Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2013 14:08 - Възможно ли е Християнското съвършенството?
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1729 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 15.01.2013 14:12


Да бъдеш праведен (с уредени отношения) пред Бога е най-жизнено важното нещо в живота. Независимо от това, което правим или имаме важното е как стоим пред нашия Създател. Павел заявява, че единствения начин да бъдеш праведен пред Бога е да бъдеш облечен в съвършената правда на Христос. 
 

Филипяни 3:8-9 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра

Единствената надежда на грешника
Съвършената праведност на Христос е единствения отговор (решение) на проблема с греха в живота на всеки човек, единствената възможност да се живее като Христос в настоящия момент. “Нашата праведност” – най-доброто, което можем да направим и което сме – е като “нечисти дрипи” (Исая 64:6). Дрипи, защото не могат да ни покрият и нечисти, защото ни оставят в нашата нечистота на греха, независимо от нашите усилия това да се промени.
Много искрени християни изразяват неудовлетворението си от факта, че те продължават да не могат да постигнат съвършенството. Мнозина допускат продължаващите провали в духовния си живот или повтарянето на греха отново и отново като правят така път на навици, които са противоположни на живота на Христос. Когато те прочетат заповедта на Христос: “Бъдете съвършени както е съвършен и вашият Небесен Отец” (Матей 5:48), резултатът е едновременно чувство за обреченост, осъждение и обезсърчение.
В почти всички големи съживления вярващите са търсили по един или друг начин да постигнат съвършенството в живота си. Те са копнели за това, молели са се за него, работели са за него. Но свидетелството на всички велики християни е, че те никога не са достигнали до съвършенството. Колкото по-близо са идвали до Христос, толкова по-дълбоко е било тяхното усещане и съзнание за недостатъчност и вродена греховност. Докато техният живот е свидетелствал за победа над греха, в същото време те са чувствали дълбоко своята нужда и недостойнство. Попитайте Петър, Яков и Йоан. Попитайте Мартин Лутер и Джон Уесли. Попитайте тези благородни души, които християнската църква е имала сред редиците си, най-ревностните духове, които човечеството някога е раждало. В един мощен хор и в един глас те ще възкликнат, заедно с Павел: Филипяни 3:12-14 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.
Ако има една централна истина разкрита в писанията в опитността на всички истински вярващи, които са опознали спасителната сила на Бог, това е тази истина: че единственото съвършенство, единствената безгрешност, която е позната някога или виждана в света е тази на Исус Христос, единственият съвършен човек и безгрешен мъж. Това е така, защото Исус е завършеността на спасението, праведността и съвършенството. За да бъдем едни истински християни, това означава вяра в Христос, приятелство с Христос, вярност на Христос и даване на плодове в Христос. Вярата означава, че човек няма съвършенство и праведност в себе си, че човек се доверява изцяло и напълно на Христос.

Библейското съвършенство
Едно от препятствията в живеенето на успешен християнски живот е неуспехът да се разбере това, което Библията учи за природата на греха и съвършенството. Едно сериозно неразбиране лежи в основата на много фалшиви и погрешни учения по тази тема. Библията, в прилагането на думата “съвършенство” за вярващите никога не е имала предвид “безгрешност.” Има най-малко 9 различни еврейски думи и 6 гръцки думи превеждани със “съвършенство.” Ной е казано, че е “съвършен в неговото поколение” (Битие 6:9). За Аса, царят на Юда ние четем в 3 Царе 15:14 Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе съвършено пред Господа през всичките му дни. Яков 3:2 ни казва Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. В 1 Коринтяни 2:6 апостол Павел добавя "Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените…"
Библейските автори не казват, че тези хора са безгрешни. Значението е за духовна зрялост, духовен растеж, опит в духовното разбиране – всичко това като един отговор на Бог. Един “съвършен християнин е онзи, чието сърце е трайно посветено на Христос. Ной, Авраам и Йов бяха обявени за “съвършени” мъже. Дори когато животът им показваше, че те са били далече от това да бъдат безгрешни.
Ако виждането на някого за греха е достатъчно повърхностно, безгрешното съвършенство не би било за него нещо непостижимо. Ако грехът просто означаваше преднамерено, съзнателно извършване на нещо погрешно, тогава всеки християнин би могъл да се откаже от греха. Но ако греха включва и състоянието на ума и сърцето, човешката склонност към греха, греха като една вътрешноприсъща склонност тогава съвършенството представлява една коренно различна картина.

Какво очаква Бог от своя народ
Има някои християни, които вярват, че е възможно в този живот да достигнат до един момент на духовно развитие, когато грешната им природа е напълно изкоренена и следователно ще спре да ги безпокои повече. Библията учи, че истинският християнски живот и живот на постоянна и продължителна победа над всеки познат грях. Нормалната християнска опитност би следвало да бъде опитност на победа, а не опитност на постоянно поражение.
Римляни 6:11-15 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.  И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
Има една истина, която всеки вярващ се нуждае да научи и която ще допринесе за пълната радост от спасението в Христос. Това е нуждата, необходимостта да пребъдваме в Христос, да гледаме продължително и постоянно към Христос, да зависим напълно от Христос и Неговата праведност. Божия метод за спасение не е изкореняване на грешната ни природа, но едно противодействие на Божествената сила чрез Светия Дух. Само чрез продължително противопоставяне с присъствието на Светия Дух е възможно да бъдем победители над греха и грешната природа в нас.
Фатално е за нас да вярваме, че само ако станем напълно посветени и предадени на Христос, грешната ни природа, естество ще бъде изкоренена. Законът на греха и на смъртта действат все още в нас. Това е нещо, което остава в нас докато сме живи. Победата над всеки познат грях не означава безгрешност. То означава славна възможност в Христос да се борим успешно срещу всеки грях и да побеждаваме. Но това е една опитност, която трябва да бъде поддържана ден след ден, чрез приятелство и предаване на Христос. Християнският живот е битка за цял живот. Докато вярващият пребъдва в Христос истинската святост и победа са възможни. Това, което получаваме в ежедневния живот е противодействащата сила на Бог срещу греховните склонности на нашата грешна природа. Римляни 7:24-8:2 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон. Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.
Спасение в Христос само по себе си означава, че склонността към греха в човешкото естество е твърде силна и непреодолима, за можем да се справим с нея доверявайки се от време на време на Христос и неговата сила да спасява. Законът на греха и на смъртта действа по всяко време. Освобождението идва, чрез помощта на един по-висш закон, една по-голяма сила – законът на Духа, най-могъщата сила на Бог, която се противопоставя на закона на греха в нас. Петър потъна във вълните, в момента, в който отклони погледа си от Исус. Той потъна, защото беше естествено да потъне във водата. Единственото нещо, което го поддържаше да ходи по водата, беше силата на Христос, упражнявана всеки миг срещу гравитационните сили дърпащи го надолу. Така е и в Християнският живот.
Има един постоянен конфликт на тази земя между плътта и Духа: Галатяни 5:16-18 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате. Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
Християните трябва да ходят постоянно в Духа. Никога в този живот християните няма да стигнат до място или до момент, където те могат да спрат да се нуждаят от противодействащата сила на Христос, действаща срещу греховната склонност в нашия живот. Само чрез продължаващо ежедневно действие на Светия Дух може да се противопоставим на нашата грешна природа и естество. Греховната природа няма да бъде изкоренена до момента на възкресението, докато “това смъртното не се облече в безсмъртие.” Християните се учат да живеят в сферата, областта на действие на Духа, а не в сферата на плътта. Вярващият не е никога извън сферата на изкушенията или извън възможността да съгрешава. Но в Христос той е в една позиция на победа над всеки познат грях. Грехът няма вече власт над него.

Грешната природа: контролирана, но не изкоренена

Най-великите хора в Библията никога не са претендирали за безгрешно съвършенство. Те всички болезнено са осъзнавали факта, че са грешници и че ще си останат такива през живота си. Докато един човек е в едно състояние на грях с грешното си естество, което все още присъства в него, той винаги ще изповядва себе си като грешник. Християните винаги разпознават себе си като грешници, нуждаещи се от Божията благодат. 1 Йоаново 1:8-10 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.
Тук откриваме най-важното предупреждение срещу доктрината за безгрешното съвършенство в този живот. Несъмненото значение на този пасаж е, че човекът е самозаблуждаващ се, когато твърди за себе си такова нещо. Тогава истината не е в него. Учението за безгрешното съвършенство води до извод, че нито Христос, нито Светия Дух са вече необходими, когато се постигне това изкореняване на грешното ни естество. Независимо от начина, по който изповядващият се за християнин ще твърди, че е изкоренил греховното си естество в живота си, естественото следствие е загубата на зависимост от Христос. Това довежда хората до грях и ги подтиква да наричат злото добро. Това обезкуражава онези, които се стремят да бъдат като Христос, но не успяват да достигнат до тази фалшива идея за съвършенство. Почивка има единствено в спасителната връзка, от която човек се нуждае за да побеждава.
Божията воля е, предавайки се на Христос с най-доброто на което сме способни като вярващи да поддържаме онова отношение, при което колкото бързо ни се открие нещо противно на Божията воля толкова бързо ние да го изоставяме. Бог ще приеме това, че през християнският ни живот тук на земята има все по-задълбочаващо се прозрение за греховността и егоизма в нашите естества. Така ще има една задълбочаваща се зависимост, задълбочаващо покаяние и все по-усърдна молитва за прощение. Вярващият никога няма да достигне до момента, когато да не се моли с Господната молитва: “Прости ни дълговете както и ние прощаваме на нашите длъжници.” Чрез това задълбочаващо се разбиране ние ще продължаваме да копнее и да се нуждаем от задълбочаващо се “съзерцаване на Христос, начинателя и усъвършителя на нашата вяра.” (Евреи 12:2) Няма ограничения за Божията сила. Той винаги желае и е способен да ни даде победата. Но човек ограничава Бог, чрез своето недостатъчно размишление и отдаденост на Бога. В съответствие със зрелостта и пълнотата на познанията ще бъде и пълнотата на посвещението и способността да побеждаваме.

Само чрез благодат: Истинският смисъл
Основното учение на християнството е спасението единствено по благодат. Това учение представя пълното отричане и на човешките усилия и на човешката претенция за съвършенство. Христос е нашето единствено съвършенство и единствена праведност. В себе си ние никога не сме безгрешни. Но докато гледаме към Христос грехът и естеството ни не могат да надделеят.
Претенцията за безгрешно съвършенство, което някой може да има на тази земя е коренът на духовната гордост и себеправедност. Християнинът не отрича, че новият живот в Христос е способен да постига едно състояние на праведност, на победа над греха. Но той просто ще настоява, че това не е негова праведност, не е негова победа, но на Христос.
Няма да има момент в духовният му напредък в живота, когато да може да остане с увереността, че повече няма да съгрешава или че вече не стои пред Бог като един грешник, нуждаещ се от Божествената благодат и милост. Християнинът знае, че в него все още има извор на злото, поквареното естество.
Спасението само по благодат означава, че абсолютното съвършенство и безгрешност не може да бъде постигната в настоящия момент. Праведност чрез вяра означава, че ние гледаме постоянно и само на Христос; че ние не гледаме на себе си или на някаква надежда вътре в нас, за да живеем сами, без помощта на Христос. Истинското спасение ни насочва винаги към Христос, към единственият живот живян тук на земята съвършено и към изкуплението на кръста чрез него. Това което е абсолютно в центъра е само Исус Христос. Победата на човека над греха е изключително само дейност и действие на Бог в Христос, постоянен контрол над живота от Светия Дух и така чрез ежедневното единение с Христос ние в действителност участваме в Христовия свят живот.
Праведността на Христос, която ни спасява не е началото на една нова себеправедност, но окончателният край на всичко такова. То е постоянно живеене в Христос, съсредоточаване в един център, които е извън нас и нашата мъдрост, и сила.
  Ние живеем постоянно, чрез един издигнат Христос и никога, чрез себе си. Победата се постига, чрез постоянното действие на Светия Дух, защото християнския живот се състои в плодовете на Духът и силата на Бог.

Изт. http://ss.sdabg.org ав. Edward Heppenstall



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796619
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031