Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2012 08:50 - Размисли за приятелството
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1481 Коментари: 0 Гласове:
2



Приятелството е вид отношение, което се различава от всички останали по това, че не е юридически регламентирано, нито контролирано. В много общества по света родителите са тези, които избират брачните партньори на своите деца. Те нямат никаква възможност за свободен избор. От друга страна никой човек не може да си избере родителите, нито братята и сестрите, нито останалите роднини.

Но винаги и без посредници можем да изберем кои да са приятелите ни. Приятелството не признава нито пол, нито граници, нито възраст. И още нещо. Почти винаги оказва силно въздействие върху всички останали връзки. Приятелството никога не се интересува от някаква крайна печалба. Щастието в него идва от себеотдаването. Приятелството е повече от инстинкт. То задължително има нужда да се подхранва, иначе ще измършавее и умре. Качествената храна за него се нарича общуване.

Но за да имаме приятели трябва ние самите да сме приятелски настроени и да сме готови да се раздаваме. А за да печелим приятели е нужно да предприемем известна инициатива. Много хора имат навици, с които отблъскват другите и в същото време се чудят защо нямат приятели. Някои характери, включващи в себе си социално неприемливи начини на поведение, са тези на критикаря и клюкаря, които са готови да сринат другите, оставяйки впечатлението, че когато не присъстваме до тях, ние също бихме могли да бъдем една от жертвите им. Други отблъскващи черти на характера са непрекъснатото говорене за себе си, хвалене с личните идеи, планове, постъпки;липсата на тактичност и правилна преценка; непрестанното изтъкване на собствената правота;хроничният навик да се самооплакваме а също и използвачеството.
Тъжното е, че тези, които отблъскват другите, вместо да ги привличат, често пъти притежават много други прекрасни качества, но им липсва чувството и усета да различават кое е социално приемливо и кое не. Поетът Робърт Бърнс чудесно го е казал:

,, О, да би дал Бог силата
да видим нии себе си тъй,
както другите ни виждат-
тогава множество само заблуди
и глупави представи ще отпаднат!”

В края на първия час по кормуване, курсистът казал на инструктора: ,, Това е много лесна работа. В нея няма нищо трудно”. Инструкторът си замълчал и само предложил да излязат от безлюдния селски път и да се включат в главното шосе в часа на най-натовареното движение. Само след няколко минути от челото на кандитат шофьора започнали да се стичат струйки пот, докато в същото време нетърпеливи шофьори надували клаксони край него или спирали внезапно, ядосани от неумелото му каране. Когато най-после стигнали обратно до тихия селски път, курсистът казал на инструктора си : ,, Всичко щеше да е много добре, ако нямаше други хора на пътя „.
Много често нещата в реалния живот стоят точно така. Когато е безлюдно и тихо около нас нещата не изглеждат толкова зле. Но когато излезем на голямата магистрала на живота и трябва да се движим напред не вече сами, тогава нещата се променят... Често ,,караме” много бързо и желаем всички да се съобразяват с нашата скорост. Изпреварваме без правила и знаци. Избутваме по- нестойностните ,, возила” в другата лента, за да минем ние напред. Не спазваме предимството на другите и сме готови понякога и за сблъсък, ако другите упорито не зачитат нашето предимство.

Крайният резултат-без приятели и смазваща самота.

Не бих желал това да съм аз

А вие?

Благодаря на автора на тези размисли - Илия Крушкин



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796563
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031