DnesInvestorGolAutomediaTialotoAz-jenataAz-detetoTeenproblemPulsImoti.netRabotaStartBlogAhaSnimka
Blog.bg - безплатен блог хостинг и блог портал 
Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг
28.08.2013 10:52 - Молитвата
Автор: antoninus Категория: Други   
Прочетен: 2255 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 28.08.2013 10:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Мо­лит­ва­та е сред­с­т­во­то, чрез ко­ето чо­век вли­за във връз­ка с Бо­га; гос­по­да­рят на зе­мя­та го­во­ри с Веч­ния. За да по­лу­чи не­бес­ни­те бла­гос­ло­ве­ния, вяр­ва­щи­ят тряб­ва да об­щу­ва ак­тив­но със своя Съз­да­тел. Та­зи ко­му­ни­ка­ция е двус­т­ран­на: В Биб­ли­ята Бог го­во­ри на чо­ве­ка, а в мо­лит­ва­та чо­век го­во­ри на Бо­га; и та­ка се осъ­щес­т­вя­ва един чу­ден раз­го­вор. Труд­но мо­же да се из­тък­не из­к­лю­чи­тел­но­то зна­че­ние и не­об­хо­ди­мост от мо­лит­вен жи­вот за хрис­ти­яни­на. Религиозната писателка Е. Уайт каз­ва по то­зи въп­рос: “Мо­пит­ва­та е ди­ша­не­то на ду­ша­та” ( “Еван­гел­с­ки слу­жи­те­ли"). С дру­ги ду­ми тя е та­ка не­об­хо­ди­ма за ду­ша­та, как­то въз­ду­хът за тя­ло­то. Ко­га­то се мо­лим пред Бо­га, ние ди­ша­ме не­бес­на ат­мос­фе­ра. На дру­го мяс­то тя пи­ше: “Ис­тин­с­ка вя­ра и ис­тинс­ка мо­лит­ва - кол­ко сил­ни са те! Те са ка­то две ръ­це, с ко­ито мо­ле­щи­ят се се хва­ща за си­ла­та на без­ко­неч­ния Бог, за без­г­ра­нич­на­та лю­бов” (Пак там).
Но как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва мо­лит­ва­та? Пс.62:8: „Упо­ва­вай се нa Не­го, на­ро­де, на вся­ко вре­ме, из­ли­вай­те сър­ца­та си пред Не­го; Бог е при­бе­жи­ще за нас."
Съг­лас­но то­зи текст мо­лит­ва­та е ед­но из­ли­ва­не сър­це­то пред Бо­га. То­ва оз­на­ча­ва да ка­жеш на своя не­бе­сен Ба­ща всич­ко, ко­ето чув­с­т­ваш в ду­ша­та си, бол­ки­те и ра­дос­ти­те, нуж­ди­те и стра­хо­ве­те; да спо­де­лиш проб­ле­ми­те си и всич­ко ко­ето те въл­ну­ва и да по­ис­каш по­мощ, мъд­рост и си­ла за все­кид­нев­на­та бор­ба. Мо­лит­ва­та е сър­де­чен раз­го­вор с Бо­га ка­то с най-бли­зък при­ятел, Кой­то мо­же да ни раз­бе­ре и да ни по­мог­не. С Не­го мо­жем да спо­де­лим и най-ин­тим­ни­те си теж­не­ния, Той ни­ко­га ня­ма да ни ра­зо­ча­ро­ва. Оно­ва, ко­ето не сме­ем да ка­жем на ни­ко­го, мо­жем да ка­жем на Не­го, за да по­лу­чим та­ка не­об­хо­ди­ма­та мъд­рост и бла­го­дат за всич­ко.
В Биб­ли­ята мо­лит­ва­та е по­со­че­на ка­то не­об­хо­ди­мост, без нея ня­ма ис­тин­с­ки ду­хо­вен жи­вот. Всич­ки ве­ли­ки мъ­же на вя­ра­та са се бо­ре­ли и по­беж­да­ва­ли чрез мо­лит­ва. Сам на­ши­ят Спа­си­тел бе­ше чо­век на мо­лит­ва­та и на­сър­ча­ва­ше уче­ни­ци­те Си към то­ва. Дос­та­тъч­но е да взе­мем два слу­чая – Maрко 1:35 и Лу­ка 6:12:
„И на сут­рин­та, ко­га­то бе­ше още тъм­но, ста­на и из­ле­зе, и оти­де в уеди­ни­но мяс­то, и там се мо­ле­ше." Мар­ко 1:35
„През оне­зи дни Исус се из­ка­чи на пла­ни­на­та да се по­мо­ли и пре­ка­ра ця­ла нощ в мо­лит­ва към Бо­га." Лу­ка 6:12
Осо­бе­но не­об­хо­ди­ма е лич­на­та мо­лит­ва на са­ме. По при­ме­ра на Исус, твър­де бла­гот­вор­но въз­дейс­т­ва ут­рин­на­та мо­лит­ва в ти­ши­на­та, след ка­то чо­век е ос­ве­жен от нощ­ния сън. Вто­ри­ят текст ни съ­об­ща­ва, че Бо­жи­ят Син пос­ве­тил ця­ла ед­на нощ на мо­лит­ва към Своя Отец. Кон­тек­с­тът по­соч­ва, че му пред­с­то­еше из­бор на пър­ви по­мощ­ни­ци в спа­си­тел­но­то де­ло, 12-те апос­то­ли, и за да оп­ре­де­ли най-под­хо­дя­щи­те, Спа­си­те­лят се мо­ле­ше за мъд­рост.
Св. Пи­са­ние под­чер­та­ва, че ние тряб­ва да се нау­чим да се мо­лим. Хрис­тос ни под­тик­ва към мо­лит­ва с ду­ми­те – Мат.7:7,8: „Искaŭme и ще ви се да­де, тър­се­те и ще на­ме­ри­те, хло­пай­те и ще ви се от­во­ри; за­що­то все­ки, кой­то ис­ка, по­лу­ча­ва; кой­то тър­си, на­ми­ра; и нa то­зи, кой­то хло­па, ще се oтвopu."

Но как да се мо­лим? Пре­ди всич­ко не с пред­ва­ри­тел­но за­уче­ни фра­зи и изя­щен стил, но съв­сем неп­ри­ну­де­но, ес­тес­т­ве­но и ис­к­ре­но, с най-обик­но­ве­ни ду­ми, как­то де­те­то ид­ва при ба­ща си, за да по­ис­ка не­що. В Мат.6:9-13 е да­ден пъл­ни­ят текст на ед­но мо­ли­тве­но по­уче­ние на Исус към уче­ни­ци­те: „А вие се мо­ле­те та­ка: От­че наш, Кой­то Си на нeбecaтa, да се све­ти Тво­ето име! Да дой­де Тво­ето цар­с­т­во; да бъ­де Тво­ята во­ля, как­то на не­бе­то, та­ка и на зе­мя­та! Дай ни днес на­същ­ния хляб; и прос­ти ни дъл­го­ве­те, кактo и нue прос­тuxмe на на­ши­те длъж­ниц.; И не ни въ­веж­дай в из­ку­ше­ние, но из­ба­ви ни orn лу­ка­вия. За­що­то е Твое цар­с­т­во­то и си­ла­та, и сла­ва­та до ве­ко­ве­те. Амин!"
То­ва е иэвес­т­на­та на всич­ки хрис­ти­яни мо­лит­ва "От­че наш", на­ре­че­на "Об­раз­цо­ва­та Гос­под­на мо­лит­ва". На­ши­те май­ки са ни на­учи­ли да я каз­ва­ме още в ран­но­то ни детс­т­во. Но Исус не е дал та­зи мо­лит­ва ка­то стан­дар­т­на фор­му­ла, ко­ято да се пов­та­ря пос­то­ян­но, за­що­то ко­га­то ед­ни и съ­щи сло­ва се пов­та­рят мно­гок­рат­но, те се про­из­на­сят ве­че ме­ха­ни­чес­ки и умът не учас­т­ва. В све­ще­ния текст са пре­да­де­ни мо­лит­ви с раз­лич­но съ­дър­жа­ние и ап. Па­вел ни учи да се мо­лим с "вся­как­ва мо­лит­ва и мол­ба" - Еф.6:18: „Ка­то се мо­ли­те в Ду­ха на вся­ко вре­ме с вся­как­ва мо­лит­ва и про­ше­ние, бо­дър­с­т­вай­те в то­ва с не­умор­но пос­то­янсrпво...”

Съ­дър­жа­ни­ето на мо­лит­ва­та се дик­ту­ва от мо­мен­та, нуж­ди­те и об­с­то­ятел­с­т­ва­та. Хрис­тос ни е дал мо­ли­тва­та "От­че наш" ка­то об­ра­зец, за да ни на­учи как по прин­цип да се мо­лим и как­ви еле­мен­ти мо­же да вклю­чва вся­ка на­ша мо­лит­ва. Ние мо­жем да се мо­лим за на­ши­те ежед­нев­ни пот­реб­нос­ти, да бъ­дем пред­па­зе­ни от са­та­нин­с­ки­те из­ку­ше­ния, за на­ши­те ду­хов­ни по­треб­нос­ти, за про­ще­ние на гре­хо­ве­те и т.н.
Има оба­че ня­кои ус­ло­вия, ко­ито тряб­ва да спаз­ва­ме, за да бъ­дат мо­лит­ви­те ни чу­ти и от­го­во­ре­ни. Пър­во­то ус­ло­вие е вя­ра­та - Мар­ко 11:22-24: „А Исус от­го­во­ри: Имай­те вя­ра в Бо­га! Ис­ти­на ви каз­вам: Кой­то ка­же на та­зи пла­ни­на: Диг­ни се и се хвър­ли в мо­ре­то, и нe се усъм­ни в сър­це­то си, а nовяр­ва, че оно­ва, ко­ето каз­ва се сбъд­ва - ще мy ста­не. 3aтoвa ви каз­вам: Всич­ко, как­во­то пouскaтe в мо­лит­ва, вяр­вайте, че cтe го по­лу­чи­ли и ще ви се сбъд­не".
Ако ня­кои теж­ки проб­ле­ми ни из­г­леж­дат ка­то не­про­хо­ди­ми пла­ни­ни по на­шия път, ис­к­ре­на­та мо­лит­ва, с пъл­но до­ве­рие в Бо­жи­ите въз­мож­нос­ти, ще по­дви­жи ръ­ка­та на Все­мо­гъ­щия и ще ги отс­т­ра­ни от пъ­тя ни. Ед­на прос­та, де­тин­с­ка вя­ра в Не­бес­ния Ба­ща е ус­ло­ви­ето за ус­пех и nобе­да над вся­ко зло. Ко­га­то пред­с­та­вим в мо­лит­ва на­ша­та нуж­да или же­ла­ние, тряб­ва да ос­та­нем спо­кой­ни и да очак­ва­ме най-доб­ра­та раз­в­ръз­ка. Не­ка ос­та­вим Бо­жи­ята мъд­рост и гри­жа да ре­шат на­шия въп­рос и то­ва ре­ше­ние ще бъ­де най-доб­ро­то за нас. Бог ще от­го­во­ри мо­же би не как­то ние очак­ва­ме, но как­то и ко­га­то Той пре­це­ни за най-под­хо­дя­що. При­мер­но, ние счи­та­ме, че ако Бог ни да­де то­ва бла­гос­ло­ве­ние, ще бъ­дем щас­т­ли­ви и то ще сти­му­ли­ра жи­во­та ни, но Той е без­к­рай­но по-мъ­дър от нас и мо­же да пре­це­ни, че тък­мо же­ла­но­то от нас ще ни оп­ро­пас­ти. За­то­ва в от­го­вор на на­ша­та ис­к­ре­на ма­лит­ва Той мо­же да ни да­де не­що дру­го, ко­ето дейс­т­ви­тел­но ще ни по­мог­не и об­ла­го­де­тел­с­т­ва.

Най-го­ле­ми­ят враг на мо­лит­ва­та е съм­не­ни­ето – Яков 1:6-8: „Но да про­си с вя­ра, без да се съм­ня­ва ни най-мал­ко; за­що­то кой­то се съм­ня­ва, при­ли­ча на мор­с­ки­те въл­ни, кoитo се тлас­кат и блъс­кат oт вет­ро­ве­те. Та­къв чо­век да не мис­ли, че ще по­лу­чи не­що от Гос­по­да, по­не­же е ко­леб­лив, не­пос­то­янен във всич­ки­те си пъ­ти­ща."
Не­пос­то­ян­с­т­во­то, не­се­ри­оз­нос­т­та, ко­ле­ба­ни­ята обез­сил­ват на­ши­те мо­лит­ви. За­то­ва бъ­ди усър­ден и пос­то­янен в мо­лит­ва, във вя­ра и в ду­хо­вен жи­вот.

Вто­ро­то ус­ло­вие е пос­лу­ша­ни­ето – Пр.28:9, 1Йо­ан.3:22:
„Koйто от­к­ло­ня­ва ухо­то си oт слу­ша­не  на за­ко­на, на та­къв самaтa му мо­лит­ва е мер­зост."  Пр.28:9
„И как­во­то и да по­ис­ка­ме, по­лу­ча­ва­ме от Не­го, за­що­то па­зим за­по­ве­ди­те Му и вър­шим то­ва, ко­ето е угод­но пред Не­го." 1Йо­ан.3:22
Бог твър­де мно­го це­ни стре­ме­жа в ду­ша­та на чо­ве­ка да съ­об­ра­зи жи­во­та си с от­к­ри­та­та Му во­ля, рес­пек­тив­но с прин­ци­пи­те на Бо­жия за­кон. Как­то зем­ни­те ро­ди­те­ли оби­чат пос­луш­ни­те де­ца, та­ка и на­ши­ят Не­бе­сен Ро­ди­тел очак­ва пос­лу­ша­ние от Сво­ите ча­да. Не­пос­лу­ша­ни­ето, съ­че­та­но с мо­лит­ва, пред­с­тав­ля­ва не­пос­ле­до­ва­тел­ност и ли­це­ме­рие. Бог е го­тов да из­лее бо­га­ти бла­гос­ло­ве­ния в жи­во­та на пос­луш­ни­те хрис­ти­яни.

Ед­на тре­та пред­пос­тав­ка за чу­та и от­го­во­ре­на мо­лит­ва, тяс­но свър­за­на с вто­ра­та, на­ми­ра­ме в Пс.66:18. „Ако в сър­це­то си бях гле­дал бла­гоп­ри­ят­но на неп­рав­да, Гос­под не би пос­лу­шал."
Сър­це­то е вът­реш­ни­ят мир на чо­ве­ка, све­та на мис­ли­те и под­бу­ди­те, тайни­ят свят. Ако под­дър­жа­ме тай­но съз­на­тел­ни гре­хо­ве, ние сме не­ис­к­ре­ни вяр­ва­щи и мо­лит­ви­те ни ще бъ­дат от­х­вър­ле­ни.

Чет­вър­то­то ус­ло­вие е раз­по­ло­же­ни­ето на на­шия дух – Мар­ко 11:25: „И ко­га­то се из­п­ра­ви­те нa мо­литвa, про­ща­вайте, ако има­те не­що про­тив ня­ко­го, за да прос­ти и ва­ши­ят Отец, Кой­то е на не­бе­са­та, ва­ши­те пре­гре­ше­ния.”
Изис­к­ва­не­то на Исус тук е го­тов­ност да про­ща­ва­ме на все­ки ос­кър­би­тел, да не хра­ним зло­ба и от­мъс­ти­те­лен дух към ни­ко­го. Ед­на ста­ра мак­си­ма гла­си: "Чо­веш­ко е да се гре­ши, но бо­жес­т­ве­но е да се про­ща­ва". Ако ня­кой ни е длъж­ник, да не заб­ра­вя­ме, че ние сме мно­го по-го­ле­ми длъж­ни­ци на Бо­га по­ра­ди гре­хо­ве­те си. Но съг­лас­но ду­ми­те на Хрис­тос в то­зи стих и в об­раз­цо­ва­та мо­лит­ва, Бог ще ни прос­ти тол­ко­ва, кол­ко­то ние прос­тим на на­ши­те съ­чо­ве­ци.

И ед­но пос­лед­но ус­ло­вие се на­ми­ра в Яков 4:3: „Про­си­те и не по­лу­ча­ва­те, за­що­то зле про­си­те, за да пи­ле­ете във ва­ши­те сла­дос­т­рас­ти­я."

То­ва е пре­дуп­реж­де­ние про­тив се­бич­ни­те мо­лит­ви. Бог е го­тов да удов­лет­во­ри на­ши­те ре­ал­ни пот­реб­нос­ти, но не и на­ши­те при­щев­ки и его­ис­тич­ни же­ла­ния.
Вся­ка доб­ра мо­лит­ва тряб­ва да съ­дър­жа и бла­го­дар­ност, приз­на­тел­ност към Ве­ли­кия Да­ри­тел за хи­ля­ди­те бла­га и доб­ри­ни, с ко­ито ни об­сип­ва.

Кол­ко чес­то да се мо­лим? Един ин­те­ре­сен от­го­вор има­ме от пе­ро­то на ап. Па­вел - 1Сол.5:17: „Неп­рес­тан­но се .мо­ле­те."
То­ва не оз­на­ча­ва, че в пъл­но без­дейс­т­вие тряб­ва да пос­ве­тим ця­ло­то си вре­ме на мо­лит­ва, но по-ско­ро да под­дър­жа­ме в ду­ша­та си мо­лит­вен дух при ця­ла­та си за­етост в ежед­нев­на­та ра­бо­та. Ня­ма ни­как­ви ог­ра­ни­че­ния за вре­ме и мяс­то. Мо­жем да се мо­лим нав­ся­къ­де и вся­ко­га - и у до­ма, и вър­вей­ки по ули­ца­та, и ко­га­то ра­бо­тим - по вся­ко вре­ме на де­но­но­щи­ето мо­жем да из­ди­га­ме ти­хо на­ши­те мис­ли към не­бе­то. Ни­ко­га не до­саж­да­ме на на­шия Не­бе­сен Ба­ща с на­ши­те мо­лит­ви, нап­ро­тив, на­сър­че­ни сме по-чес­то да се мо­лим и да мис­лим за не­бес­ни­те не­ща.
Все пак, оба­че, мо­же да се въз­п­ри­еме един до­бър рег­ла­мент. Пра­во­вер­ни­те из­ра­иля­ни в древ­ност­та се мо­ле­ха три пъ­ти на ден - сут­рин, обед и ве­чер –  Пс.55:17: „Ве­чер, сут­рин и на обяд ще се оп­лак­вам и ще сте­на; и Той ще чуе гла­са ми."
Да­вид ре­ша­ва да ви­ка към Гос­по­да ве­чер, за­ран и на плад­не. Вер­ни­ят Да­ни­ил след­ва­ше не­от­к­лон­но то­зи об­ра­зец – Дан. 6:10: „А Да­ни­ил, щом на­учи, че би­ла под­пи­са­на пис­ме­на­та заб­ра­на, вле­зе у до­ма си и ка­то дър­же­ше про­зор­ци­те на ста­ята си от­во­ре­ни към Еру­са­лим, па­да­ше на ко­ле­на­та си три пъ­ти на ден, мо­лещ се и бла­го­да­рящ пред своя Бог, как­то пра­ве­ше и пре­ди то­ва."
Ут­рин­на­та и ве­чер­на­та мо­лит­ва са аб­со­лют­но не­об­хо­ди­ми. Тряб­ва да за­поч­ва­ме и свър­ш­ва­ме де­ня с мо­лит­ва. Сут­рин ще бла­го­да­рим на Бо­га за спо­койна­та нощ и ще Го мо­лим да ни да­де до­бър ус­пех в на­ша­та ра­бо­та, да ни пред­паз­ва от зли­ни и да ни во­ди по ве­рен път, да ни по­да­ри бла­го­дат и си­ла за доб­ри под­ви­зи в по­ле­то на ду­ха. Ве­чер ще по­ве­рим жи­во­та си в Не­го­ви­те ръ­це, ще Му бла­го­да­рим за бла­гос­ло­ве­ни­ята, ко­ито сме по­лу­чи­ли и ще ис­ка­ме прош­ка за на­ши­те греш­ки и про­яве­ни сла­бос­ти.
Мно­зи­на се пи­тат как­ва тряб­ва да бъ­де по­за­та ни по вре­ме на мо­лит­ва. Ето ня­кои биб­лейс­ки при­ме­ри: Ан­на сто­еше пра­ва, ко­га­то се мо­ле­ше (1 Ца­ре 1:26), Да­вид сед­на за мо­лит­ва (2 Ца­ре 7:18), Со­ло­мон и Да­ни­ил ко­ле­ни­че­ха, за да се по­мо­лят (2Лет.6:13; Дан.6:10). Ко­га­то е въз­мож­но, доб­ре е да ко­ле­ни­чим - то­ва е под­хо­дя­ща по­за на пос­ве­ще­ние и сми­ре­ние пред Бо­га, но мо­жем да се мо­лим и пра­вос­то­ящи и сед­на­ли при дру­ги слу­чаи.
И още не­що в края. Тряб­ва доб­ре да раз­би­ра­ме сми­съ­ла на мо­лит­ва­та. Тя не про­ме­ня Бо­га, не е пред­наз­на­че­на да Го скло­ни и убе­ди в не­що, а про­ме­ня нас и ни до­веж­да в хар­мо­ния с Не­го­ва­та во­ля, за да бъ­де жи­во­тът ни пло­до­но­сен. Мо­лит­ва­та ни пра­ви Бо­жии сът­руд­ни­ци в Не­го­во­то ве­ли­ко де­ло. Трябва да из­пол­з­ваме по-чес­то то­зи не­бе­сен ключ, с кой­то мо­же да от­во­рим не­бес­на­та сък­ро­вищ­ни­ца и да по­лу­чим нес­мет­ни ду­хов­ни бо­гатст­ва, ко­ито Бог е го­тов да да­де на все­ки ис­к­рен мо­ли­тел.

Изт.: http://biblebg.com

Нагоре


Тагове:   Бог,   молитва,   църква,   христос,   християнство,   исус,


Гласувай:
4


Подобни постинги
Мили Боже , моля Те , пази мен и всички ...
Още от Дънов за молитвата
Молитвата на Стража Божий, преди да прие...
Прочелите постинга прочетоха и:
Шок и паника
Сега е нощ
Повече от 6 часа огромен НЛО летя над Св...

Следващ постинг
Предишен постинг

Коментари
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 799643
Постинги: 231
Коментари: 505
Гласове: 832
Блог вълни
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930