Един от критериите за разпознаването на истинския пророк е изпълнимостта на неговите пророчества. Ето го и библейският текст, на който той се основава: „Но пророк, който дръзне да каже от Мое име дума, която Аз не съм му заповядал да говори или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре. И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? Когато някой пророк говори от Господното име и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него“ (Втор. 18:20-22).
Според горецитираният текст за Божий пророк се счита този, на който предсказанията се изпълняват. И обратно – ако предсказанието му не се изпълни, този пророк трябва да се обяви за фалшив.
Въпреки логичността на един такъв тест трябва да имаме предвид, че горецитираните стихове нямат за цел да изчерпят въпроса за пророчествата. Трябва да помним, че природата на библейските пророчества е доста сложна и не е възможно всички пророчества направени от Божии пророци да се вместят в оформената от този текст рамка. Например, има пророчества, които по същността си представляват някаква вест към определени хора, на които не е отнета възможността да откликнат на нея. Те могат да я приемат и да се покаят. Могат също да я отхвърлят. В зависимост от техния избор пророчеството се развива по различен начин. Точно така го представя пророк Еремия: „Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което рекох да го облагодетелствам. Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже и на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас и измислям замисли против вас. Върнете се, прочее, всеки от лошия си път и оправете постъпките си и делата си“ (Ерем. 18:7-11).
Виждаме, че има случаи, при които изпълнението на пророчествата се влияе от определени условия. С други думи, един Божий пророк може да направи предсказание за нещо, но ако хората, към които е отправена вестта, откликнат по определен начин, пророчеството може да не се изпълни.
Имаме много примери на такива пророчества в Библията. Ако това означава, че пророкът направил такова предсказание, е лъжепророк, тогава би трябвало да обявим повечето от библейските пророци за лъжепророци, което е абсурдно. (Едно по-обстойно разглеждане на условната природа на някои библейски пророчества можете да намерите в статиите Природата на пророчествата – I, Природата на пророчествата – II и Природата на пророчествата – III.)
Критикуващите Елън Уайт твърдят, че тя е пророкувала неща, които никога не са се изпълнили, от което следва, че тя трябва да бъде обявена за фалшив пророк. Тук се сблъскваме именно с неразбиране на условността на някои пророчества. Въпросът е, не дали има неизпълнени пророчества, а дали неизпълнените пророчества са имали условен характер. Всъщност Елън Уайт не е правила много предсказания за бъдещето. В много от случаите когато го е правила, това са били пророчества с точно такъв условен характер, какъвто имат и повечето библейски пророчества. Едно правилно разбиране на въпроса за условността в някои пророчества би ни предпазило от объркване.
Нека да разгледаме някои пророчества на Елън Уайт свързани със скорошността на Второто пришествие, които се възприемат като проблемни заради неизпълнението им и да ги сравним с аналогични примери от Библията. Това ще ни помогне да разберем, доколко твърденията на критиците на Елън Уайт са основателни.

1. Елън Уайт и скорошността на Второто пришествие.
Едно от обвиненията срещу Елън Уайт е, че тя е посочвала Второто пришествие на Исус Христос като изключително близко събитие за нейното време, а както всички виждаме, то все още не се е осъществило. Заключението на нейните критици е, че щом като тя бърка във времето за изпълнението на това пророчество, следователно е лъжепророк. Самата тя обяснява този момент така: „Във вестите си към мен Божиите ангели представят времето като много кратко. Винаги ми е било представяно по този начин. Истина е, че времето продължи по-дълго, отколкото очаквахме в първите дни на тази вест. Нашият Спасител не се появи толкова скоро, колкото се надявахме, но дали Словото на Бога пропада? Никога! Трябва да се помни, че Божиите обещания и предупреждения са условни“ („Избрани вести“, т. 1, с. 67).
Сигурността на Второто пришествие е поставена извън условия – Господ Исус Христос със сигурност ще се завърне на тази земя! Но скорошността на Пришествието Му е обвързано с определени условия. Когато те не се изпълнят, Пришествието се отлага напред във времето. Но забележете, че само скорошността на Второто пришествие е обвързана с условия, не сигурността му!
За да разберем по-добре този въпрос, нека да разгледаме две видения на Елън Уайт, които касаят същия този проблем – скорошността на Второто пришествие като условно пророчество.
1) Видението за червеите.
Едно от виденията на Елън Уайт, които са любими за критиците й, е т.нар. „видение за червеите“: „Бе­ше ми пре­д­с­та­ве­на гру­па от при­съ­с­т­­ва­щи на Ге­не­рал­на­та конференция. Ангелът рече: ‘Ня­кои от тях ще бъ­дат хра­на на чер­ве­и­те, вър­ху други ще се из­ле­ят после­д­ни­те седем яз­ви, а част от тях ще бъ­дат пре­об­ра­зе­ни при Вто­ро­то пришест-вие’“ („Свидетелства“, т. 1, с. 131).
Това видение е дадено през 1856 г. и според него Исус трябва да се завърне най-късно преди последният от присъстващите на тази Генерална конференция да умре. Хората, които Елън Уайт вижда в това видение, отдавна са покойници – най-младият от присъстващите тогава е бил Уили Уайт, синът на Елън Уайт, който е починал през 1937 г. Как би могло тогава върху някои от тях да се излеят последните седем язви? Това видение няма как да се изпълни. Не значи ли това, че Елън Уайт не е Божий пророк?
Да разгледаме и другото видение, за да направим картината още по-ясна.
2) Видението за роба и господаря.
Друго от виденията на Елън Уайт, които биват използвани за нейното опровергаване като истински пророк, е „видението за роба и господаря“: „Тогава започна юбилейната година, когато земята трябваше да почива. Видях набожния роб да се издига победно и тържествено и да се отърсва от веригите оковавали го досега, а неговият безбожен господар да стои объркан и да не знае, какво да прави. Защото грешните не можеха да разберат думите на Божия глас. Скоро се появи големият бял облак“ („Опитности и видения“, с. 286).
В това видение очевидно става дума за Второто пришествие, но според него то се случва, докато все още има робство в Америка. Не е ли тогава Елън Уайт фалшив пророк, щом като твърди, че Пришествието ще се случи, преди изобщо да се стигне до премахване на робството в САЩ?
И така, кое е толкова объркващо в тези видения, че създават такъв смут? За да разберем по-добре, какъв е проблемът при посочените видения на Елън Уайт, нека да разгледаме само един от многото подобни случаи в Библията.

2. Неизпълнени библейски пророчества.
Вярвате ли, че пророк Исая е бил Божий пророк? Ще продължите ли да вярвате същото, дори и след като разберете, че той има пророчества, които никога няма да се изпълнят по начина, по който ги казва? Вижте например това: „Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум… Аз ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за людете Си, и няма да се чува вече в него глас на плач, нито глас на ридание. Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си, защото дете ще умре стогодишният, а грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет“ (Исая 65:17-20).
Ето ви едно пророчество за новата земя. Прави обаче впечатление, че в нея все още има раждане на деца и умиране. Всеки, който умре на сто години, той или е още дете, или голям грешник. Малко смущаващо пророчество за новата земя, нали? Всъщност няма от какво да се смущаваме, защото то няма да се изпълни така, както го е дал Исая. Дали това е вече основание да се съмняваме в този пророк?
Какво е обяснението? Пророкът говори за постепенното превръщане на земята в рай, както е според старозаветното виждане. Тогава, когато Исая е направил това пророчество, е било възможно точно такова развитие на нещата, ако са се били изпълнили определени условия. За нещастие, тези условия не са се изпълнили, затова и пророчеството на Исая никога няма да се изпълни в този си вид. Тук на помощ идва книгата Откровение, която описва новата земя според новото развитие на нещата и виждаме, че тя се позовава именно на това пророчество на Исая, макар и да представя нещата по-различно (Откр. 21:1-5).
По подобен начин и други пророчества на Исая няма да се изпълнят по начина, по който той ги е представил – пророчествата за Новия Ерусалим и съботата (Исая 66:20-24), за превръщането на пустинята в рай и изцелението на Божиите люде (Исая 35:1-7), обитателите на новата земя (Исая 11:6-9) и други. Обяснението е, че всичките тези пророчества са били постижими точно по начина, по който са описани в момента на даването им, но определените условия за това не са се изпълнили и затова и тези пророчества няма да се изпълнят по точно указания начин. Те ще имат своето изпълнение, но по по-различен начин.
Щом като пророк Исая казва неща, които няма да се изпълнят по точно описания начин, това прави ли го по-малко пророк? Естествено, че не. Просто трябва да се разбира естеството и условността на някои библейски пророчества. Абсолютно същото се отнася и за пророчествата на Елън Уайт. Когато тя получава „видението за червеите“, обстоятелствата са били такива, че ако са се били изпълнили определени условия, Исус е можел да дойде много скоро и с някои от присъстващите на тази Генерална конференция е щяло да стане точно това, което Елън Уайт е видяла. Тези условия обаче не са се изпълнили, Исусовото пришествие е било забавено и така някои от тези хора са получили по-дълго благодатно време да коригират живота си. В това видение обаче не е поставена под условие сигурността на Второто пришествие.

3. Времето за Второто пришествие.
Понеже критиката е насочена към представата на Елън Уайт за скорошността на Второто пришествие, още по-добро разбиране по този въпрос можем да придобием от други нейни текстове. През 1883 г. тя пише:  „Не беше по волята на Бога Христовото идване да се забави толкова. Бог не е планирал Неговият народ Израил да се скита четиридесет години в пустинята… Същите грехове са забавили влизането на съвременния Израил в небесния Ханаан. В никакъв случай обещанията на Бога не грешат. Това, което ни е задържало в този свят на грях и скръб толкова много, е неверието, светското мислене, липсата на посвещение и борбата между изповядващия Господа народ“ („Евангелизъм“, с. 696).
Поради определени причини е имало забавяне на идването на Исус. Това няма как да не повлияе времето и начина на изпълнение на дадените вече пророчества. Според „видението за роба и господаря“ Пришествието е можело да се осъществи още докато е траело робството в САЩ, т.е. преди 1865 г. Но условията, които винаги вървят с подобни пророчества, не са се били изпълнили и затова и виденията не са изпълнили в очертаното време. Това означава ли, че принципно тези видения касаещи Второто идване на Исус няма да се изпълнят? Не. Ще се изпълнят, но по по-различен начин. Точно както при пророк Исая. Под условие е поставена скорошността, а не сигурността на Пришествието.
Ето описание на една от основните причини Исус да не се завърне толкова скоро, както е бил очакван и поради това тези видения на Елън Уайт да не се изпълнят в очертаното време: „Ако адвентистите бяха държали здраво вярата си след разочарованието през 1844 г. вървейки съединено напред в откритото Божие провидение, приемащи вестта на третия ангел и проповядващи я в силата на Светия Дух по целия свят, те щяха да видят спасението от Бога. Господ щеше да работи мощно с техните усилия, работата щеше да бъде завършена и скоро след това Исус щеше да дойде, за да приеме народа Си“ („Опитности и видения“, с. 299).
„Но в периода на съмнение и несигурност, който последва разочарованието, мнозина от адвентните вярващи отстъпиха от вярата си. Настанаха разногласия и раздели. Мнозинството противостоеше на гласа и се отдели от неколцината, които следвайки Божието провидение приеха съботната реформа и започнаха да проповядват третата ангелска вест. Мнозина, които трябваше да посветят времето си на единствената цел да прогласят предупреждение на света, бяха погълнати с противене на съботната истина. В отговор наложително занимание на защитниците й бе да отделят време, за да отговорят на тези противници и да защитят истината. Така бе попречено на делото и светът бе оставен в тъмнина. Ако цялото адвентно тяло се беше обединило около Божиите заповеди и вярата Исусова, колко различна щеше да бъде нашата история!“ („Избрани вести“, т. 1, с. 68).
Основната причина за забавянето на Пришествието е било разделението между тези, които преживели Голямото разочарование през 1844 г. Това е довело до неизпълнението на определени условия и Исусовото пришествие е било отложено. Така виждаме, че пророчествата на Елън Уайт не са по-различни в своята същност от пророчествата на библейските пророци. Ако неизпълнението на нейните пророчества означава, че тя не е Божий пророк, за такива трябва да бъдат обявени и повечето от библейските пророци.

Много от пророчествата на Елън Уайт са дадени под определено условие, също както повечето от библейските пророчества – ако условието не се изпълни, не се изпълнява и пророчеството. Това не може да бъде основание Елън Уайт да бъде обявена за фалшив пророк, защото би означавало, че трябва да обявим и повечето от библейските пророци за такива.

Изт.: http://nikidimov.com