След като човек установи, че не е възможно всичко в този свят да се е зародило случайно, а че трябва да е резултат от творческото действие на една могъща сила, съвсем естествено в него се поражда желанието да разбере нещо повече за нея. Какъв е този Бог, Който е създал Вселената и какво иска Той от мен? Каква е Божията воля за мен и за живота ми е един от фундаменталните въпроси за вярващия човек.
Разпознаването на специфичната Божия воля за живота ни (ръководството Му за съвсем конкретни и лични решения, които трябва да вземем) не е темата на тази статия. Но така или иначе много хора имат проблем с този въпрос. Много вярващи си отиват от този свят без ясната идея, какво е искал Господ от тях, което естествено ги води до съмнение, че са изпълнили Божията воля в живота си.
Дали обаче получаване на просветление от Всевишния за някакъв конкретен път е единственият начин за разбиране на волята Му за живота ни? Няма ли някакво откровение, което да е валидно за всеки и да може да бъде разбрано от всеки, независимо дали е получил специално ръководство или не? Всъщност да, Божественото откровение на волята Му наистина има такъв аспект, така че без колебание да можем да твърдим, че това е Божията воля за всеки човек, който живее на тази планета. Това е Неговият закон. Както разбрахме от статията Променим ли е моралният закон на Бога?, най-ясно и точно Божията воля към всеки един човек е изразена в Неговия морален закон – Десетте заповеди: “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми” (Пс. 40:8).
Според псалмиста, Божият закон е равнозначен на Неговата воля за живота му. Само по себе си това обяснение достатъчно ясно посочва, къде трябва да търсим разкритата Божия воля за живота ни. Това не е самовглъбяването, медитацията или уморителните ритуали. Ако искаме да разберем, какво Господ очаква от нас, трябва да изследваме Десетте заповеди. Дори и да не знаем нищо друго относно Божията воля за нас, дори и да нямаме никакво специално просветление, Десетте заповеди са достатъчно откровение за живота ни и за това, което Господ очаква от нас.
Нека да се опитаме да разберем, как точно моралният закон на Бога разкрива волята Му на творенията. Божият закон винаги ли е бил във вид на Десет заповеди, както го познаваме?

1. Естество на Божия закон.
Ако искаме да разберем, как Божият закон разкрива волята на Бога, трябва да започнем с въпроса: Какво всъщност представлява Божия закон? Що за естество има закона, който творенията трябва да спазват поради позицията си на сътворени същества? Нека да се обърнем за отговор към най-големия авторитет – Исус Христос. Щом като Исус казва нещо, би трябвало ние като християни да му обърнем внимание. Самият Исус обяснява същността на Божия закон така: “‘Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум’. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: ‘Да възлюбиш ближния си, както себе си’. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците” (Матей 22:37-40).
Значи според Исус Божията воля към сътворените от Него същества, Неговият закон към тях може да се резюмира в две изисквания: Обичай Бога и обичай ближния си! Два силни, позитивни принципа, които трябва да са ръководно начало за всяко същество излязло от Божията ръка. Значи Божият закон е закон на любовта!
Не можем да бъдем изненадани от подобно обяснение, защото, както разбрахме от статията Променим ли е моралният закон на Бога?, Божият закон е израз на Божието естество и характер. А Свещеното писание представя Бога като Бог на любовта: “Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов” (1 Йоан 4:8).
Щом като Бог е любов, значи и законът Му трябва да е стъпил на принципа на любовта. Господ не изисква от творенията Си нещо, което самият Той не е. Така че не може да има по-адекватно описание на Божия закон от това, че Всевишният очаква от творенията Си да проявяват любов и да я изразяват първо към Него (регулиране на отношенията по вертикала) и след това – към другите творения (регулиране на отношенията по хоризонтала). Божията воля към нас е да обичаме! Божията воля за нашия живот, за живота на всеки човек е да проявява любов!
Като че ли всичко е повече от ясно. Или може би не е?

2. Необходимост от изясняване.
Според псалмиста фактът, че е създаден от Бога, е достатъчно основание да поиска да спазва закона Му. Но той среща един проблем: “Твоите ръце ме направиха и утвърдиха. Вразуми ме, за да науча Твоите заповеди” (Пс. 119:73).
Псалмистът знае прекрасно, че Божият закон изразява волята на Всевишния за живота му и че регулира отношенията му със Създателя. Но пишейки от позицията на грешно същество той осъзнава, че трябва да бъде научен да спазва този закон, иначе сам няма да може да се справи. Той знае, че като творение на Бога трябва да спазва закона Му, но среща трудност с това, как да го прави. Така да се каже, грешникът има проблем с това да спазва Божия закон, дори и да е убеден, че трябва. Това пък от друга страна означава, че за едно непаднало в грях същество не би трябвало да представлява трудност да разбира и изпълнява този закон, защото “законът е духовен” (Римл. 7:14) и не може да бъде проблем за едно духовно (непаднало) същество. От този стих става ясно, че що се отнася до падналите в грях хора, те имат нужда да бъдат научени на Божията воля.
Добре, но какво толкова е особеното в Божия закон, че едно грешно същество да има нужда да бъде учено, как да го спазва? Толкова ли е труден за проумяване?
Както вече казахме, Божият закон представлява два позитивни принципа: Обичай Бога и обичай ближния си! На пръв поглед нищо трудно за схващане. Проблемът е, че там, където се появи аномалията на греха, той хвърля сянка върху разбирането на Бога, характера и волята Му. Например какво би разбрал един грешен човек, ако му се каже, че Божията воля към него е да обича Бога и да обича ближните си? С тези покварени от греха наши преценки и схващания за любовта, някой би могъл в опита си да изрази любовта си към Бога да убие другомислещия. Не казва ли и Исус подобно нещо (Йоан 16:2)? Или пък опитвайки се да покаже любов към хората, един грешен човек може например да излъже с благородна лъжа, защото смята, че така ще предпази някого от нещо лошо. А нали му е заповядано да обича? Или пък може да открадне, за да нахрани гладните, защото така ще покаже любовта си. Някой мъж може също да утеши в прегръдките си разочарована от съпруга си жена, защото нали трябва да обича.
Смятам, че всички сме съгласни, че подобна интерпретация на Божествения закон на любовта е напълно възможна. Просто помраченият от греха ум не е в състояние сам да прецени, как да изрази любовта си към Бога и към ближния си. Точно заради това е необходимо Божията воля да бъде направена по-ясна. За тази цел Бог е избрал да раздроби закона Си в по-ясни и конкретни постановления, които да имат такава форма, че да бъдат лесно разбрани от всеки. Така размишлявайки върху тези постановления едно разумно същество всъщност размишлява върху вечния Божий закон на любовта. С други думи, наличието на греха изисква Божият закон на любовта (Неговата воля към творенията) да бъде представен в конкретни постановления, които да бъдат разбираеми за всички.
Най-ярък пример за това, как съществуването на греха изисква законът да промени формата си и да стане по-подробен, е заповедта към Адам и Ева в непадналото им състояние в рая: “И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:16, 17).
Адам и Ева са същества създадени по Божия образ и го отразяват перфектно. И все пак, за да могат да изпълнят принципа изискващ любов към Бога, се нуждаят от една много конкретна и ясна заповед, на която да бъдат послушни. Защо? Защото грехът вече е съществувал и те е трябвало да направят своя избор – дали ще останат на страната на Бога в съвършено послушание или ще изберат греха и бунта срещу Създателя. А за това е необходимо да има нещо конкретно, около което те да могат да проявят своя избор. Ето как принципът на любов към Бога е трябвало да бъде въплътен в една конкретна заповед, изявление в императивна форма, за да могат чрез послушанието си на нея Адам и Ева да изразят ясно и недвусмислено любовта и верността си към Бога. И тук говорим за непаднали в грях творения.
А как стои въпросът с падналите в грях хора, чиито ум е вече толкова объркан от непослушанието? Очевидно те се нуждаят от още по-голямо раздробяване на закона, за да стане той достатъчно ясен дори и на тях.

3. Десетте заповеди.
След съгрешаването си хората са загубили представата, как точно да изразяват любовта си към Бога и към ближния. Точно затова Господ е дошъл на помощ и след грехопадението е въплътил вечните Си принципи на любов в десет ясни, точни и кратки постановления, които могат да бъдат разбрани от всеки. Понеже един грешник вече не знае, в какво се изразява любовта към Бога, самият Бог е раздробил този принцип на четири заповеди: “Да нямаш други богове освен Мен”, “Не си прави кумир”, “Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог”, “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа” (Изх. 20:2-11).
Сега вече грешният човек не е оставен на произвола на собствените си идеи, как да обича Бога и да Му служи, а му е посочено ясно и разбираемо, в какво се изразява това. По същия начин му е дефинирано, как да изразява любовта си към ближния. Този принцип пък е раздробен на шест заповеди: “Почитай баща си и майка си”, “Не убивай”, “Не прелюбодействай”, “Не кради”, “Не свидетелствай лъжливо против ближния си”, “Не пожелавай” (Изх. 20:12-17).
Така и дългът да се обича ближния е ясно посочен и човекът не е оставен в неведение.
Целта на Десетте заповеди (гр. “декалог” – “десетословие”) е да направят Божият закон на любовта разбираем за всички. Така че това, че в голямата си част те представляват забрани, не трябва да ни кара да мислим, че те не засягат закона на любовта. Всъщност още в началните книги на Библията е направена връзката между любовта на Бога и Десетте заповеди: “Господ дойде от Синай… с десетки хиляди светии. От десницата Му излезе огнен закон за тях. Да, възлюби племената. Всичките Му светии са под ръката Ти и седяха при нозете Ти, за да приемат думите Ти” (Втор. 33:2, 3).
Господ възлюбил хората. Когато Израил стоял в подножието на планината Синай, за да научи волята Му, Господ им дал “огнен закон” – показал им, какво точно означава да обичаш.
И така, защо е необходимо това раздробяване на Божия закон на десет ясни заповеди? Защото грехът пречи на човешките преценки и това изисква Божията воля да бъде направена по-достъпна. Десетте заповеди представляват Божия закон за всички човешки същества след грехопадението. Той е вече ясен и за никого няма извинение, че не знае, какво Господ очаква от него.
Заповедите “Обичай Бога” и “Обичай ближния си” от една страна и Десетте заповеди от друга са двете страни на една и съща монета – едно и също нещо представено по различен начин – Божият вечен морален закон. Така че ако някой има проблем с някоя от Десетте заповеди, нейната валидност или начинът й на изпълнение, всъщност има проблем с вечните принципи на любов към Бога и ближния и изпада в противоречие с фундаменталния закон, чрез който Господ управлява Вселената. А това е сериозен проблем, нали?
Именно във връзка с непроменимостта на Десетте заповеди Исус Христос казва: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” (Матей 5:17, 18).
Евреите имали предание, което гласяло, че дори всички хора на света да се опитат да изменят и най-малката буква от закона, те няма да успеят. “Да направят такова нещо – казвали те, – значи да си навлекат толкова голямо осъждане, че светът да загине.” Исус използвал този популярен еврейски израз потвърждаващ непроменимостта на закона. И затова казал: “Нищо от закона няма да премине”. На гръцки това е силно отрицание. Не е възможна промяна на закона, така както не е възможна и промяна на Божия характер, който не се променя (Мал. 3:6). Принципите на моралния закон са вечни, както и Бог е вечен. Наистина, не е възможна промяна на Божия вечен закон.
Исус още твърди, че “нито една йота, нито една точка от закона няма да премине”. “Йод” (в нашия превод “йота”) е най-малката еврейска буква. Тя също означава и “десет”, защото много от еврейските букви имат и числени изрази, както латинските, с които сме свикнали. За евреите числото “десет” е число на минимум (може би защото се изразявало с най-малката буква на азбуката им). Така че тук Исус индиректно говори за Десетте заповеди. Те са минимумът, който Бог изисква от човеците. Това е най-малкото, което дължим на Създателя и което няма, как да се промени. И в същото време е ясно и разбираемо за всеки човек, така че вече никой не може да каже, че не знае, какво Господ иска от него.
Можем да резюмираме въпросът за Божия закон така: Преди появата на греха и грехопадението Божият закон е представлявал два принципа на любов: Обичай Бога! и Обичай ближния си! След грехопадението на човека същият този закон се изразява в Десетте заповеди дадени от Бога на планината Синай.

4. Божият закон в Новия завет.
Когато говорим за Десетте заповеди, не трябва ли да мислим за тях като за нещо отминало, от Стария завет, което вече не е валидно за новозаветните вярващи, както толкова често чуваме да се твърди? Не говори ли Исус в Новия завет само за една нова заповед – заповедта на любовта?
Исус Христос е най-големият авторитет за един християнин и Неговото обяснение на въпроса за Божия закон е повече от важно за нас. Дори според пророчеството Той е имал специална мисия по отношение на закона: “Господ му стана благомисленик заради правдата си. Ще увеличи закона и ще го направи почтен” (Исая 42:21 – ЦП).
От Месията се очаквало, че ще даде най-доброто и ясно тълкувание на закона. Поради това Исус не веднъж разглеждал закона в проповедите Си. Но Той не казвал неща противоречащи на дотогава познатото, а градил поученията Си върху закона на старозаветни текстове. Например, когато изяснявал същността на закона (Матей 22:37-40), Той всъщност цитирал два старозаветни текста: “Слушай, Израилю, Йеова нашият Бог е един Господ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила” (Втор. 6:4, 5).
“Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти, но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ” (Лев. 19:18).
Исус Христос се противопоставял на прекалено тесните приложения на закона правени от страна на равините (виж Матей 5:21-48) или на човешките заповеди и предания (виж Матей 15:1-9). Но когато искал да обясни закона на слушателите Си, Той посочвал старозаветни текстове и давал точното им значение. Исус наистина “увеличил” закона разкривайки неговата същност. Той не премахнал старозаветните поучения на закона, нито съществуващи заповеди, а просто ги направил по-ясни. Така че вече в Новия завет имаме едно по-дълбоко разбиране на Божият закон, което ще рече, че Божията воля е станала още по-ясна. Всичко това се дължи на личността на Исус Христос. Самият Исус изпълнил закона като показал ясно, на какви принципи стои той и в какво се изразява истинското му съблюдаване.
Но това, че Исус направил закона по-ясен, не означава, че хората живеещи след Него са станали по-малко грешни. Това, че знаем, че Божият закон се гради на принципите на любовта, не означава, че вече имаме капацитета сами да преценяваме, как да я проявяваме и че можем да си позволим да пренебрегваме конкретизирането на закона в Десетте заповеди. Напротив! Ние все още се нуждаем от тях, за да ни показват, кой е правилният начин да изразяваме любовта си и да ни предпазват от изкривените ни лични преценки.
Точно така разбирали въпроса за закона и апостолите. Павел бил убеден, че Десетте заповеди не са нещо отминало и невалидно за него, а че изпълняват закона на любовта: “Понеже заповедите: ‘Не прелюбодействай’, ‘Не убивай’, ‘Не кради’, ‘Не пожелавай’ и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: ‘Да обичаш ближния си както себе си’. Любовта не върши зло на ближния, следователно любовта изпълнява закона” (Римл. 13:9, 10).
Според апостол Яков нарушаването на някоя от Десетте заповеди означава нарушаване на царския закон, законът на свободата, по който всички ще бъдем съдени: “Обаче ако изпълнявате царския закон според писанието: ‘Да обичаш ближния си като себе си’, добре правите. Но ако гледате на лице, грях правите и от закона се осъждате като престъпници. Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл: ‘Не прелюбодействай’, рекъл е и ‘Не убивай’, тъй че ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона. Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата” (Яков 2:8-12).
Нищо чудно, че апостол Павел тълкувал конкретни заповеди от Декалога: “Деца, покорявайте се на родителите си в Господа. ‘Почитай баща си и майка си’ (което е първата заповед с обещание), ‘за да ти бъде добре и да живееш много години на земята’” (Ефес. 6:1-3).
Нали разбирате, ако за Павел Десетте заповеди не били вече валидни, той нямало да си прави труда да ги цитира и тълкува. Но той го прави. Точно както и Исус го е правил: “…Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите. Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: ‘Не убивай’, ‘Не прелюбодействай’, ‘Не кради’, ‘Не лъжесвидетелствай’, ‘Почитай баща си и майка си’ и ‘Обичай ближния си както себе си’” (Матей 19:17-19).
Така че живеейки в Новия завет не трябва да мислим за Десетте заповеди като за нещо остаряло и отхърлено, а като за Божията воля направена дори още по-достъпна за хората чрез живота и служенето на Исус Христос.
И така, какво Господ очаква от човека? Каква е волята Му за всяко човешко същество по земята? “Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека” (Екл. 12:13).
След като имаме такава голяма яснота относно волята на Бога към нас, остава ли място за оправдание, ако не я изпълняваме?

Божията воля към хората е изразена в закона Му на любов, който е задължителен за всеки човек. Десетте заповеди правят този закон по-ясен и разбираем за всеки. Исус и апостолите потвърдили валидността на всичките Десет заповеди в Новия завет.

Прочетете и статията Морален и церемониален закон, където разглеждаме разликите между тези два закона и установяваме, защо единият е все още валиден за новозаветните вярващи, а другият вече не е.

Изт.: http://nikidimov.com