Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2014 20:40 - Истината под пейката
Автор: antoninus Категория: История   
Прочетен: 2325 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 imageАрчибалд Рътлидж пише за срещата си с човек, чието куче било съвсем наскоро изгоряло в горски пожар. С болка на сърцето мъжът обяснил, какво се случило. Тъй като работил вън, често взимал кучето със себе си. Една сутрин оставил животното в едно сечище и му заповядал да стои и да пази обяда му, докато той е в гората. Вярното куче разбрало заповедта и направило точно така. Тогава се разгорял пожар и скоро се разпространил до мястото, където кучето било оставено. Но то не помръднало. Стояло точно там, където било, в пълно послушание на думата на господаря си. Със сълзи на очите собственикът му завършил: “Винаги трябваше да съм внимателен, какво му казвам, защото знаех, че ще го направи.”

Верността на кучетата е легендарна и истории като тази не могат да не ни оставят възхитени. Защото колко малко послушание срещаме в живота си днес! Покорността на кучето е едно изобличаващо изключение в морето на бунта, в което всички плуваме. И ни пронизва с болезнения въпрос: “А аз покорен ли съм на моя Бог и Неговото слово?”

Наистина, има ли значение за Бога моето послушание? Има ли значение послушанието в последния конфликт, пред който ще се изправим скоро? Верността на едно куче може да бъде достатъчно основание да разгледаме мястото на послушанието във връзката ни с Бога и по-специално – важността на послушанието в последното време.

1. Божият закон във Великата борба.

Щом като говорим за последния конфликт, трябва да сме наясно с естеството на Великата борба, която се води около нас и в чиято кулминация е възможно да участваме. Това е въпрос от съдбоносно значение за нас.
Най-силното и въздействащо представяне на Великата борба между Христос и Сатана, между доброто и злото, между истината и заблудата, откриваме в последната книга на Библията:
“И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели, обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата Вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:7-12).
Според някои изследователи това е едно от най-важните видения на Откровението, защото се намира в средата на книгата. Мястото му в структурата говори за важността му – то е в центъра и трябва да прикове вниманието ни.
От това видение могат да се научат много неща. Ние сме въвлечени в един страхотен космически конфликт, една междузвездна война, в която не можем да останем неутрални. Позицията на неутралитет се заема тогава, когато и двете враждуващи страни не са прави. Но тук борбата е между истина и заблуда. Ти си или към едната страна, или към другата. Средно положение няма.
Предполагам, че всеки от нас иска да бъде на страната на истината и да бъде спасен. Затова трябва да си изясним, защо се води този конфликт и каква позиция трябва да заемем в крайна сметка. За тази цел нека да разгледаме едно друго видение свързано отново с тази борба. Последната и може би най-интересна книга на Библията, Откровението, ни представя силно и въздействащо Великата борба между Христос и Сатана. Интересното е, че първата, най-старата книга на Библията, книгата Йов, също я представя. Великата борба между Христос и Сатана е основният контекст на Библията; основният фон, на който се развиват библейските книги. Ето какво откриваме в самото начало на книгата Йов: “А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея” (Йов 1:6, 7).
Тук ни се представят първите реплики на някакъв разговор между Бог и Сатана. В едно определено време водачите на цивилизациите и световете, които Господ е създал, се събират при Него на съвещание. Какво ли толкова важно имат да обсъждат? И тогава се появява един неканен гост от земята. Всъщност една друга личност на име Адам трябвало да се появи като представител на Земята, но него няма. Вместо него се появява Сатана. Понеже това е нередно, той получава още в самото начало въпроса на Бога: “От къде идваш?” С други думи: “Знаеш ли, по какъв път си тръгнал? Разбираш ли, коя е основата, от която си тръгнал? Знаеш ли изобщо, какво правиш?”
Сатана обаче отговаря: “От обикаляне на земята и от ходене насам-натам по нея.” Иначе казано: “Господи, аз съм свободен. Тези роби се събират пред Теб в един определен ден, защото са слепи за тиранията Ти. Аз обаче съм свободен! Мога да правя, каквото си искам и да ходя, където си искам, защото аз съм сам господар на себе си! Аз съм сво-бо-ден!”
Интересен отговор! Сигурно другите присъстващи са наострили уши: “Свободен ли каза? Свободен? Че ние не сме ли? Какво иска този ангел да каже?”
Изглежда, че това дава насока на разговора му с Бога и след това става спор между тях, който не ни е даден. Даден е само завършекът му, но от него можем да съдим, за какво е ставало дума. Свидетели на този спор са всички високопоставени същества във Вселената: “После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?” (ст. 8).
Бог и Сатана са спорели за нещо много важно, но от тук научаваме само завършителните думи, с които Бог се аргументира. А понеже в един дебат най-силните аргументи се дават винаги най-накрая, това означава, че от тези думи на Бога ще можем да разберем, за какво са спорели със Сатана и с какво смята Бог да го победи. Бог твърди, че Йов, един земен човек, е праведен – бои се от Бога и се отдалечава от злото. Според Екл. 12:13 да се боиш от Бога означава да спазваш заповедите Му, да спазваш Неговия закон. Следователно, Бог твърди пред Сатана, че Йов може да спазва Неговия закон. Това е Божият най-силен аргумент в спора. За какво ли тогава са спорели? Вече не е толкова трудно да се досетим.
Сатана обаче не остава длъжен и предава друга версия, един друг поглед на послушанието на Йов: “А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята” (Йов 1:9, 10).
Сатана твърди, че Йов е само формално праведен; че спазва закона външно; прави така да изглежда, че го спазва, за да получава Божиите благословения, но всъщност не го спазва истински, от сърце.
Да, вече можем да сме сигурни – въпросът, по който Бог и Сатана са спорели, е бил, може ли да се спазва Божият закон от творенията или не може. Бог твърди, че това е възможно и като аргумент посочва едно по принцип подвластно на греха същество – човекът Йов. Сатана обаче заема позицията, че законът не може да се спазва, а тези, които се опитват да го правят, са просто лицемери, които го правят заради благословенията и спасението в края. Такива пазители Сатана обвинява във формално спазване – едно външно съблюдаване на закона, без да се разбира неговата същност на любов. С други думи, ако е възможно някакво пазене на Божия закон, то е само формалното. Истинското спазване на закона от сърце е невъзможно.
За да бъде представен още в самото начало на най-старата библейска книга, въпросът за Божия закон и очакването на Бога за неговото спазване от творенията трябва да е много важен. Той е ключов за Великата борба и затова не трябва да ни оставя безразлични. Кой е правият – Бог или Сатана? Има ли основания дяволът да твърди, че законът не може да се спазва и че единствената възможност за едно творение е да го спазва формално и нищо повече от това?
Формално спазване на закона е възможно само, когато е позната негативната му форма: “Не (прави еди си какво).” Тя обаче предполага, че съществува и възможност дадена норма да се спазва, само като следваш буквата и се въздържаш от зли действия. Но не е задължително да я спазваш по дух, от сърце, както желае Бог. (Това пък от своя страна означава, че на Йов му е бил познат закона в негативната му форма. В тази му форма законът е бил познат още по времето на патриарсите [какъвто е Йов] – много преди даването му в огромна слава на Синай.)
Сатана не претендира, че човек не може да спазва закона формално, а че не може да го спазва по дух, като цялостна нагласа и естество. И посочва Йов като точно един такъв пазител – формален и лицемерен. Така в този спор се разкрива обектът на Великата борба между Христос и Сатана: Божият закон – може ли всъщност той да се спазва или не? Сатана твърди, че истинско спазване на закона в дух е невъзможно, за което и да е Божие творение – паднало в грях или не. Единственото, което се отнася до някакво спазване на закона, е формалното – по буквата, чрез лицемерничене. Такова спазване той не отрича, но пък и явно че не може да се брои за валидно. Бог обаче твърди, че законът в своята истинска същност може да се спазва. Невъзможен е само за попадналите под властта на греха и то само при едно условие: “Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога” (Римл. 8:7, 8).
Греховното няма сила да се подчини на закона, а това, което не се подчинява на закона, с който Бог управлява Вселената и с който се гарантира щастието на всеки, бива определено като враг на Бога. С благодатта осигурена от Всевишния обаче дори грешните творения могат да заобичат закона и да го въплътят в живота си: “Понеже това, което бе невъзможно за закона поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух” (ст. 3, 4).
Обновяващата сила на Светия Дух е толкова могъща, че може да преобрази дори греховното естество и да направи човека способен да се покорява от сърце и дух на Бога. И за да докаже твърдението Си, че законът може да се спазва, Бог посочва Йов. Много интересен обект, на който възлага цялото Си доверие и от който зависи изхода на спора. Йов е грешно същество и като всяко грешно същество със собствената си сила не би могъл да спазва Божия закон. Но Йов разчитал за това на Бога и чрез Него имал успех. Това било много силно доказателство срещу обвиненията на Сатана – не само, че непадналите светове могат да спазват Божия закон, но това е възможно дори за едно грешно същество, когато се хване за Бога.
Но пазенето на закона е нещо, което много лесно може да се обвини в лицемерие, както направил Сатана. Истинското спазване на закона задължително минава през съблюдаване и на буквата на закона. То винаги се съобразява с изискванията от рода: “Не (прави еди си какво)!” Когато спазваш закона в дух, ти не може да не се съобразиш и с тази формулировка на заповедите – това изобщо не е проблем. А съобразяването с буквата на закона от своя страна е нещо, което може да се постигне и чрез лицемерничене. Така че всеки верен последовател на Бога може да бъде обвинен в лицемерие, както и направил Сатана веднага. Бог знае, че това не е така, защото е сърцевед и познава подбудите на децата Си. Той знае, кой изпълнява закона Му по дух и от там, съвсем естествено, се съобразява и с буквата на закона, и кой следи само и единствено буквата на закона и има погрешни мотиви. Но свидетелите, които присъствали на този спор, не могат да четат в сърцата и не знаят това, което Господ знае. Затова Йов трябвало да се докаже, че не е лицемер: “Но сега простри ръка и допри се до всичко, що има, и той ще Те похули в лице. И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа” (Йов 1:11, 12).
Непадналите светове не могат да надникнат в подбудите на един грешен човек стремящ се към праведноста – дали той го прави само заради спасението и избягването на огъня в края или защото е осъзнал, колко много е обикнат от небесния Бог и желае с цялото си сърце да Му служи, предано и непрестанно. За да се открият истинските подбуди на послушанието, трябва да се мине през изпитание, което има способността да ги разкрие. Затова в живота Христовите последователи се допускат изпитания, понякога много тежки изпитания. Ако вярващият отива при Бога заради Него и само заради самия Него, воден от любов и благодарност, това означава, че ще остане при Него дори, когато загуби благословенията си, когато страда, когато нещата не вървят. Ето защо най-доброто, което можело да се направи, било Бог да допусне точно такова изпитание върху Йов, за да се разберат подбудите му от всички свидетели на спора.
Всичко това се случва и със всеки от нас по един или друг начин. Когато ние претендираме, че сме християни и видимо имаме формата на християнството, Сатана застава до нас с обвинението, че спазваме закона формално, а не в дух; че сме при Бога и в църквата само заради спасението, а не защото над всичко обичаме първо Христос. Никой освен Бог не може да надникне в подбудите ни, а точно те трябва да излязат наяве. За да стане това, Господ допуска изпитания в живота ни. Ако пропаднем при тях и отстъпим от вярата, значи наистина сме били формални, значи наистина сме отивали при Бога само заради спасението Му, поради страха от унищожението и само заради това. Нужно е обаче да устоим като Йов, за да покажем, че искаме да следваме Бога с цялото си сърце, с цялостна вътрешна предаденост, както изисква същността на закона. Примерът на Йов ни насърчава да останем верни на Бога, каквото и да ни се случи.

2. Божият закон в края на Великата борба.

Както видяхме, Божият закон заема централно място във Великата борба между Христос и Сатана. А какво е неговото мястото в края на тази борба? Ще продължи ли той да бъде важен въпрос до самата нейна кулминация или в края нещата ще се сведат до някакъв друг проблем? Нека отново да отидем до Откровението и да надникнем в един процес свързан с края на времето: “След това видях четири ангела стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог. И той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните” (Откр. 7:1-4).
Тук ни се представя процесът на запечатването на Божия народ в края – на челото на всеки верен Божий последовател от края на времето се слага един печат. Много спекулации са възможни относно идентифицирането на този печат. Затова на друго място в Откровението са ни представени същите тези 144 000 чрез такова описание, което ще ни помогне да разберем, какво представлява този печат: “И видях, и ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им” (Откр. 14:1).
Тук за 144-те хиляди се казва, че имат на челата си изписано името на Агнето и на Бога. Тъй като това е мястото, където се поставя Божия печат, явно тук бива описан именно той. Печатът, който се слага на челата на светиите, съдържа Божието име. Понеже Божието име е символ на Неговия характер (Изх. 34:5-7), това трябва да означава, че запечатаните в края на времето отразяват Божия характер в живота си. Божият характер от своя страна е изразен в Неговия закон (Изх. 34:29). Следователно печатът на челата на 144-те хиляди означава, че те изпълняват Божия закон и с това се уподобяват на Бога. Значи Божият закон ще продължи да бъде важна точка в борбата между Христос и Сатана до самия й край.
И ако за някой гореизложеното все още звучи неубедително, нека да минем и по един друг път на доказване на това твърдение. Той дори ще ни разкрие и друга, много важна истина. На челата на 144-те хиляди е сложен печат. Показан ни е и ангел, който носи този печат. Какво представлява печатът използван от ангела? “Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми” (Исая 8:16 – ЦП).
Писанието поставя връзка между закона и запечатването. Божият закон е печата, инструмента, с който се извършва запечатването. Самият процес на запечатването също е описан: “Защото ето заветът, който ще направя с Израилевия дом. След ония дни, казва Господ, ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде” (Евр. 8:10).
Следователно, да бъдеш запечатан с Божия печат, означава да придобиеш годност да изпълняваш Божия закон, да го правиш от сърце. Ето какъв ще е резултатът за запечатания вярващ: “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми” (Пс. 40:8).
Едно изпълнено с наслада изпълнение на Божия закон. А това е спазване на закона в дух, без никаква формалност. 144-те хиляди са били запечатани с Божия печат, защото законът на Бога е бил положен в умовете им и изписан в сърцата им и съобразяването с него се е превърнало в истинска наслада за тях.
Божият печат се поставя на челото, само на челото. Там се намира умът и това, което ние наричаме “сърцето на човека” – двигателя на човешката деятелност. Следователно отново правим същия извод – запечатани в края са само тези, които спазват закона от сърце, по дух. Не съществува друг вид спазване на закона, чрез което да може да се получи Божия печат. То винаги преминава и през буквата на закона, но само спазването от любов, по дух е основанието, този печат да се сложи на челото. Божият закон остава ключов въпрос до самата кулминация на Великата борба между Христос и Сатана.

3. Сатана и неговото поклонение.

Във видението от Откр. 7:1-4 се представя правенето на Божия народ в края на времето годен да изпълнява закона в дух. И понеже това е нещо много важно, Сатана веднага се е постарал да го имитира, за да може да заблуждава по-успешно. Всичко, което Бог прави, е добро и съвършено. Затова Сатана се стреми да го имитира, за да направи измамата си по-силна. Не можем да бъдем изненадани от опита на Лукавия да имитира и Божия печат: “И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име” (Откр. 13:16, 17).
Белегът на звяра е една фалшификация на Божия печат. Той е символ на сатанинската форма на поклонение в края на времето и също се поставя на челото. Но не само там! Той може да бъде сложен и на ръката. Това означава, че някои ще приемат сатанинската форма на поклонение от сърце. Те ще получат белега на звяра на челото си, защото го правят с убеждение и предаденост. Но за разлика от Божия печат белегът на звяра може да се сложи и на ръката, а ръката е символ на човешката способност да направи нещо (виж Дан. 2:45). Във връзка със закона “ръката” трябва да означава сам да си извоюваш правдата; да направиш нещо от себе си, че осъждението на закона да не те засегне; чрез собствена сила да си недостижим от закона. А това всъщност е формалното спазване на закона, по буквата. Само формален пазител на закона може да си мисли, че има да предложи нещо на Христос. Този човек, образно казано, “действа с ръцете си” за спасението си, т.е. той е формален. Да имаш белега на звяра на ръката си означава, да се съобразяваш формално със сатанинското поклонение. Докато Божият печат се намира само на челото – Бог приема единствено поклонници, които Му служат от сърце, от сърдечна предаденост. Никаква формалност няма да получи одобрението на небето и върху нея да се сложи Божия печат.
И тук заставаме пред един интересен момент. В спора от книгата Йов Сатана твърди, че Божият закон може да се спазва само формално. Чрез един човек, Йов, било доказано, че това не е вярно. В книгата Откровение виждаме разширение на тази идея. Вече не един, а 144 000 (число обградено с пълнота) са тези, които доказват, че законът може да се спазва в дух, защото запечатани в края са само тези, които спазват закона по дух. Сатана твърдял, че Божият закон може да се спазва само формално, но било доказано, че това не е така. Когато става дума обаче за неговата форма на поклонение, той приема и формални поклонници. Това показва, че Сатана си противоречи въпреки изключително умелите му клевети и измами. Той представя нещата по един начин, а прави и одобрява противоположното. При него е разрушена истинската духовност – липсва сърдечното обвързване на личностите, които му служат и той с готовност приема формално следващите предписанията му, въпреки че не се съгласява това да става при Бога. Може да си формален негов последовател и това да ти се зачете, въпреки че в спора с Бога той не приема формализма като достатъчен в служенето. Той си противоречи. За да бъдеш спасен, трябва да спазваш Божият закон (Римл. 2:13) в дух чрез Христос (Римл. 8:3, 4), но за да бъдеш изгубен, не е задължително да си искрен поклонник на дявола.

Един мъж щял да ходи на парти – специално увеселение, където всеки щял да бъде облечен в някакъв костюм. За да бъде оригинален, решил да се облече като дявол. Сложил костюма и се качил в колата си. Разбира се, за да кара спокойно, не сложил на лицето си маската с популярния облик на лукавия – козя глава с рога и огнени очи.

По пътя обаче колата му се развалила и той слязъл да я оправи. Започнало да вали и за да не си намокри главата, си сложил и маската. Разбрал, че повредата не била за него и затова тръгнал да търси помощ. Видял някаква обществена сграда, където светело и отишъл натам, без изобщо да се усети, какво бил сложил на главата си и как изглеждал. Не разбрал обаче, че това било църква и точно тогава имало богослужение. И изведнъж, най-изненадващо, точно по време на проповедта, той нахлул в църквата с целия си костюм, за да търси някой да му помогне за колата. Всички погледи се приковали в него. Настанала страхотна суматоха. Всички бягали и крещели, че дяволът е дошъл да ги вземе. Бягали през врати, скачали през прозорци.
Мъжът бил много притеснен, че закъснявал за партито и в началото не можал да разбере, какво става. Огледал се да намери някой, който да попита и видял някакъв мъж стоящ под една пейка, целият треперещ. Насочил се към него за информация, но човекът го посрещнал с думите: “Дяволе, недей! Аз винаги съм бил на твоя страна!”
Наистина, на това и ангелите биха се смели. Но не си ли заслужава да обърнем сериозно внимание на истината под пейката? Възможно ли е вие и аз да сме точно едни такива формални служители на Бога, с което просто да крещим, че сме на страната на дявола? Възможно ли е всеки ден да обличаме формата на благочестието, а да се окаже, че в живота си сме по-близо до Лукавия?
Много е важна истината под пейката. И колкото по-рано я разберем, толкова по-добре за нас.

Изт.: 
http://nikidimov.com/



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796446
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031