Планината Сейнт Хелънс в щата Вашингтон е една съвсем обикновена планина. Висока, но не така грациозна както някои от нейните водопади. В една майска утрин на 1980 г. Сейнт Хелънс се разтърсила и върхът й избухнал. Вулканът изригнал потоци от пара и пепел на хиляди метри височина в небето – експлозия, която се сравнява с Везувий погребал Помпей. В следобедните часове слънцето във Вашингтон се скрило оставяйки градове в пълен мрак за няколко часа.
Тези, които живеели около планината, чули предупрежденията за предстоящото изригване. Някои се вслушали и избягали. Други обаче не успели да се спасят. Сред тях бил 84-годишния Хари Трюман – собственик на хижа “Сейнт Хелънс” на брега на езерото Спирит. Той живял безопасно край планината повече от половин век. Хвалел се, че никой не знае повече за тази планина от него и че тя няма да се осмели да избухне над него. И все пак, тя го направила. Поразителната изненада дошла със силен взрив, който вдигнал във въздуха тонове пръст и пепел. Бедният Хари и още 56 човека останали погребани под тежки пластове вулканичен нанос. Те заложили живота си и го изгубили като в хазартна игра.
Защо ни е трудно да се вслушваме в предупрежденията? Защо изобщо ни е трудно да даваме ухо на някои неща? Например, защо е толкова мъчно да слушаме поучения или съвети, които изискват да променим живота си? Да, отговорът е във въпроса – защото те изискват да променим живота си, а ние сме толкова склонни да не го правим. Но ако това наистина е нужно? Разумно ли е да залагаме живота си като в хазартна игра, както някои от жителите около планината Сейнт Хелънс направили?
Преди около 2 000 години Исус Христос изнесъл една радикална проповед, която изисква радикални промени: “А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги казвайки” (Матей 5:1, 2).
Това е Планинската проповед. Ако изобщо ученията на Христос могат да се степенуват по важност, тази определено ще влезе в Топ 10 на Неговите поучения. Дали обаче ще се вслушаме в нея? Може би вече е дошъл момента да престанем да залагаме живота си като в хазартна игра и да последваме сигурното и истинно учение.

1. Слушане поучението на Исус Христос.
Дали Исус Христос е бил един от многото морални учители на човечеството и поученията Му не са по-важни от тези на останалите? Или Той е по-различен и трябва да бъде откроен от останалите? Предполагам, че това зависи от гледната точка. Например според Библията Христос наистина е Учител (Матей 9:11; 19:16; Йоан 13:13, 14), но е и нещо много повече от учител на човечеството. Той е Спасителят му: “И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12).
Свещеното писание много ясно декларира, че няма друго спасение освен Исус, няма друг Спасител освен Христос. Това вече ни ангажира да слушаме, какво казва Той. Може да не вярваме в Него, но щом като тук се претендира за нещо толкова голямо, би било добре да чуем. Поученията Му са наистина радикални. А твърденията Му за самия Него са нещо, което не можем да подминем безразлично. Например, едва ли има здравомислеща личност на земята, която с увереност и смелост да заяви, че притежава истината. И все пак Исус го направил: “Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отец освен чрез Мен” (Йоан 14:6).
“Аз съм истината!” “Ако искаш да знаеш, що е истина, гледай Мен.” Никой досега не се е осмелил да повтори тези думи на Исус и да ги отнесе за себе си (освен някои пациенти на специални клиники, но вътрешният усет ни подсказва, че не можем да ги вземаме на сериозно). При Христос нещата стоят доста различно. Учението Му преобърнало тогавашния свят и оформило съвсем нова ера в живота на човечеството. Това никак не е за подценяване, нали? Изглежда, че само Той може да разкрие истината. И още нещо: “И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни… Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:32, 36).
Исус не само разкрил истината. Той не е просто истината. Той освобождава чрез истината. А това означава, че може да направи така, че заблудата вече да няма власт над човека. Наистина, идвайки на земята Христос откроил истината и я отделил от заблудата: “Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас” (Йоан 18:37б).
Една от целите на Исусовата мисия била разкриването на истината, а по този начин – и разобличаването на заблудата. Това ще рече, че хората обичащи истината ще Го слушат и следват с удоволствие. Елън Уайт казва:
“Но Христос изобличи всички погрешни учения. Никой, с изключение на Изкупителя на света, няма силата да представи истината в първоначалната й чистота и заедно с това да не я смеси със заблудата, която Сатана поставя, за да прикрие небесната й красота…
Христос взе истината, така необходима на хората, и я отдели от заблудата. Представи я на света свободна от суеверия. Така хората могат да я приемат поради вътрешната й непроменимост и достойнство. За да може истината да бъде изявена, Исус разпръсна мъглата от съмнения в човешките сърца и хвърли ясни лъчи от светлина всред мрака” (“Живот с вяра”, с. 77).
Исус дошъл, за да отдели истината от заблудата. Ето защо трябва да чуем, какво казва. И тъй като един от начините използвани от Христос за това бил проповядването, можем да разберем истината слушайки Неговите проповеди. Шедьовърът сред всички изнесени от Него проповеди е т.нар. “Планинска проповед” намираща се в Матей 5-7 гл. В нея Той предава едни от най-чудните и полезни уроци за човечеството и разкрива, на какви принципи се гради небесното царство. Запознаването с радикалното учение на Исус Христос не може да мине без слушане на Планинската Му проповед.

2. Планинската проповед.
Планинската проповед на Исус Христос е едно от най-любимите на Неговите последователи и едно от най-често цитираните Негови поучения. Там са представени някои от най-прекрасните уроци, които ние, хората, можем изобщо да получим.
A) Времето на изнасяне на проповедта
Приема се, че тази проповед е била изнесена няколко месеца след второто отиване на Христос в Ерусалим, когато се е бил оттеглил да работи в Галилея – в около 29-30 г.сл.Хр. Евангелието на Матей описва основно работата на Исус в Галилея и само едно от отиванията Му в Ерусалим – последното, третото, кулминацията, когато приключил делото Си. Преди отиването Си в Ерусалим, за да стане жертва за греховете на хората, Исус изнесъл Планинската проповед.
Планинската проповед е проповедта, в която се представят истинските принципи на небесното царство. Тя била изнесена, след като учениците на Христос са били достатъчно дълго време с Него, за да се убедят в Божествеността Му, а другите Му слушатели са видели вече неоспоримите Му чудеса. Исус избрал точно това време за изнасянето на Планинската проповед, за да бъдат хората подготвени да приемат думите Му. Това било необходимо. Слушателите Му очаквали нещо конкретно – римляните да бъдат победени и евреите да станат господстващата нация в света. Но сега те трябвало да чуят друго от устата на Божествения Учител – че трябва да са кротки и смирени в присъствието на враговете; че има други, много по-важни неща от освобождението от римското робство. Едва ли е имало евреин, на който да му допадне подобна идея, а това означава, че те много лесно можели да отхвърлят думите на Исус. Затова трябвало да са подготвени за изненадата.
Така е и при нас. Господ сам избира най-доброто време, кога да ни се открие. Той може да ни приведе през разни изпитания, за да ни подготви да приемем думите Му. Много често те противоречат на плановете, разбиранията и ценностите ни. Но не трябва да им обръщаме гръб! Ако Исус ни кани да Го приемем сега или да Му се посветим по-пълно сега, не трябва да Му отказваме, защото само Той знае най-доброто време за това.
Б) Получателите на вестта
Ако установяването на времето на изнасянето на Планинската проповед е от значение, по-важното е да разберем, какво е нейното място в Евангелието на Матей. За разлика от нас, библейските автори не са считали за свой дълг да предават фактите абсолютно точно и прецизно. За тях важността на едно събитие се е измервала със способността му да разкрие нещо за Бога, а не толкова с историческата Му акуратност. Преследвайки тази цел те се интересували от нуждите на своите непосредствени читатели и са представяли различните истории така, че да задоволят тези нужди, дори и понякога това да означава да излязат от рамките на акуратното им представяне. Това в никакъв случай не означава, че те са описвали измислени истории. Просто са имали по-важна цел от прецизното изреждане на фактите.
Такъв подход към историята откриваме и във връзка с предаването на Планинската проповед на Христос от страна на евангелист Матей. Той я разполага във времето като поучение, което е било предадено от Исус в самото начало на служението Му. Очевидно целта на Матей е била да убеди читателите си, че принципите на небесното царство разкрити в тази проповед са фундаментални, изначални и трябва да стоят в началото на всяка християнска опитност (и които принципи, вероятно, читателите му са пренебрегвали в живота си). Така че когато изследваме тази проповед, не трябва да мислим толкова, кога точно е била изнесена, а какво иска да ни каже чрез нея евангелист Матей. В нея ние се сблъскваме с фундаментите на Христовото учение. С други думи, ако искаме набързо да разберем, в какво се изразява учението на Исус Христос, трябва да прочетем Планинската проповед.
Интересното е, че именно това представяне на Планинската проповед като първото обширно поучение на Исус, ни помага да разберем и към кого специално е било отправено то: “А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги казвайки” (Матей 5:1, 2).
Като че ли Планинската проповед е била отправена към учениците на Христос. Ако следваме прецизно текста и неговия контекст така, както са предадени от Матей, ще установим, че единствените, които могат да бъдат определени като ученици до този момент, са били “обичайните заподозрени” – Петър, Андрей, Йоан и Яков (виж Матей 4:18-22). Според версията на евангелист Матей, това са единствените призовани от Христос ученици, преди Той да изнесе Планинската проповед.
И наистина, следвайки начина, по който Матей представя нещата, числото и имената на дванадесетте апостоли не стават ясни до тяхното изпращане на мисионско пътуване (Матей 9:36-10:6). Между Планинската проповед и това мисионско пътуване имаме доста мъглява картина на това, кои представляват учениците на Исус. Отново името на Петър излиза на повърхността (Матей 8:14), но има неяснота, кой следва Исус и кой – не (Матей 8:19-22). Самият Матей описва историята на своето призоваване като нещо, случило се след изнасянето на Планинската проповед (Матей 9:9), т.е. сякаш самият той не е присъствал на изнасянето й.
Разбира се, фактът, че Христос видял множествата, които са Го следвали и отишъл на един хълм, за да предаде поучението (Матей 5:1, 2), не може да означава нещо друго освен, че е искал всички, които са Го следвали, да Го чуят. Тъй като Той е учител и има ученици, нормално е поучението Му да е за тях. Но Той искал и множествата от хора да Го чуят. А това са множества, за които не можем да кажем, че са били съставени само и единствено от хора копнеещи за истината. Някои от тези хора са искали да са близо до Исус единствено заради материална изгода (виж Йоан 6:26). И все пак, Христос пожелал всички да чуят това, което искал да каже на учениците Си.
Какво трябва да означава всичко това? Независимо, дали си дълбоко посветен и, може би, известен църковен лидер или си редови мирянин стоящ в периферията на църквата; независимо дали си някой, който ходи на църква само от време на време или дори такъв, който отива, само за да получи нещо; който и да си, поучението на Планинската проповед е за теб! Затова слушай внимателно!
Може дори да не вярваш в Христос. Може категорично да отхвърляш християнството и дори да си негов враг. Но това поучение е за теб! Тук се разкриват основите на царството, което Исус Христос дошъл да изгради и което, според пророчествата на Библията, ще бъде установено един ден на тази земя. Независимо колко си заинтересован от това, независимо дали напълно отхвърляш принципите на това царство, поучението на Планинската проповед е за теб! Та ако отхвърляш, поне да знаеш, какво отхвърляш.
Макар и на практика Планинската проповед да е за всеки човек на тази земя, все пак трябва да подчертаем, че най-непосредствените й получатели били учениците на Христос. Ако и ние искаме да сме Негови ученици, трябва да се вслушаме в гласа Му говорещ ни в тази проповед. Ако искаме да разберем посланията й, ако искаме да разберем скъпоценните уроци на небесното царство, трябва да сме прилежни ученици на Исус и да слушаме внимателно. Защото изглежда, че не всеки го прави.

Съпруг попитал жена си, която се завърнала от богослужение: “Какво говори проповедникът?”
“Не чух заглавието, закъснях малко,” отвърнала жената.
“Все пак, какво каза по време на изложението?”
“Не разбрах. Бях уморена и задрямах.”
“А поне заключението?”
“Не исках да закъснея за един ангажимент, излязох по-рано.”

Ако искаме да сме посветени ученици на Исус, трябва да слушаме внимателно и прилежно Неговия глас, поученията Му, ценните Му уроци от Планинската проповед.
Всъщност, в тази връзка има още един много важен момент. Евангелието от Матей е писано между 50 и 70 г.сл.Хр., което означава, че е възникнало малко преди разрушаването на Ерусалим. С тази книга Матей целял да подготви читателите си, предимно евреи, за предстоящия край. Ние също живеем в един край – краят на световната история, който ще е много сходен с унищожението на Ерусалим. Ако искаме да се подготвим за него, би било добре да изучаваме внимателно Евангелието от Матей и да се поставим на мястото на първите му читатели.
Описвайки Планинската проповед на Христос Матей се занимава само с тези поучения, които са били изключително актуални и насъщни за неговото време, т.е. той не ни представя цялата проповед, а само тези поучения, които ще са нужни за хора, които са в самия край на историята си. Ето защо трябва да се поставим на мястото на първите читатели на Евангелието на Матей. Това ще бъде много полезно за нас, защото и ние сме в самия край на всичко и трябва да се приготвим за това.

3. Правилно отношение към Исус Христос и вестта Му.
Една от основните фигури в Евангелието на Матей е пророкът Йоан Кръстител. Той проповядвал покаяние: “В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Матей 3:1, 2).
Основната тематика на проповедите на Йоан Кръстител била начина на живот на покаяния човек. Библейското кръщение не е просто една предпазна мярка, а трябва да бъде придружено от покаяние, плодовете на което трябва да са видими (Матей 3:7-12).
Интересното е, че Исус Христос започнал публичната Си служба със същата вест като на Йоан Кръстител: “От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство” (Матей 4:17).
Исус също започнал с покаянието. Но заедно с това правел и нещо, което Йоан не правел – изцелявал всякакви болести и състояния. А с това привличал големи множества след Себе Си: “Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете. И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели. И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Йордан” (Матей 4:23-25).
Исус Христос е повече от пророка Йоан Кръстител и има повече неща да каже. Той може да обясни много за покаянието. Не случайно Планинската проповед започва именно с тази тема. Но Христос има и други важни неща, които да ни каже. Затова трябва да Го слушаме!
Много интересни и важни детайли са мястото и позицията, които Исус заел, за да произнесе Планинската проповед. Те ни говорят много за съдържанието на думите Му: “А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него” (Матей 5:1).
Явно, че единствената причина Исус да се оттегли на хълма била, за да бъде чут по-добре от множествата. Той заел такова положение, което да Му помогне да бъде видян и разбран от всички, които са били там тогава.
Той също и седнал сред тях, снишил се до нивото на всеки един, за да бъде по-близо до него. Вестта Му била много важна и затова искал да премахне всякакви дистанции, да използва всички средства, за да бъде тя разбрана и последвана.
Исус прави всичко необходимо, за да Го разберем по-добре. Той говори много важни неща и поради това трябва да се осигурят всички удобства, всички средства – всичко, което е необходимо, за да Го чуем. Това е толкова важно, че няма нищо по-важно от него в живота ни!
Затова е от голямо значение да обърнем сериозно внимание на Исусовите думи. Защо, когато разглеждаме Планинската проповед, да не постъпим като учениците и слушателите Му? Нека и ние застанем мислено на тази планина и с интерес да слушаме това, което Исус казва. Нека да приемаме думите Му с цялото си сърце. Нека слушаме думите на Спасителя, но нека и да ги изпълняваме. Като един послушен син.
Студент заминал за чужбина. Под своето първо писмо до родителите си той се подписал: “Ваш роден и обичащ ви син”.
В своето писмо-отговор бащата между другото писал: “Синко, ние знаем, че си наш роден син, но предпочитаме да се подписваш: ‘Ваш послушен и обичащ син"”.
Не би ли било чудесно, ако след изследването на Планинската проповед можем да се подпишем отдолу: “Твой послушен син…”, “Твоя послушна дъщеря…”? Би било страхотно, ако безценните поучения на Исус от тази проповед станат за нас нещо повече от думи; ако те станат наш живот!
Прочетете и статията Вратата към небесното царство, която също се занимава с Планинската проповед на Исус Христос.

Изт.: http://nikidimov.com/