През всич­ки вре­ме­на хо­ра­та са се стре­ми­ли да нап­ра­вят по­но­си­ма ми­съл­та за смър­т­та, ка­то са я ома­ло­ва­жа­ва­ли или ка­то са от­ри­ча­ли нейна­та ре­ал­ност. Чрез ре­ли­гия, фи­ло­со­фия и ме­ди­ци­на, уси­ли­ята са би­ли на­соч­ва­ни към та­зи цел. Проб­ле­мът за при­ро­да­та и съд­ба­та на чо­ве­ка мо­же да бъ­де ре­шен по мно­го на­чи­ни, но ня­ма ни­как­ви до­ка­за­тел­с­т­ва и га­ран­ции за вер­нос­т­та на по­доб­ни ре­ше­ния.
Де­карт (1596-1650) смя­тал, че от­го­во­рът на то­зи въп­рос не за­ви­си да­же и от фи­ло­со­фи­ята. "Пос­лед­на­та ду­ма - каз­ва той- за­ви­си от ре­ли­ги­оз­на­та вя­ра, от от­к­ро­ве­ни­ето, а не от ра­зу­ма!"
За­що съ­щес­т­ву­ва смър­т­та? Чес­то се пред­ла­га ед­но три­ви­ал­но обяс­не­ние: Смър­т­та е ес­тес­т­вен при­ро­ден за­кон; всич­ко, ко­ето се е ро­ди­ло тряб­ва да ум­ре. Та­ка из­г­леж­дат не­ща­та в на­шия свят, но ис­ти­на­та мо­же да ни ка­же са­мо Ав­то­рът на жи­во­та. Ние не поз­на­ва­ме доб­ре и същ­нос­т­та на жи­во­та, а жи­во­тът и смър­т­та са ан­ти­по­ди. Ако смър­т­та би би­ла ес­тес­твен за­вър­шек на жи­во­та, ес­тес­т­вен при­ро­ден про­цес, труд­но бих­ме обяс­ни­ли от­в­ра­ще­ни­ето, ужа­са от смър­т­та, не­же­ла­ни­ето ни да ум­рем. Ние ня­ма­ме ни­как­ва ап­ри­ор­на пред­с­та­ва за смър­т­та. Мон­тен (1533 - 1592) е прав ка­то каз­ва, че за нас смър­т­та е са­мо ня­как­ва идея, за­що­то ни­кой от нас не я е пре­жи­вял.
3ато­ва ис­ти­на­та за смър­т­та и със­то­яни­ето на мър­тви­те мо­жем да на­учим са­мо по ира­ци­она­лен път, т.е. по пъ­тя на Бо­жи­ето от­к­ро­ве­ние.
Об­ръ­щай­ки се от­но­во към Биб­ли­ята, ка­то единс­твен кри­те­рий, ние ще по­тър­сим от­го­вор на то­зи съд­бо­но­сен за все­ки чо­век въп­рос. Всич­ки зна­ем, че ще ум­рем, смър­т­та от­не­ма на­ши­те близ­ки, за­то­ва тряб­ва да зна­ем що е смър­т­та.
От­нос­но при­чи­на­та за смър­т­та на все­ки чо­век, Св.Пи­са­ние дек­ла­ри­ра нед­вус­мис­ле­но: „За тoвa, как­то чрез един чо­век гре­хът вле­зе в cвeтa и чрез гре­ха смър­т­та и пo то­зи на­чин смър­т­та ми­на във всич­ки чо­ве­ци, за­що­то всич­ки съг­ре­ши­ха." Римл. 5:12  „За­що­то зап­ла­та­та на гре­ха е смърт, а Бо­жи­ят дар е ве­чен жи­вот в Хрис­тос Исус..." Римл.6:23
Смър­т­та е пос­ле­ди­ца от на­шия от­каз да жи­ве­ем съ­об­раз­но пла­на на Тво­ре­ца. Гре­хът е кой­то ни със­та­ря­ва, из­раж­да и уби­ва. В Сво­ята лю­бов Бог съз­да­де чо­ве­ка, обе­ща­вай­ки му веч­но съ­щес­т­ву­ва­не, ако съб­лю­да­ва за­по­ве­ди­те Му. Смър­т­та не е по Бо­жи­ята во­ля, тя е по ви­на на чо­ве­ка. За да схва­нем по-доб­ре биб­лейс­ка­та док­т­ри­на по то­зи кар­ди­на­лен въп­рос, ще за­поч­нем с жи­во­та.к

Как е съз­да­ден чо­ве­кът? Как е за­съ­щес­т­ву­вал той? Тук на­ши­ят ос­но­вен текст е Бит. 2:7: „И Гос­под Бог съз­да­де чо­ве­ка от пръст от зе­мя­та и вдъх­на в ноз­д­ри­те му жиз­не­но ди­ха­ние и чо­ве­кът ста­на жи­ва ду­ша."
Све­ще­но­то Пи­са­ние ни учи, че чо­ве­кът е съз­да­ден от два ком­по­нен­та (със­тав­ки): зем­на пръст и жиз­не­но ди­ха­ние. Бог е съз­дал тя­ло­то от зем­на ма­те­рия, и ка­то из­точ­ник на жи­во­та е вдъх­нал жи­вот в мър­т­ва­та ма­те­рия, ожи­вот­во­рил е без­жиз­не­но­то тя­ло. Ня­ма ни­що стран­но и на­ив­но в то­ва ос­нов­но твър­де­ние на Пи­са­ни­ето, за­що­то и съв­ре­мен­на­та би­оло­гия счи­та, че жи­во­тът тряб­ва да е про­из­ля­зъл от еле­мен­ти­те на не­ор­га­нич­на­та ма­те­рия. Но раз­ли­ка­та меж­ду две­те кон­цеп­ции е та­зи, че до­ка­то ево­лю­ци­он­на­та фи­ло­со­фия счи­та, че не­ор­га­нич­но­то ве­щес­т­во се е пре­вър­на­ло в ор­га­нич­но от са­мо се­бе си, без на­ме­са­та на вън­шен, ра­зу­мен фак­тор, то биб­лейс­ко­то уче­ние ни каз­ва, че то­ва е нап­ра­вил един ве­лик Тво­рец. Стру­ва ми се, че за пър­во­то се изис­к­ва по­ве­че вя­ра от­кол­ко­то за вто­ро­то, за­що­то и две­те са не­до­ка­зу­еми по стро­го на­учен път. Да, по от­но­ше­ние на про­из­хо­да на жи­во­та ево­лю­ци­онис­ти­те тряб­ва да бъ­дат по-вяр­ва­щи от хри­сти­яни­те!
А то­ва, че сме пръс­т­ни съз­да­ния е съв­сем оче­ви­дно, за­що­то ние из­г­раж­да­ме ор­га­низ­ма си из­к­лю­чи­тел­но от хра­на­та, ко­ято ид­ва от зем­на­та поч­ва.
Но да се вър­нем към на­шия ос­но­вен текст. Той ни каз­ва, че от ком­би­на­ци­ята на зем­на ма­те­рия и жиз­не­но ди­ха­ние се е по­лу­чи­ла "жи­ва ду­ша". Под "жи­ва ду­ша", оче­вид­но, Биб­ли­ята раз­би­ра "жи­во съ­щес­т­во", т.е. ця­лос­т­на­та за­вър­ше­на чо­веш­ка лич­ност, жи­ви­ят чо­век. И в обик­но­ве­ния език та­ко­ва раз­би­ра­не на ду­ма­та "ду­ша" е по­лу­чи­ло граж­дан­с­т­ве­ност. Ние каз­ва­ме: "Бях­ме 20 ду­ши или 50 ду­ши" и т.н., и с то­ва ис­ка­ме да ка­жем, че са при­със­т­ва­ли 20 или 50 жи­ви чо­ве­ка, тол­ко­ва чо­веш­ки съ­щес­т­ва.
3абе­ле­же­те кон­с­т­рук­ци­ята на то­зи стих. Чо­ве­кът не е по­лу­чил ду­ша, а е ста­нал ду­ша. Ду­ша­та не е ня­как­ва не­ма­те­ри­ал­на суб­с­тан­ция, от­дел­но от чо­ве­ка и зат­во­ре­на в тя­ло­то, а ця­лос­т­на­та лич­ност на чо­ве­ка.
Мно­го важ­но е да се раз­бе­ре тук, че жи­во­тът е из­г­рял ед­ва при сли­ва­не­то на те­зи два еле­мен­та - тя­ло­то и жиз­не­но­то ди­ха­ние. Без тя­ло ня­ма жи­вот, без жиз­не­но ди­ха­ние съ­що ня­ма жи­вот. Осо­бе­нос­ти­те на жи­во­та се про­явя­ват са­мо при съ­еди­ня­ва­не­то на две­те със­тав­ки. Изоб­що, биб­лейс­ко­то уче­ние за при­ро­да­та на чо­ве­ка, е те­лес­нос­т­та. Съг­лас­но Бо­жи­ето Сло­во ня­ма чо­веш­ко съ­щес­т­ву­ва­ние, чо­веш­ка дейс­т­ви­тел­ност, ко­ито да не са те­лес­ни. А що се от­на­ся за жиз­не­но­то ди­ха­ние, с ко­ето Бог ожи­вот­во­рил мър­т­ва­та ма­те­рия, тряб­ва да ка­жем, че то­ва е енер­ги­ята на жи­во­та, про­из­ти­ча­ща от Бо­га. В Св. Пи­са­ние "жиз­не­но­то ди­ха­ни­е­"­или "ду­хът", как­то чес­то се сре­ща, е имен­но то­зи бо­жес­т­вен, ожи­вот­во­ря­ващ прин­цип.
Се­га тряб­ва да раз­г­ле­да­ме един из­к­лю­чи­тел­но ва­жен въп­рос, ед­на ве­ков­на заб­лу­да.
Смър­тен ли е чо­век или без­с­мър­тен? Без­с­мър­т­на ли е чо­веш­ка­та ду­ша?
Пос­та­вя­ме то­зи въп­рос, за­що­то съ­щес­т­ву­ва та­къв въз­г­лед: тя­ло­то уми­ра, но ду­ша­та не мо­же да ум­ре, тя е без­с­мър­т­на. От ана­ли­за на Би­тие 2:7 ние ви­дях­ме, че ду­ша­та не е не­що от­дел­но от тя­ло­то, а са­мо­то чо­веш­ко съ­щес­т­во, и изоб­що е не­мис­ли­ма иде­ята за без­с­мър­т­на­та ду­ша. Не­ка изяс­ним об­с­той­но то­зи въп­рос.
Ду­ма­та "без­с­мър­тие" не се сре­ща ни­то един път в Ста­рия 3авет. В своя фи­ло­соф­с­ки реч­ник Вол­тер из­не­на­дан кон­с­та­ти­ра, че "в за­ко­ни­те на Бо­жия на­род не е ка­за­но ни­то ду­ма за без­с­мър­ти­ето на ду­ша­та!" Дейс­т­ви­тел­но без­с­мър­ти­ето на ду­ша­та е тол­ко­ва чуж­до за ев­рейс­ко­то мис­ле­не, че не се сре­ща ни­то вед­нъж в Ста­рия За­вет.
В Но­вия 3авет са­мо Па­вел си слу­жи с тер­ми­на "ат­ха­на­зия" (гръц­ки), ко­ето зна­чи "без­с­мър­тие" и го при­ла­га са­мо за Бо­га - 1 Тим. 6:15,16: „...Госnод на гос­по­да­ри­те, Koŭтo Сам при­те­жа­ва без­с­мър­тие, оби­та­вай­ки в неп­рис­тъп­на свет­ли­на..."
Са­мо Бог е без­с­мър­тен. Без­с­мър­ти­ето е вът­реш­но при­съ­що (има­нент­но) ка­чес­т­во са­мо на Бо­жес­т­во­то. Ни­кое сът­во­ре­но съ­щес­т­во не при­те­жа­ва без­с­мър­тие ка­то вът­реш­но при­съ­що ка­чес­т­во (ат­ри­бут). Чо­ве­кът бе съз­да­ден ус­лов­но без­с­мър­тен, при ус­ло­вие на пос­лу­ша­ние. Бог ка­те­го­рич­но за­яви в Едем - Битие 2:16,17: „Гос­под Бог за­по­вя­да на чо­ве­ка: Oт вся­ко дър­во в гра­динaтa сво­бод­но да ядеш, но от дър­во­то за поз­на­ва­не дoбpoтo и зло­то да не ядеш от не­го; за­що­то в де­ня ко­га­то ядеш от не­го, неп­ре­мен­но ще ум­реш."
Бог не ка­за, че тя­ло­то ще ум­ре, а ду­ша­та ня­ма да ум­ре, а го­во­ри за пъл­но и аб­со­лют­но прек­ра­тя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­ни­ето. И та­ка, Биб­ли­ята пос­та­но­вя­ва, че по при­ро­да чо­ве­кът е смър­тен и ка­те­го­рич­но от­ри­ча иде­ята за без­с­мър­ти­ето на ду­ша­та - Езек. 18:4: „Ето, всич­ки ду­ши са Мои, как­то ду­ша­та на ба­ща­та, та­ка и ду­ша­та на си­на е Моя; ду­ша­та, ко­ято е съг­ре­ши­ла тя ще ум­ре."
Ис­то­ри­чес­ки, то­ва уче­ние е въз­п­ри­ето и въ­ве­де­но в хрис­ти­ян­с­т­во­то чрез ран­ни­те хрис­ти­ян­с­ки от­ци Ори­ген и Кли­мент Алек­сан­д­рийс­ки от древ­ног­ръц­кия фи­ло­соф Пла­тон (427-347 пр. н.е.Хр), кой­то учел, че съ­щес­т­ву­ват два свя­та: свят на иде­ите и вто­ри­чен ма­те­ри­ален свят. Той счи­тал, че ко­га­то се раж­да чо­век, ед­на ду­ша от све­та на иде­ите се все­ля­ва в тя­ло­то му. Кол­ко­то и па­ра­док­сал­но да ни из­г­леж­да, ця­ло­то съв­ре­мен­но офи­ци­ал­но хрис­ти­ян­с­т­во с мал­ки из­к­лю­че­ния има пла­то­ни­чес­ка на­со­че­ност.
Да раз­г­ле­да­ме се­га два при­ме­ра, в ко­ито мо­жем да наб­лю­да­ва­ме Бо­жи­ята твор­чес­ка си­ла в дейс­т­вие – Езек. 37:1-10: „Гос­под­на­та ръ­ка бе­ше вър­ху мен и ме из­ве­де чрез Гос­под­ния Дух и ме пос­та­ви сред по­ле, ко­ето бе­ше nъл­но с кос­ти... Той ми ка­за: Си­не чо­веш­ки, мо­гат ли да ожи­ве­ят те­зи кос­ти? Аз от­го­во­рих: Гос­по­ди Йе­ова, Ти зна­еш. Пак ми ка­за: Про­ро­ку­вай над те­зи кос­ти... И та­ка, про­ро­ку­вах, как­то ми бе­ше за­по­вя­да­но... и ето трус и кос­ти­те се съ­би­ра­ха кост с кос­т­та си. А ка­то пог­лед­нах, ви­дях, че жи­ли и плът из­рас­на­ха по тях и ко­жа ги пок­ри от­го­ре; дух оба­че ня­ма­ше в тях. То­га­ва ми ка­за: Про­ро­ку­вай за ду­ха... И та­ка про­ро­ку­вах, как­то ми за­по­вя­да и ду­хът вле­зе в тях и тe ожи­вя­ха; и се из­п­ра­ви­ха нa кра­ка­та си, ед­на твър­де го­ля­ма войс­ка."
Ма­кар, че сми­съ­лът на то­ва ви­де­ние е фи­гу­ра­ти­вен и пред­с­тав­ля­ва про­ро­чес­т­во за въз­с­та­но­вя­ва­не на по­ро­бе­ния из­ра­илев на­род, все пак се виж­дат ме­то­ди­те на Бо­жи­ята дейност. Най-нап­ред от су­хи­те кос­ти Бог съз­да­ва те­ла­та, а след то­ва вдъх­ва жи­вот в тях. И тук се пра­ви яс­но раз­г­ра­ни­че­ние на тя­ло и дух (жиз­не­но ди­ха­ни­е).

До­ка­то то­ва е сим­во­лич­но ви­де­ние, то в Мат 27:50-53 е док­лад­ва­но ед­но дейс­т­ви­тел­но ве­ли­чес­т­ве­но въз­к­ре­се­ние: „А Исус, ка­то из­ви­ка пак със си­лен глас, из­дъх­на. И eтo, за­ве­са­та на хра­ма се раз­д­ра на две от­го­ре до до­лу, зе­мя­та се раз­т­ре­се, ска­ли­те се раз­пу­ка­ха, гро­бо­ве­те се раз­т­во­ри­ха и мно­го те­ла на по­чи­на­ли све­тии въз­с­та­на­ха, ко­ито ка­то из­ля­зо­ха от гро­бо­ве­те след Не­го­во­то въз­к­ре­се­ние, вля­зо­ха в све­тия град и се яви­ха на мно­зи­на.”
Исус из­дъх­на на кръс­та в пе­тък сле­до­бед. В то­зи мо­мент се от­ва­рят гро­бо­ве на по­чи­на­ли пра­вед­ни­ци, но в ст. 53 се из­тък­ва, че те са из­лез­ли от гро­бо­ве­те, т.е. би­ли вър­на­ти в жи­вот ед­ва в не­де­ля сут­рин­та, въз ос­но­ва на Хрис­то­во­то въз­к­ре­се­ни­е­.То­га­ва един­с­т­ве­ни­ят ло­ги­чен из­вод е, че, съг­лас­но ст. 52, в ин­тер­ва­ла от пе­тък сле­до­бяд до не­де­ля сут­рин­та Бо­жи­ята твор­чес­ка си­ла е съз­да­ла те­ла­та, пръс­т­та би­ла офор­ме­на в плът, но те­зи без­жиз­не­ни те­ла би­ли ожи­вот­во­ре­ни ед­ва в не­де­ля сут­рин­та.
Се­га ве­че сме под­гот­ве­ни за най-важ­ния въп­рос: Как­во ста­ва с чо­ве­ка при смър­т­та?

В КАК­ВО СЪ­С­ТО­ЯНИЕ СА МЪ­Р­Т­ВИ­ТЕ?
Въз ос­но­ва на ця­ло­то про­уч­ва­не до­тук, ло­гич­но е да до­пус­нем, че ако жи­во­тът се по­явя­ва при съ­еди­ня­ва­не на тя­ло­то с жиз­не­но­то ди­ха­ние, то при смър­т­та тряб­ва да очак­ва­ме ед­но раз­де­ля­не на те­зи два ком­по­нен­та. Точ­но та­ка ни каз­ва и Бо­жи­ето Сло­во - Екл. 12:7: „И се вър­не пръс­т­та в зе­мя­та как­то е би­ла, и ду­хът се вър­не при Бо­га, Koйто го е дал."
Ня­кой мо­же да бъ­де оза­да­чен от из­ра­за "и ду­хът се вър­не при Бо­га". Но ня­ма ни­що стран­но тук. Ду­хът е жиз­не­на­та енер­гия, ко­ято ид­ва от Бо­га и се връ­ща при Не­го при смър­т­та. Но да­ли то­зи "дух" има ин­ди­ви­ду­ален ха­рак­тер, да­ли е ли­чен и в то­ва със­тоя­ние да се за­паз­ва при Бо­га? Да­ли то­ва е ду­хът на кон­к­рет­на лич­ност? Да­ли то­зи дух про­дъл­жа­ва ня­как­во съз­на­тел­но съ­щес­т­ву­ва­не след смър­т­та на чо­ве­ка?
Ето от­го­во­рът - „За­що­то жи­ви­те по­не зна­ят, че ще ум­рат, а мърт­ви­те не зна­ят ни­що, ни­то ве­че при­до­би­ват... Съ­що и лю­бов­та им, и ом­ра­за­та им, и за­вис­т­та им са ве­че из­гу­бе­ни... Всич­ко, ко­ето на­ме­ри ръ­ка­та ти да пра­ви спо­ред си­ла­та ти, нап­ра­ви го; за­що­то ня­ма нuто ра­бо­та, ни­то за­ми­съл, ни­то зна­ние, ни­то мъд­рост в гро­ба, къ­де­то оти­ваш." Екл. 9:5,6,10
„Си­но­ве­те му дос­ти­гат до по­чи­та­ние, а той не знае; и са сва­ле­ни, а той не за­бе­ляз­ва то­ва за тях." Йов 14:21
„Из­ле­зе ли ду­хът му, той се връ­ща в зе­мя­та си; в съ­щия то­зи ден за­ги­ват на­ме­ре­ни­ята му." Пс. 146:4
В те­зи и дру­ги тек­с­то­ве се опис­ва със­то­яни­ето на мър­т­ви­те.
Пър­во - те не зна­ят ни­що, в смър­т­та ня­ма съз­на­ние, те са в пъл­на не­из­вес­т­ност за оно­ва, ко­ето ста­ва с близ­ки­те.
Вто­ро- в смър­т­та ня­ма ни­как­ви чув­с­т­ва, ня­ма лю­бов, ни­то ом­ра­за, ня­ма емо­ци­онал­ни пре­жи­вя­ва­ния.
Тре­то - ня­ма во­ле­ви им­пулс, ня­ма ни­как­ва дей­ност.
И та­ка, съг­лас­но Св. Пи­са­ние, смър­т­та е пъл­но и аб­со­лют­но прек­ра­тя­ва­не на жи­во­та във всич­ки­те му фор­ми: ду­хов­ни, пси­хи­чес­ки и фи­зи­чес­ки. Из­чез­ва лич­нос­т­та. Биб­ли­ята се при­съ­еди­ня­ва към здра­вия ра­зум, кой­то ин­с­тин­к­тив­но раз­би­ра, че съ­щес­т­ву­ва тяс­но род­с­т­во меж­ду смър­т­та и не­би­ти­ето. При смър­т­та си чо­век из­па­да в пъл­но не­би­тие, той не съ­щес­т­ву­ва.
Ня­ма ни­ка­къв зад­г­ро­бен, съз­на­те­лен жи­вот след смър­т­та. Вре­ме­то прес­та­ва да те­че за по­чи­на­лия. Меж­ду жи­ви­те и мър­т­ви­те мос­то­ве­те са окон­ча­тел­но пре­къс­на­ти. Ду­хът или ди­ха­ни­ето на жи­во­та ня­ма пер­со­на­лен ха­рак­тер. То­ва мо­жем да схва­нем по-доб­ре ако онаг­ле­дим ду­ха с елек­т­ри­чес­кия ток... Ние не мо­жем да ка­жем: то­ва е то­кът на ра­ди­ото или те­ле­ви­зо­ра, на елек­т­ро­мо­то­ра, или на кот­ло­на. То­ва е съ­щи­ят ток, кой­то при пре­ми­на­ва­не през раз­лич­ни уре­ди да­ва раз­ли­чен ефект - топ­ли­на, свет­ли­на, дви­же­ние и т.н.
Та­ка и ду­хът, то­зи ток на жи­во­та, не е ли­чен. При пре­ми­на­ва­не през раз­лич­ни ор­га­низ­ми с раз­лич­на ге­не­тич­на кон­с­т­рук­ция, да­ва раз­лич­на ин­ди­ви­ду­ал­ност и пси­хи­ка. При смър­т­та та­зи си­ла на жи­во­та се връ­ща при Бо­га и с лич­нос­т­та се свър­ш­ва.
В Св.Пи­са­ние сре­ща­ме ед­на под­хо­дя­ща илюст­ра­ция на смър­т­та; тя е срав­не­на със сън в мно­го па­са­жи: Дан. 12:2, Йоан 11:11-14 и др.
„То­ва из­го­во­ри и след то­ва им ка­за: На­ши­ят при­ятел Ла­зар зас­па, но Аз оти­вам да го съ­бу­дя. То­га­ва уче­ни­ци­те Му ка­за­ха: Гос­по­ди, ако е зас­пал ще оз­д­ра­вее. Но Исус бе го­во­рил за смър­т­та му, а те мис­ле­ха, че го­во­ри за по­тъ­ва­не в сън. То­га­ва Исус им ка­за яс­но: Ла­зар ум­ря.”   Йоан 11:11-14
Тук сам на­ши­ят Спа­си­тел срав­ни смър­т­та със сън. То­ва срав­не­ние е мно­го под­хо­дя­що по две при­чи­ни: пър­во, за­що­то смър­т­та е не­съз­на­тел­но със­то­яние по­доб­но на сън, ка­то из­к­лю­чим раз­би­ра се и съ­ни­ща­та, и вто­ро, за­що­то смър­т­та е пос­та­ве­на в пер­с­пек­ти­ва­та на въз­к­ре­се­ни­ето. Как­то от все­ки здрав сън има съ­буж­да­не, та­ка и от смър­т­ния сън ще има съ­буж­да­не. И тук е слав­на­та на­деж­да на всич­ки Бо­жии ча­да. Исус ще дой­де за да ни из­ку­пи от страш­на­та смърт.
Ве­ли­ка­та хрис­ти­ян­с­ка на­деж­да е във въз­к­ре­се­ни­ето на всич­ки, ко­ито с вя­ра са скло­пи­ли очи­те си. Хрис­тос ав­то­ри­тет­но за­явя­ва - Йоан 5:28,29: „Не се чу­де­те на то­ва, за­що­то иде час, ко­га­то всич­ки, ко­ито са в гро­бо­ве­те ще чу­ят гла­са Му и ще из­ля­зат; оне­зи, ко­ито са вър­ши­ли доб­ро, ще въз­к­ръс­нат за жи­вот, а ко­ито са вър­ши­ли зло, ще въз­к­ръс­нат за осъж­да­не."
И ап. Па­вел го­во­ри вдъх­но­ве­но в сво­ите пос­ла­ния за та­зи на­деж­да: „Ето ед­на тaŭнa ви каз­вам: Не всич­ки ще по­чи­нем, но всич­ки ще се из­ме­ним, в един миг, до­ка­то треп­не око, при пос­лед­на­та тръ­ба; за­що­то тя ще зат­ръ­би и мър­т­ви­те ще въз­к­ръс­нат нет­лен­ни, и ние ще се из­ме­ним. За­що­то то­ва тлен­но­то тряб­ва да се об­ле­че в нет­ле­ние и то­ва смър­т­но­то да се об­ле­че в без­с­мър­ти­е..." 1 Кор. 15:51-54
„А не же­ла­ем, бра­тя, да ос­та­не­те в не­из­вестнocт за оне­зи, ко­ито yмupaт, за да не скър­би­те как­то дру­ги­те, ко­ито ня­мат на­деж­да. За­що­то, ако вяр­ва­ме, че Исус ум­ря и въз­к­ръс­на, та­ка и по­чи­на­ли­те в Исус Бог ще при­ве­де за­ед­но с Не­го. За­що­то то­ва ви каз­ва­ме чрез Гос­под­но­то Сло­во, че ние, ко­ито ос­та­нем жи­ви до Гос­под­но­то при­шес­т­вие, ня­ма да из­п­ре­ва­рим по­чи­на­ли­те. По­не­же сам Гос­под ще сле­зе от не­бе­то с по­ве­литeлeн вик, при глас на Ар­хан­гел и при Бо­жия тръ­ба; и мър­т­ви­те в Хрис­тос ще въз­к­ръс­нат по-нап­ред; пос­ле ние ко­ито сме ос­та­на­ли жи­ви, ще бъ­дем граб­на­ти за­ед­но с тях в об­ла­ци­те да пос­рещ­нем Гос­по­да във въз­ду­ха; и та­ка ще бъ­дем ви­на­ги с Гос­по­да." 1 Сол 4:13-17
Из­ра­зът “в ед­на ми­ну­та” в пър­вия текст, е пре­вод на гръц­ко­то “ен ато­мо”, ко­ето зна­чи в не­де­ли­ма част от вре­ме, в един миг.
Пра­вед­ни­те ще въз­к­ръс­нат с нет­лен­ни те­ла, кое­то оз­на­ча­ва съ­вър­ше­ни и без­с­мър­т­ни. На­ши­те те­ла се­га са тлен­ни, т.е. смър­т­ни, раз­ла­га­щи се. При въз­к­ре­се­ни­ето Бо­жи­те вер­ни ча­да ще по­лу­чат ве­чен жи­вот в цве­ту­ща мла­дост. Па­вел го­во­ри за "ду­хов­но" тя­ло. То­ва не е не­що приз­рач­но, а ма­те­рия от друг тип, с дру­ги свойс­т­ва, не­що ко­ето се­га не поз­на­ва­ме.

Изт. http://biblebg.com