Предварително моля никой вярващ християнин да не се обижда от поднесените факти в тази статия във връзка с неговите традиции. Искрената ми молитва е, ако истински обичате Бога и Неговото Слово (а аз вярвам, че е така), да кажете както и псалмопевеца: "Понеже аз обичам Твоите заповеди повече от злато, даже от чисто злато; понеже смятам за прави всички Твои наредби относно всяко нещо, затова мразя всеки лъжлив път. Чудесни са Твоите свидетелства, затова душата ми ги пази (Псалм 119:127-129)" и "закона Ти обичам (Псалм 119:163)."

Поклонението на светии е еднo „друго евангелие”, което идва направо от Сатана и веднага ще ви кажа как самите светии се чувстват относно това.
В Деяния 14-та глава се говори как апостолите Павел и  Варнава проповядваха благовестието в езическия град Ликра и един куц човек, немощен в краката, който никога не беше ходил, ги слушаше като говореха. Павел видя в него вяра и му каза: „Стани на краката си!” и той скочи и започна да ходи. Когато народът видя какво Павел извърши, започна да вика със силен глас, че боговете са слезли между тях. Жрецът на Зевското капище донесе телета и венци и заедно с народа се канеше да им принесе жертва. Но как реагираха апостолите на това? Те раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха: О, мъже защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог.
Когато Корнилий срещна апостол Петър и падна пред него, за да му да се поклони, Петър го вдигна и каза: Стани; и аз самият съм човек.
Ако светиите не позволиха да им се поклонят тогава, какво основание имаме да мислим, че биха позволили това днес? Светиите, които обитават в присъствието на Бога и в небеса изпълнени със славата Му и откровение за величието Му, днес с още по-голямо дръзновение ще заявят, че поклонението принадлежи единствено на Бога.
В молитвата „Отче наш” се казва: ...да бъде Tвоята воля, както на небето, така и на земята! Ако на небето всички оттдават слава и почит единствено на Бога (Откровение 5:11-14), тогава и на земята трябва да бъде така! На нас не ни е позволено да се покланяме на ангели (Откровение 22:9), колко повече на човека, който е направен по-долен от ангелите (Евреи 2:6,7).
Във Второзаконие 18:10-12 Бог забранява да се контактува с умрелите. В тази забрана Той не прави разлика дали умрелият е грешник или праведен. Както виждаме Господ не прави изключения за светиите.
Учението, че светиите могат да ходатайстват за нас пред Бога, не е нищо друго освен еднo лъжливо благовестие, което няма никаква библейска основа! Никъде в Словото не се споменава, че някой се е молил на светиите, докато са били живи, нито след като са починали, нито се казва, че те могат да ходатайстват за нас пред Бога. И ако това учение не се намира в Словото на Бога, с какво право някой може да канонизира и да определя областта, в която светията функционира  като застъпник и покровител? Как може хората така сляпо да се доверят на човешки правила и норми? Не допускайте да бъдете подведени от духа на заблуда, но търсете потвърждение за всяко нещо в Библията! Светиите са достойни за уважение, но те нямат ходатайствена позиция между Бога и хората, още повече като се вземе в предвид библейската позиция за състоянието на мъртвите, че спят до деня на Второто Пришестие!
Ако някой не знае главното послание на Новия Завет, че има само един ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Исус... (1 Тимотей 2:5), той не познава благовестието!
Имаме ходатай при Отца, Исус Христос Праведния (1 Йоан 2:1).
...Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас...(Римляни 8:34).
Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях(Евреи 7:25).
Ако Новият Завет известява, чеИсус е единствения ходатай и че Той може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, тогава учението за посредничеството на светиите е лъжа. Исус казва: Аз Съм пътят, истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен (Йоан 14:6).
Аз Съм вратата: Ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира(Йоан 10:9).
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник (Йоан 10:1).
Ако сте се опитвали да идете при Бога в името на някой светец, сега разбирате, че постъпката ви е била незаконна. Бог е готов да ни даде това, от което се нуждаем, но ни оставя само една алтернатива – да поискаме в името на Сина Му.
Истина, истина ви казвам: Ако поискате нещо от Отца в Мое име, Той ще ви го даде. Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна ( Йоан 16:23,24).
Православният календар е пълнен с имена на светии, които се честват – вместо да празнуват Исус. Изнамериха светии за всяко нещо. Свети Николай – покровител на моряците, Свети Георги – защитник на армията... А псалмопевецът възлага упованието си само на Бог: Моята защита е в Бога, Който избавя онези,  които са с право сърце. Уповавай на Него народе, по всяко време... Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое... (Псалм 7:10; 62:2,8).
Словото ясно заявява, че битката принадлежи на Господ:  ...боят не е ваш, а Божий...; ...Господ не избавя с меч и копие; ...защото боят е на Господа; Господ на силите преглежда войнството Си за бой; ...изходът на боя е от Бога; ...с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни (1 Царе 17:47; 1 Летописи 5:22; 2 Летописи 20:15; 32:8; Исая 13:4).
Светиите не могат да воюват за нас! Горко на такава армия, която разчита на умрели светии. Наричат светиите „спасители” и „ходатаи” и ги почитат повече от Исус. Принасят им жертвоприношения като на богове. Отклониха хората от единствения Спасител и Ходатай – Христос. Насочиха ги да търсят спасение и помощ там, където няма.
Бог заявява: Освен Мен няма спасител (Осия 13:4); и Словото Му декларира: Чрез Бога ще вървим смело, защото Той е, Който ще стъпче противниците ни (Псалм 60:12); Той е Господ на войнствата! (Исус Навин 5:15). Тази титла Господ на множествата (армиите) е спомената повече от десет пъти в Библията.
Бог е, Който води битката за нас! Той е, Който всеки ден носи бремето ни. Той е наша канара, избавление и прибежище. Блажен онзи човек, който възлага упованието си на Господа. Блажени онези хора, чиято сила е в Него (Псалм 40:4; 62:2; 68:19). Ако уповаваме на Бога, Той ще направи за нас път в морето и в пустинята, пътека в буйните води и реки в безводната земя. Той ще ходи пред нас и ще изравнява неравните места, ще разбие медните врати и ще строши железните лостове (Исая 43:16,19; 45:2). Да заменим ли такъв Бог с умрял човек, който нито може да ни чуе, нито да ни помогне?
Чувал съм православни вярващи да казват, че се молят в съгласие със светиите в небето. Но Исус обеща да отговори на молитвата на двама души, които се молят в съгласие на земята: Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях(Матей 18:19,20).
Никъде не е казано да се молим на Исус чрез застъпническа молитва на светиите. Нима Исус няма достатъчно милост, та трябва някой да ходатаства пред него?
Понеже ние всички вярващи от Христовата Църква, сме наречени „светии” (1 Коринтяни 1:2; Ефесяни 5:3), значи ли това, че можем да се молим на тези от нас, които са умрели? „О, това е глупост” ще каже всеки. Но ако е глупост да се молим на починалите съвременни светии, защо да се молим на тези преди нас? Защо хората са слепи да видят глупостта на цялата доктрина за поклонение на светии? Колко християни днес живеят героичен живот на вяра и пример. Те са преследвани при ежедневна заплаха за живота им. В Азия, Китай, Близкия Изток и на други места вярващи са затваряни и убивани жестоко, заради вярата си в Христос. Да ги провъзгласим ли за мъченици (каквито са) и да нарисуваме образите им на парче дърво, за да им се молим, защото точно това е, което православната църква прави?
Има и такива вярващи, които не се молят на светиите, но мислят, че е добре (от уважение към тях и заради примера им), да сложат образите им в Божия дом. Не е ли това поставяне на спънка и съблазън на слабите във вярата, които се молят на икони? Римляни 14 глава ни учи да търсим онова, което е за назидание на брата ни и да не правим нищо, чрез което той се спъва или съблазнява. Да съгрешим ли пред Бога заради уважение към светиите? От опит знаем, че поради учението на православната църква, иконите не могат да бъдат отделени от доктрината за поклонение към тях. Аз не знам такава църква, която има икони, но не се моли на тях. Не мога да разбера как човек може да се моли на парче дърво? Защо църквата на Бога да прилича на езическо капище с нарисувани и накачени образи на хора, изображения от човешка фантазия и изкуство. Няма нищо грешно в изкуството, това, което е погрешно е мотивацията. Господ вижда това като духовна изневяра спрямо Него: Народът Ми се допитва до дървото си ...защото блуден дух ги е заблудил и те блудстват и въстанаха против властта на своя Бог(Осия 4:12).
Исая писа за безумството на идолопоклонниците, които се молят на „нещо станало от дърво”: Кой е онзи, който прави... изваян идол, и то съвсем безполезен?... Дърводелецът опъва връв, начертава идола с тебешир, изработва го с длета, начертава го с пергел и го създава по човешки образ, според човешката красота... Отсича си кедри и взема бор и дъб...взема от него и се топли, още го пали и пече хляб... И от останалото от него прави...изваяния си идол... Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли... Те не знаят, нито разсъждават; защото очите им са замазани, за да не гледат, и сърцата им – за да не разбират. И никой не взема на сърцето си, нито има знание или разум, за да каже: Част от него изгорих на огън, още и хляб изпекох на въглищата му, опекох и месо и ядох; и да направя ли от останалото от него гнусота? Да се поклоня ли на нещо, станало от дърво?(Исая 44:10-19). За този, който прави това, се казва: Той се храни с пепел; измаменото му сърце го заблуждава...(Исая 44:20).           
Псалм 115:4-6 описва тези „творения на човешките ръце”, на които хората се покланят така: Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; ноздри имат, но не миришат; ръце имат, но не докосват; крака имат, но не ходят; нито издават глас от гърлото си.
Има предупреждение за последствията от греха на тези, които се надяват на тяхната помощ: Подобни на тях ще станат онези, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.
Псалмопевеца призовава хората да погледнат на Бога, Който е единствената помощ и избавление: Израелю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит. Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит. Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит(Псалм 115:9-110).
По иконите ще видите храна, дрехи, венчета... Дали с тленните си дарове ще задоволят нетленните светии в небето? Дали ще ги нахранят, облекат или може би ще успеят да ги подкупят с даровете си, за да им направят някоя услуга? Каква е разликата между тези практики в православната църква и тези в езическа Ликра? Не виждам да е голяма...
Да толерираме ли езичество в църквата на Бога? Да насърчаваме ли хората да се надяват на несъществуваща помощ?
Наричат вярата в Бога „религия”, а вярващия „религиозен”. Вярата не е религия! Вярата е убеждение, увереност, становище, доверие, сигурност, очакване и упование, основани на Божието Слово и обещания (Евреи 11:1). Тя идва от слушане, а слушането от Христовото слово (Римляни 10:17). Това значи, че когато четеш Словото на Бога или слушаш някой да го проповядва, чрез четене или чрез слушане, то влиза в ума ти, където се приема и произвежда вяра, основана на Божиите истини, не на човешки предания. Такава вяра е угодна на Бога! За разлика от вярващия, религиозният човек иска да достигне Бога и да Му се хареса с вършене на добри дела, изпълняване на човешки наредби, правила и традиции, които имитират покорство. Но без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евреи 11:6); ...а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда (Римляни 4:5).
Някои хора мислят, че трябва да правят дарения, да се „трудят” и „работят”, за да заслужат вниманието на светиите и оправданието от Бога. Единственият начин да бъдем оправдани е не чрез нашето, а чрез Неговото дело. За да бъдем оправдани, от нас се изисква точно обратното – да признаем греха си и да се покаем за себеправедността си; да възложим упованието си само на Христовата благодат, защото Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т.е.новорождението и обновяването на Святия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, вечния живот(Тит 3:5-7).
Нито носните кърпички, нито чорапите по иконите могат да задвижат сърцето на Бога  (освен, че предизвикват съжалението Му), но сърце, изпълнено с вяра в Него. На тези, които имат такава вяра, Исус ще каже: „Синко, дъще, прощават ти се греховете”. Господ търси хора с вяра. Той не се нуждае от земни дарове, защото среброто и златото са Негови (Агей 2:8), улиците на небесния град Йерусалим са от злато, портите му от бисери и стените му от скъпоценни камъни (Откровение 21:18-21).
Чувала съм още да казват: „Aз не се кланям на иконата, но като гледам образа по-лесно правя връзка със светеца.” Питам се дали такъв човек, като говори с някой по телефона, не гледа и снимката му за „по-добра връзка”?
Почитането на светии е поклонение. Покланям се означава „почитам като божество, като висша сила”. А значението на думата икона е „изображение на божество или светец, предмет на религиозно поклонение и почитание”.Т.е когато се покланяш на иконата ти я почиташ като висша сила. Не е ли точно това, което Бог забранява на хората да правят: И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ), да не би да се отклоните и да си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или жена...да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, Господ твоят Бог, съм Бог ревнив... (Второзаконие 4:15,16; 5:9).
Какво правят тези, които се молят на икони? Разпалват ревността на Бога, защото Той не дава славата Си на друг (Исая 42:8).
Обърнахте ли внимание как Бог нарича образа, направен за поклонение и почитане – идол? Бог вижда поклонението на светии и целуването на рисувани изображения като идолопоклонство и култ. А зад всяка форма на идолопоклонство стоят демонични сили. Думата култ произлиза от латинската дума cultus, която буквално означава „да се покланям и да показвам почит към нещо”. Всяко друго поклонение, освен на Троицата – Бог Отец, Исус Христос и Святия Дух – е култ!
През Средновековието в християнството намерили място езичеството и суеверията. Те навлезли в църквата наред със светските неща и тя възприела множество езически образи и идеи. Обичаите като свещи, тамян и лаврови венци, които в началото се избягвали, по-късно били „християнизирани”. Между християните се разпостранявала псевдоепиграфска-апокрифна литература. Християнското вероучение било опорочено с нови догми. Почитането на мощи, реликви и икони (с които започнали да украсяват храмовете) се превърнало в идолопоклонство. Бързо нараснал култът към светците и мъчениците – още един пример за  преплитане на християнство и езичество. Стигнало се до там, че църквите и параклисите започнали да се строят върху гробове на мъченици. Надпреварата за телата на светиите се превърнала в суеверно търсене на реликви. Твърдяло се, че някои светии изцелявали безплодие, други предсказвали бъдещето. Така се започнало езическото християнство или покръстеното езичество.
Според извадки от православни книги с песни и молитви, отправени към Пресветата Богородица тя също може да бъде наш ходатай „Тя е наш ходатай и се застъпва за нас пред Исус, тъй като ние сме недостойни да Му се молим. Тя изцелява болни и има сила да избавя. Тя е наша защита и помощ, покровителка, по-славна от херувимите и серафимите, „царица на небето”. Тя е прибежище на света, наша спасителка, може да избавя от вечни мъки, отговаря на молитви и заслужава поклонение, а ние сме нейни раби”.
Каква ли библейска основа имат православните християни за да потвърдят изказаните по-горе мисли. Не е ли това описание на божество? В същност поклонението пред майката на Исус и титлите, които носи са пренесени в т.нар. езическото християнство или покръстеното езичество от религията в Древен Вавилон. Семирамида, жената на Нимрод, твърдяла, че заченала сина си Тамус от бога слънце и затова била почитана като богиня и наречена „царица на небето” („Двата Вавилона” от Александър Хислоп).
Нимрод, който, царувал над Вавилон, е известен с непокорството си пред Бога. Думата "нимрод" произлиза от еврейския глагол (марад) и смисълът й е „човек, който се бунтува”. Като се прибави “н” пред “м”, се получава инфинитивната конструкция “нимрод” и вече означава “бунтуващият се”. Този несъмненно най-известнен герой в древния Близък изток се е наричал Гилгамеш. Той построил Вавилон, който е символ на идолопоклонство и лъжлива религия, защото бил построен на основата на непокорство към Бога, гордост и независимост. Там била формирана религия, която не искала да се покланя на Бога, но е била лъжлива – тя е религия на поклонение на обожествени хора. Всяка идолопоклонническа система на тази земя, всяка лъжлива религия (в това число астрологията и еволюционната теория), както и всяка форма на окултизъм води началото си от Вавилон. Всички по-голeми древни световни религии – на гърците, римляните, вавилонците и египтяните също имали женски божества, на които се покланяли – Юнона, Минерва, Диана, Венера, Веста, Церера. Те били почитани като покровителки, пазителки, снабдителки и защитнички, и всички имали синове от боговете.
Терминът „царица на небето”, който бил използван за Самарамас, се използвал също за Ефеската Диана – богинята на луната (Деяния 19-та глава).
Днес хиляди хора се обръщат към Мария като „царица на небето”. Този термин „царица на небето” намираме също и в Еремия 7:18; 44:25. Това е названието на богиня, на която Израел кадял и принасял възлияния. Вярва се, че това е същата Семирамида – обожествената жена на Нимрод. С идолопоклонството си към тази богиня Израел разпалил гнева на Бога. Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мен, казва Господ; поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха Еремия 7:30.
Всяко поклонение на образи и хора е мерзост пред Него и осквернява храма Му!
Във всяко идолопоклонничество е замесена демонична дейност. Демоничните сили обладават идолите и са привлечени от поклонението към тях, защото вземат за себе си от този дух на боготворене.
Днес отново виждаме същата древна демонична сила, която още във Вавилон установила религиозна система на поклонение на богини, да отклонява хората от истинското поклонение, което принадлежи само на Бога. Тъй като хората са търсели обещания спасител от началото на човечеството (вж. Битие 3:15), те са били убедени от Семирамида да вярват, че Тамуз е този спасител, дори че е бил заченат свръхестествено. Във Вавилон се е зародила и идеята за обожествяване на жената, раждаща син  на Бога и била повторена в опита на Сатана да обожестви друга жена, която роди Сина на истинския Бог – Исус Христос.
Когато пророк Исая пророкува, че девица ще зачене и ще роди син (Исая 7:14),  дяволът, макар да не разбираше целия план на Бога, си постави за цел да създаде лъжливи религии, покланящи се на богини с деца и така да заблуди хората и осуети плановете на Бога. Не напразно Исус го нарече „баща на лъжата”!
Още от самото начало в Едемската градина и до идването на Исус виждаме същото желание на дявола да контролира света и да направи своя религиозна система. Както знаем лъжливите религии са започнати от Сатана и зад всяка религиозна система на поклонение на богини, стоят демонични сили. Когато хората се покланят на светии, Мария или други богове, те всъщност се покланят на Сатана, който създаде тези поклонения и поквари християнството с лъжи.
Библейската и историческа представа за Мария е различна от учението на православната и католическата църква днес. В една католическа енциклопедия пише, че в първите три столетия на Църквата не е придавано значение на Мария, както по-късно в четвърти век, т.е. в първите векове на ранната църква не е имало култ към нея.
Историкът Ремзи Макмулен, автор на книгата „Християнизиране на Римската империя”, направил следното проучване: Според историята в четвърти век, по времето на управлението на император Константин, когато църквата била контролирана от Рим, Мария била провъзгласена за „майката на Бога”. В нейна чест била направена статуя – идол с полумесец на главата – по изображение на Диана, богинята на луната. По времето на този император имало много поклонения на женски божества. Това било времето, когато Мария била въздигната като богиня и провъзгласена като ходатай между човека и Бога. Традициите започнали да изместват чистото учение на апостолите и Исус. Исторически факт е, че около четвърти век църквата била изпълнена с човешки учения и традиции и навлязла в голяма духовна тъмнина.
Мария, майката на Исус, беше считана само за една благословена жена. Тя беше много свята жена, придобила Божието благоволение и заема специално място в историята. Тя е пример за чистота и смирение, вяра и послушание. Ангелът я нарече „благословена”, но има голяма разлика между това изказване и титлите и позицията, която е дадена на Мария днес. Тя каза за себе си: Аз съм слугиня на Господа... Зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой (Лука 1:38, 47). Тя знаеше, че има нужда да бъде спасена и говореше за себе си със скромни думи и признаваше Господ за единственият Спасител.
Когато на сватбата в Кана Галилейска Мария дойде при Исус с молба, защото виното беше свършило, Той й каза: Какво имаш ти с Мене, жено? Исус ясно показа, че не слуша друг освен Отец Си, защото Той  върши само това, което вижда Отец Му да върши. Мария разбра това и каза на слугите: Каквото ви каже, направете  (Йоан 2:5; 5:19). Тя препрати хората директно при Исус.
Когато учениците казаха на Исус, че майка Му го търси, Той отговори: Коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като посочи с ръка към учениците Си, каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той ми е брат и сестра, и майка (Матей 12:48-50).
Исус, Който Сам ни учи да почитаме баща си и майка си, не каза тези думи от неуважение към майка Си, а поради измамливото и непостоянно човешко сърце, което Той знаеше, че е склонно да търси друг предмет на поклонение освен Бога. Както и стана по-късно, когато в замяна на поклонението към Диана (Артемида) или към Изида в Египет навлязло поклонението към Мария.
Исус каза: ...никой не идва при Отца освен чрез Мен (Йоан 14:6). Мария не може да ходатайства за нас, защото има само един ходатай между Бога и Човека –  Исус Христос. Нека да не позволим да бъдем заблудени. Мария е благословена, но тя не е пътят до Бога. Тя беше човешки съд, чрез който Господ дойде в плът. На нас не ни е казано да вярваме в нея, нито да й се молим. Исус каза: ...вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен (Йоан 14:1), но Той никога не каза „вярвайте в Моята майка”. Ако това беше необходимо, Той щеше да ни го каже.
Исус научи последователите Си да се молят с чудната молитва „Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име” и че каквото и да поискаме в Неговото име от Отца, Той ще ни го даде. Ние можем да отидем директно при Отца чрез Сина Му. Никъде в Словото не се говори за молитви отправени към Мария. Тя не може да ги чуе, нито да ги отговори.
Исус каза: Аз и Отца едно сме, но никога не спомена Мария. Всеки човек, който учи обратното, показва, че не е истински вярващ. Той е езически поклонник на богини, който използва името на Мария, за да отдалечи хората от Отец и Сина Му Исус Христос.
Христос – най-сладкото име на света! Всичко, от което имаш нужда можеш да намериш в Него. Той е Господ и Спасител, ходатай, лекар, баща, съпруг, брат, приятел, съветник, защитник, най-добрият слушател...списъкът трудно може да бъде попълнен.
Бог има славен живот за теб! Иди при Него – защо се бавиш? Той ще ти даде сила да преодолееш всяко  изпитание. Исус е приготвил за теб всичко, от което имаш нужда и за което си копнял – отмора, сигурност, любов, напътствие...
Ако ти си се молил на Мария или на светците, сега можеш да видиш от Писанията, че това не е приятно на Бога. Вероятно ти си го правил искрено, вярвайки, че така служиш както Исус желае. Сега обаче, когато знаеш истината, ти можеш да изповядаш греха си, да се покаеш  и да положиш всичката си вяра само в Исус Христос. Само Той може да отговори на молитвите ти и да те спаси.

Изт.: http://ekipirane.com