На 13 октомври 1881 г. голям, добре екипиран параход на име „Киприян“ отплувал от Ливърпул, Англия, в много лошо време. Само след няколко часа той се намерил в центъра на мощен ураган.
Корабът вероятно би оцелял в свирепата буря, ако не били възникнали други проблеми. Първо се развалил кормилният механизъм. След това избухнал един от парогенераторите. Големите вълни, които се стоварвали върху палубата, угасили пожара, но за екипажа нямало друг изход, освен да оставят кораба да се носи по течението зависим единствено от милостта на вятъра.
Скоро корабът се приближил на опасно разстояние от скалистото крайбрежие на Уелс. Капитанът събрал пътниците и им казал, че всеки трябва да се бори за живота си сам. Изплашените хора грабнали, кой каквото намери, за да могат да се задържат на повърхността. Някои започнали да скачат от парахода и да плуват към брега. Накрая на борда останали само двама души – капитанът и един пътник без билет – малък уличен гамен.
Когато капитанът поставял спасителния си пояс, забелязал обезумялото от ужас момче сгушено в ъгъла. Той без колебание свалил спасителната си жилетка и я обвил около детето.
И капитанът, и момчето скочили в бурните води секунди преди корабът да се разбие и да започне да потъва. Момчето успяло да стигне до брега, но капитанът загинал.
По-късно то разказало на събралите се корабокрушенци историята на своето избавление. Повтаряло през плач в края на разказа си много и много пъти: „Той умря за мен! Той даде живота си за мен!“
Момчето не било даже и редовен пътник. Било нарушител на закона. Нямало никаква работа на кораба. Но въпреки това капитанът пожертвал за него собствения си живот. Пътникът без билет приел спасителната жилетка, която капитанът му предложил. По този начин бил спасен. Ако бил отказал, със сигурност би се удавил.
Същото е и с нашето вечно спасение. Трябва да сложим „спасителната жилетка“ на живота, който Исус Христос ни предлага. Онова, което Той извършил за нас на Голгота, прави възможно да бъдем спасени.
Христос ни обича толкова много, че пожертвал живота Си за теб и мен:
„Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13).
Да, наистина няма по-голяма любов от тази на Исус Христос! Познаването на Исус е осъществимо и може да е напълно реално. Той дава сигурност в живота – сигурност, която обхваща цялото същество. Дава също и мир – мир като спокойна река, която извира от сърцето ти. Христос дава и увереност в спасението – увереност като една спасителна жилетка, което не позволява да потънем в океана на съмнението, отчаянието и безнадеждността.

Ти имаш ли спасителна жилетка? Ако не, вече знаеш, от кого можеш да я вземеш. Не се колебай да го направиш! Той има достатъчно за всеки – за абсолютно всеки. Има и за теб! Отиди при Христос и живей в сигурност!

Изт.: www.nikidimov.com/

само с една забележка, че Иисус се пише с две "и". До колкото знам удвояването на гласната показва почитта ни и уважението към Него. Аврам станал Авраам, Сарра, Исаак...

И двете имена (Исус или Иисус) са приети и се изпозлват за Божият Син http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%83%D1%81_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81
Аз лично смятам, че Исус е по-правилно и по-звучно, но православните хритияни са възприели Иисус. Мисля, че за Бог името е важно, но повече държи на връзката ни с Него.

Авраам е Аврам докато Бог не сключва завет с него (Битие 17 глава) и като знак, че ще стане "отец на множество народи" започва да се обрязва.
Сара е била Сара(й)я докато Бог не сключва завет. В руската литература (доколкото знам) е с 2 р. В Български е с 1 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0
Исаак иде от иврит и означава "този, който ще се смее". Затова е с 2 а.