Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2013 10:43 - Как е въведен неделният празник?
Автор: antoninus Категория: История   
Прочетен: 2311 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

До­се­га из­с­лед­вах­ме въп­ро­са за по­чив­ния ден в биб­лейс­ка свет­ли­на. Ока­за се, че Биб­ли­ята не спо­ме­на­ва друг ден ка­то по­чи­вен и свят, ос­вен съ­бо­та­та, сед­мия ден на сът­во­ре­ни­ето. Мо­же би сме очак­ва­ли в Но­вия 3авет да от­к­ри­ем про­мя­на­та, но и тук не­из­мен­но се пот­вър­ж­да­ва съ­бот­на­та на­ред­ба. Хрис­тос и апос­то­ли­те са най-вис­ши­ят ав­то­ри­тет за нас хрис­ти­яни­те. И еван­гел­с­ко­то по­вес­т­во­ва­ние пред­с­та­вя Исус ка­то ве­рен па­зи­тел на съ­бо­та­та от детс­т­во­то и през це­лия Му жи­вот. От­нос­но де­ня за по­чи­та­не Исус и ев­ре­ите не бя­ха в раз­ног­ла­сие. Спа­си­те­лят за­щи­та­ва­ше съ­бо­та­та от фа­на­тич­ни чо­веш­ки тъл­ку­ва­ния и под­чер­та­ва­ше сло­вом и де­лом ис­тин­с­ко­то и пред­наз­на­че­ние. В сво­ята ес­ха­то­ло­гич­на реч, мис­лей­ки за бъ­де­ще­то на уче­ни­ци­те, Той ги уве­ща - Матей 24:20„И се мо­ле­те да не се слу­чи бя­га­не­то през зи­ма­та или в съ­бо­тен ден."

Кон­тек­с­тът по­каз­ва, че Хрис­тос пред­ри­ча­ше об­са­да­та и жес­то­ко­то раз­ру­ше­ние на Еру­са­лим от рим­ля­ни­те в 70-та г.сл.Хр. Сле­до­ва­тел­но, Той е имал пред­вид, че Не­го­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли ще по­чи­тат съ­бо­та­та и в 70-та го­ди­на.

Щом в Но­вия За­вет не на­ми­ра­ме ни­как­во ука­за­ние за евен­ту­ал­на про­мя­на на по­чив­ния ден, то­га­ва тя тряб­ва да е ста­на­ла по-къс­но.

Тук ще се по­зо­вем на ня­кои ис­то­ри­чес­ки дан­ни, за да пред­с­та­вим ха­рак­те­ра на то­зи про­цес и фак­то­ри­те за про­мя­на­та.

Об­що тряб­ва да се ка­же, че пре­хо­дът от съ­бо­та в не­де­ля е пос­те­пе­нен и мъ­чи­те­лен. Про­тив­ни­кът на ис­ти­на­та е дейс­т­вал хит­ро и под­мол­но за изо­па­ча­ва­не­то на Бо­жи­ите на­ред­би и за­мър­ся­ва­не­то на чис­то­то Хрис­то­во уче­ние. Пре­ди юдейс­кия бунт, ор­га­ни­зи­ран от Бар Кох­ба през 132 -135 г.сл.Хр., рим­с­ка­та им­пе­рия приз­на­ва­ла юда­из­ма ка­то ле­гал­на ре­ли­гия, а хрис­ти­ян­с­т­во­то ка­то юдейс­ка сек­та. В ре­зул­тат от то­зи бунт, оба­че, юде­ите и юда­из­мът би­ли дис­к­ре­ди­ти­ра­ни. За да из­бег­нат реп­ре­си­ите, ко­ито пос­лед­ва­ли, хрис­ти­яни­те от то­га­ва на­та­тък вся­чес­ки се ста­ра­ели да обяс­ня­ват, че не са ев­реи. В след­ва­щи­те три сто­ле­тия хрис­ти­ян­с­ки­те пи­са­те­ли мно­гок­рат­но пред­с­та­вя­ли съ­бо­та­та ка­то юдейс­т­ва­не. То­зи факт, за­ед­но с фак­та, че ня­ма ни­как­ви ис­то­ри­чес­ки све­де­ния за хрис­ти­ян­с­ко по­чи­та­не на не­де­ля­та пре­ди юдейс­кия бунт, оп­ре­де­лят вре­ме­то 135-150 г. сл. Хр. ка­то на­ча­ло на про­мя­на­та.

Не­дел­ни­ят праз­ник, оба­че, не за­ме­ня вед­на­га съ­бот­на­та на­ред­ба, а я до­пъл­ва. Ня­кол­ко ве­ка хрис­тия­ни­те съб­лю­да­ват и два­та дни. В на­ча­ло­то на тре­тия век, при­мер­но, хрис­ти­ян­с­ки­ят апо­ло­гет Тер­ту­ли­ян от­бе­ляз­ва, че Хрис­тос не е ану­ли­рал съ­бо­та­та. Мал­ко по-къс­но апок­риф­на­та кни­га, озаг­ла­ве­на "Апос­тол­с­ка кон­с­ти­ту­ци­я," уве­ща­ва хрис­ти­яни­те "да па­зят съ­бо­та­та и праз­ни­ка на Гос­под­ния ден."

Пър­ви­ят за­кон в пол­за на не­де­ля­та е едик­тът на Кон­с­тан­тин, из­да­ден в 321 r. сл. Хр., кой­то имал граж­дан­с­ки ха­рак­тер. Рим­ля­ни­те би­ли езич­ни­ци и в чест на глав­но­то си бо­жес­т­во слън­це­то, по­чи­та­ли не­дел­ния ден. То­ва мо­же да се ви­ди лес­но чрез еле­мен­та­рен ети­мо­ло­ги­чен раз­бор: В ня­кои гер­ман­с­ки ези­ци ду­ма­та не­де­ля оз­на­ча­ва "ден на слън­це­то". При­мер­но, ду­ми­те “Sonпtag" и “Sunday"- не­де­ля, съ­от­вет­но на нем­с­ки и на ан­г­лийс­ки, оз­на­ча­ват бук­вал­но "ден на слън­це­то".

Ука­зът на Кон­с­тан­тин гла­си, че съ­дии и граж­да­ни, не­за­ети с пол­с­ка ра­бо­та, тряб­ва да си по­чи­ват в дос­то­по­чи­та­емия ден на слън­це­то - не­де­ля­та. В не­го се под­чер­та­ва, че жи­ве­ещи­те на по­ле­то мо­гат да ра­бо­тят в не­де­ля, за­що­то де­нят мо­же да е ху­бав и под­хо­дящ за сто­пан­с­ка дейност.

В 325 г. па­па Сил­вес­тър из­ли­за с обяс­не­ни­ето, че по си­ла­та на апос­тол­с­кия ав­то­ри­тет, кой­то той има, обя­вя­ва не­де­ля­та эа Гос­по­ден ден.

Пър­ви­ят офи­ци­ален акт на цър­к­ва­та в пол­за на не­де­ля­та е Ла­оди­кийс­ки­ят съ­бор, сви­кан в 364 г. Ка­нон 29-ти раз­по­реж­да: "хрис­ти­яни­те не тряб­ва да юдейс­т­ват и бъ­дат не­за­ети в съ­бо­та, но тряб­ва да ра­бо­тят в то­зи ден, но Гос­под­ния ден те тряб­ва спе­ци­ал­но да по­чи­тат, и ка­то хрис­ти­яни, ако е въз­мож­но да не ра­бо­тят в то­зи ден. Ако, оба­че, бъ­дат на­ме­ре­ни, че юдейс­т­ват, те ще бъ­дат от­лъ­че­ни от Хрис­тос."

Поз­во­ля­вам си тук кра­тък ко­мен­тар. Фак­тът, че къс­но в 4 век офи­ци­ал­на­та цър­к­ва е би­ла при­ну­де­на да на­ла­га ду­хов­ни сан­к­ции - ана­те­мос­ва­не, по­каз­ва, че и в 4 век е има­ло вер­ни хрис­ти­яни, ко­ито съб­лю­да­ва­ли Бо­жи­ята съ­бо­та.

А в 538 г. Ор­ле­ан­с­ки­ят съ­бор за­дъл­жа­ва и се­ля­ни­те да не ра­бо­тят в не­де­ля на по­ле­то. Най-ин­те­рес­но­то оба­че е, че са­ма­та ка­то­ли­чес­ка цър­к­ва офи­ци­ал­но приз­на­ва, че е из­вър­ши­ла про­мя­на­та. И не са­мо то­ва, тя счи­та то­зи акт ка­то бе­лег на цър­ков­на­та и мощ.

При­мер­но, в ка­те­хи­зи­са на Трен­т­с­кия съ­бор от 16 век, пуб­ли­ку­ван под пок­ро­ви­тел­с­т­во­то на па­па Пий V че­тем:

"Но цър­к­ва­та на Бо­га, в сво­ята мъд­рост, е на­ре­ди­ла по­чи­та­не­то на съ­бот­ния ден да бъ­де прех­вър­ле­но в Гос­под­ния ден."

Из­вес­тен е про­чу­ти­ят дис­пут меж­ду д-р Ек, ка­то­ли­чес­ки бо­гос­лов, и Мар­тин Лу­тер. Ко­га­то ре­фор­ма­то­рът за­явя­ва, че стои здра­во на биб­лейс­ка ос­но­ва и че не би же­лал да при­еме ни­що, ко­ето про­ти­во­ре­чи на Биб­ли­ята, д-р Ек го зас­ре­ща с не­обо­ри­мия ар­гу­мент, че в Биб­ли­ята ня­ма ни­как­во ука­за­ние в пол­за на не­де­ля­та, но че ри­мо­ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва чрез своя ав­то­ри­тет е прех­вър­ли­ла по­чив­ния ден в не­де­ля. И тук д-р Ек е бил прав! Но има ли пра­во смър­т­ни­ят чо­век да про­ме­ня Бо­жи­ите пос­та­нов­ле­ния? Ето от­го­во­рът на Св. Пи­са­ние - Втор. 4:2: „Да не при­ба­ви­те ни­що към на­ред­би­те, ко­ито ви за­по­вяд­вам, ни­то да от­не­ме­те от тях, за да па­зи­те за­по­ве­ди­те на Гос­по­да, ва­шия Бог, ко­ито ви за­по­вяд­вам."

И та­ка, на­ши­ят из­вод от ис­то­ри­чес­кия об­зор е, че глав­ни­ят фак­тор за на­ла­га­не­то на нов по­чи­вен ден, имен­но не­де­ля­та, е ри­мо­ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва чрез нейни­те дейс­т­вия про­тив Бо­жия за­кон.

Изоб­що, зна­ме­ни­ти­те биб­лейс­ки про­ро­чес­т­ва, рес­пек­тив­но Да­ни­ил и От­к­ро­ве­ни­ето, пред­виж­да­ха ед­но све­тов­но из­раж­да­не на хрис­ти­ян­с­ка­та цър­к­ва след смър­т­та на апос­то­ли­те, ед­но ве­ро­отс­тъп­ле­ние от чис­ти­те еван­гел­с­ки уче­ния, ко­ето дос­ти­га своя апо­гей при па­пиз­ма. Па­ра­док­сал­но, на­ли, но то­ва са биб­лейс­ки­те фак­ти. Про­ро­чес­т­во­то на Да­ни­ил в 7 гла­ва е за­бе­ле­жи­тел­но в то­ва от­но­ше­ние. То­ва е ед­но гран­ди­оз­но символично про­ро­чес­т­во. Ня­кои от биб­лейс­ки­те про­ро­чес­т­ва са да­де­ни в бук­вал­ни об­ра­зи, но по­ве­че­то, и най-важ­ни­те, са из­ло­же­ни в сим­во­ли. В то­ва раз­г­леж­да­не ще по­со­чим ос­нов­ни­те пра­ви­ла за тъл­ку­ва­не на сим­во­лич­ни­те про­ро­чес­т­ва. Ние тряб­ва да ос­та­вим Биб­ли­ята са­ма да ни обяс­ня­ва сим­во­ли­те си. Ня­ма­ме пра­во про­из­вол­но, по соб­с­т­ве­но ус­мот­ре­ние, да тъл­ку­ва­ме сим­во­ли­те. То­ва е ос­нов­ни­ят прин­цип.

При­мер­но, в Да­ни­ил 7 гла­ва се го­во­ри за 4 звя­ра. - Данаил 7:2,3: „Да­ни­ил, ка­за: ви­дях в нощ­но­то си ви­де­ние, и ето че­ти­ри­те не­бес­ни вет­ри­ща из­бух­на­ха вър­ху го­ля­мо­то мо­ре. И че­ти­ри го­ле­ми звя­ра из­ля­зо­ха от мо­ре­то, раз­лич­ни един от друг."

Как­во пред­с­тав­ля­ват те­зи зве­ро­ве? Ето и тъл­ку­ва­ни­ето на сим­во­ла "звяр" - Данаил 7:23:„Той ка­за та­ка: Чет­вър­ти­ят звяр ще бъ­де чет­вър­то­то цар­с­т­во на све­та..."

Ня­как­ва зем­на си­ла, им­пе­рия, цар­с­т­во, ор­га­ни­за­ция.

А как­во оз­на­ча­ва сим­во­лът "мо­ре". В то­зи слу­чай тъл­ку­ва­ни­ето на­ми­ра­ме в Откр. 17:15: „Ка­за ми още: во­ди­те, ко­ито си ви­дял, къ­де­то се­ди блуд­ни­ца­та, са на­ро­ди и мно­жес­т­ва, пле­ме­на и ези­ци..."

Сим­во­лът "мо­ре" в Биб­ли­ята оз­на­ча­ва на­ро­ди.

И та­ка, при те­зи два слу­чая ние по­лу­чих­ме обяс­не­ни­ето на сим­во­ли­те в са­мо­то Бо­жие Сло­во. Да­ни­ил 7 гл. е па­ра­лел­на на Да­ни­ил 2 гл. и раз­г­леж­да най-на­пред че­ти­ри­те све­тов­ни им­пе­рии - Ва­ви­лон, Ми­до­пер­сия, Гър­ция и Рим, пред­с­та­ве­ни ка­то зве­ро­ве, и раз­де­ля­не­то на Рим­с­ка­та им­пе­рия на око­ло 10 не­за­ви­си­ми ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви, пред­с­та­ве­ни ка­то 10 ро­га.

След то­ва оба­че, ид­ва най-съ­щес­т­ве­но­то - по­явя­ва­не­то на "мал­кия рог". По­ня­ти­ето "рог" в Биб­ли­ята оз­на­ча­ва си­ла, цар­с­т­во. В Дан. 7:24 се каз­ва, че то­зи "ма­лък еди­на­де­се­ти рог" е от по-друг ха­рак­тер в срав­не­ние с 10-те: „А за де­сет­те ро­га - те са 10 ца­ре, ко­ито щe се из­диг­нат от то­ва цар­с­т­во; и след тях ще се из­диг­не друг, кой­то ще се раз­ли­ча­ва от пър­ви­те и ще по­ко­ри три­ма ца­ре."

Сле­до­ва­тел­но, на ба­за­та на Рим­с­ка­та им­пе­рия, след раз­де­ля­не­то и, тряб­ва да по­тър­сим в ис­то­ри­ята ня­как­ва мо­гъ­ща власт, раз­лич­на от 10-те.

А.С. Флик пи­ше в кни­га­та "Из­ди­га­не­то на сред­но­ве­ков­на­та цър­к­ва" (1900 г.):

"От раз­ва­ли­ни­те на по­ли­ти­чес­ки Рим се из­диг­на в ги­ган­т­с­ка фор­ма ве­ли­ка­та мо­рал­на им­пе­рия на Рим­ска­та цър­к­ва."

Карл Кон­рад Ек­хардт в "Пап­с­т­во­то и свет­с­ки­те де­ла" (1937 г.) каз­ва:

"Под Рим­с­ка­та им­пе­рия, па­пи­те ня­ма­ха свет­с­ка си­ла. Но ко­га­то Рим­с­ка­та им­пе­рия се раз­пад­на и ней­но­то мяс­то бе за­ето от оп­ре­де­ле­но чис­ло су­ро­ви вар­вар­с­ки цар­с­т­ва, Ри­мо­ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва ста­на не­за­ви­си­ма от дър­жа­ви­те, не са­мо в ре­ли­ги­оз­ни­те ра­бо­ти, но до­ми­ни­ра­ше и в свет­с­ки­те де­ла...”

Джон Уик­лиф, пред­ре­фор­ма­тор­с­ки Ок­с­фор­д­с­ки про­фе­сор, по­чи­нал в 1384 г. из­тък­вал, че "мал­ки­ят рог" е ка­то­ли­циз­мът. По-къс­но про­тес­тан­ти­те еди­но­душ­но иден­ти­фи­ци­ра­ли то­зи сим­вол с пап­с­т­во­то.

3на­ме­ни­ти­ят фи­зик и ма­те­ма­тик Исак Ню­тон в бо­гос­лов­с­ки­те си тру­до­ве до­каз­ва, че "мал­ки­ят рог" е Ри­мо­ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва.

Ето го и то­зи чу­ден стих, кой­то та­ка крат­ко и ла­ко­нич­но пред­ри­ча същ­нос­т­та на ця­ла­та бо­гоп­ро­тив­на дейност на па­пиз­ма през ве­ко­ве­те - Дан. 7:25: „Той ще го­во­ри ду­ми про­тив Все­виш­ния ще из­то­ща­ва све­ти­ите на Все­виш­ния, и ще за­мис­ли да про­ме­ни вре­ме­на и за­ко­ни; и те ще бъ­дат пре­да­де­ни в ръ­ка­та Му до вре­ме, вре­ме­на и по­ло­ви­на вре­ме."

Ста­ва ду­ма за "мал­кия рог". Да­де­ни са че­ти­ри мо­мен­та:

1. Ще го­во­ри ду­ми про­тив Все­виш­ния.

То­ва са аро­гант­ни­те пре­тен­ции на пап­с­т­во­то, в мно­жес­т­во све­то­татс­т­ве­ни твър­де­ния, как­то в ли­те­ра­ту­ра­та, та­ка и в над­пи­си­те на пап­с­ки­те ко­ро­ни. Ето един ци­тат от об­шир­на ен­цик­ло­пе­дич­на кни­га от ка­то­ли­чес­ки ду­хов­ник през 18 век:

"Па­па­та е с та­ко­ва ви­со­ко дос­тойн­с­т­во и та­ка въз­диг­нат, че не е са­мо чо­век, но е ка­то Бог и за­мес­т­ник на Бо­га..."

Апос­тол Па­вел с про­ро­чес­кия си пог­лед е ви­дял въз­хо­да на пап­с­т­во­то - 2 Сол. 2:1-4: „А кол­ко­то за при­шес­т­ви­ето на на­шия Гос­под Исус Хрис­тос и на­ше­то съ­би­ра­не при Не­го, мо­лим ви бра­тя да не се раз­к­ла­ща лес­но ва­шия здра­в раз­съ­дък... за­що­то то­ва ня­ма да бъ­де, до­ка­то nър­во не дой­де отс­тъп­ле­ни­ето и не се яви чо­ве­кът на гре­ха, си­нът на по­ги­бел­та, кой­то та­ка се про­ти­ви и се пре­въз­на­ся над все­ки, кой­то се на­ри­ча Бог, или на ко­го­то се от­да­ва пок­ло­не­ние, та­ка че той се­ди как­то Бог в Бо­жия храм и пред­с­та­вя се­бе си за Бог."

Твър­де­ни­ето, че цър­к­ва­та мо­же да про­ща­ва гре­хо­ве и срам­на­та тър­го­вия с ин­дул­ген­ци­ите (пап­с­ки до­ку­мен­ти), е съ­що бо­го­хул­с­т­во, за­що­то, съг­лас­но Еван­ге­ли­ето, са­мо Бог мо­же да про­ща­ва гре­хо­ве (Мар­ко 2:6,7). Дог­ма­та за не­пог­ре­ши­мос­т­та на па­па­та, ко­га­то го­во­ри “екс ка­тед­ра" (т.е. про­въз­г­ла­ся­ва по­ло­же­ния, за­ся­га­щи ос­но­ви­те на ве­ро­уче­ни­ето), ут­вър­де­на от ва­ти­кан­с­кия съ­бор в 1870 г., е съ­що "ду­ми про­тив Все­виш­ни­я", за­що­то, съг­лас­но Бо­жи­ето Сло­во, ня­ма не­по­гре­ши­ми хо­ра.

2. Ще из­то­ща­ва све­ти­ите на Все­виш­ния

Про­ро­чес­т­во­то пред­виж­да­ше про­дъл­жи­тел­но прес­лед­ва­не на вер­ни­те хрис­ти­яни, ко­ито не въз­п­рие­ма­ха заб­лу­ди­те на цър­к­ва­та. През ХІІІ век бе ос­но­ва­на ин­к­ви­зи­ци­ята, из­вес­т­на с жес­то­ки­те из­те­за­ния на ере­ти­ци­те. През ця­ло­то сред­но­ве­ко­вие са умър­т­ве­ни от Ри­мо­ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва над 50 ми­ли­она вер­ни Бо­жии ча­да.

3. Ще за­мис­ли да про­ме­ни вре­ме­на и за­ко­ни

То­ва е про­ро­чес­т­во за по­се­га­тел­с­т­во­то на Рим към де­ка­ло­га. Как­то ве­че зна­ем, Бо­жи­ят мо­ра­лен за­кон е фор­му­ли­ран в Изх.20:1-17. В ед­на от пред­ни­те гла­ви ние го про­учих­ме под­роб­но. Но пап­с­т­во­то се е опи­та­ло да про­ме­ни Бо­жия За­кон. В ка­то­ли­чес­кия ка­те­хи­зис (крат­ко из­ло­же­ние на ос­нов­ни­те уче­ния на цър­к­ва­та) 10-те за­по­ве­ди са изо­па­че­ни. В "Хрис­ти­янс­ка на­ука" за бъл­га­ри­те от ка­то­ли­чес­ко ве­ро­из­по­ве­да­ние (из­да­де­на през 1946 г.) на стр.5 са да­де­ни 10-те Бо­жии за­по­ве­ди в след­на­та фор­ма:

1. Аз Съм Гос­под Бог твой, да ня­маш друг бог ос­вен Мен.

2. Да не взе­маш Бо­жи­ето име нап­раз­но,

3. Пом­ни да ос­ве­ща­ваш праз­ни­ци­те.

4. По­чи­тай ба­ща си и май­ка си.

5. Не уби­вай.

6. Не пре­лю­бо­дейс­т­вай.

7. Не кра­ди.

8. Не лъ­жес­ви­де­тел­с­т­вай.

9. Не по­же­ла­вай же­на­та на ближ­ния си.

10. Не по­же­ла­вай имо­та на ближ­ния си.

Как­то виж­да­те, вто­ра­та за­по­вед, ко­ято го­во­ри про­тив идо­ло­пок­лон­с­т­во­то, и чет­вър­та­та, за­ся­га­ща съ­бот­на­та ин­с­ти­ту­ция, са из­х­вър­ле­ни, а 10-та е раз­де­ле­на на две.

И та­ка, про­ро­чес­т­во­то в Дан.7:25 пред­с­каз­ва, че от­ме­ня­не­то на съ­бот­ния ден ще­ше да бъ­де де­ло на па­пство­то. Рим въ­ве­де ре­ди­ца не­биб­лейс­ки док­т­ри­ни и тра­ди­ции, ка­то кул­та на Ма­рия, по­чи­та­не­то на све­тии, пок­ло­не­ни­ето на об­ра­зи, уче­ни­ето за чис­ти­ли­ще, мо­лит­ви за мър­т­ви­те, без­б­ра­чи­ето на све­ще­ни­ци­те и др.

4. Те ще бъ­дат пре­да­де­ни в ръ­ка­та му до вре­ме, вре­ме­на и по­ло­вин вре­ме”

Ед­но от най-ин­те­рес­ни­те и фун­да­мен­тал­ни биб­лейс­ки про­ро­чес­т­ва е пе­ри­одът на пап­с­ко­то гос­подст­во. Впро­чем не­ка де­шиф­ри­ра­ме све­ще­ни­те чис­ла.

Ара­мейс­ка­та ду­ма "ид­дан", из­пол­з­ва­на от про­рок Да­ни­ил тук, оз­на­ча­ва вре­ме или го­ди­на. Мно­жес­т­ве­но­то "вре­ме­на", как­то е да­де­но в ори­ги­нал­ния текст, оз­на­ча­ва, спо­ред из­с­ле­до­ва­те­ли­те, "две го­ди­ни" (дво­ица). Или об­що "вре­ме и вре­ме­на и по­ло­вин вре­ме" е три го­ди­ни и по­ло­ви­на. Но то­ва са про­ро­чес­ки, сим­во­лич­ни го­ди­ни, тъй ка­то Да­ни­ил 7 гл. е сим­во­лич­но про­ро­чес­т­во. Ед­на про­ро­чес­ка сим­во­лич­на го­ди­на спо­ред Откр.11 и 12 гла­ви е рав­на на 360 дни. То­зи из­вод се на­ла­га по­ра­ди фак­та, че про­ро­чес­т­ва­та в От­к­ро­ве­ние 11 и 12 гл. опис­ват пе­ри­ода на све­тов­на­та пап­с­ка власт по три на­чи­на: 42 ме­се­ца, 1260 дни и вре­ме вре­ме­на и по­ло­вин вре­ме. И ако то­ва е един и същ пе­ри­од, то­га­ва един про­ро­чес­ки ме­сец тряб­ва да се рав­ня­ва на 30 про­ро­чес­ки дни (1260 де­ле­но на 42), а ед­на про­ро­чес­ка го­ди­на - на 360 про­ро­чес­ки дни.

А три и по­ло­ви­на nро­ро­чес­ки го­ди­ни по 360 дни са 1260 про­ро­чес­ки дни.

Се­га да се за­поз­на­ем с един из­к­лю­чи­тел­но ва­жен прин­цип за тъл­ку­ва­не на про­ро­чес­т­ва­та, бо­ра­ве­щи с вре­ме, имен­но прин­ци­па ден - го­ди­на. Съг­лас­но на­со­ки­те да­де­ни в Чис.14:34 и Езе­ки­ил 4:6 един про­ро­чес­ки сим­во­ли­чен ден пред­с­та­вя ед­на дейс­т­ви­тел­на ис­то­ри­чес­ка го­ди­на. Ето те­зи два тек­с­та:

„Спо­ред чис­ло­то на дни­те, през ко­ито съг­ле­да­xrne зе­мя­та, 40 дни, все­ки ден за ед­на го­ди­на, че­ти­ри­де­сет го­ди­ни ще тег­ли­те по­ра­ди без­за­ко­ни­ята си..."Чис.14:34

„... и но­си без­за­ко­ни­ето на Юдо­вия дом че­ти­ри­де­сет дни; по един ден ти оп­ре­де­лих за вся­ка го­ди­на." Езе­ки­ил 4:6

То­ва е биб­лейс­ки­ят сим­вол за вре­ме­то. Сле­до­ва­тел­но 1260 про­ро­чес­ки, сим­во­лич­ни дни пред­с­тав­ля­ват в ис­то­ри­ята 1260 дейс­т­ви­тел­ни го­ди­ни, пе­ри­ода на пап­с­ко­то гос­под­с­т­во.

Ко­га за­поч­ва и ко­га за­вър­ш­ва то­зи пе­ри­од? Им­пе­ра­тор Юс­ти­ни­ян сис­те­ма­ти­зи­ра съ­щес­т­ву­ва­щи­те за­ко­ни на им­пе­ри­ята, включ­вай­ки но­ви едик­ти и съз­да­ва "Юс­ти­ни­яно­вия ко­декс". Към то­зи ко­декс той включ­ва две офи­ци­ал­ни пис­ма с юри­ди­чес­ка си­ла на цар­с­ки ука­зи, в ко­ито обя­вя­ва рим­с­кия епис­коп за "гла­ва на всич­ки свя­ти цър­к­ви" и "гла­ва на всич­ки свя­ти све­ще­ни­ци на Бо­га" (Юс­ти­ни­яно­вия ко­декс).

То­ва ста­ва в 533 г., но оче­вид­но вли­за в дейс­т­ви­тел­на си­ла в 538 г., след лик­ви­ди­ра­не на ари­ан­с­ки­те съ­пер­ни­ци на па­па­та. 3а въз­шес­т­ви­ето на па­пиз­ма до по­ли­ти­чес­ка мощ, глав­на преч­ка би­ли три­те пле­ме­на - хе­ру­ли, ван­да­ли и ос­т­го­ти, въз­п­ри­ели ари­ан­с­т­во­то, най-страш­ни­ят съ­пер­ник на ка­то­ли­циз­ма. Меж­ду 533 и 538 го­ди­на те би­ли окон­ча­тел­но сък­ру­ше­ни и за­то­ва се счи­та 538 г. ка­то на­ча­ло на пап­с­ка­та хе­ге­мо­ния. Ка­то при­ба­вим 1260 г. (тол­ко­ва ще­ше да трае, спо­ред про­ро­чес­т­во­то, влас­т­та на пап­с­ки Рим), сти­га­ме до 1798 го­ди­на. През та­зи го­ди­на бляс­ка­ви­те по­бе­ди на На­по­ле­оно­ви­те ар­мии ос­та­вят па­па­та на про­из­во­ла на френ­с­ко­то ре­во­лю­ци­он­но пра­ви­тел­с­т­во, ко­ето му съ­об­ща­ва, че ка­то­ли­чес­ка­та ре­ли­гия ще бъ­де ви­на­ги не­при­ми­рим враг на ре­пуб­ли­ка­та. Ге­не­рал Бер­тие с френ­с­ка­та ар­мия вли­за в Рим, опо­вес­тя­ва края на по­ли­ти­чес­ка­та власт на па­па­та, пле­ня­ва го и го за­ве­жда на за­то­че­ние във Фран­ция, къ­де­то той уми­ра. С то­ва нас­тъп­ва кра­ят на пап­с­ко­то мо­гъ­щест­во. Про­ро­чес­т­во­то е из­пъл­не­но с ма­те­ма­ти­чес­ка то­чност. Про­рок Да­ни­ил бе­ше пред­с­ка­зал то­ва око­ло 600 г. пр.Хр. На­ис­ти­на уди­ви­тел­но!

 

Ис­то­ри­чес­ки­ят ана­лиз и го­ле­ми­те биб­лейс­ки про­ро­чес­т­ва еди­но­душ­но со­чат Ри­мо­ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва ка­то гла­вен фак­тор за от­ме­ня­не­то на съ­бо­та­та и въ­веж­да­не­то на не­дел­ния праз­ник.

То­га­ва все­ки хрис­ти­янин тряб­ва да ре­ши за се­бе си да­ли да въз­п­ри­еме ед­на чо­веш­ка на­ред­ба или яс­на­та Бо­жия за­по­вед.

Изт.: 
http://biblebg.com












Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796639
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031