената планина и ПРИТЧИ ХРИСТОВИ – тълкувание на главните Исусови притчи.
Трудът на Едит Дий ВЕЛИКИТЕ ЖЕНИ НА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА съдържа пълни биографски студии за 47 духовни водачи в християнството и кратки очерци за 76 други. Едит Дий отбелязва следните главни особености от живота на Елена Г. Вайт: “Тя не само предсказвала бъдещето, но давала и мъдри съвети за настоящето. Със сигурност била Божи говорител. Както и на пророците от миналото, животът й се характеризирал със скромност, простота, изучаване на Божествените принципи и посвещение. И също като тях тя се обръщала към Бога за изцеление и помощ. Така твърда станала вярата й, че вършела чудеса за адвентистите...
Във всичките книги, достигнали милиони тиражи разпространение,... тя представя Библията като Книгата на книгите, върховен водач за цялото човешко семейство.
Макар адвентното движение да се е разраснало повече след нейната смърт през 1915 г., тя доживяла да се радва на неговото развитие. Преди смъртта й членството нараснало със 140 хиляди души,а проповедничеството на 2500, с 40 издателства, пръснати по целия свят, 80 медицински институти и адвентни мисии на всеки континент. Всичко това започнало 70 години по-рано от нищо, освен вяра, която Елена Вайт държала в постоянна употреба (11).



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 609716
Постинги: 226
Коментари: 496
Гласове: 819
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031