Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2011 23:47 - Изкушението и падението /Глава 3/
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1423 Коментари: 0 Гласове:
2



Следният материал е глава 3 от книгата на Елън Уайт "Патриарси и пророци", първата книга от нейната знаменита Пенталогия, която според редица библейски изследователи, представлява най-добрият коментар на Стария и Новия Завет за всички времена.

След като Сатана бе ограничен в свободата си да вдига бунт в небето, враждата му към Бога намери ново поле на изява - той планира гибелта на човешкия род. В щастието и мира на святата двойка в Едем, видя блаженството, което завинаги бе загубил. Подтикван от завист, реши да предизвика Адам и Ева към непослушание и да им стовари вината и наказанието за греха. Щеше да превърне любовта им в недоверие и хвалебствените им песни в укори към Създателя. Така не само щеше да тласне невинните създания в нещастието, което сам си бе навлякъл, но щеше и да хвърли упрек към Бога и да създаде скръб в небето.
Нашите първи родители не бяха оставени непредупредени за заплашващата ги опасност. Небесните вестители им разкриха историята за падението на Сатана и неговите намерения да ги унищожи, представиха им още по-пълно естеството на Божественото управление, което Князът на злото се бе опитал да събори. Сатана и неговите множества бяха паднали, защото бяха непослушни на изричните Божии заповеди. Колко важно бе тогава Адам и Ева да почитат Закона, чрез който единствено бе възможно да се поддържа ред и справедливост.
Божият Закон е свят като самия Бог. Той е откровение на Неговата воля, отражение на Неговия характер, израз на Божествената любов и мъдрост. Хармонията в творението зависи от съвършеното спазване Закона на Създателя от всички същества, от всичко живо и неживо. Бог бе наредил закони за управлението не само на живите същества, но и на природата. Всичко е подчинено на точни закони, които не може да бъдат пренебрегвани. Но докато действията на природата са управлявани от естествени закони, от всички земни обитатели единствено човекът е отговорен пред моралния Закон. На него - короната на творението - Бог е дал сила да вниква в правдата и благостта на Закона Му и да разбира свещените Божии изисквания. Затова е необходимо човекът да се отзовава с послушание.

Подобно на ангелите, обитателите на Едем бяха подложени на изпит. Тяхното щастливо състояние можеше да се запази единствено при условие на вярност към Закона на Твореца. Те можеха да бъдат послушни и да живеят или да не бъдат послушни и да загинат. Бог ги дари с богати благословения; но ако пренебрегнеха волята Му, Този, Който не пощади дори съгрешилите ангели, не би пощадил и тях. Престъплението щеше да им отнеме Неговите дарове и да предизвика нещастието и гибелта им.
Ангелите ги предупредиха да бдят против измамите на Сатана, защото неговите усилия да ги впримчи щяха да бъдат неуморни. Докато бъдеха послушни на Бога, Злият не можеше да им навреди, защото при нужда всеки един небесен ангел щеше да им бъде изпратен на помощ. Ако твърдо отхвърлеха неговите първи внушения, щяха да ги подпомогнат небесни вестители. Но ако веднъж се поддадеха на изкушението, естеството им щеше така да се поквари, те нямаше да имат нито сила, нито желание сами да се съпротивляват на Сатана.
Дървото на познанието беше поставено, за да изпита послушанието и любовта им към Бога. Господ бе намерил за нужно да им забрани само едно нещо от всичко, намиращо се в градината. Но пренебрегнеха ли волята Му в този специален случай, вината на престъплението щеше да се стовари върху тях. Сатана не трябваше да ги преследва с непрекъснати изкушения. Той можеше да има достъп до тях само при забраненото дърво. Ако се опитаха да изследват естеството на това дърво, щяха да се изложат на примките му. Бяха увещавани да внимават много на предупрежденията, които Бог им бе изпратил, и да не се отклоняват от наставленията, които Той бе намерил за добре да им даде.
За да извърши делото си незабелязано, Сатана предпочете да употреби за свой медиум змията - една удобна маска за измамното му намерение. Тогава змията беше едно от най-мъдрите и най-красивите творения на земята. Тя имаше крила и като летеше във въздуха, блестеше ослепително с цвят на старо злато. Почиваше си върху отрупаните с плод клони на забраненото дърво, наслаждаваше се на вкусния му плод, привличайки с прелестта си окото на наблюдателя. Така в мирната градина се промъкна Погубителят, бдящ за своята плячка.

Ангелите бяха предупредили Ева да не се отделя от съпруга си, докато е заета с всекидневния си труд в градината. С него тя щеше да е по-малко застрашена от изкушения, отколкото сама. Но погълната от приятното си задължение, тя се отдалечи несъзнателно. Разбрала, че е сама, почувства известна опасност, но отхвърли страховете си при мисълта, че има достатъчно мъдрост и сила, за да различи злото и да му се противопостави. Небрежна към предупрежденията на ангелите, Ева скоро откри, че съзерцава забраненото дърво със смесено чувство на любопитство и възхищение. Плодовете му бяха много красиви и тя се запита защо ли Бог ги е забранил. Ето, този бе моментът на изкусителя. Сякаш проникнал в мислите й, той се обърна към нея:
Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Битие 3:1).
Ева бе изненадана и сепната, защото тези думи й се сториха като ехо на собствените й мисли. Но змията продължи с мелодичен глас, с тънка хитрост да възхвалява превъзходната й красота и нейните думи не бяха неприятни на Ева. Вместо да избяга от мястото, жената с почуда продължи да слуша змията. Ако я бе заговорило същество с вид на ангел, страхът й щеше да се събуди, но Ева никак и не допускаше, че е възможно очарователната змия да стане медиум на падналия враг.
На поставения за клопка въпрос на Изкусителя тя отвърна:
От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото” (Битие 3:2-5).

Като ядат от това дърво, заяви змията, двамата ще придобият една по-възвишена сфера на съществуване и ще навлязат в едно по-просторно поле на познание. Самата тя била яла от забранения плод и в резултат придобила силата да говори. И змията внуши на Ева, че Господ ревниво желае да нямат достъп до дървото, да не би да се издигнат и да станат равни Нему. Чудните качества на този плод давали мъдрост и сила, затова Бог им забранил да го вкусват или да го докосват. Изкусителят подшушна, че Божественото предупреждение нямало да се изпълни в действителност. То имало за цел само да ги сплаши. Как може да умрат? Та нали са яли от Дървото на живота? Бог се стремял да им попречи да стигнат до едно по-благородно развитие и да придобият по-голямо щастие.
Такова е делото на Сатана от дните на Адам до днес и той го върши с голям успех. Изкушава хората да не се доверяват на Божията любов и да се съмняват в Неговата мъдрост. Постоянно се стреми да възбуди дух на непочтително любопитство, неспокоен интерес да проникнат в тайните на Божествената мъдрост и сила. В усилията си да вникнат в онова, което е било угодно на Твореца да не им изяви, милиони пренебрегват откритите от Бога истини, жизнено важни за спасението. Сатана изкушава хората към непослушание, като ги подвежда да вярват, че навлизат в чудното поле на познанието. Но всичко това е измама. Стимулирани от своите идеи за прогрес, те потъпкват Божиите изисквания и тръгват по пътя, водещ към деградация и смърт.
Сатана представи на святата двойка, че ще спечелят, ако нарушат Божия закон. Не чуваме ли и днес подобни разсъждения? Мнозина наричат тесногръдо поведението на онези, които се подчиняват на Божиите заповеди, докато те имали по-широки идеи и се наслаждавали на по-голяма свобода. Какво е това, ако не ехо от гласа, който се чу в Едем? “В деня, когато ядете от него”, когато престъпите Божественото изискване, “ще бъдете като Бога”. Сатана твърдеше, че е придобил голямо добро, след като е ял от забранения плод, но скри истината, че поради престъплението си бе изхвърлен от небето. Макар да бе разбрал, че резултатът от греха е вечна загуба, той скри собственото си нещастие, за да привлече и други в него. Така и днес престъпникът на Закона се старае да замаскира истинския си характер. Може да твърди, че е свят, но възвишената му изповед го прави само по-опасен измамник. Той е на страната на Сатана, потъпква Божия Закон и води други да вършат същото за тяхна вечна гибел.
Ева наистина повярва в думите на Сатана, но искреността й не я спаси от наказанието за греха. Тя не се довери на Божиите думи и това я доведе до падение. В Съда хората няма да бъдат осъдени поради това, че съзнателно са вярвали в една лъжа, а защото не са повярвали в истината, защото са пренебрегнали възможността да научат какво е истина. Въпреки софистиката на Сатана, който твърди обратното, винаги е гибелно да се живее в непослушание спрямо Бога. Ние трябва да направляваме сърцата си към познание на истината. Всички уроци, които Бог е вложил в Своето писано Слово, са за наше предупреждение и наставление. Те са дадени, за да ни опазят от измама. Резултатът от пренебрегването им ще бъде гибелен за нас. Можем да бъдем сигурни, че всичко, което противоречи на Божието слово, произлиза от Сатана.
Змията откъсна плода от забраненото дърво и го сложи в ръцете на колебаещата се Ева. След това й напомни собствените й думи, че Бог бе забранил да го докосват, за да не умрат. Изяждането на плода нямаше да й навреди повече от докосването му - заяви змията. Без да схване злите последици от постъпката си, Ева стана по-смела. Когато “видя..., че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде...” (Битие 3:6).
Той бе приятен на вкус и като яде, стори й се, че почувства съживителна сила, въобрази си, че навлиза в по-висше състояние на съществуване. Без страх откъсна и яде. И сега, след като бе съгрешила, сама стана проводник на Сатана за погубването на своя съпруг. Обзета от странна, неестествена възбуда, с ръце, напълнени със забранения плод, тя отиде при него и му разказа всичко случило се.
Лицето на Адам помръкна от мъка. Той изглеждаше учуден и разтревожен. В отговор на Евините думи каза, че това трябва да е врагът, за когото бяха предупредени и че според Божествената присъда тя трябва да умре. Но Ева го увеща да яде, като повтори думите на змията, че наистина няма да умрат. Разсъждаваше, че това трябва да е истина, защото не чувстваше никакво доказателство за Божието неодобрение, а напротив - изпадна в приятно приповдигнато настроение, почувства се изпълнена с нови сили и със способности за нов живот, въобрази си, че се усеща вдъхновена от небесните вестители.
Адам разбра, че неговата другарка бе престъпила Божията заповед, пренебрегвайки единствената забрана, която бе поставена за изпит на тяхната вярност и любов. Страшна борба се водеше в душата му. С мъка съжали, че бе допуснал Ева да се отдалечи от него. Но сега, когато делото бе извършено, той щеше да бъде отделен от нея, чиято близост го изпълваше с радост. Как можа да допусне това? Адам се бе радвал на общуването с Бога и със святите ангели, съзерцавал бе славата на Създателя. Разбрал бе високото призвание на човешкия род - да остане верен на Бога. Но той пренебрегна всички тези благословения пред страха да изгуби този единствен дар, който в очите му изглеждаше по-ценен от всичко друго. Любов, благодарност, вярност към Създателя - всичко това отхвърли от любов към Ева. Тя беше част от него и той не можеше да понесе мисълта за раздяла. Не осъзнаваше, че същата Безкрайна Сила, сътворила от земна пръст красивото му живо тяло, и дала му с любов другарка, можеше да я замени. Реши да сподели съдбата й: ако тя умре, и той ще умре с нея. В края на краищата, размишляваше той, не би ли могло пък думите на змията да се окажат верни? Ева стоеше пред него - красива и на вид така невинна, както и преди делото на непослушанието. Тя изразяваше по-голяма любов към него сега, отколкото преди. Никакъв знак на смърт не се виждаше по нея и той реши да рискува за последствията. Грабна плода и бързо го изяде.
След своето престъпление Адам си въобрази най-напред, че навлиза в някакво по-възвишено съществуване. Но скоро мисълта за греха му го изпълни с ужас. Въздухът, досега мек и с постоянна температура, се стори мразовит на съгрешилата двойка. Любовта и мирът, които имаха, бяха изчезнали и вместо тях изпитаха чувство за грях, ужас от бъдещето и пустота в душата. Обкръжаващата ги дреха от светлина сега бе изчезнала и за да я заменят, се опитаха да си направят покривало, защото не можеха да се явят голи пред очите на Бога и на святите ангели.
Сега започнаха да виждат истинския характер на греха си. Адам укори своята другарка за глупостта й да се отдели от него и да допусне да бъде измамена от змията. Но и двамата хранеха надежда, че Този, Който им бе дал толкова много доказателства за любовта Си, ще извини престъплението им или няма да ги подложи на толкова страшно наказание, както се бояха.
Сатана тържествуваше с успеха си. Той бе изкусил жената да прояви недоверие в любовта на Бога, да се усъмни в мъдростта Му и да престъпи Закона Му, а чрез нея бе причинил падението и на Адам.
Но великият Законодател щеше да извести на Адам и Ева последствията от престъплението им. Божественото присъствие се яви в градината. Докато бяха невинни и святи, те с радост приемаха близостта на своя Създател. Но сега избягаха ужасени и се опитаха да се скрият в най-потайните кътчета на градината:
Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол и се скрих. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?” (Битие 3:9-11).
Адам не можа нито да отрече, нито да извини греха си. Но вместо да се покае, той се опита да хвърли обвинението върху жена си, а по този начин и върху самия Бог:
Жената, която Ти си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох” (Битие 3:12).
Този, който от любов към Ева доброволно избра да изгуби Божието одобрение, дома си в Рая и вечния си живот на радост, сега след падението си се опита да направи своята другарка и дори самия Създател отговорни за престъплението си. Толкова ужасна е силата на греха!
Когато бе запитана: “Що е това, което си сторила?”, жената отговори: “Змията ме подмами, та ядох” (Битие 3:13).
Защо си сътворил змията? Защо си й позволил да влезе в Едем? - това бяха въпросите, с които тя се опита да извини греха си. Така и тя подобно на Адам обвини Бога като отговорен за падението им. Духът на себеоправдание, породил се у бащата на лъжата, се прояви и у нашите първи родители веднага щом се отдадоха под влиянието на Сатана. Оттогава този дух изявяват всички синове и дъщери на Адам. Вместо смирено да признаят греха си, те се опитват да се защитят, хвърляйки вината върху обстоятелствата или върху Бога и така правеха дори благословенията Му повод за роптание против Него.
Тогава Бог издаде присъда над змията:
Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си” (Битие 3:14).
Тъй като бе използвана от Сатана като медиум, змията трябваше да понесе Божествената присъда. Най-красивата и възхитителна сред полските твари трябваше да стане най-ниска и най-омразна от всички тях, от нея щяха да се страхуват и да я мразят и хора, и животни. Думите, които след това бяха казани на змията, се отнасяха директно за Сатана, посочвайки бъдещето му към окончателно поражение и унищожение:
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Битие 3:15).
На Ева бе казано, че делът й отсега нататък ще бъде скръб и мъка. И Господ рече:
И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее” (Битие 3:16).
При Сътворението Бог я бе направил равна с Адам. Ако бяха Му останали послушни - в хармония с Неговия велик Закон на любовта - те винаги биха били в хармония един с друг; но грехът внесе несъгласие и сега тяхното единство можеше да се поддържа и хармонията да се възстанови само чрез подчинеността на единия към другия. Ева бе първата, която съгреши. Тя падна в изкушение, отделяйки се от своя другар, противно на Божественото наставление. Адам съгреши чрез нейното умоляване и сега тя бе поставена в подчинение на съпруга си. Ако падналият род пазеше вложените в Божия Закон принципи, тази присъда, макар и произтичаща от резултатите на греха, щеше да се окаже благословение за тях. Но злоупотребата на човека с даденото му господство, твърде често правеше дела на жената много горчив и превръщаше живота й в бреме.
Ева бе съвършено щастлива до мъжа си в своя Едемски дом, но както неспокойните съвременни Еви, тя се ласкаеше от надеждата да навлезе в една по-висша сфера от определената за нея. Опитвайки се да се издигне над първоначалното си положение, тя падна много по-ниско от него. Такъв ще бъде резултатът и при всички, които не се стремят с желание да спазват в своя живот задълженията си в съгласие с Божия план. В усилията си да постигнат неподходящо за тях положение мнозина оставят малко място за благословение. В желанието си да преминат към по-висша сфера, те жертват истинското си женско достойнство и благородство на характера и остават неизвършено точно възложеното им от Небето дело.
Господ заяви на Адам:
Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе! Със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет, понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш!” (Битие 3:17).
Не бе по Божията воля безгрешната двойка да познае злото. Бог щедро бе дал блага на Адам и Ева и бе отдалечил злото. Но в противоречие с Неговата заповед те бяха яли от забраненото дърво и сега щяха да продължат да ядат от него - щяха да познават злото през всички дни на живота си. Отсега нататък човешкият род щеше да бъде изложен на сатанинските изкушения. Вместо определения за тях щастлив труд, делът им щеше да бъде безпокойство и непосилен труд. Щяха да бъдат подложени на разочарование, скръб, болка и накрая - смърт.
Под проклятието на греха цялата природа щеше да свидетелства на човека за характера и резултатите на бунта против Бога. Когато сътвори човека, Бог го направи господар на земята и на всички живи творения. Докато Адам беше верен на Небето, цялата природа му бе подчинена. Но когато той се разбунтува против Божествения Закон, по-нисшите същества се разбунтуваха против неговото управление. Така във великата Си милост Господ искаше да покаже на хората светостта на Своя Закон и чрез собствения им опит ги доведе да видят каква е опасността, ако Го отхвърлят дори в най-незначителна степен.
А животът на тежък труд и грижа, който щеше да бъде жребият на човека занапред, бе определен от любов. Поради неговия грях това бе дисциплина, наложена за да го възпира да се отдава на апетита и страстите и за да развива у него навици на себеконтрол. Тя бе част от великия Божи план за възстановяване на човека от падението и деградацията на греха.
Даденото на нашите първи родители предупреждение: “в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:17), не означаваше, че те щяха да умрат точно в деня, когато вкусят от забранения плод. Но в този ден бе произнесена невъзвратимата присъда. Безсмъртието им бе обещано при условие на послушание. Евентуалното престъпление щеше да ги лиши от вечния им живот. В същия този ден те бяха осъдени на смърт.
За да има безкраен живот, човекът трябваше да продължи да яде от дървото на живота. Лишен от него, жизнеността му щеше да намалява постепенно и животът му да гасне. Планът на Сатана бе чрез непослушанието си Адам и Ева да предизвикат Божието неодобрение; и ако след това не получат прощение, той се надяваше да ядат от Дървото на живота и така да продължат съществуването си в грях и нещастие. Но след падението на човека святите ангели веднага бяха натоварени със задачата да пазят дървото на живота. Заслепяващите лъчи от светлина около тях имаха вида на бляскав меч. Никой от семейството на Адам не бе допуснат да премине тази бариера, за да вкуси от Дървото на живота. Затова няма безсмъртен грешник!
Мнозина оценяват потока от зло, произлязъл от престъплението на нашите първи родители, като твърде ужасно последствие за такъв малък грях. Но това означава, че те подлагат на съмнение мъдростта и справедливостта на Бога в отношението Му към човека. Ако обаче вникнат по-дълбоко в този въпрос, ще схванат заблудата си. Бог сътвори човека по Свое подобие без грях. Земята трябваше да бъде населена от същества само малко по-долни от ангелите. Но тяхното послушание трябваше да бъде изпитано; защото Бог не би допуснал светът да се изпълни със същества, които биха пренебрегнали Неговия Закон. И все пак в голямата Си милост Той не определи на Адам някакъв суров изпит. Но точно лекотата на забраната подчертаваше големината на греха. Ако Адам не можеше да понесе най-малкия изпит, той нямаше да издържи и по-голямото изпитание, в случай че му бъдат поверени по-големи отговорности.
Ако на Адам беше наложен по-голям изпит, тогава онези, чиито сърца клонят към злото, щяха да се извинят с думите: “Това е маловажен въпрос. Бог не е толкова дребнав и придирчив по тези въпроси”; и щеше да има постоянно престъпване на неща, които изглеждат малки и които хората щяха да отминават без укор. Но Господ ясно показа, че в каквато и да е степен, грехът е оскърбителен за Него.
За Ева изглеждаше дребно нещо да не послуша Бога, като вкуси плода на забраненото дърво и изкуси своя съпруг също да съгреши. Но нейният грях откри път за потопа от злини, сполетели света. Кой може да знае в момент на изкушение ужасните последствия от една грешна стъпка?
Мнозина, които учат, че Божият Закон не е задължителен за човека, твърдят, че е невъзможно човек да спазва неговите предписания. Но, ако това е истина, защо Адам понесе наказанието за престъплението си? Грехът на нашите първи родители донесе вина и скръб на света и ако не бе благостта и милостта на Бога, той би тласнал човешкия род в безнадеждно отчаяние. Нека никой не се лъже!
Заплатата на греха е смърт” (Римляни 6:23).
И днес, както и тогава, когато бе произнесена присъдата над бащата на човечеството, Божият Закон не може да бъде престъпван безнаказано.
След греха си Адам и Ева не можеха повече да обитават Рая. Те настойчиво умоляваха да останат в дома на своята невинност и радост. Признаваха, че са изгубили всички права над този щастлив дом, и обещаваха в бъдеще да се придържат в стриктно послушание на Бога. Но им бе отговорено, че естеството им е вече покварено от греха, че са намалили силата си да устояват на злото и са отворили пътя на Сатана да печели лесен достъп до тях. На изкушението се бяха отдали в своята невинност, а сега, в състоянието на осъзната вина, щяха да имат още по-малко сила да поддържат целомъдрие.
Покорно и с неизразима мъка те се сбогуваха с красивия си дом и отидоха да живеят в земята, проклета от греха. Атмосферата, така мека по-рано и с постоянна температура, сега бе подложена на забележителни промени. И Господ милостиво им осигури дрехи от кожа като защита срещу големите горещини и студове.
Като видяха в увяхването на цветята и в падането на листата първите признаци на упадък, Адам и неговата другарка скърбяха много по-дълбоко, отколкото скърбят хората днес за своите починали близки. Смъртта на крехките, нежни цветя бе наистина причина за тъга. Но когато гиздавите дървета хвърлиха листата си, сцената живо им напомни суровия факт, че смъртта е участ на всяко живо същество.
Едемската градина остана на земята дълго след изгонването на човека от нейните прелестни пътеки (виж Битие 4:16). На падналия човешки род бе позволено дълго да съзерцава дома на своята невинност, чийто вход беше пазен единствено от бдящите ангели. При охраняваните от херувими врати на Рая се разкриваше Божествената слава. Адам и неговите синове идваха тук да се покланят на Бога и да подновяват своя завет на послушание към Закона, чието престъпване ги бе прокудило от Едем. Когато вълната на нечестието заля света и греха на хората реши тяхното унищожение чрез потоп от вода, Ръката, която бе посадила Едем, го оттегли от Земята. Но при последното възстановяване, когато ще има “ново небе и нова земя” (Откр. 2:7, 21:1, 22:14), той ще бъде възстановен и украсен много по-славно, отколкото в началото.
Тогава ония, които са пазили Божиите заповеди ще се радват на безсмъртна сила край Дървото на живота (Откр. 22:14). А през безкрайните векове обитателите на безгрешните светове ще виждат в тази прекрасна градина образец на съвършеното Божие творение, недокоснат от проклятието на греха - образец на онова, което щеше да е цялата Земя, ако човекът бе изпълнил славния план на Твореца.

Изт.: http://www.facebook.com/groups/The.Bible.vs.The.Occultism/doc/302480639791900/



Тагове:   Бог,   змия,   дявол,   ябълка,   Адам,   Луцифер,   лъжа,   сатана,   Ева,   гряг,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 491968
Постинги: 217
Коментари: 483
Гласове: 793
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031