Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2012 11:15 - Отговори на вашите въпроси
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1770 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 12.12.2012 10:23


Това е шеста глава от книгата на Марк Финли "Почти забравения ден"

В предшестващите страници на тази книга ние проучихме седмия ден – съботата. Открихме, че в Писанието седмия ден, съботата, е знак – знак на лоялност между любящия Бог и Неговите верни последователи. Този ден е бил отделен при Сътворението и даден на цялото човечество като символ на Божията творческа сила (Битие 2:1-3; Марк 2:27,28). И той трябва да бъде празнуван от Неговия народ през всички поколения (Изход 31:13-18; Езекиил 20:12,20). Исус освещаваше съботата като пример на поклонението и верността Му към Неговия Отец (Лука 4:16). Той предсказа, че най-близките Му последователи щяха да помнят този вечен знак на Неговата любов (Матей 24:20).
И любовта винаги се проявява чрез поведението. Божият закон на Десетте Заповеди е една систематизирана любов. Тя разкрива как обичащият мъж или жена ще отговори както на Бога, така и на човека (Изход 20:1-17; Йоан 14:15; 1 Йоан 2:1-6). Вместо да е едно законническо изискване, символизиращо робството към закона, Божият седми ден – Съботата – е динамичен символ на лоялността към и свободата в Исус Христос. Тя празнува факта на Сътворението. Той ни е направил! Ние не сме се развили по еволюционен път. Ние сме Негови. Във века на еволюцията Съботата ни призовава към нашите "корени". Тя красноречиво говори за нашето наследство.
Ние сме създадени от един любящ Бог, Който е лично заинтересован от всяка подробност в живота ни. Той не само ни създаде, но когато нашите първи родители доброволно избраха да се разбунтуват против мъдростта на Неговия закон, Той пусна в действие един план за освобождение на човешката раса от оковите на греха. Нашата почивка в Събота е символ на нашата почивка в Христос като наш освободител от смъртното наказание на греха. Както Бог Си почина на седмия ден при Сътворението от всички Негови дела, заявявайки: "Свърши се", така и на кръста Исус триумфално провъзгласи: "Свърши се".
Евреи 4:9 твърди: "И тъй, за Божия народ остава една съботна почивка." Съботата е един чуден символ на изкупителното дело на Христос. Почиването всяка събота символизира живота на доверие, посвещение и вярност към Христос, Който извърши нашето изкупление. Той ни спаси, защото ние никога не бихме могли сами да се спасим; ето защо ние почиваме в пълна увереност за Неговата приключена работа на кръста.
През безкрайните векове на вечността всяка събота ние ще пеем слава на Неговото достойнство, като идваме в Неговото присъствие да Му се покланяме. Писано е: "И от новолуние на новолуние, и от събота на събота, ще дохожда всяка твар пред лицето Ми на поклонение, казва Господ" (Исая 66:23).
Събота след събота изкупените ще преживяват радост от преклонението пред техния Създател, Изкупител и Цар. Съботното богослужение ще бъде най-дълбокото им удоволствие и най-голямата им наслада.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА СЪБОТАТА
В този момент ти може да задаваш искрени въпроси относно Съботата. Следващите въпроси са най-често задаваните. Отговорите се намират в Библията. Моля, проучи ги с молитвата Божият Дух да те води в твоето разбиране.

ВЪПРОС No 1: Новият Завет учи ли, че учениците са се покланяли на Бога в първия ден на седмицата?
ОТГОВОР: Често е заявявано, че учениците и Ранната Църква са освещавали първия ден на седмицата в чест на възкресението на Христос. Библията ясно учи, че учениците са освещавали седмия ден, съботата (Деяния 13:14,42,44; Деяния 17:2,3; Деяния 18:1-4; Евреи 4:4-8). Всъщност, първият ден на седмицата е споменат само осем пъти в целия Нов Завет и шест от тези текстове се отнасят за един и същи ден. Тези стихове са изброени по-долу:
МАТЕЙ 28:1: "И като се мина Съботата, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба."
МАРКО 16:2: "И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце."
МАРКО 16:9: "Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса."
ЛУКА 24:1: "А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други."
ЙОАН 20:1: "В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно и вижда, че камъкът е дигнат от гроба."
Петте текста по-горе се отнасят до историческия факт, че Исус е възкръснал от мъртвите в първия ден на седмицата. Очевидно е, че нито един от цитираните текстове не изисква богослужение в този ден. В същност, изглежда, че най-близките последователи на Христос не са считали първия ден на седмицата като богослужебен. Забележете, че те са отишли да помажат Неговото тяло в първия ден на седмицата, след като "в събота си починаха според заповедта" (Лука 23:56). И тъй, изглежда, че всички ученици са били пазители на съботата.
Нека да изследваме и оставащите три текста по-подробно.
ЙОАН 20:19: "А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени поради страха от юдеите, дойде Исус, застана посред тях и им казва: "Мир вам!""
Учи ли този текст, че учениците се бяха събрали заедно през първия ден на седмицата? Да, учи! Но въпросът тук е: Защо се бяха събрали? Каква бе целта на събирането им? Учениците току-що бяха станали свидетели на смъртта на техния Учител. Всичките им надежди бяха разбити. Страх и съмнения се изправяха като планина пред тях. Библията казва, че те "...бяха събрани... поради страх от юдеите..." Ето защо вратите бяха заключени. Исус се появи пред тях, за да им съобщи за Своето възкресение и триумф. Днес ние отпразнуваме тази добра новина чрез обреда на кръщението (1 Коринтяни 11:24-27; Римляни 6:2-20). Но тук НЯМА НИКАКВА ЗАПОВЕД да се прекланяме пред Бога в първия ден на седмицата.
1 КОРИНТЯНИ 16:2: "Във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не когато дойда, тогава да се събира милостиня."
Има някои, които считат, че Павел ходатайства за дарения за църквата в първия ден на седмицата. Те използват този текст в подкрепа на освещаването на неделята. Един внимателен анализ на стиха и неговия контекст доказват противното. Апостол Павел подпомагаше специален проект за нуждаещите се вярващи в Ерусалим (стих 3). Ето защо той предлага на коринтските християни да отделят специална част от своите приходи за вярващите в Ерусалим в първия ден на всяка седмица. Основанието за това е, че много хора са преглеждали своите финанси от предишната делова седмица в неделя сутринта като подготовка за новата работна седмица. В петък следобед те щяха да затварят магазините си и се приготвяха за съботата. След това, в неделя сутринта, те щяха да преглеждат дейността от предишната си работна седмица. Павел просто ги молеше всяка седмица да отделят по малко пари, така че когато отидеше там подаръкът вече щеше да е готов за изпращане в Ерусалим.
Изразът "да отделя настрана" в гръцкия ръкопис буквално означава "от самия себе си". Еквивалентно е и на "у дома, вкъщи". И тъй, Павел ги моли да правят това по домовете си, а не на някакво специално църковно събиране, както предполагат някои. Вместо да слага началото на освещаване на неделята, този текст ни показва, че първият ден не е белязан с никаква специална значимост.
ДЕЯНИЯ 20:7: "И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ."
Този текст посочва единственото религиозно събрание в Новия завет, проведено в първия ден на седмицата. Авторът пише, че религиозното събрание е било свикано поради намерението на Павел да отпътува на следващия ден. Ето защо Павел извика вярващите на вечерно събрание в ТЪМНАТА ЧАСТ на първия ден на седмицата. (Моля, прочетете отговора на ВЪПРОС No 8 за по-нататъшно разяснение.) Новата Английска Библия привежда стиха по следния начин: "В събота вечер, в нашето събиране за преломяването на хляба, Павел, който щеше да тръгне на следващия ден, се обърна към тях и продължи да говори до полунощ."
Това събиране беше в тъмната част на първия ден на седмицата. Както в Стария, така и в Новия завет, времето се броеше от залез до залез. Значи това събиране се е провело в нашата събота вечер. Вярващите често са празнували заедно Светопричастната служба (Деяния 2:42-46).
Символът на Христовата смърт значеше всичко за тях. Ето защо преди да отпътува Павел, те отново заедно отпразнуваха Светопричастната служба. Съгласно стихове 11-14 от Деяния 20 гл., Павел е прекарал светлата част от първия ден на седмицата пътувайки за Асос. Явно е, че той не е отдавал никаква специална значимост на този ден.
Да обобщим. В Новия завет няма никаква заповед да се освещава неделята; няма и никакви доказателства, че учениците са оставили пример за освещаването й.

ВЪПРОС No 2: След като не сме под закон, а под благодат, необходимо ли е да се освещава съботата?
ОТГОВОР: Апостол Павел обяснява абсолютно ясно, че християнинът не е "под закон", а е "под благодат" (Римляни 6:14). Но какво има предвид Павел? Нека да обясним.
Едно нещо знаем със сигурност. Когато Павел казва, че християнинът не е "под закон", а "под благодат", с това той не иска да каже, че християнинът може открито, решително и съзнателно да нарушава Божия закон. Римляни 6:15 твърди: "Е, какво? Да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Да не бъде!"
И тъй, какво има пред вид Павел с изразите "под закон" и "под благодат"? Какво беше отношението на Павел към закона? В Римляни 7:12 той заявява:
"...законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра."
Съгласно Павел няма никакви проблеми със закона. Той е свят и добър. Но каква е неговата цел?
Първо, законът разкрива Божият конкретен, обективен стандарт за моралност. Той разкрива вечните принципи на небесното управление. Определя правото и погрешното. Римляни 7:7 посочва: "...аз узнах греха не инак, освен чрез закона." Римляни 3:20 добавя: "...понеже чрез закона се познава грехът." Функцията на закона е да открива Божия стандарт за морално поведение. Той ясно подчертава нашата вина да не живеем съгласно този стандарт. Затова чрез закона: “...да се затулят всички уста и цял свят да стане виновен пред Бога” (Римляни 3:19).
Гледайки съвършената праведност на закона, всеки мъж, жена или дете биват осъдени. Законът изисква съвършено послушание, праведност без недостатък и неотклонна вярност на принципите на Божието царство. За Павел да бъдеш "под закон" означаваше да се опиташ да се спасиш със свои собствени сили и чрез заслугите на делата си. Това, както Павел правилно отбелязва, е невъзможно (Римляни 3:23-28). Да бъдеш под благодат означава да приемеш условията, направени достъпни от Исус Христос на Голгота за нашето спасение. Това означава да приемеш с вяра факта, че не е възможно сами да се спасим. Христос умря за нас! Неговата жертва е за нас! Чрез Неговата смърт ние можем да живеем.
Съгласно думите на Павел, имало е две системи: "системата на закона" и "системата на благодатта". Системата на закона съдържа един стандарт, на който човешките същества – със собствени сили – не могат да останат верни. Системата на благодатта осигурява както прощение на миналото, така и сила за настоящото чрез Исус Христос, нашия Господ. Павел подчертано отрича, че смъртта на Исус отменя необходимостта от покорност. Той завършва забележителната си дискусия за благодатта в Римляни 3 гл., заявявайки: "И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърждаваме закона" (стих 31).
Апостолът не може да го каже по-ясно от това. Той отговаря на нашия въпрос.
Но Божията благодат отменя ли закона? Човешките религиозни лидери може да отговорят с "да". Апостолът го изразява с думите "Съвсем не!" Божията благодат отменя ли необходимостта от освещаване на Съботата? Не повече, отколкото отменя заповедите, които казват: "Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не свидетелствай лъжливо против ближния си." Логиката изисква, ако грешникът – спасен по благодат – любящо спазва девет от десетте заповеди, той или тя да спазва всичките десет като белег на покорността към своя Господ.

ВЪПРОС No 3: Апостол Павел заявява ли, че Десетте Заповеди са били приковани на Кръста?
ОТГОВОР: Пасажът под въпроса е Ефесяни 2:15. Нека да го прочетем: "...като унищожи враждата с плътта Си, закона на заповедите с постановленията, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек и да направи мир..."
Специфичните закони или дискусионните точки са "постановленията". Законът на Десетте Заповеди е вечният, непроменим етичен кодекс. Той е основата на Неговото управление. Той специфично определя нашето отношение към Бога и съчовеците ни. В този текст Павел е загрижен, че постановленията или указите, които Бог даде на Израил като отличителен белег, предсказващ идването на Месията, се бяха превърнали в изпълнение на църковната мисия. Тези укази (като обрязването, церемониалното миене на чаши и тави, годишните празници и жертвената система), бяха специфично предназначени от Бога за да подготвят еврейските умове за идването на Месията.
Променяйки значението на тези символи, много евреи допускаха, че самият символ има заслуги. Вместо да се фокусират върху значението на символа, те гледаха външното представяне на ритуала като на добродетел. Следователно, тези укази се превърнаха в бариери между тях и езичниците, които не участваха в тях.
Когато Христос дойде, жертвената система, предсказваща Неговото идване, беше изпълнена. Езичниците, които бяха "отделени от Христос", "отчуждени от гражданството Израйлево" и "странни от заветите на обещанието", бяха доведени "близо" чрез кръвта на Христос (Ефесяни 2:12,13). "Средната стена на преградата" (Ефесяни 2:14,15) или групата правила и постановления, дадени изключително на Израил и предназначени да сочат напред към идващия Месия, бе разрушена. Христос бе дошъл! Всички жертвени служби и укази сочеха напред към кръста. И на кръста евреите и езичниците откриха милост и прощение. В Христос всички човешки същества намират опрощаване на миналото и сила да се живее праведно в настоящето.
И тъй, какво бе отменено на кръста? Определено НЕ Божият вечен, неизменен, непроменим стандарт на морал, Неговият Закон на Десетте заповеди. По-скоро на кръста бяха отменени законите, съдържащи се в указания, дадени изключително на евреите. Тези постановления срещнаха пълното си изпълнение в Исус Христос.

ВЪПРОС No 4: След като Исус Христос заяви, че най-велика от всички заповеди е заповедта на любовта, трябва ли да се интересуваме от спазването на Десетте Заповеди, след като обичаме Бога и нашите съчовеци?
ОТГОВОР: Един законник зададе своя прям въпрос на Исус. Опитвайки се да Го впримчи, той скептично запита: "Учителю, коя заповед е голяма в закона?" (Матей 22:36). Исус отговори, роден от небесна мъдрост и обясни проблема: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първа и голяма заповед. А втора, подобна на нея: "Да възлюбиш ближния си както себе си". На тези две заповеди стоят целият закон и пророците" (Матей 22:37-40).
Онова, което повечето хора не осъзнават в Исусовия отговор е, че Той цитира директно от Стария завет. Законникът, който питаше Исус, би трябвало да знае отговора на своя въпрос. Той бе ученик не на гражданския закон, а на свещения божествен закон. Той бе прекарал живота си изучавайки Стария завет. Ето защо Исус цитира обобщението на закона, така както е дадено във Второзаконие и Левит. Второзаконие 6:5 сбито гласи: "Да обичаш Господа твоя Бог с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила."
Левит 19:18 добавя: "...да обичаш ближния си като себе си" (последната част). Наистина, Исус не им казваше нищо ново! Ако трябваше да сведем закона до една дума, тази дума е любов. В две фрази, законът е "любов към Бога" и "любов към ближния".
Законът на Десетте заповеди просто сумира как отговаря една съвършена любяща личност. Затова Исус приключва дискусията, заявявайки в Матей 22:40: "На тези две заповеди стоят целият закон и пророците." Любовта е изпълняване, а не отменяне на закона (Римляни 13:10). Законът разкрива, как любящата личност ще отговори в конкретните специфични човешки ситуации. Любовта не е неясна, ефимерна, сантиментална емоция. Тя е покорно отговаряне на Божията воля както е изразена в Неговите закони. Любовта е вярно приемане на Божиите житейски принципи, изразени в Десетте заповеди. Любовта винаги води до покорност, никога до непокорност. Ето защо Исус ясно заявява: "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15).

ВЪПРОС No 5: Учи ли апостол Павел, че ние не трябва да се съдим един другиго относно съботата и че не е необходимо да се пази съботата? Не са ли това въпроси на лична съвест и мнение?
ОТГОВОР: Това наистина е един добър въпрос. Преди да му отговорим, трябва да си спомним един важен библейски принцип. В изучаването на Библията ние винаги би трябвало да допускаме онова, което е ясно, да обяснява онова, което не е ясно. Ние не трябва да пренебрегваме сто ясни текста по дадена тема само защото в началото един или два са ни трудни за разбиране.
Помнейки това, нека да преговорим стиха от въпроса, Колосяни 2:13-17. Павел пише: "И вас, като бяхте мъртви в прегрешенията и в необрязването на плътта си, съживи с Него, като прости всичките наши престъпления (стих 13), и като изтреби противния нам с постановленията запис, който беше против нас и махна го отсред, и прикова го на кръста (стих 14); и като съблече началствата и властите, изведе ги на позор явно и възтържествува над тях чрез него (стих 15). И тъй никой да не ви осъжда за ядене или за пиене, или за това, което се отнася до някой празник или до новолуние, или до съботи (стих 16); които са сянка на бъдещето, а тялото и Христово (стих 17).
Какво има предвид Павел, когато казва: "...никой да не ви осъжда за... съботи" (стих 16)? Да обясним. В стих 13 Павел пише, че чрез Исус ние възкръсваме от духовна смърт за духовен живот. Исус умря, за да можем да живеем ние. В стих 14 изразът "изтреби противния нам с постановленията запис" идва от гръцкия израз означаващ "връзки на задължения". Той е равностоен на нашият израз "Аз съм ти длъжен".
Ако аз взема назаем от теб 500 долара, моята саморъчно написана разписка с личния ми подпис в дъното посочва дълга ми към теб. По същия начин ние дължим на Бога дълга на съвършената праведност на Божия закон. Неуспехът да се живее съобразно високия стандарт на Божия закон означава смърт (Римляни 6:23). Ние "всички съгрешихме" (Римляни 3:23); ето защо ние всички заслужаваме да умрем. Но Исус живя един съвършен живот – животът, който ни би трябвало да живеем. Той умря с една болезнена смърт – смъртта, която ние заслужавахме. С други думи, Той плати нашия дълг. И тъй, ние сме свободни от осъждението на закона, който ние нарушихме (Римляни 8:1).
Старозаветната жертвена система – с нейните жертвоприношения на агнета – беше една видима проява на тези връзки на задължения. Пътят през светилището беше и е окървавен път (Евреи 9:22; Левит 17:11). Но Павел пише, че "в Христа" жертвената система срещна своето изпълнение (Колосяни 2:16,17). Всички жертвени постановления сочеха напред към смъртта на Христос. Павел подчертано заявява, че те "са сянка на бъдещето..." (стих 17).
И тъй, съботните дни, за които Павел пише в стих 16, трябва да се отнасят към онези съботни дни, които са сянка на бъдещите неща. Тогава възниква логичният въпрос: За какви съботни дни говори Павел? Два вида съботи ли има? Има ли събота, която да сочи напред към нещо?
Както вече открихме, съботата на седмия ден от Божия закон на Десетте заповеди не е сянка на бъдещи неща. По-скоро тя е паметник на нещо, което вече се е случило – Сътворението. Заповедта гласи: "Помни Съботния ден, за да го освещаваш; шест дена да работиш и да вършиш в тях всичките си дела; а седмият ден е събота на Господа твоя Бог" (Изход 20:8-10).
11 стих ясно ни дава причината за Божията заповед. Там се казва: "Защото в шест дни Господ създаде небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а на седмия ден Си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети."
Съботата на седмия ден е вечен паметник на истината за Сътворението. Тя ни напомня, че ние не сме се развили по еволюционен път. Бог ни е създал. Тъй като ТОЙ Е СЪЗДАТЕЛ и НИЕ СМЕ ТВОРЕНИЯ, Той е достоен за нашето поклонение.
След като Съботата от Закона на Десетте Заповеди е паметник на нещо, което се е случило предварително, за какви съботи би могъл да пише Павел?
В Евреи 10:1 той пише: "Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самият образ на нещата никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях."
В този текст Павел пише за закона на жертвите. Езекиил 45:15-18 разкрива, че месни жертвоприношения, питиета като жертвоприношения, празниците на новолунията, светите дни и ЦЕРЕМОНИАЛНИТЕ СЪБОТИ са част от закона на жертвите, който сочеше напред към идването на Месията. Значи има друг тип съботи, споменат в Библията.
В Левит 23 гл. са споменати двата типа съботи. В цялата глава Бог дава указания на Мойсей относно празниците и светите събрания, които израилтяните трябваше да спазват. В стих 3 Бог напомня на Мойсей за седмия ден събота от Божия Закон на Десетте заповеди – тя трябваше да е ежеседмична събота, един "ден на свято събрание". В останалата част от главата са записани годишните церемониални празници, които Бог желаеше израилтяни да спазват. Тези празници бяха седем: Пасха, Безквасните Хлябове, Първи Плодове, Подвижване на Сноповете, Празник на Тръбите, Умилостивителния Ден и Шатроразпъването.
Нека накратко да прегледаме изброените празници. Еврейският земеделски календар бе разделен на два сезона – пролет и есен. Ето защо е имало пролетни и есенни празници. Пасхата, Безквасните Хлябове, Първите Плодове и Подвижването на Сноповете са били пролетни празници. Празникът на Тръбите, Умилостивителният Ден и Шатроразпъването – есенни. Пролетните празници бяха замислени от Бога да сочат напред към първото идване на Исус. Есенните празници сочеха напред съм събитията над първото идване на Исус – Неговото Второ Пришествие.
Все пак същественият въпрос тук е, че в цялата 23-та глава на книгата Левит има няколко споменавания на тези празници като "съботи". Например Левит 23:24 описва празника Тръбно възклицание като "тържествена почивка". По-съвременните преводи дават този празник като "ден за почивка" (еврейската дума в оригинала е "шабат" - събота). Левит 23:32 казва, че Денят на умилостивението трябва да бъде "събота за тържествена почивка". Тъй като празникът Тръбно възклицание е бил отбелязван в първия ден на седмия месец, а Денят на умилостивението - на 10-тия ден от същия месец, то не е възможно тези два дни да означават съботата от четвъртата Божия заповед. Текстът в Левит 23:37,38 ни помага да направим разлика между тях. Ето какво казва той: 37 Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден“ 38 освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.
Освен Господните съботи (от четвъртата заповед), из-раилтяните трябваше да спазват и тези празници (постановления). Всички те сочеха на идването на Месия. Когато Исус дойде, тези празници намериха своето изпълнение.
Така че апостол Павел уместно казва: “... никой да не ви осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Хрис-тово” (Колосяни 2:16,17). И, разбира се, с това той не пренебрегва седмия ден от Десетте Божии заповеди.



Гласувай:
2



1. antoninus - Отговори на въпроси 6-9
12.12.2012 10:33
Въпрос №6: Щом съботата е посочения от Бога ден за поклонение, тогава защо големите религиозни водачи в света не го спазват?
Отговор: Може да ви е чудно, но този въпрос е бил за-даван и преди. Нека да го разгледаме. В евангелието на Йоан 7:46-48 е записан следният разговор:
“Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така както Тоя Човек. А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени? Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?”
Очевидно, служителите от храма са били дълбоко впечатлени от Христовите думи. В опита си да заглушат породения в тях интерес, фарисеите им отговарят: “Не се лъжете. Чакайте да видите как ще се отнесат към Него религиозните водачи. Ако този Исус е Месия, те ще ви кажат, защото първи ще научат.” Но точно те, религиозните водачи и изследователи на Писанията, отхвърлиха Христовите учения и накрая приковаха Божия Син на кръста.
Интересно е да отбележим, че по онова време е имало три класи религиозни водачи.
Първата категория включва онези от тях, които бяха заслепени поради невежество. Те отхвърляха Месия несъзнателно, но в същото време не разбираха напълно кой е Той. (Виж Яков 4:17 и Деяния 17:30.)
Втората група бе от онези, които бяха заслепени по своя воля. Те усещаха кой е Исус, но не искаха да се променят така, че да станат Негови последователи. Исус не отговаряше на себичните им амбиции за Месия, който те си представяха (виж Йоан 9:41). Апостол Йоан пише, че те “обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога” (Йоан 12:43).
Третата група се състоеше от честни по сърце религиозни водачи, които търсеха истината. Тази група работеше прикрито и оказваше невидимо благоприятно влияние върху останалите водачи. Към тази група принадлежат Никодим и Йосиф от Ариматея. Мнозина от това съсловие смело и открито свидетелстваха за своята вяра в Христа. След смъртта на Спасителя и изливането на Святия Дух в деня на Петдесятницата, авторът на книгата Деяния на апостолите пише:
“И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.” (Деяния 6:7)
Днес също така има три вида религиозни водачи: Слепи поради незнание, открити противници на Христа, и честни по сърце търсачи на истината. Мнозина от тази последна категория все още не са направили своя избор. Но много скоро под влиянието на Божия Дух те ще дадат решителен отговор в полза на истината.
Все пак важното в случая е, че Бог не пита: “Как постъпват вашите религиозни водачи?” Вместо това Господ ни уверява, че “... всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога” (Римляни 14:12) и че “всички трябва да се явим пред съдилището Исус Христово...” (2 Коринт. 5:10)
Скъпи приятелю, всеки от нас носи своята лична отговорност пред Бога, така че не е важно какво вършат религиозните водачи в наше време, а как ти и аз ще отговорим на призива на Божията истина. Ако Бог лично е докоснал и трогнал твоето сърце по отношение истината за съботата, тогава всяко бавене и колебание ще бъде за сметка на душата ти. И така, въпросът е как ще отговориш на Бога, когато Той разкрие истината пред Теб?

Въпрос №7: В Посланието към Римляните, 14-та глава, апостол Павел пише, че истинският християнин не бива да счита даден ден за по-свят от друг ден (Римляни 14:5,6). Съботата ли има предвид апостолът, или някой друг ден?
Отговор: Този текст е причинявал объркване у мнозина читатели, а не трябва да е така. Сега нека да го прегледаме цялостно. Апостол Павел пише:
“Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази; (а който не пази деня, за Господа не го пази); който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.” (Римл.14:5,6)
Нека първо да обърнем внимание на онова, което текстът не ни казва. В този анализ ще ни помогнат два въпроса: Казва ли ни нещо за съботата този текст? Казва ли се в него нещо за поклонение? Отговорът (и на двата въпроса) съвсем очевидно е “не”. Апостолът предполага отдаване на благодарност на Бога, но не споменава съботата или преклонение пред Господа. Затова би било опасно да допускаме, че този текст се отнася за съботата.
Все пак, за какво тогава ни говорят тези стихове? За какъв ден става въпрос тук? И за чия преценка на деня ни информира текстът?
Текстът е съвсем ясен, когато казва:
“Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден еднакво.”
Апостол Павел пише за това как човек издига един ден над друг. Откъсът не споменава съботата или поклонението, нито конкретна Божия заповед, а само личната преценка на даден човек. Следователно апостол Павел очевидно дискутира въпрос, който третира човешкото мнение, а не Божествената заповед, написана от Божия пръст върху каменните плочи.
Първият стих на 14-та глава ни дава ключ към отговора. Апостолът пише:
“Слабият във вярата приемайте, но не за да се пре-пирате за съмненията му.” (Римл.14:1)
Тук Божият служител пише на християните за хората, които са слаби в принципите на вярата. Апостолът съветва силните във вярата да се въздържат от даване на оценки по спорните въпроси или по въпроси, свързани с личното мнение.
Един такъв въпрос е бил дали е правилно да се яде месото, предложено на идоли (моля, вижте 1Коринт.8 гл.). Го-ляма част от месото, продавано по дребните пазари, първо било принасяно за посвещение на идолите, на които се покланя отделният продавач - месар. По онова време е имало някои съзнателни юдейски християни, които са вярвали, че яденето на месо, предложено на идолите, представлява чисто
идолопоклонство. Мнозина от тях станали вегетарианци не от здравни съображения, а за да избегнат духовното осквернение. Този въпрос предизвикал доста спорове в римската цър-ква.
Освен спорното положение при яденето на такова месо, някои от християните продължавали да вярват, че в постенето има вменена правда. Тази група вярващи постели в определени дни. Други, които не постели, били гледани с пренебрежение, затова Павел пише: “някой уважава един ден повече от друг ден...” (Римл.14:5); и също:
“Който пази деня, за Господа го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.” (Римл.14:6)
Някои от юдейските християни продължавали да спазват строго своите предишни дни за пост. Вярата на такива е била “слаба” (Римл.14:1). Те съдели другите според собствените си морални критерии, а това предизвиквало разделение в църквата. Причините за разделението били човешки разби-рания и преценки, а не доктринални, основни неща за християнството. Затова апостол Павел пише откровено и ясно: “Ако сте решили да постите, добре, но не осъждайте другите, които не споделят вашия избор.”
Тук главното безпокойство на апостола е поради онези личности, които разделят църквата по въпроси, свързани единствено с човешкото мнение, а не с Божия закон.
Припомнете си колко енергично той утвърждаваше авторитета на святия Божий закон:
“...Тъй щото законът е свет и заповедта света, праведна и добра.” (Римл. 7:12)
Той категорично заявява, че “чрез закона става само познаването на греха” (Римл. 3:20), и че “... не бих познал греха, освен чрез закона” (Римл. 7:7), след което допълва:
“Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона.” (Римл. 3:31)
Позицията на апостол Павел по въпроса за закона е ясна и, естествено, в Римляни 14-та глава Божият служител не отхвърля нещата, които бе изтъкнал в предишните части на своето послание. Наистина, никакъв брой човешки мнения, независимо колко значителен е той, не заслужава да стане (или “да предизвика”) причина за разделянето на църквата!
Въпрос №8: Кога започва съботата? Дава ли Библията някакви сведения за това как трябва да пазим съботния ден?
Отговор: От най-ранни времена Божиите верни последователи са празнували съботния ден от залеза на слънцето в петък до залеза в съботната вечер. Израилтяните в Стария
завет спазваха този начин на съблюдаване на Божия ден за поклонение. Той води началото си от историята на Сътворението, за което четем в Битие 1-ва глава. Като дава описание на деня, Библията казва: “И стана вечер, и стана утро - ден първи” (Бит. 1:5). Тази фраза се повтаря из цялата глава, когато се говори за всеки конкретен ден от Сътворе-нието. А евангелието от Марко потвърждава това, като казва:
“И като се свечери, когато залезе слънцето, дове-доха при Него (т.е. при Исус) всичките болни и хванати от бяс.” (Марко 1:32)
Бог не си служи със швейцарски часовници, за да синхронизира дните. Вместо това Той използва небесните тела, които е поставил във Вселената по време на Сътворението.
В Библията тъмната част на денонощието, нощта, предхожда светлата, деня. Наистина колко превъзходно чуден е нашият Бог. Той ни дава възможност да починем преди да работим. Светлината настъпва след тъмнината. След почивката идва трудът. Библейската събота започва при залеза. Каква радост е тогава да я посрещнем с молитва и с весело сърце всеки петък вечер. Божият план е всеки от нас да постъпва така всяка седмица.
Но какви сведения ни дава Библията за това как да съблюдаваме съботата? Бог е предназначил съботата да бъде най-щастливият ден от седмицата. Ето защо Той ни е дал конкретни библейски напътствия, за да опазим нейната святост и красота.
Целта на Бога за нас в съботния ден е тройна.
Първо, Той иска съботата да бъде ден за духовно поклонение и хваление (моля, вижте Изход 20:8-11; Левит 23:2 и Лука 4:16).
Второ, Бог е създал съботата за физическа почивка (виж Изход 20:8-11).
Трето, нашият небесен Баща е определил този свят ден да бъде особено време за взаимно общуване помежду ни като християни, и също така време за взаимно общуване вътре в нашите семейства. Съботата също така е определена да бъде ден, в който да доставяме радост и на другите хора около нас. Библията ни казва, че всички светски работи трябва да приключат преди започването на съботата (Изход 20:8-11). Библията ни казва също, че всички покупки и пазарувания трябва да се правят преди събота (Неемия 13:15-18). Всичко, което би могло да отвлече вниманието ни от вечните и святи неща, трябва да се отстрани, за да изпитаме по-дълбока радост и по-дълбоко удовлетворение, които намираме в Исуса Христа при срещата ни с Него в съботния ден (Исая 58:13,14).
Можем да очакваме всеки съботен ден като особено време на радост и общение с нашия мил Спасител. Той очаква и копнее да бъде с вас и да участвате заедно в поклонението още тази събота.
Въпрос №9: Тъй като Исус възкръсна от мъртвите на първия ден от седмицата, не е ли правилно християните да се покланят в този ден?
Отговор: Възкресението е една от най-възвишените и славни истини за цялата християнска църква. Исус е възкръснал! Смъртта не е една безконечна нощ без зазоряване. Гробът не е тъмна яма без светлина в края на тунела. Исус е победил смъртта.
Но фактът, че Христос възкръсна от мъртвите в неделя, не прави този ден по-свят и по-привилегирован за поклонение (например) от петък - денят, в който би могло да се извършва богослужебно поклонение по причина на това, че тогава Исус умря за нас. Както вече научихме, онези, които се покланят в неделя поради това, че Господ бе възкръснал в този ден, правят това без да имат заповед от Христова страна. Но Исус даде два обреда като символи за възпоменание на Неговата смърт и възкресение; това са Господната вечеря и кръщението. Господната вечеря символизира Неговата смърт, която дойде в онзи мрачен петък. Думите на апостол Павел са прекалено ясни, за да бъдат изтълкувани неп-равилно:
“Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете (тая) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.” (1 Коринтяни 11:26)
Разчупеният хляб и неферментиралият чист гроздов сок, които са част от Господната вечеря, символизират разломеното тяло и пролятата кръв на нашия Господ. И Неговата заповед е ние да отбелязваме смъртта Му чрез службата на об-щение в Господната вечеря.
Кръщението е възпоменание на Христовото възкресение. В Посланието към Римляните, 6-та глава, 4-ти и 5-ти стих, намираме потвърждение на това:
“Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото.”
Както Христос умря, слезе в гроба и бе възкресен за нов живот, така и вярващият християнин е разпнат с Него. Старото естество и личното “аз” умират, когато се откажем от предишния си греховен живот. Погребан във водния гроб
на кръщението, вярващият е възкресен за нов живот. Ние отбелязваме Христовото възкресение посредством нашето кръщение.
Както в живота Си на земята, така и в смъртта Си, Исус пазеше съботата, а не неделята. Лука 4:16 ни казва:
“...и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден...”
Като верен и послушен Син, Той се покланяше на Небесния ни Отец всяка събота. В смъртта си Исус почиваше в съботния ден, като напълно уповаваше на Бога да Го възкреси. Най-приближените Негови последователи изчакаха да мине съботата, за да помажат тялото Му. Исус никога не даде някакво специално одобрение на първия ден от седмицата. Той никога не постави каквато и да било промяна в Неговия закон, нито спомена дори и една дума за това, че неделята трябва да подмени святата събота.
Онова, което трябва да разберем, е следното: Неговият завет не дава абсолютно никакво указание за промяната на деня за поклонение от събота в неделя по причина почитането на възкресението. Просто такова нещо там няма. Исус и всеки от учениците Му бяха пазители на съботата. Думите на Божия Син отекват през вековете и достигат до нас: “Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате” (Йоан 13:17).
цитирай
2. antoninus - Един личен апел на автора
12.12.2012 10:35
Скъпи читателю, усети ли едно трогателно докосване в сърцето, когато прочете тази малка книжка? Не е случайност това, че я избра. Небесният Бог, който много те обича, желае ти да знаеш Неговата истина. Той е съзрял в теб копнеж по честното и искреното. Може би ти си бил верен християнин, който до този момент е живял с истината, доколкото тя ти е била позната. Сега Бог иска от теб да направиш още една крачка. Той желае да го следваш още по-предано. Ще Му кажеш ли днес, че твоето желание е да вършиш всичко, за което Той те помоли?
Вероятно много пъти си се питал дали е възможно да се познае истината. Може би нещо е липсвало в твоя живот и ти си чувствал някаква странна, вътрешна празнота в живота си. Тъй като вече си прочел страниците на тази книга, сигурен съм, че вече вярваш, че си открил истината със сърцето си, и сега желаеш да я следваш. Онова, което предадеш в ръцете на Исус, Той ще възвърне, заедно с радостта от Неговото лично присъствие. Можеш напълно да Му се довериш, защото Твоят Спасител ти казва:
“...Истина ви казвам: няма човек, който да е оста-вил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.” (Марко 10:29,30)
Помисли само каква възвръщаемост на вложението е това! Всичко, от което се откажем заради Исус, Той ще ни възвърне стократно повече. Не могат да се оценят мира, радостта и вътрешното удовлетворение, които имаме, когато вървим след Него.
Скъпи приятелю, искаш ли днес да се посветиш напълно на Исус и да Го последваш от все сърце? Искаш ли да кажеш: “Исусе, аз съм Твой. Животът ми е изцяло в Твоите ръце. Искам да Ти се доверя и каквото ме помолиш да направя, аз ще го сторя”? Приятелю, защо не преклониш глава още сега и се помолиш с тази проста молитва:
“Мили Исусе, днес аз предавам живота си на Теб. Съзнателно избирам да следвам цялата Твоя истина. Тъй като Ти си мой Създател и Изкупител, аз коленича в Твоите нозе в преклонение и радост.
В знак на моята голяма любов към Теб, аз избирам да пазя Твоя - седмия ден, събота, като идвам на поклонение пред теб в святите часове на този ден, който Ти си отделил за среща с мен всяка седмица. Благодаря Ти, Исусе, за тази покана, чрез която от Твоята ръка аз получавам нова духов-на сила.
Господи, аз с нетърпение очаквам да се срещам с Теб лице в лице и да Ти се покланям всяка събота в обновената от Теб земя.
Моля те, Боже, в името на Исуса Христа.
Амин!”
Ако тази молитва отразява твоето лично посвещение, то знай, приятелю, че ти си взел едно от най-важните решения в живота си. Ти не си единствен! Милиони други, които също като теб са решили да се посветят на Исус, се радват, съ-бирайки се заедно в съботния ден за преклонение пред Своя Творец и Баща. Защо не се присъединиш и ти към тях?
Знай, че някой те очаква да го потърсиш или да се обадиш, за да ти помогне във всичко, което може. Нека Бог да те благослови в твоето непрестанно следване на Исус и Неговото слово.
Амин!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796487
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031