- Какво пишеш? За мен ли е?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив.
Заинтригувано, момчето погледнало молива.
- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.
- Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества. Ако успееш да ги отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света. Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята Си. Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Може и да го заболи, но после става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек. Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Грешката не е непременно лоша, ако помолиш за прошка Бога и хората. Четвърто, най-голямо значение има графита, който лежи в сърцевината, а не дървената обвивка на молива. Винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях. Бог гледа на сърце, а не на лице. И пето, молива винаги оставя следа. Помни че всичко, което правиш в живота си, оставя следа.

Изт.:  http://blagodat-bg.net/