Авторът Боб Муурхед е американски пастор от Сиатъл, това слово е произнесено през 1995 г. Някои приписват тази статия на американския актьор, комик и писател от ирландски произход, Джордж Гарлин, но последния отрича авторството му.

 

Снимка: Samb Lamb

“Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите се.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме, атома, но не и предръзсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но пистигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхиюение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото вова е единственото съкровище, което може да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да са обичате, амертете време да си говорите и намерете време да си споделите всички, което имате да си кажете. 
ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПРАТ ДЪХА НИ.

 

Чудесни са пожеланията и напътствията. Само, че човек е дарен да мисли, а мислите му непрестанно искат отговори на най важния въпрос "Защо ?". Тогава пожеланията и напътствията не тежат така, както е необходимо. Те стават смисъл едва след отговора, иначе са само красив стих. Казвам това , защото много се говори за любов, правилно ценят любовта, но малко са тези, за които любовта е философия, а тя наистина е философия. В моя блог, мисля че има нещо за теб. :) Поздрави. И наистина живота се измерва с момента на спирането на дъхът ни. :))))