Любопитано е да си представим, ако Библията на Роджърс от 1549 г. бе станал нашия стандартен превод, с който да си служим днес!
Тук е редно да си зададем въпроса дали това е божията представа за отношенията в брака. Това ли е Неговият стандарт за отношенията в семейството?
Най-добре тези отношения са разкрити в Песен на Песните, написана от Соломон. ВСЯКА брачна двойка, която притежава Библия в своя дом, трябва да стане експерт по тази книга в Библията, посветена изключително на любовта и брака. Песен на Песните ни дава модел за любовта в брака така, както Бог я е планирал да бъде, представена с такива удивителни подробности, че може да служи като практически образец за нашия собствен брак почти 3000 години след написването му.
Чрез вдъхновението на Святия Дух ни се разказва за женитбата на царя на Израил с едно красиво, неподправено провинциално момиче, с естествено държание, което той срещнал на север в лозята на своето царство. Тук може да прозвучи като в онези приказки, които завършват така: "От този ден нататък те заживели честито." Но това не е прекрасна фантазия, измислена от някой разказвач. Това е Словото Божие, което както винаги вярно отразява случките, преживени от една двойка, както и думите, и чувствата, изразени от тях, които от своя страна обрисуват любовния живот в брака, който почита и удовлетворява Бога.
Твърде изненадващо е, че Писанията говорят толкова ясно за предмета на любовта и сексуалната задоволеност в брака. В края на краищата Библията се занимава с всяка друга област на човешкото поведение. И ние се нуждаем от нещо повече от увещание, когато навлизаме в сложните взаимоотношения на брака -- ние се нуждаем от примери, които да следваме! Забележителни са обсегът, степента на тънкостите и усета, които могат да бъдат извлечени от Песен на Песните, приложими за всеки брак, във всяка цивилизация. Само ръководещата десница на Твореца би могла да създаде тази малка книга с изящна любовна поезия за един цар и царица през 945 г.пр.Хр., така удивително свързана с коя да е двойка днес. Отново виждаме доказателство, че Божиите принципи за брака преминават над времето и културните различия и действат винаги, когато се прилагат. Само в осем кратки глави, съставящи най-великата в света романтична литература, Песен на Песните не само показва на днешните съпрузи как да се обичат, но представя реалистично проблемите в брака и принципите за тяхното разрешаване.
Когато вие и вашият партньор изучавате тази прекрасна малка книга, ще откриете как да се покорявате на Бога във вашия брак, когато сте много силно влюбени и изразявате тази любов, докато преодолявате вашите природни различия.
Разбира се, не е възможно да разгледаме подробно Песен на Песните в една глава, а и няма да се опитваме. Искаме вместо това да ви помогнем да засилите вашия любовен живот чрез наблягане на принципите и заключенията, извлечени от най-добрите библейски изследователи в последните години. Вярвам, че това ще ви отвори апетит да задълбочите собственото си изучаване.
"По какъв начин тълкувате Песен на Песните ?" - запита ме скоро един студент (християнин). "Чувал съм някои да казват, че се говори за брака, а други, че се говори за духовни неща, за Исус Христос и неговата любов към нас. Кое тълкувание е правилно?"
"Двете гледища са верни - обясних аз, - в смисъл, че едното без другото не може. Новият Завет пояснява, че бракът е предназначен да бъде отражение на земята на любовното взаимоотношение между Христа и Неговата Църква. Така че, когато Библията говори за брака, както Бог го е планирал, ще намерим приложението на Духовните ни взаимоотношения с нашия Господ. От друга страна, като научаваме повече за Исус Христос и Неговата любов към нас, ние ще научим повече за начина ни на поведение в брака. Принципът е: "Мъже, любете жените си, както Христос възлюби църквата и даде себе си за нея" (Ефесяни 5:25).
"Имате предвид всичко, което е в Песен на Песните ?" -- попита младият човек.
"Да - казах аз, - вижте начина, по който младоженецът в Песен на Песните обича своята съпруга. Ще намерите множество паралели с начина, по който Спасителят обича своя народ - начина, по който Той обича лично вас. Ако разгледате как невястата отговаря на младоженеца, ще научите много за това, как трябва да отговаряте на Спасителя на духовно ниво. Само помнете, че най-напред поучението на книгата се отнася за любовта и брака. Тези истини не бива да се разглеждат само в духовен смисъл."
"Добре - кимна той. - Вие казвате, че Библията свързва истината на различни нива едновременно. И така ние можем да научим от Песен на Песните за брака, а също да видим духовния обсег на книгата без никакви противоречия."
По-късно той ми показа със смях учебника си по литература, който анализира надълго и нашироко кратка поема, като обяснява "трите вида значения". "В тази поема човекът буквално пише за залеза - каза той, - но също и за упадъка на цивилизацията и за своята собствена смърт - за всичко това едновременно. Ако поетите могат да направят това, то хората не бива да се изненадват, че Божието Слово съдържа различни приложения на истината в една книга."
Въпросите на този млад християнин са разбираеми на фона на смущението, което е царяло в миналото относно Песен на Песните. Фактически никоя друга книга от Библията не е била така атакувана и погрешно разбирана през вековете, както тази. Може да звучи странно в ушите на съвременните хора, но столетия наред теолозите не са искали да приемат ясната истина, че Песен на Песните говори за благочестивия брак между съпруг и съпруга, които са се обичали!
Ние трябва да разберем, че от самото начало някои от най-силните атаки на Сатана срещу библейското гледище са били насочени към християнския брак. За да подкопае библейската истина в тази област, Сатана ефективно е използвал философиите на езическия свят, за да проникне в църквата. Отношението на езичниците от древния свят към любовта, брака и секса остро е противоречало на библейската гледна точка, дадена в Бит. 1 и 2 глава; Притчи 5; Исусовото учение в Евангелията и Неговото посещаване на сватбени тържества; I Коринтяни 7:1-5; I Тимотей 4:1-5; Евреи 13:4; Ефесяни 5:22-33 и Песен на Песните.
Какво са вярвали езичниците за половия живот в брака? Докато Библията е учела, че бракът е добро нещо, че човешката сексуалност е създадена и заповядана от Бога за брака, и че бракът, с неговото общение в една плът, представя една свещена картина на Исус Христос и Църквата, то езическата представа за секса е, че това е нещо несвято, нечисто и, разбира се, не добро. Езичниците са се отдавали на секса, много често на извращения в секса. Храмовете на езическите богове са били в резултат на това мръсни домове на проституцията и покварата от всякакъв вид в името на "обожаването". Но за езическия ум святостта и чистотата принадлежат на хората, отхвърлили завинаги секса, а никога на брачната двойка, която все още е свързана в брачен съюз.
Девствеността се е превърнала в символ на духовността, точно както римските весталки са превърнати в идеал за добродетелта. Най-малко 3 философски течения, напълно чужди на Божието Слово, са се промъкнали в мисленето на християните и са разрушили представата на църквата за святостта на брачната любов.
Първо, гърците стоици, презирайки човешките чувства, създават обичай за алегоризиране на човешките страсти в литературата, докато чувствата са били превърнати в невзрачен символ на "духовните" понятия. Този подход е приложила и църквата към Песен на Песните. Второ, гръцкият философ Платон е учел, че не можеш да изпитваш едновременно и земна, и духовна любов. Следователно е по-добре да се откажеш от земната и физическата любов с надеждата да придобиеш духовната. Това гледище силно е повлияло на християнските учители. Трето, култовете на гностицизма са учели брачните двойки да отхвърлят всяка човешка сексуалност в брака, в името на мистичната "женитба" с Духа.
Очевидно Песен на Песните е противоречала на тези разбирания и не би могла да бъде търпяна от църковните хора, освен ако това учение не е било "превърнато в духовно". Така женитбата, описана тук, е станала единствено символ на тайнствената женитба с Бога.
Не е чудно тогава, че църквата през Средните векове е считала безбрачието като най-голяма добродетел, а нейните учители са продължили опитите да обърнат Песен на Песните с нейното жизнерадостно празнуване на свещената брачна любов в нещо друго - духовна алегория, освободена от "плътската поквара" на човешката любов в брака. Само някои смели монаси и един единствен епископ са учели Песента на Соломон в нейния ясен смисъл като дело, възхваляващо брака, достойнството и чистотата на човешката любов, извираща от Божията любов.
Свещената красота на брачната любов е била преоткрита от християните през ХVI в., когато пуританите и други реформатори са погледнали на Библията като на пръв авторитет за доктрини и ръководство. Пуританите единодушно са заявили, че половото общуване е създадено от Бога и следователно е добро по принцип. А някои от тях са посочили Песен на Песните на Соломон като съдържаща инструкции за съвършената брачна любов.
Днес неосведомени среди са склонни да нарекат пуританите прекалено, повече от необходимото скромни, вероятно защото те винаги са държали на святостта и твърде личното място на секса в брака, и са се ужасявали от сексуалните извращения, точно както е и в Библията. Но тяхното отношение към сексуалната любов между съпруга и съпругата е било изразявано, а не потискано; положително, а не отрицателно, а също жизнерадостно и почтително. В "Изгубеният рай", великият пуритански поет Джон Милтън приветства брачната любов като един
Непрекъснат извор на сладости в дома,
И леглото му е чисто и неосквернено.
За съжаление викторианското неразбиране на секса през ХIХ в. издига на мода алегоричното тълкувание на Песента на Соломон. Онези, които са виждали Песента като ясно поучение за истинската и чиста любов в брака, са били изхвърляни, понякога с абсурдни аргументи. Например в един дебат върху Песен на Песните, когато д-р Дж. Пай Смит е посочил алегоричния метод като "противоречащ на всички закони на езика, и като причина и пречка за истинската религия", д-р Джеймс Бенет е отговорил, че трябва да има алегорично тълкуване, тъй като "езикът на Песен на Песните в нейния буквален смисъл е в противоречие с природата и скромността на жените!"
Ние можем по-добре да разберем базата за това забележително твърдение, като чуем какво е мислел за жените медикът-специалист по викторианска сексуалност. В книгата "Функциите и разстройствата на репродуктивните органи" д-р Уилям Ектън твърди:
"Повечето от жените (за тяхно щастие) не са обезпокоявани от никакви сексуални чувства... Най-добрите майки, съпруги и домакини знаят малко или нищо за отдаването на секса. Любовта към дома, децата и домакинските задължения са единствената страст, която чувстват...Една скромна жена рядко ще пожелае някакво сексуално задоволяване за себе си."
През последните няколко десетилетия атмосферата се е прояснила. Библейските учители са се върнали към буквалното тълкуване на Песен на Песните като първо библейско поучение с пример за любовта в брака. Сега тя е позната като едно внимателно съставено единство с ясно послание, а не (както някои са казали) като случаен сбор от писания, небрежно сложени заедно като някакво музикално парче, вмъкнато в музикална схема. Новите школи са насочени към разбиране на метафорите, които съставят поетичната образност на Песен на Песните. Книгата "А sоng fоr Lоvеrs" от Крейг Гликман е отлично помагало, което можете да използвате във вашето по-нататъшно изучаване на Песен на Песните.
Преди много години "тайните" на Соломоновата песен са били оприличавани на ключалка, чийто ключ е изгубен. Но както казва Марвин Поуп, университетски професор по северозападни семитски езици:
"Вратата за разбиране на Песен на Песните не беше заключена, нито дори затворена, а широко отворена за тези, които копнеят да видят и да влязат. Бариерата беше психологическа неохота за очевидното, нещо подобно на приказката за новите дрехи на царя. Проблемът се състоеше в това, че тълкуватели, които желаят да признаят прекия смисъл на Песен на Песните, са били нападани като врагове на истината и благоприличието... В последните десетилетия има всеобща и растяща тенденция да се отхвърли алегорията и свободно да се признае, че Песента се отнася за физическа любов."
Като разглеждаме Песен на Песните, не бива да забравяме вдъхновената гледна точка на евреите, които са писали Стария Завет. За тях не е имало реално разграничение между любовта към Бога, любовта към ближния и чувствената любов между съпруга и съпругата. Във всеки от тези случаи е използвана една и съща дума - аhаvаh
"Да възлюбиш (аhаvаh) Господа твоя Бог" (Второзаконие 6:5).
"Да обичаш (аhаvаh) ближния си, както себе си" (Левит 19:18).
"Колко си хубава и колко приятна, о, възлюбена (аhаvаh), в очарованията си" (Песен на Песните 7:6).
Любовта между съпруга и съпругата се разбира като божествена повеля, като изпълняване на Божията воля. Песен на Песните учи този, който изследва нейните истини, че романтичната, чувствена любов е Негов дар и творение за брака, че Той зачита и благославя истинската романтична любов между съпруга и съпругата, следователно любовта може да се развива в брака за слава на Бога.
Това, което е тревожело и смущавало викторианци като д-р Бенет, е признакът, който отделя Песен на Песните от останалата поезия на онези дни. Това е пълното отсъствие на мъжки шовинизъм и равната роля на съпругата в любовното преживяване. С мъдростта на Святия Дух книгата е написана от женска гледна точка. Това се е различавало коренно от другите древни ориенталски писания, както забелязва професор Шаим Рабин от Еврейския университет в Ерусалим. Невястата (ще я наричаме Суламка - женското съответствие на името Соломон, или г-жа Соломонова) открито изразява копнежа си към нейния съпруг по начин, който отразява реалността на Битие 3:16:
"На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее" (курсивът е на автора). Но както ще видим, това желание се посреща със същата сила от съпруга. Като че ли в един брак, правилно свързан с Божия план, тази част от проклятието на човечеството е обърната в свободна размяна на любов между съпруга и съпругата.
Ако Суламка е централната фигура в разказа, съпругът (Соломон през ранните години на неговото царуване) е усещан и видян през нейните очи като силният, жизнен, привлекателен мъж, който я намира да работи в лозята, ухажва я, спечелва любовта й, прави я своя царица и става причина нейната любов с течение на времето да се задълбочава и засилва.
Нека да разгледаме накратко как този мъж обичаше съпругата си. Какви бяха неговите "тайни"? Съпруг, който се опитва да следва новозаветните указания при изпълнение на ролята си, не може да намери по-добри напътствия и примери на Ефесяни 5 гл. в действие, отколкото тези, дадени от Соломон в Песен на Песните.
Ние узнаваме, че Суламка е била провинциално момиче, възпитано в добродетели, но нейните братя са я накарали да работи в лозята, така че кожата й силно почерняла в противоположност на елегантните, разглезени, с фина кожа дами в палата. Тя се е чувствала недостойна да бъде Соломонова царица, но нейният съпруг умело и с любов е изградил виждането й за себе си. Първо, той е направил това с похвала. Похвалил я е в онези области, където тя се е чувствала най-несигурна. Изказал е в подробности, а не с общи приказки, колко високо цени нейния външен вид и прекрасен характер. Той я сравнява с всички други жени така благосклонно, че тя да може да бъде спокойна и сигурна, че задоволява съпруга си, както никоя друга не би могла. Всъщност той й казва, че е без недостатък... съвършена в неговите очи... хубава като цяло. Той не й е казал това само когато я е ухажвал, преди да се оженят или през първата брачна нощ. Той продължава да я възхвалява и в зрелостта на техния семеен живот.
Съпрузи, вашата съпруга има нужда да чува същите тези неща от вашите устни. Всяка съпруга трябва да бъде възхвалявана от съпруга си за нейната хубост. Това е, което ще я направи красива!
Но може да се научи нещо повече от този съпруг. Той не само хвалеше Суламка, но и напълно се въздържаше да я критикува. Нямаше и дума на критика, даже когато може би тя е заслужавала. Думите му към нея са били винаги положителни и те са принасяли плод, като са я превърнали в любяща, отзивчива съпруга.
Своята любов и одобрение не е показвал само насаме. Царят показвал публично своето възхищение и уважение към съпругата си. В царската банкетна къща знамето над нея било любов. С други думи, за всеки е станало явно, че Суламка е най-важната личност в неговото царство -- да бъде почитана, уважавана и закриляна по всякакъв начин. Той се отнасял към нея като с царица и това е, което тя в действителност е станала. В същото време насаме той я обичал така, че стига до пълно отдаване, като не задържа нищо от своето упование, своите мисли и любов.
Съпрузи, как се държите със своята съпруга пред другите? Отваряте ли й вратата... настанявате ли я да седне до масата... държите ли й палтото? Тези дребни любезности отдават почит на съпругата като по-деликатно същество. В края на краищата вашата съпруга не може да види отношението към нея, което имате в ума си. Вие трябва да го покажете с прости действия, които разкриват любовта ви към нея, вашата грижа и закрила за нейното благополучие. Дали вашата любов е знаме над нея в присъствието на други хора? Често ли я поглеждате? Отговаряте ли на нейните погледи? Изслушвате ли я? Правите ли така, че тя да се чувства най-важната личност във вашето царство? Ако искате царица за съпруга, публично се отнасяйте с нея като с такава.
Разбира се, семейството в Песен на Песните е имало проблеми с привикването един към друг, както всички останали семейства. Не е грях, нито е нещо необикновено да имате природни различия с вашия другар. Изпитание за емоционалната и духовната зрелост е как разрешавате тези проблеми.
Нека да вземем един пример от Песента. Суламка е изпитвала трудност да свикне с живота на Соломон като цар на държавата. Една нощ, вероятно когато обещал да се върне рано у дома, пристигнал твърде късно. До това време тя се наскърбила; най-малкото била по-заинтересована за своето собствено удобство и разпределение на времето, отколкото от любовта към съпруга си. И така тя казала, че не е готова да го види и да отвори вратата на спалнята си за него.
Сега забележете как той се справя със ситуацията. Вместо да направи въпрос, той се отдръпва за няколко часа, за да я остави да размисли. Оставя я сама и й дава време да се занимае със своите негативни чувства. Обърнете внимание, че той не я укорява. Вместо това той оставя на вратата знак за своята любов към нея -- подарък, един приятен парфюм.
Тъй като той не е действал като сърдит съпруг, а се е държал като любовник, неговата съпруга бързо осъзнава, че не е права и трябва да поправи грешката си. Веднага след като той се отдалечава, тя започва да копнее за него и излиза да го търси. Когато двамата са отново заедно, съпругът уверил своята съпруга с нежните любовни думи от първата брачна нощ. С други думи: "Аз те обичам както винаги." Обгърната с неговата любов, тя получава моментална прошка за своето отблъскване.
Разбира се, било е необходимо Суламка да се научи да се приспособява към заетостта на съпруга си. Същото важи за всички съпруги. Новозаветните Писания казват на жената да се покорява на (в англ. - да се адаптира към) своя съпруг. Въпреки че вашият съпруг не е цар, неговото призвание трябва да бъде така важно за вас, както ако е монарх. Вие трябва да показвате жив интерес към неговата работа, а не само към фиша със заплатата. Вие трябва да уважавате работата на вашия съпруг за преживяването.
Искам да размишлявате как тази съпруга е обичала съпруга си. Това е станало чрез нейния отговор. Възпитана като добродетелна млада жена, сега тя е била свободна да се наслаждава на ласките на съпруга си и от цяло сърце, много изящно, е отговаряла на любовта му. Явно е мислела твърде много за съпруга си. Мислите й са били заети с него дори когато не са били заедно поради неговите задължения. Тя е уважавала неговия мъжествен характер и често е изразявала възхищението си от него пред другите. Когато той й е правел комплименти, тя е отговаряла с подходяща възхвала и не е оставяла място за съмнение в чувствата си към него. Тя е трепвала при всяко негово докосване, жадна за неговите прегръдки, и му е давала да разбере това. Тя се е радвала на неговата компания и е планирала приятно време за двамата. Тя е съхранявала удоволствия за него - както нови, така и стари.
За да видим как е разцъфтяла в сигурността на неговата любов, можем да сравним трите заявления, които тя прави. Когато в началото се влюбва в него, тя казва: "Възлюбеният ми е мой и аз съм негова" (2:16). Това, че го притежава, е било на първо място в нейния ум. Но по-късно в техните взаимоотношения тя казва: "Аз съм на възлюбения си и възлюбеният ми е мой" (6:3). Забележете, че тя е обърнала реда! Сега това, че той я притежава, е по-важно. Накрая, в пълнотата на тяхната любов, тя казва: "Аз съм на възлюбения си и неговото желание е към мене" (7:10). Тогава вече тя е била така съсредоточена в него, че е забравила, че го притежава. Тя е загубила себе си в необятността на неговата любов и се е гордеела единствено с неговото желание към нея. Тук виждаме привидното обръщане на ситуацията, произнесена в Битие 3:16. Тъй като думата, преведена в оригиналния език като "желание", е същата дума, използвана в Битие 3:16 за описание на женското силно, често несподелено желание към нейния съпруг - дума, употребена само три пъти в цялата Библия - сега това желание е станало взаимно!
Съпрузи, обърнете специално внимание на това искане, което Соломон имаше към Суламка. Той казва: "Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно" (2:14).
Това говори за мъж, който е обичал да се вглежда в очите на съпругата си, който е обичал да разговаря с нея и да слуша какво има тя да му каже. Не е чудно, че тя е станала напълно сигурна в неговата любов! В резултат на тази откритост и общуване помежду им, тяхното взаимоотношение е могло да расте и узрява, докато се превърне в многостранно, изразяващо всички аспекти на любовта, които сме разглеждали в тази книга. Той е бил неин брат, любовник, учител, приятел, компаньор, съпруг, а тя също е била всичко за него. Техният разговор, тяхното любене, тяхната наслада, когато са заедно, са ставали все по-дълбоки и по-обогатени.
Интересно е, че в края на Песента последните думи на съпруга са: "Дай ми да чуя гласа ти" (виж 8:13). Тези думи са били подобни на думите, прошепнати на нея, когато са се ухажвали. След това той я сравнява с нежен гълъб, скрит от него, чийто глас той е искал да чуе, за да може да узнае вътрешния човек в сърцето й. Сега той бленува със същата сила да расте в познанието на своята очарователна съпруга. А съпругата му е потвърдила своя копнеж за неговата любов. С годините романтиката на техния брак само се е засилвала! Същевременно физическият им любовен живот е ставал все по-добър и по-добър, подкрепяйки тяхното цялостно взаимоотношение.
Няма съмнение, че преживяването им е дало способност на Соломон да напише така прочувствено в Притчи 5:18-19: "Весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна. Нейните гърди да те задоволяват във всяко време и възхищавай се винаги от нейната любов."
В заключение на тази глава можете да прочетете "Тълковно перифразиране на Песен на Песните" от Гликман, за да разберете за себе си начините, по които тази двойка е изградила любовта един към друг. Ще забележите, че физическите ласки са били важна част от тяхното взаимоотношение, но и всички страни на любовта са били разпалени в този брак като разностранни отражения на съвършено изрязан диамант.
След това ви насърчавам да изучавате Песен на Песните от съвременен превод на Библията. Винаги забелязвайте деликатността в любовния език на тази двойка и помнете, че те използват известни метафори за изразяване на най-дълбоките чувства по жив и запомнящ се начин.
Важно е за вас да споделяте Песента с вашия партньор в брака, така че и двамата да осъзнаете истината, че любовното общение, което имате, е част от поклонението на Бога.
Песента достига най-високата точка в 4 глава с новобрачната нощ на младоженеца и невястата след сватбеното тържество в 3 глава. Първият стих на глава 5 съдържа радостните думи на съпруга след тяхната любовна нощ: "Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си." Младият съпруг описва тяхната любов като прекрасна градина и като чудесно тържество, което е отпразнувал.
И тогава проговаря един друг, мистериозен глас. Кой може да бъде това? Сватбари? През брачната нощ? Едва ли! Само Един-единствен би могъл да бъде с двойката в това най-интимно време и трябва да е бил сам Бог, Творецът, който е приготвил тази двойка за тяхната нощ по своето намерение. Бог е, който одобрява и утвърждава физически споделената любов през онази нощ. Както обяснява Гликман: "Той се наслаждава на това, което става. Той е радостен, че те са се напоили изобилно от фонтана на любовта. Двама от неговите собствени са преживели любовта с всичката й красота, пламенност и чистота, които той е предназначил за тях."
Божиите думи са: "Яжте, приятели. Пийте, да, изобилно пийте, възлюбени" (5:1). С други думи. Продължавайте да се наслаждавате на тържеството на любовта, което Съм приготвил за вас!
Когато изучаваме Песен на Песните, ние започваме да съзнаваме колко трябва да сме щастливи, че имаме този вдъхновен образец в нашия любовен живот. И така, нека това да благослови вашия брак от сега нататък. Един добър начин за започване е да четете следните перифрази заедно -- за предпочитане на глас, като седите близо един до друг.
Първите дни на Суламка в палата (1:2-11)
Монолог на царската годеница Суламка:
Как бих желала той да ме обсипе с целувки, тъй като неговите изящни целувки са по-желани от най-прекрасното вино. Нежният аромат на твоя одеколон донася очарованието на пролетта. Да, наситеният аромат на твоето сърце възбужда моята любов и уважение. Да, твоят характер предизвиква възхищение у всички момичета в палата. Как копнея да дойдеш и ме вземеш, да тичаме и да се смеем из палата на царството. (Разбирате ли, Царят ме доведе в царския палат.)
Жените от палата към Царя:
Ние винаги ще бъдем много благодарни и щастливи поради тебе, о, Царю. Защото обичаме да говорим за одухотворената красота на твоята любов.
Суламка в монолог:
Те с право обичат човек като тебе, Царю мой.
Суламка към жените от палата:
Аз съзнавам, че нямам светлата и фина кожа на израсналите сред удобствата на палата. Аз съм почерняла от слънцето -- тъмна като шатрите на скромните пустинници, с които съм работила. Но сега мога да кажа, че съм тъмна като разкошните завеси на царския палат. Въпреки това хубостта, която имам, няма да сведе засрамено глава от погледите на слънцето. И ако ослепителната светлина на слънцето не може да ме засрами, моля да знаете, че нито вашите презрителни погледи ще сторят това. Не можех да не върша това, което моите братя в гнева си изискваха от мен -- да работя в лозето, което бяха заели от царя. Беше ми невъзможно да се грижа едновременно за него и за "лозето" на моя външен изглед.
Суламка към Царя:
Моля те, кажи ми ти, когото обичам така дълбоко, къде изкарваш царското си стадо за следобедна почивка. Аз не искам да те търся напосоки, скитаща като жена от улицата.
Жените от палата към Суламка:
Ако не знаеш, хубавице между жените, защо просто не излезеш и да тръгнеш по следите на стадата и тогава да пасеш твоето стадо сред шатрите на овчарите?
Царят към Суламка:
Ние ще направим още по-привлекателни плетеници от злато и сребро, за да украсим нейното лице.
В стаята на палата (1:12-14)
Монолог на Суламка:Докато моят Цар седи на трапезата си, моят парфюм ме освежава с благоуханието си. Защото моят цар е благоуханието, а моите мисли за него като нард от парфюм, висящ на шията ми, върху сърцето ми и винаги ме освежават. Колко ми е скъп той, скъп като изящна смирна, разцъфтяла в оазиса на Енгади. Колко радост намирам в този оазис!
В полята (1:15-2:7)
Царят към Суламка:
Ти си толкова красива, любов моя. Ти си толкова красива. Твоите благи очи са нежни като гълъби.
Суламка към Царя:
И ти си красив, моя любов, и толкова приятен. Така чудесно е да се разхождаме заедно сред нашия природен дом. Хладната трева тук е като мека кушетка за лягане, да поемем дъх и да наблюдаваме гредите и стълбовете на нашата къща -- извисяващите се наоколо кедри и кипариси. Когато ле-жа тук, се чувствам като роза от долината Сарон -- най-прекрасното цвете в долината.
Царят към Суламка:
Само най-красивото цвете в долината? Не, любов моя. За мене ти си като цвете сред тръни, в сравнение с която и да е друга жена по света.
Суламка към Царя:
А ти, скъпи мой Царю, си като плодоносно ябълково дърво сред безплодните дървета на гората в сравнение с всички останали мъже на света.
Монолог на Суламка:
Аз не работя вече в зноя на слънцето. Намирам хладина в сянката на това ябълково дърво. Хранителните сокове от неговите магически плодове ми носят процъфтяващо здраве, каквото само любовта може да донесе. И той ме обича толкова много. Дори когато ме заведе на големите царски банкети, посещавани от най-влиятелните хора на царството и извън него, той никога не е толкова заинтересован от тях, че грижата му към мен да не бъде като знаме, високо издигнато над главата ми.
Колко е скъп той за мен! Моето сладко спокойствие в неговата любов ме прави така отмаляла от радост, че трябва да си отпочина в неговите прегръдки, за да придобия сила. Този любвеобилен уют ме прави още по-радостна и отмаляла. Как желая той да би ме положил до себе си и да ме обгърне! Но колко е важно обещанието ми пред нежните сърни и елени като свидетели в полята, да не се опитвам да събудя любовта, докато тя самата не пожелае да бъде събудена.
На пътя за полето (2:8-17)
Монолог на Суламка:
Аз чувам моя възлюбен. Погледнете! Той идва да ме посети. И е така стремителен като млад елен, който скача по горите, играе по хълмовете. Ето го, стои на вратата, гледа в прозорците, надзърта през решетките. Най-после проговаря.
Царят към Суламка:
Ела, любезна моя, прекрасна моя, ела с мен. Защото ето зимата измина. Дъждът престана и си отиде. Цветята се явяват по земята. Времето на птичето пеене пристигна. Гласът на гургулицата се чува в нашата земя. По смоковницата зреят първите й смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя, прекрасна моя, и тръгни с мен. О, моя скъпа, нежна гълъбице. Ти си като гълъб сред пукнатините на планинските скали, в скришните места на стръмнините. Сега излез от скривалищата, за да мога да те видя. Нека да чуя гукането на твоя глас. Защото гласът ти е сладък и ти си превъзходно красива като гълъб в полет, вписан в синевата на небето. Моя любов, това, което ние двамата имаме, е безценно съкровище; то е като градина с най-прекрасните цветя на света. Хайде да си обещаем да хванем всяка лисица, която би могла да погуби нашата градина, която цъфти за нас.
Монолог на Суламка:
Възлюбеният ми принадлежи на мен и аз му принадлежа - този мил Цар, който пасе стадото си сред кремовете.
Суламка към Царя:
Как бленувам за времето, когато през цялата нощ, докато денят вдиша от първия повей и утринните сенки побягнат от слънцето, ти, любими мой Царю, да бъдеш като газела по хълмовете на моите гърди.
Суламка очаква своя Годеник (3:1-5)
Монолог на Суламка:
Как ми липсва този, когото обичам така дълбоко. Не бих могла да чакам да го видя. Аз си помислих: "Трябва да стана и да го намеря. Ще стана сега и ще го потърся по улиците и площадите на града. Със сигурност ще мога да намеря онзи, когото обичам толкова много." Но не можах да го намеря. Когато нощните стражи ме видяха, аз веднага ги запитах дали не са видели този, когото обичам така дълбоко. Но те не бяха го виждали. А малко като ги отминах, намерих възлюбения си, хванах го и не го пуснах, доде не го въведох в дома си. Продължих да го държа, докато страховете и тревогите не ме напуснаха, и отново се успокоих. Колко е трудно да си търпелив! Вие жени от палата, ние трябва да обещаем на себе си, пред сърните и елените в полето, да не събуждаме любовта, докато тя не пожелае да се събуди.
Сватбеният ден (3:6-11)
Поета:
Какво е това, което възлиза от покрайнините на града като стълбове от дим, благоуханни облаци от миро и ливан, ароматни прахове от търговеца? Погледнете! Това е царската процесия със Соломон, носен върху своята разкошна носилка от най-силните си слуги. Погледнете и всички тези войници наоколо! Това е царската охрана, 60-те най-силни войни от цялото царство. Всеки от тях е обучен с оръжието и храбър в битка. И сега всички те имат меч на бедрото си единствено за закрила на Царя и неговата невяста. Вижте разкошната носилка, върху която е носен Соломон. Тя е била направена за него специално за този ден. Нейната рамка е изработена от най-хубавите Ливански дървета. Подпорите й са от сребро, облегалката й -- от злато, постелката -- от царствен морав плат. Виждате ли изящната ръчна изработка! Тя отразява сръчността на жените от палата, които дадоха всичко от себе си с любов към Царя и неговата невяста. Нека всички да излезем и гледаме цар Соломон, носещ своя прекрасен сватбен венец. Хайде да излезем и да го гледаме през най-щастливия ден в живота му.
Сватбената нощ (4:1-5:1)
Царят към Суламка:
Толкова си красива, моя любов, толкова си красива. Очите ти зад сватбеното було са нежни като гълъбови. Косите ти са пленителни, като плавното движение на стадо, появило се в планината по залез. Твоята съвършена и прекрасна усмивка е така мила и искряща, като млади агнета, възлизащи от къпането си. И само ален конец може да обрисува така съвършено твоите устни. Бузите ти поруменяват като нар. Походката ти е с достойнство и осанката ти със силата на кула. Твоята огърлица проблясва като щитчета около крепостна кула. Гръдта ти е нежна като сърнета-близнета сред кремове. А сега най-после през цялата нощ -- докато денят поеме първия си дъх и утринните сенки побягнат от слънцето -- аз ще бъда газела върху хълмовете на твоите благоуханни гърди. Ти си съвършено и безупречно красива, любов моя. Сега отдай всичките си мисли на мен, моя любов. Остави всичките си страхове и отдалечи планините, отпусни се в безопасност в прегръдка.
Пленила си ме, моя прекрасна невесто, пленила си ме само с един поглед на очите си, само с една огърлица на шията си. Колко прекрасни са твоите ласки, любима моя невесто. Любовта ти е по-сладко опияняваща от най-доброто вино. Благоуханието на твоя парфюм е по-добро от най-ароматните подправки. Изобилие от мед и мляко има под езика ти, моя любов. И ароматът на дрехите ти е като аромата на ливанските гори.
Ти си една красива градина, приготвена единствено за мен, моя любима невесто. Да, като градина, пазена само за мен. Или като свеж извор, запечатан точно за мен. Твоята градина е избуяла с прекрасни и изящни цветя с различни цветове и ухания. Тя е един рай от нарове със сочни плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с дървета, доставящи благоухания, като ливан, смирна и алое, с всичките най-изрядни аромати. И ти си чиста като течаща вода, повече от чист извор. Ти си фонтан за много градини -- кладенец от жива вода. Нещо повече, ти си като свежи потоци, извиращи от Ливан, които дават живот на цялото поле.
Суламка към Царя:
Събуди се, северни ветре, и дойди южни. Повей в градината ми, за да потекат ароматите й към възлюбения ми. Нека последва омайните аромати към градината ми и да дойде да се наслаждава на изрядните й плодове.
Царят към Суламка:
Аз се веселих в градината на твоето изобилие, любима моя невесто. Бях упоен от ароматите на твоето вино и парфюм. Аз вкусих от сладостта на любовта ти като мед. Наслаждавах се на твоята любов като изрядно вино и на свежестта на твоята любов като прохладно мляко.
Поетът към двойката:
Радвайте се на вашата любов, като на едно велико тържество, о влюбени. Яжте и пийте от това пируване в пълнота. Пийте, пийте, за да се упоите от взаимната си любов.
Възникване на проблем (5:2-6:3)
Монолог на Суламка:
Аз бях почти заспала, когато чух възлюбения ми да чука тихо на вратата на нашата стая в палата. Той ми прошепна нежно: "Завърнах се от полето, моя любов, любима моя, съвършена невесто." Аз смутолевих: "Тъкмо съм заспала, скъпи" -- най-после бях се приготвила за лягане. Бях измила лицето си и облякла старата си нощница.
Но тогава моят любим леко отвори вратата и аз осъзнах, че силно желая да го видя. Но колебанието ми е траяло твърде дълго. Докато стана да отворя вратата, той вече си беше отишъл, като оставил дар -- любимия ми парфюм, да ми припомни за неговата любов. Дълбоко в сърцето ми се поднови любовта към него. Единствено умората и залисията на деня бяха причина за колебливия ми отговор. Реших да се опитам да го намеря. Навлякох си дрехите, излязох от палата и започнах да го викам.
Но нещата отиваха от лошо към по-лошо. Нощната градска стража ме взеха за престъпник, който се прокрадва в нощта. Те ме арестуваха по обичайния си груб начин, след това, като дръпнаха шала от лицето ми, те видяха своя нов заподозрян субект -- "велика" полиция имаше, няма що!
О, вие дворцови жени, ако видите моя възлюбен цар, кажете му, моля ви, че съм дълбоко влюбена в него, че съм се поболяла от любов по него.
Жените от палата към Суламка:
С какво е по-добър твоят съпруг от всички останали, о прекрасна между жените? Какво го прави толкова велик, че изискваш това така настойчиво от нас?
Суламка към жените от палата:
Моят любим съпруг е удивително красив, отличава се и сред десет хиляди мъже. Когато го погледна, виждам лицето му по-скъпо от чисто злато. Косата му е черна като гарванови пера и хубава като листа от върха на величествена палма. Когато погледна в очите му, те са така мили, като гълъби, кротко почиващи край водни потоци. Те са чисти и ясни от здравето, което излъчват.
Когато доближи бузата си до мен, тя е така уханна, като градина с ароматни цветя. Неговите нежни устни са сладки и благоуханни като кремове, преливащи от нектар. Пръстите му са като меко кадифе, когато ме докосва! Той е олицетворение на сила и жизненост! Тялото му е твърдо, като плоча от слонова кост, украсена със сапфири. Краката му са силни и прекрасни като мраморни стълбове, поставени върху пиедестали от чисто злато. Изгледът му е като величествения Ливан, забележителен с високите си кедри.
Но нещо повече, думите на сърцето му са пълни с чар и наслада. Той е прелестен във всяко отношение. Такъв е този, когото обичам така дълбоко, такъв е най-близкият ми приятел, о придворни жени.
Жените от палата към Суламка:
Къде е отишъл тогава възлюбеният ти, о прекрасна между жените? Къде е заминал? Ние ще ти помогнем да го намериш.
Суламка към жените от палата:
Познавам го достатъчно добре, за да зная къде е отишъл. Той обича да съзерцава, когато се разхожда из градината и се грижи за своето отбрано малко стадо сред кремовете. Аз го познавам. Защото аз принадлежа на него и той принадлежи на мен -- този грижовен пастир, който пасе стадото си сред кремовете.
Проблемът е разрешен (6:4-13)
Царят към Суламка:
Любима моя, знаеш ли, че си красива като града Терса, блестящ на нощния хоризонт? Даже повече от това -- хубава си като светлия град Ерусалим. Хубостта ти е поразителна като гледка на маршируваща войска.(Не, не ме поглеждай така сега, любов моя, имам още да ти кажа.) Спомняш ли си какво ти казах в сватбената нощ? То си е все още вярно. Косата ти е пленителна като плавното движение на стадо, възлизащо на планината по залез. Твоята прекрасна усмивка е чаровна и искряща като агнета-близнета, завръщащи се от къпане. А твоите бузи все така поруменяват като цвят на нар.
Монолог на Царя:
Дворецът е пълен с аристократични дами и ослепителни наложници, принадлежащи на високопоставени дворяни. Но моята прекрасна съпруга, гълъбицата ми, съвършената ми е безподобна между тях. Тези дами и наложници също съзнават това. Те също трябва да я величаят. Когато ги наближим с моята колесница, те разбират, че ние пак сме заедно.
Жените от палата една на друга:
Коя е тази на хоризонта, която е прилична на зората, светла като луната, чиста и бляскава като слънцето, величава като маршируваща войска със знамена?
Монолог на Суламка в колесницата:
Слязох в градината, където очаквах да бъде моят Цар. Исках да видя дали свежите пролетни цветя и плодове са се появили. Исках да видя дали нашият обновен съюз ще донесе нов сезон на пролетна любов за съпруга ми и за мен. Преди да узная какво се е случило, ние отново бяхме заедно, пътуващи сред колесниците на благородниците. Все още ги чувам да викат: "Върни се, върни, о Суламко, върни се, за да погледаме възлюбената съпруга на Царя."
Царят към Суламка:
Колко обичат те да гледат несравнимата грация и привлекателност на царицата.
В царската спалня (7:1-10)
Царят към Суламка:
Колко са красиви нозете ти в чехлите, дъщерьо княжеска! Заоблеността на твоите бедра е грациозна и изящна като извивките на прекрасна огърлица, съвършено изваяна от сръчните ръце на майстор художник. Коремът ти е възхитителен като пирувание с вино и хляб, пъпът ти е като винена чаша, а коремът ти -- пухкав, топъл хляб. Гърдите ти са нежни като елени, поглеждащи сред кремовете, сърнета-близнета, а шията ти е като стълб от слонова кост. Очите ти са кротки като водните басейни в долината на Есевон, близо до портата на гъсто населения град.
А как стройно пристъпваш в мъдрост и сдържаност. Наистина величествено-красива си като планината Кармил. Твоята дълга вълниста коса е прохладна и мека като сребърни нишки, обвити около врата ми, достатъчно здрави да ме обвържат завинаги като твой пленник. Колко си хубава и колко приятна, скъпа моя, и пълна с наслада -- твоята любов! Ти си грациозна и великолепна като палма, врязваща се в небесата. Да, палмово дърво, а твоите гърди са неговите изрядни плодове.
Искам да се изкача на моето скъпоценно дърво и да взема неговите крехки плодове нежно в моята ръка. О, безценна моя, нека твоите гърди да бъдат като нежен плод за моя вкус, позволи ми да те целуна и да вдишам от твоя уханен дъх. Да те целуна и да вкуся сладост, по-голяма от виното.
Суламка към Царя:
Глътни всяка капка, любими мой, и нека нейната сладост остане за дълго по устните ти; нека всяка капка от това вино ти донесе спокоен сън.
Монолог на Суламка:
Аз съм на възлюбения си съпруг и той ме обича от дълбините на душата си.
На полето (7:11-8:14)
Суламка към Царя:
Вълшебните пролетни цветя са ароматизирали синевата в полето и са омаяли сърцата на всички влюбени. Ела, любими мой, всеки вкусен плод на пролетта е за нас, да го вземем. Хайде да се върнем в нашия пролетен дом от величествени кедри и кипариси, където плюшеният зелен килим на тревата е безкраен, а овощните градини са полйци за всеки изряден плод. Аз съм приготвила пълна кошница за теб, моя любов, за да ти дам разкошен пир от любов под небето!
Аз бих искала да ми бъдеш брат, мой истински малък брат. Бих могла да те изведа навън да играеш и игриво да те целувам, когато пожелая. Но след това бих могла да те взема за ръка и да те въведа вътре и ти да ме научиш и да споделиш с мен твоето разбиране за живота. Как желая след това да ме положиш до себе си и да ме любиш.
Суламка към жените от двореца:
Заклевам ви да не се опитвате да събудите любовта ми, докато тя самата не пожелае да се събуди. Колко чудесно е, когато тя разцъфти на времето си.
Суламка към царя:
Спомняш ли си къде започна нашата любов? Под приказното дърво на влюбените, разбира се, където започва да пораства всяка любов и след това ражда дете, не без родилни болки. И нашата любов не започна без болките на раждането. О, любими мой, направи ме твое най-скъпоценно притежание, почиващо безопасно в твоите ръце, близо до сърцето ти. Истинската любов е силна и безрезервна като похода на смъртта. Истинската любов не престава да се грижи и никога няма да се откаже от възлюбения, както гробът не изхвърля мъртвия.
Огънят на истинската любов никога не може да се угаси, защото източник на неговите пламъци е сам Бог. Дори потоци от буйни води ако го залеят, пламъците пак ще се разпалват. От всички дарове на света тази безценна любов е най-скъпият и се притежава само от онези, на които свободно е дадена. Защото никой човек не може да я купи с пари, дори най-богатият на света.
Царят към Суламка:
Помниш ли как беше дадена на нас?
Суламка към Царя:
Любов моя, аз искрено вярвам, че бях приготвена за нея много преди даже да съм мечтала за романтика. Спомням си, че една вечер чух моите братя да разговарят. Това беше наскоро след като баща ми почина; те бяха загрижени да ме възпитат правилно, да ме приготвят за далечния ден на женитбата. Те бяха като стая, пълна с бащи, обсъждащи какво да правят с тяхната единствена дъщеря. Накрая те просто решиха да ме наказват и ограничават, да не върша нещо нередно, а да ме възнаграждават и насърчават, ако съм добродетелна. Колко съм благодарна, че ги улесних. Аз виждах, дори когато бях съвсем млада, че искам да се запазя за един най-скъп мъж в моя живот.А след това дойде ти. И всичко, което бях желала, го намерих у теб. Ето ме и мене - работеща ежедневно в лозето, което моите братя бяха наели от теб. И ти се "появи", мина край мен и ме видя. Ето как започна нашата любов.
Спомням си, когато работех в това лозе, 1000 динара отиваха за теб, а 200 динара -- за тези, които се грижеха за плодовете му, които също бяха за теб. Сега аз съм твоето лозе, любими мой, и с радост давам всичките 1000 динара от моята стойност на теб; аз ти се отдавам напълно, като не задържам нищо от моята вяра, моите мисли, моята загриженост и моята любов. Но скъпи мой Царю, нека не забравяме, че 200 динара принадлежат на онези, които се грижат за плодовете на моето лозе, които са за теб. Колко трябва да бъдем благодарни на моето семейство, което помогна да се приготвя за теб.
Царят към Суламка:
Скъпа моя, чийто дом е ароматна градина, всеки слуша твоя глас, но позволи ми да го слушам насаме.
Суламка към Царя:
Побързай тогава, любими мой. И бъди пак като сърне или като елен върху хълмовете на моите благоуханни гърди.
Изт.: http://ekipirane.com
