Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2017 22:11 - Непреодолими доказателства, които остават без отговор или какво смята Е. Вайт за триединството
Автор: antoninus Категория: История   
Прочетен: 2230 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.12.2017 05:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Въпреки, че думата "триединство" не се намира никъде в Библията, все пак тя учи, че Божеството се състои от три лица: Отец, Син и Св. Дух. Това не са три отделни бога, а един Бог в три лица, три отделни личности.Това е една от Божиите тайни, както има и други тайни, непостижими за нашия ум!

Напоследък срещам твърдения, че Елън Уайт, една от най-плодотворните и превежданите християнски писатели е отхвърляла библейската концепция, че Бог е триединен. Но ако Елън Уайт не споделя триединната гледна точка за Бога, какво има предвид, когато казва: "Трето лице на Божеството", "три живи същества на небесното трио", "трите най-святи същества на небето", "трите велики сили на небето", "трите най-висши сили във Вселената" и "трите велики достойни Личности в небето"?
 
Още цитати,  по-пълен контекст
Тази статия изследва само някои от техническите подробности на Божеството. Но ако читателят  с радост приеме изявленията на Елън Уайт като авторитетни, то всичко става по-малко проблемно, защото тя е толкова ясна, колкото езикът позволява, с изявления като (всички подчертавания са от мен):
1. "Ние сме кръстени в името на Отца, на Сина и Светия Дух, и тези три велики и безкрайни сили единодушно са обещали да работят за нас, ако ние е си сътрудничим с тях" (MS 144, 1901 г. и няколко други места.)
2. "Злото се е натрупвало от векове и е можело да бъде възпирано и му се окаже съпротива само от силната мощ на Святия Дух, Третото лице на Божеството, която не би дошла с отслабена енергия, но в пълнотата на божествената сила" (ТМ 392)
3. "Духът е трябвало  да се даде като възстановяващ деятел ... Грехът би могъл да бъде съпроводен и преодолян само чрез могъщата служба на Третата Личност на Божеството, която не би дошла с отслабена енергия, но в пълнотата на божествената сила". (ДА 671)
4. "Божеството изпитва силно състрадание към човешкия род, а Отец, Синът и Светият Дух се посвещават да изпълнят плана на изкуплението. За да се осъществи напълно този план, е решено Христос, единородния Божи Син да даде Себе Си в принос за грях "(CH 222)
5. "В голямата заключителна работа ще се срещнем със смущения, с които не знаем как да се справим; но нека не забравяме, че трите велики сили на небето работят; че божествената ръка е на кормилото и че Бог ще изпълни обещанията си. "(Свитеделства т. 8, 254 стр.)
6. "Какъв достатъчно голям дар би могъл Той [Христос] да подари, за да възвести  издигането Си до посредническия престол? Този дар трябва да бъде достоен за Неговото величие и царственост. Той решава да даде Своя представител, Третата личност на Божеството. Този подарък не може да бъде надминат. Христос дава всички дарове в един и затова божественият Дух, тази преобразяваща, просвещаваща и освещаваща сила е Неговото дарение. "(SW, 28 ноември 1905 г., в 6 СДА пр. Хр., 1053 г.)
7. "С нашия кръщелен обет ние сме обещали и тържествено сме изповядали Господ Йехова като наш Владетел. Буквално сме положили тържествена клетва в името на Отца, на Сина и на Светия Дух, че отсега нататък животът ни ще се слее в живота на тези три велики Посредници ... "(MS 67, 1907 г. 1 SDA BC 1120.)
8. "Отец, Синът и Святият Дух, тримата небесни сановници, обявяват, че ще укрепят хората, за да победят силите на тъмнината" (MS 92, 1901, в 5 SDA BC, 1110).
9. "... приемник на  обещанието от трите личности - Отец, Син и Святия Дух." (Ms. 57 г., 1900 г., в 6 СДА Пр. Хр., 1074 г.)
10. "Когато се предадохте на Христа, направихте обет  в присъствието на Отца, Сина и Святия Дух - трите велики  личности и сановници на небето." (Ms.  92, 1901, в 7 SDA BC 959 .)
11. "Ние трябва да си сътрудничим с трите най-висши сили на небето - Отец, Син и Святия Дух - и тези сили ще работят чрез нас, правейки ни работници заедно с Бога" (Spcl Test., Series B , № 7, стр. 51, 1905, в Ев., 617.)
12. "Има три  живи личности в небесното Трио. В името на тези три велики сили – Отец, Сина и Святия Дух – се кръщават хората, които приемат Христос с жива вяра, и тези сили ще сътрудничат на покорните поданици на небето в усилията им да живеят нов живот в Христос." (Евангелизъм. Том 3, стр. 615 София, 2001. с. 159).
13. "Трябва да осъзнаем, че Святият Дух, който е толкова личност, колкото Бог е личност, минава през тези  площи [кампуса на Авондейл]" (Ms. 66, 1899, в Ев. 616)
14. "Святият Дух е личност, защото Той свидетелства с нашите духове, че сме Божии деца. ... Святият Дух има личност, в противен случай Той не може да свидетелства на нашите духове и за нашите духове, че сме Божии деца. Той също трябва да бъде божествена личност, в противен случай не би могъл да  изследва тайните, които са скрити в Божия ум. "Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух." (MS. 20, 1906, в Ев. 617)
15. "Принцът на силата на злото може да бъде  обуздаван само чрез Божията сила в третата личност на Божеството, Светия Дух" (Spcl Test, Серия А, № 10, стр. 37, 1897, в Ев. 617.)
16. "Когато един християнин се подчинява на тържествения ритуал на кръщението, трите най-висши сили във Вселената - Отец, Синът и Святияг Дух - поставят своето одобрение  върху това действие, обещавайки да упражняват властта си в негова полза, докато той се стреми да почита Бога. "(ST, 16 август 1905, пар. 1)
17. "Тук идва  делото на Светия Дух след вашето кръщение. Вие се кръщавате в името на Отца, Сина и Светия Дух. Излизате от водата, за да живеете оттук нататък в обновлението на новия живот - да живеете нов живот. Вие сте родени от Бога и стоите под одобрението и силата на трите най-святи същества на небето, които могат да ви предпазят от падане. "(7MR 267)
18. "В името на кого бяхте кръстени? Влезли сте във водата в името на трите велики личности в небето - Отец, Син и Светия Дух." (1SAT 363)
19. "В Христос има живот, изначален, не зает, непроизлизащ от някъде. "В Христос има живот – оригинален, не взет назаем, не произлизащ от друг." 1 Йоан 5: 12. Божествеността на Христос е увереността на вярващия, че ще има вечен живот. "(ДА, 530)
20. "С тържествено достойнство Исус отговаря:" Истина, истина ви казвам, преди да е Авраам, Аз съм. "Огромното събрание притихна. "Галилейският Равин претендира, че Божието име, дадено на Моисей, за да изрази идеята за вечно присъствие, е Негово. Той е обявил, че е Този, Който съществува от само себе си; Който е бил обещан на Израел, "чийто произход е от древността, от вечността" (Михей 5:2)." (The Desire of Ages, p. 469-470; Копнежът на вековете. София, 2005. с. 285). 

Има няколко други пасажа, които описват Исус като самосъществуващ - като главата "Невярно представяне на Божеството" в "Евангелизъм" (от стр. 613), която авторът на статията препоръчва.

Възможни отговори на възраженията
Не съм виждал никакъв убедителен отговор на тези цитати от който и да е човек, опитващ се да поддържа нетринитарен поглед към Бога.
Опитите за отговори, които авторът е виждал, включват:
- Изолираните твърдения са недостатъчни за изграждането на доктрина. Този принцип е верен, но той не може да се приложи уместно тук по отношение на нетринитиранианския възглед по две причини. Първо, всяко изявление сам по себе си е достатъчно категорично. Второ, въпреки че всяко изявление може да бъде "изолирано", когато се разглежда самостоятелно, очевидно е, че тези недвусмислено тринитариански изявления са повтаряща се, а не изолирана тема.
- Писанията на Елън Уайт са били подправени. Това е равносилно на отказ да се включат доказателствата, които убедително убеждават в обратната посока.
- Когато го разглеждаме от гледна точка на изявите, ще стигнем до тринитарния възглед, а, когато го разглеждаме от перспективата на взаимоотношенията, ще стигнем до нетринитарна гледна точка. Това е просто кръгово разсъждение (демонстрирано другаде), съчетано с невъзможност за включване на доказателствата от текста.
- Трябва да попитаме откъде Христос е получил "живот изначален, не зает, непроизлизащ от някъде", т.е. как този живот се е появил. Това няма смисъл. Все едно да кажем: "Откъде Христос получи непроизлизащ от някъде живот?" Или: "Какво е причинило първоизточна причина?" Или: "Кой е създал Бога?" Ако Исус има непроизлизащ от някъде живот (и изначален, не зает), тогава този живот трябва да е Негов от самото начало. Исус трябва да е самосъществуващ (както казва и Елън Уайт). Това възражение изглежда изисква нормите и разбираемостта на езика да бъдат преобърнати.
- Нашето тълкуване на "три / трети" или "личност / и" не трябва да бъде толкова буквално. Това възражение също така изисква да се пренебрегнат нормите и разбираемостта на езика.
Последното възражение заслужава малко по-обширен коментар. Аргументът, че думите са приети твърде буквално, е странен, като се има предвид настояването за буквалност на "Син на Бога". Непоследователността е многостранна:
- Настояването на буквалността за "Син на Бога" не стига толкова далеч, че да настоява там да има майка. Степента, до която трябва да се прилага "буквалността", изглежда селективна и произволна.Същественият въпрос изглежда е дали Синът има начало, а не дали има божествена майка. Няма правило за езика или теологията, което изисква "Синът на Бога" да има начало във времето, а същевременно да не изисква майка. Такова очакване би било произволно изкривяване на нормите на езика. - Има ясни доказателства за библейското метафорично използване на "синове". Например, "синовете на гърма" не са буквално образувани от гръмотевици. По този начин последователността не изисква "синът" винаги да се тълкува в отсъствието на метафора. И все пак, не изглежда да има какъвто и да е прецедент да се изоставя нормалното значение на езика, когато става въпрос за "трети / три" и "личност / и"; нито един [прецедент] не е представен.
- Настояването за буквалността за "Божия Син" до степен, изискваща майка (макар и произволно, но също така аргумент от вида „сламен човек“, тъй като никой не спори за майка преди въплъщението) може да бъде удовлетворено само ако осъзнаем, че въплътеният Исус е родена от Мария, след като е била засенена от силата на Всевишния. Обърнете внимание, че смисълът и уместността на "Син" в контекста на името "Син на Бога" надхвърля човешката синовност на Исус към Мария. Но да се изисква тя да бъде разширена, за да включи  произход след съществуването на Отец, е едновременно произволно и ненужно, като същевременно противоречи на други доказателства.
Няма логична причина за обръщането на езика с главата надолу. Не са представени последователни алтернативни преносни значения и няма алтернативни определения на "трети / три" или "личност /и", които дават възможност за нетринитарна гледна точка. Един аргумент заслужаващ да се спомене не заради неговите достойнства, а защото се среща често. Някои казват, че когато описва Святия Дух като "трето лице на Божеството", Елън Уайт има предвид "Бог в трето лице"
– също както тази част на речта, която се използва, за да се говори за трета страна (нито този, който говори, първото лице, нито този, за когото се говори, второ лице) В това няма абсолютно никаква логика поради няколко причини:
- Първо, главната буква Л в Личност означава, че от уважение към Божеството Елън Уайт използва поставяне на главна буква там, където нормалните езикови правила не биха го изискали. Ако се опитва да се позове на част от речта, която е трето лице, в противовес на „първо лице“ или „второ лице“, поставяне на главна буква не би било подходящо или уместно.
- Второ, нормалното използване на езика трябва да бъде силно изопачено, за да се намери някакъв смисъл в тези цитати и да се покаже, че те означават нещо друг освен че има минимум три (на брой) Личности (съществително), които съставляват Божеството.
- Трето, никъде другаде в писанията на Елън Елън Уайт или някой друг способен писател не използва език, подобен на този, който се предлага, при което една дума или фраза, отнасяща се до част от речта, се вписва в писмена форма, която по никакъв начин не се отнася до граматическа деконструкция. Все едно да напишем:  "В началото Бог съществителното създаде небето и земята".

Авторът на статията е готов да бъде убеден в противното. Той би желал да бъде изненадан, ако някой може да му покаже къде греши, а също така доколко хармоничен е нетринитарианския възглед за Божеството. До този момент това не се е случило.  

Изт.:  http://fountain-of-life.info/overwhelming-evidence-unanswered/



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 794493
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031