При­вър­же­ни­ци­те на не­дел­ния ден тър­сят ар­гу­мен­ти в под­к­ре­па на своя въз­г­лед и по­ня­ко­га се спи­рат на ня­кои биб­лейс­ки па­са­жи, в ко­ито е спо­ме­нат пър­ви­ят ден на сед­ми­ца­та.
Ар­гу­мен­ти в пол­за на не­де­ля­та обаче ня­ма в Св. Пи­са­ние и за­то­ва сме пос­та­ви­ли та­зи ду­ма в ка­вич­ки в заг­ла­ви­ето. Но ще бъ­де доб­ре да раз­г­ле­да­ме оне­зи биб­лейс­ки тек­с­то­ве, ко­ито опис­ват съ­би­тия ста­на­ли в пър­вия сед­ми­чен ден. В Биб­ли­ята де­нят след съ­бо­та­та е от­бе­ля­зан ка­то "пър­ви ден на сед­ми­ца­та". Ние на­ри­ча­ме то­зи ден "не­де­ля". Пър­ви­ят текст вър­ху кой­то ще се спрем: „А ве­чер­та на съ­щия ден, пър­вия на сед­ми­ца­та, кoгaтo вра­та­та на ста­ята, къ­де­то бя­ха съб­ра­ни уче­ни­ци­те, бе­ше зак­лю­че­на по­ра­ди страх от юде­ите, Исус дойде, зас­та­на нас­ре­да­та и им ка­за: Мир вам!" Йоан 20:19
Тук се каз­ва, че ве­чер­та в пър­вия ден на сед­ми­ца­та, де­нят на Хрис­то­во­то въз­к­ре­се­ние, как­то се виж­да от Йо­ан 20:1, Хрис­то­ви­те уче­ни­ци би­ли съб­ра­ни за­ед­но в един дом и Исус се по­явя­ва при тях. Твър­ди се, че Исус и апос­то­ли­те се съб­ра­ли за да чес­т­ват въз­к­ре­се­ни­ето Му. Но та­ко­ва тъл­ку­ва­ние на то­зи епи­зод е аб­со­лют­но не­със­то­ятел­но. За­що?
Пър­во, за­що­то съг­лас­но раз­ка­за на Лу­ка 24 гл., съб­ра­ни­ето се е със­то­яло къс­но през нощ­та. Ето фак­ти­те: Два­ма Хрис­то­ви пос­ле­до­ва­те­ли би­ват нас­тиг­на­ти в то­зи ден от Исус, вър­вей­ки по пъ­тя за Ема­ус, ед­но се­ло на око­ло 11 км от Еру­са­лим. Те по­веж­дат раз­го­вор с Не­го без да Го поз­на­ят и, ве­че бли­зо до се­ло­то, Го по­кан­ват да ос­та­не с тях, за­що­то е за­лез (Лу­ка 24:29). По вре­ме на ве­че­ря­та те Го поз­на­ват вне­зап­но, но ве­че не Го виж­дат. Раз­въл­ну­ва­ни от та­зи не­очак­ва­на сре­ща, не­за­бав­но се връ­щат в Еру­са­лим, за да съ­об­щят на апос­то­ли­те всич­ко то­ва. Точ­но то­га­ва Исус се явя­ва меж­ду тях.
Та­зи хро­но­ло­гия по­каз­ва, че сре­ща­та се е със­тоя­ла къс­но ве­чер­та в не­де­ля, след за­ле­за, т.е. съг­лас­но ев­рейс­ко­то от­чи­та­не на дни­те, във вто­рия ден на сед­ми­ца­та, на­шия по­не­дел­ник. Но за­що все пак Йо­ан го­во­ри за ве­чер­та на пър­вия ден на сед­ми­ца­та? Йо­ано­во еван­ге­лие, за раз­ли­ка от пър­ви­те три, бе на­пи­са­но към края на пър­во­то сто­ле­тие и пред­наз­на­че­но глав­но за вяр­ва­щи от ези­чес­ки про­из­ход. За­то­ва той си слу­жи с рим­с­ко­то от­чи­та­не на вре­ме­то, ко­ето бе­ше познато за ези­чни­ци­те. А дни­те, спо­ред рим­с­ко­то бро­ене, за­поч­ва­ха от по­лу­нощ, не от за­лез слън­це. Сле­до­ва­тел­но спо­ред рим­с­ко­то от­чи­та­не, къс­но през нощ­та бе все още в пър­вия ден на сед­ми­ца­та. И вто­ро, пси­хо­ло­ги­чес­ки е би­ло не­въз­мож­но ня­как­во чес­т­ва­не на Хрис­то­во­то въз­к­ре­се­ние по­ра­ди след­ни­те при­чи­ни: Обяс­не­ни­ята на Мар­ко, Лу­ка и Йо­ан по­каз­ват, че апос­то­ли­те все още не вяр­ва­ха, че Хрис­тос е въз­к­ръс­нал и Той ид­ва при тях, за да ги смъм­ри за не­ве­ри­ето им и да им до­ка­же, че е въз­к­ръс­нал - „След то­ва Исус се яви в друг об­раз на два­ма от тях, ко­га­то вър­вя­ха ка­то оти­ва­ха в ед­но се­ло. И те oтuдoxa и из­вес­ти­ха на дру­ги­те; но и на тяx не по­вяр­ва­ха. Пос­ле се яви на са­ми­те еди­на­де­ceт уче­ни­ка, ко­га­то бя­ха на тра­пе­за­та и ги смъм­ра за не­ве­ри­ето и ко­ра­во­сър­де­чи­ето им, за­що­то не по­вяр­ва­ха на те­зи, ко­ито Го бя­ха ви­де­ли въз­к­ръс­нал." Марко 16:12-14
“И ко­га­то го­во­ре­ха за то­ва сам Исус зас­та­на меж­ду тях и им ка­за: Мир вам! А те се cтpecнaxa и се уп­ла­ши­ха, ка­то мис­ле­ха, че виж­дат дух. И Той им ка­за: За­що се сму­ща­ва­те? И за­що се nораж­дат та­ки­ва мис­ли в сър­ца­та ви? Пог­лед­не­те ръ­це­те Ми и но­зе­те Ми – Аз съм сьщи­ят... Но по­не­же те от ра­дост още не вяр­ва­ха и се чу­де­ха, Той ка­за: Има­те ли тук не­що за яде­не?... И взе и яде пред тях. Исус им ка­за: Те­зи са ду­ми­те, ко­ито ви го­во­рих, ко­га­то бях още с вас, че тряб­ва да се из­пъл­ни всич­ко, ко­ето е пи­са­но за Мен в Мой­се­евия зaкон, в про­ро­ци­те и в псал­ми­те. То­га­ва им от­во­ри ума, за да раз­бе­рат Пи­са­ни­ята." Лука 24:36-45
Друг слу­чай, кой­то се из­пол­з­ва ка­то ар­гу­мент в пол­за на не­де­ля­та, е вто­ро­то съб­ра­ние на уче­ни­ци­те, със­то­яло се ед­на сед­ми­ца след го­ре­опи­са­но­то: „И след осем дни уче­ни­ци­те Му пак бя­ха вът­ре; и То­ма бе­ше с тях. Исус дой­де ко­га­то вра­ти­те бя­ха зак­лю­че­ни, зас­та­на нас­ре­да­та и ка­за: Мир вам! То­га­ва ка­за нa То­ма: Дай си пръс­та тук и виж ръ­це­те Ми и дай ръ­ка­та си и я сло­жи в реб­ра­та Ми; и не бъ­ди не­вяр­ващ, а вяр­ващ. То­ма Му от­го­во­ри: Гос­под мой и Бог мой! Исус му ка­за: По­не­же Ме ви­дя, То­ма, ти по­вяр­ва; бла­же­ни оне­зи, ко­ито без да ви­дят са по­вяр­ва­ли."  Йоан 20:26-29
Съг­лас­но ев­рейс­ко­то от­чи­та­не на дни­те, ко­ето е включ­ва­ло пър­вия и пос­лед­ния ден на съ­от­вет­ния ин­тер­вал, "по­дир осем дни" ще се пад­не пак в пър­вия ден на сед­ми­ца­та. Ако цел­та на то­ва вто­ро съб­ра­ние е би­ла въ­веж­да­не­то и ос­ве­ща­ва­не­то на пър­вия ден, бих­ме очак­ва­ли Хрис­тос да спо­ме­не то­зи ва­жен факт и да ус­та­но­ви но­вия по­чи­вен ден. Но в опи­са­ни­ето ня­ма да­же и на­мек за то­ва. Кон­тек­с­тът по­каз­ва, че при­чи­на­та за та­зи сре­ща е скеп­ти­циз­мът на То­ма, кой­то все още не вяр­вал, че Хрис­тос е въз­к­ръс­нал. Исус ид­ва, за да го уве­ри във въз­к­ре­се­ни­ето Си.
Изоб­що те­за­та, че в чест на Хрис­то­во­то въз­к­ре­се­ние тряб­ва да се по­чи­та не­де­ля вмес­то съ­бо­та, е без вся­как­во биб­лейс­ко ос­но­ва­ние. Съг­лас­но еван­ге­ли­ето, от­бе­ляз­ва­не­то на то­ва ве­ли­ко съ­би­тие ка­то кра­йъ­гъ­лен ка­мък на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра, имен­но, смър­т­та, пог­ре­бе­ни­ето и въз­к­ре­се­ни­ето на Хрис­тос, тряб­ва да ста­не чрез кръ­ще­ни­ето, ос­нов­ния об­ред на Но­вия 3авет. Това е обяснено в Римляни 6 глава.
Един тре­ти слу­чай, с кой­то обик­но­ве­но се под­к­ре­пя не­дел­на­та док­т­ри­на е следното съ­би­ти­е: „И ко­га­то нас­та­на де­нят на Пет­де­сят­ни­ца­та, те всич­ки бя­ха на ед­но мяс­то. И вне­зап­но ста­на шум от не­бе­то ка­то фу­че­не­то на си­лен вя­тър и из­пъл­ни ця­ла­та къ­ща, где­то се­дя­ха. И им се яви­ха ези­ци ка­то ог­не­ни, ко­ито се раз­де­ля­ха, и зас­та­на по един над все­ки от тях. И те всич­ки се из­пъл­ни­ха със Све­тия Дух и поч­на­ха да го­во­рят на дру­ги ези­ци, спо­ред как­то Ду­хът им да­ва­ше спо­соб­ност да го­во­рят." Деян. 2:1-4
Въп­ро­сът за ези­ци­те ще бъ­де раз­г­ле­дан в друга тема. Се­га тряб­ва да ви­дим как стои въп­ро­сът с де­ня.
Пет­де­сят­ни­ца бе­ше ста­ро­за­ве­тен ре­ли­ги­озен праз­ник, на­ре­чен още Праз­ник на пър­ви­те пло­до­ве или Праз­ник на сед­ми­ци­те. Той се па­да­ше на 50-тия ден след Пас­ха­та. Съг­лас­но ев­рейс­ко­то от­чи­та­не на вре­ме, ко­ето включ­ва­ше пър­вия и пос­лед­ния ден на ин­тер­ва­ла, 50-ти­ят ден след Пас­ха­та се е па­да­ло она­зи го­ди­на в пър­вия ден на сед­ми­ца­та или не­де­ля. Но свя­тос­т­та на по­чив­ния ден ня­ма ни­що общс с из­ли­ва­не­то на Св. Дух. За­то­ва и в на­шия текст изоб­що не е спо­ме­нат де­нят, а ве­ли­ки­ят праз­ник Пет­де­сят­ни­ца. Из­ли­ва­не на Св. Дух има­ме и при дру­ги слу­чаи, опи­са­ни в Де­яния на апос­то­ли­те, но то­ва не пра­ви де­ня свят. 3а­що Бог е из­б­рал точ­но то­зи ден за осо­бе­но­то да­ва­не на Св. Дух? Ев­ре­ите има­ха три го­ле­ми го­диш­ни праз­ни­ци: Пас­ха, Пет­де­сят­ни­ца и Шат­ри. От тях Пет­де­сят­ни­ца прив­ли­ча­ше най-мно­го пок­лон­ни­ци в Еру­са­лим от да­леч­ни стра­ни, за­що­то опас­нос­ти­те при пъ­ту­ва­не по мо­ре и су­ша през ран­на про­лет за Пас­ха­та и къс­на есен за праз­ни­ка Шат­ри въз­пи­ра­ха мно­зи­на. Но праз­ни­кът Пет­де­сят­ни­ца, кой­то се па­да­ше през май и юни, бе­ше удо­бен за всич­ки. И за­то­ва най-под­хо­дя­щи­ят мо­мент за про­по­вяд­ва­не на еван­гел­с­ка­та вест на раз­лич­ни ези­ци, за да я раз­бе­рат всич­ки пре­би­ва­ва­щи в Еру­са­лим и да я от­не­сат в род­ни­те си кра­ища, бе­ше точ­но де­нят Пет­де­сят­ни­ца. А и сим­во­лич­ни­те ас­пек­ти на то­зи праз­ник на пър­ви­те пло­до­ве се осъ­щес­т­ви­ха в то­зи ден. Три хи­ля­ди ду­ши, ка­то пър­ви пло­до­ве на еван­ге­ли­ето, се кръс­ти­ха и ста­на­ха хрис­ти­яни.
В Де­яния на апос­то­ли­те е док­лад­ва­но ед­но съб­ра­ние ръ­ко­во­де­но от ап. Па­вел в пър­вия ден на сед­ми­ца­та „И в пър­вия ден на сед­ми­ца­та, ко­га­то бях­ме съб­ра­ни за раз­чуп­ва­не­то на хля­ба, Па­вел бе­сед­ва­ше с тях, по­не­же ще­ше да от­пъ­ту­ва на сут­рин­та; и про­дъл­жи сло­во­то си до по­лу­нощ. " Деян. 20:7
Ня­кои ав­то­ри виж­дат в то­зи па­саж ука­за­ние за ран­но хрис­ти­ян­с­ко съб­лю­да­ва­не на не­де­ля­та. Но кон­тек­с­тът по­каз­ва, че Па­вел не е сви­кал то­ва съб­ра­ние спе­ци­ал­но по­ра­ди пър­вия ден на сед­ми­ца­та. Той е бил се­дем дни в Тро­ада и си­гур­но то­ва не е би­ло един­с­т­ве­на­та сре­ща с вяр­ва­щи­те. Се­га той ще­ше да от­пъ­ту­ва и бе­ше под­хо­дя­що за пос­ле­ден път да се ви­ди с тях и да от­п­раз­ну­ва Гос­под­на ве­че­ря. Лу­ка, кой­то е ав­тор на Де­яния на апос­то­ли­те, от­бе­ляз­ва, че то­ва се е слу­чи­ло в пър­вия ден на сед­ми­ца­та, не за да за­гат­не ня­как­во съб­лю­да­ва­не на не­де­ля­та, а в съг­ла­сие с ця­ла­та се­рия хро­но­ло­ги­чес­ки бе­леж­ки за то­ва пъ­ту­ва­не. Де­ян. 20 и 21 гла­ви са пъл­ни с точ­ни дан­ни за дни­те, прес­то­ите и пъ­ту­ва­ни­ята. Сле­до­ва­тел­но, най-ес­тес­т­ве­на­та ин­терп­ре­та­ция на то­зи па­саж по­каз­ва, че Лу­ка спо­ме­на­ва за то­ва съб­ра­ние - пър­во за­що­то Па­вел "ще­ше да от­пъ­ту­ва на сут­рин­та", вто­ро по­ра­ди случ­ка­та с Ев­тих (ст.8-12) и тре­то, прос­то ка­то част от про­дъл­жи­тел­на­та хро­ни­ка на пъ­ту­ва­не­то. А чес­т­ва­не­то на Гос­под­ня­та ве­че­ря ня­ма ни­що об­що с по­чив­ния ден, за­що­то ни­коя цър­к­ва не счи­та, че при­час­тие се да­ва са­мо в не­де­ля. (Гос­под­ня ве­че­ря и при­час­тие е ед­но и съ­що).
Още един текст се ци­ти­ра по­ня­ко­га в под­к­ре­па на не­дел­на­та док­т­ри­на е: „А кол­ко­то за съ­би­ра­не­то на да­ре­ние за све­ти­ите, пра­ве­те и вие, как­то на­ре­дих в га­ла­тийс­ки­те цър­к­ви. В пър­вия ден на сед­ми­ца­та все­ки от вас да от­де­ля спо­ред ус­пе­ха на paбoтuте си и да го има при се­бе си, за да не се съ­би­ра ко­га­то дойда." 1 Кор.16:1,2
Един обик­но­вен ана­лиз на то­зи па­саж, оба­че, по­каз­ва, че ста­ва ду­ма за не­що съв­сем раз­лич­но. Бла­го­тво­ри­тел­нос­т­та, под­по­ма­га­не­то на бед­ни­те и не­щаст­ни­те, е ед­на от най-съ­щес­т­ве­ни­те чер­ти на хрис­ти­янс­тво­то. Па­вел ор­га­ни­зи­ра­ше та­зи дейност в пол­за на вяр­ва­щи­те в Па­лес­ти­на и Еру­са­лим. Ико­но­ми­чес­ки­те ус­ло­вия там бя­ха мно­го теж­ки, и за ев­реи, и за хрис­ти­яни. Те се нуж­да­еха от по­мощ­та на сво­ите бра­тя от дру­ги стра­ни. Ве­ли­ки­ят апос­тол пре­по­ръч­ва на ко­рин­тски­те хрис­ти­яни във все­ки пър­ви ден на сед­ми­ца­та да прег­леж­дат смет­ки­те си и, съ­об­раз­но пе­чал­би­те си, да от­де­лят не­що за бед­ни­те. Ес­тес­т­ве­но то­ва не би мог­ло да се пра­ви в свят ден. При то­ва той им пред­ла­га да съх­ра­ня­ват те­зи по­мо­щи в до­мо­ве­те си, та ко­га­то дой­де, да бъ­дат го­то­ви за из­п­ра­ща­не в Еру­са­лим.
Тук му е мяс­то­то да по­яс­ним сми­съ­ла на един па­саж от Пав­ло­ви­те пос­ла­ния, кой­то е прев­рат­но тъл­ку­ван са­мо по­ра­ди не­поз­на­ва­не на ста­ро­за­вет­ния це­ре­мо­ни­ален за­кон. Ста­ва ду­ма за Кол 2:16,17,с кой­то та­ка мно­го се спе­ку­ли­ра: „И та­ка, ни­кой да не ви осъж­да за то­ва, кoeтo яде­те или ко­ето пи­ете, или за не­що от­нос­но ня­кой праз­ник или но­во­ме­се­чие, или съ­бо­та, ко­ито са сян­ка на оно­ва, ко­ето ще дойде, но тя­ло­то е Хрис­то­во."
Вер­ни­ят сми­съл тук се оп­ре­де­ля от ед­на единст­ве­на ду­ма, "сян­ка". Ста­ро­за­вет­но­то бо­гос­лу­же­ние, свър­за­но с об­ред­но яде­не и пи­ене, и ре­ди­ца праз­ни­ци, бе­ше сим­во­лич­но по ха­рак­те­ра си или как­то още се на­ри­ча "сян­ко­во" бо­гос­лу­же­ние (Евр.8:5), за­що­то со­че­ше нап­ред към същ­нос­т­та - Хрис­то­ва­та жер­т­ва. Във въп­рос­ния текст Па­вел го­во­ри за "яде­не, пи­ене", "праз­ник", "но­во­лу­ние" и "съ­бо­та", ко­ито са сян­ко­ви, сим­во­лич­ни. Вед­на­га тряб­ва да по­яс­ним, че, съг­лас­но Ле­вит 23 гл., ев­ре­ите в Ста­рия 3авет спаз­ва­ха 7 це­ре­мо­ни­ал­ни (сян­ко­ви) "съ­бо­ти" през го­ди­на­та. Те се па­да­ха вся­ка го­ди­на в раз­лич­ни дни на сед­ми­ца­та, за­що­то бя­ха на точ­но оп­ре­де­ле­ни да­ти, но се на­ри­ча­ха "съ­бо­ти", за­що­то бя­ха свя­ти праз­ни­ци, свър­за­ни със сим­во­лич­на­та жер­т­ве­на сис­те­ма. Те ня­ма­ха ни­що об­що със сед­мия ден от де­ка­ло­га. Точ­но за те­зи (сян­ко­ви) "съ­бо­ти" го­во­ри Па­вел и под­чер­та­ва, че в Но­вия За­вет те са ве­че не­ва­лид­ни за­ед­но с ця­ла­та сим­во­лич­на жер­т­ве­на сис­те­ма, тъй ка­то Хрис­то­ва­та жер­т­ва ве­че е факт. Сим­во­лът от­па­да, щом дой­де същ­нос­т­та. И в края тряб­ва да по­яс­ним един стих, с кой­то се спе­ку­ли­ра при пре­во­ди и тъл­ку­ва­ния, имен­но - Откр. 1:10 „В Гос­под­ния ден бях об­зет от Ду­ха и чух зад се­бе си си­лен глас ка­то от тръ­ба..."
Ня­кои бъл­гар­с­ки пре­во­ди гла­сят "в не­де­лен ден", в дру­ги, пре­во­да­чът е бил по-съ­вес­тен и ма­кар да е пре­вел "в не­де­лен ден", със звез­дич­ка е от­бе­ля­зал до­лу в по­ле­то: на гръц­ки Гос­по­ден ден. И та­ка ап. Йо­ан, зна­ме­ни­ти­ят ав­тор на "От­к­ро­ве­ни­ето", на­пи­са­но от не­го на ос­т­ров Пат­мос към 96-та го­ди­на сл. Хр., е на­пи­сал на гръц­ки kuriake hemera, ко­ето зна­чи "Гос­под­ния ден". Кой е то­зи Гос­по­ден ден? В Изх. 20:10 че­тем: “...съ­бо­та на Гос­по­да твоя Бог". Изоб­що в Биб­ли­ята мно­гок­рат­но се спо­ме­на­ва, че съ­бо­та­та е де­нят на Гос­по­да. Ап. Йо­ан е во­дел ве­ро­ят­но точ­на смет­ка на сед­мич­ни­те дни по вре­ме на сво­ето за­то­че­ние и от­бе­ляз­ва, че в Гос­под­ния ден е по­лу­чил спе­ци­ал­но от­к­ро­ве­ние от Хрис­тос.
И та­ка, фра­за­та "Гос­под­ния ден"" мо­же да се от­на­ся са­мо за сед­мия ден - съ­бо­та­та. А за­що ня­кои пре­во­да­чи пре­веж­дат то­зи из­раз с "не­де­лен ден"? 3ащо­то по-къс­но в ис­то­ри­ята, ко­га­то не­де­ля­та за­мес­т­ва съ­бо­та­та, то­зи из­раз ста­ва фа­ми­ли­ярен при цър­ков­ни­те от­ци за от­бе­ляз­ва­не на пър­вия ден на сед­ми­ца­та в чест на въз­к­ре­се­ни­ето на Хрис­тос. Но ап. Йо­ан не е зна­ел ни­що за бъ­де­ща­та не­де­ля.
Св. Пи­са­ние е ка­те­го­рич­но и пре­дел­но яс­но от­нос­но по­чив­ния ден и вся­как­ви опи­ти да се тър­сят ар­гу­мен­ти в пол­за на не­де­ля­та, при ос­нов­но из­с­лед­ва­не на тек­с­то­ве­те, ос­та­ват без­п­лод­ни.

Изт.: http://biblebg.com