Постинг
02.12.2012 09:13 -
Вековете свидетелстват (2-ра част)
Автор: antoninus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2012 16:02
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 02.12.2012 16:02
Това е втора част на четвърта глава от книгата на Марк Финли "Почти забравения ден"
ШЕСТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ШОТЛАНДСКАТА ЦЪРКВА. "В този момент те изглежда следват някакъв обичай, следи от който намираме в ранната монашеска ирландска църква, по силата на който те освещават съботата като ден, в който те си почиват от всичките си дела" (В.Т. Скийн, ЖИТИЕ НА СВ. КОЛУМБА, 1874 г., стр. 96).
ШОТЛАНДИЯ, ИРЛАНДИЯ. "Изглежда, че тук виждаме една алюзия за обичай, пазен в ранната келтска монашеска ирландска църква – спазването като ден за почивка на съботата" (ИСТООРИЯ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В ШОТЛАНДИЯ , том 1, стр. 86, написана от католическия историк Белешейм).
СЕДМИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ШОТЛАНДИЯ И ИРЛАНДИЯ. Д.и.н. проф. Джеймс С. Мофат, професор по църковна история в Принстън, казва: "Изглежда, че в Келтските църкви от ранните времена, както в Ирландия, така и в Шотландия, е било нещо обичайно да се освещава съботата, еврейската събота, като ден за почивка от работа. Те са се покорявали на четвъртата заповед буквално, като са пазели седмия ден на седмицата" (ЦЪРКВАТА В ШОТЛАНДИЯ, стр. 140).
"Келтите използвали Латинската Библия, а не Вулгатата и освещавали съботата като ден на почивка със специални религиозни събрания в неделя" (Флик, ВЪЗХОДЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА ЦЪРКВА, стр. 237).
РИМ. Грегори I (590-640 г.сл.Хр.) писал срещу "римските граждани, които забраняват да се върши каквато и да е работа в съботен ден" (НИСЕЙСКИТЕ И ПОСТ-НИСЕЙСКИТЕ ЦЪРКОВНИ ОТЦИ, II-ро изд, том ХIII, стр. 13, г 1).
ПАПА ГРЕГОРИ I, 590-604 г.сл.Хр. "Грегори, по Божията благодат епископ, до неговите възлюбени чада, римските граждани: До мен достигна, че някои хора с извратен дух разпространяват сред вас неща, които са покварени и противни на святата вяра – че те забраняват да се върши каквато и да е работа в съботен ден. Как бих могъл да ги нарека, ако не проповедници на Антихриста?" (ПОСЛАНИЯ, б 13:1).
ОСМИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ЛИФТИНАЙСКИЯ СЪБОР, БЕЛГИЯ – 745 г.сл.Хр. (ПОДКРЕПЕНО ОТ БОНИФАТИЙ) "Третото обръщение на този събор предупреждава срещу съблюдаването на съботата, позовавайки се на декрета от Лаодикийския събор" (Д-р Хефийл,1, 3, 512, г 362).
ИНДИЯ, КИТАЙ, ПЕРСИЯ И Т.Н. "Широко разпространено и трайно е било освещаването на съботата сред вярващите от църквата на Изтока и християните на св. Тома от Индия, които никога не са били свързани с Рим. Това се поддържало и сред онези тела, възникнали от Рим след Халкедонския събор и по-точно: абисинците, якобийците, мироните, арменците" (Скафф-Херцог, НОВА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА РЕЛИГИОЗНОТО ПОЗНАНИЕ, статията "Несторианците").
КИТАЙ – 781 г.сл.Хр. През 781 г.сл.Хр. известният Китайски Паметник е бил надписан на мрамор, за да разкаже за разпространението на християнството в Китай по това време. Надписът, съдържащ 763 думи, е бил изровен през 1625 г. близо до град Чанган и сега се намира в "Гората от Стелите", Чанган. Следващият цитат, взет от каменна стела, показва, че съботата е била освещавана: "На седмия ден ние принасяме жертви, след като сме очистили сърцата си и сме получили опрощение за нашите грехове. Тази религия, толкова съвършена и толкова вълнуваща, е трудно да бъде наименувана, но тя осветлява тъмнината със сияйните си наставления" (ХРИСТИЯНСТВОТО В КИТАЙ, М. Л"абб Хук, том 1, гл. 2, стр. 48,49).
ДЕВЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
БЪЛГАРИЯ. "В България в периода на ранната си евангелизация е било поучавано че в събота не трябва да бъде извършвана никаква работа" (Отговор на Николай I и "Сонсулата Булгарорум", отговор 10, намерен в Манси, Sacrorum Concilorum Nova et Amplissima Collectio, том 15, стр. 406).
БЪЛГАРИЯ – ПАПА НИКОЛАЙ I В ОТГОВОР НА ПИСМОТО НА БОРИС, КНЯЗЪТ НА БЪЛГАРИЯ. "Въпрос 6 – Къпането е позволено в неделя. Въпрос 10 – Човек трябва да спира работа в неделя, на не и в съботата" (Хифейл, 4 3436-352, г 478).
БЪЛГАРИЯ. "Папа Николай I през IХ век изпрати на управляващия княз на България дълъг документ, в който се посочва, че човек трябва да прекрати работа в неделя, но не и в събота. Главата на гръцката църква, засегнат от намесата на папството, обявил папата за отлъчен от църквата" (ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр. 232).
ДЕСЕТИ И ЕДИНАДЕСЕТИ ВЕКОВЕ СЛЕД ХРИСТОС
ЦЪРКВАТА ОТ ИЗТОКА – КЮРДИСТАН. "Несторианците не ядат свинско месо и освещават съботата. Те не вярват нито в тайната изповед, нито в чистилището" (Скафф-Херцог, НОВА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА РЕЛИГИОЗНОТО ПОЗНАНИЕ, статия "Несторианците").
ШОТЛАНДИЯ. "Друг техен обичай е да пренебрегват дължимото почитание към Господния ден, като се посвещават на всякакъв род светска дейност в този ден – така, както правят през останалите дни. Тъй като това бе в противовес на закона, тя (кралица Маргарет) ги обяви за незаконни по силата на властта. "Нека да почитаме Господния ден", каза тя, "поради възкресението на нашия Господ, което се е случило в този ден и нека вече не извършваме рабополепни дела в него; носейки в ума си факта, че в този ден сме били изкупени от робството но злото. Благословеният папа Грегори потвърждава същото" (ЖИВОТЪТ НА СВ. МАРГАРИТА, Тургот, стр. 49, Библиотеката при Бритиш Мюзиъм).
ШОТЛАНДИЯ – ИСТОРИКЪТ СКИЙН КОМЕНТИРА ДЕЛАТА НА КРАЛИЦА МАРГАРЕТ. "Следващият й пункт, на който тя наблегнала, бил, че те не почитат по надлежния начин Господния ден, но в този по-късен момент те изглежда следват един обичай, който проследяваме в ранната ирландска църква, по силата на който те почитат съботата и почиват в този ден от всичките си дела" (Скийн, КЕЛТСКА ШОТЛАНДИЯ, том 2, стр. 349).
ШОТЛАНДИЯ И ИРЛАНДИЯ. "Т. Ратклиф Барнет в своята книга за ревностната шотландска кралица-католичка, която през 1060 г. била първата, опитала се да унищожи братството на св. Колумбо, пише: "По този въпрос шотландците може би спазват традиционната употреба на древната Ирландска Църква, която освещава съботата вместо неделята като ден за почивка" (Барнет, МАРГАРЕТ ШОТЛАНДСКА: КРАЛИЦА И СВЕТИЦА, стр. 97).
КЛЕРМОНТСКИЯ СЪБОР. "По време на първия кръстоносен поход папа Урбан II постанови на Клермонтския Събор (1095 г.сл.Хр.), че съботата трябва да бъде освещавана в чест на Дева Мария" (ИСТОРИЯТА НА СЪБОТАТА, стр. 672).
КОНСТАНТИНОПОЛ. "Тъй като ти освещаваш съботата заедно с юдеите и Господния ден заедно с нас, ти изглежда имитираш с това съблюдаването на сектата на Назаряните" (Минье, PPATROLOGIA LATINA, том 145, стр. 506) ЗАБЕЛЕЖКА: Назаряните са били християнска деноминация, а не секта.
ГРЪЦКАТА ЦЪРКВА. "Освещаването на съботата е, както е известно, предмет на горчиви диспути между гърците и латините" (Нийл, ИСТОРИЯ НА СВЕТАТА ИЗТОЧНА ЦЪРКВА, том 1, стр. 731). ЗАБЕЛЕЖКА: Отнася се за Великата Схизма и отделянето на Гръцката църква (Православната – бел. прев.) от Латинската (Католическата) през 1054 г.
КАТО ЕХО ОТ АЛПИТЕ ОТЕКВА ЗВЪНЪТ НА ИСТИНАТА (ИСТИНАТА ЗА СЪБОТА, ЗАПАЗЕНА ПРЕЗ ПЕРИОДА ХII-ХVI в.).
Дори в разгара на гоненията от папството по време на Средновековието съботата не е била напълно забравена като ден за почивка. Въпреки че няма твърди исторически доказателства, че всички валдензи са пазили библейската събота, явно е, че някои от тях са го правили. Валдензите са били група от вярващи в Библията християни, които не приемали никакви други убеждения, освен Писанието. Те гледали на Исус като на единствената глава на църквата. Поради това свое убеждение те често били жестоко преследвани.
От техните планински скривалища в южна Франция и северна Италия те слизали в градовете на Франция, Швейцария и Италия в ролята на търговците. Бдейки постоянно за искрени търсачи на Истината, те често споделяли – с риск за живота си – скъпоценните си ръкописи на Библията, които те грижливо зашивали в дългите си роби.
Д-р Даниел Аусбъргър от Андрюз Юнивърсити прави следното интересно изказване относно валдензите: "...интересно е да се отбележи, че малки групи пазители на съботата се появяват в районите, където валдензите са проповядвали с най-голям успех" (Даниел Аусбъргър, СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И В ИСТОРИЯ, изд. "Ревю енд Хералд", 1982, стр. 208). Несъмнено придържането на валдензите към Писанието е довело до задълбочаване на разбирането за важността на освещаването на Съботата.
При един случай в северна Франция през 1420 г. на властите било разкрито тайно събрание на пазители на съботата. Арестувани били от 6 до 18 души. Заедно с техния проповедник те били измъчвани от църковния трибунал, наречен "Инквизиция". Съдебните документи от този период сочат, че групата била осъдена за ерес. Обвиненията включвали и "пазене на съботата като свят ден". Проповедникът на групата, Бертол Турин, бил екзекутиран заради практиката си да освещава съботата. (Даниел Аусбъргър, СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И ИСТОРИЯТА, стр. 209).
В своята книга "ИСТИНА ИЛИ ПРОПАГАНДА" моят добър приятел пастор Джордж Вандеман, говорител на телевизионната програма "Писано е", разказва следната удивителна история: "Преди няколко години един пастор завел група млади хора на екскурзия в Долините на Валдензите в Пиемонт. Една вечер те пеели край лагерния огън и си разказвали мисионски опитности. Някои от валдензите дошли при тях и притихнали в тъмнината. Сърцата им били докоснати, докато слушали свидетелстването на тези млади хора и ги чули да пеят за Второто пришествие на Христос.
Когато песните и опитностите свършили, старейшината на валдензите застанал в светлината на лагерния огън и казал:
- Вие трябва да продължите! Ние, валдензите, имаме славно наследство зад гърба си. Гордеем се с историята на нашия народ, защото сме се борили да запазим светлината на истината високо в планините горе и в тези долини долу... Това е нашето велико наследство от миналото. Но ние наистина нямаме никакво бъдеще. Ние сме се отказали от ученията, в които някога сме вярвали. Тъжното е, че ние не гледаме с надежда към бъдещето. ВИЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ!
Викът на вековете достига до нас, звънящ през коридорите на времето, звучащ в ушите ни дори в този миг. Някои трябва да продължи! Някой трябва да понесе факела на истината. Някой трябва вярно да пази истината, за която Той умря. Някой трябва да стои на стража докато Той дойде" (ИСТИНА ИЛИ ПРОПАГАНДА, Джордж Вандеман, изд. "Пасифик Прес", 1986, стр. 164,165).
ДВАНАДЕСЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ЛОМБАРДИЯ. "Следи от пазители на съботата намираме по времето на Грегори I, Грегори VII и през ХII век в Ломбардия" (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СТРОНГ, 1, 660).
ВАЛДЕНЗИТЕ. "Сред документите, достигнали до нас чрез същите хора, намираме обяснение на Десетте Заповеди, датирано от Бойър на 1120 г. Съботата се е освещавала, като в нея са се прекратявали всички светски дела" (Блайър, ИСТОРИЯ НА ВАЛДЕНЗИТЕ, том 1, стр. 220).
УЕЛС. "Има много доказателства, че в Уелс съботата е преобладавала повсеместно до 1115 г., когато първият римски епископ получил седалище на Св. Дейвис. Старите уелски Църкви – пазителки на Съботата дори тогава не превели глава пред Рим, но избягали към скривалищата си" (Люис, БАПТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН В ЕВРОПА И АМЕРИКА, том 1, стр.29).
ПАСАГИНИ (ПАПСКИЯТ АВТОР БОНАСИЙ ПИШЕ СЛЕДНОТО СРЕЩУ ПАСАГИНИТЕ) "Не само няколко души, а мнозина познават грешките та онези, които се наричат пасагини... Първо, те поучават, че ние би следвало да освещаваме съботата. Нещо повече, за да увеличат своята заблуда, те осъждат и отхвърлят всички църковни Отци, както и цялата Римо-католическа църква" (д"Ачери, Спицилегий, I, фрагмент 211-214).
УНГАРИЯ, ФРАНЦИЯ, АНГЛИЯ, ИТАЛИЯ, ГЕРМАНИЯ. (ОТНОСНО ПАСАГИНИТЕ – ПАЗИТЕЛИ НА СЪБОТАТА) "Разпространяването на ереста по това време е почти невероятно. От България на Еврос (Еврос – гръцкото име на р. Марица – бел. прев.), от северна Франция до Тибър, ние ги срещаме навсякъде. Цели страни са заразени – като Унгария и южна Франция; те изобилстват в много други страни; в Германия, в Италия, в Нидерландия и дори в Англия те развиват дейността си" ( Д-р Хан, 1,13,14).
ТРИНАДЕСЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ВАЛДЕНЗИТЕ. "Те казват, че блажения папа Силвестър е антихристът, за когото св. Павел споменава в посланието си към ефесяните, че е син на погибелта. Те казват и че освещаването на съботата трябва да заеме видно място" (ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ПИЕМОНТСКИ ЦЪРКВИ, стр. 169 – по един виден римо-католически автор, пишещ за валдензите).
ВАЛДЕНЗИТЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ. "Инквизиторите... (заявяват), че белегът, по който да бъдат осъдени на смърт, бил, че те са последователи на Христос и се стараят да пазят Божиите заповеди" (ИСТОРИЯ НА ИНКВИЗИЦИЯТА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО, Х.С. Лий, том 1).
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ВАЛДЕНЗИТЕ. "Ние трябва да служим само на Бога, Който може да ни помогне, а не на починалите светии; ние трябва и да освещаваме съботния ден" (ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ НА ЛЮТЕР, стр. 38).
АНГЛИЯ, ХОЛАНДИЯ, БОХЕМИЯ. "Писахме за пазители на съботата в Бохемия, Трансилвания, Англия и Холандия между 1250 и 1600 г.сл.Хр." (Уилкинсън, стр. 309).
БОХЕМИЯ, 1310 г. (СЪВРЕМЕННА ЧЕХОСЛОВАКИЯ) "През 1310 г., двеста години преди тезисите на Лютер, бохемските братя съставляваха една четвърт от населението на Бохемия и те бяха в контакт с валдензите, които изобилстваха в Австрия, Ломбардия, Бохемия, северна Германия, Тюрингия, Брандемберг и Моравия. Еразъм съобщава, колко стриктно бохемските валдензи са пазили седмия ден събота" (Армитейдж, ИСТОРИЯ НА БАПТИСТИТЕ, стр. 318; Кокс, ЛИТЕРАТУРА ПО СЪБОТНИЯ ВЪПРОС, том 2, стр. 201,202).
НОРВЕГИЯ. Тогава в "Катехизма", използван през ХIV век, заповедта относно съботата е звучала по следния начин: "Не забравяй седмия ден, за да го освещаваш" (Цитирано е от ДОКУМЕНТИ И СТУДИИ ОТНОСНО ИСТОРИЯТА НА ЛУТЕРНСКИЯ КАТЕХИЗИС В НОРВЕЖКИТЕ ЦЪРКВИ, стр. 89, Християния, 1893 г.).
НОРВЕГИЯ. "Също така свещениците караха хората да освещават съботите като неделите" (ТЕОЛОГИЧНА ПЕРИОДИКА ЗА ЕВАНГЕЛСКАТА ЛЮТЕРАНСКА ЦЪРКВА В НОРВЕГИЯ, том 1, стр. 184, Осло).
ПЕТНАДЕСЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
БОХЕМИЯ. "Еразъм свидетелства, че дори след 1500 тези бохеми не само съвестно са пазели седмия ден, но дори са били наречени съботяни" (Кокс, ЛИТЕРАТУРА ПО СЪБОТНИЯ ВЪПРОС, том 2, стр. 201,202; ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр. 264).
НОРВЕГИЯ, ЦЪРКОВЕН СЪБОР, ПРОВЕДЕН В БЕРГЕН НА 22.VIII.1435. "Първият въпрос засяга освещаването на съботата. До вниманието на архиепископа достигна, че хора от различни места на кралството са се осмелили да освещават съботата. Това е строго забранено – както е записано – в Църковния Закон, всеки е свободен да пази или да възприема празниците, извън онези, които папата, архиепископът или епископите са определили" (ИСТОРИЯ НА НОРВЕЖКАТА ЦЪРКВА ПОД КАТОЛИЦИЗМА, Р. Кийсър, том II, стр. 488, Осло, 1858 г.).
НОРВЕГИЯ, 1435 г., КАТОЛИЧЕСКИ ПРОВИНЦИАЛЕН СЪБОР В БЕРГЕН. "Информираха ни, че някои хора в различни райони на кралството са възприели и спазват почитането на съботата. Това е строго забранено – в светия църковен канон – някой или всички да почитат празници, освен онези, които светият папа, архиепископът или епископите са заповядали. Освещаването на съботата не трябва да бъде разрешено при никакви обстоятелства по-скоро отколкото църковния канон заповядва. И тъй, ние призоваваме всички приятели на Бога по цяла Норвегия, които искат да останат покорни на святата църква, да изолират това зло от освещаването на Съботата; а на останалите забраняваме под страх от най-жестоко наказание да освещават съботата" (НОРВЕЖКА ДИПЛОМАЦИЯ, 7, 397).
НОРВЕГИЯ, 1436, ЦЪРКОВНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ОСЛО. "Забранено е под страх от същото наказание да се освещава съботата чрез въздържане от работа" (ИСТОРИЯ НА НОРВЕЖКАТА ЦЪРКВА, стр. 401).
ФРАНЦИЯ – ВАЛДЕНЗИТЕ. "Луи ХII, Крал на Франция (1498-1515), бидейки информиран от врагове на валдензите, населяващи същата провинция Прованс, че на тяхна сметка се водят няколко ужасни престъпления, изпрати церемониалмайстора и един доктор от Сорбоната да направят справка по този въпрос. След завръщането си те докладваха, че са посетили всички енории, но не са открили нито следа от престъпленията, в които били обвинени жителите. Дори обратното, те пазят съботния ден, спазват закона за кръщението съобразно ранната църква, възпитават децата си в християнската вяра и Божиите заповеди. Чувайки доклада на пълномощниците, кралят казал, че тези хора са по-добри от самия него или от придворните му" (ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, том 2, стр. 71, 72, III-то изд., Лондон, 1818 г.).
ГОСПОДАРЯТ НА СЪБОТАТА – ТЕ БЯХА ДОСТОЙНИ ДА УМРАТ ЗА УЧИТЕЛЯ (ИСТИНАТА ЗА СЪБОТАТА ПАЗЕНА ОТ ХVI ДО ХVIII В.).
Освалд Глейт повторно рискува живота си за съботната истина. Той бе задържан през 1545 г. по време на евангелската си мисия в централна Европа. След година и шест седмици в затвора, той се събудил в полунощ от гръмовните стъпки на войниците, маршируващи към неговата килия. Тези жестоки продажници завързали ръцете и краката му, повлекли го през града и го хвърлили в Дунав. Те малко си давали сметка, че истината, за която той умира, като вълните, образуващи се при хвърлянето на камък в чиста вода в тихата вечер, ще се разпространи из цяла централна Европа.
Тази истина достигна и до Великобритания и Скандинавия и по-късно достигна и до Америка. За много от ранните английски пазители на Съботата Господарят на Съботата бе достоен да умре.
Джон Джеймз, английски проповедник – пазител на съботата, проповядвал в събота след обед на 19 октомври 1661 г., когато полицията нахлула в църквата и поискала, в името на крал Чарлз II, той да прекрати проповедта си. Но тъй като не бил от хората, които лесно можели да бъдат сплашени, той продължил да говори. Възникнал смут. Джеймз бил арестуван и осъден от подкупено жури по фалшиви обвинения. Той бил осъден на смърт чрез обесване, влачене през целия град от кон и насичане парче по парче с брадва. Въпреки двата смели апела от страна на съпругата му към краля, присъдата му била продължена. След като бил обесен, тялото му било свалено от бесилката и посечено; сърцето му било извадено от гръдния кош и изгорено с огън; главата му била забита на кол пред църквата му като зловещо предупреждение за всеки, който би дръзнал да пази съботата на седмия ден.
Свидетелството на Джон Джеймз за истината днес ни говори красноречиво. Неговата смелост свидетелства за Божията сила. Неговата кръв символично вика от земята: "Никога не правете компромиси с истината!" Думите от Писанието говорят с тръбен глас на нашето поколение: "Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще" (Евреи 12:1).
Приятелю, прегърни истината и тичай по предлежащото пред теб поприще. Животът на верните мъченици от Средновековието те призовава! (РАЗКАЖИ ГО НА СВЕТА, Марвин Максуел, изд. "Пасифик Прес", 1976 г., стр. 71-73).
ШЕСТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ШОТЛАНДСКАТА ЦЪРКВА. "В този момент те изглежда следват някакъв обичай, следи от който намираме в ранната монашеска ирландска църква, по силата на който те освещават съботата като ден, в който те си почиват от всичките си дела" (В.Т. Скийн, ЖИТИЕ НА СВ. КОЛУМБА, 1874 г., стр. 96).
ШОТЛАНДИЯ, ИРЛАНДИЯ. "Изглежда, че тук виждаме една алюзия за обичай, пазен в ранната келтска монашеска ирландска църква – спазването като ден за почивка на съботата" (ИСТООРИЯ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В ШОТЛАНДИЯ , том 1, стр. 86, написана от католическия историк Белешейм).
СЕДМИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ШОТЛАНДИЯ И ИРЛАНДИЯ. Д.и.н. проф. Джеймс С. Мофат, професор по църковна история в Принстън, казва: "Изглежда, че в Келтските църкви от ранните времена, както в Ирландия, така и в Шотландия, е било нещо обичайно да се освещава съботата, еврейската събота, като ден за почивка от работа. Те са се покорявали на четвъртата заповед буквално, като са пазели седмия ден на седмицата" (ЦЪРКВАТА В ШОТЛАНДИЯ, стр. 140).
"Келтите използвали Латинската Библия, а не Вулгатата и освещавали съботата като ден на почивка със специални религиозни събрания в неделя" (Флик, ВЪЗХОДЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА ЦЪРКВА, стр. 237).
РИМ. Грегори I (590-640 г.сл.Хр.) писал срещу "римските граждани, които забраняват да се върши каквато и да е работа в съботен ден" (НИСЕЙСКИТЕ И ПОСТ-НИСЕЙСКИТЕ ЦЪРКОВНИ ОТЦИ, II-ро изд, том ХIII, стр. 13, г 1).
ПАПА ГРЕГОРИ I, 590-604 г.сл.Хр. "Грегори, по Божията благодат епископ, до неговите възлюбени чада, римските граждани: До мен достигна, че някои хора с извратен дух разпространяват сред вас неща, които са покварени и противни на святата вяра – че те забраняват да се върши каквато и да е работа в съботен ден. Как бих могъл да ги нарека, ако не проповедници на Антихриста?" (ПОСЛАНИЯ, б 13:1).
ОСМИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ЛИФТИНАЙСКИЯ СЪБОР, БЕЛГИЯ – 745 г.сл.Хр. (ПОДКРЕПЕНО ОТ БОНИФАТИЙ) "Третото обръщение на този събор предупреждава срещу съблюдаването на съботата, позовавайки се на декрета от Лаодикийския събор" (Д-р Хефийл,1, 3, 512, г 362).
ИНДИЯ, КИТАЙ, ПЕРСИЯ И Т.Н. "Широко разпространено и трайно е било освещаването на съботата сред вярващите от църквата на Изтока и християните на св. Тома от Индия, които никога не са били свързани с Рим. Това се поддържало и сред онези тела, възникнали от Рим след Халкедонския събор и по-точно: абисинците, якобийците, мироните, арменците" (Скафф-Херцог, НОВА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА РЕЛИГИОЗНОТО ПОЗНАНИЕ, статията "Несторианците").
КИТАЙ – 781 г.сл.Хр. През 781 г.сл.Хр. известният Китайски Паметник е бил надписан на мрамор, за да разкаже за разпространението на християнството в Китай по това време. Надписът, съдържащ 763 думи, е бил изровен през 1625 г. близо до град Чанган и сега се намира в "Гората от Стелите", Чанган. Следващият цитат, взет от каменна стела, показва, че съботата е била освещавана: "На седмия ден ние принасяме жертви, след като сме очистили сърцата си и сме получили опрощение за нашите грехове. Тази религия, толкова съвършена и толкова вълнуваща, е трудно да бъде наименувана, но тя осветлява тъмнината със сияйните си наставления" (ХРИСТИЯНСТВОТО В КИТАЙ, М. Л"абб Хук, том 1, гл. 2, стр. 48,49).
ДЕВЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
БЪЛГАРИЯ. "В България в периода на ранната си евангелизация е било поучавано че в събота не трябва да бъде извършвана никаква работа" (Отговор на Николай I и "Сонсулата Булгарорум", отговор 10, намерен в Манси, Sacrorum Concilorum Nova et Amplissima Collectio, том 15, стр. 406).
БЪЛГАРИЯ – ПАПА НИКОЛАЙ I В ОТГОВОР НА ПИСМОТО НА БОРИС, КНЯЗЪТ НА БЪЛГАРИЯ. "Въпрос 6 – Къпането е позволено в неделя. Въпрос 10 – Човек трябва да спира работа в неделя, на не и в съботата" (Хифейл, 4 3436-352, г 478).
БЪЛГАРИЯ. "Папа Николай I през IХ век изпрати на управляващия княз на България дълъг документ, в който се посочва, че човек трябва да прекрати работа в неделя, но не и в събота. Главата на гръцката църква, засегнат от намесата на папството, обявил папата за отлъчен от църквата" (ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр. 232).
ДЕСЕТИ И ЕДИНАДЕСЕТИ ВЕКОВЕ СЛЕД ХРИСТОС
ЦЪРКВАТА ОТ ИЗТОКА – КЮРДИСТАН. "Несторианците не ядат свинско месо и освещават съботата. Те не вярват нито в тайната изповед, нито в чистилището" (Скафф-Херцог, НОВА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА РЕЛИГИОЗНОТО ПОЗНАНИЕ, статия "Несторианците").
ШОТЛАНДИЯ. "Друг техен обичай е да пренебрегват дължимото почитание към Господния ден, като се посвещават на всякакъв род светска дейност в този ден – така, както правят през останалите дни. Тъй като това бе в противовес на закона, тя (кралица Маргарет) ги обяви за незаконни по силата на властта. "Нека да почитаме Господния ден", каза тя, "поради възкресението на нашия Господ, което се е случило в този ден и нека вече не извършваме рабополепни дела в него; носейки в ума си факта, че в този ден сме били изкупени от робството но злото. Благословеният папа Грегори потвърждава същото" (ЖИВОТЪТ НА СВ. МАРГАРИТА, Тургот, стр. 49, Библиотеката при Бритиш Мюзиъм).
ШОТЛАНДИЯ – ИСТОРИКЪТ СКИЙН КОМЕНТИРА ДЕЛАТА НА КРАЛИЦА МАРГАРЕТ. "Следващият й пункт, на който тя наблегнала, бил, че те не почитат по надлежния начин Господния ден, но в този по-късен момент те изглежда следват един обичай, който проследяваме в ранната ирландска църква, по силата на който те почитат съботата и почиват в този ден от всичките си дела" (Скийн, КЕЛТСКА ШОТЛАНДИЯ, том 2, стр. 349).
ШОТЛАНДИЯ И ИРЛАНДИЯ. "Т. Ратклиф Барнет в своята книга за ревностната шотландска кралица-католичка, която през 1060 г. била първата, опитала се да унищожи братството на св. Колумбо, пише: "По този въпрос шотландците може би спазват традиционната употреба на древната Ирландска Църква, която освещава съботата вместо неделята като ден за почивка" (Барнет, МАРГАРЕТ ШОТЛАНДСКА: КРАЛИЦА И СВЕТИЦА, стр. 97).
КЛЕРМОНТСКИЯ СЪБОР. "По време на първия кръстоносен поход папа Урбан II постанови на Клермонтския Събор (1095 г.сл.Хр.), че съботата трябва да бъде освещавана в чест на Дева Мария" (ИСТОРИЯТА НА СЪБОТАТА, стр. 672).
КОНСТАНТИНОПОЛ. "Тъй като ти освещаваш съботата заедно с юдеите и Господния ден заедно с нас, ти изглежда имитираш с това съблюдаването на сектата на Назаряните" (Минье, PPATROLOGIA LATINA, том 145, стр. 506) ЗАБЕЛЕЖКА: Назаряните са били християнска деноминация, а не секта.
ГРЪЦКАТА ЦЪРКВА. "Освещаването на съботата е, както е известно, предмет на горчиви диспути между гърците и латините" (Нийл, ИСТОРИЯ НА СВЕТАТА ИЗТОЧНА ЦЪРКВА, том 1, стр. 731). ЗАБЕЛЕЖКА: Отнася се за Великата Схизма и отделянето на Гръцката църква (Православната – бел. прев.) от Латинската (Католическата) през 1054 г.
КАТО ЕХО ОТ АЛПИТЕ ОТЕКВА ЗВЪНЪТ НА ИСТИНАТА (ИСТИНАТА ЗА СЪБОТА, ЗАПАЗЕНА ПРЕЗ ПЕРИОДА ХII-ХVI в.).
Дори в разгара на гоненията от папството по време на Средновековието съботата не е била напълно забравена като ден за почивка. Въпреки че няма твърди исторически доказателства, че всички валдензи са пазили библейската събота, явно е, че някои от тях са го правили. Валдензите са били група от вярващи в Библията християни, които не приемали никакви други убеждения, освен Писанието. Те гледали на Исус като на единствената глава на църквата. Поради това свое убеждение те често били жестоко преследвани.
От техните планински скривалища в южна Франция и северна Италия те слизали в градовете на Франция, Швейцария и Италия в ролята на търговците. Бдейки постоянно за искрени търсачи на Истината, те често споделяли – с риск за живота си – скъпоценните си ръкописи на Библията, които те грижливо зашивали в дългите си роби.
Д-р Даниел Аусбъргър от Андрюз Юнивърсити прави следното интересно изказване относно валдензите: "...интересно е да се отбележи, че малки групи пазители на съботата се появяват в районите, където валдензите са проповядвали с най-голям успех" (Даниел Аусбъргър, СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И В ИСТОРИЯ, изд. "Ревю енд Хералд", 1982, стр. 208). Несъмнено придържането на валдензите към Писанието е довело до задълбочаване на разбирането за важността на освещаването на Съботата.
При един случай в северна Франция през 1420 г. на властите било разкрито тайно събрание на пазители на съботата. Арестувани били от 6 до 18 души. Заедно с техния проповедник те били измъчвани от църковния трибунал, наречен "Инквизиция". Съдебните документи от този период сочат, че групата била осъдена за ерес. Обвиненията включвали и "пазене на съботата като свят ден". Проповедникът на групата, Бертол Турин, бил екзекутиран заради практиката си да освещава съботата. (Даниел Аусбъргър, СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И ИСТОРИЯТА, стр. 209).
В своята книга "ИСТИНА ИЛИ ПРОПАГАНДА" моят добър приятел пастор Джордж Вандеман, говорител на телевизионната програма "Писано е", разказва следната удивителна история: "Преди няколко години един пастор завел група млади хора на екскурзия в Долините на Валдензите в Пиемонт. Една вечер те пеели край лагерния огън и си разказвали мисионски опитности. Някои от валдензите дошли при тях и притихнали в тъмнината. Сърцата им били докоснати, докато слушали свидетелстването на тези млади хора и ги чули да пеят за Второто пришествие на Христос.
Когато песните и опитностите свършили, старейшината на валдензите застанал в светлината на лагерния огън и казал:
- Вие трябва да продължите! Ние, валдензите, имаме славно наследство зад гърба си. Гордеем се с историята на нашия народ, защото сме се борили да запазим светлината на истината високо в планините горе и в тези долини долу... Това е нашето велико наследство от миналото. Но ние наистина нямаме никакво бъдеще. Ние сме се отказали от ученията, в които някога сме вярвали. Тъжното е, че ние не гледаме с надежда към бъдещето. ВИЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ!
Викът на вековете достига до нас, звънящ през коридорите на времето, звучащ в ушите ни дори в този миг. Някои трябва да продължи! Някой трябва да понесе факела на истината. Някой трябва вярно да пази истината, за която Той умря. Някой трябва да стои на стража докато Той дойде" (ИСТИНА ИЛИ ПРОПАГАНДА, Джордж Вандеман, изд. "Пасифик Прес", 1986, стр. 164,165).
ДВАНАДЕСЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ЛОМБАРДИЯ. "Следи от пазители на съботата намираме по времето на Грегори I, Грегори VII и през ХII век в Ломбардия" (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СТРОНГ, 1, 660).
ВАЛДЕНЗИТЕ. "Сред документите, достигнали до нас чрез същите хора, намираме обяснение на Десетте Заповеди, датирано от Бойър на 1120 г. Съботата се е освещавала, като в нея са се прекратявали всички светски дела" (Блайър, ИСТОРИЯ НА ВАЛДЕНЗИТЕ, том 1, стр. 220).
УЕЛС. "Има много доказателства, че в Уелс съботата е преобладавала повсеместно до 1115 г., когато първият римски епископ получил седалище на Св. Дейвис. Старите уелски Църкви – пазителки на Съботата дори тогава не превели глава пред Рим, но избягали към скривалищата си" (Люис, БАПТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН В ЕВРОПА И АМЕРИКА, том 1, стр.29).
ПАСАГИНИ (ПАПСКИЯТ АВТОР БОНАСИЙ ПИШЕ СЛЕДНОТО СРЕЩУ ПАСАГИНИТЕ) "Не само няколко души, а мнозина познават грешките та онези, които се наричат пасагини... Първо, те поучават, че ние би следвало да освещаваме съботата. Нещо повече, за да увеличат своята заблуда, те осъждат и отхвърлят всички църковни Отци, както и цялата Римо-католическа църква" (д"Ачери, Спицилегий, I, фрагмент 211-214).
УНГАРИЯ, ФРАНЦИЯ, АНГЛИЯ, ИТАЛИЯ, ГЕРМАНИЯ. (ОТНОСНО ПАСАГИНИТЕ – ПАЗИТЕЛИ НА СЪБОТАТА) "Разпространяването на ереста по това време е почти невероятно. От България на Еврос (Еврос – гръцкото име на р. Марица – бел. прев.), от северна Франция до Тибър, ние ги срещаме навсякъде. Цели страни са заразени – като Унгария и южна Франция; те изобилстват в много други страни; в Германия, в Италия, в Нидерландия и дори в Англия те развиват дейността си" ( Д-р Хан, 1,13,14).
ТРИНАДЕСЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ВАЛДЕНЗИТЕ. "Те казват, че блажения папа Силвестър е антихристът, за когото св. Павел споменава в посланието си към ефесяните, че е син на погибелта. Те казват и че освещаването на съботата трябва да заеме видно място" (ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ПИЕМОНТСКИ ЦЪРКВИ, стр. 169 – по един виден римо-католически автор, пишещ за валдензите).
ВАЛДЕНЗИТЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ. "Инквизиторите... (заявяват), че белегът, по който да бъдат осъдени на смърт, бил, че те са последователи на Христос и се стараят да пазят Божиите заповеди" (ИСТОРИЯ НА ИНКВИЗИЦИЯТА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО, Х.С. Лий, том 1).
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ВАЛДЕНЗИТЕ. "Ние трябва да служим само на Бога, Който може да ни помогне, а не на починалите светии; ние трябва и да освещаваме съботния ден" (ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ НА ЛЮТЕР, стр. 38).
АНГЛИЯ, ХОЛАНДИЯ, БОХЕМИЯ. "Писахме за пазители на съботата в Бохемия, Трансилвания, Англия и Холандия между 1250 и 1600 г.сл.Хр." (Уилкинсън, стр. 309).
БОХЕМИЯ, 1310 г. (СЪВРЕМЕННА ЧЕХОСЛОВАКИЯ) "През 1310 г., двеста години преди тезисите на Лютер, бохемските братя съставляваха една четвърт от населението на Бохемия и те бяха в контакт с валдензите, които изобилстваха в Австрия, Ломбардия, Бохемия, северна Германия, Тюрингия, Брандемберг и Моравия. Еразъм съобщава, колко стриктно бохемските валдензи са пазили седмия ден събота" (Армитейдж, ИСТОРИЯ НА БАПТИСТИТЕ, стр. 318; Кокс, ЛИТЕРАТУРА ПО СЪБОТНИЯ ВЪПРОС, том 2, стр. 201,202).
НОРВЕГИЯ. Тогава в "Катехизма", използван през ХIV век, заповедта относно съботата е звучала по следния начин: "Не забравяй седмия ден, за да го освещаваш" (Цитирано е от ДОКУМЕНТИ И СТУДИИ ОТНОСНО ИСТОРИЯТА НА ЛУТЕРНСКИЯ КАТЕХИЗИС В НОРВЕЖКИТЕ ЦЪРКВИ, стр. 89, Християния, 1893 г.).
НОРВЕГИЯ. "Също така свещениците караха хората да освещават съботите като неделите" (ТЕОЛОГИЧНА ПЕРИОДИКА ЗА ЕВАНГЕЛСКАТА ЛЮТЕРАНСКА ЦЪРКВА В НОРВЕГИЯ, том 1, стр. 184, Осло).
ПЕТНАДЕСЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
БОХЕМИЯ. "Еразъм свидетелства, че дори след 1500 тези бохеми не само съвестно са пазели седмия ден, но дори са били наречени съботяни" (Кокс, ЛИТЕРАТУРА ПО СЪБОТНИЯ ВЪПРОС, том 2, стр. 201,202; ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр. 264).
НОРВЕГИЯ, ЦЪРКОВЕН СЪБОР, ПРОВЕДЕН В БЕРГЕН НА 22.VIII.1435. "Първият въпрос засяга освещаването на съботата. До вниманието на архиепископа достигна, че хора от различни места на кралството са се осмелили да освещават съботата. Това е строго забранено – както е записано – в Църковния Закон, всеки е свободен да пази или да възприема празниците, извън онези, които папата, архиепископът или епископите са определили" (ИСТОРИЯ НА НОРВЕЖКАТА ЦЪРКВА ПОД КАТОЛИЦИЗМА, Р. Кийсър, том II, стр. 488, Осло, 1858 г.).
НОРВЕГИЯ, 1435 г., КАТОЛИЧЕСКИ ПРОВИНЦИАЛЕН СЪБОР В БЕРГЕН. "Информираха ни, че някои хора в различни райони на кралството са възприели и спазват почитането на съботата. Това е строго забранено – в светия църковен канон – някой или всички да почитат празници, освен онези, които светият папа, архиепископът или епископите са заповядали. Освещаването на съботата не трябва да бъде разрешено при никакви обстоятелства по-скоро отколкото църковния канон заповядва. И тъй, ние призоваваме всички приятели на Бога по цяла Норвегия, които искат да останат покорни на святата църква, да изолират това зло от освещаването на Съботата; а на останалите забраняваме под страх от най-жестоко наказание да освещават съботата" (НОРВЕЖКА ДИПЛОМАЦИЯ, 7, 397).
НОРВЕГИЯ, 1436, ЦЪРКОВНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ОСЛО. "Забранено е под страх от същото наказание да се освещава съботата чрез въздържане от работа" (ИСТОРИЯ НА НОРВЕЖКАТА ЦЪРКВА, стр. 401).
ФРАНЦИЯ – ВАЛДЕНЗИТЕ. "Луи ХII, Крал на Франция (1498-1515), бидейки информиран от врагове на валдензите, населяващи същата провинция Прованс, че на тяхна сметка се водят няколко ужасни престъпления, изпрати церемониалмайстора и един доктор от Сорбоната да направят справка по този въпрос. След завръщането си те докладваха, че са посетили всички енории, но не са открили нито следа от престъпленията, в които били обвинени жителите. Дори обратното, те пазят съботния ден, спазват закона за кръщението съобразно ранната църква, възпитават децата си в християнската вяра и Божиите заповеди. Чувайки доклада на пълномощниците, кралят казал, че тези хора са по-добри от самия него или от придворните му" (ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, том 2, стр. 71, 72, III-то изд., Лондон, 1818 г.).
ГОСПОДАРЯТ НА СЪБОТАТА – ТЕ БЯХА ДОСТОЙНИ ДА УМРАТ ЗА УЧИТЕЛЯ (ИСТИНАТА ЗА СЪБОТАТА ПАЗЕНА ОТ ХVI ДО ХVIII В.).
Освалд Глейт повторно рискува живота си за съботната истина. Той бе задържан през 1545 г. по време на евангелската си мисия в централна Европа. След година и шест седмици в затвора, той се събудил в полунощ от гръмовните стъпки на войниците, маршируващи към неговата килия. Тези жестоки продажници завързали ръцете и краката му, повлекли го през града и го хвърлили в Дунав. Те малко си давали сметка, че истината, за която той умира, като вълните, образуващи се при хвърлянето на камък в чиста вода в тихата вечер, ще се разпространи из цяла централна Европа.
Тази истина достигна и до Великобритания и Скандинавия и по-късно достигна и до Америка. За много от ранните английски пазители на Съботата Господарят на Съботата бе достоен да умре.
Джон Джеймз, английски проповедник – пазител на съботата, проповядвал в събота след обед на 19 октомври 1661 г., когато полицията нахлула в църквата и поискала, в името на крал Чарлз II, той да прекрати проповедта си. Но тъй като не бил от хората, които лесно можели да бъдат сплашени, той продължил да говори. Възникнал смут. Джеймз бил арестуван и осъден от подкупено жури по фалшиви обвинения. Той бил осъден на смърт чрез обесване, влачене през целия град от кон и насичане парче по парче с брадва. Въпреки двата смели апела от страна на съпругата му към краля, присъдата му била продължена. След като бил обесен, тялото му било свалено от бесилката и посечено; сърцето му било извадено от гръдния кош и изгорено с огън; главата му била забита на кол пред църквата му като зловещо предупреждение за всеки, който би дръзнал да пази съботата на седмия ден.
Свидетелството на Джон Джеймз за истината днес ни говори красноречиво. Неговата смелост свидетелства за Божията сила. Неговата кръв символично вика от земята: "Никога не правете компромиси с истината!" Думите от Писанието говорят с тръбен глас на нашето поколение: "Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще" (Евреи 12:1).
Приятелю, прегърни истината и тичай по предлежащото пред теб поприще. Животът на верните мъченици от Средновековието те призовава! (РАЗКАЖИ ГО НА СВЕТА, Марвин Максуел, изд. "Пасифик Прес", 1976 г., стр. 71-73).
Тагове:
Съвременните еничари на българския език
Вижте какви уроди идват у нас от "у...
КАРТАТА НА ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II - ДЕСЕТТЕ ...
Вижте какви уроди идват у нас от "у...
КАРТАТА НА ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II - ДЕСЕТТЕ ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
