И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. /Й :: Фактори, допринесли за заменяне на съботата с неделя

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.07.2013 09:50 - Фактори, допринесли за заменяне на съботата с неделя

Автор: antoninus Категория: История

Прочетен: 2261 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.07.2013 09:51

Факторите, довели до обичая християнската църква да празнува неделята, осветена от ЛИЧНО от Бога и спазвана от Христос и апостолите събота, са няколко. Ще споменем само три. За въвеждане на неделята като празник в чест на Христовото възкресение силно влияние оказал култът към слънцето, или т.нар. митраизъм. През I и II век митраизмът бил официална религия в Римската империя. Още от най-древни времена много народи са обожавали слънцето и са го почитали като божество. Персите го наричали Митра, асирийците го почитали под името Бел, халдейците под името Самайя, финикийците и сирийците под името Ваал, египтяните под името Амон Ра, а гърците му дали името Аполон. На това божество били издигани величествени храмове. В Римската империя този бог, или както римляните го наричали ""Sol Deus invicitus"", бил главното божество, персонифицирано в Аполон или в императора. На него бил посветен първият ден от седмицата, т.е. неделята. Древната астрономия познавала седем планети - слънцето, луната и още пет планети. На имената на тези небесни тела вавилонците, а по-късно и римляните, са нарекли дните на седмицата, тъй като всеки ден бил поставен под закрилата на един бог. Така първият ден от седмицата бил закрилян от главния бог - бога на слънцето, и поради това римляните го нарекли "Ден на слънцето", или ""Dies Solis"".Митраистите също имали свои специални дни - т.нар. Sebaste, посветени на императора. Отпаднали от истината църковни водачи се запитвали, защо и християните да нямат специален ден, посветен на техния Цар, на Слънцето на правдата Исус Христос? Защо този ден да не бъде същият, който техните врагове посветили на слънцето? Нали на този ден Исус е възкръснал? Тогава защо този ден да не бъде християнски празник? На основата на тези разбирания Денят на слънцето и Денят на императора станали за християнският свят Ден Господен, или на гръцки Кирияки. През IV век римският епископ Силвестър (314-337) решил първия ден на седмицата да не бъде повече наричан ""Dies Solis"" ("Ден на слънцето"), а ""Dies Dominica"" ("Ден господен"), като възпоменание за възкресението на Христос. По-късно това наименование било въведено във вероизповеданието на всички романски народи. Например в италиански език първия ден от седмицата е наречен "Доменика", в испански - "Доминго" и във френски - "Диманш". Но в северните страни на Европа, които били извън сферата на римското влияние и досега се използва езическото название "ден на слънцето" - Sondag (шведски), Sunday (английски) и Sonntag (немски). Християнската църква, по-точно нейните ръководители, започнали все повече да отстъпват пред езичеството. В желанието си да отслабят силата на гоненията против тях и църквата изобщо, те започнали да подражават и фактически да възприемат някои от езическите обреди и обичаи - напр. обичаят да се празнува неделята вместо съботата. Това нововъведение намерило добър прием особено на Запад - в Рим и в Александрия. Историкът Луази пише: "Езическият ден, посветен на слънцето и на езическите владетели, стана за християните "Ден на Спасителя" (""Jesus et la tradition evangelique"", p. 203). По същия въпрос Жилински се изказва така: "Онзи бог на слънцето, който езичниците славеха, отстъпи мястото си на Спасителя на християните и Денят на слънцето (Dies Solis) стана християнската неделя - Ден на възкресението. На 25 декември се е празнувал рожденият ден на слънцето (Natalis Solis invicta), а сега - рожденият ден на Спасителя (Th. Zilinsky. La Sybbillе, p. 95). И така, първият фактор е обожаването на слънцето. Християнските водачи възприели празнуването на неделята, изхождайки от следните опортюнистически съображения - да намалят силата на гоненията; да спечелят по-лесно за християнската религия езичниците, които много трудно се отказвали от своите обичаи. Омразата на римляните към евреите е вторият фактор, който още през II век оказал голямо влияние за почитане на неделята в християнския свят. През 131 г. евреите, водени от Бар Кохба, вдигнали голямо въстание в Рим. Започнала война, продължила от 131 до 135 г. Въстанието е било жестоко смазано. Този конфликт обаче породил у римляните люта омраза към всичко, напомнящо на еврейство. Тогавашният император Адриан със специален едикт забранил празнуването на съботата. Този акт повлиява на епископа в Рим и той издал нареждане християните да се събират на богослужение в неделя. Попович пише, че колкото повече християнството се освобождавало от еврейството (от страх да не бъде отъждествявано с него), толкова повече съботата не е била зачитана като празник, но това не ставало навсякъде. На Изток християните продължавали да освещават с явни богослужения съботния ден. (Попович, Обща църковна история). Третият фактор, допринесъл много за въвеждане на неделята като официален празник, е влиянието на гностицизма. Последният успял с помощта на т.нар. църковни учители да навлезе през II, III и IV век в християнската среда. И с право може да се направи сравнението, че както квасът действа на тестото, така и гностицизмът е действал на християнството, изопачавайки Христовото учение. Гностицизмът упражнявал двояко влияние на тогавашния християнски свят: в свободомислещ дух, подготвяйки поколение лакомо, жестоко, грубо и егоистично; и в дух на строг аскетизъм, забранявайки дори брака и някои видове храни. Апостол Павел е предупредил своевременно християните да се "пазят от такава фалшива философия, която подвежда към скверни празнословия" (1 Тимотей 6:20). Гностицизмът имал за цел да разколебае доверието на хората в Бога и в Неговата мъдрост, в Божието слово и Божия закон, като насочи вниманието им към вяра в собствения разум и в собствените способности и сили. В резултат от това настъпило отслабване на вярата в Бога и недостатъчно послушание към Неговите заповеди, по-специално към четвъртата, която е белег на Божия авторитет. Гностиците или нападали целият Стар Завет, или пък го тълкували алегорично. Естествено е, че при такова разбиране съботата станала обект на постоянни нападки. Наред с тези три фактора трябва да отбележим още Константиновия закон от 7.III.321 г. за официалното празнуване на неделния ден и влиянието на Католическата църква и нейните събори. Евсевий, смятан за баща на църковната история от IV век, пише: "Всичко онова, което е трябвало да се прави в събота, ние го прехвърлихме на Господния ден като по-удобен, който има предимство и се ползва с по-голям авторитет в сравнение с еврейската събота" (Коментар на Псалом 92, Migne. Patrologie Grecque t. XXIII, col. 21). На събора в Лаодикия през 364 г. бил приет канон 29, който гласял: "Християните не бива да освещават съботата, нито да почиват в този ден, но трябва да работят, а да празнуват Господния ден и като християни по възможност да се въздържат от работа в неделя. Ако те и занапред продължават да празнуват събота, нека бъдат проклети" (Charles J. Hefele. History of the Consils of the Church. t. 2, p. 105). Неандер, историк и професор по църковна история към Берлинския университет, пише: "Празнуването на неделята, както и на всички останали християнски празници, са човешки предписания. В това отношение апостолите не са издавали никакво нареждане, нито пък Апостолската църква е възнамерявала да прехвърли освещаването на съботата върху неделния ден" (""Historie de la religion chretienne, p. 339).
Изт.: http://www.pisanoe.com

Нагоре