Това е трета глава на книгата на Марк Финли "Почти забравения ден"

Един ден по време на Руската Империя царят се разхождал из един от неговите прекрасни паркове, свързани с двореца. Той стигнал до един часовой, застанал на стража близо до храстите. Изненадан от факта, че намира часовой на това място, той възкликнал: "Какво правиш тук?" "Не знам", бил отговорът на часовоя. "Аз просто изпълнявам заповедите на капитана." Царят запитал и капитана: "Защо си поставил часовой близо до храстите?" "Изискванията винаги са били такива", отвърнал капитанът, "но аз не знам, каква е причината за това." След кратко разследване царят установил, че никой в двора не помни да е имало време, когато нещата да не са стояли по този начин. И тъй, царят се обърнал към архивите, описващи древните събития и – за негова изненада – ето какво открил. Сто години преди това Екатерина Велика заповядала да бъде посаден розов храст. След това тя разположила наблизо един часовой, за да не може никой да стъпче младия храст. Храстът много отдавна бил мъртъв. Но часовоят стоял на стража. Въпреки че не е знаел какво пази.
- Невероятно! – може би ще възкликнеш. Но, приятелю, точно това правят и десетки хора в християнските църкви – пазейки, вярвайки и защитавайки една доктрина, която се е промъкнала в християнството чрез традицията – една традиция, която е мит, а не Божията заповед.
В тази глава ние ще открием, как точно традицията е била почитана над Божието слово. Ще открием също така, че Божието Слово е предрекло, че това ще се случи – този опит да бъде променен Божият закон и прославена традицията. Архивите на историята потвърждават това.
Но преди да разясним този въпрос, нека да си припомним следното: ти и аз, които четем тази книга, сме с различен произход. Дошли сме от различни деноминации. Но нас ни свързва нещо много общо. Ние обичаме Господ Исус Христос и искаме да следваме Неговите истини. Та нали затова изучаваме Неговото Слово? Изпитваме силен копнеж да познаем истината и ревностно желание да я следваме. Писанието ни дава следния приятелски съвет: "Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината" (2 Тимотей 2:15).
Значи, за да разберем Божията истина, ние трябва да изучаваме Неговото слово. И Неговото Слово, макар и писано преди стотици години, открива вечните истини, които ние можем да приложим и за нашия живот днес.
Пророчествата на Даниил и Откровението се отнасят със специфична сила за края на света. Исус цитира пророчествата на Даниил и лично ни препоръча на Своите ученици да ги изучават. Когато учениците запитаха: "Кажи ни, кога ще бъде това (разрушаването на храма – бел. авт.)? И какъв ще бъде белегът на Твоето Пришествие и за свършека на века?" (Матей 24:3), част от отговора на Исус беше: "Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете, нека разбира), тогава които са в Юдея, нека бягат по планините" (Матей 24:15,16).
Исус предупреди поколението от Неговите дни, че пророчествата, свързани с разрушението на Ерусалим, скоро щяха да се изпълнят. Отговорът Му на въпроса на учениците е изпълнен с предсказания както за Ерусалим, така и за края на света. И Той предложи на учениците да изучават пророчествата на Даниил, за да придобият по-добро разбиране и за двете събития.
В книгата на Даниил, пророкът трасирал стотици години от човешката история – от Вавилон до наши дни – с тайнствена точност. Чрез символически видения и сънища Бог е използвал визуалния метод на комуникация, за да сподели с нас Своята истина. Древният китайски философ Конфуций твърде сполучливо е забелязал: "Една картина струва колкото хиляди думи." Нека да разясним картината, която ни представя Даниил.
В Даниил 2-ра глава Бог предсказва стотици години от историята посредством символичната фигура на един метален човек. В Даниил 7 е разгледан същият период от време с повече детайли, но този път са използвани четири животни, за да представят историята на човешката раса. Главите 8 и 11 дори допълват картината. Всяка от тези глави покрива един и същи период от време. И всяка добавя допълнителни детайли, някои от които специално са предназначени за последната генерация на земята.
Даниил 7 започва в първата година на Валтасар, цар на Вавилон. Даниил сънувал сън и вярно записал цялото му съдържание. Забележете описанието на видението, което Даниил ни дава в стихове от 2 до 7:
"Видях в нощното си видение и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.
И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.
Първият бе като лъв и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубаха и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек и даде му се човешко сърце.
След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо. Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.
Подир това, като погледнах в нощните си видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всички останали зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога."
Широки морски пейзаж през един бурен ден беше онова, което Даниил видя във видението си. Силните ветрове шибаха вълните с ярост, когато четирите любопитно изглеждащи зверове се показаха на морския бряг. Ветровете, водите и зверовете са често използвани символи в Свещеното писание. Те представляват морета от хора, множества, народи и езици – човешкото море през вековете (моля, сравни с Откровение 17:15). Ветровете често символизират войни и конфликти и всички онези движения – дипломатични, милитаристични и политически, – които оформят историята на света (моля, прочети Еремия 49:36).
Даниил продължава: "Четирите големи зверове са четири царства, които ще се издигнат от земята" (Даниил 7:17). В резултат на войните между народите, на земята щяха да се издигнат и да паднат четири велики царства. И четирите метала – злато, сребро, мед и желязо – в образа от Даниил 2 също представят тези четири сили. Историята ясно подкрепя това.
От времето на Даниил до наши дни е имало само четири универсални царства. Нека да отбележим накратко курса на историята така, както бе показана на Даниил във формата на четири звяра.
ПЪРВО се появява лъв с орлови криле. Както златото в Даниил 2, той символизира царството на Вавилон. Символите, използвани за описанието на Вавилон, са някои от най-ефектните творения на земята: златото, най-добрия метал; лъвът, царят на животните; орелът, царят на въздуха. Древният Вавилон е бил могъща империя! Археологическите открития наскоро разкриха, че вавилонците са използвали лъва с орлови криле като символ на тяхната мощ. Те обикновено са го рисували о стените си. Еремия също описва победната сила на Вавилон като подобна на лъвската.
ВТОРО, появява се мечка с три ребра в устата си. През 539 г.пр.Хр. Мидо-Персия измества Вавилон. Ребрата, без съмнение, са трите победи, позволили на персийците да придобият сила: Египет, Лидия и Вавилон. Това бе втората световна империя. Тя бе представена в образа от Даниил 2 от среброто. Мидо-Персия твърде подходящо е описана като кръвожадна мечка. Несъмнено, нейните армии са били безскрупулни и брутални в яростните си атаки.
ТРЕТО, леопардът с четири крила на гърба си, който представя третата световна империя, надвива над мечката.Гърците, под предводителството на Александър Македонски, буквално летяха от победа към победа, докато завоюваха Мидо-Персия и целия тогавашен свят.
Леопардът от видението имаше четири глави. Това символизира разделянето на четири на империята след смъртта на Александър. Това царство бе представено от бронза в образа от Даниил 2.
ЧЕТВЪРТО, страшният, неописуемо ужасният звяр, оприличаван понякога на дракон, смазваше всичко по пътя си. Този звяр представлява жестоката, смазваща сила на Рим. Той управляваше света в продължение на шест века, започвайки от 168 г.пр.Хр. В големия образ, това четвърто световно царство на Цезарите бе оприличено на желязото, което "счупва и строшава всичко." То щеше "да съкрушава и поглъща своите жертви." И желязната световна монархия правеше точно това!
ПЕТО, десетте рога, представляващи десетте царства, възникнаха от ужасния звяр. "Десетте рога – те са десет царе, които ще се издигнат от това царство" (Дан. 7:24). Нито едно животно в природата няма десет рога. Десетте рога на символичния звяр бяха разкрити на Даниил 1000 години предварително и вярно предсказаха разпадането на Римската империя точно на десет части. Разделянето на Римската Империя положи основите на съвременните европейски държави. Историята потвърждава това. Рим доминираше над Западна Европа до средата на IV век, когато бе победена – но не от друга нация, но от войнствено настроените варварски племена.
ШЕСТО, пред Даниил се появи нещо ново и необикновено. Беше разкрито следващото важно развитие на Европа след основаването на десетте царства. Даниил пише: "Когато разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки и уста, които говореха надменно" (Даниил 7:8). "След тях (десетте царства – бел. авт.) ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе" (стих 24).
За каква сила на малкия рог пише Даниил? Коя нация представлява? Как можем да я идентифицираме? Нека да проследим това стъпка по стъпка:
ПЪРВО, тя се издигна сред десетте рога. Това означава, че тя е възникнала в Рим от главата на Римската Империя, която е четвъртият звяр.
ВТОРО, тя възникна след десетте рога. Това означава хронологично точно след 476 г.сл.Хр.
ТРЕТО, тази сила щеше да "се различава от първите" (десетте рога). Десетте рога бяха само политически организации. Този малък рог би извлякъл властта си от различен източник – един религиозен източник, както скоро ще разберем.
ЧЕТВЪРТО, три от десетте царства ще бъдат изместени в придобиването на могъщество. "Ще покори трима царе", пише пророкът.
ПЕТО, малкият рог ще има "очи като човешки очи." В цялата Библия очите са символ на божествена проницателност (сравни с Ефесяни 1:18). Понякога в Писанието пророкът е наречен "гледач". Той гледа с божествено просветление към бъдещето. Притежава божествена мъдрост. Гледа с Божиите очи. Този рог има "очи", но не Божии, а човешки. Той се ръководи от човешка проницателност, човешко лидерство и човешка авторитарност.
И тъй, възниква въпросът: Коя сила отговаря на тези описания? Коя сила придоби известност в Западна Европа около 476 г.сл.Хр. чрез покоряването на три нации? По какво тази сила се различаваше от четирите предшестващи я царства?
Историята ни дава отговора – единствения отговор – за идентификация на малкия рог. Точно след падането на Рим и установяването на десетте царства в Европа, се формира и една политико-религиозна държава. В продължение на няколко века тя постоянно разширяваше своето влияние и придоби голяма известност в Западна Европа. Това се случи точно във времето, предсказано в пророчеството, на мястото, предречено от пророчеството и по начина, отбелязан от пророчеството. Нарастването на нейната сила достигна кулминационната си точка с унищожаването на херулите, вандалите и остготите. Тези три племена бяха изскубнати от корен – така, както предсказа пророчеството. Ние и днес все още можем да очертаем корените на седем от тези племена в Европа. Например, франките са се заселили във Франция, англо-саксите – в Англия, алеманите – в Германия. Но тези трите – херули, вандали и остготи – са били напълно унищожени от нарастването на силата на малкия рог поради различните си вярвания. И малкият рог, като защитник на правата вяра, се опита да убеди трите племена, че грешат. Неспособна да направи това, популярната Църква се обърна към насилието.
Силата на малкия рог е по-различна от всички останали сили, управлявали преди нея. Тя е политико-религиозна сила. Тя е, както ясно я характеризира пророчеството, "различна" от останалите царства. Светът никога преди това не е виждал толкова необикновена комбинация между духовна и политическа сила, каквато бе демонстрирана от малкия рог.
В тази част на нашето проучване на пророчеството на Даниил, може би би било от полза да отбележим някои паралелни предсказания от Новия завет, засягащи опитността на Ранно-християнската Църква. Павел бе много заинтересуван за бъдещето на Църквата. Той сподели опасенията си със старейшините в Ефес: "Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас" (Деяния 20:29-31).
Към това тържествено предупреждение той добавя в Посланието към Солунците: "Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действа..." (2 Сол. 2:7).
Три неща, свързани с бъдещето на ранната църква, безпокояха Павел. ПЪРВО, щеше да има опозиция от вън; Павел сравнява външната опозиция с вредата, която нанасят вълците на стадото овце. Павел предвидя яростните гонения, чрез които сатана щеше да се стреми да унищожи Църквата.
Но външните гонения, за които Павел споменава тук, нямаше да бъдат толкова голяма заплаха за Църквата, каквато щеше да е ВТОРОТО опасение на Павел – отстъпничеството и измяната от вътре. Той заявява: "От самите вас ще се издигнат човеци..." (моля, прочети отново Деяния 20:28-31). Ще се издигнат хора, които ще изопачат истината. Думата "изопачавам" означава да изкривя истинското значение. Павел със сълзи на очи молеше да се запази чистотата на вярата, но той знаеше, че отстъплението ще дойде. И то наистина дойде. Той пише на солунците: "Никой да не ви измами по никой начин, защото това (Второто Пришествие на Христос – бел. авт.) няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта" (2 Сол. 2:3).
ТРЕТАТА област, която обхваща Павел, бе тази, че началото на отстъплението скоро щеше да бъде поставено. С други думи, не след дълго отстъпничеството щеше да проникне в Църквата.
Нека да изследваме този бунт по-детайлно. В гръцкия оригинал Павел използва думата "отстъпничество", чието буквално значение е "падане надалеч" или напускане чистотата на вярата. Павел предупреждава, че падането надалеч ще бъде предизвикано от "човека на греха (или на беззаконието)", "сина на погибелта". Терминът "син на погибелта" е използван само на още едно място в Писанието – да опише Юда Искариотски. Юда предаде Исус, докато играеше ролята на приятел. Външно той проявяваше белезите на любов и внимание, докато предаваше своя Господ и Спасител.
Павел използва същия термин – "синът на погибелта" – за да опише отстъплението. Това ни навежда на мисълта, че тази политическа сила ще има характеристики, подобни на онези на Юда Искариотски. С други думи, тази сила щеше да предаде същността на Евангелието, докато щеше да поддържа всички външни форми и да изповядва верността си. Това щеше да бъде предвождано от "човека на греха", изповядващ и вярващ, че той самият е Божий човек.
С този фон в ума, нека да се върнем на Даниил. В Даниил 8 една фигура, подобна на малкия рог, "чиято сила нарасна", бе открита пред Даниил. Той пише, че тази сила "...тръшна на земята истината" (Дан. 8:12).
Става ли по-ясна картината? Великият конфликт на вековете нямаше да е битката между религия и нерелигия. Тя щеше да е битка между истината и заблудата. Опозицията от вън щеше да очисти и засили Църквата. Врагът, "синът на погибелта", щеше да действа по-ефективно от вътре, за да победи истината и да използва самата Божия Църква за разпространението на заблудата. Даниил пише: "Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време" (Дан. 7:25).
По този начин отстъплението вътре в самата християнска Църква щеше да се опита да подрони авторитета на Бога.
Както открихме в предишните глави, Божият авторитет е основан на Неговата позиция като Създател и Поддръжник на Универса – включително и на нашия свят. Възлюбеният Йоан пише: "Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът когато Той ще съди и поклонете се на Този, Който направи небето и земята, морето и водните извори" (Откр. 14:7).
Божието право да Му се покланяме и служим и авторитета на Неговия закон са изградени на факта, че Той е направил физическия свят. Той е направил и нас. Но Даниил пише, че този малък рог евентуално ще бъде толкова дързък, че ще узурпира Божия авторитет и "...ще замисли да промени времена и закони." Законите, споменати тук не могат да бъдат просто човешки закони. Човешките закони се променят автоматично, когато едно царство надделее над друго. Значи, пророчеството трябва да споменава вечните закони на Всемогъщия. Да се бърка в това би означавало – напълно естествено – да говори против Всевишния.
Както по-рано отбелязахме, промяната на закона би била в противовес с думите на Исус. Той каза: "Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: "Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне"" (Матей 5:17,18).
Божият закон ще е валиден дотогава, докато съществуват небето и земята. Омаловажаването на този закон, намаляването на неговия авторитет или опитите да бъдат променени неговите изисквания са немислими. Библията разяснява, че малкият рог ще се опита да направи точно това. И наистина, така е станало.
Разбира се, не всички вътре в Църквата са приели отстъпничеството. Онези, които са отказали да сторят това, били преследвани. "Той... ще изтощава светиите на Всевишния...", пише пророкът (Дан. 7:25). Това може да бъде отнесено само към религиозните гонения, а историята потвърждава тяхното съществуване.
Забележете как завършва 25-ти стих: "Той... ще замисли да промени времена и закони..." Това указание за времената и законите е интересно и важно. Едно напомняне ни подсказва, че има само едно указание за времето в Божия закон – ежеседмичния Съботен ден.
Както вече открихме, Съботата е светия Божи ден, вечен паметник на Неговото сътворение. Бог си почина в събота, Той я благослови и освети. Тя бе постановена в градината Едем и ще бъде пазена и в бъдещия Едем. Исая 66:23 казва: "И от новолуние до новолуние и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред мене, казва Господ."
Въпросът е: Кой закон се опита да промени малкият рог? Била ли е Съботата – установена чрез Божия закон – променена някога? Ако – да, тогава защо? Кога?
В предишната глава ние научихме как Съботният ден е бил празнуван и помнен от Ранната християнска Църква като неин седмичен ден за почивка и богослужение. Йоан имаше видение в "Господния ден" (Откр. 1:10). Църквата продължи да провежда богослуженията си в Събота до края на първи век. Но в началото на втори век някои християни доброволно решиха да празнуват уикенда на разпятието. Те съсредоточиха техните празнувания в деня на разпятието, който бе денят на еврейската Пасха. Но поради серията от еврейски бунтове против римляните, евреите ставаха все повече и повече непопулярни и християните започнаха да страдат, тъй като техният произход бе като еврейска секта. Празнуването на Пасхата в памет на разпятието мнозина виждаха като по-нататъшно идентифициране на християнството с юдаизма. И тъй, някои от християните решиха да направят промяна.
Сикст, епископът или "папата" на Християнската църква в Рим даде начало на процеса, който доведе до прехвърляне на деня за богослужение от събота в Неделя. Той убедил християните да празнуват възкресението, което се падало в неделя, вместо Разпятието. Отначало празнуването не е било седмично пазене, но отбелязване само на годишнина. Чрез промяната на това празнуване в неделя и прилагането му към възкресението, християните в Рим са били в състояние да се разграничат от юдеите.
Просто така се е случило, че празнуването на възкресението е съвпаднало с радостния римски фестивал в чест на слънцето. Новоповярвалите християни, които преди това са били поклонници на слънцето, са се чувствали като у дома си по време на християнския пролетен фестивал, спазван в деня на слънцето и в чест на възкресението. По този начин Сикст – окуражавайки християните да празнуват възкресението в първия ден на седмицата – на практика ги накарал да почитат деня на слънцето.
Следващият важен акт в драмата се разиграл през 200 г.сл.Хр, когато папа Виктор започнал да налага годишното празнуване на Великденската неделя. Той заповядал да бъдат отлъчени всички епископи, които не желаят да празнуват фестивала на възкресението. Този декрет, налагащ пазенето на неделята, е бил използван от епископа на Рим като оръдие в неговия опит да придобие контрол над църквата. Римлянинът Сократ, опитният църковен историк, по-късно ще напише: "Въпреки че почти всички Църкви по целия свят празнуват светите тайнства в съботен ден всяка седмица, християните от Александрия и ОТ РИМ ПО НЯКАКВА ДРЕВНА ТРАДИЦИЯ са престанали да правят това" (курсивът е мой – бел. авт.) (пак там, стр. 651). "Древната традиция" без съмнение е бил натискът, който Сикст и Виктор са оказали за съблюдаването на неделята.
Първият закон, заповядващ почитането на неделята, е бил издаден от император Константин през март 321 г.сл.Хр. В неговия декрет е записано: "В достопочитаемия ден на слънцето нека всички длъжностни лица и простолюдието, живеещи в градовете, да си почиват и нека всички магазини бъдат затворени. Но хората, ангажирани със селскостопанска дейност, могат свободно и съвсем законно да продължават своята работа" (ИЗТОЧНИК НА АСД, стр. 999). Но църковният историк Филип Скафф прави следното заключение: "...неделният закон на Константин не трябва да бъде надценяван... В неговия закон няма никакво указание, свързано нито с четвъртата заповед, нито с възкресението на Христос. Освен това, той изрично освобождава от задължения спрямо него селскостопанските райони... Християните и езичниците са били свикнали с тържествените почивки; Константин просто синхронизира тези почивки и отдаде предпочитание на неделята" (пак там, стр. 999-1000).
Бавно, но сигурно отстъплението, пророкувано от Павел и Даниил, набра инерция. През 386 г.сл.Хр. Теодосий I забрани съдебните дела в неделя и даде начало на друга практика, все още широко разпространена в западния свят: "Никой няма право да изисква плащане на обществен или личен дълг (в неделя)." Теодосий II, през 425 г. насочи вниманието си към спорните занимания на своя народ и забрани всички развлечения, както и цирковете и театрите, в неделя. Третият Орлеански Синод през 538 г. забрани работата в селскостопанските райони в неделя. И тъй, стъпка по стъпка, денят на слънцето бил осиновен от християнската Църква и направен ден за почивка на болшинството от християните. Времената наистина били променени! (За справка – ИЗТОЧНИК НА АСД, стр.1001, 1002).
Но какво има да каже Римо-католическата църква за нейната роля в промяната на съботата? Съгласна ли е с нея или е несъгласна? Каква е нейната позиция?
Римо-католическата църква вижда в промяната на съботата белег за своето могъщество. Изявленията, направени от католическите духовници, ясно сочат това:
1. В отговор на въпроса "ИМАТЕ ЛИ НЯКАКЪВ ДРУГ НАЧИН, ПО КОЙТО ДА ДОКАЖЕТЕ, ЧЕ ЦЪРКВАТА ИМА МОГЪЩЕСТВОТО ДА ПОСТАНОВЯВА ПРАЗНИЦИ ПО ЗАПОВЕД?", Стивън Кийнън пише: "Ако тя нямаше такова могъщество, тя нямаше да може да направи това, за което всички съвременни духовници са единодушни с нея – тя нямаше да може да замени почитането на Съботата от седмия ден с почитане на неделята от първия ден, промяна, за която Писанието не й дава никакво право да стори" (Стивън Кийнън, ДОКТРИНАЛЕН КАТЕХИЗИС, стр. 174).
2. Друг коментар: "Вие може да прочетете Библията от Битие до Откровение и Вие няма да намерите нито един ред, даващ право да се освещава неделята. Писанието отстоява пазенето на Съботата, един ден, който ние никога не освещаваме" (Кардинал Гибонс, ВЯРАТА НА НАШИТЕ ОТЦИ, стр. 111,112).
3. И Монсеньор Сегюр пише: "Католическата Църква е тази, която по силата на властта на ИСУС ХРИСТОС, е изменила тази почивка в неделя, като възпоменание на възкресението на нашия Господ. ПО ТОЗИ НАЧИН ОСВЕЩАВАНЕТО НА НЕДЕЛЯТА ОТ ПРОТЕСТАНТИТЕ Е ДАН, КОЯТО ТЕ ПЛАЩАТ – ВМЕСТО САМИТЕ ТЯХ – НА ВЛАСТТА НА (КАТОЛИЧЕСКАТА) ЦЪРКВА" (Монсеньор Сегюр, ЯСЕН РАЗГОВОР ЗА ПРОТЕСТАНТСТВОТО ДНЕС, стр. 225).
Отец Енрайт, римо-католически свещеник, бе интервюиран от нюйоркския "Америкън Сентинъл". Той каза: "Библията казва: "Помни съботния ден, за да го освещаваш." Католическата църква казва: "Не! По моята божествена власт аз съм премахнала съботния ден и ти заповядвам да освещаваш първия ден на седмицата!" И сега целият цивилизован свят се прекланя в благоговейно почитание пред заповедта на Святата Католическа Църква."
Позицията на Римската Църква е напълно ясна. Даниил предсказа промяната и Католическата Църква я извърши. На практика, тя се гордо сочи тази промяна като доказателство за нейното могъщество по въпросите, свързани с религиозната доктрина.
Дори реформаторите по време на Протестантската Реформация са изразявали своята загриженост. Мартин Лютер, например, който до голяма степен е отговорен за съставянето на Аугсбургската Изповед, каза: "Те (поповете) потвърждават промяната на Съботата в Господния ден, както изглежда, в противовес на Декалога; и те нямат никакъв друг пример, освен промяната на Съботата. Мощта на Църквата трябва да е твърде велика, защото тя е разбила изискванията на Декалога" (Филип Скафф, УБЕЖДЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО, том 3, стр. 64).
Но въпреки всички тези доказателства все още има такива, които казват: "Какво значение има тома? Ден като ден! Времето си е време! Трябва ли наистина да бъдем толкова точни?" Вярвам, че трябва. В края на краищата, дори в нашето ежедневие, когато определяме среща на някого нямаме пред вид да отидем там в деня след уговорката!
Но истинският проблем не е въпросът за дните. Това е въпросът за господарите. Нека да помислим по два елементарни въпроса: Когато ние почиваме в седмия ден на седмицата в почтително служене към Бога, на кого се покоряваме? Отговорът е съвсем лесен: ние се покоряваме на Бога. Когато ние работим в седмия ден или го използваме за личните си удоволствия или за делови цели и си почиваме и се покланяме в първия ден на седмицата, всъщност на кого се покоряваме? Не е възможно това да е Бог, след като Бог никога не е издавал заповед да се прави това. На кой господар смяташ да се покланяш? Библията казва: "Не знаете ли, че комуто предадете себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт или на послушанието, което докарва правда?" (Римляни 6:16).
Онези, които смело са следвали Божия закон през вековете, са открили, че от време на време човешките заповеди и Божиите заповеди са идвали в стълкновение. Петър се намери точно в такова положение и стигна до заключението: "А Петър и апостолите в отговор рекоха: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците"" (Деяния 5:29).
Петър и останалите апостоли не се поколебаха. Когато въпросът за Божия закон бе подложен на риск, позицията им беше ясна. И тяхното решение служи за наш пример. Въпреки, че ситуацията, свързана със задаването на въпроса относно Божия закон може да се промени, принципът завинаги остава същия: "...Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците!"
Въпросът е пред нас. От едната страна имаме Исус Христос, Който нарече Себе Си "Господар на Съботата". Той ясно каза на хората, че не е дошъл да разруши Божия закон или да намали неговия авторитет. На практика, Той дойде, за да ни покаже как да спазваме Божия закон. Той каза: "Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди (Матей 15:9).
Не е Божи глас оня, който не призовава да се покланяме в друг ден. Това е само човешки глас. Нито една Божия заповед не внушава святостта на неделята.
Когато скорото завръщане на Исус наближава и Божията вест на истината се разнася по целия свят, предизвикателството на Илия – който много отдавна призова своя своеволен народ да прекрати слънчевия си култ – е пред нас: "Докога ще се колебаете между две мнения? Йеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него" (1 Царе 18:21).
Не може да има никакъв компромис с греха. Въпросът в този последен конфликт е лоялността. Изборът е между Божиите заповеди и човешките традиции. Исус ясно обясни това, като каза: "Обаче напразна Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди. Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание" (Марко 7:7,8).
Приятелю, това е Христовата вест на любов към теб. Библията ясно посочва, че седмия ден, Съботата, е белегът за могъществото на Създателя. Разкрито ни е също така, че Исус Христос не е планирал никаква промяна относно деня, в който да Му се покланяме. Помнейки това, аз те предизвиквам така, както на времето Исус Навин предизвика израилтяните: "Изберете днес кому искате да служите..." (Ис. Нав. 24:15). Готов ли си да кажеш: "Избирам Исус и Божиите заповеди. От този ден нататък, чрез Неговата благодат, ще "помня съботния ден, за да го освещавам""?
  През вековете е имало хиляди, които са обичали Исус достатъчно много, за да Му се покоряват напълно. В следващата глава ще прочетеш някои от най-вълнуващите разкази за верността към Божия Съботен ден, записани в историята.

Нека не забравяме,че абсолютно чисто християнство никога и никъде не е можело да бъде наложено,без народите да сложат своя "индивидуален" отпечатък върху съответното изповедание. В нашето православие например са запазени множество езически обичаи от времето на Българската древност като Трифон зарезан,кукерството,Сирни заговезни и прошките,мартениците,Коледният огън,коленето на курбан (жертвено животно),баницата с късметите,мартениците, хамкането (ламкането),лазаруването,вярата във вампири (таласъми,
караконджоли),русалийството (до идването на турците),традицията да се обявяват старите ни царе за светци (в езическо време са ги обявявали за богове),
употребата на гайди,кавали и гъдулки,народните хора (древни ритуали в чест на Слънчевия бог) и т.н. Всеки народ има в обичаите си такива остатъци,които му придават собствена специфика и ако някой се опита да ги премахва,значи се бори срещу индивидуалността на тези народи и за налагането на световна глобализация под шапката на международните лихвари,които обраха света с тези несекващи финансови кризи,понеже не искат да намалят печалбите и лихвите си. Да вземем на Българина тези обичаи е все едно да забраним на евреите Авраам,Мойсей,
Давид и Соломон и да им разрешим само Ницше,Волтер,Хитлер и Сталин. Поздрави!

Има повело, за които Бог чрез Библията категорично заявява, че изисква да се пазят от всички, които се определят за вярващи, едно от които е пазенето на събота като ден за поклонение на Бог - ден, даден още на Адам и Ева в Едем /Битие 2 глава/.
Още от времето на Каин обаче хората са започнали да търсят спсение по начин, който Бог не ни е дал. За такова поклонение Исус казва "Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди (Матей 15:9).

Когато един грешник реши да стане християнин, той следва да се откаже от езическите си навици, които са в противоречие на Библията, без значение колко е свикнал с тях. Ап. Павел казва на филипяните в 1:27 Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието. И филипяните с били езичници, но след приемане на християнството се отказват от старите си обичаи.

Библията никъде не толерира нарушаване на библейските разпоредби за сметка на запазване на традиции и обичаи. Римокатолицизма и православието в опит да привлекат повече невярващи са правили компромиси с чистите принципи на Евангелието. Когато българите приемат християнството някой е трябвало да им обясни да се откажат от езическите обичаи.

Важно е да си поставим въпроса кое е по-важно - божията воля или културни и етнически обичаи. Разбира се, че трябва да постъпваме разумно и действаме според съвестта за някои традиции, за които Библията не споменава. Но аз бих се запитал как би погледнал Бог да моите действия? За него има ли нещо обидно в практикуване не езически обичаи? Евреите загубиха божието благоволение, защото се отделиха от живия Бог и внесоха езически обичаи и практики и се кланяха на езически богове. И тъй като човек не може да има двама господари, Илия каза на израелтяните, които се опитваха да съчетаят преклонението пред Господ с поклонение на езическите богове: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него /3Царе 18:21/.
Чрез Словото Бог порицава и всяка църква, която решава да проповядва свое благовестие.

Ако поставяте патриотизма на първо място бих разбрал вашата гледна точка. Все пак вижте какво говорят дори православни свещеници за тези обичаи, напр. за кукерството: "Самите кукери чрез обличането си в кози кожи извършват обредно магическо „преображение” на своята самоличност. Маските, рогата, ритуалният танц с въртене и подскоци, завладяващият звук на хлопките - това са все съставки на древни шамански практики. Етнографите проследяват корените на тази обредност чак до мистериите, посветени на бог Дионис, в древна Тракия и Елада преди три хилядолетия.
"Необходимо е да се има предвид, че участието в подобни магически практики не е никак безобидно в духовно отношение както за самите участници, така и за обществото като цяло... Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още апостол Йоан: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Йоан. 4:1)."
http://synpress-classic.dveri.bg/03-2004/kukeri.htm
Други от споменатите обичаи също не са безобидни - напр за мартениците в тази статия http://pentecost.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/02/da-nosiat-li-hristiianite-martenici.697038
Опасен обичай е и нестинарството - един езически обичай, крайно опасен за практикуващите го. В духовно отношение не съществуват неутрални явления. Необходимо е християните да имат предвид, че участието и дори присъствието на нестинарските езически ритуали не е безобидно. То влече след себе си съответните душевредни последствия и води до зависимост и обремененост от бесовските сили и е опасен досег с демонизма, магията и окултизма http://www.pravoslavieto.com/inoverie/nestinarstvo/nestinarstvoto.htm.

Пазейки езически традиции и практики, свързани с езическите религии, ние се покланяме на езическите богове, зад които се крие падналия ангел Луцифер (дявол, сатана). За съжаление, българското православие в миналото е направило, и продължава да прави в настоящето, много компромиси с езически и светски традиции, обичаи, обреди, които успешно са навлезли в църквата и обсебили хората. Съгласен съм, че това са вековни български езически традиции но е желателно, ако искаме да бъдем истински Божии чада да се откажем от тях.
Поздрави и от мен.