Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2012 16:03 - Истинската Xристова църква на последното време
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2322 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 07.12.2012 15:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тройната ангелска вест днес се носи по целия свят на всеки народ, език и племе от Църквата на адвентистите от седмия ден.
Появявайки се в 1844 г., когато започна очистването на Небесното светилище,
тя изпълни пророчеството от Данаил 8:14   и доказа библейския си произход.
Отличителният знак на Христовата църква за нашето време, според Свещеното писание, е че тя пази Божиите заповеди и има вярата Исусова. За нея в Откровение 14:12 се казва:
„Тук е нужно търпението на светиите: на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова”.
Навсякъде в Библията се подчертава, че основния белег, който отличава истинското християнство от фалшивото, е пазенето на Божия закон:
„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата”.
„В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме и не в Твое име ли бесове изгонвахме, и не в Твое име ли чудеса сторихме? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!” (Матей 7:21-23).
„И защо Ме зовете: Господи, Господи! А не вършите това което казвам?”
(Лука 6:46).
„Блажени, които изпълняват Неговите заповеди, за да имат власт над дървото на живота и да влязат през портите на града” (Откр. 22:14).
„Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него” (1Йоан. 2:4).
„Който има Моите заповеди и ги пази, той е който Ме люби” (Йоан 14:21).
Библията учи, че ние се спасяваме по благодат, даром, чрез вяра в изкупителната жертва на Исус Христос, която ни измива от извършените грехове, каквито всеки човек има. Но като изпълняваме закона след като сме приели Евангелието, ние свидетелстваме, че вярата ни е жива, т.е. спасяваща и преобразяваща характера ни според Божиите изисквания, изявени в Божия закон. „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Яков 2:17).
Вярата, която не се изявява в дела на послушание към Божия закон е мъртва. Само живата вяра спасява, защото само тя може да оживотворява Божия закон в нас и да го прави действен. Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона (Рим. 3:31).
Без вяра в Христос, Божия закон, колкото и да е превъзходен, не може да ползва човека. Само от Христос грешникът може да получи изкупление и прощение на своите закононарушения и благодатна сила да изпълнява закона, за да стане отново достоен за Божието царство, което той изгуби поради нарушението на закона. Исус ни дава сила да изпълняваме закона, който ни довежда до Него “Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра” (Гал. 3:24).
Господ ни освобождава от греха, от нарушението, а оттам и осъждането от закона, но не ни освобождава от пазенето /изпълнението/ на закона (10-те заповеди)
Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! (Тим. 6:15).
В много „християнски” църкви се правят чудеса и ще се правят още по-големи, колкото повече идването на Исус и краят на сатана наближават (Отр. 13:13,14). Видения, лекувания, говорене с мъртви, прояви на „духа”, говорене на незнайни езици и др. представяни за Божии, ще стават с цел да бъдат заблудени и съблазнени вярващи и невярващи.
Дяволът  е разярен и рикае като лъв, търсейки кого да погълне
(1Петрово 5:8), понеже знае, че му остава малко време (Откр. 12:12). В падналите църкви (Откр. 14:8) той прави чудеса и знамения (Откр. 13:13,14), и мнозина от тези църкви са заблудени от тях.
„Знаем, че сме от Бога и че целият свят лежи в лукавия” (1Йоан. 5:19).
До изливането на Святия Дух - „късния дъжд”, Който Бог е обещал да даде в последното време на Своята църква
(Йоил 2:23,28), в истинската Христова църква няма да стават чудеса, поради което чудесата в падналите църкви ще бъдат голяма съблазън включително и за тях. Ето защо те трябва добре да знаят това, за да устоят на изкушенията на дяволските чудеса, с които сатана ще се опита да изкуси, ако е възможно и избраните
(Матей 24:24).
Исус обичаше всички, на всички прощаваше и за всички се молеше, дори и за убийците Си
(Лука 23:34), за да ни даде съвършен пример каква трябва да бъде и нашата вяра, нашето поведение и нашето отношение към човеците, за да бъдем чада на Бога, а не на дявола. Ние сме призвани не да съдим (Матей 7:1,2) и да убиваме (Изход 20:13), но да обичаме (Матей 5:44) и да прощаваме (Лука 6:37; Матей 6:12).
„Защото  Човешкия  Син  не  е дошъл да погуби човешки души, но да спаси” (Лука 9:55).
Поради това всеки вярващ трябва да изпитва вярата си: дали има „Исусова вяра” или е само „вяра в Исус”. Основният белег на Исусовата вяра е живот в съгласие с Божията воля, изявена в закона Му.
От всички християнски деноминации Църквата на адвентистите от седмия ден е единствената, която пази всички Божии заповеди, включително и 4-та заповед за пазене и почитане на съботата като ден, който Бог е отделил за Свой собствен ден (Изход 20:10), като се старае да изявява вярата и търпението така, както ги вижда изявени в Христос.
Белег  на истинската Христова църква за нашето време е тя да притежава Духът на пророчеството:
„...защото свидетелството Исусово е Духът на пророчеството” (Откр. 19:10).
„Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса” (Откр. 12:17).

„Змеят” е сатана, „жената” е Христовата църква, а останалите от нейното потомство са последователите на Неговата последна църква. Именно с нея сатана отиде да се бие, защото пази Божиите заповеди и има свидетелството Христово, което според Откр. 19:10 е „Духът на пророчествово”. Това е Божия дарба на последната Христова църква – да разбира библейските пророчества и предписания и да предсказва идещите събития.
След 1844 г.тази пророческа дарба ясно се изразила в делото и службата на Елена Г. Вайт (1877-1915 г.). В продължение на 70 год., Господ си е служил с нея, като й е давал много пророчески откровения за църквата.
В нашето време Църквата на адвентистите от седмия ден се отличава с този белег, благодарение на дарбата, дадена й от Исус, заради верността й към Него и Неговите заповеди. Тя разбира пророчествата и предупреждава света за предстоящите събития, главното от които е Второто пришествие на Исус Христос - краят на този свят и основаването на Неговото славно и вечно царство. Затова последната църква на земята е наречена „Адвентна”, което значи „Пришествена”, т.е. която очаква да посрещне пришествието на Исус.
Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен” (Малахия 4:5).
„Наистина, Господ Йеова няма да направи нищо, без да открие тайната Си на слугите Си пророците” (Амос 3:7).
Библията е Божествена и неизменна. Но Бог разкрива нейните истини на поколенията прогресивно, според нуждата на съответното време. Кирил и Методи не са имали светлината, която е била дадена на  Ян Хус и  Мартин Лутер, a те не са имали онези пълни познания за Спасителния план и Неговото изпълнение, които Бог е дал на Своята последна църква чрез Духа на пророчеството.
В наше време Бог е озарил Своята църква с пълни познания върху библейските истини, защото изпълнението на Спасителния план, който се съдържа в тези истини, е към своя край. Изпълнява се и Божията заповед към Неговата последна църква:
„Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия” (Исая 60:1).
„Извикай силно, не се щади: възвиси гласа си като тръба, та възвести на людете Ми беззаконията им!” (Исая 58:1).
Истинската Христова църква за нашето време, според Божието слово, трябва да притежава следните четири белези:
1. Да се е появила в 1844 г., според
Дан. 8:14;
2. Да проповядва Тройната ангелска вест от
Откр. 14:6-12;
3. Да пази Божиите заповеди и вярата Исусова, съгласно
Откр. 14:12;
4. Да има Духът на пророчеството, съгласно
Откр. 12:17и 19:10.

От всички сега съществуващи църкви и деноминации, само Църквата на адвентистите от седмия ден се придържа към по-горните свещени текстове и притежава библейското основание за своето появяване и съществуване.

Изт.:
http://thegodlove.com






Гласувай:
6



1. antoninus - Християнската църква през вековете
01.11.2012 22:43
В апостолската и следапостолската ера до 313 г. Христовата църква беше единна и чиста от външни влияния и примеси, верна на Христовото Евангелие. Но след големия отпадък при Константин Велики и след него в църквата навлязоха езически учения и обичаи и християнството бе фалшифицирано. Оттогава верността към Божието учение, дадено в Свещеното писание, се изявяваше в различни общества в християнските народи като етиоптяните в Африка, богомилите в България, катарите в Италия, валдензите в Пиемонт, хусистите в Чехия и Моравия, лутераните в Германия, хугенотите във Франция, пуританите в Англия, баптистите и методистите в Америка и др., така че не е имало време, когато истинското познание за Бога да е изчезвало от земята.
Днес църквите, носещи Христовото име, са многобройни и всяка от тях претендира да е истинската Христова църква. За това състояние на християнския свят в Исая 4:1 се казва:
„И в онзи ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще Му рекат: Ние ще ядем своя си хляб и ще обличаме своите си дрехи, само нека се наричаме с Твоето име, а Ти отнеми нашия срам.”
В Библията числото седем е число на пълнота, жената е символ на църква, мъжът – съпругът на жената, е Христос, хлябът е духовната храна – учението, а дрехите са символ на Христовата правда. Като имаме предвид пророческия символ, с който Библията си служи, можем да преведем горния текст така:
„В онзи ден всички църкви ще се хванат за Христос и ще Му рекат: Ние ще проповядваме нашите учения, не Твоето и ще прилагаме нашата си правда, а не Твоята, само да носим Твоето име /Христовото/, за да отнемеш укора ни, да не сме считани за езичници”.
Но Христос е един, затова и Неговата църква е една .
цитирай
2. antoninus - Руската православна църква и писателят Толстой
01.11.2012 22:44
Фалшивото християнство е довело до съмнение в Библията и е нанесло по-голяма вреда, отколкото езичеството и неверието, защото го опозорява пред света и създава във вярващите фалшива сигурност и надежда за спасение. Затова в Библията то е наречено „опустошително нечестие” и престъпление, което докарва „запустение” (Дан. 8:13).
Толстой казва, че лъжата не е толкова опасна колкото подобието на истината.
Когато този велик моралист и писател прочел Библията, видял голямата разлика между Христовото учение и официалното християнство и издигнал глас за поврат към първоначалното християнство, както е дадено от Христос и е записано в Свещеното писание. В резултат на това Светия синод на руската православна църква го отлъчил от църквата като „враг на православната църква”, но той останал верен на Христовото учение.
Това е едно от безбройните доказателства за упадъка на християнството.
Но въпреки всички усилия на сатана да фалшифицира Божието слово, то не само се е запазило непокътнато, но и все повече се разпространява, защото Бог е, който го пази:
„Думите на Господа са чисти думи, като сребро претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти. Ти, Господи, ще го съхраниш, ще го опазиш от този род довека.” (Пс. 12:6,7).
„За което страдам, даже до окови, като злодеец, но словото Божие не се връзва.” (2Тим. 2:9).
цитирай
3. antoninus - ПРОРОКЪТ – ЧОВЕК НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
15.11.2012 11:10
Полезни материали: ПРОРОКЪТ – ЧОВЕК НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
http://icebarbi.blog.bg/history/2010/07/20/prorokyt-chovek-na-vsichki-vremena.579406
http://icebarbi.blog.bg/history/2010/07/21/prorokyt-chovek-na-vsichki-vremena-2-chast.579931

В Йоил 2:28-32, писана вероятно 8 столетия преди Първото идване на Исус Христос като бебе във Витлеем, този древен пророк гледа напред в коридорите на времето до Второто Му идване. И той видя Бог да почита народа Си до края на времето чрез даването специално на дарбата на пророчеството. Както мъже, така и жени, както млади, така и стари щяха да получат пророчески сънища и видения.

Някои християни са възразявали, че изпълнението на този пасаж може да се види и по-късно от Петдесетница – 50 дни след разпятието на Христос. Те посочват Деян. 2:16-21, където Павел сочи на явлението Петдесетница като на изпълнение на Йоил 2 гл. Поради две важни причини обаче Петдесетницата трябва да се разглежда само като ЧАСТИЧНО изпълнение на Йоил 2 гл.:

Първо. Пророчеството на Йоил 2 гл. специално отнася дарбата на ПРОРОЧЕСТВО в края на времето. Най-явната пророческа дарба на Петдесетница беше дарбата на ЕЗИЦИ – чудотворното говорене на говорими езици, които християнинът, който ги говори не е изучавал преди. Дарбата на пророчеството не беше явна и очевидна на Петдесетница.

Второ. Йоил посочва знаменията в небето – на слънцето и особено на луната – по времето, когато дарбата на пророчество ще бъде възстановена (гл. 2:19,20). Не намираме доказателство от Писанията, че тези знамения в небето са придружавали сцените на Петдесетница.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796612
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031