ДЕВА МАРИЯ - МАЙКАТА НА ИСУС
Кирил Шемков

(Всички библейски текстове са взети от издание на Библията - Св. Синод, София, 1991 г.)
Има едно име, име на една еврейка, което е преминало границите на Палестина, прескочило е границите на Азиатския континент, превзело е всички континенти и раси. Име, което милиони майки и бащи са предпочели пред всички други имена, за да нарекат с него своите дъщери; име, което стари и млади жени с гордост носят. Това име не е на някоя царица, нито на някоя красавица, не е име на някоя известна учена жена, a на една бедна девица и смирена еврейка, от известния град в Палестина, Назарет. Това име е Мария - майката на Исус Христос.
Каква е ролята, която тя играе в нашия християнски живот? Какво е отношението ни към тази жена?
Кой не би одобрил, ако в миналото един цар назначава лично хората, които ще го обкръжават, помагат му и управляват малки или големи области? На никого не е чудно, също така, ако една политическа личност, на която е поверено да състави правителство, което ще управлява държавата, си избере министрите, с които ще ръководи съдбините на страната. И ето - Бог, Който е създал планът за спасение на падналото в грях човечество, Си е избрал, а и днес избира мъже и жени, чрез които осъществява това спасение. В Първото послание на апостол Павел към Коринтяните четем:
“И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители, после такива, които имат дарби чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска” (1Кор. 12:28,11).
Преди Христос да започне своята публична дейност, Йоан Кръстител вече проповядвал покаяние и кръщение с вода за прощаване на греховете. Той пръв представил Исус на народа като “Агне” Божие, Което се принася в жертва за прощаване на греховете на света. Йоан имаше много привърженици и ученици, които му помагаха в проповядването. От тях бяха и няколко от Христовите апостоли. По-раншните ученици на Йоан станаха апостоли на Исус. Когато Исус стана известен чрез проповедите и чудесата, които правеше, народът постепенно тръгна след Него и изостави Йоан. Йоановите ученици дойдоха при него и му се оплакаха: “Учителю, целият народ тръгна след Иисус”. В Евангелието на апостол Йоан, глава 3, стих 27 четем отговора на Йоан: “Не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето”. С други думи, Бог, Който е в небето - Той е, Който назначава кой какво ще работи, а не човеци.
Нека заедно да потърсим отговор на въпроса: Чрез кого и как можем да се спасим?
Да видим какво проповядва апостол Петър пред множествата в Ерусалим:
“Нека бъде знайно на всички... че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите... Този е камъкът, пренебрегнат от вас зидарите, ... и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деяния на апостолите, 4-та глава, стихове 10-12).
Апостол Петър заявява, че спасение може да се получи само когато се молим на Исус Христос. Никое друго име за спасение и прош-ка на грехове няма. Ето какво казва и апостол Павел по този въпрос:
“Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус” (Първо послание на апостол Павел към Тимотей, глава 2, стих 5).
Да чуем сега и третият апостол - Йоан. В своето 1-во Послание, 2 глава, 1 и 2 стихове, той казва:
“Чeда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника; и Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите но и за греховете на цял свят”.
Обърнете внимание, че и Исус Сам потвърждава казаното от тримата апостоли. Четем в Евангелието от апостол Йоан 14 глава, стихове 13 и 14:
“И каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя”.
Драги приятелю, драги братко и драга сестро, вие, които искате да се спасите от греховете си, които копнеете да сте помирени с Бога, вие, които искате да дочакате Исус Христос, идващ на облаците, и да бъдете вечно в Неговото царство - заради вашата сигурност, че не напразно служите на Бога и Му се молите, нека да разгърнем страниците на Библията и направим една малка разходка, за да видим има ли някоя друга личност, друго име, чрез което можем да се спасим. Всички вие сте чували, как много богобоязливи мъже и жени се молят, но не само в името Христово, но споменават и други имена. Дали това е угодно на Бога? Дали Той е заповядвал някога това, или е измислено от човеци?
Ще започнем с поклонението на мъдреците, дошли от Изток. Звездата им помага да намерят къде е Исус, новоро-дения цар и, внимавайте, на кого се покланят те. В Еванге-лието от Матея, глава 2, стих 11 и 12 четем:
“И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и пад-наха, та Му се поклониха;... и като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове”. Те се поклониха на детето и му принесоха дарове!
Преди години изпратих едно писмо във Виена, но след време го получих обратно със забележка: “Такова лице не живее на този адрес”. Помислете, как ще се чувстваме - вие или аз - когато се молим на някой, за когото вярваме, че е на небето, близо до Христос, но след това се окаже,че той не е там, и всъщност го няма никъде на небето? Как ще се чувстваме тогава? Излъгани и отчаяни!
В книгата “Откровение” има няколко картини, където се виждат личностите, които обкръжават Бог Отец и Исус Христос, и ако там не видим лицата, за които сме мислили, че посредничат между нас и Бога, тогава, ако не се отчаем, ще трябва да станем по-мъдри, така че да се отнесем към онези, които Бог лично е определил за тази служба. Апостол Йоан, който вижда тези картини, е познавал много добре апостол Петър, Тома, Павел и Мария, майката на Исус, понеже тя е била до смъртта си при него. Той ще ни каже дали е видял някого от тях там.
В “Откровение” 4-та глава, стихове 1-11, е описано как апостол Йоан вижда във видение Бог Отец на висок трон, четири живи същества и двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, с корони на главите, да седят на престоли пред Бога. Исус беше обещал на апостолите, че когато дойде при Второто Си пришествие, и те ще седят на престоли. Но понеже Второто пришествие още не е дошло, тези които вярват, че апостол Петър е в небето и държи ключовете от рая, трябва да променят вярването си. Същото важи и за тези, които вярват, че Мария, майката на Исуса Христа, стои на престол в небето и ходатайства пред Него за онези, които се молят - четейки Библията, ние не виждаме такова нещо.
Пак в “Откровение”, сега в 5-та глава, и там в стихове 1-14, освен Бог Отец виждаме и Агнето (Исус Христос), което е било заклано и чрез кръвта си е дало възможност за спасение на всеки каещ се грешник. Тук отново присъстват четирите живи същества, двадесетте и четири старци и десетки хиляди ангели. Чудно, но и тук не виждаме нито апостол Петър, нито Павел, нито Мария! И което е още по-чудно, двадесетте и четири старци държат в едната си ръка палмов клон (което е знак на победа над греха) а в другата ръка - чаши, пълни с тамян, които символизират молитвите на вярващите на земята, и ги представят пред Бог Отец и пред Агнето. Нали са ни учили, че ако не другите, то Мария, майката на Исус, седи на престол като Небесна царица, и че тя трябва да е тази, която да поднася молитвите на вярващите на земята пред Бога?!
В Откровение, глава 19, стихове 1-9 е представена “сватбата на Агнето” - на Исус Христос. Ако в първите две картини на небето, които разгледахме - съответно в Откр. 4 глава и Откр. 5 глава, в антуража (свитата) на Бога не можахме да видим майката на Исус, ако тя действително е на небето, тогава тук непременно би трябвало да я видим. Замислете се - кой син ще прави сватба, и там, на най-видното, най-почетното място, да не е неговата майка!
Нека обърнем внимание на личностите, които обкръжават Бог Отец. Стих 4 от въпросната 19-та глава на Откровение ни казва, че там отново са “двадесетте и четири старци и четирите живи същества”, които падат и се покланят на Бога. От престола се чува глас, който казва: “Хвалете нашия Бог, всички Негови раби и вие, които Му се боите, малки и големи” (стих 5). И тук, след този стих, би трябвало да стои: “... хвалете и Неговата Майка, Царицата Небесна, която е родила Спасителя на света”.
Стих 7 гласи така: “Да се радваме и веселим и да Му въздадем слава; защото дойде сватбата на Агнеца, и жена Му се приготви”. А след него би трябвало да стои: “... и Неговата Майка, Царицата Небесна, е готова да посрещне тази прекрасна невеста, за която тя, Майката, е измолила този превъзходен висон (стих 8 ни казва, че “висонът е праведността на светиите”). Само с Нейното посредничество невестата би могла да се облече с тази чудесна дреха”.
Жалко, скъпи читателю, но тези предполагаеми думи ги няма в Библията! Мария не е в небето! Заедно със Сина си тя беше на сватбата в Кана Галилейска. И ако беше в небето, тогава непременно щеше да бъде и тук, до Сина си, особено в деня на Неговата сватба...
Бог е Този, Който, според думите на Исус, определя кой какво място ще заема в небесното царство (Евангелие от Матея, глава 20, стихове 20-23). Същото потвърждава и пророк Даниил в книгата си, глава 4, стихове 17-26. Когато пророкът разяснява на цар Навуходоносор съня му с дървото, което се отсича, той му казва, че царството му ще се отнеме за определено време, за да познае царят че “Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го комуто си иска” (стих 22).
Бог може да налага Своята воля навсякъде - и на небето, и на земята - но никой никога не е наложил своята воля на Бога. Никой дори не знае къде се намира Той, още повече да Му каже какво да прави. Чудно е, обаче, едно нещо - тези хора, които в миналото и днес поддържат мнението, че Мария е на небето и че тя посредничи за нашето спасение, скриват очите си от ясните думи на Исуса Христа, Който Единствен би могъл да ни помогне да разберем дали майка Му има някакво участие в нашето спасение. Забележете как Той категорично заявява в Евангелието от Йоан, глава 14, стих 6: “Аз Съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез МЕНЕ”.
Тогава, има ли място за съмнение дали някой друг може да ни помогне в прощението на греховете - в нашето спасение?
Има и други картини на събитията, които стават на небето, но те са вече след идването на Исус Христос, когато времето за спасение отдавна е изтекло, и в небето Бог нарежда на земята да се излеят седем язви върху непокаяните човеци, а на земята вече е спряло проповядването на Евангелието. Радостната вест за всички грешници, а именно, че Исус е пролял Своята кръв и всеки покаял се грешник може да получи вечен живот, вече е престанала да се чува. Вече са се сбъднали думите на пророк Амос, 8-ма глава, 11 и 12 стихове: “Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад - не за хляб, не жажда за вода, а жаждата за слушане думите Господни. И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток търсейки словото Господне, и няма да го намерят”.
Нека да надникнем и в отношенията на Исус към Своите земни родители. Уважението и правата на родителите в старо време са били големи. Не трябва обаче да забравяме, че Исус Христос се роди като обикновено дете, въпреки, че самото Му зачатие не беше както при другите деца. Той беше Бог, Който раждайки се чрез жена, стори това, за да може да живее на тази земя, и да ни покаже, че човек може да изпълнява Божиите заповеди, ако има всекидневна връзка с Бога чрез Святия Дух. На дванадесетата Си година, при по-сещението на храма в Ерусалим, Исус осъзна Своята мисия на земята, както и Своята същност. От отговора на майка Си, когато тя го упрекна, че са го търсили три дни, разбираме, че Той знае, че има друг баща - Бога. Ето какво четем в Евангелието на Лука, 2-ра глава, 49 стих: “Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да Съм в онова, що пренадлежи на Отца Ми?”.
С други думи, какво каза Исус на родителите си? “Не къщата в Назарет е Моя дом, и не ти си ми баща.” Тежко е за едни родители да чуят такива думи. Но в случая с Исус Христос това е истината.
Мария, майката на Исус, е имала достатъчно доказателства, че Исус е Божий Син. Но както всички хора, и тя е попадала под влиянието на другите. В един момент, заедно с големите синове на Йосиф, тя пристига до тълпата от хора, които са обкръжили и внимателно слушат Исус и изпраща да го повикат да отиде при тях. Исус, Който знае за какво го викат, казва на онези, които са чули че го викат: “Коя е майка Ми или кои са братята Ми? И като огледа седящите на около Си, каза: Ето Моята майка и Моите братя; Защото който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка”. Това четем в Евангелието от Марко, 3-та глава, 31-35 стихове. (Въпреки, че сме убедени, че Мария е присъствала тук против своята воля, важен е отговора на Исус - бел. авт.).
Родствените връзки за Него са второстепенни, най-важни са духовните връзки, вярата и послушанието. Че така е мислел Исус, ето един още по-ярък пример в потвърждение на това: В Евангелието на Лука, 11-та глава, 27 и 28 стихове четем: “А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които Си сукал. А Той рече: Да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят!”.
Разбирате ли важността на тези думи? Въпреки че майката се мъчи да носи детето девет месеца и да го отгледа, за Исус всичко това е много по-маловажно от слушането и пазенето на Божието слово.
Исус Христос, Който е дал десетте заповеди, и в петата нарежда всички деца да уважават родителите си, не може да не е обичал нежно майка си. Чудно е тогава, че Исус след възкресението Си се е явил на мнозина (на апостол Петър, на Мария Магдалена, на 12-те апостоли и на др.), а на Мария - майка Си, за тия четиридесет дена, докато не е възнесен, не е намерил за нужно да се яви!
Според Първото послание към Коринтяните, апостол Павел казва, че свидетели на възнесението са били около 500 души (Първо послание на апостол Павел към коринтяните, 15-та глава, стих 6); там е била и Мария, майката на Исус. Това потвърждава и написаното в Деяния на апостолите, 1-ва глава, където е описано самото възнесение на Исус Христос. След възнесението Му 120 души се върнали в Ерусалим, между които и апостолите, а стих 14 казва, че там е била и Мария, майката на Исус. Значи, Мария е видяла как Исус се възнася, но Той за времето на своето пребиваване от 40 дена, не се явил лично. Защо?
Ето още нещо, което ще ви учуди. Новият Ерусалим, който ще слезе от небето на обновената земя, ще носи някои спомени от старата земя. В книгата Откровение, в 21 глава, се казва, че градът ще има 12 порти, и на всяка порта ще е написано името на един от 12-те сина на патриарха Яков. Описана е и градската стена, която ще има 12 основи, и всяка основа ще бъде от различен скъпоценен камък, и на всяка от тях ще е написано името на един апостол. Даже и името на Моисей не е забравено в описанието на тържеството, което става в този град. Песента, която пеят спасените, ще носи името “Песента на Моисея и песента на Агнеца” (глава 15, стих 3). А името на Мария нито се чува, нито се вижда написано в нито едно кътче от Новия Ерусалим !!! Озадачаващо, нали?
Колко е хубаво, когато свещеникът, издигайки с двете си ръце Евангелието (Свещеното Писание), извиква: “Премъдрост просим!” (После се кръсти и го целува). Мъдростта Божия се намира в Евангелието. И ето, драги вярващи в Бога, да повторим, най-важното събитие на земята е известието, че Божият Син, Творецът на Вселената, от любов е решил да слезе на нашата нещастна планета, да умре за нас, и така чрез кръвта Си да ни даде възможност за спасение от греховете ни и придобиване на вечен живот на Новата Земя. Но освен тази радостна вест за всички родени на нашата земя, Бог е оказал голяма чест към една скромна девойка със силна вяра и послушание към Бога. Мария от Назарет е получила най-скъпата диплома от всички девойки, живеещи на земята: “Одобрена от Бога да роди и възпита Исус Христос”.
За изминалите 6000 години от сътворението на света никоя друга жена не е била така високо оценена, нито почетена. Нито първата жена Ева, нито жената на Ной, нито Сара - жената на Авраам, нямат нейния ранг.
Нека да си припомним и славните моменти от раждането на Исус Христос. Важността на оповестяването на раждането на Исус Христос може да се оцени по това, че Бог не изпраща обикновен ангел, а един от най-висока класа - стоящият пред Бога (херувим) Гавриил (Лука 1:26).
Обърнали ли сте внимание как поздрави ангел Гавриил Мария? “Благословена си ти между жените!”. Други преводи на Библията казват: “На която е показана голяма милост.” Мария, след пояснението, което дава ангелът, отишла при роднината си Елисавета, майката на Йоан Кръстител. Щом Елисавета видяла Мария на прага на стаята, под влиянието на Святия Дух извиква:
“Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба, и добавя: Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа”.
Когато Елисавета завършила поздрава си, Божият Дух подтиква Мария да изрази своята радост:
“Душата ми величае Господа... задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове, задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му”.
Елисавета подчертава, че Мария ще е блажена между жените и възхвалява нейната вяра, че думите на Бога ще се сбъднат. Мария слави Бога, че е избрана да роди Исус, независимо от ниското социално положение, в което се намира. За нея това е велико дело. Но отбележете, казва ли Божият Дух чрез изказванията на Елисавета и Мария, че Мария ще има някаква роля за спасяването на грешниците? Че на небето ще има престол и тя ще седи на него като царица, че тя ще е ходатай пред Исус за прощаване на греховете на грешниците?
Ако някоя майка има син, който е генерал или министър, другите жени ще я облажават, понеже славата и честта на сина е чест и за майка му. Помислете, има ли някой син, който да е по-добър, по-пожертвователен, по-кротък, по-смирен, по-мъдър и по-голям лекар от Исус Христос? Колко ли стотици и хиляди други майки са мислили и желали да имат такъв син? Когато Исус е лекувал болните, са Му изказвали благодарност, но сигурно са благославяли и майка Му, която е отгледала такъв син. И при всичко това ние не намираме Мария на небето, нито да заема там длъжности, които много вярващи са вярвали и вярват, че тя заема! Но такава е била Божията воля. Днес я уважаваме за нейната вяра, кураж и възпитание, което е дала на своя син.
Има обаче хора, които от думите на ангела: “Блажена си”, вадят заключение, че тази дума означава, че Мария ще заеме високо място при Бога, като Царица Небесна, ангажирана с посредническа служба за спасението на грешниците. Такива изводи показват, че тези хора не познават Библията.
В Евангелието от Матей, 5 глава, 3-ти до 11-ти стих, Исус изброява 10 категории хора като блажени. Но нито Той, нито някой в миналото, е казвал, че вярващите трябва да се молят на тях. Библията нарича “блажени” още 52 категории хора. В “Откровение”, глава 1, стих 3, се казва, че са блажени онези, които четат и слушат думите на това пророчество... Такива, които са чели тези думи са милиони и милиони... Значи ли това, че те всички ще стоят на престоли покрай Бога и че на тях трябва да се молим, за да ни се простят греховете? Само Исус Христос е Цар на царете и Господар на господарите. Само в Негово име грешникът може да намери прошка на греховете си и вечен живот. Скъпи читатели, вие, които сте избягали от безбожието на света, вярвайте само в това, за което може да се каже: “Писано е!”.
Много мъже и жени виждат величието на една личност в титлата която носи (княз, цар, президент...). Други виждат това в богатството, големите автомобили, високи постове, но мъдрият човек знае, че зад всичко това може да се крие една бедна душа без обич в сърцето, без милост, без блага дума. На колко царе и царици и велики личности впоследст-вие са откривани жестокости, извършени към невинни хора?
Истинското величие се състои в богатството на душата и в красотата на характера.
Мария е велика със своята непоколебима вяра в Бога, със своето смирение и с личния пример, който е давала всеки ден на Исус. Тази скромна, но благородна жена от градчето с най-лоша морална репутация, е отгледала най-благородния мъж. И ако някоя майка е могла да се гордее със си-на си, това е била Мария.
Цялото Свещено Писание говори, че ние трябва да станем нови хора, да се новородим, и след това с Божията помощ да се борим за усъвършенстването на характера си. Исус каза на Никодим: “Трябва да станем победители над всеки грях, над всяка слабост. Една религия на церемония и външен показ пред Бога не представлява нищо. Такива хора никога няма да бъдат наречени синове и дъщери на Бога.”
Животът на Исус Христос е пример, който трябва да е всеки ден пред очите ни, и на който да подражаваме. Трябва да дойде ден в нашия живот, когато заедно с апостол Павел ще можем да кажем: “Вече не аз живея, а Христос живее в мене”. Това не можем да постигнем, ако не отдадем на Божия Дух нашата воля и ако не сме Му послушни във всичко, което е казал в Свещеното Писание, и което ще ни нашепва чрез просветената ни от Писанието съвест.
Скъпи приятели, четейки Библията виждаме, че Исус постоянно е отблъсквал изкушенията на плътта, на дявола, и на обкръжаващите Го с думите: “Писано е!”. Вярваме ли само в онова, което Бог е казал в своето Слово? Стремим ли се да се отървем от всичко в своята вяра, което е противно на Божията воля, ясно изразена в Библията? Дали, както за Мария, Бог може да каже и за нас: “Блажен си, че си повярвал в онова, което Бог е казал"?
Когато отивате в църквата и когато свещениците, издигайки Библията, със силен глас извикват: “Премъдрост просим” - запитайте се: “Търся ли мъдростта на Бога, записана в Библията, или мненията на хора, преданията на дядо и баба са по-важни за мен?”
Когато евреите отидоха при Исус с въпроса “Защо твоите ученици престъпват преданието?” (Евангелие от Матея 15 глава, стих 2), Той им отговори с въпрос: “Защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?”. За тях в пълна сила важаха думите на пророк Исая, цитирани от Исус в 9-ти стих: “напразно Ме почитат, проповядвайки учения - заповеди човешки”.
На няколко места в Свещеното Писание Бог отправя предупреждение към тези, които преиначават Словото Му. Нека да прочетем думите в края на “Откровение”, глава 22, стихове 18 и 19: “...ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга”.
Само Святият Дух може да ни просветли и да ни открие Божиите истини в Библията. Молете се на Бога да ви Го даде, за да можете с Неговата сила да заживеете един побе-доносен християнски живот, победа над всичко, което от Бога е счетено за зло, а не от човеци. Вгледайте се във великата християнка Мария. Тя беше първият проповедник на божествеността на Исус, като каза на слугите в Кана Галилейска: “Каквото ви каже, сторете!”.
Апостол Петър забрани на един римския капитан да му се поклони, апостол Павел и Варнава раздраха дрехите си, за да спрат езичниците да им принесат жертва, ангел Гавриил, забрани на апостол Йоан да му се поклони.
И апостолите и ангелът казаха, че само на Бога трябва да се покланя човек, защото Той е единственият Творец и Спасител. На Мария приживе никой не пожела да се поклони, но ако и да се намереше някой, и тя би му отговорила същото:
“Поклони се Богу!” (Откр. 22:9).

В следните две статии има избоерни доста заблуди, които са разпространени в най-популярната деноминация в България - православието:
http://pentecost.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/07/23/pravoslavni-zabludi.788610
http://pentecost.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/07/23/pravoslavni-zabludi-prodyljenie.788732

Прославяме Светата Дева като Богородица в собствен и истински смисъл. Защото както Родилият се от Нея е истински Бог, така и Родилата истинския Бог, въплътил се от Нея, е истинска Богородица. Казваме, че Бог се е родил от Нея не в смисъл, че Божеството на Словото е получило начало от Нея, а в смисъл, че Самото Божие Слово, родено от Отца извън времето, безначално и вечно пребиваващо с Отца и Духа, в последните дни (Евр. 1:2) заради нашето спасение се всели в утробата на Светата Дева и се въплъти и роди от Нея, без да се измени.

Защото Светата Дева роди не обикновен човек, а истински Бог, не просто Бог, а въплътен Бог, не донесъл тялото Си от небето и преминал през Нея като през канал, а възприел от Нея единосъщна с нас плът и я приел в Своята собствена ипостас. Защото, ако тялото бе пренесено от небето, а не бе взето от природа, еднаква с нашата, то каква нужда би имало от въплъщение? Въчовечаването на Бог Слово стана, за да може съгрешилата, паднала и покварена природа да победи съблазнилия я тиранин и така да се освободи от тлението, както казва божественият апостол: Понеже както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека (1Кор. 15:21). Ако първото е вярно, то вярно е и второто [186].

И ако (апостолът) казва: Първият Адам е от земя, земен; вторият Адам е Господ от небето (1Кор. 15:47) [187], то той не твърди, че тялото е от небето, а само обяснява, че Той не е обикновен човек [188], защото ето, апостолът Го нарекъл и Адам, и Господ, обозначавайки едновременно и едното, и другото. Защото Адам означава: произлязъл от земя. А произлязъл от земя ясно означава природата на човека, образувана от прах. А с думата Господ се посочва божествената същност.

Апостолът казва още: Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена (Гал. 4:4). Не казал: "чрез жена", а: от жена. С това божественият апостол посочил, че именно Единородният Син Божий и Бог е Този, Който произлязъл от Девата като човек, и че именно Роденият от Девата е Син Божий и Бог. А се е родил по телесен начин, тъй като станал човек не като се вселил в предварително създаден човек, сякаш в пророк, а като Сам същностно и истински станал човек, тоест като дал в Своята Ипостас битие на плът, одушевена от словесна и разумна душа, и Сам станал за нея ипостас. Защото това означава изразът Който се роди от жена. А и как Самото Слово Божие би се озовало под закона, ако не бе станало единосъщен на нас човек?

Оттук справедливо и истинно наричаме Света Мария Богородица, защото това име съдържа цялото тайнство на домостроителството. Защото, щом като родилата е Богородица, значи Роденият от Нея е непременно Бог, но и непременно човек. Защото как от жена би могъл да се роди Бог, съществуващ преди вековете, ако не бе станал човек? И щом като именно Роденият от жена е Бог, значи очевидно един и същ е и Роденият от Бог Отец по божествена и безначална същност, и Роденият в последните времена от Девата по тази същност, която е получила начало и е подвластна на времето, тоест по (човешка) природа. И това обозначава едната Ипостас и двете природи, и двете раждания на нашия Господ Иисус Христос.



В никакъв случай не наричаме Светата Дева Христородица [189], защото това оскърбително наименование бе изобретено от нечистия, гнусен Несторий [190], съсъд на безчестието, с цел унизяване на думата Богородица и лишаване на Богородица, Която единствена наистина е превъзнесена с чест над всяка твар, от чест - пък макар Несторий и баща му - сатаната - да се късат от злоба.

Защото и цар Давид може да бъде наречен Христос, тоест помазаник, и първосвещеник Аарон също може да бъде наречен такъв, тъй като тези служения - както царското, така и жреческото - са били съпровождани (при встъпването в тях) с помазване. А и всеки богоносен човек може да бъде наречен Христос, но не Бог по природа - в какъвто смисъл и отхвърленият от Бога Несторий дръзна да нарече Родения от Дева - Богоносец [191].

Но да не бъде, да кажем или да помислим, че Той е Богоносец. Напротив (нека винаги да казваме и да мислим, че Той е) въплътен Бог! Защото Самото Слово стана плът, бидейки носено в утробата от Девица, (а от Нея излезе) Бог заедно с възприетата човешка природа, тъй като и тя бе обожествена от Словото, едновременно с получаването на битие, така че едновременно се случиха три събития: възприемане, битие, обожествяване на човешката природа от Словото.

И по този начин Светата Дева е мислена като и се нарича Богородица не само заради (божествената) природа на Словото, но и заради обожествяването на човешката природа, чието едновременно и приемане, и битие се извърши по чудесен начин: приемане, разбира се, на Словото, а битие в Самото Слово - на плътта.

Самата Божия Майка свръхестествено послужи за това, Създателят да стане твар и Бог и Творецът на всичко да се въплъти, обожествявайки възприетата човешка природа, при което, в същото време, съединението запазва съединените природи такива, каквито са влезли в съединението - имам предвид не само Божествената, но и човешката природа на Христа; и онова, което ни превъзхожда, и онова, което е еднакво с нас.

Защото не стана така, че (човешката природа), която преди това бе еднаква с нашата, впоследствие да стане нещо повече от нас, а винаги - от първия момент на съществуването - съществуваха и едната, и другата, и затова още от момента на зачеването човешката природа получи битие в Самото Слово.

Човешкото (в човешката природа на Христа) е такова по природа, а присъщото на Бога и божественото е свръхестествено. Той притежаваше и свойствата на одушевената плът, понеже Словото ги прие поради въплъщението, като възникващи по съвсем естествен начин в хода на естественото развитие [192].

41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,

42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И ОТКЪДЕ МИ Е ТОВА - ДА ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ МАЙКАТА НА МОЯ ГОСПОД?

44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.

45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.

Май авторът чете Библията през редовете или просто цитира това, което му изнася.

Трябва да почитаме светиите като Христови приятели, като Божии чеда и наследници, както казва евангелист Иоан Богослов: А на всички, които Го приеха (...) даде възможност да станат чеда Божии (Иоан. 1:12). Защото те вече не са роби, а са синове. Ако пък са чеда, те са и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа (Рим. 8:17). И Господ в своите Евангелия казва на апостолите: Вие сте Ми приятели. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му (Иоан. 15:14, 15). Щом като Творецът и Господ на всичко се нарича Цар на царете, Господар на господарите и Бог на боговете (Откр. 19:16; Пс. 49:1), то без съмнение и светиите са богове, господари и царе. Техният Бог е и се нарича Бог, Господ и Цар. Аз съм - казва Той на Моисей - Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов (Изх. 3:6). Бог постави и самия Моисей за Бог на фараона (Изх. 7:1). Наричам ги богове, царе и господари не по природа, а поради това, че царували и господаруваха над страстите и запазиха неповредено подобието на Божия образ, по което и бяха сътворени (защото и образът на царя се нарича цар), а също и поради това, че по собствена воля се съединиха с Бога, приеха Го в сърцето си и в резултат на участието си в Него станаха по благодат това, което Той е по природа. Следователно как да не почитаме тези, които получиха името Божии слуги, приятели и синове? Защото честта, оказвана на най-усърдните сътрудници, е доказателство за отношението към общия Господар [294].

Светиите станаха съкровищници и чисти жилища на Бога: Ще се поселя в тях и ще ходя между тях - казва Бог - Ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ (2Кор 6:16). Душите на праведните са в Божия ръка и смъртта няма да ги докосне (Прем. 3:1), казва божественото Писание. Защото смъртта на светиите е по-скоро сън, отколкото смърт. Те се потрудиха и ще бъдат живи докрай (срв. Пс. 48:9, 10 - слав.). И скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6). И наистина, може ли да има нещо по-скъпо от това - да бъдеш в Божията ръка? Защото Бог е живот и светлина и намиращите се в Божията ръка пребивават в живот и светлина.

А за това, че чрез ума Бог обитава и в телата им, споменава и апостолът: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас? (1Кор. 6:19). А Господ е Духът (2Кор 3:17). И ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори (1Кор. 3:17). Затова, как да не почитаме одушевените Божии храмове, одушевените Божии жилища? Светите са живи и с дръзновение стоят пред Бога.

Владиката Христос ни дари мощите на светиите като спасителни извори, от които многообразно се изливат благодеяния и блика миро от благоухание. И нека никой не се съмнява (в това)! Защото щом като по Божия воля в пустинята бликнала вода от здравата и твърда скала (вж. Изх. 17:6), когато Бог пожелал това, а за жадния Самсон - и от магарешка челюст (вж. Съд. 15:18, 19) [295], то нима е невероятно, че от мъченически мощи изобилно изтича благоуханно миро? По никакъв начин, поне за онези, които знаят за Божието могъщество и за това, с каква чест Той удостоява светиите.

Съгласно закона, всеки, който докосне мъртвец, е нечист (вж. Числ. 19:13); но светиите не са мъртви. Защото след като Този, Който е Самият Живот и Причината за живота, бе причислен към мъртвите, вече не наричаме починалите с надежда за възкресение и с вяра в Него мъртви. А и как може мъртво тяло да чудотвори? Как чрез него биват изгонвани демони, болести биват обръщани в бягство, немощни биват излекувани, слепи проглеждат, прокажени се очистват, изкушения и скърби се прекратяват и всяко добро деяние от Отца на светлините (Иак. 1:17) слиза чрез тях върху онези, които просят с несъмнена вяра? Колко много би се потрудил, за да намериш ходатай, който да те заведе при смъртния цар и да каже пред него добри думи за теб? Затова нима не бива да почитаме ходатаите за целия човешки род, които отправят към Бога молитвите си за нас? Да, разбира се, трябва да ги почитаме, като издигаме храмове на Бога в тяхна чест, принасяме дарове, почитаме дните на паметта им, и се веселим (тогава) духовно, така че веселието ни да е в тон с тези, които са ни събрали, и да се стремим да им угаждаме, вместо да ги дразним. Защото това, с което (хората) угаждат на Бога, е приятно и на Неговите угодници, а това, което оскърбява Бога, оскърбява и съратниците Му. Нека ние, верните, да почетем светиите с псалми и славославия и с песни духовни (Ефес. 5:19), със сърдечно съкрушение и милосърдие към нуждаещите се, което е и най-благоугодно на Бога. Да им издигаме паметници и видими изображения и чрез подражаване на техните добродетели сами да станем техни одушевени паметници и изображения. Да почитаме Богородица като Божия Майка в истинския смисъл на думата и в действителност; пророк Иоан - като Предтеча и Кръстител, апостол и мъченик, защото, както каза Господ, между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя (Мат. 11:11), и той бе първият проповедник на Божието царство. (Да почитаме) апостолите като братя на Господа, очевидци и служители на Неговите страдания, които Бог Отец предузна и предопредели да бъдат сходни с образа на Сина Му (Рим. 8:29), първо апостоли, второ пророци, трето учители, други пастири (1Кор. 12:28; Ефес. 4:11). (Да почитаме) Господните мъченици, избрани от всеки чин, като Христови воини, изпили Неговата чаша и кръстили се с кръщението на животворящата Му смърт, като участници в Неговото страдание и слава, чийто началник е Христовият архидякон, апостол и първомъченик Стефан. (Да почитаме) светите наши отци, богоносните подвижници, изтърпели по-продължителното и по-тягостно мъченичество на съвестта, които се скитаха в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти (Евр. 11:37, 38). (Да почитаме) живелите преди благодатта пророци, патриарси, праведници, предвъзвестили Господнето пришествие. Като имаме пред очи свършека на живота на всички тези (светии), да подражаваме на вярата им (Евр. 13:7), на любовта, надеждата, начина им на живот, на твърдостта в страданията, на търпението им дори до кръв, та и ние да получим заедно с тях венци на славата.

Понеже някои ни упрекват, че се покланяме и почитаме изображението на Спасителя и на нашата Владичица, както и на другите светии и Христови угодници, нека чуят, че Бог в началото сътвори човека по Свой образ (Бит. 1:27). И така, защо се покланяме един на друг, ако не поради това, че сме сътворени по Божий образ? Защото, както казва богоречивият и силен в тълкуванието на божествените въпроси Василий, "честта, въздавана на изображението, преминава върху първообраза". А първообраз е това, чийто образ се отпечатва, от което се получава копие [297]. Защо Моисеевият народ отвсякъде се покланял на скинията (Изх. 33:10), която носела образа и вида на небесните неща, дори повече от цялото творение? Наистина, Бог казва на Моисей: Гледай да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината (Евр. 8:5; Изх. 25:40). А нима и херувимите, които осенявали очистилището (Изх. 25:18), не били дело на човешки ръце? А забележителният храм в Иерусалим? Не бе ли той ръкотворен и не бе ли построен чрез човешко изкуство (вж. 3Царств. 6 гл.) [298].

Божественото Писание осъжда онези, които се покланят на кумири и принасят жертви на демони. Елините принасяли жертви; и иудеите извършвали жертвоприношения; но елините - на демоните, а иудеите - на Бога. И жертвоприношението на елините било осъдено и отхвърлено, а жертвата на праведните била напълно угодна на Бога. Защото Ной принесе жертва и помириса Господ приятно благоухание (Бит. 8:21), одобрявайки благоуханието на благоразположението и любовта към Него. А езическите кумири, които представлявали изображения на демони, били отхвърлени и забранени.

Освен това кой може да създаде подобие на невидимия, безтелесен, неописуем и безвиден Бог? Така че да се придава форма на Божеството е крайно безумие и безчестие. Затова в Стария Завет не се употребявали икони. Но тъй като Бог по Своето добросърдечие, заради нашето спасение, наистина стана човек, не така, както някога се явил на Авраам във вид на човек, и не както се явявал на пророците, а по същество и действително стана човек, живя на земята, общуваше с хората (срв. Варух. 3:38), вършеше чудеса, пострада, бе разпнат, възкръсна, възнесе се; и всичко това се случи в действителност, бе видяно от хората и бе записано за наш спомен и за поука на тези, които тогава още не се бяхме родили, та без да видим, а като чуем и повярваме, да постигнем Господнето блаженство. Но тъй като не всички са грамотни и не всички имат свободно време за четене, отците са решили, всичко това, подобно на някои славни подвизи, да бъде рисувано на икони за кратко напомняне. Извън всяко съмнение, дори в момента да не мислим за страданията на Господа, щом видим изображението на Христовото разпятие, ще си спомним за спасителното страдание, и като коленичим, се покланяме не на материала, а на Изобразения, както се покланяме не на материала, от който е изработено Евангелието, и не материала, от който е изработен кръстът, а на това, което е изобразено чрез тях. Защото в противен случай по какво би се различавал кръст с Христово изображение от кръст без такова изображение? Същото важи и за Божията Майка. Защото честта, оказвана на Нея, се въздава на Въплътилия се от Нея. По подобен начин и доблестните подвизи на светите мъже ни подтикват към мъжество, към съревнование, към подражаване на тяхната добродетел и към прославяне на Бога. Защото, както казахме, честта, въздавана на усърдните съработници, доказва любовта към общия Владика, и честта, въздавана на образа, преминава върху първообраза. И това е неписано предание, каквото е и преданието за покланянето на изток, за покланянето на кръста и за много други подобни неща [299].

Разказва се, че когато царят на град Едеса Авгар изпратил един художник да нарисува достоверно изображение на Господа, и когато художникът не бил в състояние да направи това поради сияещия блясък на лицето Му, Сам Господ допрял парче плат до божественото Си и животворящо лице, отпечатал образа Си върху парчето плат и при тези обстоятелства го изпратил на силно желаещия Авгар.

А за това, че апостолите са ни предали твърде много неща, без да са ги изложили писмено, свидетелства Павел, апостолът на езичниците: И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2Сол. 2:15). Той пише и до коринтяни: Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал (1Кор. 11:2).

Прощавай за дългите коментари, но заблудите не са в Православието. Православната Църква съществува от около 2000 години и никога не е изменяла учението предадено и от св. апостоли. Всичките други християнски деноминации са изменили на първоначалното учение и за това са отпаднали - монофизитите, несторианите, арианите, римо-католиците и т.н. В протестантските деноминации можем да видим сходства с древните ереси . Като например Свидетелите на Йехова с арианството, още отричането на почитането на Дева Мария като Богородица - с несторианството, иконоборството (което се появява чак през 8 век) и т.н., които в древността са били нововъведения в Църквата нямащи общо с апостолските предания.

Разбира се, ако католиците и православните признаят истината за Мария според Божието Слово и отрекат нейната вечна непорочност, това ще срути целият им култ към Богородица, който заема огромна част от теологията им. Факт е, че днес повечето православни миряни когато влязат в храм, се молят предимно и най-вече на Богородица (с или без младенеца), след това на някой от светиите - Мина, Николай чудотоворец, Георги победоносец, Йоан кръстител и куп други. След това евентуално може и на Господ Исус Помазаника. И най-накрая, ако остане време, може и на Небесния Отец, който е заврян натясно в кюшето, незаслужаващ тяхното внимание. За Святия Дух пък изобщо не се сещат, за него чуват ей така между другото само като се споменава в някоя молитва. Редът, разбира се, трябва да е обратен – Отец, Син, Святи Дух, светии, Мария, като светиите и Мария само могат да бъдат благославяни и споменавани, но не и да се обръщат към тях за помощ като им се молят, кланят и прекръстват пред иконите (или статуите при католиците), което е идолопоклонство в най-чист вид.
http://pentecost.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/05/30/ostana-li-zavinagi-neporochna-deva-mariia.756439

В Евангелието на Лука, 11-та глава, 27 и 28 стихове четем: “А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които Си сукал. А Той рече: Да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят!”.
Разбирате ли важността на тези думи? Въпреки че майката се мъчи да носи детето девет месеца и да го отгледа, за Исус всичко това е много по-маловажно от слушането и пазенето на Божието слово.
Исус Христос, Който е дал десетте заповеди, и в петата нарежда всички деца да уважават родителите си, не може да не е обичал нежно майка си. Чудно е тогава, че Исус след възкресението Си се е явил на мнозина (на апостол Петър, на Мария Магдалена, на 12-те апостоли и на др.), а на Мария - майка Си, за тия 40 дена, докато не е възнесен, не е решил за нужно да се яви

Хората, приели да пазят божиите заповеди Библията нарича светии. Това обаче не означава, че това са мъртви, на които следва да се кланяме. Поклонението пред друг, освен Бог (Отец, Син и Светия дух) е нарушаване на заповедта да нямаме други богове. Това е добре известно на апостолите и ще цитирам Деяния на апостолите
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.
А какво казва ангела в Откровение?
Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу;
На кой да се покланят? Дали Петър и ангела приемат, че кланяйки се на тях се кланят на Бог? Надали. И как да се кланяме на хора, като те самите са мъртви и спят и няма с какво да помогнат и на себе си, камо ли на друг. И толкова ли е немощен Исус, та трябва някой да посредничи между посредника, който единствено е признат от Бога (Исус).
Никъде, повтарям НИКЪДЕ не е казано да им се кланяме или да им се молим.
В старо време Бог учеше Своя народ, че контактът с мъртвите води до оскверняване! Всеки, който се докоснеше до мъртвец, беше считан за нечист и трябваше да извърши след това специален ритуал на очистване. Всеки израилтянин, докоснал се до мъртвец и влязъл в Божия храм без да се очисти, подлежеше на смъртно наказание! На първосвещеника на Израиля беше дори забранено да влиза при мъртвец, дори ако това беше майка му или баща му! На назиреите бе също забранено да се доближават до умрял човек. С тези строги забрани Бог желаеше да предпази Своя народ от поклонение на мъртвите, което бе повсеместно практикувано от всички езически народи. Нещо повече. Тъй като сред езичниците бе разпространено вярването за задгробния живот на душата в отвъдното, Бог беше забранил също на Своите чада, под страх от смъртно наказание, да се допитват до медиуми и да установяват контакт с духовете на умрелите. Духовете на умрелите бяха всъщност демонски духове.

Каква страшна трагедия е обаче днес състоянието на по-голямата част от християнския свят, най-вече Римската-Православна църква, в които свещеници и миряни, нарушавайки Божията изрична забрана, се кланят на мъртъвци и отправят молитви към тях! Ужасно заслепение, което ще коства вечното спасение на мнозина заблудени души!

Чис. 5:1 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Чис. 5:2 Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.
Чис. 5:3 Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам.

Лев. 21:10 Но оня, който между братята си е велик свещеник, на чиято глава се е изляло мирото за помазване, и който се е посветил, за да облича свещените одежди, да не открива главата си, нито да раздира дрехите си,
Лев. 21:11 нито да влиза при някой умрял, нито да се осквернява за баща си или за майка си;
Лев. 21:12 нито да излиза от светилището или да осквернява светилището на Бога си; защото посвещаването чрез помазване с мирото на Бога му е станало на него. Аз съм Господ.

Чис. 6:5 През всичкото време на назирейския си обрек да не тури бръснач на главата си; догдето се изпълни времето, което е обрекъл Господу, ще бъде свет, и нека остави да растат космите на главата му.
Чис. 6:6 През всичкото време на обрека си, че ще бъде назирей Господу, да не се приближи при мъртвец;

Чис. 19:13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

Вт. 18:9 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.
Вт. 18:10 Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън {т.е., който изгаря сина си или дъщеря си в огън}, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,
Вт. 18:11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;
Вт. 18:12 защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

Преданията, за които ап. Павел говори е Старият Завет, а не противоречащи си на Библията преданията на т.нар. свети отци. Някои от тези "отци" открито отхвърлят Библията - нап. Ориген. Мойсей е имал заповед да изгради земното светилище като копие на небесното, къде обаче в БИБЛИЯТА имаме заповед да се кланяме пред образи (икони) и да им придаваме способности (чудотворни, да лекуват и т.н)? Бог се разгневи на евреите, като си направиха телец и му се кланяха.
Православните християни смятат, че не почитат изображението, а то е само средство за напомняне, а не буквално поклонение пред една икона. Но ако запитаме един езичник дали смята, че статуята или изображението на което се кланя е техния бог, той ще заяви: Естествено, че не - това е само средство за да си представим Бога. Така че аргументът, който православните използват за да оправдаят поклонението пред икони е съвсем съшият, използван от която и да е езическа религия по света. "Знаем, че иконата не е на Исус, тя е само средство, за да си представим Исус и да имаме повече вяра в Него."
Но това е идолопоклонство. Втората заповед в Божия вечен закон гласи да не си правим изображения, нито да се покланяме пред тях (Изх. 20:4,5). Това е, което Библията казва по въпроса.

Православната църква (не знам защо я пишете с главна буква) не само е изопачила Христовото учение, но е прокарала много езически обичаи (кланяне пред икони, кланяне пред хора, канонизиране за светци - привилегия, единствено на Бог, палене на свещи, кръстене и много др.); преследвала е всеки, несъгласен с ученията й и е налагала религията си с всички средства (вкл. избиване на иноверци, наречени от нея еретици).
В първият пост има част от заблудите на православната църква, други са пазенето на езическият ден на слънцето, неделя, наричането на свешениците с производни на думата отец, макар Исус да каза на чуениците си да не се наричат отци. По принцип от Новия завет имаме пастири, а не свещеници, зашото имаме свещеник - Исус Христос.
Ето напр. вчерашното поклонение пред дядо Максим - коренно различно от това, което Библията заявява за погребението на Мойсей: "А до днес никой не знае где е гробът му" (Втор. 34:6). Сам Бог погреба Мойсей и не допусна израилевия народ да извърши един-единствен ритуал за неговото погребение. С този акт великият и мъдър Бог и Творец желаеше да предпази Своите чада от изпадане в идолопоклонство пред тленните останки на водача на израилевите воинства.

Фалшивото християнство е довело до съмнение в Библията и е нанесло по-голяма вреда, отколкото езичеството и неверието, защото го опозорява пред света и създава във вярващите фалшива сигурност и надежда за спасение. Затова в Библията то е наречено „опустошително нечестие” и престъпление, което докарва „запустение” (Дан. 8:13).
Толстой казва, че лъжата не е толкова опасна колкото подобието на истината.
Когато този велик моралист и писател прочел Библията, видял голямата разлика между Христовото учение и официалното християнство и издигнал глас за поврат към първоначалното християнство, както е дадено от Христос и е записано в Свещеното писание. В резултат на това Светия синод на руската православна църква го отлъчил от църквата като „враг на православната църква”, но той останал верен на Христовото учение.

http://maranatha.blog.bg/drugi/2009/07/15/ima-li-ad-i-ognen-pykyl-zashto-niakoi-hristiiani-propoviadva.363944