2. Еволюционисти през 18 и 19 век
А сега ще видим домашните философи. Нито един от тях не се е занимавал с реални изследвания, нито е влизал в научна лаборатория, но те са основали съвременната теория на еволюцията:
Емануел Сведенборг (1688-1772) е бил експерт по вършене на нищо. В своята книга от 1734, Принципиа, той теоретизира, че бързо въртяща се мъглявина се е развила в нашата система на слънцето и планетите. Самият той е твърдял, че е получил идеята от духове по време на сеанс. Забележително е, че теорията за произхода от мъглявина идва от такъв източник.
Граф дьо Бюфон (1707-1788) е бил развратен философ, който като не е бил способен да направи нещо по-добро от делото на Линей, прекарва своето време да го критикува. Той теоретизира, че видовете произхождат един от друг, и от слънцето било отчупено парче, което е станало нашата планета. Както с другите философи, той не представя никакво свидетелство в подкрепа на своите теории.
Жан-Батист Ламарк (1744-1829) си спечелва слава със своето теоретизиране. Но постига нищо друго, което да има значение. Той полага основата на съвременната еволюционна теория със своето схващане за „наследяване на придобитите характеристики,” на което по-късно се дава названието ламаркизъм. През 1809 издава книга, Philosophie zoologique, в която заявява, че жирафът е придобил своя дълъг врат като го е протягал за да стигне до високите клони, а птиците, които живеели във водата, развили ципести крака. Ако дърпате силно краката си, можете да ги удължите; и ако решите в ума си, можете да направите да ви порасне коса върху плешивата глава, и потомството ви никога няма да бъде плешиво. Това е наука?
Другият неверен принос на Ламарк към еволюцията е теорията за униформизма. Това е предположението, че всички по-ранни епохи на земята са били точно както днес, спокойни и мирни, без световен Потоп или други големи катастрофи.
Робърт Чамбърс (1802-1883) е бил спиритуалист, който редовно е викал духове. Като резултат от своето общуване с духове, той пише първата популярна еволюционна книга във Великобритания. Наречена Белези на сътворението (1844), тя е била отпечатана 15 години преди книгата на Чарлс Дарвин, Произход на видовете.
Чарлс Лайъл (1797-1875). Също като Чарлс Дарвин, Лайъл наследява голямо богатство и това му дава възможност да прекарва времето си в теоретизиране. Лайъл издава своята книга Принципи на геологията през 1830-1833, и тя става основата на съвременната теория за утаечните слоеве – въпреки че откритията през 20 век на радиодатирането, радиовъглеродното датиране, липсващите слоеве и обърнатите разседи (стари слоеве намиращи се върху по-нови слоеве) са опровергали теорията.
За да докаже своята теория, Лайъл с готовност е лъжел относно фактите. Той научава, че Ниагарският водопад е ерозирал 11-километров канал от Куинстън, Онтарио, и че ерозира с около 1 м на година. Затова Лайъл удобно променя това на 30 см, което означава, че водопадът е съществувал от 35,000 години! Но Лайъл не казва истината. Ерозия от 1 м на година, при сегашния темп, ще ни върне назад само 7000 до 9000 години – и трябва да се очаква, че точно след Потопа за известно време водопадът ще е имал силно увеличен темп на ерозия. Лайъл е бил близък приятел на Дарвин, и той го подтиква да напише книгата, Произход на видовете.
Алфред Ръсел Уолъс (1823-1913) е смятан за човека, който развива теорията, която Дарвин публикува. Уолъс е бил дълбоко въвлечен в спиритизъм по времето, когато формулира теорията в своите Тернатски записки, които Дарвин с помощта на двама приятели (Чарлс Лайъл и Джоузеф Хукър) открадва и издава под свое име. Така Дарвин, който е бил заможен човек, добива авторските права, които принадлежат на Уолъс, беден теоретик. През 1980 в своята книга, Деликатно уреждане, Арнълд Бракман доказва, че Дарвин е преписал материала от Уолъс. Било е уредено Дарвин да прочете своя доклад пред Кралското общество в Лондон, докато четенето на доклада на Уолъс бива отложено. Като решава така въпроса за първенството, Дарвин се заема да подготви своята книга.
През 1875 Уолъс открито защитава спиритизма и марксизма, друго доведено дете на дарвинизма. Теорията на Уолъс е следната: Видовете са се променяли в миналото, като всеки вид е възникнал от друг вид по начин, който днес не можем да докажем. Това е именно което учи съвременната еволюция. И въпреки това тя няма повече доказателства в подкрепа на теорията отколкото Уолъс е имал през 1858, когато е измислили теорията, докато е бил болен от треска.
През февруари 1858, докато боледува от жълта треска на остров Тернат в Малагарските острови, Уолъс измисля идеята за „оцеляване на пригодените” като метода, по който видовете се променят. Но това понятие не доказва нищо. Пригодените; кои са те? Които оцеляват най-дълго. Кой оцелява най-дълго? Пригодените. Това е мислене в кръг. Изразът не казва нищо относно еволюционните процеси, още по-малко да ги доказва.
В първото издание на своята книга Дарвин разглежда „естествения отбор” и „оцеляването на пригодените” като различни понятия. До шестото издание на Произход на видовете той смята, че те са едно и също нещо, но че „оцеляване на пригодените” е по-точно название. В една още по-късна книга (Произход на човека, 1871) Дарвин напълно изоставя „естествения отбор” като безнадежден механизъм и се връща към ламаркизма. Дори Дарвин осъзнава, че теорията се разпада. Подкрепящите данни просто не съществуват.
Чарлс Дарвин (1809-1882) се ражда в богато семейство и има възможността да живее охолен живот. Той следва две години в медицинския факултет на Единбъргския университет, и се отказва. Това е единственото научно образование, което Дарвин  някога е имал. Тъй като е прекарвал времето си в барове с приятели, едва е минавал изпитите си. Дарвин е нямал конкретна цел в живота, и неговият баща е планирал да го уреди на добре платена работа като англикански пастор. Дарвин не възразява против това.
Но влиятелен роднина го урежда на работа като неплатен „натуралист” на кораб, който планира да направи околосветско плаване, Бигъл. Пътуването трае от декември 1831 до октомври 1836.
Интересно е, че след като се въвличат в спиритизъм, определени хора в историята биват обхванати от дълбока омраза към Бога и са водени да измислят зли учения, които унищожават множества хора, докато други влизат във войни, които унищожават милиони. Във връзка с това имаме предвид известни спиритисти като Зигмунд Фройд и Адолф Хитлер. Не е много известно, че докато е натуралист на борда на Бигъл, Чарлс Дарвин бива посветен в чародейството в Южна Америка от местните. По време на пътуванията на кон във вътрешността на страната той взема участие в техните церемонии и в резултат на това с него става нещо. При завръщането му в Англия, макар здравето да се оказва странно отслабено, той прекарва остатъка от живота си работейки върху теории, които унищожават вярата в Създателя.
След като напуска Южна Америка, Дарвин прекарва няколко дни на Галапагоските острови. Там той вижда чинки донесени с вятъра от Южна Америка и приспособени към своята среда, произвеждайки няколко подвида. Той е уверен, че това показва междувидова еволюция (промяна в нов вид). Но те все още си остават чинки. Тази теория относно чинките е главното доказателство за еволюцията, което той донася със себе си в Англия.
Дарвин, който никога не е бил учен, и не е знаел нищо относно практическите подробности на генетиката, се жени за своя първа братовчедка, поради което всичките седем негови деца имат физическия или умствени нарушения. (Едно момиче умира веднага след раждането, друго на 10 години. Неговата най-голяма дъщеря има дълъг период на нервно разстройство на 15-годишна възраст. Трима от синовете му са полуинвалиди, а най-малкият му син се ражда умствено недоразвит и умира 19 месеца след раждането.)
Неговата книга, Произход на видовете, е издадена за първи път през ноември 1859. Пълното заглавие, За произхода на видовете чрез естествен отбор или запазването на пригодените раси в борбата за живот, разкрива порочността на основополагащия възглед; този възглед води пряко до две от най-лошите войни в историята на човечеството.
В своята книга Дарвин разсъждава от теорията към фактите, и дава твърде малко доказателства, за това, което има да каже. Съвременните еволюционисти се срамуват от книгата, с нейните смешни аргументи.
Книгата на Дарвин има нещо, което някои хора искат: ясно, открито, съвременно твърдение в полза на промяна на видовете. Така че въпреки нейните смехотворни несъвършенства, те капитализират върху нея. Ето какво можете да откриете в неговата книга:
Дарвин цитира авторитети, които не споменава. Той многократно казва, че това е „само абстрактно,” и по-късно ще има „по-пълно издание.” Но макар че пише и други книги, колкото и да се опитва, той така и не успява да намери доказателство за своите теории. Никой не го е намерил оттогава.
Когато назове някакъв авторитет, това ще е само някое мнение от писмо. Чести са изразите показващи хипотетичното естество на неговите идеи: „Би могло да бъде,” „Може би,” „вероятно,” „можем да си представим.” Негов любим израз е: „Нека вземем един въображаем пример.”
Дарвин предполага някаква възможност, а след това се позовава отново на нея като факт: „Както вече показахме преди.” На друго място той предполага възможна последователност от събития, и след това завършва като приема, че е доказал въпроса.
Той разчита силно на разкази вместо на факти. Дава объркващи примери. Използва измамливи и лъжливи аргументи, и прекарва много време давайки възможни обяснения защо фактите, от които се нуждае, не се намират.
Ето един пример за неговата логика: За да обясни празнотите между видовете, Дарвин предполага, че видовете трябва да са се променяли бързо в други части на света, където хората все още не са изследвали слоевете. По-късно тези променени видове са пропътували до Западния свят, за да бъдат намерени в слоевете там като нови видове. И така, видовете са се променяли на другата страна на света, и затова от нашата страна не са намерени видове в процес на промяна!
С такова мислене на кого е нужна наука? Но помнете, Чарлс Дарвин не е имал нито един ден обучение по природни науки.
Ето обяснението на Дарвин как един вид се променя в друг: То е разновидност на теорията на Ламарк за наследяването на придобитите характеристики (Nicholas Hutton III, Evidence of Evolution, 1962, p. 138). Наричайки го пангенеза, Дарвин казва, че засегнатият от средата орган ще реагира като отдава частици, които той нарича гемули. Тази частици предполагаемо помагат за определяне на наследствените характеристики. Средата променя органа; гемулите падат от органа и се придвижват до детеродните органи, където засягат клетките (W. Stansfield, Science of Evolution, 1977, p. 38). Както споменахме по-горе, учените днес се срамуват от идеите на Дарвин.
В своята книга Дарвин учи, че човекът произлиза от маймуна, и че до един или два века силните раси ще унищожат по-слабите. (Съвременните еволюционисти твърдят, че човекът и маймуната са произлезли от общ прародител.)
След като участва в магьоснически церемонии, бива засегнат не само неговият ум, но и неговото тяло. Той развива хронична и обездвижваща болест, и на своето смъртно легло е обхванат от депресия, от която не може да се освободи (Random House Encyclopedia, 1977, p. 768).
Той често коментира в частни писма, че осъзнава, че няма доказателства за своята теория, и че тя ще унищожи морала на човечеството. „Много преди читателят да е достигнал до тази част от моя труд, пред него ще са очертани множество трудности. Някои от тях са толкова сериозни, че и до този ден не мога да разсъждавам върху тях без да се изумявам до известна степен” (Charles Darwin, Origin of Species, 1860, p. 178; цитирано от Harvard Classics, 1909 ed., Vol. 11). „Често ме обхващат студени тръпки и се питам дали не съм се посветил на една фантазия” (Charles Darwin, Life and Letters, 1887, Vol. 2, p. 229).
Не е за подминаване и следният цитат на Дарвин в “Произходът на видовете“:
“Аз не виждам никакви пречки една порода мечки чрез естествен отбор да придобие все повече и повече водни навици, все повече и повече да разшири устата си, докато накрая не се получи едно толкова огромно същество като кита “.
Томас Хъксли (1825-1895) е човекът, когото Дарвин нарича „моят булдог.” Дарвин е бил с толкова крехко здраве, че не се е появявал публично, а остава затворен в имението, което е наследил. След като бива лично обърнат от Дарвин (при посещение в дома на Дарвин), Хъксли защитава каузата на еволюцията с всичко, което има. През втората половина на 19 век, докато Хекел се труди ревностно на европейския континент, Хъксли е главният защитник на Дарвин в Англия.
Клубът Х е бил тайно общество в Лондон, което е работело за разпространяване на еволюционното мислене и потискане на научната съпротива против него. Той е бил могъщ по влияние, защото всички научни доклади разглеждани от Кралското общество са били първо одобрявани от тази малка група от девет членове. Председателстван от Хъксли, неговите членове са работели за установяване на контакти и упражняват силно въздействие върху научните сдружения във Великобритания (Michael Pitman, Adam and Evolution, 1984, p. 64). „‘Но какво правят те?’ попитал любопитен журналист. ‘Те управляват британската наука,’ отговорил един професор, ‘и като цяло не го правят зле’” (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 467). През 20 век правителствени агенции в Съединените щати, работейки заедно с Националната научна федерация и сродни на нея организации, пренасочват средства за наука към университети, които желаят да се опитат да намерят доказателство за еволюцията. И до днес теоретиците се опитват да контролират учените.
Оксфордският дебат се провежда през юни 1860 в Оксфордския университет, само седем месеца след публикуването на Произход на видовете на Дарвин. Специално събрание на Британската асоциация за развитие на науката, той бележи основен прелом в Англия – точно както процесът срещу Скоупс е преломен момент в Северна Америка. И двете събития нямат нищо общо с научните факти; и двете са просто сблъсък между личности. И двата случая еволюционистите печелят чрез подигравки те не са разчитали на научните факти за подкрепа на своята позиция, защото са нямали научни факти.
Самюъл Уилбърфорс, англикански епископ на Оксфордския университет, е имал лекция вечер в защита на креационизма. Хъксли преди това е изнасял лекции в полза на еволюцията в много английски градове, и не е възнамерявал да присъства нея вечер. Но Чамбърс, спиритуалистки съветник на Хъксли, бива изпратен да го намери и да му каже, че трябва да присъства.
Уилбърфорс отправя силна атака против еволюцията в продължение на час и половина пред пълна зала със 700 души. Неговото представяне е забележително, и очевидно слушателите са били на негова страна. Но тогава Уилбърфорс се обръща и риторично задава на Хъксли хумористичен въпрос, дали чрез дядо си или чрез баба си произхожда от маймуна.
Хъксли е бил изключително остроумен, и на въпроса на епископа плясва по коляното седящия до него човек и казва, „Сега ми е в ръцете!” Хъксли става и с думи възбужда залата до крайност, и след това заявява, че не би се срамувал да има маймуна за прародител, но би се срамувал от умен човек, който се хвърля в научни въпроси, за които не знае нищо (John W. Klotz, “Science and Religion,” in Studies in Creation, 1985, pp. 45-46).
Тогава цялата зала бива развълнувана, като едни крещят едно, а други друго. С този толкова неубедителен довод еволюционистите в Англия стават сила, на която учените се страхуват да се противопоставят. Ще научим, че подигравки една след друга чрез печата постигат същите резултати за американските еволюционисти в Дейтън, Тенеси през 1925.
Оргейският метеорит (1861) е една от многото извършени фалшификации в полза на каузата на еволюцията. Някой е вкарал в камъка различни мъртви микроби и след това го е покрил с повърхност, която изглежда като метеорит. Целта е била да се покаже, че животът е дошъл от космоса. Но по-късно измамата бива разкрита (Scientific American, January 1965, p. 52). От тогава досега имаме забележителен брой фалшификации. Хора са работели отчаяно да се опитват да дадат научни доказателства, които не съществуват. В средата на 90-те във вестниците се разтръби за „метеорит от Марс” с „мъртви организми” в него. Но бяха пренебрегнати заключенията на компетентни учени, че и двете „открития” са силно спекулативни.
Сър Франсис Галтън (1822-1911). Галтън е братовчед на Чарлс Дарвин, който развива един от логическите изводи на теорията. Той заявява, че „науката евгеника” е решението на проблемите на човечеството: Трябва да умъртвим слабите, немощните и престарелите. Адолф Хитлер, ревностен еволюционист, я използва успешно през Втората световна война (Otto Scott, “Playing God,” in Chlacedon Report, No. 247, February 1986, p. 1).
Разривът на Уолъс с Дарвин. Близкият приятел на Дарвин, Ръсел Уолъс, в последствие се разграничава от възгледа на Дарвин – възглед, който самият той е дал на Дарвин – когато Уолъс осъзнава, че човешкият ум е твърде сложен, за да бъде произведен от еволюционни процеси (Loren C. Eiseley, “Was Darwin Wrong about the Human Brain?” Harpers Magazine, 211:66-70, 1955).
Хърбърт Спенсър (1820-1903), заедно с някои други хора (Фридрих Ницше, Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Джон Дюи, и т.н.) въвежда еволюционното мислене и морал в обществената област (социология, психология, образование, война, икономика, и т.н.), което има опустошителни последствия през 20 век. Спенсър, който също е спиритист, е който първоначално измисля думата „еволюция” (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 159; ср. 424). Спенсър въвежда социологията в Европа, обличайки я в еволюционна терминология. От там тя стига до Америка. Той съветва непригодените да бъдат премахнати, за да може обществото да еволюира правилно (Harry E. Barnes, Historical Sociology, 1948, p. 13). В по-късните години дори на водещите еволюционисти по онова време, като Хъксли и Дарвин, им омръзва това, че Спенсър не може да прави нищо друго освен да теоретизира, и знае толкова малко за фактите от реалния живот.
Археоптерикс (1861, 1877). Това са няколко вкаменелости от една варовикова кариера в Германия, всяка от които собственикът на кариерата продава на висока цена. Едната изглежда като възможен скелет на малък динозавър, завършен с крила и пера. Европейските музеи плащат високи цени за тях. (Както ще научим по-долу, през 1985 е доказано, че археоптериксът е фалшификация.)
Ернст Хекел (1834-1919), преподавател в Йенския университет в Германия, е най-ревностният защитник на дарвинизма на континента през 19 век. Той рисува множество лъжливи диаграми (издадени за първи път през 1868), предназначени да покажат, че човешките зародиши са почти идентични на зародишите на животните. Реномирани учени ги опровергават веднага, защото ембриолозите разпознават измамата. Дарвин и Хекел имат силно влияние върху възхода на световния комунизъм (Daniel Gasman, Scientific Origins of National Socialism: Social Darwinism in Ernst Haeckel and the German Monist League, 1971, p. xvi).
Конската последователност на Марш (1870). Отниъл Марш твърди, че е намерил 30 различни вида вкаменелости от коне в Уайоминг и Небраска. Той ги възстановява и подрежда от малък до голям в еволюционна последователност, която никога не е праволинейна (Encyclopedia Britannica, 1976 ed., Vol. 7, p. 13). Макар че известно време бива показвана в музеите, голямото мнозинство от учените отхвърлят тази „конска последователност” (Charles Deperet, Transformations of the Animal World, p. 105; G. A. Kerkut, Implications of Evolution, 1960, p. 149).
Фридрих Ницше (1844-1900). Ницше е забележителен пример за човек, който изцяло приема дарвинистките принципи. Той пише книги казващи, че начинът да се еволюира е да има войни и да се избиват по-слабите раси, за да се произведе „свръхраса” (T. Walter Wallbank and Alastair M. Taylor, Civilization Past and Present, Vol. 2, 1949 ed., p. 274). В Произход на видовете Дарвин също казва, че това трябва да стане. Писанията и на двамата са били четени от немските милитаристи и водят до Първата световна война. Хитлер е ценял книгите на Дарвин и на Ницше. Когато Хитлер избива 6 милиона евреи, той само прави онова, което Дарвин учи.
Интересно е, че година преди да защитава правото на Джон Скоупс да преподава дарвинизъм на „маймунския процес” в Дейтън, Кларънс Дароу заявява в съда, че склонността към убийство на двама младежи е причинена от тяхното обучение в порочния дарвинизъм на Ницше в държавните училища (W. Brigan, ed., Classified Speeches).
Ейса Грей е първият защитник на теистичната еволюция в Америка, по времето когато Дарвин все още пише своята книга. Грей, който е бил презвитерианец, си сътрудничи тясно с Чарлс Елиът, президент на Харвард, в разпространяването на еволюцията като „християнско учение,” заедно с поучаването на дълги епохи и книгата Битие като басня.
Чалинджър е британски кораб изпратен да намери доказателства на морското дъно за еволюционна промяна. По време на своето пътуване през 1872-1876, той извършва дънно дрегиране, но не намира развиващи се на дъното на океана вкаменелости. По това време вече е било очевидно за еволюционистите, че не се развиват никакви вкаменелости нито на сушата, нито в морето, но си мълчат по този въпрос. С годините се разпространяват теории, фалшификации, лъжливи твърдения и подигравки в полза на еволюцията; но когато се намерят факти, които я опровергават, те се държат в тайна.
Карл Маркс (1818-1883) е тясно свързан с дарвинизма. Това, което Дарвин прави за биологията, Маркс с помощта на други прави за обществото. Всички най-лоши политически философии на 20 век произлизат от мрачната пещера на дарвинизма. Маркс е бил въодушевен, когато е прочел Произход на видовете, и незабавно пише на Дарвин с молба да му позволи да посвети своя основополагащ труд, Капиталът, на него. В своя отговор Дарвин му благодари, но казва, че е най-добре да не го прави.
През 1866 Маркс пише на Фридрих Енгелс, че Произход на видовете съдържа основата в естествената история за тяхната политическа и икономическа система за атеистичния свят. Енгелс, съосновател на световния комунизъм заедно с Маркс и Ленин, пише на Карл Маркс през 1859: „Дарвин, когото точно сега чета, е прекрасен” (C. Zirkle, Evolution, Marxian Biology, and the Social Scene, 1959, p. 85). През 1861 Маркс пише на Енгелс: „Книгата на Дарвин е много важна и ми служи като основа в естествения отбор на класовата борба в историята” (op. cit., p. 86). На погребението на Маркс Енгелс казва, че както Дарвин открива закона за органичната еволюция в естествената история, така Маркс открива закона за еволюцията в човешката история (Otto Ruhle, Karl Marx, 1948, p. 366).
Както Дарвин подчертава конкурентното оцеляване како ключа към напредъка, така комунизмът подчертава ценността на труда, а не на трудещия се. Както Дарвин, Маркс смята, че е открила закона за развитието. Той разглежда историята на етапи, както дарвинистите разглеждат геологичните слоеве и последователно развиващите се форми на живот.
Уилям Грант Съмнър (1840-1910) прилага еволюционните принципи към политическата икономия в Йейлския университет. Той учи мнозина от бъдещите бизнес и индустриални ръководители на Америка, че силният бизнес трябва да успее, а слабият да загине, и че да се помага на непригодените означава да бъдат ощетени пригодените и да не се постигне нищо за обществото (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, pp. 59, 446, 72). Според неговото мислене милионерите са „най-пригодените.” Следствието от това е съвременния laissez-faire капитализъм (Gilman M. Ostrander, The Evolutionary Outlook: 1875-1900, 1971, p. 5).
Уилям Джеймс (1842-1910) е друг еволюционист, който повлиява американското мислене. Неговият възглед за психологията поставя изучаването на човешкото поведение върху животинска еволюционна основа.
Приливна хипотеза (1890). Джордж Дарвин, син на Чарлс Дарвин, иска да представи нещо оригинално, и затова измисля теорията, че преди четири милиона години луната е била допряна до земята, която се е завъртала около оста си за пет часа. Тогава един ден в океаните се надига тежка приливна вълна, която изхвърля луната до сегашното й положение! По-късни защитници на теорията на Джордж Дарвин решават, че Тихият океан е дупката оставена от луната, когато големите океански приливи са я изхвърлили в космоса.

Изт.: http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ferrell/vfec/chap01.htm