Постинг
28.11.2012 14:55 -
Истината изобличава легендата
Това е втора глава на книгата на Марк Финли "Почти забравения ден"
Митовете лесно се приемат за истина, ако те са били в обръщение дълго време. Вземете за пример паякът. Около 350 г.пр.Хр. великият гръцки философ Аристотел класифицирал паякът като насекомо с шест крака. И през следващите 20 века всички са вярвали, че паякът има шест крака. Никой дори не се е сетил да провери. Та кой ще се осмели да предизвика великия Аристотел?
Е, появил се Ламарк, изтъкнатия биолог и естественик. Той внимателно преброил краката на паяка. И знаете ли колко крака преброил? Точно осем! Митът, който е бил изучаван като истина в продължение на векове, бе разрушен, тъй като Ламарк се осмели да провери!
Свободомислещия Коперник, поляк по народност, също предизвика "истината", вярвана от т.нар. "учени" от неговите време. "Слънцето, а не земята е център на слънчевата система", заявил той. Църковниците оповестили: "Това не може да бъде! Ти не можеш да промениш Божиите небеса." Но Коперник не променяше Божиите небеса. Той просто разкриваше истината и изобличаваше легендата.
Има много други примери за митове, както научни, така и ненаучни. И хората през цялата история са вярвали в тях. Докато приемането на научните митове може да не изглежда толкова обезпокоително, приемането на религиозните митове може да има последици на живот и смърт. С други думи, по въпросите от вечна важност възможността за различаване между факта и измислицата, легендата и истината, става твърде съществена.
Но как можем да разберем кои религиозни вярвания са митове и кои не са? Как можем да различаваме между религиозния факт и религиозната измислица? Кой е нашият авторитет?
Несъмнено, Бог е окончателният авторитет. И Библията е запис на Неговото Слово. Тя съдържа неизменните вечни истини. Чрез изучаване на Божието Слово религиозните митове, в които се е вярвало от векове, ще бъдат разкрити.
Книгата Откровение разкрива един точно такъв мит. В Откр. 14:6-12 намираме великата вест, която трябва да подготви мъжете и жените за завръщането на нашия Господ. Ще прочетем тези думи в стих 7: "...Бойте се от бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори."
При първо прочитане този пасаж като че ли не разкрива никакъв религиозен мит. Но нека да го обясним малко по-подробно.
Вестта за наближаващия Божи съд е толкова важна, че Бог я обрисува като разнасяна от три ангела, летящи бързо от Неговия трон през небето към земята. Тя трябва срочно да бъде разпространена – като огън през сухо стърнище – до всеки народ и племе, език и люде (стих 6). Тази вест трябва да премине всички географски граници. Тя трябва да хвърли мост между култури и езикови групи. С наближаването на последния небесен съд, Откр.14:7 подтиква цялото човечество да се завърне при Създателя и да Му служи.
Но за да се поклоним на Създателя, ние трябва да разберем какво означава това. ОСНОВАТА НА НАШЕТО ПОКЛОНЕНИЕ Е ФАКТА, ЧЕ СМЕ СЪЗДАНИЯ, А НЕ СЪЗДАТЕЛ. Причината, поради която Бог е достоен за нашата върховна почит и вярност, е, че Той ни е сътворил. Откровение 4:11 потвърждава: "Достоен Си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти Си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено."
Във века, когато еволюционните хипотези превзеха света с щурм, Библията изпраща вест, призоваваща всички хора да служат на Христос от Сътворението. Ефес. 3:9 сочи точно тази удивителна проницателност: "И да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Исуса Христа." (Синодален превод) (Моля, прочетете и Колосяни 1:13-17)
Как е било създадено всичко? "Чрез Исуса Христа"! Вестта, която се разпространява в последните дни, призоваваща всички и навсякъде да се "поклонят на Този, Който е направил небето и земята", е вестта, призоваваща мъжете и жените да се поклонят на Исус Христос като Създател.
Но как може някой да служи на Исус Христос като Създател? Оставил ли е Той някакъв паметен знак да Своята творческа дейност? Какъв е знакът на сътворението?
Отваряйки книгата Изход, ние намираме в самото сърце на Божия закон – Десетте Заповеди – паметния знак за Неговата творческа мощ. Това е такъв паметен знак, който – ако бъде пазен – постоянно ще ни напомня, че Той е Творецът, а ние – Неговите творения. Този паметен знак е описан в Изход 20:8-11: "Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя бог да не вършиш никаква работа, ни ти, ни сина ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети."
Бог казва: "Помни съботния ден, за да го освещаваш, защото той е велик паметник на Моята творческа мощ."
Забележете сходството във формулировката на Откровение 14:7 и Изход 20:11. Вестта за последната генерация е: "Поклонете се на Този, Който направи небето и земята, морето и водните извори" (Откр. 14:7).
Изход 20:11 казва: "Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях..."
Свещената съботна заповед се съхранява в сърцето на Божия закон като вечно напомняне за Неговия върховен авторитет и творческа мощ. Тя наистина е белег на сътворението.
Нека да се върнем обратно в книгата на началата, книгата Битие и да обясним сътворението. Цялата първа глава на Битие представлява описание на процеса на сътворение и красотата и великолепието на Едем. Втората глава започва с думите: "Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил" (Битие 2:1-3).
След като създаде този свят за шест дни, Бог отдели седмия ден в памет на Своето творческо дело.
Забележете трите неща, които влязоха в създаването на този паметен знак:
- ПЪРВО, БОГ СИ ПОЧИНА (СТИХ 2). Не защото беше изморен, но по-скоро като пример за човешката раса. Неговото намерение бе всеки седми ден човешките същества да си почиват от тяхната работа така, както направи и техният Създател. Предназначението на съботата бе да ни напомня, че Той е направил този свят.
- ВТОРО, БОГ БЛАГОСЛОВИ СЕДМИЯ ДЕН (СТИХ 3). Бог взе 24 обикновени часа и ги надари със специално благословение. Когато се срещаме се с Него в този ден, Той ще ни осигури специално благословение – подновяване на силата, мир в сърцето, по-тясно ходене с Него.
- ТРЕТО, БОГ ОСВЕТИ – ИЛИ НАПРАВИ СВЯТ – СЕДМИЯ ДЕН. Думата "освети" означава почете или отдели за свята употреба; тя се отнася за нещо, което е свещено и не е обикновено. Бог е единственият, който може да направи нещата свещени или свети. Истинското човешко поклонение включва почитане на всичко, което Бог е осветил – защото Той, като Бог го е осветил! И съгласно Битие, Бог е осветил седмия ден.
И тъй, седмият ден – Съботата – бе създаден от Бога като паметник на Неговата творческа мощ. Той е Неговия свят ден.
Срещал съм хора, които казват:
"Единият ден е равностоен на следващия след него. Няма никакво значение кой ден ще пазиш, докато пазиш един от седемте дни."
Но, забележете, какво е ясното учение на Библията. Кой ден освети Бог? Седмия ден. Никъде в Библията не се казва, че Бог Си е починал, благословил или осветил първия или третия или петия ден на седмицата. Единственият ден, който някога Бог отдели от останалите, е седмия. И той е единствения ден, който можеше да бъде паметник на Сътворението. Шест дни Бог работеше – създаваше Своя шедьовър. След това, на седмия ден, Той установи паметния знак на Своето велико дело – Съботата, – в който Си почина. Никой друг ден не би бил подходящ.
Да предположим, че рождения ти ден е на 25 юни. Това е денят, в който си се родил. Ако някой ти каже:
- Е, какво значение има това? Ти можеш да празнуваш и на 24 юни или на 26-ти. Всъщност няма никакво значение, нали?
Без съмнение, ти ще отговориш:
- Има значение! Рожденият ми ден е на 25 юни и никакво празнуване един ден по-рано или по-късно няма да промени факта, че съм роден на 25 юни!
Или да предположим, че сте сключили брак на определена дата. Всяка година след това, на този специален ден, ще празнуваш посвещението си на твоя партньор. Годишнината от сватбата ти напомня за посвещението между теб и твоя партньор един на друг. Това е специален ден, в който и двамата ще празнувате.
Същото е и със Съботата. Има само един ден, който Бог е отделил и това е седмият.
През цялата история съботата е била пазена като паметен знак за творческата сила на Христос. Тя е била белег за лоялност, свобода и любов във всеки век. Вижте какво се казва в Езекиил 20:20: "Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ Съм ваш Бог."
В Стария завет съботата е била знак на вярност. Тя отличаваше Божия народ от езичниците. Беше установена при Сътворението и още преди съществуването на еврейския народ. Тя бе пазена от Божия народ през целия старозаветен период.
Но какво да кажем за Новия завет? Какво да кажем за Исус Христос? Каква бе Неговата практика? След като Той е нашият велик пример и "който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос" (1 Йоан 2:6), то за нас е логично да проследим Неговия пример за ръководство.
Нека се обърнем към Новия завет. В Лука 4:16 намираме ясното заявление: "И дойде в Назарет, където беше отхранен и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете."
Обичаят на Христос, Неговата практика, е била да посещава църква в събота. Ако можехме да се върнем назад във времето в малката дърводелска работилничка, където работеше Исус, ние сигурно щяхме да чуем звука на чука и триона – поне в първия ден от седмицата или във втория ден или който и да е друг ден – с изключение на седмия. Може би щяхме да видим малката табелка "Отворено". Но в седмия ден малкото дърводелско магазинче щеше да е празно. Чукът и трионът щяха да лежат тихо и на табелката на вратата щяхме да прочетем: "Затворено в събота".
Някои може да предположат:
- Е, Исус е бил юдеин и затова е пазел съботата.
Какво казва Изход 20:10? "...А седмия ден... е събота на Господа твоя Бог." Не, съботата не е еврейска! Съботата е на Господа! Тя е Христовият ден – паметник на Неговата творческа мощ. Съботата бе установена при сътворението на човека векове преди съществуването на еврейската нация. Наистина, Христос беше прав, когато каза: "Съботата е направена за човека" (Марко 2:27).
Други са казвали, че Христос е променил съботата, когато е дошъл на тази земя. Нека да проучим това мнение. Има ли смисъл? Ако Христос бе дошъл да промени съботата, ако Той бе дошъл да промени закона, написан с Божия пръст на планината Синай, нямаше ли да направи този промяна, докато живееше тук? Не би ли показал на учениците Си тази промяна? Мисля, че би го направил, а вие? Но вместо това, Той ни остани един положителен пример на пазене на съботата. Той каза: "Да не мислите, че Съм дошъл да разруша закона или пророците; не Съм дошъл да разруша, но да изпълня" (Матей 5:17).
Нека да обясним малко по-подробно някои от коментарите на Исус. В Матей 24 гл. Исус дискутира разрушението на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. (приблизително четиридесет години след разпятието) и казва: "При това молете се да не се случи бягането ви зиме или В СЪБОТЕН ДЕН" (Матей 24:20).
Твърде знаменателен е фактът, че Исус изговори тези думи на най-близките Си последователи. Това би трябвало да означава, че Исус не предвиждаше никакви промени относно Съботата.
Но какво да кажем след завръщането на Исус на небето? Какво правеха Неговите ученици? Библията казва ли ни кой ден учениците и Ранната Църква считаха за събота? Казва ли ни се кой ден е пазела Новозаветната църква? Деяния 13:14: "А те (Павел и Варнава) заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха."
По време на утринното съботно богослужение Павел и Варнава намериха една благоприятна възможност да проповядват Христос като изпълнение на Стария завет (стих 15). Въпреки, че повечето юдеи се разгневиха, езичниците бяха възприемчиви. 42-ри стих продължава:
"Когато си излизаха из юдейската синагога, езичниците ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота."
Езичниците искаха отново да чуят Павел да проповядва. Но забележете, как продължава историята в 44-ти стих: "На следващата събота се събра почти целият града да чуят Божието слово." Ако Павел пазеше неделята, първия ден на седмицата, той би казал на тези езичници-християни:
- Няма нужда да чакате до следващата събота. Елате отново утре, в неделя. Това е новият ден за езичниците-християни.
Но Павел не каза така. Библията ни казва, че езичниците слушали Павел следващата събота. Това ни посочва, че четиринадесет години след възкресението учениците все още пазеха съботата.
И тъй, Новозаветната църква беше Пазителка на Съботата. Определено можем да кажем, че няма ясна заповед за пазене на друг ден. Няма нито един записан пример, в който учениците да са поучавали, че Исус е променил съботата.
Йоан, възлюбения ученик, ни дава друг ключ. Заточен на скалистия остров Патмос, Йоан пише: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас, като от тръба..." (Откровение 1:10).
Йоан ни внушава, че по време на първи век е имало специален ден, в който учениците са служели на Бога. Той е бил наречен "Господен ден". Но Йоан не ни казва кой ден от седмицата е Господният. Някои спекулират с това. Както и да е, нашият единствен авторитет е Самият Христос. Той със сигурност знае кой ден е на Господа! В Матей 12:8 Той казва: "Защото Човешкият Син е Господар на съботата." Ето тук ние имаме едно ясно заявление. Съботата е Господния ден. Христос е Господар на съботата. Тя е Неговият ден.
Но все пак някои питат: "Можем ли наистина да кажем кой ден е седмият? Вярно е, че Бог има Свой ден. Това е съботата. но ние не можем да кажем кой в действителност е седмия ден."
Е, нека да навлезем малко по-дълбоко в нещата. Смятате ли, че Христос би установил един ден като паметен знак на Своята творческа мощ – един специален ден, в който всички трябва да почиват и да Му се покланят – и да не ни разкрие кой е този ден? Не! Подобно твърдение няма никакъв смисъл. Трябва да има някои насоки, които да ни покажат кой е Божият специален ден. Нека да ги проучим.
Има три начина, по които позитивно можем да идентифицираме съботата на седмия ден:
- БИБЛЕЙСКИ.
- ЛИНГВИСТИЧЕН.
- АСТРОНОМИЧЕН.
Нека ПЪРВО да се спрем на БИБЛЕЙСКОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО. Библията ясно ни го посочва. В Лука 23 гл. е описано разпятието на Христос. Пишейки за деня, в който умира Христос, Лука заявява в 54 стих:
"И беше приготвителен ден (денят, в който умира Христос – бел. авт.) и съботата настъпваше."
След това в стих 56 Лука описва действията на жените (последователки на Исус) в деня след Христовата смърт. Той пише: "И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта."
Значи, заповедта все още е била ефективна след кръста и тези жени, като последователки на Исус, я съблюдаваха. Те обичаха техния Учител; затова те съблюдаваха Неговата заповед и си почиваха в събота, докато Исус беше в гроба. Сцената на възкресението е описана в 24-та глава, 1-ви стих: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили."
Лука пише за три последователни дни: Първо, приготвителният ден – денят, в който Христос умря. Второ, съботния ден – денят, в който жените си почиваха. Трето, първия ден на седмицата – денят на възкресението.
Християнският свят е единен по въпроса. в кой ден е умрял Христос. Ние го наричаме РАЗПЕТИ ПЕТЪК! А денят, в който Христос възкръсна? Нямаме никакви проблеми с идентифицирането му. Християните по целия свят празнуват ВЕЛИКДЕНСКАТА НЕДЕЛЯ. И тъй, трите дни в последователност са: денят, в който Христос умря, петък; денят, в който Христос беше в гроба, събота; и денят, в който Той възкръсна, неделя. Съботата е деня между петъка и неделята, така, както го познаваме и ние днес. Елементарната математика ни разкрива, че ако неделята е първия ден, тогава петъкът е шестия, а съботата – седмия. Библията е абсолютно ясна по този въпрос.
ВТОРО, нека да разгледаме допълнителното доказателство – ЕЗИКА. Направете справка с всеки достъпен ви речник. Какво намирате под заглавието "Събота"? "Съботата е седмия ден на седмицата" (Уебстър Стендърт Дикшънъри). След като съботата е седмия ден на седмицата и библейската събота също е отбелязана като седми ден, то съботата в нашия седмичен цикъл е библейската Събота. На практика, 108 езика по света определят съботата като "Събота" (В английския език, на който е написан оригиналът на тази книга има две отделни думи за "събота" – "Saturday", сочеща денят в края на седмицата; и "Sabbath", сочеща библейският почивен ден – бел. прев.).
На португалски и испански е "сабадо"; на руски – "суббота"; на български – "събота"; на арабски – "ас-сабат". Езикът по света потвърждава великия и славен факт, че Съботата е седмият ден на седмицата.
ТРЕТО, какво да кажем по отношение на АСТРОНОМИЯТА? Какво сочат нейните доказателства? Правили ли сте някога справка с календара, за да разберете кой ден на седмицата е седмия? Какво открихте? Неделята е първия ден; понеделник – втория; вторник – третия; сряда – четвъртия; четвъртък – петия; петък – шестия; и събота – седмия. Винаги ли е било по този начин? От къде идва този цикъл? От слънцето? Не – годишният цикъл се ръководи от слънцето (това е времето, необходимо на земята да направи пълна орбита около слънцето). Луната ли определя седмичния цикъл? Не – луната координира месечния цикъл (един месец е времето, за което луната прави пълна обиколка около земята). Е, а какво ще кажете за завъртването на земята около оста й? От там ли идва седмичният цикъл? Не. От там идва денонощието (денонощието е отрязъкът от време, през което земята прави пълна обиколка около оста си).
Опитвайки се да намеря конкретно доказателство за произхода и продължителността на седмичния цикъл, аз реших да се обърна към Кралския Астроном от Гринуичката Кралска Обсерватория в Лондон, Англия. Гринуичката Обсерватория пази точния запис на времето за целия свят. Ето моето писмо, изпратено на 11 февруари 1974 г:
"Уважаеми Господине,
Понастоящем провеждам изследване относно ненарушимата последователност на седмичния цикъл. Редица европейски астрономи твърдят, че седмичният цикъл е достигнал до нас ненарушен от древните времена насам; с други думи, че седмият ден от настоящата ни седмица, например, е идентичен със седмия ден на седмицата от библейските времена. Моят въпрос е следния:
1. Какво показват Вашите изследвания относно ненарушената автентичност на седмичния цикъл от древни времена?
2. Промените в календара през изминалите столетия (от Юлиански към Грегориански и т.н.) засегнали ли са по някакъв начин седмичния цикъл?
3. Съботата от нашето съвремие пряк потомък ли е в ненарушими цикли от по седем дни на онази събота, спомената в доклада на Библията за разпятието?
Благодаря Ви за времето, което ще отделите да отговорите на тези въпроси и с нетърпение очаквам писмото Ви.
С уважение, Марк Финли."
А ЕТО КАКЪВ БЕ НЕГОВИЯТ ОТГОВОР:
"Уважаеми Господине,
Вашето писмо до Кралския Астроном в Гринуич ни би препратено тук и Директорът ме помоли да Ви отговоря.
Продължителността на седемдневната седмица е била потвърдена от най-ранните дни на юдейската религия.
Астрономът може да е заинтересуван от решенията, свързани с времето, календарната дата и броят на годините. Но след като седмицата е граждански, социален и религиозен цикъл, няма никаква причина защо тя трябва да е била смущавана от някакви корекции в календара. Всеки опит да се наруши седемдневният цикъл винаги се е сблъсквал с определена опозиция от страна на еврейските власти и ние сме напълно убедени, че подобно смущение никога не е било осъществено. Промяната от Юлиански към Грегориански календар (1582-1927) винаги е била извършвана така, че да се запази ненарушена последователността на дните на седмицата.
Искрено Ваш,
Р.Х. Тъкър,
Информационен Служител."
Няма абсолютно никакво съмнение! Доказателствата от библейската история, от езиците по света и от астрономията са съвсем ясни! Библейската Събота е нашата, гражданската събота, седмият ден на седмицата.
Когато хората осъзнаят този факт, те обикновено питат: "Какво ще кажете за моите роднини и приятели, които никога не са разбирали Съботата? Какво ще кажете за онези християни от миналите векове, които са били верни на Исус, но никога не са разбрали тази истина?"
Библията ясно сочи: "Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему" (Яков 4:17).
Наша отговорност е да следваме светлината, която имаме. Това е всичко, което се изисква от нас. Но днес, когато Тройната Ангелска Вест от Откровението се проповядва по целия свят – на "всеки народ и племе, език и люде" с висок глас, казвайки: "Бойте си от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори" (Откр. 14:7). Бог ни призовава обратно към съботата.
Въпреки че групите от пазителите на съботата в началото ще ти изглеждат малки, велики мъже от всички векове също са пазили съботата. Адам беше пазител на съботата, такива бяха и Мойсей и Илия, Исая и Давид. Всички велики мъже от Стария завет вярно са се покорявали на Божията заповед и са пазили деня, който Господ благослови, освети и установи при Сътворението. А и всички апостоли бяха пазители на съботата.
Но над всички тях е Човекът Исус Христос. Като велик Създател, Той си почина в събота, след като създаде този свят. Той благослови този ден и го направи свят. След това, стотици години по-късно, като Човешки Син, Той ходеше сред хората в продължение на тридесет и три и половина години. Негов обичай бе да Си почива и да служи на Бога в деня, който Той определи при Сътворението.
И сега, днес, същият този Исус протяга Своята зовяща ръка към теб и към мен – една ръка, която веднъж бе прикована за Голготския кръст заради нашите грехове – и нежно ни кани:
- Следвай Ме!
Хиляди хора година след година с радост се отзовават на Неговата милостива покана. Сега огромни множества Му служат в определения от Него ден за почивка – седмия ден – съботата. Можете да ги срещнете в почти всяка страна на света. На практика, ще ги намерите на всеки населен остров. Тяхната всеобща вест е, че съботата е внесла нова радост и велики благословения в техния християнски живот.
Какъв е твоят избор? Ще застанеш ли до Христос и Неговите ученици? Ще приемеш ли поканата на любящия Исус, Който казва: "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15)?
Митовете лесно се приемат за истина, ако те са били в обръщение дълго време. Вземете за пример паякът. Около 350 г.пр.Хр. великият гръцки философ Аристотел класифицирал паякът като насекомо с шест крака. И през следващите 20 века всички са вярвали, че паякът има шест крака. Никой дори не се е сетил да провери. Та кой ще се осмели да предизвика великия Аристотел?
Е, появил се Ламарк, изтъкнатия биолог и естественик. Той внимателно преброил краката на паяка. И знаете ли колко крака преброил? Точно осем! Митът, който е бил изучаван като истина в продължение на векове, бе разрушен, тъй като Ламарк се осмели да провери!
Свободомислещия Коперник, поляк по народност, също предизвика "истината", вярвана от т.нар. "учени" от неговите време. "Слънцето, а не земята е център на слънчевата система", заявил той. Църковниците оповестили: "Това не може да бъде! Ти не можеш да промениш Божиите небеса." Но Коперник не променяше Божиите небеса. Той просто разкриваше истината и изобличаваше легендата.
Има много други примери за митове, както научни, така и ненаучни. И хората през цялата история са вярвали в тях. Докато приемането на научните митове може да не изглежда толкова обезпокоително, приемането на религиозните митове може да има последици на живот и смърт. С други думи, по въпросите от вечна важност възможността за различаване между факта и измислицата, легендата и истината, става твърде съществена.
Но как можем да разберем кои религиозни вярвания са митове и кои не са? Как можем да различаваме между религиозния факт и религиозната измислица? Кой е нашият авторитет?
Несъмнено, Бог е окончателният авторитет. И Библията е запис на Неговото Слово. Тя съдържа неизменните вечни истини. Чрез изучаване на Божието Слово религиозните митове, в които се е вярвало от векове, ще бъдат разкрити.
Книгата Откровение разкрива един точно такъв мит. В Откр. 14:6-12 намираме великата вест, която трябва да подготви мъжете и жените за завръщането на нашия Господ. Ще прочетем тези думи в стих 7: "...Бойте се от бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори."
При първо прочитане този пасаж като че ли не разкрива никакъв религиозен мит. Но нека да го обясним малко по-подробно.
Вестта за наближаващия Божи съд е толкова важна, че Бог я обрисува като разнасяна от три ангела, летящи бързо от Неговия трон през небето към земята. Тя трябва срочно да бъде разпространена – като огън през сухо стърнище – до всеки народ и племе, език и люде (стих 6). Тази вест трябва да премине всички географски граници. Тя трябва да хвърли мост между култури и езикови групи. С наближаването на последния небесен съд, Откр.14:7 подтиква цялото човечество да се завърне при Създателя и да Му служи.
Но за да се поклоним на Създателя, ние трябва да разберем какво означава това. ОСНОВАТА НА НАШЕТО ПОКЛОНЕНИЕ Е ФАКТА, ЧЕ СМЕ СЪЗДАНИЯ, А НЕ СЪЗДАТЕЛ. Причината, поради която Бог е достоен за нашата върховна почит и вярност, е, че Той ни е сътворил. Откровение 4:11 потвърждава: "Достоен Си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти Си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено."
Във века, когато еволюционните хипотези превзеха света с щурм, Библията изпраща вест, призоваваща всички хора да служат на Христос от Сътворението. Ефес. 3:9 сочи точно тази удивителна проницателност: "И да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Исуса Христа." (Синодален превод) (Моля, прочетете и Колосяни 1:13-17)
Как е било създадено всичко? "Чрез Исуса Христа"! Вестта, която се разпространява в последните дни, призоваваща всички и навсякъде да се "поклонят на Този, Който е направил небето и земята", е вестта, призоваваща мъжете и жените да се поклонят на Исус Христос като Създател.
Но как може някой да служи на Исус Христос като Създател? Оставил ли е Той някакъв паметен знак да Своята творческа дейност? Какъв е знакът на сътворението?
Отваряйки книгата Изход, ние намираме в самото сърце на Божия закон – Десетте Заповеди – паметния знак за Неговата творческа мощ. Това е такъв паметен знак, който – ако бъде пазен – постоянно ще ни напомня, че Той е Творецът, а ние – Неговите творения. Този паметен знак е описан в Изход 20:8-11: "Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя бог да не вършиш никаква работа, ни ти, ни сина ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети."
Бог казва: "Помни съботния ден, за да го освещаваш, защото той е велик паметник на Моята творческа мощ."
Забележете сходството във формулировката на Откровение 14:7 и Изход 20:11. Вестта за последната генерация е: "Поклонете се на Този, Който направи небето и земята, морето и водните извори" (Откр. 14:7).
Изход 20:11 казва: "Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях..."
Свещената съботна заповед се съхранява в сърцето на Божия закон като вечно напомняне за Неговия върховен авторитет и творческа мощ. Тя наистина е белег на сътворението.
Нека да се върнем обратно в книгата на началата, книгата Битие и да обясним сътворението. Цялата първа глава на Битие представлява описание на процеса на сътворение и красотата и великолепието на Едем. Втората глава започва с думите: "Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил" (Битие 2:1-3).
След като създаде този свят за шест дни, Бог отдели седмия ден в памет на Своето творческо дело.
Забележете трите неща, които влязоха в създаването на този паметен знак:
- ПЪРВО, БОГ СИ ПОЧИНА (СТИХ 2). Не защото беше изморен, но по-скоро като пример за човешката раса. Неговото намерение бе всеки седми ден човешките същества да си почиват от тяхната работа така, както направи и техният Създател. Предназначението на съботата бе да ни напомня, че Той е направил този свят.
- ВТОРО, БОГ БЛАГОСЛОВИ СЕДМИЯ ДЕН (СТИХ 3). Бог взе 24 обикновени часа и ги надари със специално благословение. Когато се срещаме се с Него в този ден, Той ще ни осигури специално благословение – подновяване на силата, мир в сърцето, по-тясно ходене с Него.
- ТРЕТО, БОГ ОСВЕТИ – ИЛИ НАПРАВИ СВЯТ – СЕДМИЯ ДЕН. Думата "освети" означава почете или отдели за свята употреба; тя се отнася за нещо, което е свещено и не е обикновено. Бог е единственият, който може да направи нещата свещени или свети. Истинското човешко поклонение включва почитане на всичко, което Бог е осветил – защото Той, като Бог го е осветил! И съгласно Битие, Бог е осветил седмия ден.
И тъй, седмият ден – Съботата – бе създаден от Бога като паметник на Неговата творческа мощ. Той е Неговия свят ден.
Срещал съм хора, които казват:
"Единият ден е равностоен на следващия след него. Няма никакво значение кой ден ще пазиш, докато пазиш един от седемте дни."
Но, забележете, какво е ясното учение на Библията. Кой ден освети Бог? Седмия ден. Никъде в Библията не се казва, че Бог Си е починал, благословил или осветил първия или третия или петия ден на седмицата. Единственият ден, който някога Бог отдели от останалите, е седмия. И той е единствения ден, който можеше да бъде паметник на Сътворението. Шест дни Бог работеше – създаваше Своя шедьовър. След това, на седмия ден, Той установи паметния знак на Своето велико дело – Съботата, – в който Си почина. Никой друг ден не би бил подходящ.
Да предположим, че рождения ти ден е на 25 юни. Това е денят, в който си се родил. Ако някой ти каже:
- Е, какво значение има това? Ти можеш да празнуваш и на 24 юни или на 26-ти. Всъщност няма никакво значение, нали?
Без съмнение, ти ще отговориш:
- Има значение! Рожденият ми ден е на 25 юни и никакво празнуване един ден по-рано или по-късно няма да промени факта, че съм роден на 25 юни!
Или да предположим, че сте сключили брак на определена дата. Всяка година след това, на този специален ден, ще празнуваш посвещението си на твоя партньор. Годишнината от сватбата ти напомня за посвещението между теб и твоя партньор един на друг. Това е специален ден, в който и двамата ще празнувате.
Същото е и със Съботата. Има само един ден, който Бог е отделил и това е седмият.
През цялата история съботата е била пазена като паметен знак за творческата сила на Христос. Тя е била белег за лоялност, свобода и любов във всеки век. Вижте какво се казва в Езекиил 20:20: "Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ Съм ваш Бог."
В Стария завет съботата е била знак на вярност. Тя отличаваше Божия народ от езичниците. Беше установена при Сътворението и още преди съществуването на еврейския народ. Тя бе пазена от Божия народ през целия старозаветен период.
Но какво да кажем за Новия завет? Какво да кажем за Исус Христос? Каква бе Неговата практика? След като Той е нашият велик пример и "който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос" (1 Йоан 2:6), то за нас е логично да проследим Неговия пример за ръководство.
Нека се обърнем към Новия завет. В Лука 4:16 намираме ясното заявление: "И дойде в Назарет, където беше отхранен и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете."
Обичаят на Христос, Неговата практика, е била да посещава църква в събота. Ако можехме да се върнем назад във времето в малката дърводелска работилничка, където работеше Исус, ние сигурно щяхме да чуем звука на чука и триона – поне в първия ден от седмицата или във втория ден или който и да е друг ден – с изключение на седмия. Може би щяхме да видим малката табелка "Отворено". Но в седмия ден малкото дърводелско магазинче щеше да е празно. Чукът и трионът щяха да лежат тихо и на табелката на вратата щяхме да прочетем: "Затворено в събота".
Някои може да предположат:
- Е, Исус е бил юдеин и затова е пазел съботата.
Какво казва Изход 20:10? "...А седмия ден... е събота на Господа твоя Бог." Не, съботата не е еврейска! Съботата е на Господа! Тя е Христовият ден – паметник на Неговата творческа мощ. Съботата бе установена при сътворението на човека векове преди съществуването на еврейската нация. Наистина, Христос беше прав, когато каза: "Съботата е направена за човека" (Марко 2:27).
Други са казвали, че Христос е променил съботата, когато е дошъл на тази земя. Нека да проучим това мнение. Има ли смисъл? Ако Христос бе дошъл да промени съботата, ако Той бе дошъл да промени закона, написан с Божия пръст на планината Синай, нямаше ли да направи този промяна, докато живееше тук? Не би ли показал на учениците Си тази промяна? Мисля, че би го направил, а вие? Но вместо това, Той ни остани един положителен пример на пазене на съботата. Той каза: "Да не мислите, че Съм дошъл да разруша закона или пророците; не Съм дошъл да разруша, но да изпълня" (Матей 5:17).
Нека да обясним малко по-подробно някои от коментарите на Исус. В Матей 24 гл. Исус дискутира разрушението на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. (приблизително четиридесет години след разпятието) и казва: "При това молете се да не се случи бягането ви зиме или В СЪБОТЕН ДЕН" (Матей 24:20).
Твърде знаменателен е фактът, че Исус изговори тези думи на най-близките Си последователи. Това би трябвало да означава, че Исус не предвиждаше никакви промени относно Съботата.
Но какво да кажем след завръщането на Исус на небето? Какво правеха Неговите ученици? Библията казва ли ни кой ден учениците и Ранната Църква считаха за събота? Казва ли ни се кой ден е пазела Новозаветната църква? Деяния 13:14: "А те (Павел и Варнава) заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха."
По време на утринното съботно богослужение Павел и Варнава намериха една благоприятна възможност да проповядват Христос като изпълнение на Стария завет (стих 15). Въпреки, че повечето юдеи се разгневиха, езичниците бяха възприемчиви. 42-ри стих продължава:
"Когато си излизаха из юдейската синагога, езичниците ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота."
Езичниците искаха отново да чуят Павел да проповядва. Но забележете, как продължава историята в 44-ти стих: "На следващата събота се събра почти целият града да чуят Божието слово." Ако Павел пазеше неделята, първия ден на седмицата, той би казал на тези езичници-християни:
- Няма нужда да чакате до следващата събота. Елате отново утре, в неделя. Това е новият ден за езичниците-християни.
Но Павел не каза така. Библията ни казва, че езичниците слушали Павел следващата събота. Това ни посочва, че четиринадесет години след възкресението учениците все още пазеха съботата.
И тъй, Новозаветната църква беше Пазителка на Съботата. Определено можем да кажем, че няма ясна заповед за пазене на друг ден. Няма нито един записан пример, в който учениците да са поучавали, че Исус е променил съботата.
Йоан, възлюбения ученик, ни дава друг ключ. Заточен на скалистия остров Патмос, Йоан пише: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас, като от тръба..." (Откровение 1:10).
Йоан ни внушава, че по време на първи век е имало специален ден, в който учениците са служели на Бога. Той е бил наречен "Господен ден". Но Йоан не ни казва кой ден от седмицата е Господният. Някои спекулират с това. Както и да е, нашият единствен авторитет е Самият Христос. Той със сигурност знае кой ден е на Господа! В Матей 12:8 Той казва: "Защото Човешкият Син е Господар на съботата." Ето тук ние имаме едно ясно заявление. Съботата е Господния ден. Христос е Господар на съботата. Тя е Неговият ден.
Но все пак някои питат: "Можем ли наистина да кажем кой ден е седмият? Вярно е, че Бог има Свой ден. Това е съботата. но ние не можем да кажем кой в действителност е седмия ден."
Е, нека да навлезем малко по-дълбоко в нещата. Смятате ли, че Христос би установил един ден като паметен знак на Своята творческа мощ – един специален ден, в който всички трябва да почиват и да Му се покланят – и да не ни разкрие кой е този ден? Не! Подобно твърдение няма никакъв смисъл. Трябва да има някои насоки, които да ни покажат кой е Божият специален ден. Нека да ги проучим.
Има три начина, по които позитивно можем да идентифицираме съботата на седмия ден:
- БИБЛЕЙСКИ.
- ЛИНГВИСТИЧЕН.
- АСТРОНОМИЧЕН.
Нека ПЪРВО да се спрем на БИБЛЕЙСКОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО. Библията ясно ни го посочва. В Лука 23 гл. е описано разпятието на Христос. Пишейки за деня, в който умира Христос, Лука заявява в 54 стих:
"И беше приготвителен ден (денят, в който умира Христос – бел. авт.) и съботата настъпваше."
След това в стих 56 Лука описва действията на жените (последователки на Исус) в деня след Христовата смърт. Той пише: "И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта."
Значи, заповедта все още е била ефективна след кръста и тези жени, като последователки на Исус, я съблюдаваха. Те обичаха техния Учител; затова те съблюдаваха Неговата заповед и си почиваха в събота, докато Исус беше в гроба. Сцената на възкресението е описана в 24-та глава, 1-ви стих: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили."
Лука пише за три последователни дни: Първо, приготвителният ден – денят, в който Христос умря. Второ, съботния ден – денят, в който жените си почиваха. Трето, първия ден на седмицата – денят на възкресението.
Християнският свят е единен по въпроса. в кой ден е умрял Христос. Ние го наричаме РАЗПЕТИ ПЕТЪК! А денят, в който Христос възкръсна? Нямаме никакви проблеми с идентифицирането му. Християните по целия свят празнуват ВЕЛИКДЕНСКАТА НЕДЕЛЯ. И тъй, трите дни в последователност са: денят, в който Христос умря, петък; денят, в който Христос беше в гроба, събота; и денят, в който Той възкръсна, неделя. Съботата е деня между петъка и неделята, така, както го познаваме и ние днес. Елементарната математика ни разкрива, че ако неделята е първия ден, тогава петъкът е шестия, а съботата – седмия. Библията е абсолютно ясна по този въпрос.
ВТОРО, нека да разгледаме допълнителното доказателство – ЕЗИКА. Направете справка с всеки достъпен ви речник. Какво намирате под заглавието "Събота"? "Съботата е седмия ден на седмицата" (Уебстър Стендърт Дикшънъри). След като съботата е седмия ден на седмицата и библейската събота също е отбелязана като седми ден, то съботата в нашия седмичен цикъл е библейската Събота. На практика, 108 езика по света определят съботата като "Събота" (В английския език, на който е написан оригиналът на тази книга има две отделни думи за "събота" – "Saturday", сочеща денят в края на седмицата; и "Sabbath", сочеща библейският почивен ден – бел. прев.).
На португалски и испански е "сабадо"; на руски – "суббота"; на български – "събота"; на арабски – "ас-сабат". Езикът по света потвърждава великия и славен факт, че Съботата е седмият ден на седмицата.
ТРЕТО, какво да кажем по отношение на АСТРОНОМИЯТА? Какво сочат нейните доказателства? Правили ли сте някога справка с календара, за да разберете кой ден на седмицата е седмия? Какво открихте? Неделята е първия ден; понеделник – втория; вторник – третия; сряда – четвъртия; четвъртък – петия; петък – шестия; и събота – седмия. Винаги ли е било по този начин? От къде идва този цикъл? От слънцето? Не – годишният цикъл се ръководи от слънцето (това е времето, необходимо на земята да направи пълна орбита около слънцето). Луната ли определя седмичния цикъл? Не – луната координира месечния цикъл (един месец е времето, за което луната прави пълна обиколка около земята). Е, а какво ще кажете за завъртването на земята около оста й? От там ли идва седмичният цикъл? Не. От там идва денонощието (денонощието е отрязъкът от време, през което земята прави пълна обиколка около оста си).
Опитвайки се да намеря конкретно доказателство за произхода и продължителността на седмичния цикъл, аз реших да се обърна към Кралския Астроном от Гринуичката Кралска Обсерватория в Лондон, Англия. Гринуичката Обсерватория пази точния запис на времето за целия свят. Ето моето писмо, изпратено на 11 февруари 1974 г:
"Уважаеми Господине,
Понастоящем провеждам изследване относно ненарушимата последователност на седмичния цикъл. Редица европейски астрономи твърдят, че седмичният цикъл е достигнал до нас ненарушен от древните времена насам; с други думи, че седмият ден от настоящата ни седмица, например, е идентичен със седмия ден на седмицата от библейските времена. Моят въпрос е следния:
1. Какво показват Вашите изследвания относно ненарушената автентичност на седмичния цикъл от древни времена?
2. Промените в календара през изминалите столетия (от Юлиански към Грегориански и т.н.) засегнали ли са по някакъв начин седмичния цикъл?
3. Съботата от нашето съвремие пряк потомък ли е в ненарушими цикли от по седем дни на онази събота, спомената в доклада на Библията за разпятието?
Благодаря Ви за времето, което ще отделите да отговорите на тези въпроси и с нетърпение очаквам писмото Ви.
С уважение, Марк Финли."
А ЕТО КАКЪВ БЕ НЕГОВИЯТ ОТГОВОР:
"Уважаеми Господине,
Вашето писмо до Кралския Астроном в Гринуич ни би препратено тук и Директорът ме помоли да Ви отговоря.
Продължителността на седемдневната седмица е била потвърдена от най-ранните дни на юдейската религия.
Астрономът може да е заинтересуван от решенията, свързани с времето, календарната дата и броят на годините. Но след като седмицата е граждански, социален и религиозен цикъл, няма никаква причина защо тя трябва да е била смущавана от някакви корекции в календара. Всеки опит да се наруши седемдневният цикъл винаги се е сблъсквал с определена опозиция от страна на еврейските власти и ние сме напълно убедени, че подобно смущение никога не е било осъществено. Промяната от Юлиански към Грегориански календар (1582-1927) винаги е била извършвана така, че да се запази ненарушена последователността на дните на седмицата.
Искрено Ваш,
Р.Х. Тъкър,
Информационен Служител."
Няма абсолютно никакво съмнение! Доказателствата от библейската история, от езиците по света и от астрономията са съвсем ясни! Библейската Събота е нашата, гражданската събота, седмият ден на седмицата.
Когато хората осъзнаят този факт, те обикновено питат: "Какво ще кажете за моите роднини и приятели, които никога не са разбирали Съботата? Какво ще кажете за онези християни от миналите векове, които са били верни на Исус, но никога не са разбрали тази истина?"
Библията ясно сочи: "Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему" (Яков 4:17).
Наша отговорност е да следваме светлината, която имаме. Това е всичко, което се изисква от нас. Но днес, когато Тройната Ангелска Вест от Откровението се проповядва по целия свят – на "всеки народ и племе, език и люде" с висок глас, казвайки: "Бойте си от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори" (Откр. 14:7). Бог ни призовава обратно към съботата.
Въпреки че групите от пазителите на съботата в началото ще ти изглеждат малки, велики мъже от всички векове също са пазили съботата. Адам беше пазител на съботата, такива бяха и Мойсей и Илия, Исая и Давид. Всички велики мъже от Стария завет вярно са се покорявали на Божията заповед и са пазили деня, който Господ благослови, освети и установи при Сътворението. А и всички апостоли бяха пазители на съботата.
Но над всички тях е Човекът Исус Христос. Като велик Създател, Той си почина в събота, след като създаде този свят. Той благослови този ден и го направи свят. След това, стотици години по-късно, като Човешки Син, Той ходеше сред хората в продължение на тридесет и три и половина години. Негов обичай бе да Си почива и да служи на Бога в деня, който Той определи при Сътворението.
И сега, днес, същият този Исус протяга Своята зовяща ръка към теб и към мен – една ръка, която веднъж бе прикована за Голготския кръст заради нашите грехове – и нежно ни кани:
- Следвай Ме!
Хиляди хора година след година с радост се отзовават на Неговата милостива покана. Сега огромни множества Му служат в определения от Него ден за почивка – седмия ден – съботата. Можете да ги срещнете в почти всяка страна на света. На практика, ще ги намерите на всеки населен остров. Тяхната всеобща вест е, че съботата е внесла нова радост и велики благословения в техния християнски живот.
Какъв е твоят избор? Ще застанеш ли до Христос и Неговите ученици? Ще приемеш ли поканата на любящия Исус, Който казва: "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15)?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
