Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2012 14:29 - Морална и церемониална събота
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2838 Коментари: 7 Гласове:
4



Как бихте се почувствали, ако ви бъде казано, че в точно определен ден от всяка седмица не трябва да работите, защото е празник – каквото и да става, вие трябва да стоите далеч от работата? Може би за някой това ще е добре дошло, но за други ще представлява сериозно ограничение. А ако към този определен ден от седмицата бъдат прибавени и още няколко други, но които в различните години се падат в различни дни от седмицата? Сигурно това ще е още по-добре за някои, но за други ще е направо объркващо. А ако всичко това бъде заповядано от Бога, а на вас не ви е безразлично, какво казва Той?

Изследващите Свещеното писание знаят, че в древността при формирането му на Божия народ Израил било заповядано от Бога в определени дни на различните месеци никой да не работи, но да се извършва специално поклонение. Тези празнични дни били наричани „събота“.
Но ако и тези „съботи“ да били нещо ново и създадени като изискване с появяването на Израил като нация преди около 3500 години, съботата като концепция не била напълно нова за този народ. Те знаели, че още от сътворението на земята седмият ден на всяка седмица бил свят, различен от останалите дни. Затова и когато някои проявили неуважение към този ден (
Изх.: 4,5, 21-27), Божието възмущение не можело да бъде скрито:
„Тогава рече Господ на Мойсей: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?“ (Изх. 16:28).
Този въпрос на Бога: „До кога ще отказвате…?“ показва съвсем ясно, че спазването на седмия ден събота като свята почивка не било нещо ново за евреите във времето малко след изхода им от Египет (виж
ст. 4, 5), но някои вече били започнали да го нарушават.

Важно е да се отбележи, че въпросната случка станала преди Господ да постанови на Израил всички онези определени дни от различните месеци, които израилтяните трябвало да спазват като събота. Тя се случила и седмици преди Господ да им даде моралния Си закон, в Четвъртата заповед на който изрично се казва, че съботата е специален ден, поради което в него не трябва да се работи. А това още веднъж доказва, че евреите можели лесно да направят разлика между съботата на всеки седми ден от седмицата, която идвала още от сътворението на земята и тези нови за тях съботи, които им били определени с формирането им като нация и които всяка година се падали в различни дни от седмицата.
Така още от първите глави на Библията можем да откроим много ясно разликата между видовете съботи, които стояли като изисквания и за които е съвсем нормално да очакваме да имат различна съдба след смъртта на Месията Исус Христос.
Въпреки това изглежда, че не за всеки е лесно да забележи разликите. В Новия завет има един текст, който често се използва като аргумент, че съботата като заповед за спазване всеки седми ден от седмицата е била премахната чрез кръстната смърт на Христос:
„И като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него. И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово“ (Кол. 2:14-17).
За коя събота, която е прикована на кръста, говори тук апостол Павел? Можем ли да приемем, че този текст доказва невалидността на седмия ден събота в Новия завет? Да се опитаме да разберем. Изследването ни ще трябва да премине през въпроса за моралната и церемониалната събота, за които Библията говори.

1. Отпаднала ли е съботата от моралния закон на Бога?
Дори и само един бегъл поглед върху
Кол. 2:14-17 би трябвало веднага да ни направи впечатление, че съботата, за която се говори тук, е поставена наравно, на едно ниво с определени правила за ядене и пиене, с отбелязването на някакви празници и на новолуния. Когато четеш за съботата в този текст, в ума ти изниква идеята за някакви церемонии. Историята за създаването на седмичната събота обаче трудно се вписва в подобен контекст:
„И Бог видя всичко, което създаде и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести. Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден Си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него Си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Бит. 1:31-2:3).

Ето как е била създадена съботата от седмия ден. Преди още да има грях и нужда от изкупление, преди да се постановят церемонии, празници и правила имащи единствено за цел да направят по-разбираемо изкуплението на човечеството, съботата се появява като завършек на съвършеното творческо дело на Бога.
Тя е толкова важна, че намира място в Божия морален закон. Наред със заповедите касаещи характера и изискващи от хората да бъдат честни, почтителни към родителите, верни към съпрузите си, уважителни в изговарянето на Божието име, признаващи Бога на първо място, неподдържащи завист и алчност в сърцата си и т.н., се казва, че всеки седми ден от седмицата е събота, което означава, че в този ден никой поклонник на живия Бог-Творец не трябва да работи:

„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети“ (Изх. 20:8-11).
Виждаме, че и Десетте заповеди изразяващи на разбираем за грешния човек език Божията воля и Неговите изисквания за характер са също контекст, който по никакъв начин не се вмества в това, което апостол Павел пише за прикованата на кръста събота.
Явно не съботата от Четвъртата заповед е имал предвид апостолът. Няма да сбъркаме, ако тръгнем в тази посока на размишление, защото самият текст казва, че става дума за празници или дейности, които са „сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово(
Кол. 2:17). Този израз със сигурност се отнася за церемониалните постановления, които са били дадени с цел да изяснят спасителното дело на Месията и които, естествено, станали неактуални след смъртта Му, защото вече изпълнили предназначението си.

Използваният от Павел израз в
Кол. 2:16, 17 много напомня на един старозаветен текст, който съвсем ясно посочва, какви по естество са въпросните постановления:
„А на княза ще принадлежи да дава всеизгарянията, хлебните приноси и възлиянията в празниците, в новолунията и в съботите, във време на всичките определени празници на Израйлевия дом; тоя нека приготвя приноса за грях, хлебния принос, всеизгарянето и примирителните приноси, за да прави умилостивение за Израйлевия дом“ (Езек. 45:17).
Не е нужно да си експерт по Стария завет, за да забележиш, че тук става дума за специалните церемониални постановления и определените празници дадени на Израил, които на новозаветен език са представлявали точно това – сянка на Христовото дело, „сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово“ (Кол. 2:17). Естествено, че в такъв случай съботата от Четвъртата заповед не може да бъда част от тях, тъй като тя е била създадена още при сътворението на земята, т.е. преди да се появи греха, а от там – и нуждата от изкупление чрез Христос, за изясняването на което били постановени тези празници и церемонии.

2. Кой е прикованият на кръста закон?
Установяването за коя събота апостол Павел говори, че вече не е актуална за новозаветните вярващи, може да стане и по друг начин. Просто трябва да разберем, кой закон има Павел предвид, за който казва, че е прикован на кръста, защото въпросната събота е част от този закон. Това той изяснява още в самото начало на разглеждания пасаж:
„И като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста“ (Кол. 2:14).
Свободата новозаветните вярващи да не се съобразяват с определени церемонии и правила на Стария завет идва от това, че те са били част от закон, който при смъртта на Христос е бил прикован на Неговия кръст, което на образен език означава, че е бил премахнат. Този закон се характеризира с някаква противност и враждебност спрямо вярващите. Само за един закон се казва, че е имал подобно въздействие:
„Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега за плочите на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против теб“ (Втор. 31:26).
В ковчега на завета се намирали плочите на завета, на които били написани Десетте заповеди, четвъртата от които казва, че всеки седми ден от седмицата е събота и той трябва да се пази свято. Десетте заповеди представляват моралния закон на Бога и тяхната възвишеност е подчертана от факта, че този закон е изписан на каменни плочи и се намирал в ковчега на завета.

Книгата на закона от своя страна съдържала всички онези допълнителни постановления, които били дадени чрез Мойсей на Израил при формирането му като нация. Постановленията свързани с жертвите и религиозните церемонии и празници формирали „церемониалния закон“. Именно книгата на закона, в която е бил описан церемониалния закон, е стояла край ковчега с плочите на завета. Това е законът, който поради неговото символично значение Исус приковал на кръста със смъртта Си и за който говори апостол Павел в разглеждания текст (
Дан. 9:27; Матей 27:50, 51). (За повече информация относно разликите между моралния и церемониалния закон прочетете статията Морален и церемониален закон.)
Следователно единствената събота, която Павел би могъл да има предвид в посланието си до колосяните, е церемониалната събота като постановление за празнуване в точно определени дни на различните месеци, което е било дадено на израилтяните в зората на тяхната нация.
Някои тълкуватели смятат, че Павел не може да има предвид тези съботи, защото те са били вид празници, а той вече споменава, че празниците не са актуални и ако след това говори за сянковите празнични съботи, значи прави едно безсмислено повторение. Тези тълкуватели обаче явно забравят, че не всички празници в Израил се празнували като събота. Пасхата например, един от най-големите еврейски празници, не била празнувана като събота. Така че в текста от Кол. 2 гл. няма никакво безсмислено повторение, а засяга различни аспекти от религиозния живот на евреите, които са намерили своето изпълнение в жертвата на Христос.

3. Създаването на религиозния календар на Израил.
Когато става дума за дебата за валидността на съботата в Новия завет, едно от най-важните неща, които трябва да направим, е да успеем да отличим седмичната събота от Четвъртата заповед от сянковите, церемониални съботи, които са съществували в Израил. Въпреки тенденцията на някои тълкуватели да ги приравняват, като че става дума за едно и също нещо, те са много различни неща и тяхното отличаване далеч не е толкова трудно. Един от моментите, на които трябва да обърнем внимание, е създаването на религиозния календар на Израил.
С оглед служенето и покланянето на Бога и разкриването на Неговия план за спасение на Израил бил даден церемониалния закон. Освен наредби за принасяне на жертви той включвал и спазването на определени религиозни празници в определени дни, което от своя страна формирало един религиозен календар, с който евреите се съобразявали по отношение на ритуалите си. Началото на неговото оформяне личи много ясно от наредбата за пазенето на първата Пасха, а също и от постановяването на Празника на безквасните хлябове:
„Тоя месец ще ви бъде началният месец, ще ви бъде първият месец на годината. Говорете на цялото Израйлево общество като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. Но ако домашните са малцина за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец. Тогава цялото общество на израилтяните събрани в домовете си да го заколят привечер“ (Изх. 12:2-6).
„Тогава рече Мойсей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно. Вие излизате днес в месец Авив. И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец. Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу. Безквасно ще се яде през седемте дни и да се не намери у теб квас из всичките твои предели. И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: Това правя поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет. Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти, защото със силна ръка Господ те изведе из Египет. Прочее ще пазиш тая наредба всяка година на времето й“ (Изх. 13:3-10).
Макар и тук да не се споменава, че някои от дните на Празника на безквасните хлябове е трябвало да се спазват като събота (това Господ казва на Мойсей по-късно, след изхода от Египет), израилтяните са разбирали, че трябва да водят едно специално отчитане на дните, един специален религиозен календар, така че на четиринадесетия ден от първия му месец да празнуват Пасхата, а веднага след него – Празника на безквасните хлябове. Така началото на религиозния календар на Израил било поставено. Отчитането на времето в този календар не е свързано със сътворението на света, както е заповедта за спазването на седмичната събота, а с изхода на евреите от Египет. Това е много важен момент, който трябва да имаме предвид.

4. Съботата и светите събрания.
След като разбрахме за времето на създаването на религиозния календар на Израил, сега трябва внимателно да разгледаме постановлението за извършване на свети събрания. Това ще ни помогне много в отличаването на седмичната събота от Четвъртата заповед от сянковите съботи, които съществували в Израил.
В
Левит 23 гл. са изброени случаите, при които израилтяните трябвало да се събират заедно и да имат свети събрания. Главата започва така:
„Господ още говори на Мойсей казвайки: Говори на израилтяните като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните“ (Лев. 23:1, 2).
Очевидно оттук нататък ще следва списък със всички Господни празници, при които израилтяните ще трябва да провеждат свети събрания. Значи тук не се казва, че ще бъдат изредени празници, които принадлежат само към една категория, да речем празниците спадащи към религиозния календар, а че става дума за светите събрания, за богослуженията, които израилтяните трябвало да организират.

Кой е първият празник за подобни събрания?
„Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание; в нея да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу“ (ст. 3).
Като пръв празник за свято събрание на всички израилтяни е посочена седмичната събота. Текстът тук повтаря текста на Четвъртата заповед (
Изх. 20:9, 10). Очевидно се има предвид седмичната събота според Четвъртата заповед. Това е всеки седми ден от седмицата. В този ден израилтяните е трябвало да имат свято събрание. Тъй като този ден имал отношение към сътворяването на земята и се празнувал всяка седмица, той бил част от гражданския календар на евреите, а не от религиозния им календар. С други думи, постановлението за извършване на свети събрания започва със заповед, която касае гражданския календар на Израил.
Интересно е, как списъкът с празниците за свети събрания продължава:
„Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им“ (Лев. 23:4).

Значи след посочване на седмичната събота, която е всеки седми ден от седмицата, са поместени и няколко Господни празника, които е трябвало да се празнуват в определено време и затова и светите събрания, които е трябвало да бъдат свиквани, са се отбелязвали в точно определено време. Както се разбира от стиховете по-долу, това не са били конкретни дни от седмицата, както в първия случай, а точно определени дни от даден месец. Това съвсем естествено означава, че тези дни са се падали в различни дни от седмицата през различните години – веднъж са се падали в първия ден от седмицата, следващата година са се падали във втория ден и т.н., но въпреки това в тях е трябвало да се провеждат свети събрания, като че ли съботата е настъпила. С други думи, някои от празниците на евреите се празнували по същия начин, по който се празнувала седмичната събота, макар и всяка година да се падали в различни дни от седмицата. Понеже били празнувани както се празнува съботата, те също били наречени „съботи“. Това са били празниците на Израил, които са се спазвали според религиозния им календар.
Тези празници били следните:
- Празникът на безквасните хлябове – празникът е започвал след Пасхата в петнадесетия ден от първия месец и е продължавал седем дни. В първия и последния ден на празника е имало свето събрание за израилтяните, събота (
Лев. 23:5-8).
Също както Пасхата не се празнувала със свято събрание в четиринадесетия ден на първия месец и за Празника на първите плодове не е посочено, че трябва да се провежда такова (
Лев. 23:10-14). Той се е случвал в седмицата на безквасните хлябове, в деня след първата събота на Празника на безквасните хлябове и се е падал трети започвайки с Пасхата (ст. 11).
Изглежда, че това не е просто списък с празниците, в които израилтяните трябвало да провеждат свети събрания, но и изреждане на всички техни празници, включително и тези, в които такива събрания не са се правили, но пък които са били силно обвързани с празници, в които свети събрания са се провеждали. Това го виждаме със споменаването на Пасхата и Празника на първите плодове, които са били силно обвързани с Празника на безквасните хлябове.
- Петдесятница е следващият празник, в който е трябвало да има свято събрание (
Лев. 23:15-21). Петдесетият ден след Празника на първите плодове е трябвало да бъде празнуван като събота от израилтяните – независимо, в кой ден от седмицата се е падал.
- Празникът на тръбното възклицание (
Лев. 23:24, 25). Тук за Божия народ събота – ден за свято събрание и тържествена почивка, в който не се извършва слугинска работа – е бил всеки първи ден от седмия месец.
- Денят на умилостивението (
Лев. 23:27-31). При този празник събота е бил всеки десети ден от седмия месец. Той също е ден за тържествена почивка. Дори именно тук се посочва, кога започва тържествената почивка – от залеза на слънцето на деветия ден до залеза на слънцето на десетия ден от месеца (ст. 32) – точно както се празнува седмичната събота, от залез до залез (Неем. 13:15-19; Марко 1:32).
- Шатроразпъването (
Лев. 23:34-36). Този празник започвал в петнадесетия ден на седмия месец и се е празнувал седем цели дни като светите събрания за израилтяните били в първия и осмия ден (ст. 39).
В този списък имаме изброени седем годишни празника, в пет от които са се освещавали общо седем годишни съботи – дни за тържествена почивка, въздържане от слугинска работа и за провеждане на свети събрания и падащи се в различни дни в различните години.
След като Мойсей изрежда тези празници, той обобщава:
„Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден освен Господните съботи и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси, които давате Господу“ (Лев. 23:37, 38).
Надявам се, че успявате да забележите думичката „освен“. Празникът на безквасните хлябове, Петдесятницата, Празникът на тръбното възклицание, Денят на умилостивението и Шатроразпъването били празници, които се падали в различни дни от седмицата – „всяко на определения му ден“, но се празнували като Господните съботи. Това са били Господни празници, в които се свиквали свети събрания Както разграничава Божия закон на Десетте заповеди изговорен лично от Бога от разпоредбите дадени на Израил чрез него (прочети статията
Морален и церемониален закон), така и тук Мойсей много отчетливо разграничава съботата от Четвъртата заповед (моралния закон, гражданския календар) от съботите на годишните празници (церемониалния закон, религиозния календар). Празникът на безквасните хлябове, Петдесятницата, Денят на умилостивението и т.н. били празници, които се празнували в точно определен ден от месеците, което означава, че всяка година са се падали в различни дни от седмицата – „всяко на определения му ден“, но се празнували като Господните съботи. Това са били Господни празници, в които се свиквали свети събрания освен Господните съботи.
Макар всички празници да са наречени „Господните празници“ (
ст. 4, 37) или „Моите празници“ (ст. 2), що се отнася до естеството на святата почивка в тези празници, има едно важно разграничение. Съботата от Четвъртата заповед е наречена „Господната събота“ (ст. 3, 38), докато съботите на годишните празници са наречени „вашите съботи“ (ст. 32). Това са съботите на церемониалния закон. С други думи, само една е Господна събота, която е била от самото начало – съботата от Четвъртата заповед, която е валидна за всички хора на земята. Другите съботи са дадени хилядолетия по-късно на Израил и са се падали в различни дни от седмицата. Това са техните съботи.
Разбира се, тъй като тези церемониални съботи са се падали в различни дни от седмицата всяка година, се случвало някоя събота от церемониалните празници да съвпадне със седмичната събота. Този ден евреите наричали „голяма събота“ (
Йоан 19:31). Точно такава била например съботата, в която Исус бил в гроба (вж. Един непознат Великден).
Това именно са съботите, които след смъртта на Исус са загубили давност за християните и с които те не са длъжни вече да се съобразяват (
Кол. 2:14-17).

Както във
Втор. 4 гл., така и в Лев. 23 гл. Мойсей прави отчетливо разграничение между моралните принципи на Бога, които са с вечна валидност и церемониалните изисквания към израилтяните, които отпаднали, след като Месията изпълнил тяхното значение. Затова и в никакъв случай не може да се твърди, че моралните, церемониалните, гражданските и здравните разпоредби на Израил били едно и също нещо, както някои тълкуватели правят. Взаимообвързани – да, но не и едно и също нещо.

И за да разберем още по-ясно разликата между седмична (морална) и годишна (церемониална) събота, ще дадем един пример. Трети март е националния празник на България и затова в него не се работи – той е почивка, празник. Той винаги се празнува на трети март. Понякога той се пада в понеделник, друг път – във вторник, друг път – в четвъртък и т.н. В който и от работните дни на седмицата да се падне обаче, в него не се работи и се отбелязва като празник – така сякаш е дошъл уикенда и хората не отиват на работа. Понякога обаче трети март се пада през събота или неделя – дни, в които като цяло не се работи – и така празникът става част от установената вече трудова неактивност на хората през уикенда.


Точно такова нещо са представлявали церемониалните съботи и тяхното празнуване в различни дни от седмицата в различните години. Библията прави ясна разлика между тях и съботата от седмия ден и това е нещо, което трябва да имаме предвид, когато тълкуваме
Кол. 2:14-17.

Правилното разбиране на въпроса за актуалността на седмия ден събота в Новия завет минава през отличаването на съботата от моралния закон и гражданския календар на евреите от съботата от церемониалния закон и религиозния им календар. Първата е все още валидна за християните, докато втората е била премахната със смъртта на Христос.

Изт.: http://nikidimov.com/sabbath/sabbath_004/




Гласувай:
4



1. анонимен - Ти оправдаваш ли действията на инквизицията и мъченията над невинните хора?
24.05.2012 10:27
Това е твой въпрос , на който аз питам - ТИ оправдаваш ли избиването на невинни хора от племето Туци от вашите пастори през геноцида 1994г., или това е официално скрито от пасторите ви. Говоря за Елизафан и Герард Нтакирутимана, който доколкото си спомням са били едни от главните пастори в църквата ви тогава. А Дейвид Кореш? Оправдаваш ли и неговите действия?
цитирай
2. antoninus - Do 1
25.05.2012 08:25
Ако някой иска да плюе по адвентната църква заради някакъв отстъпник и предател в нея, пък било то и пастор, може да започне преди това да плюе по Христос и Неговата първа църква от последователи, заради това, че има поне един предател в нея – Юда. И Христос знаеше какъв е Юда и пак го остави да си направи свободно избора да бъде такъв ида предаде „невина кръв.“

Апостол Павел ни предупреждава, че такива вълци-убийци ще има в стадото и че дори и ние можем да се окажем такива. Особено ако плюем по църквата, която Бог „придоби със собствената си кръв.“ С какво отношението Ви е по-различно от описаното от Павел за вълците, които не жалят стадото и говорят извратено, за да отвличат ученици след себе си? (Деян.20:28-30) Исус пита всеки от нас, особено такива фенове на „истината“: „Жито или плевел си в Божията нива?“

Църквата ни е демократична и Бог си я ръководи. Това най-много дразни дявола и неговите служители, които не спират да плюят по нея и да бъдат клеветници на братята денем и нощем (Откр.12:10). Това му е проблемът на всеки „доброжелател“.

Това, че не се хвалим и не рекламираме предателите в църквата, не означава, че премълчаваме проблемите си в църквата. 12 ученици на Христос под Неговото ръководство имаха проблеми помежду си, та 17 милиона, събрани от „кръстопътищата“ и „зли и добри“ няма да имат проблеми (Мат.22:9, 10).

Още 2000 година това е било публична новина в адвентната църква: http://news.adventist.org/en/archive/articles/2000/01/26/supreme-court-refuses-to-hear-rwandan-pastors-extradition-case

А как е реагирала църквата на злото в Руанда още тогава може да прочете в новината от 2003: http://www.adventistreview.org/2003-1509/news.html

Дейвид Кореш никога не е бил адвентен пастор. Историята на неговата група може да прочете който иска тук: http://biblicalresearch.gc.adventist.org/Independent%20Ministries/branchdavidians.htm
А неговата биография тук: http://en.wikipedia.org/wiki/David_Koresh
И каква връзка има той с адвентистите?
цитирай
3. estirbg - Чудесно, много задълбочено, точни и изчерпателни разяснения
25.05.2012 19:37
си дал в темата за Истинската събота, Истинския Божи ден и заблудите, които се внушават на неосведомените за нея!
Хората трябва да са наясно кому отдават почит и какво освещават, почитайки Господа в съботата и сляпо спазвайки човешката повеля за неделята. Посочил си каква е разликата между Божията събота, посочена в Декалога и церемониалните, валидни само за поколенията преди Исусовата жертва. Дано повече читатели прочетат обясненията!
Поздравления за материала!
цитирай
4. анонимен - Скъпи приятелю ич ми не дреме дали ...
25.05.2012 20:14
Скъпи приятелю
ич ми не дреме дали ще ми триеш постовете:))))))))
Смешни са ми напъните ти и нежеланието ти другите да четат по-различни неща от глупостите които бълваш. Колко са научни писанията ти например, а не виждаш в каква каша от безумие си затънал. Отвори си очите и ще видиш, че пиша точно по темата. Само бягаш по тъча и отказваш да видиш, че си затънал в религиозно невежество и фанатизъм, докато колегите ти съботяни си слушат рок и чалга. Всеки може да ви види как изглеждате благодарение на дяволското изобретение наречено фейсбоок.
Готин, та аз пак де те питам - къде видя да плювам, а?

цитирай
5. antoninus - Do 4
26.05.2012 08:54
Аз знам, че има и добри и лоши в нашата църква. Обаче и сред апостолите имаше предател. Това обезсмисля ли дейността на Исус? Дори нашият народ го е казал: Във всяко стадо си има мърша.
По твоята логика мога да те попитам: Ти оправдаваш ли Исус Христос, че е избрал Юда за апостол? Оправдаваш ли го, че в последствие не го е разобличил публично и ясно за кражбите и подготвеното предателство? Че не се скара на Йоан и брат му, които искаха да изтребят 1 село, затова че не приеха Исус?
За мен подобни дискусии са безпредметни, защото показват духа на човека отсреща. Каквото и да отговоря, ще се намери нещо друго с което да се захване и да ме атакува.

Имай в предвид, че ако някой не коментира по темата, обижда или се заяжда, ще му трия мненията.
цитирай
6. анонимен - скъпи приятелю
26.05.2012 11:07
Пак ти пиша за незнам кой път. Ама как да ти обясня, че ама хич ми не пука дали ще триеш или не! Дреме ми на дедовите пъртишинки! Къф е троят дух дето проповядва нещо ден ни един адвентист спазва. Писах ти, че има фейсбук и всеки може да види какво слушат младите адвентисти, и кои са им любимите изпълнители накичени по стени им. И пак ти казвам все ми е тая дали ще ме триеш, за мен е важно, че ти го казвам. Бъди поне малко смел да понесеш отговорност за постовете си и оправи си вътре в църквата си нещата, а после изнасяй неверни глупости за музиката:))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
7. antoninus - Do 6
26.05.2012 14:45
анонимен написа:
Пак ти пиша за незнам кой път. Ама как да ти обясня, че ама хич ми не пука дали ще триеш или не! Дреме ми на дедовите пъртишинки! Къф е троят дух дето проповядва нещо ден ни един адвентист спазва. Писах ти, че има фейсбук и всеки може да види какво слушат младите адвентисти, и кои са им любимите изпълнители накичени по стени им. И пак ти казвам все ми е тая дали ще ме триеш, за мен е важно, че ти го казвам. Бъди поне малко смел да понесеш отговорност за постовете си и оправи си вътре в църквата си нещата, а после изнасяй неверни глупости за музиката:))))))))))))))))))))))))))))))))


Моят пастор ги спазва, мои приятели в църквата го правят, аз го спазвам.
Дори радиото на колата рядко пускам да слушам музика и слушам класическа такава. Така че вече познаваш 1, който прави това, което проповядва. А ако някой не го прави си носи последици. Исус е съдия, а не аз.
Мисля че наливам от пусто в празно. Ако имаш нещо да пишеш по темата - пиши, ако не, то ще те помоля да пренасочиш усилията си да плюеш адвентистите на друго място. Това важи и за обиди към всеки искрено вярваш християнин от друга деноминация.
И не категоризирай всички под 1 знаменател.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796473
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031