Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2012 10:32 - Зараждането на една лъженаука - теория на еволюцията (3)
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1862 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.05.2012 15:58


3. Еволюционисти в периода 1898 до 1949
Врабчетата на Бъмпъс (1898). Хърман Бъмпъс е бил зоолог в университета Браун. През зимата на 1898 той по случайност провежда един от малкото практически опити по естествен отбор. Една студена сутрин, намирайки 136 замръзнали врабчета на земята, той се опитва да ги върне към живот. От всички тях 72 оцеляват, а 64 умират. Той внимателно претегля и измерва всички тях, и открива, че онези, които са най-близо до средното ниво, оцеляват. Това често цитирано проучване е друго доказателство, че животното или растението, което е най-близо до първоначалния вид, е най-устойчиво. Подвидовите разновидности не биха били така устойчиви и следователно изцяло междувидовата еволюция (ако ДНК кодът я позволява) би била твърде отслабена за да оцелее (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 61).
Хуго де Врис (1848-1935) е холандски ботаник и един от тримата, които през 1900 преоткриват доклада на Мендел за закона за наследяването.
Един ден, докато работи с иглика, де Врис решава, че е открил нов вид. Това се превръща в новина. Той всъщност е открил нова разновидност (подвид) на игликата, но де Врис предполага, че може би неговият „нов вид” се е появил внезапно като „мутация.” Той теоретизира, че новите видове „салтират” (изскачат), тоест постоянно се появяват внезапно. Неговата идея е наречена салтационна теория.
Това е било нова идея; и през първата половина на 20 век
много еволюционни биолози, не намирайки абсолютно никакви данни подкрепящи „естествения отбор,” преминават от естествен отбор („дарвинизъм”) към мутации („неодарвинизъм”) като механизма, по който са станали теоретизираните междувидови промени.
По-късно в тази книга ще открием, че мутациите също не могат да произведат еволюция, защото са винаги вредни. В допълнение, десетилетия на експериментиране разкриват, че те никога не произвеждат нови видове. За да докажат мутационната теория, де Врис и други изследователи незабавно започват опити с плодови мушички; и те продължават оттогава – но напълно без успех в произвеждането на нови видове. Иронично е, че салтационната теория е била основана върху грешка в наблюденията. През 1914 Едуард Джефрис открива, че игликата на де Врис е била само нова разновидност, а не нов вид.
Десетилетия по-късно е открито, че повечето растителни разновидности се произвеждат от вариации в генните фактори, рядко чрез мутации. Причинените от генни вариации може и да са устойчиви (макар и не толкова устойчиви както средностатистическия оригинал), но
разновидностите произведени от мутации са винаги слаби и имат ниска вероятност за оцеляване.
Уолтър Сътън и Т. Бовери (1902) независимо един от друг откриват хромозомите и връзките между генетичните типове. Това е само две години след като бива преоткрито изследването на Мендел. Учените постоянно научават все нови неща относно непроменимостта на видовете.
Томас Хънт Морган (1886-1945) е американски биолог, който развива теорията за гените. Той открива, че
генетичните детерминанти присъстват в определен линеен ред в хромозомите и могат да бъдат „картографирани” приблизително. Той е първият, който интензивно работи с плодовата мушица, дрозофила (Michael Pitman, Adam and Evolution, 1984, p. 70). Но изследванията с плодови мушици и други създания се оказват пълен провал в доказването, че мутациите могат да бъдат механизъм за междувидови промени (Richard B. Goldschmidt, “Evolution, as Viewed by One Geneticist,” American Scientist, January 1952, p. 94).
Х. Дж. Мълър (1990-1967). Като научава за откриването през 1927, че рентгеновите лъчи, гама лъчите и различни химикали могат да предизвикат изключително бързо нарастване на мутациите в хромозомите на опитни животни и растения,
Мълър пръв започва да използва рентгенови лъчи за да увеличи силно темпа на мутации при плодовите мушици. Но той и другите изследователи откриват, че мутациите са винаги вредни (H. J. Muller, Time, November 11, 1946, p. 38; E. J. Gardner, Principles of Genetics, 1964, p. 192; Theodosius Dobzhansky, Genetics and the Origin of Species, 1951, p. 73).
Зигмунд Фройд (1856-1939) е силно задължен на еволюционното обучение, което получава в Германия като младеж. Той го приема напълно, както приема и рекапитулационната теория на Хекел. Фройд започва своите Уводни лекции по психоанализа (1916) с предпоставката на Хекел: „Всеки индивид по някакъв начин преминава през цялото развитие на човешкия вид в съкратена форма” (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 177).
„Едиповият комплекс” на Фройд е основан върху теорията за „първобитната орда,” която той развива относно умствен комплекс, който семействата на пещерните хора са имали в миналото. Неговите теории за комплексите на безпокойство, „орални” и „анални” етапи и т.н. са основани на неговото вярване, че нашите прародители са били диваци.
Х. Дж. Уелс (1866-1946), пионер в научната фантастика,
основава своите въображаеми разкази върху еволюционното учение. Той получава своето научно образование при професор Томас Хъксли, главният защитник на Дарвин.
Сър Артър Конан Дойл (1859-1930),
както множество други еволюционистки водачи преди и след него, е бил ревностен спиритист. Много от неговите детективски разкази са основани на еволюционни теми.
Джордж Бърнард Шоу (1856-1950) е бил толкова дълбоко завладян от еволюционната теория, че открито заявява, че е писал своите пиеси за да преподава различни страни на теорията (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 461).

Ota Benga: Африкански туземец в клетка
След като Дарвин се застъпва със своята книга “Произходът на човека” за твърдението, че човекът се е развил от подобни на маймуните същества, той започва да търси вкаменелости, които да подкрепят този сценарий. Някои еволюционисти обаче вярват, че съществата - “полумаймуни полухора” могат да бъдат открити не само като вкаменелости, но и живи – в различни краища на света. В началото на 20 век това издирване на “живи междинни форми” довежда до неприятни инциденти, най-жестокият от които е историята на един пигмей на име Ota Benga.
Ota Benga заловен в Конго през 1904 г. от изследователя-еволюционист Samuel Verner. Туземецът, чието име на собствения му език означава “приятел”, бил женен и имал две деца. Окован във вериги и поставен в клетка като животно, той е откаран в САЩ, където учените-еволюционисти го показват на хората на Световния панаир в Сент Луис. Изложен заедно с други маймунски породи, той е представен като “най-близката до човека междинна форма”.
След две години е откаран в зоологическата градина “Бронкс” в Ню Йорк и там заедно с няколко шимпанзета, горила на име Dinah и орангутан, наречен Dohung, е изложен под категорията “древни прадеди на човека”. Д-р William T. Hornaday, еволюционист и директор на зоологическата градина, прави дълги изказвания относно оказаната му чест да притежава тази единствена по рода си “междинна форма” и третира затворения в клетка Ota Benga като обикновено животно. Неспособен да издържи повече на манипулациите, на които бе подложен, Ota Benga се самоубива. Philips Verner Bradford, Harvey Blume, Ota Benga: The Pygmy in The Zoo, New York: Delta Books, 1992.
Пилтдаунски човек (1912).
През 1912 в Англия са намерени части от челюст и череп, и назовани „пилтдаунски човек.” Новините за него създават сензация. Съобщението на един зъболекар, че зъбът е изпилен, е било пренебрегнато. Както ще научим по-долу, през 1953 е разкрит фактът, че това е пълна фалшификация.  Това, както и всички други по-късни доказателства, че нашите предшественици са били полумаймуни, е било оспорвано или опровергано от реномирани учени. Вж глава 13, Древният човек. Първата световна война (1914-1918). Дарвинизмът основно учи, че няма морален кодекс, нашите предци са били диваци и цивилизацията се е развивала само чрез агресия против другите. Така той в последствие води до краен национализъм, расизъм, и война чрез нацизма и фашизма. Твърди се, че еволюцията включва „естествен отбор”; и в борбата за оцеляване най-пригодените ще оцелеят за сметка на своите съперници. Фридрих фон Берхард, немски военен водач, пише през 1909 книга във възхвала на еволюцията, призоваваща Германия да започне нова война. Хайнрих фон Трайтше, пруски милитарист, публично призовава към война за да може Германия да изпълни своята „еволюционна съдба” (Heinrich G. Von Treitschke, Politics, Vol. 1, pp. 66-67). Техните учения са били напълно възприети от немското правителство и то само е очаквало повод да започне войната (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 59).
Комунистически дарвинизъм. Приемането от Маркс и Енгелс на еволюционната теория прави теорията на Дарвин „научната” основа за всички по-късно комунистически идеологии (Robert M. Young, “The Darwin Debate,” in Marxism Today, Vol. 26, April 1982, p. 21).
Комунистическото учение заявява, че еволюционната промяна, която поучава класова борба, идва чрез революция и насилствени революции. Комунистическата догма заявява, че ламаркизмът (наследяването на придобитите характеристики) е механизмът, по който това става. Менделовата генетика е официално забранена в Русия през 1948, тъй като е било осъзнато, че тя опровергава еволюцията. Комунистическите теоретици също се спират на „синтетично видообразуване” вместо на естествения отбор или мутациите като механизъм за промяна на видовете (L. B. Halstead, “Museum of Errors,” in Nature, November 20, 1980, p. 208). Това понятие е идентично на теорията за внезапните промени на Голдшмит и Гулд, която ще споменем по-долу.
Джон Дюи (1859-1952) е друг влиятелен мислител.
Енергичен дарвинист, Дюи основава и води „движението за прогресивно образование,” което така силно повлиява на историята на образованието в САЩ. Но то не е нищо друго освен внимателно животинско обучение (Samuel L. Blumenfeld, NEA: Trojan Horse in American Education, 1984, p. 43). Целта е да се индоктринират младежите в еволюция, хуманизъм и колективизъм. През 1933 Дюи става член на Американската хуманистична асоциация и неин пръв президент. Основното заявление на вярванията на асоциацията, издадени в същата година като Хуманистичен манифест, стават неофициалната рамка за преподаване в повечето учебници. Еволюционистите осъзнават, че трябва да придобият контрол над цялото държавно образование (Sir Julian Huxley, quoted in Sol Tax and Charles Callender (eds.), Evolution after Darwin, 3 vols., 1960). В миналото американското образование е било основано върху морал и стандарти; но Дюи заявява, че за да бъде „прогресивно,” образованието трябва да изостави „миналото” и да еволюира нагоре” към нови, съвременни схващания.
Процесът срещу Скоупс (1-21 юли 1925) е
могъща подкрепа за каузата на еволюцията, макар и в него да не се вземат под внимание научните открития. Това е добре дошло, тъй като освен един зъб (по-късно изобличен като фалшификация) до този момент еволюционистите нямат нищо значително за представяне (The World’s Most Famous Court Trial: A Complete Stenographic Report, 1925).
ACLU (Американският съюз за граждански свободи) е търсил някого, когото да използват за атака срещу закона на Бътлър, който забранява преподаването на еволюцията в държавните училища в Тенеси. Джон Скоупс (по онова време на 24 години) предлага своите услуги за тази работа.
По-късно той признава в частен разговор, че никога не е преподавал еволюцията в училище, така че делото е основано върху измама; прекарвал е време учейки децата на тактика по американски футбол (John Scopes, Center of the Storm, 1967, p. 60). Но без значение, ACLU иска да унижи щата Тенеси, за да може никой друг щат вече да не посмее да се противи на еволюционистите. Целият процес, широко публикуван като „маймунския процес на Тенеси,” е представен на обществото като комична опера. (Дори е била изпратена обучена маймуна да се разхожда по улиците на Дейтън на верига.) Но целта е била смъртоносно сериозна, и те успяват добре. Макар че присъдата е против Скоупс, политиците на Америка научават урока: Не се противопоставяйте на еволюционистите.
ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ СКОУПС - Еволюционистите превръщат процеса в Дейтън в смехотворен цирк за да принудят щатските правителства в бъдеще да премахнат креационизма от учебните програми на техните държавни училища.
Процесът срещу Скоупс, първото събитие, което е предавано по радиото по цялата страна, е бил сериозна победа за еволюционистите по целия свят. За да бъде спечелена битката са използвани подигравки, странични въпроси, лъжливи сведения и лъжливи твърдения.
Изобличаване на „човека от Небраска” (1928). През 1922 е намерен един единствен кътен зъб и наречен Hesperopithecus, или „човекът от Небраска.”
На един художник е поръчано да направи картина на „маймуночовек” на основа на зъба, която бива разпространена по целия свят. Човекът от Небраска е ключово свидетелство на процеса срещу Скоупс през юли 1925 (еволюционистите нямат какво друго да предложат!). Графтън Смит, един от хората публикували човека от Небраска, бива удостоен с рицарско звание за своите усилия да бъде направена известна тази баснословна находка. Когато палеонтолозите се връщат към мястото на находката през 1928, те намират останалата част от скелета – и откриват, че зъбът принадлежи на „изчезнал вид свиня”! (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 322). През 1972 в Парагвай са намерени живи екземпляри от същия вид свиня.
Джордж Макрийди Прайс (1870-1963) е имал магистърска степен, но не по природни науки. Но
той е бил най-ревностният противник на еволюцията през първата половина на 20 век. Той написва 38 книги и многобройни статии в различни списания. Прайс е първият, който внимателно изследва натрупаните находки на геолозите, и открива, че те нямат доказателства в подкрепа на техните твърдения относно слоевете и вкаменелостите. Положението не се е променило оттогава (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 194).
Заедно с мутациите, изследването на вкаменелости и земни слоеве се нарежда като водещо потенциално доказателство в подкрепа на твърденията на еволюционистите. Но не са намерени никакви преходни видове. Древните видове (с изключение на вече изчезналите) са като тези днес, освен че са по-големи, и като цяло липсват слоеве, и понякога слоевете са разменени – като „по-младите” слоеве са над „по-старите.” Тъй като няма свидетелство в подкрепа на еволюцията от вкаменелости или земни слоеве, музеите излагат на показ динозаври и други изчезнали животни като доказателство, че еволюцията наистина се случила. Но изчезването на видовете не е доказателство за еволюция. Още много за това ще намерите в глава 12, Вкаменелости и земни слоеве.
Оливър Уендъл Холмс (1841-1935) упражнява голямо влияние върху Върховния съд на САЩ както по отношение на възгледите, така и на правните прецеденти. Той е бил категоричен в своите възгледи и водещ съдия в продължение на 30 години.
От негово време насам преобладаващ възглед е, че законът е продукт на еволюция, и трябва непрекъснато да еволюира в съответствие с обществената политика. Но това, разбира се, отдалечава Америка от Конституцията на САЩ.
Владимир Ленин (1870-1924) и Йосиф Сталин (1879-1953). Ленин е бил ревностен еволюционист, който през 1918 чрез насилствена революция събаря руското правителство и основава Съветския съюз.
Според един близък приятел на Сталин, Ярославски,
още на ранна възраст, докато учи в християнско православно училище, Сталин започва да чете Дарвин и става атеист (E. Yaroslavsky, Landmarks in the Life of Stalin, 1940, pp. 8-9). Сталин е водач на Съветския съюз от 1924 до 1953 през тези години той е отговорен за смъртта на милиони руснаци, които отказват да се подчинят на неговата тактика на робската държава. При Сталин Съветският съюз става забележителен пример за дарвинистките принципи приложени в цял един народ.
Остин Кларк (1880-1954), пламенен еволюционист, работи в екипа на Института Смитсониън от 1908 до 1950 и е член на няколко важни научни организации. Изтъкнат учен, той е автор на няколко книги и около 600 научни статии.
Но след години на честни опити да се справи с факта, че няма данни за междувидови промени, през 1930 той пише една впечатляваща книга, Новата еволюция: Зоогенеза. В нея той цитира факт след факт, опровергавайки възможността главните видове растения и животни да са еволюирали едно от друго. Книгата е била изумителна и никой еволюционист не е успял да й отговори. Неговото алтернативно предположение, зоогенезата, е, че всички основни типове растения и животни трябва да са еволюирали не едно от друго, а направо от кал и вода! (A. H. Clark, The New Evolution: Zoogenesis, 1930, pp. 211, 100, 189, 196, 114). Светът на еволюционистите е бил смълчан, защото Кларк е бил експерт, който е знаел всички причини защо еволюцията от вид във вид е невъзможна.
Ричард Голдшмид (1878-1958). В годината, в която Кларк пише своята книга (1930),
Голдшмид също се отказва. Ревностен еволюционист, той посвещава живота си да докаже еволюцията като използва рентгенови лъчи и химикали върху плодови мушици в Калифорнийския университет в Бъркли, и така произвежда огромен брой мутации в тях. След 25 изтощителни години, в които той работи с повече поколения от плодови мушици отколкото се предполага, че хората и техните маймунски предци са живели на тази планета, Голдшмид решава, че трябва да намери друг начин, по който може да стане междувидовата еволюция. През следващите десет години, докато продължава своите изследвания на плодовите мушици, той събира още доказателства за глупостта на еволюционната теория; и през 1940 пише своята книга, Материалната основа за еволюцията, в която разбива точка след точка аргументите на теорията. Той буквално я разкъсва на парчета (Norman Macbeth, Darwin Retried, 1974, p. 152). Никой еволюционист не успява да му отговори. Както тях, той е утвърден еволюционен атеист, но честно излага фактите. След като напълно унищожава тяхната теория, той обявява своето ново схващане: мегаеволюция, в която една жива форма внезапно произлиза напълно завършена от друга форма! Той нарича това „обещаващи чудовища.” Един ден риба полага яйца, и някои от тях се превръщат в жаби, змия полага яйца, и от тях се излюпва птица! Голдшмид иска по-големи чудеса дори от онези, които Кларк предполага! (Steven M. Stanley, Macroevolution: Pattern and Process, 1979, p. 159).
Американската хуманистична асоциация (1933). „Хуманизъм” е съвременната дума за „атеизъм.” Веднага след своето основаване през 1933, АХА започва да работи тясно с научни федерации, да разпространява еволюционната теория, и заедно с ACLU (Американският съюз за граждански свободи) да предизвиква съдебни дела принуждаващи американците да приемат техните еволюционни вярвания. Сред основателите на асоциацията са Джулиън Хъксли (внук на Томас Хъксли), Джон Дюи, Маргарет Сангър, Х. Дж. Мълър, Бенджамин Спок, Ерих Фром и Карл Роджърс (American Humanist Association, promotional literature).
Трофим Лисенко (1893-1976) се издига през 30-те в СССР като убеждава властта, че може да създаде
държавна наука, която съчетава дарвиновата еволюционна теория в науката, животновъдството и земеделието с марксистката теория. Със сърдечната подкрепа на Сталин Лисенко става отговорен за смъртта на хиляди, включително много от най-добрите руски учени. Лисенко забранява Менделовата генетика като буржоазна ерес. Той бива свален през 1965, когато неговите теории се оказват селскостопанско бедствие за нацията. (Той е твърдял, че може да промени зимна пшеница в пролетна пшеница чрез температурни промени, и пшеница в ръж за едно поколение.)
Адолф Хитлер (1889-1945) е канцлер на нацистка Германия от 1933 до 1945.
Той внимателно изучава трудовете на Дарвин и Ницше. Книгата на Хитлер, Mein Kampf, е основана върху еволюционната теория (Sir Arthur Keith, Evolution and Ethics, 1947, p. 28). Самото заглавие на книгата („Моята борба,” оцеляване и надделяване) е взето от израз на Дарвин. Хитлер е вярвал, че изпълнява целите на еволюцията като премахва „нежелани индивиди и непълноценни раси” за да произведе „господарската раса” на Германия (Larry Azar, Twentieth Century in Crisis, 1990, p. 180). (Забележете, че хората на „господарската раса” винаги избират за най-добра расата, от която са те самите.)
Бенито Мусолини (1883-1945),
италианският фашистки диктатор, също е бил пленен от Дарвин и Ницше; а Ницше казва, че е получил своите идеи от Дарвин (R. E. D. Clark, Darwin: Before and After, 1948, p. 115). Мусолини е вярвал, че насилието е основополагащо за обществената промяна (Encyclopedia Britannica, 1962, Vol. 16, p. 27).
Откриване на целаканта (1938). Преди това той е бил „индексна вкаменелост,” използвана за датиране на утаечни слоеве.
Еволюционистите го обявяват за изчезнал преди 70 милиона години. Ако тяхната теория за слоевете е правилна, не би трябвало да има никакви живи екземпляри, тъй като в милионите години на по-горните слоеве не са открити вкаменелости от целаканти. Но на 25 декември 1938 един риболовен кораб намиращ се до брега на Южна Африка извлича един целакант, който е дълъг почти два метра. Много други открития спомагат за опровергаване на теориите на еволюционистите за вкаменелостите и земните слоеве. Намерени са живи екземпляри дори от същества като трилобитите! (“Living Fossil Resembles Long-extinct Trilobite,” Science Digest, December 1957).
Хирошима (1945) е еволюционистки рай; защото
тя е пълна с тежко облъчени хора, които – според еволюционната теория за мутациите – трябва да могат да произведат деца, които са нов, различен и по-висш вид. Но това не се е случило. От ядрения взрив на 6 август 1945 произлязоха само вреда и смърт. Мутациите са винаги вредни и често смъртоносни в рамките на едно-две поколения (Animal Species and Evolution, p. 170, J. J. Muller, Time, November 11, 1946, p. 38).
Първа смяна на механизма (1940).
Дарвин първоначално пише, че случайната дейност естествено се стреми към подобрения (схващане, което всеки смислен човек ще определи като напълно невъзможно). В една по-късна книга (Произход на човека, 1871) Дарвин изоставя „естествения отбор” като безнадежден, и се връща към ламаркизма (научно опроверганото схващане за наследяване на придобитите характеристики; ако направите силни мускули, синът ви ще ги наследи). Но еволюционистите остават верни на първоначалния механизъм на Дарвин (естествения отбор) в продължение на десетилетия. Те са били наричани „дарвинисти.” Но до 40-те мнозина започват да променят възгледите си в полза на мутациите като механизъм за междувидова промяна. Защитниците на тази позиция са наричани „неодарвинисти.” Втората промяна идва през 80-те години.
Радиовъглеродно датиране (1946). Уилърд Либи и неговите сътрудници откриват въглерод 14 (C 14) като метод за датиране на стари органични материали. Но по-късните изследвания разкриват, че неточността на метода нараства заедно с действителната възраст на материала (C. A. Reed, “Animal Domestication in the Prehistoric Near East,” in Science, 130, 1959, p. 1630; University of California at Los Angeles, “On the Accuracy of Radiocarbon Dates,” in Geochronicle, 2, 1966 [собствената лаборатория на Либи]).
Хипотезата за Големия взрив (1948). Астрономите са били напълно озадачени откъде са дошли материята и звездите
. В отчаянието си Джордж Гамоу и двама негови сътрудници измислят удивителното схващане, че експлозия на нищо е произвела водород и хелий, които след това се разпръснали движейки се в права линия, след това започнали да се въртят и да се събират в настоящите високо организирани звезди и галактически системи. Тази отвлечена теория многократно е опровергавана от множество учени (G. Burbidge, “Was There Really a Big Bang?” in Nature 233, 1971, pp. 36, 39). До 80-те години на астрономите, които продължават да се противопоставят на теория, започва да се отказва време за изследвания в големите обсерватории (“Companion Galaxies Match Quasar Redshifts: The Debate Goes On,” Physics Today, 37:17, December 1984). Въпреки ясните доказателства, че теорията е ненаучна и безполезна, еволюционистите отказват да я изоставят.
Теория за стабилната вселена (1948). През 1948 Фред Хойл, работейки заедно с Херман Бонди и Томас Голд, предлага тази теория като алтернатива на Големия взрив. Тя казва, че
постоянно нова материя се появява в съществуване из цялата вселена (Peter Pocock and Pat Daniels, Galaxies, p. 114; Fred Hoyle, Frontiers of Astronomy, 1955, pp. 317-318). Ще научим, че през 1965 теорията е била изоставена. Хойл казва, че тя не е в съгласие с няколко научни факти.

Изт.: http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ferrell/vfec/chap01.htm



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796448
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031