Постинг
11.11.2012 21:30 -
За живота на християните в древността - "Послание до Диогнет" и "Апология на Аристид"
Автор: antoninus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2013 13:25
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 18.01.2013 13:25
По-долу ви представям откъс от документа "Послание до Диогнет", написан от ап. Кодрат до Диогнет, който бил образован езичник и искал да узнае в какво се състои вярата на християните. В това послание бележитият апостолски ученик Кодрат написал за живота на християните следното:
"Християните не се различават от другите по езика, по гражданските институции или по националността си. Не живеят в собствени градове, не говорят по определен начин, нито водят отшелнически живот. Те обитават гръцки или варварски градове, според случая; те се придържат към местните традиции, дрехи, храна и останалите неща от живота. Въпреки това те имат различно, понякога учудващо поведение. Те населяват собствените си земи, но като чужденци.
Като граждани те участват навсякъде; но те страдат като чужденци. Всяка чужда страна е бащина за тях и всяка родна страна е като чужда. Те се женят като другите; раждат деца, но не ги захвърлят. Те имат обща трапеза, но не и многоженство. Те са в плът, но не следват плътта. Те живеят на земята, но са граждани на небето. Те се подчиняват на съществуващите закони, но техният живот надминава законите.
Те обичат всички и са преследвани от всички. Те са неизвестни, но осъждани. Те са убивани, но живеят. Те са бедни, но обогатяват мнозина. Те имат недостатъчно, но изобилни във всичко. Те са укорявани, но се радват. Те са кълнати, но благославят. Те са презирани, но те почитат. Те правят добро, но са наказвани като злодейци. Когато са наказвани се радват, сякаш им правят добро. Евреите ги преследват като чужденци, но и гърците ги преследват. Техните врагове не могат да назоват причината за враждата.
Накратко казано, това, което е душата за тялото, са християните за света. Както душата присъства във всички части на тялото, така християните са разпръснати по целия свят. Душата обитава в тялото, но не е от тялото, така и християните живеят в света, но не са от света. Душата, която е невидима, е на стража във видимото тяло; също така и християните са видими в този свят, но тяхната вяра е невидима.
Плътта мрази душата и воюва срещу нея, защото тя се съпротивява на плътските удоволствия; също и светът мрази християните без причина, освен за това, че те се съпротивяват на светските удоволствия. Душата обича тялото и частите му, които я мразят; също и християните обичат своите врагове. Душата е затворена в тялото, но поддържа живота на тялото; така и християните са затворени в света като в затвор, но те поддържат света... християните се увеличават, независимо, че са преследвани. Този е жребият, които е отредил Бог на християните в света и той няма да им се отнеме. "
Апологията на Аристид е едно от най-ранните християнски произведения. Съвсем малко е известно за автора. Предполага се, че е написал своята апология около 125 г. когато император Адриан е посетил Атина (Евсевий, История, 4.3.) Ето каква се казва там:
15. "Но християните, о царю, когато са отишли и са търси-ли, са намерили истината; и, както научаваме от техните писания, те са дошли по-близо до истината и до истинското познание от всички останали народи. Понеже те познават и вярват в Бога, Създателя на небето и земята, в Когото и от Когото са всички останали неща, Който няма друг бог за спътник, от Когото те са приели заповеди, които са запечатали в умовете си и пазят в надежда и очакване за бъдещия свят. Поради тази причина те не прелюбодействат и не блудстват, не лъжесвидетелствуват, не присвояват залог, нито пожелават това, което не е тяхно. Те почитат баща си и майка си и показват благост на тези, които са им ближни; и когато те са съдии, съдят справедливо.
Те не почитат идоли (направени) по човешки образ; и каквото не желаят другите да правят на тях и те не правят на другите. Храна, принесена на идоли те не ядат, понеже са свети. Подтисниците си те примиряват и правят свои приятели; вършат добро на враговете си. Техните жени, о царю, са чисти и непохотливи, и дъщерите им са скромни; и техните мъже се пазят от всякакъв беззаконен съюз и от всяка нечистота с надеждата, че ще получат отплата в другия свят.
По-нататък ако един или друг от тях има роднини или деца, чрез любов към тях те ги убеждават да станат християни и когато направят това ги наричат "братя" без разлика. Те не почитат чужди богове и вървят по пътя си с пълна скромност и радост. Лъжа не се намира помежду им; те се обичат един друг. Те не отнемат имуществото на вдовиците и избавят сираците от тези, които са груби с тях. Този, който има, дава на този, който няма без да се хвали. Когато видят странник, те го приемат в домовете си и му се радват както на собствен брат; защото те не се наричат "братя" според плът, но братя по дух и в Бога.
Когато някой бедняк сред тях премине от този свят, всеки от тях, според възможностите си, му отдава внимание и внимава да не пропусне погребението му. Ако чуят, че някой от техните е в затвора или подтискан поради техния Месия, всички те ревностно служат на неговите нужди и ако е възможно да го откупят, те го освобождават. Ако сред тях има някой, който е беден и в нужда и ако нямат достатъчно храна, те постят два или три дена, за да могат да набавят нужната. Те пазят заповедите на своя Месия с голямо внимание, живеейки праведно и разумно както им е заповядал техният Господ. Всяка сутрин и всеки час те благодарят и хвалят Бога за дълготърпението Му към тях; и за тяхната храна и питие те Му принасят благодарност. Ако някой свят човек сред тях премине от този свят, те се радват и благодарят на Бога; те придружават тялото му сякаш той се премества от едно място на друго някъде наблизо. Когато на някого от тях се роди дете, те благодарят на Бога; ако по-нататък се случи то да умре в детството си, те благодарят на Бога още повече както за някой, който си е отишъл от света без грехове. Но ако видят, че някой от тях умре в своята безбожност и грехове, за него те скърбят горчиво и се окайват като за един, който отива да посрещне погибел."
Изт.: http://pentecost.blog.bg/
"Християните не се различават от другите по езика, по гражданските институции или по националността си. Не живеят в собствени градове, не говорят по определен начин, нито водят отшелнически живот. Те обитават гръцки или варварски градове, според случая; те се придържат към местните традиции, дрехи, храна и останалите неща от живота. Въпреки това те имат различно, понякога учудващо поведение. Те населяват собствените си земи, но като чужденци.
Като граждани те участват навсякъде; но те страдат като чужденци. Всяка чужда страна е бащина за тях и всяка родна страна е като чужда. Те се женят като другите; раждат деца, но не ги захвърлят. Те имат обща трапеза, но не и многоженство. Те са в плът, но не следват плътта. Те живеят на земята, но са граждани на небето. Те се подчиняват на съществуващите закони, но техният живот надминава законите.
Те обичат всички и са преследвани от всички. Те са неизвестни, но осъждани. Те са убивани, но живеят. Те са бедни, но обогатяват мнозина. Те имат недостатъчно, но изобилни във всичко. Те са укорявани, но се радват. Те са кълнати, но благославят. Те са презирани, но те почитат. Те правят добро, но са наказвани като злодейци. Когато са наказвани се радват, сякаш им правят добро. Евреите ги преследват като чужденци, но и гърците ги преследват. Техните врагове не могат да назоват причината за враждата.
Накратко казано, това, което е душата за тялото, са християните за света. Както душата присъства във всички части на тялото, така християните са разпръснати по целия свят. Душата обитава в тялото, но не е от тялото, така и християните живеят в света, но не са от света. Душата, която е невидима, е на стража във видимото тяло; също така и християните са видими в този свят, но тяхната вяра е невидима.
Плътта мрази душата и воюва срещу нея, защото тя се съпротивява на плътските удоволствия; също и светът мрази християните без причина, освен за това, че те се съпротивяват на светските удоволствия. Душата обича тялото и частите му, които я мразят; също и християните обичат своите врагове. Душата е затворена в тялото, но поддържа живота на тялото; така и християните са затворени в света като в затвор, но те поддържат света... християните се увеличават, независимо, че са преследвани. Този е жребият, които е отредил Бог на християните в света и той няма да им се отнеме. "
Апологията на Аристид е едно от най-ранните християнски произведения. Съвсем малко е известно за автора. Предполага се, че е написал своята апология около 125 г. когато император Адриан е посетил Атина (Евсевий, История, 4.3.) Ето каква се казва там:
15. "Но християните, о царю, когато са отишли и са търси-ли, са намерили истината; и, както научаваме от техните писания, те са дошли по-близо до истината и до истинското познание от всички останали народи. Понеже те познават и вярват в Бога, Създателя на небето и земята, в Когото и от Когото са всички останали неща, Който няма друг бог за спътник, от Когото те са приели заповеди, които са запечатали в умовете си и пазят в надежда и очакване за бъдещия свят. Поради тази причина те не прелюбодействат и не блудстват, не лъжесвидетелствуват, не присвояват залог, нито пожелават това, което не е тяхно. Те почитат баща си и майка си и показват благост на тези, които са им ближни; и когато те са съдии, съдят справедливо.
Те не почитат идоли (направени) по човешки образ; и каквото не желаят другите да правят на тях и те не правят на другите. Храна, принесена на идоли те не ядат, понеже са свети. Подтисниците си те примиряват и правят свои приятели; вършат добро на враговете си. Техните жени, о царю, са чисти и непохотливи, и дъщерите им са скромни; и техните мъже се пазят от всякакъв беззаконен съюз и от всяка нечистота с надеждата, че ще получат отплата в другия свят.
По-нататък ако един или друг от тях има роднини или деца, чрез любов към тях те ги убеждават да станат християни и когато направят това ги наричат "братя" без разлика. Те не почитат чужди богове и вървят по пътя си с пълна скромност и радост. Лъжа не се намира помежду им; те се обичат един друг. Те не отнемат имуществото на вдовиците и избавят сираците от тези, които са груби с тях. Този, който има, дава на този, който няма без да се хвали. Когато видят странник, те го приемат в домовете си и му се радват както на собствен брат; защото те не се наричат "братя" според плът, но братя по дух и в Бога.
Когато някой бедняк сред тях премине от този свят, всеки от тях, според възможностите си, му отдава внимание и внимава да не пропусне погребението му. Ако чуят, че някой от техните е в затвора или подтискан поради техния Месия, всички те ревностно служат на неговите нужди и ако е възможно да го откупят, те го освобождават. Ако сред тях има някой, който е беден и в нужда и ако нямат достатъчно храна, те постят два или три дена, за да могат да набавят нужната. Те пазят заповедите на своя Месия с голямо внимание, живеейки праведно и разумно както им е заповядал техният Господ. Всяка сутрин и всеки час те благодарят и хвалят Бога за дълготърпението Му към тях; и за тяхната храна и питие те Му принасят благодарност. Ако някой свят човек сред тях премине от този свят, те се радват и благодарят на Бога; те придружават тялото му сякаш той се премества от едно място на друго някъде наблизо. Когато на някого от тях се роди дете, те благодарят на Бога; ако по-нататък се случи то да умре в детството си, те благодарят на Бога още повече както за някой, който си е отишъл от света без грехове. Но ако видят, че някой от тях умре в своята безбожност и грехове, за него те скърбят горчиво и се окайват като за един, който отива да посрещне погибел."
Изт.: http://pentecost.blog.bg/
Тагове:
Армейски далавери на евреи с български в...
ЦАР СИМЕОНОВИЯТ СЪБОРНИКЪ ОТ X ВЕК
Молитва за благодат в служението
ЦАР СИМЕОНОВИЯТ СЪБОРНИКЪ ОТ X ВЕК
Молитва за благодат в служението
Днес е денят на поражението на нацисткит...
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Захарта е наркотик, който е 88 пъти по -...
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Захарта е наркотик, който е 88 пъти по -...
Няма коментари
