Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2012 13:08 - Библията - книгата на книгите
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6575 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 12.12.2012 13:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Аз не зная под небето друга книга по-могъща от Библията... Там, където Библията се чете и знае, злините са случайни, а добродетелите - трайни и постоянни спътници на живота. Учудвам се, че тази Книга много малко се чете и знае у нас - не само от миряните, но и от духовниците" Иван Вазов
 

Библията съдържа в себе си доказателството за своя божествен произход. Никоя друга книга не може да отговори така на въпросите, които вълнуват човека, или да задоволи неговия сърдечен копнеж, както Библията. Тя подхожда на всяка епоха и за всяко обстоятелство в живота и е изпълнена с познание, което осветлява духа и освещава душата. Библията ни открива живия Бог. Щом я приемем с вяра, тя притежава силата да преобрази живота. Бог непрестанно е бдял над нея.
Има велики неща, пред които благоговеем и се прекланяме. Колкото повече се просветлява човешкото съзнание, толкова повече го завладяват удивителните неща на битието. Съществуват две велики книги, които трябва да четем – Природата и Библията. Големият руски химик Михаил Василевич Ломоносов (1711-1765) е изразил това с думите: „Човешкият род има дадени от Твореца две книги. В едната е показал Своето величие, а в другта – Своята воля.Първата е видимият свят, който Той е сътворил, за да може човекът, гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му,  да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието намерение за нашето спасение…”
Библията е книга-чудо. Несравнима с никое творение на човешкия дух, претърпяла тежки преследвания и все пак вечно жива, книга, която е дошла и до нас.
Библията е най-старата литература, оцеляла до ден днешен в такъв запазен вид. Нейната древност и същевременно запазеност и непромененост (интегритет) не е ли чудо? Минала през жестоки аутодафета, тя и днес шества по света и носи светлина навсякъде. Понеже е Божие Слово, тя е неунищожима. Така я охарактеризира ап. Петър в 1Петр. 1:24,25 : „Защото: „всяка твар е като трева и всичката и слава като цвят от трева; тревата изсъхва и цветът и окапва, но Словото Божие трае до века”, и това е словото, което ви е благовестено.”
Преписвана и превеждана през вековете, днес Библията е разпространена и четена в цял свят. Съгласно данни от 2005г. съвременните преводи на Библията или части от нея наброяват 2377!

1. Библията: Общ преглед
Библията или Светото писание е феноменален запис на историята, състояща се от 66 книги, написани през около 1600 години, от най-малко 40 различни автора. Тя е най-разпространената и най-четената книга в света, която представлява сборник от свещени книги. Дели се на две големи части: Стар и Нов завет. Старият завет съдържа 39 книги, написани от около 1500-400 г. пр. Хр, и Новия Завет съдържа 27 книги, написани от около 40-90 г. сл Хр. Еврейската Библия (Тенах) е същата като християнския Стар Завет, с изключение на подредбата на книгите. Оригиналният Стар завет е написан основно на иврит, с малко арамейски, а оригиналния Нов завет е написан на гръцки.
2. Кога, как и защо е написана?
След потопа, когато човеците се размножиха и тъмнина се надвеси отново над света, святи мъже писаха, подтикнати от Светия Дух. По този начин Бог говореше на Своя народ, а чрез него и на света, за да не изчезне от земята познанието за Бога и Неговата воля.
Това дело продължи години наред, докато се яви Христос, обещаният Спасител. С Него и проповядваната от Него и Неговите апостоли вест на светлина и спасение, Библията, т.е. Словото Божие, тогава е била напълно завършена.
3. Библията: Старият завет Библията започва с еврейските писания. Историята на евреите е записана на кожени свитъци и табели през вековете и авторите включват царе, овчари, пророци и други водачи, вдъхновени от Бог. В Изход Бог казва на Мойсей да напише Закона (Тората) в книга. Около 450 г. пр.Хр. всички еврейски писания са били събрани и подредени от съветите на равини, които след това признават пълния комплект като вдъхновената и свещена власт на Бога. Започваща още през 250 г. пр.Хр., еврейската Библия (Тенах) е преведена на гръцки от еврейски учени в Александрия, Египет. Преводът става известен като Септуагинта, което означава 70, и като се позовава на традицията, че 70 или 72 мъже съставят екипа от преводачи. В този момент книгите на еврейската Библия са подредени по теми, включително история, поезия и пророчество. През 90 г. сл Хр, при събора в Ямния, еврейските старейшини установяват крайния еврейски библейски канон. Въпреки че еврейските писания са били преписвани на ръка, те са изключително точни копие след копие. Евреите имат феноменална система на книжниците, които са развили сложни и ритуални методи за отчитане на букви, думи и параграфи, за да са сигурни, че не правят грешки при преписването. Всъщност, писмената традиция се запазва до изобретяването на печатарската преса през 1455 година. Що се отнася до точността на ръкописите, последните открити Свитъците от Мъртво море са потвърдили забележителната надеждност на старозаветните текстове през годините.
4. Библията: Новият завет
След около 400 години на библейско мълчание, Исус излиза на сцената около 4 г. сл. Хр. През цялото Си обучение, Исус често цитира Стария завет, заявявайки, че не е дошъл да разруши еврейските писания, но да ги изпълни. В Лука 24:44, Исус обявява на учениците Си: "Всички неща трябва да бъдат изпълнени, които бяха написани в Моисеевия закон, и в пророците и в псалмите, за мене." От около 40 г. сл Хр и до около 90 г. сл Хр, очевидците на живота на Исус Христос, включително Матей, Марко, Лука, Йоан, Павел, Яков, Петър и Юда пишат Евангелия, писма и книги, които по-късно се превръщат в Новия Завет. Тези автори цитират от 31 книги от Стария Завет и широко разпространяват своите материали, така че през около 150 г. сл Хр ранните християни се позовават на набор от писания като Новия завет. По време на 200 г. сл Хр, писанията са преведени на латински, коптски (Египет) и сирийски (Сирия) и са широко разпространени. По това време, най-малко 21 от писанията са зачетени като канонични. След това, през 397 г. сл Хр, сегашните 27 книги от Новия завет са официално потвърдени и канонизирани на Синода в Картаген.
Подобно на Стария завет, сега ние имаме значителни доказателства, че Новия завет, който четем днес, е изключително точен в сравнение с оригиналните ръкописи. От хиляди копия, направени на ръка преди печатната преса, имаме приблизително 24 000 ръкописа, включително над 5300 гръцки ръкописа само на Новия завет. Библията е по-добре запазена дори от приетите творби на Омир, Платон и Аристотел. Разбира се, тъй като Библията е пренасяна от страна на страна, е била преведена на езиците, които не е задължително да са огледален образ на оригиналния език гръцки и иврит. Въпреки това, с изключение на граматическите и културните различия, Божието Слово е изключително запазено и преведено през годините. Библията сега дава вдъхновение за стотици милиони по целия свят - това е така, защото Библията наистина е вдъхновено Божие Слово
(2 Тимотей 3:16-17 и 2 Петрово 1:20-21).


5. Първоначални писания и преводи
Старозаветните писания са писани най-напред на еврейски език върху пергаментни, платнени или папирусни свитъци. По-късно те бяха преведени на гръцки. Най-старият от тези преводи, който е известен под името Септуагинта или “Превод на седемдесетте”, бе извършен за Александрийската библиотека в Александрия от 70 учени под покровителството на Птоломеус Филаделфус приблизително през 285 г. преди Христа. Предполага се, че първата заповед за този превод е била дадена от Александър Велики, който при едно посещение в Ерусалим, през 332 г. преди Христа, е узнал от книгата на пророк Данаил, че Гърция щяла да покори Персия. Този превод е бил използван по времето на Христос. Целият Нов  завет е бил написан първоначално на гръцки език. /Изключение прави Евангелието на Матей, което бе написано отначало на еврейски, а после на гръцки/.
Още от ранни години разни лица са превеждали Септуагинта, както и гръцкия Нов завет, на латински език. Грижливо изготвеният латински превод Вулгата, съдържащ цялата Библия, е бил издаден от 383 до 405 г. след Христос. 6. Книгопечатането и Библията Тъй като книгопечатането не е било още познато, екземпляри от Библията можели да се издават само по бавния, труден и скъп начин на преписването. Това е ограничавало до крайност нейното разпространение. Нещо повече - нейните осветляващи и спасяващи истини бяха потулени много векове чрез заблудите, суеверието и падението на средновековието. По това време народните маси са познавали малка част от нейното съдържание. С откриването на книгопечатането около средата на ХV-то столетие и с началото на великата реформация през следващите години Библията е навлязла в една нова епоха, обстоятелство, което отваря пътя за последното проповядване на Евангелието по целия свят. Не е от по-малко значение фактът, че първата напечатана книга е била латинската Библия, която излязла от печатницата на Йохан Гутенберг в Майнц, Германия, през 1456 г. Един екземпляр от това издание се е продал през 1911 г. в Ню Йорк за 50 000 долара – най-високата цена, заплатена въобще някога за една единствена книга.   7. Библията в народните езици Библията била печатана само на древните езици, които били малко разбирани от обикновения народ. Без Словото Божие в ръцете на хората, посятото между тях семе е бивало унищожавано. “О”, казваха защитниците на Евангелието, “само да биха имали хората Словото Божие на собствения си език, тогава това не би станало! Да, по друг начин обаче не е възможно да се затвърдят верующите в истината.” “И защо да не го притежават те на своя собствен език?”- си мислеха те. По онова време Мойсей писа на езика на народа; пророците говореха на познат за съвременниците си език, за да бъдат разбрани от тия, към които се отправяха вестите, а Новият Завет беше писан на тогавашния говорим език в римския свят. Превеждането на Библията от Джон Уиклиф на английски през 1380 г. беше едно от важните събития в началото на реформацията. То подготви също пътя за съживяване на християнството и за следващото разпространение на Словото Божие по целия свят. Историкът Неандер казва, че за извършване на подобен превод в такова време е необходим смел дух, който не би се спрял пред никоя опасност. Уиклиф е бил засяган от различни страни поради своето дело, понеже, както се е твърдяло, той е “прокарал между народа една книга, която е била определена изключително за свещениците”. При общите обвинения се казвало, “че Евангелието по този начин ставало по-достъпно за мирянството и жените, отколкото по-рано за ученото духовенство, и по този начин евангелските перли са бивали хвърлени и стъпкани от свинете”. В предисловието на своя превод Уиклиф увещаваше всички човеци да четат Св. Писание. Едно възвишено и радостно чувство е изпълвало сърцето на великия реформатор д-р Мартин Лутер, когато той, като дванадесет годишен младеж, при разглеждането на томовете в университетската библиотека на Ерфурт, за първи път през живота си е имал в ръцете си един пълен екземпляр на Библията. “О, Боже”, шепнел той, “да бих могъл да притежавам само един екземпляр от тази книга, не бих се молел за никое друго богатство”. Малко по-късно той намерил в един манастир една Библия, окована във вериги. До нея той имал свободен и постянен достъп. Но всички тези Библии, тук, както и в други страни с изключение на Англия, са били написани на стари езици и e можелo да се четат само на образованите хора. “Защо” – мислел си Лутер, “живото слово да бъде ограничено само до мъртви езици?” Затова, както Уиклиф, и той решава да даде на своите сънародници Библията на техния собствен език. Това и направил. Преводът  на Новия Завет бил завършен през 1522 г., а цялата Библия – през 1534 г. През ІХ век братята Кирил и Методий, подбудени от желанието да проповядват Божието Слово на разбираем език, превели Библията от гръцки на старобългарски /църковно-славянски/ език. Този превод е известен под името Славянски превод на Св. Писание.   8. Изгаряне на Библията Както Йоаким, царят на юдеите, а и князете във времето на цар Седекия, изразиха своето презрение и отхвърляне на Бога чрез изгарянето на писанията на пророк Еремия и хвърлянето му в строг тъмничен затвор /Ер. 36:20-23; 38:1-6/, така някои човеци се опитваха да спрат възвишения стремеж да се даде на народа Св. Писание, като изгаряха на клада Библията и нейните преводачи. Изгарянето на Библията започва през 1527 г. в Англия. По-късно се извършват изгаряния на Библии и преводи и в по-голям мащаб. През 1428 г. след Христа, 43 години след смъртта на Уиклиф, костите му са изровени и изгорени по заповед на събора в Констанца. На 6.10.1536 г., по заповед на император Карл V, Тиндейл е бил удушен във Вилворд, близо до Брюксел, и изгорен на кладата. “Ако Лутер не желае да се отрече”, писал Хенрих VІІІ от Англия, “тогава той и неговите писания трябва да бъдат обречени на пламъците.” Такава е била всред господствуващата тогава духовна тирания участта на всички ония, които се застъпвали за Бога и Неговото Слово.
9. Словото не се връзва “Но виждаме Исус, който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.” (Евреи 2:9) Божието слово не може да бъде вързано завинаги. При опита да се ограничи неговото разпространение човеците скоро открили, че предприемат едно дело, което далеч надвишава техните сили и възможности. Библията била пуснала дълбоки корени в сърцата на народа. Това, което царе и свещеници се стремяли да подтискат и унищожават, след време техни приемници започнали да подкрепят и поощряват. Х.П.Уорън в своите разкази от английската история, казва: “По съвета на Кромуел, Хенри нареди да се преведе Библията на английски и всяка църква да бъде снабдена с по един екземпляр. Съществуваха от по-рано английски преводи, но те въобще не бяха в ръцете на народа, а бяха четени само скришом и със страх. ... Кромуел назначи след това Кранмер и други няколко духовници да прегледат Библията и да я издадат без забележки и тълкувания. И в 1539 г. бе прикачен с вериги към всеки амвон, във всяка църква, по един екземпляр от нея. Оттогава никога не е преставало печатането и безпрепятственото разпространение на Библията. Карл С. Кофин в своя труд “St. of L.” казва: “Народът слушаше четенето на словото Божие с удивление и радост. Той почна да мисли и, когато хората почнат да мислят, те правят една крачка към свободата. Те виждаха, че Библията им дава права, които до тогава са им били отказвани, правото да мислят и да си присвояват знания. Основани бяха училищата. Това бе началото на един нов живот”.   10. Библията по цял свят В много страни на Европа и Америка са основани големи библейски общества, за да разпространяват Библията по цял свят и да я дадат на всеки народ и племе на собствения му език. За проповядването на последната ангелска вест светът е снабден със Св. Писание, което говори за унищожението на греха и началото на един нов, по-добър живот, започващ с пришествието на Господ Исус Христос. “И видях друг ангел, че летеше посред небето, като имаше вечното благовестие, което да прогласява на обитаващите по земята, и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване. И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се кланя на звяра и на неговия образ, и приема белег на челото си или на ръката си, той ще пие и от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчене ще се издига до вечни векове; и ония, които се кланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни ден, ни нощ, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.” (Откр.14:6-12)  “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.” (Мат.24:14)


Тагове:   Библия,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 578390
Постинги: 225
Коментари: 496
Гласове: 814
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031