Прочетен: 1906 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2017 09:59
Безграничната любов обаче затова е безгранична, защото не познава граници на саможертвата за другия. А не защото прехвърча от цвят на цвят по моментна похот или настроение.
С приятели се разговорихме за "свободата в еднополовите съжителства", и свобода ли е това. Искам да споделя малко от своя отговор в дискусията:
"...Душата е нещо доста различно от тялото, но тялото също не е случайност, а наша съдба и отговорност, нали. Както има царе, които са се родили царе и не са искали да поемат отговорност за цял народ /сещам се за книгата „Принцът и просякът”/ така има и царе, и царици, които въпреки голямата вътрешна съпротива са се Научили на това, и са били полезни за народа си. Дори както в онзи филм „Речта на краля”...
А относно абсолютната свобода, примерно не изпитваме ли вътрешна болка, ако някой почне да прави секс със животно, което видимо също няма против. Или ако някой реши да го прави с дъщеря ти, която няма 18, но не е против. Въпреки, че се „предпазват”.
В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО ЗАПОЧНАХМЕ ДА ПОДТИСКАМЕ ВЪЗМУЩЕНИЕТО СИ, ВМЕСТО ДА ПОДТИСКАМЕ ПОХОТИТЕ СИ. Човек който не управлява похотите си, скоро ще почне да си краде от магазина, стига да не го хванат. И постепенно във всяко отношение ще се провърне в жалко създание. Ала кой определя думата „жалко”? И кой, думата „свободно”? Явно в нас има вътрешен морален критерий, който ни ориентира, каквито и тъпи закони да приемат правителствата.
А относно любовта, не виждам защо всеки път, когато силно обичаме някого, трябва и да го „имаме” физически. Все едно всеки път когато ме ядоса някой, да се поддавам на желанието да го зашлевя.
В крайна сметка, нали затова сме интелигентни същества, за да Управляваме, а не да бъдем управлявани от първичните си желания. На мен също ми е трудно в много отношения, и не съм „съдник”, ненагазил никога в калта. В любовта има голяма доза пиянство, и понякога не можеш да се спреш. Но важното е според мен, не какво се е случвало да направим от объркване, от слабост ... а какво считаме за редно. И да учим децата на редното. И да приемаме законодателство в почит и подкрепа на редното."
Честит празник, ден на християнското семейство!
Не всеки има семейство, но всеки може да е от семейството на Христос.
И ще познае нежната Му грижа, и силата Му, и светлината около неговото присъствие.