Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2012 13:34 - Зараждането на една лъженаука - теория на еволюцията (1)
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2765 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 30.05.2012 17:29


Въведение
В продължение на повече от един век се полагат усилия за обясняване на научните открития чрез една теория популяризирана в средата на 19 век, известна като „еволюция.” Тя е формирала основата на много теории, никоя от които обаче не е основана върху научни факти! Не се знае кога и къде точно е възникнала, но със сигурност се е появила преди Христа. Според някои изследователи тя е била част от религията и вярванията на древните вавилонци. Самият Дарвин не я е измислил, а по-скоро я е популяризирал.

Как започва цялата тази безсмислица?
Ето ги двете предпоставки, върху които са основани различните теории за еволюцията:

Еволюционната формула за правене на вселена:
Нищо + нищо = два елемента + време = 92 природни елемента + време = всички физически закони и напълно подредена вселена от галактики, система, звезди, планети и спътници, обикалящи в съвършено равновесие и ред.

Еволюционната теория за правене на живот:
Кал + вода + време = живи същества.

Еволюционистите теоретизират, че горните две формули могат да направят всичко около нас да възникне само – с изключение на направените от човека неща, като автомобили или сгради. Сложни неща като дървени кутии с гвоздеи в тях изискват мислене, интелигентност и внимателно майсторство, но всичко друго около нас в природата, като колибри или човешкото око, е обявено за резултат от случайни грешки, произволен хаос и време. Нямате нужда дори от суровини, за да започнете. Те също се правят сами. Но нека не забравяме, че макар да е безсмислена, еволюционната теория е засегнала силно – и е повредила – човечеството през 20 век. Ще продължаваме ли да позволяваме това да става и в 21 век? Общественото и моралното въздействие, което еволюционните схващания са упражнили върху съвременния свят, е било ужасно.

Моралът и етичните стандарти са силно снижени. Децата и младежите биват учени в училищата, че са развита форма на животни; няма морални принципи. Тъй като са просто животни, те трябва да правят каквото искат. Личното оцеляване и успех идват само чрез съревнование, борба, и прегазване на другите.

1. Учени-креационисти през 18 и 19 век
Преди средата на 19 век учените са били изследователи, които са вярвали твърдо, че цялата природа е направена от Върховен Създател. Тези пионери, които са положили основите на съвременната наука, са били креационисти. Те са били хора с гигантски интелект, които е трябвало да се справят с големи трудности в своята работа. Те са били изследователи, които са работели усилено.


Обратно на това, философите са си седели без да се вдигат от своите удобни кресла, и са теоретизирали относно всичко, докато учените са продължавали своята работа без да им обръщат внимание.

Но през 19 век настъпва промяна, когато философите се опитват да придобият контрол над научната дейност и да потиснат изследванията и откритията, които биха опровергали техните теории. Днешните еволюционисти енергично защитават ненаучните теории, които те са популялизирали и доразвили преди повече от век.

Уилям Пейли (1743-1805) в своята класическа книга от 1802, Естествена теология, обобщава възгледа на учените.
Той твърди, че внимателно устроените структури, които виждаме в живия свят, ясно сочат към Създател. Ако видим часовник, знаем, че е имал проектант и производител; би било глупаво да предполагаме, че се е направил сам. Това е „аргументът на устройството.” Всичко около нас е светът на природата, и над главите нощем има вселена от звезди. Можем да пренебрегваме онова, което е там, или да му се подиграваме, но нашите подигравки не променят реалността. Един водещ атеистичен учен в наши дни, *Фред Хойл, пише, че макар да не е трудно да бъде опроверган дарвинизмът, онова, което Пейли казва, очевидно не може да бъде опровергано (*Fred Hoyle and *Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space, 1981, p. 96).

Забележителен факт е, че основата на еволюционната теория е била оборена от седем научноизследователски открития – много преди Чарлс Дарвин да публикува теорията. Карл Линей (Каролус Линеус, 1707-1778) е бил учен, който класифицира огромен брой живи организми. Ревностен креационист, той ясно вижда, че няма междинни видове. Всички видове растения и животни са конкретни категории, различни един от друг. Вътре във вида са възможни разновидности, и има много подвидове. Но няма преходни форми от един вид към друг (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 276).
Първият закон на термодинамиката (1847). Хайнрих фон Хелмхолц формулира закона за запазване на енергията: Общата сума на цялата материя винаги остава същата. Този закон опровергава няколко страни на еволюционната теория. *Айзък Азимов го нарича „най-фундаменталното обобщение относно вселената, което учените някога са успели да направят” (цитирано в *Isaac Asimov, “In the Game of Energy and Thermodynamics You Can’t Even Break Even,” Journal of Smithsonian Institute, June 1970, p. 6).
Вторият закон на термодинамиката (1850). Р. Ю. Е. Клаузиус формулира закона за ентропията: Всички системи се стремят към математически най-вероятното състояние и в крайна сметка стават напълно случайни и дезорганизирани (*Harold Blum, Time’s Arrow and Evolution, 1968, p. 201). С други думи, всичко се разваля, изхабява и разпада (*R. R. Kindsay, “Physics: to What Extent is it Deterministic,” American Scientist 56, 1968, p. 100). Този закон напълно унищожава еволюционната теория, че простото еволюира в сложно. Анщайн казва, че двата закона са най-непроменимите закони, които той познава (*Jeremy Rifkin, Entropy: A New World View, 1980, p. 6).
Намерена е жената от Гваделупа (1812). Това е неоспоримо засвидетелствана находка, която е в Британския музей от повече от век. На френския карибски остров Гваделупа е намерен напълно човешки скелет в огромна варовикова плоча, определена от съвременните геолози на възраст 28 милиона години. (Могат да бъдат цитирани и още примери.) Човешки същества, точно като хората живеещи днес (но понякога по-едри), са били намирани в много дълбоки нива на земните слоеве.
Грегор Мендел (1822-1884) е бил креационист, който е живял и работил близо до Брун (днес Брно) в Чехия. Бил е учител по природни науки и математика. За разлика от теоретизаторите, Мендел е бил истински учен. Той е развъждал градински грах и е изследвал последствията от кръстосване на различни разновидности. Започвайки своята работа през 1856, той я завършва за осем години. През 1865 публикува своите изследвания в Списанието на Брунското общество за изучаване на природни науки. Списанието е било разпространявано в 120 библиотеки в Европа, Англия и Америка. Но неговите изследвания са били напълно пренебрегнати от научната общност, докато биват преоткрити през 1900 (*R. A. Fisher, “Has Mendel’s Work Been Rediscovered?” Annals of Science, Vol. 1, No. 2, 1936). Неговите опити ясно показват, че един вид не може да се преобрази в друг вид. Съществува генетична преграда, която не може да бъде прескочена. Делото на Мендел полага основите на съвременната генетика, и неговите открития ефективно унищожават основата за съвременната еволюция (*Michael Pitman, Adam and Evolution, 1984, pp. 63-64).
Луи Пастьор (1822-1895) е бил друг истински учен. В процеса на изследване на ферментацията, той извършва своя известен експеримент от 1861, в който опровергава теорията за спонтанното самозараждане. Животът не може да възникне от неживи материали. Този експеримент е бил много важен; защото до това време мнозинството от учените са вярвали в спонтанното самозараждане. (Смятали са, че ако куп стари дрехи бъде оставен в ъгъла, от него ще се зародят мишки! Доказателството е, че ако по-късно се върнем при дрехите, в тях често намираме мишки.) Пастьор заключава от своя опит, че само Бог може да създава живи създания. Но съвременната еволюционна теория продължава да се основава върху отживялата теория опровергана от Пастьор: спонтанно самозараждане (живото възниква от неживото). Защо? Защото това е единствената основа, върху която може да се основава еволюцията. Както *Адамс отбелязва, „С опровергаването на спонтанното самозараждане [от Пастьор], биолозите биват оставени без никаква теория за произхода на живота” (*J. Edison Adams, Plants: An Introduction to Modern Biology, 1967, p. 585).
Аугуст Фридрих Леополд Вайсман (1834-1914) е бил немски биолог, който опровергава схващането на *Ламар за „наследяването на придобитите характеристики.” Той е запомнен предимно като ученият, който реже опашките на 901 млади мишки в продължение на 19 последователни поколения, и все пак всяко ново поколение се ражда с нормална опашка. Опашките на последното поколение, съобщава той, са били също толкова дълги както опашките на първото поколение. Вайсман също провежда други експерименти, които подкрепят неговото опровержение на ламаркизма. Неговите открития, заедно с факта, че обрязването на еврейските мъже в продължение на 4,000 години не е засегнало краекожието, обрича теорията на смърт (*Jean Rostand, Orion Book of Evolution, 1960, p. 64). Но ламаркизмът продължава днес като прикрита основа на еволюционната биология. Например, еволюционистите продължават да преподават, че жирафите продължавали да си протягат вратовете за да достигнат по-високите клони, така че техните вратове станали по-дълги! В една по-късна книга *Дарвин изоставя естествения отбор като неприложим, и се връща към ламаркизма като причина за никога не наблюдаваната промяна от един вид в друг (*Randall Hedtke, The Secret of the Sixth Edition, 1984).
Ето кратък частичен преглед на онова, което истинските учени са постигнали през 18 и 19 век. Всички те са били креационисти: Луи Агаси (1807-1873): ледникова геология, ихтиология. Чарлс Бабидж (1792-1871): статистически таблици, изчислителна машина, основи на компютърната наука. Франсис Бейкън (1561-1626): научен метод за изследвания. Робърт Бойл (1627-1691): химия, газова динамика. Сър Дейвид Брюстър (1781-1868): оптична минералогия, калейдоскоп. Жорж Кювие (1769-1832): сравнителна анатомия, палеонтология на гръбначните. Сър Хъмфри Дейви (1778-1829): термокинетика. Жан Анри Фабр (1823-1915): ентомология на живите насекоми. Майкъл Фарадей (1791-1867): електрически генератор, електромагнити, теория на полетата. Сър Джон Флеминг (1849-1945): електроника, термичен клапан. Джоузеф Хенри (1797-1878): електромотор, галванометър. Сър Уилям Хершел (1738-1822): галактическа астрономия, двойни звезди. Джеймс Джаул (1818-1889): обратима термодинамика. Лорд Уилям Келвин (1824-1907): абсолютна температурна скала, енергия, термодинамика, трансатлантически кабел. Йохан Кеплер (1571-1630): механика на небесните тела, ефемериди, физическа астрономия. Карл Линей (1707-1778): класификационна система, систематична биология. Джоузеф Листър (1827-1912): антисептична хирургия. Матю Мори (1806-1873): хидрография, океанография. Джеймс Максуел (1831-1879): електродинамика, статистическа термодинамика. Грегор Мендел (1822-1884): генетика. Самюъл Морз (1791-1872): телеграф. Айзък Нютон (1642-1727): изчислителна математика, динамика, закон за гравитацията, огледален телескоп. Блез Паскал (1623-1662): хидростатика, барометър. Луи Пастьор (1822-1895): бактериология, закон за биогенезата, пастьоризиране, ваксини и имунизация. Сър Уилям Ремзи (1852-1916): инертни газове, изотропна химия. Джон Рей (1627-1705): естествена история, класификация на растения и животни. Джон Рейли (1842-1919): пространствен анализ, моделен анализ. Бенхард Риман (1826-1866): неевклидова геометрия. Сър Джеймс Симпсън (1811-1870): хлороформ, гинекология. Сър Джордж Стоукс ((1819-1903): механика на флуидите. Рудолф Вирхов (1821-1902): патология. 

Изт.: http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ferrell/vfec/chap01.htm



Гласувай:
2



1. анонимен - da
01.06.2012 17:54
da
цитирай
2. antoninus - Australopithecus Was a Well-Adapted Tree Climber
13.11.2012 09:24
http://www.icr.org/article/7104/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796438
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031