Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2016 07:21 - Доказателства за възкресението на Христос
Автор: antoninus Категория: История   
Прочетен: 1916 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

“Доказателства за възкресението на Христос? Стига бе! Това вече е прекалено!” Направо чувам, как не малко хора казват нещо подобно. Вярно е, че историческото съществуване на Исус от Назарет вече не се подлага толкова често на съмнение, но много популярна днес теория твърди, че Той изобщо не е умрял, пък дори и наистина да е бил разпънат на кръст. Следователно няма как и да е бил възкръснал на третия ден от разпятието. И затова да ни се говори за възкресението Му и още повече – да се предлагат доказателства – е, това е вече прекалено!
Наистина ли? Ами ако все пак има доказателства, че Той е бил мъртъв и след това е оживял? Всъщност да се твърди, че Исус е бил разпънат, но не е успял да умре, защото е висял на кръста само около шест часа, означава да се подложи под сериозно съмнение изкуството на римляните в умъртвяването. Ако имало нещо, което те можели да правят, това били мъченията и причиняването на смърт. Те определено знаели, как да преценят, дали някой е мъртъв и ако не, как да поправят това. Сигурно затова и Джон Доминик Кросан, един от основателите на семинара “Исус” и един от най-авторитетните в момента учени, които отхвърлят божествеността на Христос, изобщо не подлага и на най-малко съмнение факта на Исусовата смърт. Всъщност ние разполагаме с повече доказателства за времето и начина на Исусовата смърт отколкото за почти всяка друга личност от древната история.
Смъртта на Исус Христос е централната тема на Библията. Свещеното писание говори обстойно за нея и я описва като заместническа. Истинската причина за смъртта Му били греховете на всички хора. Това значи, че не римските средства са причинили Неговата смърт, а бремето на греха, което тежало върху Него. За вярващите това е от изключително значение, защото именно тази смърт гарантира спасението им.
След разпятието Исус бил положен в гроб: “И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване. А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там, прочее, положиха Исус поради юдейския Приготвителен ден, защото гробът беше наблизо” (Йоан 19:40-42).

Независимо, дали смятате, че римските средства за мъчение и смърт са прекратили живота на Исус от Назарет или че Той е умрял поради греха на човечеството, пак стигате до идеята, че когато е бил положен в гроба, Той е бил мъртъв, а не просто припаднал. Следователно ако Той оживее, значи е бил възкръснал. И точно за това възкресение можем да посочим няколко доказателства.
Точно така, правилно чухте. Възкресението на Исус е факт, който може сравнително лесно да се потвърди, колкото и странно да изглежда това. Именно възкресението, в което толкова много хора се съмняват, може да бъде доказано. Аргументите са неопровержими! Нека да разгледаме последователно наличните ни указания, които ще определят, какъв извод да направим. Ще ви посоча седем такива.
Въпросът, който днес вълнува много хора е дали наистина Исус е бил този, за когото се представя? Дали наистина той е бил Божият Син, Месия? Съществуват много аргументи в подкрепа на тезата за Божествената природа на Исус Христос. Може би най-силният аргумент е неговото възкресение. В моето изложение искам да се спра на няколко важни факта, свързани с него:

1. Новият Завет, част от който са и евангелските разкази за смъртта и възкресението на Исус Христос са били разпространявани по времето на хора, очевидци на възкресението. Тези хора със сигурност биха отхвърлили достоверността на възкресението, ако то не беше факт. Освен това, авторите на четирите евангелия или са били свидетели, или предават разказите на очевидци на самите събития.
2. Достоверността на самия Нов Завет е потвърдена от многобройните исторически открития на негови ръкописи. Интересно е, че колкото повече се отдалечаваме във времето от момента на написването на Новия Завет, толкова по-сигурни сме в неговата историческа правдивост. Това е така, защото непрекъснато се откриват нови ръкописи на Новия Завет. В момента разполагаме с 24,000 преписа, най-ранните от които датират от 130 г.сл.Хр. Сър Уилям Рамзи, един от най-големите археолози на съвремието, който цели 15 г. се опитва да развенчае авторитета на Лука като историк и достоверността на Новия Завет, заключава: „Лука е историк от първа класа... Този автор се нарежда до най-великите историци.”  (Сър Уилям Рамзи, Връзката ма неотдавнашните открития с надеждността на Новия Завет, 1915, стр. 222.) Блейкок пък потвърждава, че за възкресението на Христос разполагаме с по-достоверни доказателства от повечето факти в древната история.

3. Чрез творчеството автори - нехристияни, съвременници на Исус и апостолите потвърждават достоверността на библейските факти в своите трудове:
Йосиф Флавий е най-известният еврейски историк. В неговите Антики той се позовава на Яков, „братът на Исус, който бил наречен Христос”. Има и един спорен стих (18:3), който гласи, „По това време имаше един мъж Исус, мъдър човек, ако е законно да го наричаме човек. Защото той беше един, който вършеше изумителни чудеса ... Той беше Христос ... той им се появил жив отново на третия ден, както божествените пророци бяха предрекли това и десет хиляди други чудесни неща за него.” Една версия гласи, „По това време имаше мъдър човек на име Исус. Неговото поведение беше добро и [той] беше известен като добродетелен. И много хора от евреите и другите народи станаха негови ученици. Пилат го осъди да бъде разпънат и да умре. Но онези, които станаха негови ученици, не изоставиха неговото ученичество. Те предадоха, че той им се бил явил три дена след неговото разпъване и че той е жив; следователно той вероятно беше Месията, за когото пророците са описвали чудеса.”
Юлий Африкан цитира историка Талус в дискусия за тъмнината, която последвала разпъването на Христос (Запазени писания, 18).
Вавилонецът Талмуд (Санхедрин 43а) потвърждава разпъването на Исус в навечерието на Пасха и обвиненията срещу Христос за това, че практикува магьосничество и насърчава еврейско отстъпничество.


1. Камъкът на гроба.
На входната врата на гроба на Исус е бил положен камък: “А Пилат се почуди, дали е вече умрял и като повика стотника, попита го, дали е от дълго време мъртъв. И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата” (Марко 15:44-46).
По времето на Христос е било нормално гробът всъщност да представлява гробница – достатъчно голяма, че да може да се влезе в нея и която, естествено, имала своя врата, през която да се влезе. Както се вижда, Библията подчертава, че на вратата на гроба на Исус е бил сложен камък. Сигурно този камък не е бил много лек, защото вижте, от какво се притеснявали няколко жени, които били последователки на Исус и които отишли рано сутринта в неделя на гроба, за да помажат тялото на Исус: “И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето. И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?, защото беше твърде голям. А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален” (Марко 16:2-4).
Явно този камък е бил толкова тежък, че няколко жени не са били в състояние да го преместят. Всъщност исторически документи твърдят, че е тежал между един и два тона. Дори и да приемем, че този специално не е бил чак толкова тежък, кой ще е този припаднал разпнат, който след като се е свестил от хладината на гроба, ще може да го премести? Но рано сутринта в неделя камъкът наистина бил отместен, а Исус не бил в гроба.


2. Римският печат.
На гробната врата не само бил положен тежък камък, но била и запечатана с римски печат“И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна. Заповядай прочее гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: Вземете стража, идете, вардете Го, както знаете. Те прочее отидоха и вардиха гроба като запечатаха гроба с помощта на стражата” (Матей 27:62-66).
Този печат не е залоствал входа, за да затрудни влизането или излизането, но е имал ефекта от печат поставен от КГБ върху някоя врата. Те казват: “Ако счупиш този печат, ние ще счупим теб!” Помислете, кой ще е този смелчага, който ще си позволи да го направи? Хората просто треперели, когато видели римският печат поставен върху някоя врата!


3. Римската стража.
Както прочетохме по-горе, свещениците се опасявали, че след смъртта на Исус ще стане нещо и помолили Пилат да сложи стража пред гроба. Тя наброявала около 100 добре обучени военни мъже – хора, които не се страхуват от никой.
Единствените, които евентуално били заинтересовани да откраднат тялото на Исус, били учениците Му. Вие лично как си представяте, няколко рибари да успеят да се промъкнат и да победят сто професионални римски войника? Поне на мен ми е много трудно. Така че да открадне някой тялото на Христос при пазенето на римската стража – това е просто невъзможно! Но Христос възкръснал: “А ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него. Изгледът му беше като блескавица и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви” (Матей 28:2-4).
Колко глупаво било хората да си мислят, че тежкият камък върху гроба, римският печат и стражата на суровите римски войници биха могли да вържат завинаги Княза на живота! Колко глупаво е да се стремиш да задържиш в смърт самия Живот! На третия ден, рано сутринта в неделя мощно земетресение сигнализирало края на Исусовата смърт – Той възкръснал триумфално.
Какво станало после с войниците, които пазели гроба Му? Римската стража се разбягва и напуска своя пост. Как може да се обясни тази своеволна постъпка, след като те са знаели, че за това си деяние ще бъдат наказани със смърт? Един от начините за смъртно наказание бил войниците да бъдат съблечени и изгорени живи в огъня, запален с помощта на техните дрехи. Д-р Джорд Къри, изследовател на римската военна дисциплина пише, че поради страха от наказание войниците проявявали ‘стриктна дисциплина по време на пост, особено по време на нощна стража’. След това войниците съобщават  на свещениците какво се е случило “Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко, що бе станало. И те като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари и рекоха: Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме. И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа. Те, прочее, взеха парите и постъпиха, както бяха научени. И това що те казаха, се разнесе между юдеите и продължава даже и до днес” (Матей 28:11-15).
Колко голяма е силата на парите! Гледана през призмата на златната монета истината започва да изглежда различно, даже трагично. Римската стража да спи?! Всичките сто професионални войника да спят? Едновременно? И ако са спели, как са разбрали, че тялото на Исус е откраднато точно от учениците Му? Какво ли не може да направи човек за пари!


4. Лесна за изобличаване лъжа.

Ако Исус не е бил възкръснал, а учениците Му просто лъжели, че е така (както някои вярват), то тяхната лъжа би могла да се установи много лесно. Враговете им – свещениците – нямали никаква полза от подобна вест, че Исус е възкръснал. И ако това било лъжа, те просто щели да покажат тялото на Исус и да я опровергаят само за един ден. Затова и Джон Уоруик Монтгомъри, апологет на християнството и бивш декан в института по право “Саймън Грийнлийф” пише: “Това, че ранните християни са могли да изфабрикуват такава небивалица и че след това са я проповядвали сред онези, които лесно биха могли да я опровергаят като покажат тялото на Исус, минава границите на вероятното” (“Бог ли е Исус”, с. 33).
А Пол Алтхаус от университета “Ерланген”, Германия, прибавя: “Възкресението не би могло да бъде поддържано като теория в Ерусалим дори за един-единствен ден или за един-единствен час, ако празният гроб не беше установен факт за всички” (“Бог ли е Исус”, с. 33).
Нали разбирате? Ако Исус бил мъртъв, тялото Му просто щяло да бъде показано и твърдението за възкресението Му щяло веднага да бъде опровергано. Това обаче не се случило! Сигурно защото Исус наистина бил възкръснал.


5. Негативните резултати за учениците.

Но може би учениците все пак наистина са успели да откраднат тялото на Исус и са го скрили някъде така, че когато говорят, че е възкръснал, никой да не може да покаже тялото Му и да ги опровергае?
Първо, разбрахме, че да се открадне нещо, когато римската стража пази, това е невъзможно.
Второ, самите ученици не вярвали в началото във възкресението на техния Учител. Библията ги описва като разпръснати (само Йоан е присъствал на разпъването на кръста), изплашени (Петър се отрече от Христос три пъти от страх да бъде свързан с Него) и скептични (двамата ученици по пътя за Емаус се съмняваха дори докато говореха с Исус; Тома искаше физически доказателства, преди да повярва). Изглежда много малко вероятно тези уплашени, сломени хора стоящи скрити в заключена стая (виж
 
Йоан 20:19да се осмелят да крадат тялото на Исус - тази трансформация е много по-вероятна, ако зависи от преживяването на възкресения Христос.
Трето, изведнъж тези уплашени мъже стават смели и започват без страх говорят на всички, че Исус е възкръснал (
Деян. 2:14-36; 3:12-26и получават "голяма сила ... давайки свидетелство за възкресението на Господ Исус” (Деяния 4:33). Повтарящите се срещи с възкръсналия Христос предоставят най-доброто обяснение за доминирането на тази тема. От къде би могло да се случи с тях толкова внезапна и генерална промяна? Това е възможно, само ако Христос наистина е бил възкръснал и те са Го видели. Защото какво биха спечелили те, ако знаели, че Исус е мъртъв, но говорели обратното? Престиж? Богатство? Власт? Обществено положение? Напротив! Носейки тази вест те срещали само проблеми. Ето съдбата им: “Всички освен един умряха от мъченическа смърт. Някои бяха убити с камъни или пребити до смърт, защото твърдяха, че Исус е жив и дава прощение на греховете и вечен живот. Ето списъка на това, което единадесетте апостоли и първите християнски водачи спечелиха като поддържаха твърдението, че Христос е възкръснал: Андрей – разпънат на кръст; Варнава – убит с камъни от юдеите; Вартоломей – пребит до смърт с тояги; Яков, Исусовия брат – убит с камъни; Малкият Яков – хвърлен от кулата на храма и пребит; Йоан – естествена смърт; Юда – разпънат на кръст; Лука – обесен на една маслина; Марко – влачен за краката по улиците и после изгорен жив; Матия – пребит с камъни и обезглавен; Матей – убит с меч; Павел – обезглавен; Петър – бичуван и разпънат с главата надолу; Филип – бичуван и разпънат; Симон – разпънат; Тома – пронизан с копие; Яков, син на Заведей – убит с меч; Тадей – убит със стрели.
Апостолите колективно претърпели категорична промяна след явяванията на Христос след възкресението. След възкресението те излезли по улиците, смело прогласявали възкресението въпреки все по-интензивното гонение. С какво можем да обясним тяхната внезапна и драматична промяна? Със сигурност тя не била поради финансова полза. Апостолите отдали всичко, което имат, за да проповядват възкресението, включително и живота си. Ако всичко е било само лъжа, защо толкова много хора ще я повтарят и ще се придържат към такава неизгодна лъжа пред лицето на гонения, затвор, мъчение и смърт?
Ако тази история за възкресението беше лъжа, те щяха да знаят това. За тях да живеят с тази лъжа е определено несъстоятелно имайки предвид това, което знаем за техния нравствен живот” (“Бог ли е Исус”, с. 34, 35)
Какво наистина спечелили тези хора проповядвайки, че Исус е възкръснал? За да се създаде една толкова голяма лъжа, значи би трябвало да има някаква изгода от нея. Каква обаче щяла да бъде ползата за апостолите, ако лъжат? Вярно е, че векове след тях църквата започнала да злоупотребява с Христовото учение и да го ползва за собствено облагодетелстване, но това се случило векове след мъченичеството на ранните християни. Самите те нямали никаква полза от измислянето на такава лъжа, а ако наистина са били такива първокласни лъжци, едва ли биха го направили и пожертвали себе си, за да могат векове след тях други хора, които не са дори техни потомци, да се възползват от това.


6. Моралният живот на проповядващите възкресението.
Не само че изтърпяното мъченичество доказва, че тези хора са говорили истината, но изключително моралния живот, с който били известни на всички, не допуска, че те биха проповядвали една такава голяма лъжа. Пол Литъл казва: “Нима тези хора, които спомогнаха да се преобрази моралната структура на обществото, са просто първокласни лъжци или заблудени луди? Тези възможности са по-трудни за вярване от факта на възкресението и няма никакво доказателство в тяхна защита” (“Знай защо вярваш”).
Апостолите и ранните християни се отличавали с високия си морал. Не би могло да живеят и още повече да умрат в такова драстично противоречие с морала си, ако приемем, че са изфабрикували една такава огромна лъжа.

7. Свидетелството на очевидци.

Основен постулат е, че ако имаме няколко надеждни очевидци и ако тяхното свидетелство е последователно, би трябвало да приемем, че това, за което те говорят, е истина. Що се отнася до възкръсналия Христос, в Новия завет са описани много Негови очевидци. Той се появил на някои жени, сред които Мария Магдалина (
Марко 16:1; Матей 28:1-10Йоан 20:11-18),на Клеопа и неговия другар (Лука 24:13-32), на няколко пъти се явявал на единадесетте ученика, когато били всички заедно или само някои от тях (Лука 24:33-49; Йоан 20:19-23; 26-2921:1-14Матей 28:16-20), както и при възнесението Му (Лука 24:50-52Деян. 1:4-9и на над 500 вярващи (1 Коринтяни 15:6).  
Апостол Павел, който сам бил противник и гонител на християнството и учението за възкресението на Христос, срещнал възкръсналия Исус (
Деян. 9:1-8). Самият той посочва свидетелствата на очевидци видели Христос като аргумент за Неговото възкресение, като според него очевидците стават вече неколкостотин: “Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията, че бе погребан, че биде възкресен на третия ден според Писанията и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков, тогава на всичките апостоли, а най-после от всички яви се и на мен, като на някой изверг” (1 Кор. 15:3-8).
Тук имаме една от най-ранните формулировки на веруюто на християните. Макар и Павел да е написал горния текст повече от 20 години след смъртта на Исус Христос, тази формулировка е възникнала много по-рано. Някои смятат, че е оформена в рамките на 18 месеца от разглежданите събития.
Тук апостол Павел е толкова убеден, че възкресението на Христос е факт, че казва, че повечето от очевидците на възкръсналия Христос са все още живи. Това означава, че ако някой от съвременниците му се съмнявал в това, можел да провери фактите. Като че ли Павел даже подканва към такава проверка. Нали разбирате, никой, който иска да създаде някакъв мит или заговор, не би направил такова нещо. Но апостол Павел не се притеснявал. Имало е стотици очевидци на възкръсналия Христос!

Яков също бил скептичен, макар и да не бил враждебен като Павел. Една среща със след-възкресенския Христос го превръща в изключителен вярващ, водач на църквата в Ерусалим. Ние все още имаме документ, който повечето учени приемат за едно от неговите послания до ранната църква. Като Павел, Яков съзнателно претърпява страдание и умира заради своето свидетелство – факт, който потвърждава искреността на неговата вяра (виж Деяния на апостолите и „Юдейски древности” от Йосиф Флавий ХХ, ix, 1).
Фактът, че са го видели толкова много хора отхвътля категорично и теорията, че възкресението е плод на халюцинации, за каквито някои се опитват да ги представят. От медицинска гледна точка това е невъзможно да се случи. Второ, голяма част от тези свидетели са били все още живи, когато Павел посочва този факт, с което им казва: "Ако не вярвате на мен, питайте тях". 
И така, колкото и странно да изглежда, възкресението на Исус Христос е факт, който без особени трудности може да бъде доказан. Празният гроб е един прекалено силен аргумент, който ни задължава да вземем отношение. Като имаме предвид, че затвореният с тежък камък гроб на Исус бил запечатан с римски печат и пазен от 100 професионални войника; че учениците на Христос изобщо нямали намерение да крадат тялото Му, а били скрити и заключени, но скоро след това станали смели и започнали с увереност да проповядват възкресението на Учителя си; че самите ученици и техните последователи били морални хора, които били готови да се разделят с живота си заради вярата си във възкръсналия Исус и че никога тялото на Исус не било намерено, за да ги опровергае, но пък имало стотици очевидци на възкръсналия Христос, тогава какъв извод би трябвало да направим? Само един-единствен – че Исус Христос наистина е бил възкресен!

Живеем в материален свят, където се следва правилото: “Око да види, ръка да пипне”. Реално погледнато обаче всички приемаме като абсолютно достоверни неща, за които има далеч по-малко доказателства и факти от тези свързани с възкресението на Исус. Би трябвало тогава да сме последователни и да признаем, че предвид наличната ни информация не можем да направим друг извод, освен че Исус е бил възкресен.
Най-важното обаче е да осъзнаем, какво точно означава възкресението на Христос. Дори и да се съгласим с неговата достоверност, то придобива смисъл за нас, само ако вникнем в предназначението му.
Възкресението на Исус означава, че Неговата заместническа жертва е приета и е прокаран път за спасение за всеки човек: “Който биде предаден за прегрешенията ни и биде възкресен за оправданието ни” (Римл. 4:25).

Нашите прегрешения причинили смъртта на Исус, но Той бил възкресен, с което гарантира оправданието и спасението на всеки, който вярва в Него. Възкресението на Исус е толкова есенциално за християнската вяра, че ако то не е истина, всичко в християнството се обезсмисля: “Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си” (1 Кор. 15:14, 17).
Възкресението на Исус обаче е не само факт, но и триумф над злото и Сатана и гарантира възкресението на последователите на Христос при Второто Му пришествие: “Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят. Но всеки на своя ред: Христос първият плод, после, при Пришествието на Христос, тия, които са Негови” (1 Кор. 15:20-23).

Ето защо възкресението на Исус е толкова важно! Всеки, който пожелае да стане “Негов”, на Христос и ходи последователно и до край с вяра в Него, получава гаранцията за възкресение при Пришествието. Възкресението на Христос означава възкресение за всеки, който е Негов! Няма нищо по-разумно и подходящо от това, Исус да бъде приет и направен Господар на живота ни, защото само в Него е истинският живот – животът, който ще надмогне над смъртта: “Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли това?” (Йоан 11:25, 26).
И накрая, нека разгледаме теорията, популяризирана от Вентурини пред няколко века, която често се цитира и днес. Според нея Исус не е умрял, а само е припаднал от умора и загуба на кръв. По-късно в гроба той се съвзема и напуска гроба, а учениците решават, че той е възкръснал. Опровержението на тази теория идва от човек, който не вярва в самото възкресение. Давид Щраус нанася смъртен удар на теорията, като казва: „Невъзможно е човек, който е в рани и полумъртъв, и който се нуждае от медицинска намеса и превързване на раните, да избяга от гробницата, да отиде при учениците и да ги накара да повярват, че Той е победител над смъртта, князът на Живота. Тази гледка би извикала у тях по-скоро състрадание, отколкото да промени тъгата им в ентусиазъм и да ги накара да му се покланят и да започнат да проповядват в Негово име.” 
Всеки един от тези аргументи сам по себе си показва истинноста на възкресението. Взети заедно, те представляват убедително доказателство за това, че Исус Христос е наистина Божият Син, който е умрял и възкръснал за човечеството. И ако неговото възкресение е реален исторически факт, то ние имаме основание да вярваме и на думите на Исус, че той ще се върне да съди света. «Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в него, но да има вечен живот.» (Йоан гл. 3, ст. 16). Благодаря за вниманието.

 

Съществуват няколко неопровержими доказателства за възкресението на Исус Христос. По-важното е, че то може не само да се определи като достоверен исторически факт, но че е основата на християнската вяра и надежда за вечен живот.

Изт.:  
http://nikidimov.com/




Гласувай:
5



1. lastinline - Така е!
01.05.2017 15:45
Исус възкръсна!
Той е надеждата за всички нас!

цитирай
2. antoninus - Какво е историческото доказателсво, че Исус Христос е живял и умрял?
21.12.2018 08:54
http://antoninus.blog/history/2017/05/01/kakvo-e-istoricheskoto-dokazatelsvo-che-isus-hristos-e-jivia.1544457#last_comment
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796638
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031