Постинг
16.01.2013 10:10 -
Трябва ли Християните да бъдат вегетарианци?
Автор: antoninus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1603 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2013 10:23
Прочетен: 1603 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 16.01.2013 10:23
Въпросът с вегетарианството в Библията е малко сложен. Библията го разглежда от гледна точка на сътворението и новото създание. И в същото време, тя позволява на хората да ядат определени видове месо. Заради това ние не можем да изискваме вегетарианството да бъде част от Християнския начин на живот. Но нека изследваме някои Библейски доказателства, които говорят по вашия въпрос.
1. Вегетарианството в Библията
Добре известно е, че първоначалната диета, която Бог е определил за човеците е била вегетарианска (Бит. 1:29) и че тя останала такава след навлизането на греха в света (3:18). Тази диета е била дадена в контекста на Божията заповед човекът да упражнява власт над животните (1:28), като по този начин е била поставена граница на човешката власт над животинското царство. В контекста на описанието на Сътворението, вегетарианската диета е сочила към липсата на насилие и смърт в установения ред и към Божието намерение да запази този ред. Но диетата също разкрива Божията мъдрост и любов изразени в снабдяването на хората с вида храна, което би направило възможно сътрудничеството им със Създателя за запазване на живота им в оптимално състояние. Месото е било ненужно за поддържането на живота.
Интересно е, че Библията споменава, че на края, след изкореняването на греха от Божието творение, хората отново ще бъдат вегетарианци. Това се загатва конкретно от пророческото описание на трансформацията на животинския свят и на липсата на насилие в него. „Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа“ (Исая 11:9, виж също Исая 11:6-9; 65:25). Липсата на насилие в животинския свят предполага и липсата му всред хората.
2. Ограничена консумация на месо
След Глобалният Потоп и в контекста на липсата на растителност, Бог позволил на хората да ядат животинска плът (Бит. 9:3). Това е било основано на божественото разделение между чисти и нечисти животни (Битие 7:2, Левит 11 глава). Тази ограничителна употреба на животинска плът е имала две главни цели:
Първо, поради факта, че това е бил диетичен закон, той е определял животинската плът, която най-добре би допринесла за съхранението на човешкия живот в свят на грях и смърт.
Второ, той е служил за поставяне на граници над насилието над животни като ограничавал консумацията на плътта на известен брой от тях. Животните са щели да се страхуват от хората и да бягат буквално, за да спасяват живота си, когато ги виждали (Битие 9:2).
Божественият идеал за безмесна диета не е бил напълно забравен по-късно в Библията. Когато Израел бил в пустинята и се нуждаел от храна, Бог им осигурявал манна. Когато те настоявали да ядат месо, Бог им дал пъдпъдъци, но резултатът бил болест (Числа 11:4-23, 31-33). Според Библията, Бог рядко снабдявал народа Си с плът (1 Царе 17:6). Всъщност, обикновената диета на Израилтяните била основно вегетарианска. Те ядели месо само при особени обстоятелства (например при жертвоприношения, Левит 3:1-9). Техните домашни животни съставлявали техните „банково сметки” и били източник на мляко, извара и сирене (Второзаконие 32:14, Съдии 5:25, 2 Царе 17:29).
3. Данаил бил ли е вегетарианец?
Падането на кралството на Юда и изпращането на много Израилтяни в изгнание във Вавилон изложило вярата им на нови предизвикателства. Те попаднали в земя с различна култура и с коренно различни религиозни убеждения и това направило практикуването на тяхната вяра трудно изпълнимо.
Намерението на Вавилонския цар било бавно да измести лоялността на младите евреи от техния Бог към неговите божества, от Йерусалим към Вавилон. Това била целта на професионалната и физиологичната им обучителна програма.
Първо, чувството им за себестойност било подсилвано чрез воденето им в кралския палат, където те били част от интелектуалния елит. Това лесно би могло да им създаде чувство за приемане в чужда земя и да ги накара да се чувстват благодарни на царя, че им се доверява.
Второ, те е трябвало да бъдат обучавани в езиците и литературата на Вавилон. Данаил може вече да е говорил няколко езика, но е трябвало да научи поне Арамейски и Акакдски, за да може да комуникира с другите и да чете литература на научна тематика (например математика, астрономия), музика и религия (например митология, гадаене, астрология) и да бъде индоктриниран във Вавилонския мироглед. Останалата част от книгата Данаил показва, че процесът планът на вавилонският владетел се е провалил.
Трето, културната асимилация започнала с промяна на идентичността им, давайки им имена, които включвали имена на Вавилонски божества (Данаил 1:7). Личното посвещение към Бог е било застрашено. Интересно, изглежда, че Еврейския правопис на Вавилонските имена преднамерено опорочавало оригиналните имена, като така показвало устойчивост към религиозната и културна асимилация.
Царят определял диетата на Данаил и приятелите му. Това би се считало за привилегия и част от облагите свързани с обучението в Университета на Вавилон. Храната била подсигурявана от царя. Знаем, че Вавилонските царе подсигурявали не сами дневни дажби храна на някои от служещите им, но също и жилищни условия. Библейският текст изглежда предполага, че храната давана на Данаил и приятелите му била част от храната приготвена за самия цар, най-добрата, която Вавилон можела да предложи. Главният интерес на царя трябва да е бил те да изглеждат добре и да преуспяват в подготовката си.
Но поглеждайки това решение от културна гледна точка осъзнаваме, че царското намерение е било по-дълбоко: храната определя идентичността; това, което ядем определя нашата култура, дори нашите религиозни убеждения. Наблягането върху храната било част от културния и религиозен опит да бъде асимилирана еврейската от вавилонската религия и култура.
Данаил решава да не се осквернява с царските храна и вино (стих 8). „Решава” е преводът на Еврейската фраза „поставям в сърцето си.” Волята и разумът на Данаил били замесени в това решение, вероятно основано на факта, че царската храна била предлагана на неговите богове преди да бъде поднесена на трапезата на Данаил. Най-вероятно, тази храна не е била приготвена според Библейския указ (Левит 17:10) и е включвала нечисти меса. От само себе си това са били валидни причини, за да отказват царска храна.
Но фактът, че Данаил в този случай е избрал вегетарианската диета предполага по-дълбок проблем. Царят бил взел върху себе задачата да „определя” [yeman] храната им. Глаголната форма използвана тук се използва в Стария завет само за дейността на Бог (напр. Пс. 16:5; 61:8; Йона 2:1), предполагайки, че царят поема върху себе си божествен прерогатив. За Данаил само Бог е можел да определя какво да яде той. В онази обстановка той се върнал към първоначалната диета, която изключвала употребата на месо (Бит. 1:29; 3:18) и му помогнала да бъде покорен на Бог. И Бог благословил усилието му да Му служи. Когато сам определял своята диета, той следвал заповедите от книгата Левит (Данаил 10:3).
Заплахата от културна асимилация все още е с нас. Като Данаил ние трябва да й устоим и да се държим за ценностите, принципите и поученията на Божието Слово.
4. Божият идеал за Неговият народ
Адвентистите за взели насериозно закона за чистите и нечистите животни, представляващи минимумът, който Бог изисква от нас по отношение на подходяща диета. Ние му се покоряваме с благодарно послушание към Неговата воля, защото той изразява Неговата любеща заинтересованост за нашето физическо и духовно добруване. Като се грижим по подходящ начин за телата си, които са храмове на Светия Дух, ние славим Бог. Библейските доказателства са накарали адвентистите да заключат, че вегетарианството е Божият идеал за Неговият народ. Подобен идеал е много уместен в свят, който бавно осъзнава огромните ползи от такава диета.
Вегетарианството е във възход по света поради различни причини: етични, екологични, религиозни, дори нарцистични. Това може да е подходящият момент да потвърдим този идеал и да избягваме употребата на месо при официални срещи на църквата, работни срещи и така нататък и, винаги, когато е възможно, да го изключваме от кухните си.
„Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.“ (3 Йоан 2).
Изт.: http://ss.sdabg.org Ав. Анхел Мануел Родригес
1. Вегетарианството в Библията
Добре известно е, че първоначалната диета, която Бог е определил за човеците е била вегетарианска (Бит. 1:29) и че тя останала такава след навлизането на греха в света (3:18). Тази диета е била дадена в контекста на Божията заповед човекът да упражнява власт над животните (1:28), като по този начин е била поставена граница на човешката власт над животинското царство. В контекста на описанието на Сътворението, вегетарианската диета е сочила към липсата на насилие и смърт в установения ред и към Божието намерение да запази този ред. Но диетата също разкрива Божията мъдрост и любов изразени в снабдяването на хората с вида храна, което би направило възможно сътрудничеството им със Създателя за запазване на живота им в оптимално състояние. Месото е било ненужно за поддържането на живота.
Интересно е, че Библията споменава, че на края, след изкореняването на греха от Божието творение, хората отново ще бъдат вегетарианци. Това се загатва конкретно от пророческото описание на трансформацията на животинския свят и на липсата на насилие в него. „Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа“ (Исая 11:9, виж също Исая 11:6-9; 65:25). Липсата на насилие в животинския свят предполага и липсата му всред хората.
2. Ограничена консумация на месо
След Глобалният Потоп и в контекста на липсата на растителност, Бог позволил на хората да ядат животинска плът (Бит. 9:3). Това е било основано на божественото разделение между чисти и нечисти животни (Битие 7:2, Левит 11 глава). Тази ограничителна употреба на животинска плът е имала две главни цели:
Първо, поради факта, че това е бил диетичен закон, той е определял животинската плът, която най-добре би допринесла за съхранението на човешкия живот в свят на грях и смърт.
Второ, той е служил за поставяне на граници над насилието над животни като ограничавал консумацията на плътта на известен брой от тях. Животните са щели да се страхуват от хората и да бягат буквално, за да спасяват живота си, когато ги виждали (Битие 9:2).
Божественият идеал за безмесна диета не е бил напълно забравен по-късно в Библията. Когато Израел бил в пустинята и се нуждаел от храна, Бог им осигурявал манна. Когато те настоявали да ядат месо, Бог им дал пъдпъдъци, но резултатът бил болест (Числа 11:4-23, 31-33). Според Библията, Бог рядко снабдявал народа Си с плът (1 Царе 17:6). Всъщност, обикновената диета на Израилтяните била основно вегетарианска. Те ядели месо само при особени обстоятелства (например при жертвоприношения, Левит 3:1-9). Техните домашни животни съставлявали техните „банково сметки” и били източник на мляко, извара и сирене (Второзаконие 32:14, Съдии 5:25, 2 Царе 17:29).
3. Данаил бил ли е вегетарианец?
Падането на кралството на Юда и изпращането на много Израилтяни в изгнание във Вавилон изложило вярата им на нови предизвикателства. Те попаднали в земя с различна култура и с коренно различни религиозни убеждения и това направило практикуването на тяхната вяра трудно изпълнимо.
Намерението на Вавилонския цар било бавно да измести лоялността на младите евреи от техния Бог към неговите божества, от Йерусалим към Вавилон. Това била целта на професионалната и физиологичната им обучителна програма.
Първо, чувството им за себестойност било подсилвано чрез воденето им в кралския палат, където те били част от интелектуалния елит. Това лесно би могло да им създаде чувство за приемане в чужда земя и да ги накара да се чувстват благодарни на царя, че им се доверява.
Второ, те е трябвало да бъдат обучавани в езиците и литературата на Вавилон. Данаил може вече да е говорил няколко езика, но е трябвало да научи поне Арамейски и Акакдски, за да може да комуникира с другите и да чете литература на научна тематика (например математика, астрономия), музика и религия (например митология, гадаене, астрология) и да бъде индоктриниран във Вавилонския мироглед. Останалата част от книгата Данаил показва, че процесът планът на вавилонският владетел се е провалил.
Трето, културната асимилация започнала с промяна на идентичността им, давайки им имена, които включвали имена на Вавилонски божества (Данаил 1:7). Личното посвещение към Бог е било застрашено. Интересно, изглежда, че Еврейския правопис на Вавилонските имена преднамерено опорочавало оригиналните имена, като така показвало устойчивост към религиозната и културна асимилация.
Царят определял диетата на Данаил и приятелите му. Това би се считало за привилегия и част от облагите свързани с обучението в Университета на Вавилон. Храната била подсигурявана от царя. Знаем, че Вавилонските царе подсигурявали не сами дневни дажби храна на някои от служещите им, но също и жилищни условия. Библейският текст изглежда предполага, че храната давана на Данаил и приятелите му била част от храната приготвена за самия цар, най-добрата, която Вавилон можела да предложи. Главният интерес на царя трябва да е бил те да изглеждат добре и да преуспяват в подготовката си.
Но поглеждайки това решение от културна гледна точка осъзнаваме, че царското намерение е било по-дълбоко: храната определя идентичността; това, което ядем определя нашата култура, дори нашите религиозни убеждения. Наблягането върху храната било част от културния и религиозен опит да бъде асимилирана еврейската от вавилонската религия и култура.
Данаил решава да не се осквернява с царските храна и вино (стих 8). „Решава” е преводът на Еврейската фраза „поставям в сърцето си.” Волята и разумът на Данаил били замесени в това решение, вероятно основано на факта, че царската храна била предлагана на неговите богове преди да бъде поднесена на трапезата на Данаил. Най-вероятно, тази храна не е била приготвена според Библейския указ (Левит 17:10) и е включвала нечисти меса. От само себе си това са били валидни причини, за да отказват царска храна.
Но фактът, че Данаил в този случай е избрал вегетарианската диета предполага по-дълбок проблем. Царят бил взел върху себе задачата да „определя” [yeman] храната им. Глаголната форма използвана тук се използва в Стария завет само за дейността на Бог (напр. Пс. 16:5; 61:8; Йона 2:1), предполагайки, че царят поема върху себе си божествен прерогатив. За Данаил само Бог е можел да определя какво да яде той. В онази обстановка той се върнал към първоначалната диета, която изключвала употребата на месо (Бит. 1:29; 3:18) и му помогнала да бъде покорен на Бог. И Бог благословил усилието му да Му служи. Когато сам определял своята диета, той следвал заповедите от книгата Левит (Данаил 10:3).
Заплахата от културна асимилация все още е с нас. Като Данаил ние трябва да й устоим и да се държим за ценностите, принципите и поученията на Божието Слово.
4. Божият идеал за Неговият народ
Адвентистите за взели насериозно закона за чистите и нечистите животни, представляващи минимумът, който Бог изисква от нас по отношение на подходяща диета. Ние му се покоряваме с благодарно послушание към Неговата воля, защото той изразява Неговата любеща заинтересованост за нашето физическо и духовно добруване. Като се грижим по подходящ начин за телата си, които са храмове на Светия Дух, ние славим Бог. Библейските доказателства са накарали адвентистите да заключат, че вегетарианството е Божият идеал за Неговият народ. Подобен идеал е много уместен в свят, който бавно осъзнава огромните ползи от такава диета.
Вегетарианството е във възход по света поради различни причини: етични, екологични, религиозни, дори нарцистични. Това може да е подходящият момент да потвърдим този идеал и да избягваме употребата на месо при официални срещи на църквата, работни срещи и така нататък и, винаги, когато е възможно, да го изключваме от кухните си.
„Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.“ (3 Йоан 2).
Изт.: http://ss.sdabg.org Ав. Анхел Мануел Родригес
Действителният Свят, в който живеем, и И...
Официално от Чехия: Цветелина Борислалов...
ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ИДИОТЩИНИ (ЧАСТ V...
Официално от Чехия: Цветелина Борислалов...
ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ИДИОТЩИНИ (ЧАСТ V...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
stamat2015 -
Месото – желаната отрова в менюто на „цивилизования” човек - СТАМАТ
08.11.2016 05:08
08.11.2016 05:08
За целите на настоящето изследване е нужно да разгледаме само някои от многото стихове в Библията, посветени на вегетарианството:
Битие 1:29 И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна.
Битие 2:16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
Псалми 104:14 Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева* – за служба на човека, за да изважда храна от земята, *т. е. земеделски култури
Десетте Божи заповеди или Декалог – Десетословие, се намират на две места в Библията - в Изход и във Второзаконие, и представляват религиозните и морални устои, както на Християнството, така и на Юдеизма. Шестата заповед гласи:
Изход 20:13 Не убивай.
Второзаконие 5:17 Не убивай.
В оригиналните Библейски текстове на иврит, употребената дума е רָצַח [ра:цакх], която означава „убивам”, като този глагол се употребява в най-общия случай и не се отнася само за човекоубийство, но покрива всички възможни аспекти на това действие. Следователно, мъдреците написали Библията най-отговорно свидетелстват, довеждайки до нашето знание, Божията възбрана върху това най-ужасно престъпление, извършвано от човека.
Епидемиологичните изследвания, правени в различни части на Света показват, че обществата консумиращи най-голямо количество животински белтъчини имат най-висока заболеваемост от остеопороза, костни счупвания и рак, докато обществата, които консумират малко или никакви животински белтъчини - веганските и вегетарианските, като: индуси, будисти, джайнисти, растафарианци, адвентисти и други имат малка или никаква заболеваемост от остеопороза, костни счупвания и рак.
Из: Месото – желаната отрова в менюто на „цивилизования” човек - СТАМАТ
https://docs.google/document/d/1McoTHrIvZE86asc6wqHEND2VykobGhOFgB1Mdxs2EJQ/pub
цитирайБитие 1:29 И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна.
Битие 2:16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
Псалми 104:14 Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева* – за служба на човека, за да изважда храна от земята, *т. е. земеделски култури
Десетте Божи заповеди или Декалог – Десетословие, се намират на две места в Библията - в Изход и във Второзаконие, и представляват религиозните и морални устои, както на Християнството, така и на Юдеизма. Шестата заповед гласи:
Изход 20:13 Не убивай.
Второзаконие 5:17 Не убивай.
В оригиналните Библейски текстове на иврит, употребената дума е רָצַח [ра:цакх], която означава „убивам”, като този глагол се употребява в най-общия случай и не се отнася само за човекоубийство, но покрива всички възможни аспекти на това действие. Следователно, мъдреците написали Библията най-отговорно свидетелстват, довеждайки до нашето знание, Божията възбрана върху това най-ужасно престъпление, извършвано от човека.
Епидемиологичните изследвания, правени в различни части на Света показват, че обществата консумиращи най-голямо количество животински белтъчини имат най-висока заболеваемост от остеопороза, костни счупвания и рак, докато обществата, които консумират малко или никакви животински белтъчини - веганските и вегетарианските, като: индуси, будисти, джайнисти, растафарианци, адвентисти и други имат малка или никаква заболеваемост от остеопороза, костни счупвания и рак.
Из: Месото – желаната отрова в менюто на „цивилизования” човек - СТАМАТ
https://docs.google/document/d/1McoTHrIvZE86asc6wqHEND2VykobGhOFgB1Mdxs2EJQ/pub
