Постинг
09.01.2013 09:15 -
Притчата за Лазар или как се използва една притча за изграждане на цяло учение
Притчата за богаташа и Лазар (Лука 16:19-31) внушава ли, че не сме в пълно безсъзнание когато умрем?
Анхел Мануел Родригез (директор на Библейски изследователски институт)
Вероятно основният въпрос е дали тази история е една притча или исторически разказ. Ако е исторически, значи Исус описва какво наистина се случва на богаташа и Лазар след като те умрат. Ако е притча, имаме нужда да погледнем към нейната цел.
Историческо събитие? Четенето на пасажа посочва, че той не описва буквално събитие случващо се в задгробния живот. Ако беше историческо събитие би бил необходим един буквален прочит, обаче буквалната интерпретация разкрива някои сериозни проблеми.
Първо, няма категорично споменаване на душата или духът на Лазар или на богаташа. Онези, които вярват, че историята описва условията по време на междинното състояние между смъртта и възкресението учат също, че душата или духът оцеляват след смъртта, но не и тялото. Но един буквален прочит на текста ясно посочва, че те са били в „ада” (гръцкото: hades) в телесна форма. Исус спомена езикът на богаташа, пръстът на Лазар и устно общуване. Техните очи им позволяваха да се виждат един друг. Този език и метафора ясно посочва, че тук ние не говорим за безплътни души.
Второ, мястото на почивка за спасените не е Божието присъствие, а Авраамовото лоно, едно място на блаженство в Еврейската литература, очевидно не буквално място. Фразата е била използвана между евреите, отнасяйки се за високата привилегия да седнеш от дясната страна на Авраам.
Трето, притчата внушава, че праведните и грешните съществували съвместно близо един до друг. Ако праведните са можели да виждат мъката и страданията на грешните, това само по себе си не се връзва със състоянието на универсален мир и почивка.
Четвърто, терминът hades (ад) не е използван никъде другаде в Новия Завет като място на вечно мъчение, но просто като гроб или царство на мъртвите. Ето защо едно буквално тълкуване на историята би противоречало на това, което учи Библията на друго място във връзка с тази тема.
Пето, едно буквално тълкуване противоречи също на библейското учение, че наградите се дават след Второто идване на Христос, а не незабавно след като човек умре (Мат. 25:31,32; Откр. 22:12).
Притча? Ясно е, че Исус не обсъжда условията на мъртвите по време на междинното състояние, но просто разказва една притча. Тази прича като всички притчи има една от няколко цели. Текстът сам по себе си разкрива две основни цели. Първата цел подсигурява комфорта на подтиснатите ученици на Христос: идва времето, когато тяхното съкровище ще бъде върнато; грешните ще бъдат унижени, а праведните ще бъдат издигнати от Господа. Вторият и вероятно най-важният елемент в притчата учи, че нашите решения в този живот стават безвъзвратни и окончателни след като умрем. Няма такова нещо като чистилище. Трябва да слушаме „Моисей и пророците” докато сме живи. Писанието е достатъчно, за да ни осветли по въпроса за Божията вечна цел за нас.
Защо Исус избра тази притча? Исус разказа тази история, като средство, за да научи своите слушатели на един важен урок: това е просто една илюстрация. Но защо Той би използвал история с такава лоша теология? В смисъл, това, което направи тук беше подобно на това, което направи с притчата за неправедния слуга (Лука 16:1-10). Там Исус не учи, че нечестното боравене с парите е правилно. Той подчертава важността на това да поставим нашите блага в служба на другите и на Бога.
В притчата за богаташа, Исус разказваше една добре позната история на Своята публика. Произходът на тази притча беше една народна история, идваща от египетски източници. В Еврейската версия е бил направен контраст между опитността на един беден учен и един богат митар. В един сън, приятел на бедния учен го видял да се наслаждава на райско блаженство в райската градина с потоци вода, докато богаташът стоял до един воден поток неспособен да пие от водата.
Исус разказа тази измислена история и я драматизира, за да направи Своята реч по-достъпна за публиката Си. Неговата цел: ние имаме само този живот, за да изберем нашата вечна съдба.
Изт.: http://ss.sdabg.org
За истинското състояние на мъртвите, моля вижте статията Състоянието на мъртвите
Анхел Мануел Родригез (директор на Библейски изследователски институт)
Вероятно основният въпрос е дали тази история е една притча или исторически разказ. Ако е исторически, значи Исус описва какво наистина се случва на богаташа и Лазар след като те умрат. Ако е притча, имаме нужда да погледнем към нейната цел.
Историческо събитие? Четенето на пасажа посочва, че той не описва буквално събитие случващо се в задгробния живот. Ако беше историческо събитие би бил необходим един буквален прочит, обаче буквалната интерпретация разкрива някои сериозни проблеми.
Първо, няма категорично споменаване на душата или духът на Лазар или на богаташа. Онези, които вярват, че историята описва условията по време на междинното състояние между смъртта и възкресението учат също, че душата или духът оцеляват след смъртта, но не и тялото. Но един буквален прочит на текста ясно посочва, че те са били в „ада” (гръцкото: hades) в телесна форма. Исус спомена езикът на богаташа, пръстът на Лазар и устно общуване. Техните очи им позволяваха да се виждат един друг. Този език и метафора ясно посочва, че тук ние не говорим за безплътни души.
Второ, мястото на почивка за спасените не е Божието присъствие, а Авраамовото лоно, едно място на блаженство в Еврейската литература, очевидно не буквално място. Фразата е била използвана между евреите, отнасяйки се за високата привилегия да седнеш от дясната страна на Авраам.
Трето, притчата внушава, че праведните и грешните съществували съвместно близо един до друг. Ако праведните са можели да виждат мъката и страданията на грешните, това само по себе си не се връзва със състоянието на универсален мир и почивка.
Четвърто, терминът hades (ад) не е използван никъде другаде в Новия Завет като място на вечно мъчение, но просто като гроб или царство на мъртвите. Ето защо едно буквално тълкуване на историята би противоречало на това, което учи Библията на друго място във връзка с тази тема.
Пето, едно буквално тълкуване противоречи също на библейското учение, че наградите се дават след Второто идване на Христос, а не незабавно след като човек умре (Мат. 25:31,32; Откр. 22:12).
Притча? Ясно е, че Исус не обсъжда условията на мъртвите по време на междинното състояние, но просто разказва една притча. Тази прича като всички притчи има една от няколко цели. Текстът сам по себе си разкрива две основни цели. Първата цел подсигурява комфорта на подтиснатите ученици на Христос: идва времето, когато тяхното съкровище ще бъде върнато; грешните ще бъдат унижени, а праведните ще бъдат издигнати от Господа. Вторият и вероятно най-важният елемент в притчата учи, че нашите решения в този живот стават безвъзвратни и окончателни след като умрем. Няма такова нещо като чистилище. Трябва да слушаме „Моисей и пророците” докато сме живи. Писанието е достатъчно, за да ни осветли по въпроса за Божията вечна цел за нас.
Защо Исус избра тази притча? Исус разказа тази история, като средство, за да научи своите слушатели на един важен урок: това е просто една илюстрация. Но защо Той би използвал история с такава лоша теология? В смисъл, това, което направи тук беше подобно на това, което направи с притчата за неправедния слуга (Лука 16:1-10). Там Исус не учи, че нечестното боравене с парите е правилно. Той подчертава важността на това да поставим нашите блага в служба на другите и на Бога.
В притчата за богаташа, Исус разказваше една добре позната история на Своята публика. Произходът на тази притча беше една народна история, идваща от египетски източници. В Еврейската версия е бил направен контраст между опитността на един беден учен и един богат митар. В един сън, приятел на бедния учен го видял да се наслаждава на райско блаженство в райската градина с потоци вода, докато богаташът стоял до един воден поток неспособен да пие от водата.
Исус разказа тази измислена история и я драматизира, за да направи Своята реч по-достъпна за публиката Си. Неговата цел: ние имаме само този живот, за да изберем нашата вечна съдба.
Изт.: http://ss.sdabg.org
За истинското състояние на мъртвите, моля вижте статията Състоянието на мъртвите
Нови функционалности в Blog.bg
ДА ЖИВЕЕ ДЕНЯТ НА СЛУЧАЙНИЯ ПРЕВОЗ
До Сульо и Пульо като клеветник се наред...
ДА ЖИВЕЕ ДЕНЯТ НА СЛУЧАЙНИЯ ПРЕВОЗ
До Сульо и Пульо като клеветник се наред...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
