4. Еволюционисти в периода 1949 до днес
Китайският комунизъм (1950-). Когато комунистите поемат контрола над Китай през 1950, първите няколко учебници въведени във всички училища не са нито марксистки, нито ленинистки, а дарвинистки. Китайските комунистически водачи ревностно схващат еволюционната теория като основа за тяхната идеология. След това държавата създава Палеонтологическия институт в Пекин, с огромен екип от палеонтолози. Сър Джулиън Хъксли (1887-1975). Внук на Дарвиновия „булдог” (Томас Хъксли), Джулиън Хъксли е водещ защитник на еволюцията чрез естествено отбор в средата на 20 век. След като е назначен за първи генерален директор на ЮНЕСКО, той успява да направи еволюцията крайъгълен камък на научната политика на Обединените нации. Той гледа на това като на своя възможност за разпространява еволюционното мислене сред народите по света, и се възползва максимално от нея (Julian Huxley, памфлет на ЮНЕСКО). Разобличаване на измамата с пилтдаунския череп (1953). Това парче от череп и отделна от него челюст са били единственото ясно свидетелство, че човекът е произлязъл от маймуноподобно създание. През 1953 Кенет Оукли (геолог от Британския музей), Джоузеф Уайнър (антрополог от университета в Оксфорд) и Ле Грос Кларк (професор по анатомия в Оксфорд) успяват да добият достъп до пилтдаунските череп и челюст – и доказват, че те са пълна фалшификация. Новооткритият по онова време флуоров тест показва, че костите са доста млади. Допълнително изследване показва, че костите са били покрити с бихромат, за да изглеждат стари. Пробивите в костта произвеждат стружки вместо прах. Кучешкият зъб се оказва с пломба и оцветен. През 1955 Уайнър издава книга относно пилтдаунската измама (William L. Straus, Jr., “The Great Piltdown Hoax,” Science, February 26, 1954; Robert Silverberg, Scientists and Scoundrels: A Book of Hoaxes, 1965). Синтез на аминокиселини (1953). Когато Стенли Милър произвежда няколко аминокиселини от химикали, в малък съд с искри, вестникарските заглавия прогласяват: „Създаден е живот!” Но еволюционистите скриват истината: Експериментът опровергава възможността еволюцията да се е случила. Аминокиселините са били напълно мъртви, и експериментът само доказва, че тяхното синтетично производство ще доведе до еднакво количество леви и десни аминокиселини. Тъй като в животните има само леви аминокиселини, случайното производство никога не може да създаде живо създание (R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 274). Откриване на ДНК (1953). Розилънд Франклин прави някои специални снимки използвани през 1953 от Франсис Крик и Джеймс Уотсън (без да й отдадат заслуженото признание) да развият удивителния спирален модел на молекулата на ДНК. ДНК разбива надеждите на биологичните еволюционисти, защото тя дава ясно доказателство, че всеки вид е затворен в своята собствена кодова схема. Ще бъде невъзможно за един вид са промени в друг, тъй като генната мрежа е толкова добре свързана. Тя е като кодирана ключалка, и е затворена здраво. Могат да се появяват само подвидови разновидности (сортове растения и породи животни). Това става чрез генна рекомбинация (A. I. Oparin, Life: Its Nature, Origin and Development, 1961, p. 31; Hubert P. Yockey, “A Calculation of Probability of Spontaneous Biogenesis by Information Theory,” Journal of Theoretical Biology, Vol. 67, 1977, p. 398). Вероятността са случайно възникване на правилния ДНК код в един вид или промяната му в друг е математически невъзможна (J. Leslie, “Cosmology, Probability, and the Need to Explain Life,” in Scientific American and Understanding, pp. 53, 64-65; E. Ambrose, Nature and Origin of the Biological World, 1982, p. 135). Пет допитвания относно еволюцията (1954). (1) Обществото като цяло подкрепя преподаването на сътворението в държавните училища, не само еволюцията, с огромно мнозинство от 86% към 8% (допитване на AP-NBC News). (2) Национално допитване сред юристи се съгласява с това (56% към 26%) и смята двойното обучение за конституционно (63% към 26%, допитване възложено от Американската адвокатска асоциация). (3) Мнозинството от студентите в два светски колежа също се съгласяват (80% в щата Охайо, 56% в Оберлин, Fuerst, Zimmerman). (4) Две трети от членовете на настоятелства на държавни училища са съгласни (67% на 25%, допитване на Американското списание на училищните настоятелства). (5) Значително малцинство от учителите в държавните училища подкрепят сътворението пред еволюцията (Допитване на Austin Analytical Consulting; източник: W. R. Bird, Origin of Species Revisited, 1954, p. 8). Изследването на Курвил (1956). След 15 години на внимателни проучвания, Донован Курвил, биохимик от университета Лома Линда, издава важна книга, Проблемът на Изхода и следствията от него. Курвил свързва древни египетски и библейски събития и дати, давайки ни една от най-добрите налични хронологии. Той показва, че списъкът с царете на Мането има застъпвания, което води до сериозно намаление в продължителността на династичната история на Египет, и поставя неговата първа династия на двойно управление около 2150 пр. Хр. Това изследване, заедно с други разглеждани в глава 21, Археологично датиране, показва, че археологичното датиране съответства съвсем точно на библейската история. (Поради липса на място по време на подготовката за печат, трябваше да пропуснем много от тази глава, но материалите са на уебсайт на издателството.) Атаката на Томпсън срещу Дарвин (1956). У. Р. Томпсън, водещ учен еволюционист, е помолен да напише Въведението към изданието от 1956 на Произход на видовете на Дарвин. В него Томпсън язвително атакува по всяка точка теориите на Дарвин като безстойностни (W. R. Thompson, Introduction to Charles Darwin, Origin of Species, 1956 edition). Детски книги (1958). Макар еволюционистите тайно да признават, че тяхната теория се разпада, пред наивната общественост тя бива хвалена все повече като научно доказан отговор на тайната на живота и материята. През 1958 бива издадена книгата Чудесното яйце, и тя незабавно бива препоръчана от Американската асоциация за насърчаване на науките като ценно научно ръководство за малки деца. Две важни разклонения на Националната образователна асоциация (Американският съвет по образованието и Международната асоциация за образование на децата) дават на книгата най-високи препоръки. Книгата разказва за майка динозавър, която снася „чудесно яйце,” от което се излюпва птиче – „първото птиче в целия свят! И птичето растяло . . . с пера . . . първото красиво птиче, което е пяло песни високо по върховете на дърветата . . . преди много, много време” (цитирано в H. Morris and G. Parker, What is Creation Science? p. 148). Институт за геонаучни изследвания (1958). Тази креационистка организация, сега намираща се в Лома Линда, Калифорния, е организирана с конкретната цел да провежда изследователска дейност в областта на креационизма и да произвежда образователни материали за учени и учители по природни науки. Празнуване на стогодишнината от Дарвин (1959). С наближаването на 1959 еволюционистите виждат в нея блестяща възможност да рекламират предимствата на еволюционната теория. С наближаването на стогодишнината от издаването на Произход на видовете на Дарвин се появява потоп от книги и статии. Най-голямото събрание се провежда в Чикагския университет, където Джулиън Хъксли произнася главната реч, съсредоточавайки вниманието си върху тържествуващо цялостно отричане на Бога. През същата година излизат две значителни книги, които атакуват еволюционната теория в големи подробности: Първата е Дарвин и Дарвиновата революция на Гертруде Химелфарб. Носителка на докторска степен от Чикагския университет, нейната книга е могъщо изложение на хаоса, който теорията е нанесла на съвременния свят. Втората задълбочена книга е от Жак Барзен, професор по история и декан на факултета за следдипломна квалификация на Колумбийския университет. Неговата книга, Дарвин, Маркс, Вагнер заявява, че еволюционната теория е пряко отговорна за европейските войни от 1870 до 1945. Учебна програма по биология (1959). Друго значително събитие през тази година е създаването на стандартизирана Програма за изучаване на биологични науки (ПИБН) за държавните основни училища. Заявената цел на програмата е преподаването на еволюция, сексуално образование, расови проблеми и нуждата от узаконяване на абортите (A. B. Grobman, Biological Science: An Inquiry into Life, p. xv). ПИБН бързо получава дарение от 7 милиона долара от Националната фондация за науки за да развие своята програма. Малко след това един втори проект за промяна на учебниците, Човекът: Изследователски курс, получава 7 милиона от Националната фондация за науки. Той е изпълнен с хуманизъм и морално спорни тълкувания на личния и обществения живот. Бунт във Франция (началото на 60-те). Голям брой френски биолози и таксономисти (специалисти по класификация) се разбунтуват против веригите на еволюционната вяра и заявяват, че ще продължат своите изследвания, но вече няма да се опитват да доказват еволюцията, която те смятат за невъзможна теория. Таксономистите, които се присъединяват към бунта, приемат името „кладисти” (Z. Lytinski, “Should We Burn Darwin?” in Science Digest, Vol. 51, January 1961, p. 61). Откриване на първия квазар (1962). Телескопите откриват загадъчен обект наречен 3С273, който има неразбираем спектър. Този особен обект излъчва най-силно в крайносиния и ултравиолетовия край на видимия спектър. Той е пълна загадка до февруари 1963, когато Джеси Шмит осъзнава, че проблемът е, че обектът има 16% преместване в посока към червената част на спектъра. Ако теорията за червеното преместване, рекламирана от еволюционистите, е правилна, това означава, че обектът се отдалечава от нас със скорост 16% от скоростта на светлината – и е на огромното разстояние от 3 милиарда светлинни години от земята! С откриването на още – и очевидно „по-бързи” – квазари ситуацията продължи да се влошава. В края на краищата тяхното съществуване унищожи еволюционната скоростна теория за червеното преместване. Но червеното преместване и фоновата радиация бяха единствените две „доказателства” за Големия взрив! Например, през 1977 е открит квазар, който според теорията за червеното преместване се движи по-бързо (осем пъти по-бързо) от скоростта на светлината! Разбира се, учените знаят, че е невъзможно за каквото и да било да пътува по-бързо от скоростта на светлината (George Abell, Exploration of the Universe, 1973, p. 409; Time-Life, Cosmic Mysteries, 1990, pp. 68-69; Sky and Telescope 53, 1977, p. 1702). Общество за креационистки изследвания (1963). Тази важна организация за креационистки изследвания бива основана от учени с докторски степени, с изричната цел да провежда изследвания по теми свързани с еволюцията и сътворението, и да публикува редовни доклади по тях. Нейните доклади са от най-високо научно качество. Фонова радиация (1965). Използвайки чувствителен радиоастрономически телескоп, Пензайъс и Уилсън (изследователи в лабораториите на Бел) откриват нискоенергийна микровълнова радиация идваща от космоса. Теоретиците на Големия взрив веднага заявяват, че това било доказвало Големия взрив! Те казват, че това била последната част от взрива. Но по-нататъшното изследване разкрива, че радиацията идва от всички посоки, а не само от една; че не е с правилната температура; и че е твърде равномерна. Дори откритията през 90-те не успяват да покажат, че тази радиация е достатъчно „грапава” (тяхно понятие) за да може да произведе звездите и планетите. Изоставяне на теорията за стабилната вселена (1965). Фред Хойл изцяло изоставя теорията за стабилната вселена в публично изявление на събрание на Британската асоциация за развитие на науките. Той изброява пет научни причини защо тя е невъзможна (Nature, October 9, 1965, p. 113). Швейцарската среща (1965). Едва през 60-те неодарвинистите (които са изоставили естествения отбор и вярват, че мутациите са механизмът за междувидови промени) започват да воюват истински едни с други. На тази среща на математици и биолози биват изразени математически съмнения относно възможността еволюцията да се е случила. В края на няколко часа разгорещени спорове е решено на следващата година да се проведе нова среща. Симпозиумът в института Уистар (1966). Преломното събитие е четиридневният симпозиум в института Уистар във Филаделфия през април 1966. Говорят голям брой математици запознати с проблемите на биологията, и ясно опровергават неодарвинизма по няколко начина. Важен фактор е, че по това време големите компютри са били способни да извършват огромни изчисления – показвайки, че не е възможно еволюцията да се е случила, дори в период от милиарди години, като се има предвид сложността на ДНК, протеините, клетката, ензимите и други фактори. Тук ще цитираме един пример: Мъри Идън от Масачузетския технологичен институт обяснява, че животът не може да започне чрез „случаен отбор.” Той отбелязва, че ако се премахне факторът на случайността, остава само „дизайнът” – а това изисква целенасочен замисъл от висш Разум. Той показва, че би било невъзможно дори една подредена двойка гени да бъде произведена от ДНК мутации вътре в бактерията E. Coli (която има много малка ДНК), с 5 милиарда години, за които да я произведе. След това Идън посочва математическата невъзможност белтъците да се формират по случайност. Той също докладва за своите обширни изследвания в генетичните данни върху хемоглобина (червените кръвни телца). Хемоглобинът идва две вериги, наречени алфа и бета. Необходими са минимум 120 мутации за да може алфа да се превърне в бета. Поне 34 от тези промени изискват промяна в 2 или 3 нуклеотида. Но, посочва Идън, ако чрез мутация стане само една нуклеотидна промяна, последствието съсипва кръвта и убива организма! За повече относно института Уистар, прочетете следната книга: Paul Moorhead and Martin Kaplan (eds.), Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Interpretation of Evolution, Wistar Institute Monograph No. 5. Следите от Антилопи Спрингс (1968). Трилобитите са малки морски същества, които сега са изчезнали. Еволюционистите ни казват, че трилобитите са едни от най-древните същества, които някога са живели на планетата Земя, и са живели милиони години преди да е имало някакви човешки същества. Уилям Дж. Майстър, нехристиянски еволюционист, е имал за хоби търсенето на вкаменелости от трилобити в планините на Юта. На 1 юни 1968 той намира човешки отпечатък и трилобити в една и съща скала, и човешката следа стъпва върху някои от трилобитите! Мястото е Антилопи Спрингс, на около 69 км северозападно от Делта, Юта. След това, като разбира голямо, дебело пет сантиментра парче скала, той удря края с чука и то се разцепва в ръцете му. За негово голямо удивление, на едната страна открива следа от човешко същество, с трилобити вътре в самата следа! Другата половина на скалата е показвала почти съвършена отливка на следата и на вкаменелостите. Удивително, човешкият крак е бил обут в сандал! Да съкратим разказа, находката бива потвърдена, когато на мястото идват още учени и намират още човешки следи от обути в сандали крака. Майстър бил толкова удивен, че станал християнин. Това са били слоеве от Камбрия, най-долното ниво слоеве в света; но в тях имало следи от човешки крака в сандали! (“Discovery of Trilobite Fossils in Shod Footprint of Human in ‘Trilobite Beds,’ a Cambrian Formation, Antelope Springs, Utah,” in Why Not Creation? 1970, p. 190). Симпозиум на института Алпбах (1969). Провежда се следваща среща на учени под заглавие, „Отвъд редукционизма.” Но тя само довежда до безплодни дискусии между учени, които внимателно са изследвали проблемите, с хора, които отчаяно се опитват да защитават еволюционните теории срещу нарастваща планина от доказателства за обратното. Първо кацане на Луната (1969). През 50-те учените предсказват, че ако Луната е на милиарди години, тя трябва да има слой прах дебел много километри. Както Литълтън обяснява, това се дължи на факта, че лунната повърхност е изложена на пряката слънчева светлина и силните ултравиолетови и рентгенови лъчи от Слънцето постепенно унищожават повърхностните слоеве на скалите, превръщайки ги на прах със скорост няколко десетохилядни от сантиметъра на година. За 5 до 10 милиарда години това ще произведе от 30 до 100 км прах (R. A. Lyttleton, цитирано в R. Wysong, Creation-Evolution Controversy, p. 175). Поради това НАСА първо изпраща машина без хора в нея, която открива, че на лунната повърхност има много малко прах. Въпреки това Нийл Армстронг се е страхувал, че двамата с Едуин Олдрин могат да потънат в прахта, когато кацнат. Но тъй като Луната е млада, те са нямали проблеми. Кацайки на 20 юли 1969, те откриват не повече от 5 до 8 см прах на повърхността. Това е точно колкото очакваме, ако Луната е на възраст 6000-8000 години. В първата публикувана статия на Айзък Азимов (1958) той предсказва, че първата ракета, която ще кацне на Луната, ще потъне безславно в прахта, и всеки в нея ще загине. (Статия спомената в Isaac Asimov, Asimov on Science: A Thirty-Year Retrospective, 1989, pp. xvi-xvii). Колекция от кости (1971). Издадена е нова книга, в която е направен пълен опис на всички находки на австралопитеци до края на 1971. Това включва всички намерени в Африка кости на нашите „полумаймунски, получовешки предци” (Time-Life, The Missing Link, Vol. 2). Макар че са описани повече от 1,400 образци, повечето не са нищо повече от парченца кости или отделни зъби. Не съществува нито един цял скелет на индивид. Разбира се, когато бъдат намерени части от кости, те могат да бъдат местени на различни позиции и да бъдат тълкувани като принадлежащи на различни създания с много различни форми на черепа и челюстите. И до днес няма никакво реално свидетелство за някакъв истински нечовешки предшественик на хората. Матюс атакува дарвинизма (1971). До втората половина на 20 век, макар че на незапознатата публика продължава да се казва, че еволюцията е тържествуващ, доказан успех, било е трудно да се намери дори един учен, който би защитавал теориите на Дарвин пред други учени. Л. Харисън Матюс, друг изтъкнат учен, е бил помолен да напише ново въведение към Произход на видовете на Дарвин, за да замени Въведението на Томпсън от 1956, което атакува унищожително дарвинизма. В своето Въведение Матюс казва, че на атаките на Томпсън срещу Дарвин „няма отговор.” След това Матюс продължава като добавя и повече унищожителни факти (L. Harrison Matthews, Introduction to Charles Darwin, Origin of the Species, 1971 edition). Еволюционната теория трябва да се намира в сериозен проблем, ако книгоиздателите не могат да намерят реномиран учен, който е благоразположен към нейните основни учения или към нейния основател. Симпозиум в Ница (1972). В началото на 70-те объркване цари не само сред биологичните еволюционисти, но и сред космолозите (астрономическите еволюционисти). Симпозиумът в Ница се събира през април 1972 за да обобщи какво е постигнато и какво все още е неизвестно. Неотговорените въпроси включват почти всяка част от еволюцията на космоса! Как водородните облаци са се формирали в звезди? Как линейното движение от теоретизирания Голям взрив се е променило във въртящо движение – и е започнало да се върти. Как са се формирали планетите и спътниците? Целият списък е зашеметяващ. След всички тези години астрономите все още нямат отговори на никой от основните еволюционни проблеми (Review of the Nice Symposium, in R. E. Kofahl and K. L. Segraves, The Creation Explanation, pp. 141-143). Институти за креационистки изследвания (1972). Хенри Морис и негови сътрудници основават Института за креационистки изследвания през 1972. От тогава той е станал водещата антиеволюционна организация в света и е разположен в Ел Кахон, Калифорния. Завръщането на обещаващото чудовище (1972). Стивън Джей Гулд, високо уважаван палеонтолог в Харвард; Найлс Елдридж, водещ палеонтолог в Американския музей за естествена история в Ню Йорк; и Стивън Стенли от университета Джон Хопкинс, съживяват теорията на Ричард Голдшмит за „обещаващото чудовище” – и искат общността на еволюционните учени да я приеме като единствен възможен механизъм за промени на видовете в други видове. За първи теорията е съживена в предпазлив научен доклад представен от Гулд и Елдридж през 1972 (Punctuated Equilibria: And Alternative to Phyletic Gradualism, 1972), но едва през 1977 една статия от Гулд я връща на сцената (“Return of the Hopeful Monsters,” in Natural History, June-July, 1977). Нарастващото отчаяние сред еволюционистите поради тяхната неспособност да използват естествения отбор или мутациите за да дадат дори най-малкото доказателство за еволюция между видовете, в края на краищата води голям брой учени през 80-те да преминат към това удивително схващане, че на всеки 50,000 години стават милиони благотворни мутации на две същества, мъжко и женско, които живеят едно до друго – което произвежда двойка от нов вид! Допитване сред граждани и родители (1973). Допитване извършено в 1346 семейства открива, че 89% казват, че сътворението трябва да се преподава в държавните училища. В друго допитване сред 1995 семейство 84% казват, че научните доказателства за сътворението трябва да се представят заедно с еволюцията (“A Comparison of Students Studying . . . Two Models,” in Decade of Creation, 1981, pp. 55-56). Изследване на Дъдли върху радиодатирането (1975). Радиодатирането на утаечни скали основано на уранови, ториеви и други вериги се използва много за да даде възрасти от „милиони години.” Но широко разнообразие от изследователски данни непрекъснато демонстрира, че тези методи са изключително ненадеждни (още много за това има в глава 6, Неточни методи за датиране). Дъдли, един от тези изследователи, открива, че като използва налягане, температура, електрически и магнитни полета, напрежение в мономолекулярните слоеве и т.н., може да промени темпа на разпадане на 14 различни радиоизотопи. Следствията от това са удивителни. Слоевете са формирани под голямо налягане, и мострите могат да се различават доста по температурни и други промени. Такива открития, заедно с факта, че резултатите от датирането никога не се съгласяват едни с други, силно снижават стойността на радиодатиране на ураниеви, ториеви и други скали (H. C. Dudley, “Radioactivity Re-Examined,” in Chemical and Engineering News, April 7, 1975, p. 2). Следите на Лийки (1977). През целия 20 век човешки следи са намирани в предполагаемо древни скали, понякога заедно със следи от динозаври. В тази глава ще споменем само няколко примера (за още, виж глава 13, Древният човек). През 1977 Мери Лийки намира в Летоли в Африка, 48 км на юг от Олдувайския каньон, човешки следи, които еволюционистите датират на почти 4 милиона години според слоя, в който се намират. Но те са напълно идентични със съвременни човешки следи. Тези и други следи опровергават еволюционните теории, особено онези, при които следи от динозаври са намерени заедно с човешки следи. За динозаврите се казва, че са живели преди 65 до 135 милиона години; докато за човека се казва, че се е появил далеч по-късно (National Geographic, April 1979; Science News, February 9, 1980). Откриване на плезиозавър (1977). В продължение на десетилетия учените се чудят дали някога ще бъде намерен жив някой „изчезнал” динозавър. И тогава през април 1977 японски риболовен кораб близо до източния бряг на Нова Зеландия хваща в своите мрежи същество, което тежи 1814 кг и е дълго 10 метра. На борда е имало квалифициран зоолог, който го снима и изследва внимателно, и потвърждава, че наистина то е плезиозавър, морски динозавър, който предполагаемо е мъртъв от 100 милиона години! Всички са толкова въодушевени, че публикуват научни доклади за него и дори издават пощенска марка! Но след като осъзнават, че създанието ще опровергае тяхната теория за вкаменелостите и земните слоеве, Западните учени казват, че това трябва да е било тюлен! В Запада има почти пълно информационно затъмнение относно това, с изключение на няколко публикации (New York Times, July 24, 1977; Nature, July 28, 1977). За повече информация и снимки, виж глава 12, Вкаменелости и земни слоеве. Обяснение на китайските символи (1979). Китайският език е един от най-древните съществуващи писмени езици. Всеки китайски символ е съчетание от няколко различни думи. Ч. Х. Канг и Етел Нелсън провеждат задълбочено изследване на китайските думи и откриват, че символите съдържат разказа на Сътворенеито, Едемската градина, грехопадението на Адам и Ева, и разказа за Потопа. Например думата „лодка” е направена от две думи: съд и осем (Бит. 7:7, 13; 8:13). Изкусител е дявол, покривам и дърво (Бит. 3:1-6). В глава 14, Последствията от Потопа, ще намерите още няколко примера, заедно с илюстрация на някои от тях (C. H. Kang and Ethel R. Nelson, The Discovery of Genesis: How the Truths of Genesis Were Found Hidden in the Chinese Language, 1979). Допитване сред студенти (1979). Допитване сред студенти в щатския университет в Боулинг Грийн, Охайо, открива, че съвсем категорично мнозинство от студенти и дипломанти, които изучават биология, подкрепят преподаването на сътворение и еволюция в училищата. Студенти: 91%, дипломанти: 71.8% (Jerry Bergman, “Attitude of University Students toward the Teaching of Creation and Evolution in the Schools, Origins, Vol. 6, 1979, pp. 64-66). Разбулване на загадката с полистратите (1980). Във въглищни находища често са намирани вертикални (полистратни) дървесни стволове, дълги 3 до 9.5 метра. Но за въглищните пластове се предполага, че са се отлагали в продължение на милиони години. Тогава защо в тях има вертикални стволове? Веднага след изригването на планината Сейнт Хелънс през май 1980, анализ на близкото езеро Спирит разкри много плаващи вертикални дървесни стволове в него. По време на Потопа такива дървесни стволове може бързо да са били заобиколени от утайки и погребани в тях (Edward L. Hold, “Upright Trunks of Neocalamites form the Upper Triasic,” Journal of Geology, 55:511-513, 1947; Steven A. Austin, “Mount St. Helens and Catastrophism,” in Impact, July 1986, pp. 1-3). Съндърланд интервюира експертите (1980-1981). В продължение на една година и с тяхно разрешение, Лутър Съндърланд записва на касета интервюта с трима от най-важните палеонтолози в света, които контролират поне 50 процента от големите колекции от вкаменелости на планетата, покриващи всяка основна находка на вкаменелости през последните 150 години. Той открива, че никой от тях не може да назове нито едно липсващо звено, междинен вид между видовете, които имаме днес (L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma, p. 89). Няма преходни форми. За още относно това, вижте глава 12, Вкаменелости и земни слоеве. Чикагска конференция за еволюцията (1980). Докато вестниците, популярните списания и учебниците възхваляват еволюционната теория като същностно доказана научно по толкова много начини, еволюционните учени са обезсърчени. Те знаят истината. Срещите в Швейцария, Уистар и Алпбах ясно им показват, че тяхната кауза е губеща. Но в още един безплоден опит, през октомври 1980 160 от водещите еволюционни учени в света се събират отново, този път в Чикагския университет. Накратко, тази среща е словесна експлозия. Представени са факти опровергаващи еволюцията, и в замяна са хвърлени гневни отговори и обиди. Месец след това Нюзуик (3 ноември 1980) докладва, че голямото мнозинство от еволюционистите на конференцията се съгласяват, че неодарвинисткият механизъм (на мутации действащи заедно с естествен отбор) вече не може да се смята за научно валиден или защитим. Нито произходът, нито разнообразието от живи същества могат да се обяснят чрез еволюционната теория (Roger Lewin, “Evolutionary Theory Under Fire,: in Science, November 21, 1980; G. R. Taylor, Great Evolution Mystery, 1983, p. 55). Защо на обществото все още се казва, че еволюцията е по същество доказана и че всички учени вярват в нея, когато и двете твърдения са далеч от истината? Нюйоркска конференция за еволюцията (1981). На следващата година се провежда друга важна среща, този път в Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Колин Патърсън, старши палеонтолог в Британския музей по естествена история, изнася доклад, в който заявява, че еволюцията е „категорично противна на познанието,” и добавя, „През целия си живот съм бил мамен да приемам еволюцията като изявена истина.” Но Патърсън има контрол над милиони образци от вкаменелости, и той е добре запознат с колекцията. Коментирайки върху кризата, друг учен, Майкъл Руз, пише, че нарастващият брой критици включва мнозина с „най-висша интелектуална репутация” (Michael Ruse, “Darwin’s Theory: An Exercise in Science,” in New Scientist, June 25, 1981, p. 828). Панспермия (1981). Сред виковете на безнадеждност и отчаяние идващи от еволюционните учени, един от най-известните учени на 20 век, носител на Нобелова награда, измисля нова теория. През 1981 Франсис Крик, съоткривател на устройството на молекулата на ДНК, издава книга заявявайки, че причината за живота на земята е „насочена панспермия.” Според тази теория хора от друга планета са изпратили ракета тук долу с живи създания на нея, за да населят нашата планета! Крик признава, че това не обяснява как са се появили всички растителни и животински видове. Нито обяснява проблема с транспорта. Ще са необходими векове на пътуване през мраза на космоса. Тази теория е отчаян, последен опит да се даде решение на въпроса как са се появили живите създания, загадка, която хиляди учени и 150 години на усилена работа не са били в състояние да решат. Много малко интелектуалци приемат панспермията. Кембриджка конференция за еволюцията (1984). В отчаяно търсене на решение, на семинар проведен в Кембриджкия университет през 1984 бива обсъждана теорията на Стивън Гулд за „обещаващото чудовище” (щурата идея, че един ден гущер снесъл яйце, и от него се излюпила птица). Обсъждана е също теорията на Карл Попър за науката. Попър е водещ експерт по философия на науката. Неговата позиция е, че една теория трябва да може да бъде изпитана. Разбира се, еволюцията не изпълнява това условие. (Виж глава 37, Философия на историята, на нашия уебсайт.) Втора смяна на механизма (80-те години). Напълно ненаучната теория за „обещаващото чудовище,” която Ричард Голдшмит предлага през 30-те, напълно удивява научния свят. Но с течение на годините и с надигането на огромна планина от свидетелства против естествения отбор и мутациите като механизми за междувидова промяна, експертите са отчаяни. Не остава нищо друго освен теорията за внезапни благоприятни чудодейни промени чрез „милион мутации” на всеки 50,000 години, която Гулд, Стенли и техните сътрудници все повече рекламират. Точно както 20 години преди това астрономите в своето отчаяние приемат смехотворната теория за Големия взрив като начало на вселената от подредени галактични системи, така биологичните еволюционисти сега отиват и по-далеч в своята ревност за еволюцията. Генетици, биолози и палеонтолози признават, че по друг начин е невъзможна еволюцията от един вид в друг. В своята пълна безнадеждност еволюционистите се връщат към обещаващото чудовище. Отговори в Битие (80-те години). Кен Хам основава Отговори в Битие (Answers in Genesis), креационистка организация във Флорънс, Кентъки. Тя бързо се превръща в мощен глас в изобличаването на еволюционните заблуди на срещи в колежи и университети и на други места. Отстраняване на Халтън Арп (1983). Водещ астроном и президент на Тихоокеанското астрономическо общество в началото на 80-те, Арп провежда изследвания в продължение на повече от 30 години, включително обширни изследвания в обсерваториите в Паломар и Маунт Уилсън. Той изследва над 260 галактики в повече от 80 групи и прави диаграми на 24 главни галактики и 38 галактики спътници с дисонантно червено преместване, и още много. Всичко това опровергава теорията за червеното преместване, която заедно с фоновата радиация е патерицата, на която еволюционистите се облягат, за да защитават Големия взрив (Halton Arp, Quasars, Redshifts and Controversies, 1987, p. 5, а също и много научни статии). Заплашен да му бъде прекратен достъпът до обсерваториите в САЩ, ако не престане да разрушава един от двата стълба на Големия взрив, той отказва. Няколко изтъкнати астрономи, включително известният астрофизик Джефри Бърбидж, отправят пламенни призиви към всички да останат с отворен ум, но без никаква полза. През 1983 разпределителният комитет на Калтек за работа с телескопите решава, че изследванията на Арп не заслужават повече подкрепа и той вече няма да получава време за своята работа на телескопите в обсерваториите на Маунт Уилсън и Паломар. Отказвайки да премине към политически приемливи изследвания, той напуска Калтек за да работи в института Макс Планк в Мюнхен, където продължи да следва своите идеи. Бърбидж по-късно пише относно това внезапно и недостойно изгонване, „Никой отговорен учен, когото познавам, включително много астрономи, които категорично се противопоставяха на тезата на Арп, не вярва, че това беше справедливо” (Time-Life, Cosmic Mysteries, 1990, pp. 67-68). Разобличаване на „човека от Орсе” (1984). Вълнуваща новина! Най-после един от нашите полумаймунски предци е намерен в областта Андалусия в Испания. Удостоверен като „най-старият човек в Европа” от изтъкнат екип от палеонтолози, той е по всички вестници, докато към учените на континента биват изпращани покани да присъстват на среща, където могат да изнесат учени доклади по въпроса. Но тогава учени в Париж откриват, че това е фрагмент от череп на четиримесечно магаре. Испанските длъжностни лица трябвало спешно да изпратят 500 писма, че срещата се отменя. (“Ass Taken for Man,” London Daily Telegraph, May 14, 1984). Разобличаване на археоптерикса (1985). Макар никога да не са намерени междинни видове (половина от един вид и половина от друг), открито е нещо подобно на това. Както споменахме по-рано, през 1861 във варовикови залежи в Золнхофен, Германия (близо до Айхщат) е намерена вкаменелост на перо. То е считано за ценно, тъй като предполагаемо идва от слой на късна юра – а тогава не би трябвало да е имало птици. Много скоро друга вкаменелост е предложена за продажба (пак от собствениците на същата варовикова кариера). Била е птица с пера, на която липсват главата и вратът. Британският музей плаща много за нея. Така през 1877 за продажба е предложена още една птица – и тази изглеждала като че ли има глава на малък динозавър! През 1985 шест водещи учени, включително Фред Хойл, изследват вкаменелостта – и откриват, че е измама. За подробности, виж глава 17, Примери за еволюцията. Арканзаският процес за сътворението (1981). През декември 1981 във Федералния окръжен съд в Литъл Рок, Арканзас, съдията Уилям Овъртън председателства процес, който трябва да реши дали щатът Арканзас може да сложи информация относно сътворението в учебниците в държавните училища. Съдебната зала с 200 места е била изпълнена с репортери. Над 50 адвокати и помощник-адвокати на ACLU работят по въпроса. От друга страна, службата на правосъдния министър на Арканзас изпраща само трима свои адвокати на делото. Един свидетел на ACLU, Франсиско Аяла, свидетелства, че произходът на живите същества от кал и вода, макар да е станало, не било част от еволюцията! Това удобно изважда тази трудност за еволюционистите от процеса. Във всеки случай, на основата на разнообразие от увъртания и лъжливи твърдения от ищците, съдията решава против щата Арканзас. Известен факт е, че ACLU съветва всяко щатско законодателно събрание, което обмисля въвеждането на закон позволяващ еднакво представяне на двата възгледа, че ACLU ще им даде нов цялостен „маймунски процес,” както правят в Дейтън, Тенеси през 1925. еволюционистите никога не защитават своята позиция с научни факти, защото нямат такива. Вместо това те използват присмех и съдебни дела (Norman Geisler, The Creator and the Courtroom, 1982; Robert Gentry, Creation’s Tiny Mystery, 1986). Радиоактивните ареоли опровергават теорията за разтопената земя (1986). Робърт Джентри провежда изследвания на радиоареоли в гранита в продължение на години, но бива уволнен от изследователската лаборатория в Оук Ридж през 1982, защото свидетелства в подкрепа на щата Арканзас в споменатия по-горе процес. Тогава той влага своите години на изследователски открития и професионални статии в книга (Robert V. Gentry, Creation’s Tiny Mystery, 1986). Накратко, в гранита има милиарди по милиарди радиоареоли, но всяка ареола е била формирана за по-малко от 3 минути. Няма начин ареолите да са влезли там след като гранитът се е формирал, но гранитът трябва да е бил вече твърд, когато ареолите са се формирали. Това означава, че гранитът е бил създаден твърд за по-малко от три минути! Тъй като гранитът е основната скала под всеки континент, би било невъзможно земята някога да е била разтопена маса както предполагат еволюционистите. Много интересно, гранитът може да се разтопи; но когато се твърди, формира риолит, никога гранит. Виж гл. 3 Произход на земята. Допитване сред учители по биология (1988). Допитване извършено от Тексаския университет, открива, че 30% от 400 учители по биология в средни училища вярват в библейското сътворение и само 19% вярват в еволюцията (Waco Tribune-Herald, September 11, 1988). Чернобил (1986) е друг еволюционистки рай. Тъй като днес мутациите се смятат за водещия механизъм за постигане на еволюционна промяна за по-добро, силната радиация, която хората получиха на 26 април 1986 трябва да им е донесла голяма полза поради всички мутации предизвикани от нея. Те трябва да са по-силни, по-здрави, да имат подобрени органи и да раждат деца, които са по-висши форми на живот. Но това не става. Учените знаят, че дори Мария Кюри и нейната дъщеря умират като следствие от работата с радиация. Мутациите водят до вреда и смърт, никога до еволюционна промяна (Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, 1984, pp. 691-692).
Заключение:
Няма нито едно конкретно доказателство от вкаменелости, което да подкрепи образа на “човекоподобната маймуна”, който постоянно се индоктринира от медиите и академичните източници. С четка в ръка еволюционистите рисуват въображаеми същества, но липсата на вкаменелости, съвпадащи с тези рисунки, формира доста сериозен проблем за тях. Един от интересните методи, които те използват, за да се справят с този проблем, е да “изготвят” вкаменелостите, които не могат да намерят. Ние разгледахме само малка част от научни факти, които обезсилват еволюционната теория, а може да се отбележи, че съществуват още много други научни факти, които я обезсилват. Но дори те бяха достатъчни, за да разкрием най-важната истина: Еволюционната теория е просто една измама, скрита под маската на науката, която се основава не на науката, а на промиването на мозъци, пропаганда и фалшификации. Еволюционната теория е една теория, която се проваля още в основата си. Причината е, че еволюционистите са неспособни да обяснят дори формирането на един-единствен протеин. Нито законите на вероятностите, нито физичните или химични закони предлагат някаква възможност за случайното възникване на живота.
Звучи ли разумно или логично, докато не може да съществува нито един случайно формиран протеин, милиони от тези протеини да се свързват, за да образуват клетката на живия организъм, а милиарди от тези клетки да успеят да се формират и после, свързвайки се случайно, да образуват живите организми, от тях пък да се създадат рибите, след това от тези, които излизат на сушата – влечугите, от тях птиците и по този начин на земята да се образуват милионите различни животински видове? Дори това да не ви се струва логично, еволюционистите вярват в тази легенда.
Но това е просто едно убеждение – или по-скоро вяра, защото те нямат дори едно-единственно доказателство, с което да подкрепят тяхната история. Те никога не са откривали междинни форми като полуриба полувлечуго или полувлечуго полуптица, нито пък са успели да докажат, че един протеин или дори една аминокиселинна молекула, изграждаща протеина, би могла да се образува при условията, които те наричат “първични“, и дори в своите високотехнологични лаборатории не са успели да направят това. Точно обратно, с всяко тяхно усилие самите еволюционисти са показали, че никога не е протичал никакъв еволюционен процес нито пък би могъл да протече някога на Земята.
Колкото повече детайли относно структурата и функциите на живите клетки биват откривани, толкова по-ясно става, че клетката не е проста и произволно формирана смес, както се е смятало според примитивните биологични разбирания от времето на Дарвин.
При положение, че ситуацията е толкова ясна, да отхвърляш факта за сътворението и да основаваш произхода на живота на изключително неправдоподобни случайности и след това ревностно да защитаваш тези твърдения, по-късно биха могли да се превърнат в източник на огромно унижение. Съществуват много животински видове, които приличат един на друг. Неизвестно защо някои повърхностни прилики между човека и маймуната привличат голям интерес. Този интерес понякога отива толкова далеч, че кара някои хора да повярват в погрешните еволюционни тези. Всъщност повърхностните прилики между маймуната и човека не означават нищо. Бръмбарът “носорог” и носорогът също имат определени общи повърхностни прилики, но би било смешно само на базата на тази прилика да търсим да създаваме някакъв вид еволюционна връзка между тези две същества, от които едното е насекомо, а другото бозайник.
Освен по повърхностните прилики не може да се каже, че маймуната е по-близка до човека, отколкото другите животни. Всъщност, ако се взима под внимание нивото на интелект, то тогава медоносната пчела, която произвежда геометрично чудотворната структура на медените пити или паякът, който изгражда инженерното чудо на паяжината може да се каже, че са по-близки до човека.
Нещо повече, между човека и маймуната има голяма разлика. В крайна сметка маймуната си е животно и от гледна точка на съзнанието няма никаква разлика от коня или кучето. От друга страна, човекът е съзнателно същество със силна воля, което може да мисли, говори, разбира, взима решения и отсъжда. Всички тези характерни черти са функции на душата, която човек притежава. Душата е най-съществената разлика, която създава огромна бездна между човека и останалите организми. Нито една физическа прилика не би могла да затвори тази празнота между човека и всяко едно друго живо същество. В природата единственото живо същество, което има душа, е човекът. Действителността е много ясна. Целият органичен свят е плод на съвършен дизайн и висше сътворение. Това от своя страна доказва съществуването на Творец, и то Творец, който притежава безгранична мощ, знание и разум.
Този Творец е Исус Христос. 

Изт.: http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ferrell/vfec/chap01.htm
   

Само че Церн и митът за изучаване на "Големия взрив" пораждат странен въпрос - след като те са напълно наясно, че такъв не е имало, какво всъщност представлява проектът им под земята?