Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2013 12:04 - Геологични доказателства за потопа
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1801 Коментари: 0 Гласове:
5



imageСпоред Библията съществуването и състояниетo на нашата Земя е обусловено от два фундаментални факта от космичен характер: сътворението преди около 6000 години и всемирен потоп преди около 4300 години. Това е кратката геохронология на нашата планета, която се базира на простия запис в книгата Битие, в противовес на дългата геохронология, поддържана от еволюционната философия. Съчетанието на тези два крупни факта – сътворение и потоп – води до една стройна и логична система, която може да обясни съвременното геологично състояние на Земята и да бъде научно обоснована като геологична теория.
Теорията за всеобщ потоп може да бъде обозначена като „съвременна геологична теория за потопа”, или „неокатастрофизъм”, за разлика от стария катастрофизъм от 19 век на Жорж Кювие. Нарича се още и „дилувиализъм”.  Тази „потопна геология” е създадена и оформена от Джорц Макреди Прайс /1870-1963/, който в 1902 г. Започва публикуването на доказателствата за тази теория и продължава 60 години. Основните принципи на този възглед са, че Земята е сътворена за шест буквални дни и предпотопният свят е бил унищожен от световна водна катастрофа. В подкрепа на тази геологична теория Прайс показва, че основна характеристика на Земята е обширното разпространение на утаечни скали. Самата природа на скалите изисква обяснение чрез водната катастрофа. Катастрофизмът отговаря на картината много по-добре от униформитарианизма на Чарс Лайъл /1797-1875/, който и до днес владее в геологичното мислене.
Униформитарианизмът /еднообразие/ е възглед, съгласно който съвременното състояние на Земята е резултат от естествени събития и бавни изменения в течение на милиони и милиарди години; всички минали промени са били подобни на днешните.
При разглеждане на големия въпрос на биологията еволюция или сътворение и библейския доклад за сътворение и потоп е изключително важно да се разбере ролята на доктрината за боговдъхновеността на Св. Писания. Фундаменталният креационизъм се базира на вярата, че Писанията са вдъхновени от Божия Дух и следователно са валидни не само на теология, но и като история и наука. За изучаващият приридата това означава че в Битие са ни представени исторически и научни истини. Целта на тази статия е да даде геологични доказателства за световния потоп, описан в Битие. Съгласно терминологията на Айнщайн („вътрешното съвършенство” на една теория и „външното и оправдание”),  „вътрешното съвършенство” на  теорията, основана на библейския доклад, трябва да получи „външно оправдание” чрез геологични факти.
Бил ли е потопът универсален?     Харолд Кларк, виден съвременен биолог, пише в книгата си „Битката за битие” /1977/: „Позицията поддържана от някои, че потопът е бил локализиран само в Месопотамската долина, не е успяла да спечели всеобщо признание. И библейското описание на потопа, и геологичните данни ясно говорят за голям катаклизъм, засегнал цялата земя.”     Действително навсякъде по повърхността на Земята се намират фосилни останки от растения и животни, очевидно утаени от вода. В някои области тези наноси са с дебелина най-малко 5000 метра. Това уникално разпространение на фосили и утаени пластове свидетелстват за световния мащаб и ужасната стихия на потопа. Когато изследваме геологията на Месопотамия са подобни на тези по всички места по света. Най-отгоре има десетки метри така наречена от геолозитекватернерна утайка. Това са пясъци и чакъл, отмити от околните височини и образуващи основата на долините, след като общите контури на местността са били стабилизирани. Същото може да се види в централната Калифорнийска долина и практически във всяка голяма долуна на земята.     Терциерните наноси, както ги наричат феолозите, дават окончателните контури на пейзажа. Природата на терциерните утайки е съвсем еднаква в Индия и бирма, в Америка и Европа. Същата бърза ерозия на новообразуваните планини създава огромни количества грубо разтрошени отломки от скален материал в басейните. Ясно е, че тези утайки са били образувани по целия свят практически при еднакви условия – изключителна водна стихия с огромни количества скален материал, отнесен от високите места и утаен в басейните между планините.     Всичко това неоспоримо показва, че потопът е бил повсеместен.     Сега нека разгледаме някои основни геологични факти – видими особености на земната повърхност – като универсални доказателства за потопа.

1. СТАРИТЕ БРЕГОВИ ЛИНИИ
Те се забелязват на различни височини около всички континенти, като най-високата е отчасти заличена от атмосферните влияния и ерозията и може да бъде различена само от опитен наблюдател по планинските склонове. Геолозите често ги наричат ескарпи. Някои от тях са само на наколко метра над настоящето морско ниво, други – издигнати на десетки метри. Два лесно различими ескарпи се виждат на атлантическия бряг на Южните щати на около 7 метра и 30 метра над сегашната брегова линия и са били проследени на разтояние от няколкостотин километра. По брега на Южна Калифорния са изследвани десетина ескарпи, които се издигат една над друга като гигантско стълбище с лице към океана. Те ясно маркират последователните етапи на спадането на океана. Тези стари брегови линии са били отдавна познати в Западна Европа и Източна Америка и едва напоследък са били проучени като явления с универсално значение, защото се откриват по всички брегове на глобуса.     През 1934 г. Дейли от Харвард изказва мнение, че те представляват универсално спадане на океана, станало само преди около 3-4000 години, а проф. Куенен от Грорингенския университет в Холандия, един от най-големите авторитети в света, декларира, че работата на Дейли днес е потвърдена /П. Х. Куенен, „Морска геология”, 1950 г./.     Високите речни тераси по бреговете на долините на всички големи реки, както и на долините на всички големи реки, както и на много от малките, са свързани със старите брегови линии на спадащия океан. В Западна Европа високите тераси на накои от реките са били проследени до устията на тези реки, където се смесват със старите океански брегови линии.

2. ВЪТРЕШНИ БАСЕЙНИ
Друга забележителна особеност на земната повърхност е съществуването на области с големи басейни по всички континети. Тези т.нар. вътрешни басейни са заобиколени от хълмове или планини, водите на които не могат да се влеят в морето, а остават под формата на езерата или се изпаряват през по-голямата част от годината.     Всички тези вътрешни басейни са оградени от вътрешната страна със стари брегови линии, посочващи къде е била някога водата, когато тези басейни са били пълни. Милиони американци са посещавали Голямото Солено Езеро и са видели някои от тези древни брегови линии на около 300 м над сегашно езерно ниво.     Каспийско море е огромен вътрешен басейн, но то е само наполовина пресъхнало езеро в един още по-голям вътрешен басейн, наречен Евроазиатско море или Сарматски океан.     Пустинята Гоби в Китай е друг басейн, който някога е бил огромно езеро. В Африка и Австралия също има вътрешни басейни. Те се срещат във всеки континент. Има ясни доказателства, че тези стари езерни басейни са били пълни с вода и то немного отдавна. Дж. Клод Джонс от университета в Невада е направил гриблив преглед на дверните езера, които някога са заемали такава голяма част от сега безводния щат. Неговото заключение е, че „езерото Лахонтан е само на няколко хиляди години”. Според него това предисторическо езеро е достигнало максималнния размер преди не повече от 2000 години.     Логично е да стигнем до извода, че ако се извършат подобни грижливи изследвания на други древни езера, би се установило, че те са били пълни с вода немного отдавна.

3. АРКТИЧЕСКИТЕ ЛЕДЕНИ МУМИИ
Всеки  знае нещо за фосилите на слоновете (мамонти), открити в студените арктически области на Сибир и Аляска. Но малцина имат ясна представа за техния огромен брой; някои от островите далеч навътре в Арктическия кръг се състоят предимно от слонови и други животински кости, циментирани с пясък и лед. Освен това са открити огромни купове от стебла на дървета, всички разбити и натрупани съвършенно безразборно, споени с фосилните останки на слоновете. Тези дънери, изпотрошени и разхвърляни в пълен безпорядък, са силно доказателство в полза на потопната теория – някаква дива водна стихия е причинила всичко това.

4. ПУКНАТИНИ, ПЪЛНИ С КОСТИ
В Англия и много други части на Европа, както е описано от Джоузеф Престуич и други автори, има големи вертикални пукнатини в земята, пълни с кости. Тези фисури (пукнатини) са широки от десетина сантиметра до метри повече, простират се на километри и никой не знае колко са дълбоки. Всички кости са счупени, с остри фрактурни ръбове, неоглозгани от животни. Обикновенно костите са на големи животни от тропическите ширини като слонове, хипопотами, носорози, камили и други. Срещат се и коне, лъвове, северни елени и мечки. При силни земетресения често се образуват големи земни пукнатини, които обикновено се затварят след няколко часа или дни. Но ако тези древни фисури са се образували по време на потопа и океанските течения са натрупали в тях големи количества счупени кости, те биха могли да се запазят  в състоянието, в което ги намираме днес.     Изброените геологични особености на земната повърхност могат да бъдат свързани в обща картина. Те са свързани и със света, в който сега живеем. Тези факти ясно показват, че някакво странно и необикновено опустошително събитие, причинено от огромни маси движеща се вода, е станало преди не много хиляди години. Този катаклизъм може да бъде идентифициран с библейския потоп. И според Библията и според геологията тази световна катастрофа трябва да е обхванала планетата в дадено време от миналото, немного отдавна. Основанията за тази близост във времето са, че разгледаните геологични факти са все особености на земната повърхност; казано с езика на геологията това са неотдавнашни, а не древни събития.
Тук могат да бъдат приведени още някои факти в подкрепа на кратката библейска геохронология. Речните делти биха били много по-широки, ако бяха образувани  за 10000 или повече години. Ако ерозията е действала стотици хиляди години със сегашния темп, назъбените и пресечени форми на земната повърхност биха били много повече загладени, отколкото са сега; океаните, езерата и ниските райони биха били покрити с много повече утайки. 
Сега ще се опитаме да определим измеренията на това събитие, което е умъртвило всички живи същества и е причинило биологични промени, забелязвани в скалите. Мащабите на потопа могат да бъдат илюстирани с два факта. Първият засяга фосилите. Като общо правило те са необичайно многобройни, в противовес на нашия съвременен свят, в който само пръснати и отделени екземпляри биват погребани. Това може да се види навсякъде по земята. Същевременно всички брахеоподи и криноидеи днес живеят в тихите и необезпокоявани води в най-дълбоките части на  океана, където няма течения за образуване на утаечни пластове от какъвто и да е вид. Но в Пенсилвания, Илинойс, Китай, Англия и много други места те формират дебели варовици, които се сменят с пластовете, съдържащи сухоземни растения и тези варовици се простират на километри, опаковани с фосилите на тези организми. Милиони гръбначни риби съставляват флавния източник на земното масло в обширните петролни широти на много места. В различни части на Скалистите планини в САЩ това, което е познато на геолозите като терциерни млекопитаещи, се среща в огромни количества. В Алабама и други части на южните щати, където се простират леглата Джаксън, гръбначни прешлени от един вид китове (Zeuglodon), 45 см дълги и 30 см в диаметър някога са били толкова много, че фермерите ги използвали за правене на стени и огради или ги изгаряли на купове, за да се освободят от тях.     Вторият факт се отнася до редуването (алтерация) на наслагите. Когато се изследват по-старите пластове, първичните наслаги, както Арчибалд Гийки отбелязва, „никоя отличителна черта не се повтаря по-продължително от редуването на различни утайки”. Може би често срещащата се форма на подобна алтерация е тази на утайки или фосили от дълбокия океан, като криноидей, брахиоподи, глобигерин и радиоларии, които намираме смесени с материали от сушата; не само растения, но и едър пясък и чакъл, а както знаем, в дълбоките води на съвременния океан няма едри урайки от пясък и чакъл.     На много места карбониферните въглищни образувания са също добър пример за въпросната алтерация. Въглищните пластове, дебели и тънки, могат да се наблояват от 50 до 100 и повече, съставени от земни растения. Те винаги се редуват с два пъти повече на брой шисти, пясъчници и варовици, като последните са съставени от голяма степен брахиоподи и криноидеи. Както вече изтъкнахме, съвременните представители на тези животни живеят в по-добрите части на океана на няколко километра дълбочина, където ужасна конвулсия на природата от световен мащаб е могла да ги смеси сто или повече пъти с материали от сушата. Всички материали са били нанесени там, където ги намираме там, като различните течения са носили различни материали от различни направления. Съгласно библейският разказ водите на потопа са дошли от два източника „всички извори на голямата бездна се разпукаха и небесните отвори се разкриха” (Битие 7:11). Това означава че земната кора се е разпукала и огромни водни маси, идещи от дълбочините са заляли земята. Вторият източник на водите на потопа е бил вероятно водния слой високо в атмосферата, създаден при сътворението на земята (Битие 1:6,7). Вероятно гигантски течения постепенно формирани от тези водни маси, са били причината за геологичните феномени, които откриваме днес. Статия за произхода на въглишните пластове, озаглавена „Поглебани лесове”, съвременния биолог Харолд Кларк казва: Огромни въглешни залежи по цялия свят потвърждават библейкия доклад за всемирен потоп … Огромни вълни трябва да са връхлетели в низините където са расли въглишни гори” като са ги изтръгнали и са натрупали дърветата и папратите в огромни маси. Буйни потоци са смъкнали пясък и кал от околните височини и са погребали с тях разтителността. В тихите периоди между бушуването на вълните се е отаил варовития материал, като е образувал пластове от морски варовик. Процесите са продължавали дни наред, докато са били натрупани хиляди метри материал. Когато тези материали са се втърдили и растителността е била превърната във въглища, по цялото лице на земята останали следи за ужасните сили, които разрушили тогавашния свят – голямата катастрофа, потопът от Битие. Тъй като се констатира известна последователност на фосилите, как бихме могли да оценим геохронологичната таблица, в която скалите са систематизирани в ери и периоди от гледна точка на всемирния потоп?     От гледна точна на еволюционната хипотеза, те представляват дълги периоди от време с продължителност от десетки милиони години. Но геологичнат таблица би могла да бъде интерпретирана от гледна точка на кратката геохронология. Ако разлеждаме скалите не в контекста на дълги периоди във времето, а като последователни етапи от потопа, като последователно погребване и възможна миграция на някои видове животни, стигаме до възглед напълно съвпадащ с фактите. За да обясним отношенията между вкаменелостите, не се нуждаем от постолиране на последователност от дълги епохи, а само от последователност в етапите на потопа. Боговдъхновения доклад за потопа издържа и най-критичния научен анализ.     В 1946 г. Харолд Кларк издава книгата „Новият диувиализъм”, в която последователността на фосилите се обяснява „екологична зоналност” – принцип, който бил изяснен от Джордж Прайс много години преди това, когато той характеризирал фосилите като „зоологични провинции” на древния свят. Това означава, че древния свят е бил разделен на зони, естествени среди, независими от причините и че когато организмите са били постигнати от потопа, те са били поглебани в определен ред.     Примерно, Камбрий, Ордовик и Силур са почти изцяло морски и много морски живот заема и девон, и Мисисипи. Останките от ниска разтителност, начиная от Силур и приминаващи в растяща честота през пенсилванския период, са блатни типове и такива от ниски райони. След това следва до голяма степен планински типове. По-висшите животни са предимно планински типове, въпреки че има указание за много водни животни през цялата геологична колона. Интересни са случаите бозайниците и динозаврите – гигантски влечуги, които са изчезнали. Ако всички съществуващи видове са били съвременници и са били унищожени заедно от потопа, защо бозайниците са така малко в мезозоя и така много в терциера, т.е. непосредствено отгоре? Ако областта, населена с динозаври, е била обиталище на бозайници, какво би се случило, когато водите на потопа започнат да се изкачват? Влечугите които са мудни и слабо ителигентни, са останали там, където са били – още повече, че някои от тях са живеели във водата – докато силните вълни са ги помели и унищожили. Но бозайниците, съзнаващи наближаващата опасност, естествено биха мигрирали в по-високите райони. Така след като потопа е погребал динозаврите, накрая е застигнал и бозайниците. Когато теорията за екологичната зоналност била развита, някои погрешно разбрали нейното значение и помислили, че тя изисква приемането на идеята, че фосилите са живели някога точно там, където са изровени. Трябва да се разбере, че потопа е причинил малко или много смесване на първичните зони. Но в общи линии общите типове лежат в груб ред, който представя тяхната първоначална връзка.     Една особеност на потопната геология, която напоследък получава по-голямо внимание, е възможността много геологични особености да се дължат на действие след потопа. Общата идея в миналото беше, че с приключване на годината, описана в Битие, действито на потопа е спряло веднага. Но не отдавнашни проучвания показват, че дълго време след това мощни текстонични действия са продължили да атакуват земята. Някои от тях трябва да са били вулканични. 
Последният въпрос който ще засегнем в тази статия е ледниковия период. В много части на света има огромни маси камъни и чакъл с различна големина. Повечето от подробностите за праисторическите култури на европа са свързани с чакъла, намиращи се по протежение на реките и пещерите край техните брегове. В продължение на много години чакълът бил приписван на потопа, но в началото на XIX век Луи Агасиц (1807-1873), швейцарски естественик, направил обширни проучвания на глетчерите (ледниците). Той установил, че същите явления, които могат да се видят в алпите под ледниците се наблюдават и в долините и поляните на Централна Европа. 1840 година той публикувал своите „Проучвания на ледниците” (Etudes sur les graciers), които убедили научния свят, че в далечното минало е имало ледников период. Обширни изследвания днес показват, че е имало континентално заледяване и пространни области от Европа, Азия и Америка са били покрити с лед и сняг. Глетчери, морени, следи от драскотини от твърди скали и други особености свидетелстват за това мощно заледяване. Може би повече от 1/5 от повърхността на Земята е била покрита с лед. И днес са покрити с лед части от северната полярна област с дебелина до 3200 метра и от южната полярна област с дебелина до 4900 метра . 16,3 мил. кв. км са били покрити с лед. Ако тези ледове се разтопят морското равнище би се покачило с 60 метра. Изчислено е че през ледниковият период е била замразена толкова много вода, че морското равнище е било със 100 метра по-ниско, от колкото е днес. Съветски изследователи са открили доказателства за непрекъснатото топене на антрактически лед през последните 4 – 5 хил. години. Каква е причината за това континентално заледяване? През 19 век Луи Агасиц развил теорията за ледниковото време. Съвременния френски публицист Раймонт Капие пише по този въпрос следното: „Повече от век след провъзгласяването на тази теория, науката не е направила нито крачка за обясняване на причините, довели до големите ледникови периоди и на последвалите ги необикновенни събития. Правени са усилия в тази насока. Стотици са опитите за изясняване на ледниковите периоди. Ледниковите периоди ангажират метерологията, физиката, геологията, вулканологията, астрономията и т.н. . Трудно е да се отрече ледниковото време, тъй като навсякъде се сблъскваме с неговите следи. Но причините за заледяването, как е възникнало то и какъв е бил вътрешния му закон – всичко това остава скрито и дълбока тайна.” А относно допускането на различни ледникови периоди, геологът Гей Селиг пише: „Изследванията от последните години показаха вероятността заледяването да е настъпило едновременно във всички тези области, и южното и северното полу кълбо да не са се заледили в различни времена, както преди се приемаше.” От гледна точка на библейският креационизъм заледяването е необходимо и очевидно следствие на потопа. Силната буря в началото и края на страховития катаклизъм, докладван в Библията, е вероятно причината за голямото заледяване, съдействало за изтичане на водите. Съгласно Битие 8:1 мощен вятър е обхванал планетата и е причинил всичко това. Полярните области, които преди това са били обитавани и са се радвали на мек, субтрупичен климат са били наводнени и след това покрити със сняг и лед.

Обобщавайки фактите и аргументите в тази статия можем да кажем, че една всемирна катастрофа от типа на библейският потоп достатъчно добре обяснява съвременните геологични особености на нашата планета. Днес всеки съвременен християнин може да бъде учен от най-висок ранг и същевременно дълбоко вярващ в боговдъхновеното Писание – Библията.

Изт.: http://isus-hristos.com




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796623
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031