Постинг
27.11.2012 16:35 -
Удивителен отговор на загадката на напрежението
Това е първа глава на книгата на Марк Финли "Почти забравения ден"
Кацнал на върха на една скала в красивата Португалия, се намира древен манастир. Любителите на високопланинския отдих са възнаградени с прекрасна гледка към ландшафта. Но има един проблем. Единственият начин, по който може да се стигне до манастира, е да бъдеш издигнат от възрастен монах на върха на скалата в плетена кошница, привързана с въже.
Един ден водачът и посетителят напускали манастира, седнали в кошницата. Когато посивелият монах ги спускал в пропастта, кошницата се разлюляла над скалите. Изнервеният посетител се обърнал към водача и с треперещ глас запитал:
- Сър, те често ли подменят въжето?
С каменно изражение на лицето водачът отвърнал:
- Всеки път, когато старото въже се скъса.
Лесно е да си представим, какво напрежение трябва да е изпитвал посетителят по целия път надолу към скалите. Но хиляди хора се втурват към живота при подобни обстоятелства. Бутайки се постоянно, докато напрежението нараства. Безпокойството се увеличава! Все повече и повече работа се натиква във все по-малко и по-малко време. Когато денят завършва, хората се връщат от работа изтощени. Те падат на дивана и залепват за телевизора – и това е всичко. Цикълът се повтаря – ден след ден – и хроничната умора се натрупва. Въжето е готово за скъсване.
До къде ще ни доведе това? Какво ще ни накара да намалим скоростта? Какво ще ни струва да открием, че най-голямата радост в живота не идва от притежанието на вещи, но от тясното, близко приятелство с нашето семейство, нашите приятели и нашия Бог? Къде можем на намерим мира за ума и силата, необходима ни да се справим със стреса на нашето време?
Това са трудни въпроси. За да им се отговори, нека да се върнем в началото, при сътворяването на човешката раса. Вероятно, ако ни се удаде да открием как сме били съединени, това ще ни предпази от разединение.
Когато нашият любящ Творец създаде планетата земя, Той направи достъпни за човешката раса всички елементи, съществени за живота, здравето и пълното щастие. Въздухът бе чист, водата – бистра. Здравословните плодове, ядки и зърна растяха в изобилие. Сияйното слънце сгряваше нашите първи родители, облечени в дрехи от светлина.
Ободряващата работа беше част от ежедневната им практика. Бог им заповяда да "обработва и пази" градината. Здравето им постоянно трябваше да укрепва чрез удовлетворението, което носи полезната работа. В тясно общение, те заедно споделяха най-големите радости на живота. Те бяха създадени за щастие – щастие в резултат на любящото, доверчиво и покорно приятелство с техния Създател.
Но Адам и Ева страдаха ли от хронична умора? Работеха ли по седем дни в седмицата, по 18 часа на ден, докато съвсем се изтощят? Намаляваха ли понякога скоростта, отпускаха ли се? как се справяха със стреса?
Битие, 2 глава, стихове 1-3, ни разказват част от историята: "Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил."
След като внимателно оформи земята за шест дни, Бог си почина на седмия ден. той се откъсна от Своята работа. Защо? Изморен ли беше? Не! През онази първа събота бог си почина, защото Той имаше съвършено чувство за осъществяването – Той бе направил всичко възможно, за да осигури щастието на Адам и Ева. Нищо, от което те се нуждаеха, не остана ненаправено. Той си почина с радостно очакване на близкото приятелство с творението, което бе създал.
Почивайки си на седмия ден (или съботата), Бог даде пример на Адам и Ева. Неговото намерение бе те да си починат от обработването и пазенето на градината. (Думата "събота" означава да спреш или да си починеш.) И тъй, Той планира един специален ден за тях – един ден, в който те спираха рутинната си работа, почиваха си и служеха на Бога. Съботата бе Божият отговор за Адам и Ева.
СЪБОТАТА Е БОЖИЯТ ОТГОВОР И ЗА ТРЕСКАВОТО ТЕМПО НА ЖИВОТА В ДВАДЕСЕТИ ВЕК. Тя е Неговото средство против безспирния кръг от тежък труд, в който се върти съвременният човек. Тя ни кани да спрем да се опитваме да печелим повече пари, за да си купим по-хубав и дрехи, да живеем в по-великолепни домове и да караме по-скъпи леки коли. Тя е една покана, отправена от живия Създател, да си дадем почивка на уморените си умове и изтощени тела чрез сприятеляване с Него – да се обединим с нашия Създател.
В нашия модерен век на еволюция, съботата ни призовава обратно към служене на нашия Създател. Тя е едно постоянно напомняне за любящия Бог, Който постоянно се грижи за нашето щастие. Съботата пее за личния Божия интерес: "Ти не се развиваш! Ти си нещо по вече от кости, покрити с кожа. Ти си нищо повече от увеличена протеинова молекула. Твоят произход не е от мрачната и хлъзгава първобитна дупка. Ти не си просто една колекция от химикали, комбинирани по случайност. Аз те направих! Ти си създаден по Мой образ!"
Откакто съботата бе осветена от Бога като специален ден, онези, които са го освещавали, получават специални благословения. Тя е ден, предназначен за умствено и физическо възстановяване. В Божията заповед "Помни съботния ден, за да го освещаваш" е интересно да се отбележи, че думата "освещаваш" на английски език има един и същи корен с думите "цял" и "здрав" ("holy", "whole", "healthy"). Божията заповед за съботата свободно може да бъде преведена като "Помни съботния ден, като пазиш здравето си в него." Съботата казва: "Стоп! Спри! Животът е нещо повече от безкрайният кръг от работа! Време е за почивка – отново да се възстановиш!"
Съботата е и зов да отделяме време и за нашите семейства. Възможно е да станем прекалено заети през седмицата, че членовете на семейството трудно да могат да се виждат помежду си. В някои семейства не съществува смислен диалог. Едно изследване сочи, че средностатистическия американски баща прекарва по-малко от един час на седмица насаме с децата си. Дори е възможно съпрузите да бъдат така ангажирани с работа, обществени проекти и други поглъщащи времето дейности, че те трудно да се познават.
Първоначалното Божие намерение за семейството е било по-различно. Съботата беше първият ден, който новобрачната двойка Адам и Ева прекараха заедно. Несъмнено, те са прекарали много повече щастливи съботи. Първоначалното Божие намерение за съботата бе тя да е специален ден за връзка – един ден, в който отново да се запознаем с нашето човешко семейство и приятели, както и с нашия Създател. Това е ден, в който да споделяме нашите радости, надежди и амбиции, както и нашите сърдечни болки и разочарования.
Моята съпруга и аз, заедно с нашите деца, често прекарваме съботните следобеди разхождайки се из горите, споделяйки радостта от специално създадения от Бога ден сред Неговите великолепни природни създания. Цялото ни семейство с нетърпение очаква съботите като най-щастливия ден от седмицата.
Съботата също носи сигурността на живота. Тя е ориентира, който да ни помага да се справяме с напреженията на живота. Преди няколко години прочетох за група медицински изследователи, които изучават резултатите от стреса върху централната нервна система. Тяхното изследване включваше експеримент с две агнета. В първата част на експеримента им едно от агнетата било оставено само в кошарата. Електрически генератор бил съединен в няколко места за храна в кошарата. Когато агнето се приближавало към всяко едно от тези места в заграденото пространство, изследователите подавали към малкото агънце поток от електрически ток. Всеки път, когато се случвало това, агънцето потръпвало и хуквало към друга част на кошарата. То никога не се връщало на мястото, където веднъж е било ударено от тока. Това се повтаряло на всяко място за хранене, докато изплашеното агне не застанало треперещо в центъра на кошарата. То нямало накъде да бяга. Навсякъде имало токови удари. Напълно победено и изпълнено с безпокойство и стрес, агнето получило мозъчно сътресение.
Втората част от експеримента включвала братчето на първото агънце. Изследователите го взели и го сложили в същата кошара. Само че този път те сложили майка му заедно с него в кошарата. И то също било ударено с ток. Както своето братче, второто агънце също се свило конвулсивно и побягнало – само че то побягнало направо към майка си. То се сгушило до нея, докато тя нежно засумтяла нещо в ухото му. Не знам какво му е казала, но очевидно тя отново му е вдъхнала увереност, защото малкият ни приятел бързо се върнал точно на същото място, където първоначално бил ударен с тока. Изследователите повторили опита. Отново агънцето избягало при майка си. Тя отново засумтяла в ушенцето му и то отново се върнало на същото място. Това се случвало всеки път, докато за агънцето имало ориентир, при който да се връща след всеки шок, то е можело да се справи със стреса. То е било в състояние да се бори.
Съботата е точно такъв ориентир. Както малкото агънце, бягащо към своята майка, ние можем да намерим мир и сигурност в Исус. Съботата е дворец във времето. Докато повечето дворци представляват великолепни сгради, построени за царските семейства тук и там, съботата е дворец, сътворен във времето, който всеки седми ден слиза от небето на земята. Почивайки си в двореца на Царя, ние можем да получим сила да посрещнем напрежението в живота. Връзката с Него в събота осигурява основата за ежедневните ни отношения през седмицата. Съботата ни дава увереността да кажем: "Вярвам, че Бог ме е направил и че Той има огромен интерес за моето благосъстояние. Мога да си почина в Неговата любов. Той е достоен за най-дълбоката ми признателност, за най-висшето ми служене. Чрез Неговата сила аз мога да се справя със стреса на живота." Нашият създател ни обича. Той иска да успокои опънатите ни нерви. Иска да облекчи нашите безкрайни копнежи. И Той може да направи всичко това – защото Той ни е сътворил. Ти и аз, приятелю, значим твърде много за Него. НИЕ СМЕ НЕГОВИ ДЕЦА.
Много отдавна Бог ни отпрати тази прекрасна покана: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете си от Мене; ...и ще намерите покой на душите си" (Матей 11:28,29).
Истинска почивка може да се намери в любящата, доверчива връзка с нашия Създател. През всички векове Неговата любезна покана остава една и съща: "Елате при Мене... и ще намерите покой."
Съботата на седмия ден символизира един живот на доверие, почиващо в любящия Създател. Тъй като сатана копнее да разруши връзката ни с Него, той злонамерено е атакувал съботата. Въпреки, че Божият ден е бил почти забравен, верните Божии мъже и жени са я пазили през вековете. Авраам, Исаак, Яков, Мойсей и Даниил са били пазители на съботата. Петър, Яков, Йоан и Павел – те също бяха верни. Те не са забравяли Божията събота. Нито пък Исус я забрави.
В следващата глава ние ще обясним какво учи Библията за Божия Свят ден.
Кацнал на върха на една скала в красивата Португалия, се намира древен манастир. Любителите на високопланинския отдих са възнаградени с прекрасна гледка към ландшафта. Но има един проблем. Единственият начин, по който може да се стигне до манастира, е да бъдеш издигнат от възрастен монах на върха на скалата в плетена кошница, привързана с въже.
Един ден водачът и посетителят напускали манастира, седнали в кошницата. Когато посивелият монах ги спускал в пропастта, кошницата се разлюляла над скалите. Изнервеният посетител се обърнал към водача и с треперещ глас запитал:
- Сър, те често ли подменят въжето?
С каменно изражение на лицето водачът отвърнал:
- Всеки път, когато старото въже се скъса.
Лесно е да си представим, какво напрежение трябва да е изпитвал посетителят по целия път надолу към скалите. Но хиляди хора се втурват към живота при подобни обстоятелства. Бутайки се постоянно, докато напрежението нараства. Безпокойството се увеличава! Все повече и повече работа се натиква във все по-малко и по-малко време. Когато денят завършва, хората се връщат от работа изтощени. Те падат на дивана и залепват за телевизора – и това е всичко. Цикълът се повтаря – ден след ден – и хроничната умора се натрупва. Въжето е готово за скъсване.
До къде ще ни доведе това? Какво ще ни накара да намалим скоростта? Какво ще ни струва да открием, че най-голямата радост в живота не идва от притежанието на вещи, но от тясното, близко приятелство с нашето семейство, нашите приятели и нашия Бог? Къде можем на намерим мира за ума и силата, необходима ни да се справим със стреса на нашето време?
Това са трудни въпроси. За да им се отговори, нека да се върнем в началото, при сътворяването на човешката раса. Вероятно, ако ни се удаде да открием как сме били съединени, това ще ни предпази от разединение.
Когато нашият любящ Творец създаде планетата земя, Той направи достъпни за човешката раса всички елементи, съществени за живота, здравето и пълното щастие. Въздухът бе чист, водата – бистра. Здравословните плодове, ядки и зърна растяха в изобилие. Сияйното слънце сгряваше нашите първи родители, облечени в дрехи от светлина.
Ободряващата работа беше част от ежедневната им практика. Бог им заповяда да "обработва и пази" градината. Здравето им постоянно трябваше да укрепва чрез удовлетворението, което носи полезната работа. В тясно общение, те заедно споделяха най-големите радости на живота. Те бяха създадени за щастие – щастие в резултат на любящото, доверчиво и покорно приятелство с техния Създател.
Но Адам и Ева страдаха ли от хронична умора? Работеха ли по седем дни в седмицата, по 18 часа на ден, докато съвсем се изтощят? Намаляваха ли понякога скоростта, отпускаха ли се? как се справяха със стреса?
Битие, 2 глава, стихове 1-3, ни разказват част от историята: "Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил."
След като внимателно оформи земята за шест дни, Бог си почина на седмия ден. той се откъсна от Своята работа. Защо? Изморен ли беше? Не! През онази първа събота бог си почина, защото Той имаше съвършено чувство за осъществяването – Той бе направил всичко възможно, за да осигури щастието на Адам и Ева. Нищо, от което те се нуждаеха, не остана ненаправено. Той си почина с радостно очакване на близкото приятелство с творението, което бе създал.
Почивайки си на седмия ден (или съботата), Бог даде пример на Адам и Ева. Неговото намерение бе те да си починат от обработването и пазенето на градината. (Думата "събота" означава да спреш или да си починеш.) И тъй, Той планира един специален ден за тях – един ден, в който те спираха рутинната си работа, почиваха си и служеха на Бога. Съботата бе Божият отговор за Адам и Ева.
СЪБОТАТА Е БОЖИЯТ ОТГОВОР И ЗА ТРЕСКАВОТО ТЕМПО НА ЖИВОТА В ДВАДЕСЕТИ ВЕК. Тя е Неговото средство против безспирния кръг от тежък труд, в който се върти съвременният човек. Тя ни кани да спрем да се опитваме да печелим повече пари, за да си купим по-хубав и дрехи, да живеем в по-великолепни домове и да караме по-скъпи леки коли. Тя е една покана, отправена от живия Създател, да си дадем почивка на уморените си умове и изтощени тела чрез сприятеляване с Него – да се обединим с нашия Създател.
В нашия модерен век на еволюция, съботата ни призовава обратно към служене на нашия Създател. Тя е едно постоянно напомняне за любящия Бог, Който постоянно се грижи за нашето щастие. Съботата пее за личния Божия интерес: "Ти не се развиваш! Ти си нещо по вече от кости, покрити с кожа. Ти си нищо повече от увеличена протеинова молекула. Твоят произход не е от мрачната и хлъзгава първобитна дупка. Ти не си просто една колекция от химикали, комбинирани по случайност. Аз те направих! Ти си създаден по Мой образ!"
Откакто съботата бе осветена от Бога като специален ден, онези, които са го освещавали, получават специални благословения. Тя е ден, предназначен за умствено и физическо възстановяване. В Божията заповед "Помни съботния ден, за да го освещаваш" е интересно да се отбележи, че думата "освещаваш" на английски език има един и същи корен с думите "цял" и "здрав" ("holy", "whole", "healthy"). Божията заповед за съботата свободно може да бъде преведена като "Помни съботния ден, като пазиш здравето си в него." Съботата казва: "Стоп! Спри! Животът е нещо повече от безкрайният кръг от работа! Време е за почивка – отново да се възстановиш!"
Съботата е и зов да отделяме време и за нашите семейства. Възможно е да станем прекалено заети през седмицата, че членовете на семейството трудно да могат да се виждат помежду си. В някои семейства не съществува смислен диалог. Едно изследване сочи, че средностатистическия американски баща прекарва по-малко от един час на седмица насаме с децата си. Дори е възможно съпрузите да бъдат така ангажирани с работа, обществени проекти и други поглъщащи времето дейности, че те трудно да се познават.
Първоначалното Божие намерение за семейството е било по-различно. Съботата беше първият ден, който новобрачната двойка Адам и Ева прекараха заедно. Несъмнено, те са прекарали много повече щастливи съботи. Първоначалното Божие намерение за съботата бе тя да е специален ден за връзка – един ден, в който отново да се запознаем с нашето човешко семейство и приятели, както и с нашия Създател. Това е ден, в който да споделяме нашите радости, надежди и амбиции, както и нашите сърдечни болки и разочарования.
Моята съпруга и аз, заедно с нашите деца, често прекарваме съботните следобеди разхождайки се из горите, споделяйки радостта от специално създадения от Бога ден сред Неговите великолепни природни създания. Цялото ни семейство с нетърпение очаква съботите като най-щастливия ден от седмицата.
Съботата също носи сигурността на живота. Тя е ориентира, който да ни помага да се справяме с напреженията на живота. Преди няколко години прочетох за група медицински изследователи, които изучават резултатите от стреса върху централната нервна система. Тяхното изследване включваше експеримент с две агнета. В първата част на експеримента им едно от агнетата било оставено само в кошарата. Електрически генератор бил съединен в няколко места за храна в кошарата. Когато агнето се приближавало към всяко едно от тези места в заграденото пространство, изследователите подавали към малкото агънце поток от електрически ток. Всеки път, когато се случвало това, агънцето потръпвало и хуквало към друга част на кошарата. То никога не се връщало на мястото, където веднъж е било ударено от тока. Това се повтаряло на всяко място за хранене, докато изплашеното агне не застанало треперещо в центъра на кошарата. То нямало накъде да бяга. Навсякъде имало токови удари. Напълно победено и изпълнено с безпокойство и стрес, агнето получило мозъчно сътресение.
Втората част от експеримента включвала братчето на първото агънце. Изследователите го взели и го сложили в същата кошара. Само че този път те сложили майка му заедно с него в кошарата. И то също било ударено с ток. Както своето братче, второто агънце също се свило конвулсивно и побягнало – само че то побягнало направо към майка си. То се сгушило до нея, докато тя нежно засумтяла нещо в ухото му. Не знам какво му е казала, но очевидно тя отново му е вдъхнала увереност, защото малкият ни приятел бързо се върнал точно на същото място, където първоначално бил ударен с тока. Изследователите повторили опита. Отново агънцето избягало при майка си. Тя отново засумтяла в ушенцето му и то отново се върнало на същото място. Това се случвало всеки път, докато за агънцето имало ориентир, при който да се връща след всеки шок, то е можело да се справи със стреса. То е било в състояние да се бори.
Съботата е точно такъв ориентир. Както малкото агънце, бягащо към своята майка, ние можем да намерим мир и сигурност в Исус. Съботата е дворец във времето. Докато повечето дворци представляват великолепни сгради, построени за царските семейства тук и там, съботата е дворец, сътворен във времето, който всеки седми ден слиза от небето на земята. Почивайки си в двореца на Царя, ние можем да получим сила да посрещнем напрежението в живота. Връзката с Него в събота осигурява основата за ежедневните ни отношения през седмицата. Съботата ни дава увереността да кажем: "Вярвам, че Бог ме е направил и че Той има огромен интерес за моето благосъстояние. Мога да си почина в Неговата любов. Той е достоен за най-дълбоката ми признателност, за най-висшето ми служене. Чрез Неговата сила аз мога да се справя със стреса на живота." Нашият създател ни обича. Той иска да успокои опънатите ни нерви. Иска да облекчи нашите безкрайни копнежи. И Той може да направи всичко това – защото Той ни е сътворил. Ти и аз, приятелю, значим твърде много за Него. НИЕ СМЕ НЕГОВИ ДЕЦА.
Много отдавна Бог ни отпрати тази прекрасна покана: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете си от Мене; ...и ще намерите покой на душите си" (Матей 11:28,29).
Истинска почивка може да се намери в любящата, доверчива връзка с нашия Създател. През всички векове Неговата любезна покана остава една и съща: "Елате при Мене... и ще намерите покой."
Съботата на седмия ден символизира един живот на доверие, почиващо в любящия Създател. Тъй като сатана копнее да разруши връзката ни с Него, той злонамерено е атакувал съботата. Въпреки, че Божият ден е бил почти забравен, верните Божии мъже и жени са я пазили през вековете. Авраам, Исаак, Яков, Мойсей и Даниил са били пазители на съботата. Петър, Яков, Йоан и Павел – те също бяха верни. Те не са забравяли Божията събота. Нито пък Исус я забрави.
В следващата глава ние ще обясним какво учи Библията за Божия Свят ден.
Няма коментари
