Постинг
09.03 17:28 -
О Б Щ У В А Н Е
О Б Щ У В А Н Е
Няма да ви казвам от къде се връщах,
но целта ми беше бащината къща.
Въщност, със акрани от войнишко време,
пийнахме прилично, дявол да го вземе!
И ни беше екстра. И ни бе красиво,
че си възкресихме младостта на живо.
Спомнихме си строя, плаца, столовата,
пак си подиграхме яко старшината...
Ала пирът свърши. И се заклатушках
/не пиян ,че бил съм - ей така, на ужким!/
в моято "колибка" волно да отдъхна,
замечтал в леглото как ще да се пъхна.
А навън бе киша. Времето бе мръсно.
Светът бе удавен във мъглата гъста.
От кълбенце ситно, дето едво диша,
"мяуу!" се чу и сякаш рече: "Спри и виж ме !"
Беше коте. Малко. Мърляво,но живо.
Ребърца прозират през кожухче сиво.
Взех го. То трепери - лист от трепетлика -
силица събрало, за да ме повика.
Бравата прищрака и го внесох вкъщи
и си дадох сметка, че с другар се връщам.
...Туй беше начало. Я, сега ни вижте !
От мърлявината не остана нищо.
Случи се момиче и "заглади косъм",
та със право вече името си носи :
кръстих я Бижуна - на бижу прилича
и е вярна дружка моето момиче:
на разходка тръгна, тя е подир мене,
все едно дали е пек или студено.
Гали се в крачола, сякаш е кутренце.
Аз на нея гледам като на детенце.
Ти ще ме попиташ туй защо го пиша?
В стаята ми нощем още НЯКОЙ диша
Филип МАРИНСКИ...
Няма да ви казвам от къде се връщах,
но целта ми беше бащината къща.
Въщност, със акрани от войнишко време,
пийнахме прилично, дявол да го вземе!
И ни беше екстра. И ни бе красиво,
че си възкресихме младостта на живо.
Спомнихме си строя, плаца, столовата,
пак си подиграхме яко старшината...
Ала пирът свърши. И се заклатушках
/не пиян ,че бил съм - ей така, на ужким!/
в моято "колибка" волно да отдъхна,
замечтал в леглото как ще да се пъхна.
А навън бе киша. Времето бе мръсно.
Светът бе удавен във мъглата гъста.
От кълбенце ситно, дето едво диша,
"мяуу!" се чу и сякаш рече: "Спри и виж ме !"
Беше коте. Малко. Мърляво,но живо.
Ребърца прозират през кожухче сиво.
Взех го. То трепери - лист от трепетлика -
силица събрало, за да ме повика.
Бравата прищрака и го внесох вкъщи
и си дадох сметка, че с другар се връщам.
...Туй беше начало. Я, сега ни вижте !
От мърлявината не остана нищо.
Случи се момиче и "заглади косъм",
та със право вече името си носи :
кръстих я Бижуна - на бижу прилича
и е вярна дружка моето момиче:
на разходка тръгна, тя е подир мене,
все едно дали е пек или студено.
Гали се в крачола, сякаш е кутренце.
Аз на нея гледам като на детенце.
Ти ще ме попиташ туй защо го пиша?
В стаята ми нощем още НЯКОЙ диша
Филип МАРИНСКИ...