Една притча от Талмуда – “Ной и дявола”
„След Потопа дядо Ной излязъл на сушата и се заловил за работа. Един ден той посаждал една лоза. При него дошъл дяволът и го попитал: „Какво садиш?” „Ами лоза. Нейния благодатен плод весели сърцето на човека.” „Браво!” – казал дяволът – „Аз искам да ти помогна. Ще ти донеса малко тор.” Ной приел с радост предложението му. Дяволът отърчал и веднага докарал една овца, една маймуна, лъв и свиня. Заклал ги набързо и полял с кръвта им земята около посадената лоза. „Човекът вече е готов.” – казал със задоволство дяволът – „Отсега нататък, заедно с виното човекът ще приема и качествата на смесената с него кръв. Щом пийне малко ще става прост и тъп като овца. Сръбне ли повечко – ще подскача и ще се криви като маймуна, и ще става за резил пред всички. Попрехвърли ли, ще става лют и див като лъв. А натовари ли се достатъчно, ще се въргаля навсякъде като свиня.” (Измамни блаженства)

“Сатана е замислил да погуби човека, като го въведе в невярност към Божиите заповеди, и един от най-успешните му методи е да го изкушава да задоволява извратения си апетит.” (“Въздържание”)

“Сатана събра падналите ангели заедно, за да изнамерят начин да причинят възможно най-голямото зло на човешкото семейство. Даваха се едно след друго предложения, докато накрая сам Сатана предложи един план. Той щеше да използва плода на лозата, на житото и други плодове, дадени от Бога за храна, за да ги превърне в отрови, които щяха да разрушават физическите, умствените и моралните сили на човека. Така щеше да покори възприятията му, за да има власт над него. Под влияние на алкохола хората щяха да бъдат довеждани до положение да извършват престъпления от всякакъв вид. Чрез извращение на апетита светът щеше да се поквари и щеше да пада все по-ниско.

Сатана е успял в старанието си да отблъсне света от Бога. Благословенията, осигурени от Божията любов и милост, е превърнал в смъртно проклятие. Изострил е у човеците копнежа за алкохол и тютюн, чрез които е погубил милиони.” (“Въздържание”)

“Невъздържанието от всякакъв вид замъглява възприемчивостта. Отслабва нервната сила на мозъка, така че вечните неща не могат да бъдат правилно оценени и се поставят на едно ниво с обикновените. По-висшите сили на ума, предназначени за възвишени цели, биват поробени от по-ниските страсти.

Ако физическите ни навици не са правилни, умствените и моралните ни сили не могат да бъдат здрави, понеже между физическото и моралното съществува голяма съгласуваност”. (“Свидетелства”, т.3)

“Сатана ликува, виждайки човешкия род да се въвлича все по-дълбоко в мизерия и страдания. Той знае, че личности, които имат лоши навици и нездрави тела, не могат да служат на Бога така усърдно, постоянно и чисто, както ако бяха здрави.”

“Сатана знае, че не може да победи човека, ако не завладее волята му. Това той може да постигне, като го измамва и прави свой съучастник в престъпване законите на природата и на Божия морален закон.” (Из книгата “Зов за служене”)

Ние, християните, с нашето поведение сме пример в този свят. Живота ни е наблюдаван под лупа. За това трябва да даваме категоричен пример, а не да бъдем извинение за греховете на другите. Чували ли сте думите: „Ами този християнин го прави това, значи и аз мога.” Ще носим тежка вина, ако заради нашите малки компромиси допринесем за гибелта на други хора.
Любопитно е как Чарлз Спърджън (най-известният християнски проповедник и оратор за времето си) спрял да пуши. Стотици хора се стичали в църквата, за да го слушат как проповядва. Един ден той прочел една реклама за тютюн със следния кратък текст: „Пушете тютюна, който Чарлз Спърджън пуши!” От този ден нататък той спрял изобщо да пуши.

Нашето влияние е огромно и не бива никога да допускаме да бъдем инструменти в ръцете на дявола за погубването на други хора. За това позицията на Църквата на адвентитстите от седмия ден (ЦАСД) като църква е категорична – пълно въздържание от алкохолна употреба. Това е библейска позиция, която е изключително нужна на днешния опиянен, болен и загиващ свят.

Това е една позиция с вечни последици.