Няколко библейски учени изследват този въпрос и общото им заключение е, че Библията не предполага християните да спазват еврейските празници. Накратко ще резюмираме някои от техните изводи.
1. Празниците и жертвената система: Всеки от празниците се характеризира с радостта от принасянето на приноси и жертви на Господа. В Левит 23 са изброени различните празници и тяхната цел е обобщена с думите „Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу.” (стих 37). Еврейският предлог (за да) е използван тук, за да изрази идеята за цел. Няма указания в Библията, че по време на празниците една духовна жертва би могла да заеме мястото на материалната.
2. Празниците и централизираното поклонение: много от празниците трябваше да бъдат празнувани в храма и никъде другаде в Израел. Три празника са специално изисквани да бъдат спазвани в храма, правейки необходимо за хората да се явят пред Господ. Това са празниците на Безквасните хлябове, празникът на седмиците (Петдесятница) и празника на шатрите (Второзаконие16:16). Дори Пасхата, която по произход е семейно тържество е била също съсредоточена и свързана с Храма: „Не бива да жертвуваш пасхата в кой да е от градовете ти, които ти дава Господ твоят Бог” (стих 5). Библията не позволява тези празници да бъдат празнувани където и да било другаде. Какъвто и да е опит да се оправдае тяхното празнуване независимо от Израилевия храм е просто едно човешко решение.
3.Празниците и календарът: Повечето от празниците бяха тясно свързани с израилевия земеделски календар. Ясно е, че е такъв случая с почитането на празника на Безквасните хлябове, който е тясно свързан с Пасхата (Левит 23:5-11), празникът на седмиците (Петдесятница; Второзаконие 16:9,10; Левит 23:15-21) и празникът на шатрите (Изход 23:16; Второзаконие 16:13; Левит 23:33-36). Същото се прилага и за седмите години (Изход 23:10,11). Заключението е, че не е било възможно за израилтяните да празнуват някои от тези празници преди да влязат в Ханаан. Особено в случая с Петдесятница и празника на шатрите (Изход 23:16). В Библията не са споменати никакви изключения на тези наредби и така се показва, че тези празници бяха ограничени до онези, които живееха в Израилевата земя. В действителност Осия заявява, че пленичеството на Израел би направило невъзможно за тях да празнуват Божиите празници. (Осия 9:1-5)
4. Празниците и етническата идентичност: Религиозната и етническата идентичност на израилтяните е била тясно свързана с празнуването на някои от празниците - като Пасхата, която беше ограничена до израилтяните и да онези, които чрез обрязването ставаха израилтяни (Изход 12:43-50). Това беше причината юдеите, на които Павел се противопостави да изискват от християните езичници да стават евреи, чрез обрязване (Деяния 15:1), в противен случаи те не биха могли да празнуват Пасхата и другите празници и еврейските ритуали.
5.Празници и християни: Новият завет изяснява, че службите в светилището от Стария завет приключват при жертвата на Христос на кръста и чрез Неговата първосвещеническа служба в небесното светилище. Церемониалния закон е „сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата” (Евреи 10:1). Ние не сме поставени повече под церемониалния левитски закон. Ние имаме един нов Първосвещеник, който не принадлежи към Аароновия род и когато „се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.” (Евреи 7:12). Не е закона, които определя свещеническия произход и естествено законът не би могъл да донесе съвършенство (стих 19).
По време на апостолите, евреите християни е възможно да са спазвали празниците, но няма библейско доказателство, което да подкрепя заключението, че това е изисквано от езичниците християни (Деяния 15 гл.) Точно обратното, Библията посочва, че празнуването на празниците има географски и времеви ограничения. Тяхното религиозно предназначение намира своето изпълнение в Христос.
Изт.: http://vratsa.sdabg.net
За по-задлбочено изследване на въпроса, моля разгледайте: Should Christians Observe the Israelite Festivals?
