Месията е ключовата фигура в Свещеното писание. Очакванията към Него били наистина големи. Според пророчеството на Исая една от най-важните Му задачи била да изясни закона: “Господ му стана благомисленик заради правдата Си: Ще увеличи закона и ще го направи почтен” (Исая 42:21 – ЦП).
Когато дойдел, Месията щял да “увеличи” закона, да го направи по-разбираем и да разкрие истинския му смисъл, с което да предизвика още по-голямо уважение към него. С това очакване за Месията живеели не само юдеите. Дори самаряните вярвали, че Той ще обясни всичко трудно в закона: “Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос). Той, когато дойде, ще ни яви всичко” (Йоан 4:25).
И Месията се явил и изпълнил всичко предписано за Него. Когато дошъл на земята, чрез Своите поучения и велики дела Исус Христос дал по-дълбокото значение на закона. Най-после заповедите на Бога блеснали в истинската им светлина и станали ясни и за обикновения човек.
Четвъртата от Десетте заповеди касае освещаването на съботния ден. Христос не я пропуснал и дори разкрил във връзка с нея много повече, отколкото за която и да е друга заповед. А това ни помага да си изградим добра представа за отношението на Спасителя към съботния ден.
Установяването на отношението на Исус Христос към съботата по време на Неговото пребиваване на земята е много важен момент в разбирането на въпроса за съботата в Новия завет. Защото ако Христос е показал по някакъв начин, че съботата няма да бъде валидна след Неговата смърт, това е повече от сигурен знак, че тя няма да бъда задължителна за Неговите последователи. Ако обаче изследването установи, че Исус не е гледал на съботата като ден, който трябва да се промени, отпадне или да бъде заместен от друг ден, тогава единственият извод, който ще трябва да направим, е, че тя носи Неговото благословение и е все още задължителна за съблюдаване за всички Негови последователи.

1. Нужда от последователност в анализа.
Макар и да изглежда като нещо, което се разбира от само себе си, нуждата от последователност в анализа на въпроса за отношението на Христос към съботата трябва дебело да се подчертае. Защото именно тук изкушението да се пренебрегне тази съществена характеристика на всеки анализ, е много голямо. За какво става дума?
За всички тълкуватели на Библията е ясно, че смъртта и възкресението на Христос са ключови събития, които представляват повратната точка не само в изкупването на човечеството, но и във формирането на Новозаветната теология. Когато Исус издъхнал на кръста, едно свръхестествено събитие се случило в храма в Ерусалим: “А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха” (Матей 27:50, 51).
Смъртта на Христос и раздирането на завесата в храма били взаимосвързани събития. Исус умрял и вече всеки можел да види, какво има в най-святото място на храма, защото завесата вече не можела да го скрие. Всички тълкуватели виждат в това събитие указание, че чрез смъртта Си Христос изпълнил значението на старозаветните ритуали в светилището и то повече не било нужно. Принасянето на дарове и жертви, които били задължителни преди смъртта на Христос, вече не само не било необходимо – то било безсмислено, защото истинската жертва, Исус Христос, вече била принесена (виж 1 Кор. 5:7; Кол. 2:14-17; Евр. 10:1). Това съвсем ясно оформя положението, че извършването на определена обредност до смъртта на Христос би било нещо съвсем правилно и приемливо, но извършването на същата обредност след смъртта на Христос е вече израз на незачитане на жертвата Му.
Няма начин Исус да не е бил последователен в тази връзка. Ако и самият Той никога да не пренесъл жертва, защото не извършил грях, който да изисква това (виж 1 Петр. 2:22), Той насърчавал вярващите да следват предписанията на закона с разбиране на неговото истинско предназначение: “И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред олтара, и иди първо се помири с брат си, тогава дойди и принеси дара си” (Матей 5:23, 24).
Докато бил на земята и поучавал, Христос не отрекъл валидността на принасянето на дарове и жертви. Това, което подчертавал, било важността да се разбира, за какво служат те. “И ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръка и се допря до него и рече: Искам, бъди очистен. И на часа му се очисти проказата. И Исус му каза: Гледай да не кажеш това никому, но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал” (Матей 8:2-4).
Преди да пренесе Себе Си като върховния Дар, Христос потвърдил валидността на старозаветните изисквания за принасянето на дарове в светилището. След премахването на проказата от един прокажен, Той насърчил принасянето на изисквания от Мойсеевия закон дар за това (виж и Лука 5:12-14).
Следователно, ако жертвата на Христос на кръста е повратната точка, която изпълнява значението на старозаветните символи, жертви и ритуали, би трябвало да приемем, че до смъртта на Исус някои религиозни практики ще са напълно приемливи и добри, и същите тези практики стават вече неприемливи след Неговата смърт. Едва след Неговата смърт.
Ако съботата е една от церемониалните институции, които се променили след смъртта на Спасителя, би трябвало да търсим едно съвсем положително отношение към нея от страна на Христос по време на земната Му служба. Ако има промяна в нея, за това трябва да се търсят указания след смъртта Му. Не би трябвало да очакваме, че по време на земното Си служене Исус ще застане по някакъв начин срещу съботата, така както не застанал срещу принасянето на жертви и дарове. Така че тълкувателите, които вярват, че освещаването на съботата е церемониално изискване и светостта й е прехвърлена върху неделята след смъртта и възкресението на Христос, не би трябвало да имат никакъв проблем с освещаването на съботата от страна на Спасителя, апостолите Му и който и да е друг до смъртта и възкресението на Исус. Изглежда обаче това не е така. Според тях има указания, че още преди смъртта Си, докато служел и поучавал, Той посочвал невалидността на съботата. Подобно твърдение не може да бъде нищо друго освен израз на непоследователност в анализа. Нещо повече. Този аргумент не се прилага за принасянето на жертви, а само за съботата, което вече говори за предварително формиране на отношение по този въпрос. Трудно може да се дебатира по някакъв проблем, ако последователността в анализа и аргументацията не е заложена като фактор потвърждаващ достоверността на дадена теория. Така че започвайки изследването на въпроса за съботата и отношението на Христос към нея, трябва да си изясним, доколко сме готови да бъдем последователни в него.
Например, има текст свързан с Христос и съботата, за който последователността на анализа изисква да се приеме, че той сам по себе си може да потвърди както позицията на вярващите в непроменимостта на съботата, така и позицията на тези, които смятат, че съботата е била променена след Христовата смърт: “И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете” (Лука 4:16).
Според приемащите непроменимостта на съботата обичаят на Христос да посещава съботните служби и да участва в тях разкрива, че Той одобрявал този ден за поклонение. Според вярващите, че съботата е била променена, причината за присъствието на Христос на съботни служби е възможността Му да проповядва на хората без да оскърбява обичаите им и защото тогава те са предразположени да слушат. Последователността на анализа изисква да се приемат и двете обяснения като задоволителни. Затова в търсенето на отговорите не може да се остане само на този текст. Нужно е да се намерят по-сериозни аргументи от страна и на двете позиции. Но е задължително последователността да бъде неизменна част от анализа.

Изт.: www.nikidimov.com

Нещата се пределно ясни по въпроса за денят за Божията почивка който е събота и който е денят за поклонение и отдаване да почит на християните към своят създател.
Бог е казал че светът може да премие но неговият закон няма да премине.
А неделята е денят на поклонение пред слънцето (символ на луцифер - деница, паднала звезда) от езическите времена до днес.

Да, Библията е ясна кой е почивният ден - седмия ден, събота.