Постинг
12.04.2015 08:00 -
Съботата и Христос III част
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 2085 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2015 08:26
Прочетен: 2085 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 12.04.2015 08:26
3. Защо Христос не цитирал съботната заповед?
Един от аргументите на тълкувателите отхвърлящи съботата в Новия завет е, че когато Христос цитирал, кои заповеди трябва да се спазват, Той не споменал съботата: “И ето, един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? А той му каза: Защо питаш Мен за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите. Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай, Не прелюбодействай, Не кради, Не лъжесвидетелствай, Почитай баща си и майка си и Обичай ближния си както себе си” (Матей 19:16-19).
Наистина, в този списък, който е повторен и в Марко 10:17-19 иЛука 18:18-20, съботата отсъства. Ако това означава, че според Христос съботата от Четвъртата заповед не е задължителна за Неговите последователи, тогава какво да кажем за Първата, Втората и Третата заповеди, които тук също отсъстват? Означава ли това, че християните са вече свободни да си избират други богове, да си правят идоли, на които да се кланят и да изговарят напразно Божието име? Естествено, че не! Потвърждаването важността и валидността на определени заповеди не означава, че неспоменатите са вече неактуални. Исус цитирал само тези заповеди от Декалога, които касаели любовта към ближния, защото в случая те са били проблема на младежа, с който говорил. Макар и той да твърдял, че при него всичко е наред по отношение на тях (виж Матей 19:20; Марко 10:20 и Лука 18:21), истината била, че той не обичал ближния си както себе си, което би намерило израз в правилно съблюдаване на изброените от Христос заповеди. И реакцията му на Исусовия призив да продаде всичко, което притежава и да го раздаде на сиромасите, показва, че той наистина имал сериозен проблем с това (Матей 19:21, 22; Марко 10:21, 22; Лука 18:22, 23). Така че този случай изобщо не третира валидността на съботата в Новия завет и не може да бъде използван като аргумент срещу нея.
4. По-директни указания, че Христос потвърдил валидността на съботата в Новия завет.
Тъй като изследваме отношението на Христос към съботата по време на Неговото земно служене, въз основа на което да преценим, дали тя продължава да бъде валидна за Неговите последователи след смъртта Му, нека да разгледаме и тези случаи, в които Спасителят изразил отношение към нея, без това да породи спорове с юдеите. Към края на служенето Си, когато говорел за бягството на юдейските християни по време на обсадата на Ерусалим (Матей 24:15-19), Исус казал: “При това молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден, защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега и каквато не ще има” (Матей 24:20, 21).
Както разбираме от тези думи, Христос бил загрижен за освещаването на съботата и след Неговото възкресение и възнесение. Той говорел за освещаването й, което трябвало да бъде валидно 40 години след тези събития. Това е директно указание, че според Него ранните християни дори и в много тежки времена били задължени стриктно да съблюдават съботния ден. А това означава, че съботата продължава да бъде задължителна за всички Негови последователи.
Тъй като Отец е създал всичко чрез Христос (Йоан 1:1-3; 1 Кор. 8:6; Кол. 1:16; Евр. 1:1, 2), на практика самият Христос е Създателят на седмия ден (Бит. 2:1-3). Затова Той съвсем справедливо изявил претенцията Си, че е “Господар и на съботата” (Марко 2:28). Със Своя Божествен авторитет Той не само не променил съботата, а потвърдил, че е валидна за всички хора, като казал, че “съботата е направена за човека” (Марко 2:27). Тя не била направена само за евреите, а за всички хора.
Като Творец Христос приключил творческото Си дело в шестия ден и Си починал в седмия, с което създал съботата (Бит. 2:1-3). Като Изкупител Той пак приключил делото Си в шестия ден умирайки в петък след обед, а на седмия (събота) Си починал в гроба (Йоан 19:30, 31;20:1), символизирайки по този начин, че бил извършил изкуплението на човечеството. Така съботата свидетелства за Христовото дело на Сътворение и Изкупление. Чрез съблюдаването й Неговите последователи се радват с Него на това, което Той осъществил за човечеството (повече в тази връзка можете да намерите в статията Един непознат Великден). Затова и ранните християни разглеждали освещаването на съботата като заповед, която трябва да се съблюдава и която никога не е била променяна: “И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта” (Лука 23:54-56).
Когато евангелистите описвали събитията около смъртта и възкресението на Христос години след тяхното случване, те не пропуснали да се отнесат с респект към съботния ден, в който Исус бил в гроба (Матей 28:1; Марко 15:42; 16:1, 2). Ако са вярвали, че освещаването на съботата вече не било валидно и съблюдаването на съботата, в която Спасителят бил в гроба, било ненужно, сигурно са щели да отбележат това в книгите си. Но не са го направили. Защото са имали същото разбиране за съботата, което техният Господ имал – че тя е непроменимо изискване валидно за всеки последовател на Исус Христос.
Направеният тук анализ дава достатъчно информация за отношението на Христос към съботата, въз основа на която да преценим и как трябва да разбираме този текст: “И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете” (Лука 4:16).
Тъй като по време на земното Си служене Христос по никакъв начин не показал, че за Него съботата няма значението, което й отдава Стария завет, единственият извод, който можем да направим, е, че Той наистина е освещавал съботата. Затова обичаят на Христос да посещава съботните служби и да участва в тях според този текст разкрива, че Той одобрявал този ден за поклонение и самият Той го освещавал. А това означава, че и всеки, който се счита за Негов последовател, трябва да следва примера Му и да освещава седмия ден събота.
Последователният и безпристрастен анализ на отношението на Исус Христос към съботния ден изисква да направим извода, че самият Той го е одобрявал и освещавал. Спорът Му с евреите е бил във връзка с начина на освещаването му, а не относно валидността му. Затова и всеки Христов последовател е длъжен да следва примера Му в спазването на седмия ден събота. Изт.: www.nikidimov.com
Наистина, в този списък, който е повторен и в Марко 10:17-19 иЛука 18:18-20, съботата отсъства. Ако това означава, че според Христос съботата от Четвъртата заповед не е задължителна за Неговите последователи, тогава какво да кажем за Първата, Втората и Третата заповеди, които тук също отсъстват? Означава ли това, че християните са вече свободни да си избират други богове, да си правят идоли, на които да се кланят и да изговарят напразно Божието име? Естествено, че не! Потвърждаването важността и валидността на определени заповеди не означава, че неспоменатите са вече неактуални. Исус цитирал само тези заповеди от Декалога, които касаели любовта към ближния, защото в случая те са били проблема на младежа, с който говорил. Макар и той да твърдял, че при него всичко е наред по отношение на тях (виж Матей 19:20; Марко 10:20 и Лука 18:21), истината била, че той не обичал ближния си както себе си, което би намерило израз в правилно съблюдаване на изброените от Христос заповеди. И реакцията му на Исусовия призив да продаде всичко, което притежава и да го раздаде на сиромасите, показва, че той наистина имал сериозен проблем с това (Матей 19:21, 22; Марко 10:21, 22; Лука 18:22, 23). Така че този случай изобщо не третира валидността на съботата в Новия завет и не може да бъде използван като аргумент срещу нея.
4. По-директни указания, че Христос потвърдил валидността на съботата в Новия завет.
Тъй като изследваме отношението на Христос към съботата по време на Неговото земно служене, въз основа на което да преценим, дали тя продължава да бъде валидна за Неговите последователи след смъртта Му, нека да разгледаме и тези случаи, в които Спасителят изразил отношение към нея, без това да породи спорове с юдеите. Към края на служенето Си, когато говорел за бягството на юдейските християни по време на обсадата на Ерусалим (Матей 24:15-19), Исус казал: “При това молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден, защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега и каквато не ще има” (Матей 24:20, 21).
Както разбираме от тези думи, Христос бил загрижен за освещаването на съботата и след Неговото възкресение и възнесение. Той говорел за освещаването й, което трябвало да бъде валидно 40 години след тези събития. Това е директно указание, че според Него ранните християни дори и в много тежки времена били задължени стриктно да съблюдават съботния ден. А това означава, че съботата продължава да бъде задължителна за всички Негови последователи.
Тъй като Отец е създал всичко чрез Христос (Йоан 1:1-3; 1 Кор. 8:6; Кол. 1:16; Евр. 1:1, 2), на практика самият Христос е Създателят на седмия ден (Бит. 2:1-3). Затова Той съвсем справедливо изявил претенцията Си, че е “Господар и на съботата” (Марко 2:28). Със Своя Божествен авторитет Той не само не променил съботата, а потвърдил, че е валидна за всички хора, като казал, че “съботата е направена за човека” (Марко 2:27). Тя не била направена само за евреите, а за всички хора.
Като Творец Христос приключил творческото Си дело в шестия ден и Си починал в седмия, с което създал съботата (Бит. 2:1-3). Като Изкупител Той пак приключил делото Си в шестия ден умирайки в петък след обед, а на седмия (събота) Си починал в гроба (Йоан 19:30, 31;20:1), символизирайки по този начин, че бил извършил изкуплението на човечеството. Така съботата свидетелства за Христовото дело на Сътворение и Изкупление. Чрез съблюдаването й Неговите последователи се радват с Него на това, което Той осъществил за човечеството (повече в тази връзка можете да намерите в статията Един непознат Великден). Затова и ранните християни разглеждали освещаването на съботата като заповед, която трябва да се съблюдава и която никога не е била променяна: “И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта” (Лука 23:54-56).
Когато евангелистите описвали събитията около смъртта и възкресението на Христос години след тяхното случване, те не пропуснали да се отнесат с респект към съботния ден, в който Исус бил в гроба (Матей 28:1; Марко 15:42; 16:1, 2). Ако са вярвали, че освещаването на съботата вече не било валидно и съблюдаването на съботата, в която Спасителят бил в гроба, било ненужно, сигурно са щели да отбележат това в книгите си. Но не са го направили. Защото са имали същото разбиране за съботата, което техният Господ имал – че тя е непроменимо изискване валидно за всеки последовател на Исус Христос.
Направеният тук анализ дава достатъчно информация за отношението на Христос към съботата, въз основа на която да преценим и как трябва да разбираме този текст: “И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете” (Лука 4:16).
Тъй като по време на земното Си служене Христос по никакъв начин не показал, че за Него съботата няма значението, което й отдава Стария завет, единственият извод, който можем да направим, е, че Той наистина е освещавал съботата. Затова обичаят на Христос да посещава съботните служби и да участва в тях според този текст разкрива, че Той одобрявал този ден за поклонение и самият Той го освещавал. А това означава, че и всеки, който се счита за Негов последовател, трябва да следва примера Му и да освещава седмия ден събота.
Последователният и безпристрастен анализ на отношението на Исус Христос към съботния ден изисква да направим извода, че самият Той го е одобрявал и освещавал. Спорът Му с евреите е бил във връзка с начина на освещаването му, а не относно валидността му. Затова и всеки Христов последовател е длъжен да следва примера Му в спазването на седмия ден събота. Изт.: www.nikidimov.com
Няма коментари
