Постинг
04.12.2012 09:15 -
Авторитетите свидетелстват
Автор: antoninus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 811 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2012 11:11
Прочетен: 811 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 05.12.2012 11:11
Това е пета глава от книгата на Марк Финли "Почти забравения ден"
АВТОРИТЕТИТЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ!
Ние току-що проследихме историческите доказателства за пазителите на съботата през вековете. В трета глава ние накратко споменахме за позицията на Католическата църква относно промяната на съботата. В тази глава ще прегледаме коментарите на десетки протестантски и католически автори – както теолози, така и историци – потвърждаващи, че съботата не е била променена от Христос или Неговите ученици, но от църквата през ранните векове.
Започваме, обръщайки се към Август Неандер – може би най-великия от всички църковни историци, – който в своята ОБЩА ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ И ЦЪРКВА, том 1, стр. 187, казва: "Празникът на неделята, както всички други празници, е бил само човешко разпореждане и намеренията на апостолите и ранната Апостолска църква са били твърде далеч от идеята да прехвърлят законите от Събота върху неделя."
СКАФ-ХЕРЦОЖКАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА РЕЛИГИОЗНОТО ПОЗНАНИЕ потвърждава твърдението на Неандер. "Неделята (dies solis от римския календар, "ден на слънцето", понеже е бил посветен на слънцето – бел. авт.), първият ден на седмицата бил възприет от ранните християни като ден за богослужение. "Слънцето" от латинския пантеон те интерпретирали като "Слънцето на Правдата"... Не са оставени никакви изисквания за нейното освещаване, нито пък то се е празнувало" (Том VI, ст. "НЕДЕЛЯТА", стр. 2259, III-то изд.).
Един биограф на живота на Константин пише следното за компромисите, направени от Ранната християнска църква: "Тази тенденция към компромис с цел да се спечелят езичниците беше подчертана от първия неделен закон през 321 г.сл.Хр., прокаран от римския император Константин. Това бе един от първите му официални актове, последвали номиналното му възприемане на християнството, когато той възприе духовното ръководство на римо-католическия клир и "направи Божиите свещеници свои съветници" (Евзебий, ЖИВОТЪТ НА КОСТАНТИН, книга 1, гл. 32 в НИСЕЙСКИТЕ И ПОСТ-НИСЕЙСКИТЕ ЦЪРКОВНИ ОТЦИ, том 2, стр. 491).
Забележете и езическото ниво в началните редове на първият неделен закон на Константин: "В достопочитаемия ден на слънцето (т.е. неделя – бел. авт.) нека служителите и хората, живеещи в градовете, да си почиват и нека работилниците бъдат затворени." Това е много по-различно от съботния закон на нашия Господ, който не казва нищо за "достопочитаемото" слънце, но отдава поклонение на Създателя на слънцето.
Римо-католическата църква се позовава на Лаодикийския събор като на официален източник, който променил "тържествеността от събота на неделя." Забележете както е записано в един катехизис:
"Въпрос: Кой е съботният ден?
Отговор: Съботата е съботният ден.
Въпрос: Защо ние освещаваме неделята вместо съботата?
Отговор: Ние освещаваме неделята вместо съботата, защото Католическата църква на Лаодикийския събор (336 г.сл.Хр.) е преместила тържествеността от съботата върху неделята" (Питър Гийърмън, КАТЕХИЗИС ЗА НОВОПОВЯРВАЛИ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ДОКТРИНА, стр. 50, II-ро изд., 1910 г.).
Константин издава най-малко шест декрета, свързани с освещаването на неделята. От негово време насам както императори, така и папи, са добавяли други закони в подкрепа на освещаването на неделята. Но въпреки тези закони по време на Средните Векове истината за съботата била запазена жива от верните Божии мъже и жени, които не допуснали съвестта им да бъде повлияна. Реформацията, наблягайки върху Библията и само върху Библията, роди много духовни гиганти, пазители на съботата.
Ендрю Фишер, който бил католически свещеник, обмислил внимателно своето решение да се покланя на Бога в събота. Той спорел, че съботата от четвъртата заповед не е част от церемониалния закон, тъй като е била постановена при Сътворението, преди началото на жертвената система. Цитирайки Матей 5:17,18, той посочвал, че Исус е отказал да промени дори и една йота от закона. Споменавайки Яков 2:10-12, той демонстрирал, че учениците не са променили съботата. Смело сочел Католическата църква като източник на отстъплението. Поклонението в неделя, предположил той, е било прякото изпълнение на папската промяна на "времена и закони", пророкувана в Даниил 7:25. И Фишер изгубил живота си поради своето становище. През 1529 г. г-н и г-жа Ендрю Фишер били осъдени на смърт.
Както научихме по-рано, протестантските реформатори също коментирали промяната на съботата. През шестнадесети век един стар колега на Лютер, Андреас Карлстадт, приел съботата. През 1524 г., две години след раздялата му с Лютер, той написал един основен трактат, озаглавен ОТНОСНО СЪБОТАТА И ЗАПОВЯДАНИТЕ СВЯТИ ДНИ. Твърде интересно е да се отбележи, че Лютер отговорил по следния начин на трактата на Карлстадт за съботата. "Да, ако Карлстадт беше написал повече за съботата, дори неделята щеше да отстъпи и съботата щеше да бъде празнувана" (Цитирано от СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И В ИСТОРИЯТА, Ревю енд Хералд Пъблишинг Асосиейшън, 1982, стр. 217).
В своята знаменита Аугсбургска изповед Лютер е записал следното мощно заявление, сочещо неговото разбиране на този значим въпрос: "Католиците твърдят, че съботата е променена на неделя, Господния ден, противно на Декалога, както изглежда. Нито пък има по-прехвален пример от този за промяната на съботата. Велика, казват те, е силата и властта на църквата, след като е освободила от задължи-телност една от Десетте Заповеди" (Лютер, ТВОЯТА АУГСБУРГСКА ИЗПОВЕД, цитирана във ВЕРУЮ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, Филип Скаф, том 3, стр. 64).
По време на гоненията на Лютер архиепископ Реджио наел знаменития Д-р Ек, за да предизвика Лютер. Спорният проблем бил за авторитета и властта на църквата. Основният въпрос гласял: "Божият глас, говорещ чрез Библията, по-висш ли е от гласа на Бога, говорещ чрез църквата? Кой е върховният съд? Има ли явно противоречие между Библията и църквата, на което да разчитате?"
Битката продължи с дни. Най-накрая Д-р Ек приведе заключителния си аргумент. След като Католическата Църква е променила почивния ден от събота в неделя, значи авторитета и властта на Църквата са по-висши от тези на Библията, претендирал той. Приемайки неделята, протестантите приемат и авторитета и властта на Католическата Църква. Аргументите на Ек върнали обратно Реформацията в почит към Католическата църква.
Но за нас важният въпрос е: "Католическата Църква имала ли е правото да промени Божия закон? Църквата над Библията ли е? Кой е върховният съд?"
Когато внимателно четете следните заявления на много духовници от различни деноминации, Вие трябва да решите сами за себе си какъв е отговорът на тези въпроси.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА КАТОЛИЦИТЕ
Римо-католическото духовенство ясно признава промяната на почивния ден от събота в неделя. В същност водещите римо-католически авторитети открито допускат, че промяната е белег на църковния авторитет. Забележете следното заявление: "Съблюдаването на неделята от протестантите е тяхната дан, която те плащат – вместо тях самите – на властта и авторитета на Католическата църква" (ЯСЕН РАЗГОВОР ЗА ПРОТЕСТАНТИЗМА, от отец Сегюр, стр.213).
Забележете тези три коментара: "Ако гледате на Библията като на авторитет за съблюдаването на деня, няма да го намерите. Добре би било да се напомня на презвитарианците, методистите, баптистите и всички други християни извън Църквата-Майка, че Библията никъде не ги подкрепя в съблюдаването на неделята. Адвентистите от Седмия Ден са единствените, които правилно прилагат термина "събота", защото те почитат седмия, а не първия ден на седмицата, като ден на почивка" (ТРАКТАТИ НА КЛИФТЪН, том IV, стр. 15).
"Протестантизмът, отхвърляйки авторитета и властта на църквата, няма никаква подходяща обосновка за своята неделна теория и би трябвало – по пътя на логиката – да освещава съботата заедно с юдеите" (АМЕРИКЪН КЕТЪЛИК КУОТЪРЛИ РЕВЮ, януари 1883 г.).
"Сега всяко дете в училище знае, че съботният ден е съботата, седмият ден от седмицата; и, с изключение на Адвентистите от Седмия Ден, всички протестанти освещават неделята вместо съботата, защото Католическата църква е направила тези промени в първите векове на християнството" (Отец Джеризма, във Винипегския в-к ФРИЙ ПРЕС, 21 април 1884 г.).
Папското духовенство допуска променянето на почивния ден от събота, седмия ден на седмицата, в неделя, първия ден на седмицата и заявява, че тази промяна е изява на нейната църковна власт и авторитет. "Католическата Църква, повече от хиляда години преди съществуването на протестанти, по силата на своята божествена мисия, промени деня от събота в неделя" (КЕТЪЛИК МИРЪР, септември 1893 г.).
Други католически автори са коментирали протестантската позиция за промяната на съботата. "Ти си протестант и изповядваш, че следваш само Библията; и въпреки това ти вървиш против ясната буква на Библията, като заменяш с друг ден Съботата. Заповедта да освещаваш седмия ден е една от Десетте Заповеди; кой ти е дал властта да се месиш в четвъртата?" (БИБЛИОТЕКА НА ХРИСТИЯНСКАТА ДОКРИНА, стр.3).
"Протестантите нямат никакъв текст от Писанието като критерий за техния почивен ден – те отменят освещаването на съботата без никакво основание от Писанието – и поставят неделята на нейно място без Писанието да им е дало право на това. Следователно за всичко това те имат само авторитета на традицията" (ДОКТРИНАЛЕН КАТЕХИЗИС, Киинан, стр. 354).
"Ако Библията е единственото ръководство за християните, то тогава адвентистите от седмия ден са прави, че освещават съботата заедно с юдеите. Не е ли странно, че тези (протестантите), които правят Библията свой единствен учител, би трябвало несъзнателно да следват църквата по тези въпроси?" (КУТИЯТА С ВЪПРОСИ, от отец Конуей, стр. 179).
"Мотивировката и общия смисъл изискват приемането на едната или другата от тези алтернативи; или да бъдат протестанти и да освещават съботата, или да са католици и да освещават неделята. Компромисът е невъзможен" (АМЕРИКЪН КЕТЪЛИК КУОТЪРЛИ РЕВЮ, януари 1883 г.).
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА БАПТИСТИТЕ
"Имало е и има заповед да се освещава съботният ден, но съботата не е неделя. Това ще ви се каже и то с известен показ на триумф, че съботата бе пренесена от седмия върху първия ден на седмицата, заедно с всичките й задължения, привилегии и санкции. Ревностно желаейки информация по този въпрос, който бях изучавал в продължение на много години, аз питам: Къде може да бъде намерен докладът за тази промяна? Не и в Новия завет, съвсем не. Няма никакво доказателство от Писанието за промяната на съботната институция от седмия върху първия ден на седмицата."
"Бих искал да кажа, че съботният въпрос, в този негов аспект, е най-важния и най-смущаващия въпрос, свързан с християнските институции, които в настоящо време претендират за вниманието на християните; и единствената причина, че това не е по-обезпокояващ елемент в християнската мисъл и в религиозните дискусии е, че християнският свят се е успокоил в едно доволство с убеждението, че по някакъв начин в началото на християнската епоха е станала промяна."
"На мен ми изглежда необяснимо, че Исус по време на три и половина годишното Си общуване със Своите ученици, често разисквайки с тях по съботния въпрос, дискутирайки го в много аспекти, освобождавайки го от фалшивия блясък, никога не е загатвал за някакво прехвърляне на деня; също така през 40-те дни след възкресението Си Той не внушава нищо подобно. Нито, доколкото ние знаем, Светият Дух, Който е бил изпратен да им напомня всяко нещо, казано им от Него, е разглеждал въпроса. Нито пък боговдъхновените апостоли са дискутирали и разисквали то тази тема в проповядването на Благовестието, основаването на църкви, съветването и поучаването на вече основаните."
"Разбира се, аз много добре знам, че неделята е навлязла в употреба в ранната християнска история като религиозен ден, както научаваме от църковните отци и от други източници. Но колко жалко, че тя идва до нас жигосана с белега на езичеството и покръстена с името на слънчевия бог, когато бе възприета и утвърдена от папското отстъпничество и завещана като свято наследство на протестантизма!" (д-р Едуард Т. Хискокс, автор на БАПТИСТКИЯ НАРЪЧНИК, цитирано в НЮ ЙОРК ИКЗЕМИНЪР, 16 ноември 1890 г.).
СВИДЕТЕЛСТВО НА МЕТОДИСТИТЕ
"Вярно е, че няма никаква положителна заповед за кръщението на бебета... нито за освещаването на първия ден на седмицата" (Д-р Биней).
СВИДЕТЕЛСТВО НА КОНГРЕГАЦИОНАЛИСТИТЕ
"Напълно ясно е, че колкото и строго или благочестиво да прекарваме неделята, ние не освещаваме Съботата... Съботата бе основана по една специална, божествена заповед. Ние не можем да приведем подобна заповед за освещаването на неделята... В Новия завет няма нито едно изречение, което да допуска, че ще си навлечем някакво наказание за нарушаването на предполагаемата святост на неделята" (ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ, д.т.н. Р.У.Дейл).
СВИДЕТЕЛСТВО НА ПРЕЗВИТЕРИЯНИТЕ
"Християнската събота (неделята) не е от Писанието и Ранната Църква не я наричаше Събота" (ТЕОЛОГИЯ НА ДУАЙТ, том IV, стр. 401).
"Бог постанови съботата при сътворението на човека, отделяйки за тази цел седмия ден и налагайки върху човечеството нейното съблюдаване като универсално и вечно морално задължение" (Д-р Арчибалд Ходжиз, в Трактат No 175 от Презвитерианското Табло на Публикации).
АНГЛИКАНСКА ЦЪРКВА
"Седмият ден на седмицата е бил детрониран от своето задължително религиозно съблюдаване и неговите прерогативи са били прехвърлени върху първия ден без никакво пряко наставление от Писанието" (Уйлям Е. Гладстон в КЪСНИ СЪБИРАНИЯ, стр. 342).
"В Новия завет няма нито една дума, нито едно загатване за въздържане от работа в неделя... Нито един божествен закон не изисква почивка в неделя... Освещаването на Срядата на Пепелта или Великите Пости стоят на същата основа, на която стои и освещаването на неделята" (Кенън Ейтън в ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ, стр. 62,63,65).
ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА (НЕСЕКТАНТСКО ХРИСТИЯНСТВО)
"Не вярвам, че Господният ден е дошъл на мястото на еврейската събота или че съботата е била променена от седмия на първия ден на седмицата... Във всички предсказания на небето няма никакво свидетелство, че Съботата е била променена или че Господният ден е заел нейното място... няма никакво божествено свидетелство, че съботата е била променена" (Александър Кемпбел, основател на Християнската църква, УОШИШНГТЪН РИПОРТЪР, 8 октомври 1821 г.)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И тъй, ти прочете доказателствата. Историците от всички векове, както и католическите и протестантските автори свидетелстват в подкрепа на факта, че през ранните векове Католическата църква е променила светия Божи ден за поклонение. Няма никакво съмнение по въпроса. Но истинският проблем, както вече открихме, не е фактът, че Католическата църква е променила Божият ден за поклонение. Истинският проблем засяга нещо повече от дни. Истинският проблем е проблемът за господарите.
Много отдавна един въстанал ангел, изхвърлен от небето след титанична борба, заяви, че подчинението на Божия закон не е задължително. Той претендираше, че Божият закон е несправедлив. "Какъв смисъл има", питаше той, "да се ограничава достъпът на Адам и Ева до най-красивото дърво в градината? Та нали дървото си е дърво и плодът си е плод. Наистина няма никакво значение!" Слушайки неговия глас, нашите първи родители въвлякоха този свят в бунта против Бога.
Въпреки че на пръв поглед може да изглежда, че истинският проблем на сцената в Едем е бил въпрос на дървета и плодове, той е бил нещо много повече. Истинският проблем е включвал любящата връзка с техния Създател. Тази любяща връзка бе водила Адам и Ева до пълно, неоспоримо, доверчиво подчинение на Неговия закон. Нарушаването на тази връзка с техния Господар доведе нашите първи родители до нарушаването на Божия закон.
Така е и днес, приятелю. Истинският проблем е нещо повече от въпрос на дни. Той е въпрос на доверие. Той е въпрос на връзка с Бога.
Когато всеки един от нас научава повече за Бога, Неговата любов ни принуждава да Го поставим на първо място в нашия живот! Понякога – като Мартин Лютер – това може да означава да Го поставим преди нашите приятели, преди нашето семейство и дори преди нашата църква.
Само ти знаеш какво Божият Дух те подтиква да решиш. Нека твое решение да бъде такова, че да има стойност не само за този живот, но и за вечността.
"Тогава Петър отговори и Му рече: "Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?" А Исус им рече: "Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при обновлението на всички неща, когато Човешкият Син ще седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте израйлеви племена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.""
АВТОРИТЕТИТЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ!
Ние току-що проследихме историческите доказателства за пазителите на съботата през вековете. В трета глава ние накратко споменахме за позицията на Католическата църква относно промяната на съботата. В тази глава ще прегледаме коментарите на десетки протестантски и католически автори – както теолози, така и историци – потвърждаващи, че съботата не е била променена от Христос или Неговите ученици, но от църквата през ранните векове.
Започваме, обръщайки се към Август Неандер – може би най-великия от всички църковни историци, – който в своята ОБЩА ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ И ЦЪРКВА, том 1, стр. 187, казва: "Празникът на неделята, както всички други празници, е бил само човешко разпореждане и намеренията на апостолите и ранната Апостолска църква са били твърде далеч от идеята да прехвърлят законите от Събота върху неделя."
СКАФ-ХЕРЦОЖКАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА РЕЛИГИОЗНОТО ПОЗНАНИЕ потвърждава твърдението на Неандер. "Неделята (dies solis от римския календар, "ден на слънцето", понеже е бил посветен на слънцето – бел. авт.), първият ден на седмицата бил възприет от ранните християни като ден за богослужение. "Слънцето" от латинския пантеон те интерпретирали като "Слънцето на Правдата"... Не са оставени никакви изисквания за нейното освещаване, нито пък то се е празнувало" (Том VI, ст. "НЕДЕЛЯТА", стр. 2259, III-то изд.).
Един биограф на живота на Константин пише следното за компромисите, направени от Ранната християнска църква: "Тази тенденция към компромис с цел да се спечелят езичниците беше подчертана от първия неделен закон през 321 г.сл.Хр., прокаран от римския император Константин. Това бе един от първите му официални актове, последвали номиналното му възприемане на християнството, когато той възприе духовното ръководство на римо-католическия клир и "направи Божиите свещеници свои съветници" (Евзебий, ЖИВОТЪТ НА КОСТАНТИН, книга 1, гл. 32 в НИСЕЙСКИТЕ И ПОСТ-НИСЕЙСКИТЕ ЦЪРКОВНИ ОТЦИ, том 2, стр. 491).
Забележете и езическото ниво в началните редове на първият неделен закон на Константин: "В достопочитаемия ден на слънцето (т.е. неделя – бел. авт.) нека служителите и хората, живеещи в градовете, да си почиват и нека работилниците бъдат затворени." Това е много по-различно от съботния закон на нашия Господ, който не казва нищо за "достопочитаемото" слънце, но отдава поклонение на Създателя на слънцето.
Римо-католическата църква се позовава на Лаодикийския събор като на официален източник, който променил "тържествеността от събота на неделя." Забележете както е записано в един катехизис:
"Въпрос: Кой е съботният ден?
Отговор: Съботата е съботният ден.
Въпрос: Защо ние освещаваме неделята вместо съботата?
Отговор: Ние освещаваме неделята вместо съботата, защото Католическата църква на Лаодикийския събор (336 г.сл.Хр.) е преместила тържествеността от съботата върху неделята" (Питър Гийърмън, КАТЕХИЗИС ЗА НОВОПОВЯРВАЛИ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ДОКТРИНА, стр. 50, II-ро изд., 1910 г.).
Константин издава най-малко шест декрета, свързани с освещаването на неделята. От негово време насам както императори, така и папи, са добавяли други закони в подкрепа на освещаването на неделята. Но въпреки тези закони по време на Средните Векове истината за съботата била запазена жива от верните Божии мъже и жени, които не допуснали съвестта им да бъде повлияна. Реформацията, наблягайки върху Библията и само върху Библията, роди много духовни гиганти, пазители на съботата.
Ендрю Фишер, който бил католически свещеник, обмислил внимателно своето решение да се покланя на Бога в събота. Той спорел, че съботата от четвъртата заповед не е част от церемониалния закон, тъй като е била постановена при Сътворението, преди началото на жертвената система. Цитирайки Матей 5:17,18, той посочвал, че Исус е отказал да промени дори и една йота от закона. Споменавайки Яков 2:10-12, той демонстрирал, че учениците не са променили съботата. Смело сочел Католическата църква като източник на отстъплението. Поклонението в неделя, предположил той, е било прякото изпълнение на папската промяна на "времена и закони", пророкувана в Даниил 7:25. И Фишер изгубил живота си поради своето становище. През 1529 г. г-н и г-жа Ендрю Фишер били осъдени на смърт.
Както научихме по-рано, протестантските реформатори също коментирали промяната на съботата. През шестнадесети век един стар колега на Лютер, Андреас Карлстадт, приел съботата. През 1524 г., две години след раздялата му с Лютер, той написал един основен трактат, озаглавен ОТНОСНО СЪБОТАТА И ЗАПОВЯДАНИТЕ СВЯТИ ДНИ. Твърде интересно е да се отбележи, че Лютер отговорил по следния начин на трактата на Карлстадт за съботата. "Да, ако Карлстадт беше написал повече за съботата, дори неделята щеше да отстъпи и съботата щеше да бъде празнувана" (Цитирано от СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И В ИСТОРИЯТА, Ревю енд Хералд Пъблишинг Асосиейшън, 1982, стр. 217).
В своята знаменита Аугсбургска изповед Лютер е записал следното мощно заявление, сочещо неговото разбиране на този значим въпрос: "Католиците твърдят, че съботата е променена на неделя, Господния ден, противно на Декалога, както изглежда. Нито пък има по-прехвален пример от този за промяната на съботата. Велика, казват те, е силата и властта на църквата, след като е освободила от задължи-телност една от Десетте Заповеди" (Лютер, ТВОЯТА АУГСБУРГСКА ИЗПОВЕД, цитирана във ВЕРУЮ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, Филип Скаф, том 3, стр. 64).
По време на гоненията на Лютер архиепископ Реджио наел знаменития Д-р Ек, за да предизвика Лютер. Спорният проблем бил за авторитета и властта на църквата. Основният въпрос гласял: "Божият глас, говорещ чрез Библията, по-висш ли е от гласа на Бога, говорещ чрез църквата? Кой е върховният съд? Има ли явно противоречие между Библията и църквата, на което да разчитате?"
Битката продължи с дни. Най-накрая Д-р Ек приведе заключителния си аргумент. След като Католическата Църква е променила почивния ден от събота в неделя, значи авторитета и властта на Църквата са по-висши от тези на Библията, претендирал той. Приемайки неделята, протестантите приемат и авторитета и властта на Католическата Църква. Аргументите на Ек върнали обратно Реформацията в почит към Католическата църква.
Но за нас важният въпрос е: "Католическата Църква имала ли е правото да промени Божия закон? Църквата над Библията ли е? Кой е върховният съд?"
Когато внимателно четете следните заявления на много духовници от различни деноминации, Вие трябва да решите сами за себе си какъв е отговорът на тези въпроси.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА КАТОЛИЦИТЕ
Римо-католическото духовенство ясно признава промяната на почивния ден от събота в неделя. В същност водещите римо-католически авторитети открито допускат, че промяната е белег на църковния авторитет. Забележете следното заявление: "Съблюдаването на неделята от протестантите е тяхната дан, която те плащат – вместо тях самите – на властта и авторитета на Католическата църква" (ЯСЕН РАЗГОВОР ЗА ПРОТЕСТАНТИЗМА, от отец Сегюр, стр.213).
Забележете тези три коментара: "Ако гледате на Библията като на авторитет за съблюдаването на деня, няма да го намерите. Добре би било да се напомня на презвитарианците, методистите, баптистите и всички други християни извън Църквата-Майка, че Библията никъде не ги подкрепя в съблюдаването на неделята. Адвентистите от Седмия Ден са единствените, които правилно прилагат термина "събота", защото те почитат седмия, а не първия ден на седмицата, като ден на почивка" (ТРАКТАТИ НА КЛИФТЪН, том IV, стр. 15).
"Протестантизмът, отхвърляйки авторитета и властта на църквата, няма никаква подходяща обосновка за своята неделна теория и би трябвало – по пътя на логиката – да освещава съботата заедно с юдеите" (АМЕРИКЪН КЕТЪЛИК КУОТЪРЛИ РЕВЮ, януари 1883 г.).
"Сега всяко дете в училище знае, че съботният ден е съботата, седмият ден от седмицата; и, с изключение на Адвентистите от Седмия Ден, всички протестанти освещават неделята вместо съботата, защото Католическата църква е направила тези промени в първите векове на християнството" (Отец Джеризма, във Винипегския в-к ФРИЙ ПРЕС, 21 април 1884 г.).
Папското духовенство допуска променянето на почивния ден от събота, седмия ден на седмицата, в неделя, първия ден на седмицата и заявява, че тази промяна е изява на нейната църковна власт и авторитет. "Католическата Църква, повече от хиляда години преди съществуването на протестанти, по силата на своята божествена мисия, промени деня от събота в неделя" (КЕТЪЛИК МИРЪР, септември 1893 г.).
Други католически автори са коментирали протестантската позиция за промяната на съботата. "Ти си протестант и изповядваш, че следваш само Библията; и въпреки това ти вървиш против ясната буква на Библията, като заменяш с друг ден Съботата. Заповедта да освещаваш седмия ден е една от Десетте Заповеди; кой ти е дал властта да се месиш в четвъртата?" (БИБЛИОТЕКА НА ХРИСТИЯНСКАТА ДОКРИНА, стр.3).
"Протестантите нямат никакъв текст от Писанието като критерий за техния почивен ден – те отменят освещаването на съботата без никакво основание от Писанието – и поставят неделята на нейно място без Писанието да им е дало право на това. Следователно за всичко това те имат само авторитета на традицията" (ДОКТРИНАЛЕН КАТЕХИЗИС, Киинан, стр. 354).
"Ако Библията е единственото ръководство за християните, то тогава адвентистите от седмия ден са прави, че освещават съботата заедно с юдеите. Не е ли странно, че тези (протестантите), които правят Библията свой единствен учител, би трябвало несъзнателно да следват църквата по тези въпроси?" (КУТИЯТА С ВЪПРОСИ, от отец Конуей, стр. 179).
"Мотивировката и общия смисъл изискват приемането на едната или другата от тези алтернативи; или да бъдат протестанти и да освещават съботата, или да са католици и да освещават неделята. Компромисът е невъзможен" (АМЕРИКЪН КЕТЪЛИК КУОТЪРЛИ РЕВЮ, януари 1883 г.).
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА БАПТИСТИТЕ
"Имало е и има заповед да се освещава съботният ден, но съботата не е неделя. Това ще ви се каже и то с известен показ на триумф, че съботата бе пренесена от седмия върху първия ден на седмицата, заедно с всичките й задължения, привилегии и санкции. Ревностно желаейки информация по този въпрос, който бях изучавал в продължение на много години, аз питам: Къде може да бъде намерен докладът за тази промяна? Не и в Новия завет, съвсем не. Няма никакво доказателство от Писанието за промяната на съботната институция от седмия върху първия ден на седмицата."
"Бих искал да кажа, че съботният въпрос, в този негов аспект, е най-важния и най-смущаващия въпрос, свързан с християнските институции, които в настоящо време претендират за вниманието на християните; и единствената причина, че това не е по-обезпокояващ елемент в християнската мисъл и в религиозните дискусии е, че християнският свят се е успокоил в едно доволство с убеждението, че по някакъв начин в началото на християнската епоха е станала промяна."
"На мен ми изглежда необяснимо, че Исус по време на три и половина годишното Си общуване със Своите ученици, често разисквайки с тях по съботния въпрос, дискутирайки го в много аспекти, освобождавайки го от фалшивия блясък, никога не е загатвал за някакво прехвърляне на деня; също така през 40-те дни след възкресението Си Той не внушава нищо подобно. Нито, доколкото ние знаем, Светият Дух, Който е бил изпратен да им напомня всяко нещо, казано им от Него, е разглеждал въпроса. Нито пък боговдъхновените апостоли са дискутирали и разисквали то тази тема в проповядването на Благовестието, основаването на църкви, съветването и поучаването на вече основаните."
"Разбира се, аз много добре знам, че неделята е навлязла в употреба в ранната християнска история като религиозен ден, както научаваме от църковните отци и от други източници. Но колко жалко, че тя идва до нас жигосана с белега на езичеството и покръстена с името на слънчевия бог, когато бе възприета и утвърдена от папското отстъпничество и завещана като свято наследство на протестантизма!" (д-р Едуард Т. Хискокс, автор на БАПТИСТКИЯ НАРЪЧНИК, цитирано в НЮ ЙОРК ИКЗЕМИНЪР, 16 ноември 1890 г.).
СВИДЕТЕЛСТВО НА МЕТОДИСТИТЕ
"Вярно е, че няма никаква положителна заповед за кръщението на бебета... нито за освещаването на първия ден на седмицата" (Д-р Биней).
СВИДЕТЕЛСТВО НА КОНГРЕГАЦИОНАЛИСТИТЕ
"Напълно ясно е, че колкото и строго или благочестиво да прекарваме неделята, ние не освещаваме Съботата... Съботата бе основана по една специална, божествена заповед. Ние не можем да приведем подобна заповед за освещаването на неделята... В Новия завет няма нито едно изречение, което да допуска, че ще си навлечем някакво наказание за нарушаването на предполагаемата святост на неделята" (ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ, д.т.н. Р.У.Дейл).
СВИДЕТЕЛСТВО НА ПРЕЗВИТЕРИЯНИТЕ
"Християнската събота (неделята) не е от Писанието и Ранната Църква не я наричаше Събота" (ТЕОЛОГИЯ НА ДУАЙТ, том IV, стр. 401).
"Бог постанови съботата при сътворението на човека, отделяйки за тази цел седмия ден и налагайки върху човечеството нейното съблюдаване като универсално и вечно морално задължение" (Д-р Арчибалд Ходжиз, в Трактат No 175 от Презвитерианското Табло на Публикации).
АНГЛИКАНСКА ЦЪРКВА
"Седмият ден на седмицата е бил детрониран от своето задължително религиозно съблюдаване и неговите прерогативи са били прехвърлени върху първия ден без никакво пряко наставление от Писанието" (Уйлям Е. Гладстон в КЪСНИ СЪБИРАНИЯ, стр. 342).
"В Новия завет няма нито една дума, нито едно загатване за въздържане от работа в неделя... Нито един божествен закон не изисква почивка в неделя... Освещаването на Срядата на Пепелта или Великите Пости стоят на същата основа, на която стои и освещаването на неделята" (Кенън Ейтън в ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ, стр. 62,63,65).
ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА (НЕСЕКТАНТСКО ХРИСТИЯНСТВО)
"Не вярвам, че Господният ден е дошъл на мястото на еврейската събота или че съботата е била променена от седмия на първия ден на седмицата... Във всички предсказания на небето няма никакво свидетелство, че Съботата е била променена или че Господният ден е заел нейното място... няма никакво божествено свидетелство, че съботата е била променена" (Александър Кемпбел, основател на Християнската църква, УОШИШНГТЪН РИПОРТЪР, 8 октомври 1821 г.)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И тъй, ти прочете доказателствата. Историците от всички векове, както и католическите и протестантските автори свидетелстват в подкрепа на факта, че през ранните векове Католическата църква е променила светия Божи ден за поклонение. Няма никакво съмнение по въпроса. Но истинският проблем, както вече открихме, не е фактът, че Католическата църква е променила Божият ден за поклонение. Истинският проблем засяга нещо повече от дни. Истинският проблем е проблемът за господарите.
Много отдавна един въстанал ангел, изхвърлен от небето след титанична борба, заяви, че подчинението на Божия закон не е задължително. Той претендираше, че Божият закон е несправедлив. "Какъв смисъл има", питаше той, "да се ограничава достъпът на Адам и Ева до най-красивото дърво в градината? Та нали дървото си е дърво и плодът си е плод. Наистина няма никакво значение!" Слушайки неговия глас, нашите първи родители въвлякоха този свят в бунта против Бога.
Въпреки че на пръв поглед може да изглежда, че истинският проблем на сцената в Едем е бил въпрос на дървета и плодове, той е бил нещо много повече. Истинският проблем е включвал любящата връзка с техния Създател. Тази любяща връзка бе водила Адам и Ева до пълно, неоспоримо, доверчиво подчинение на Неговия закон. Нарушаването на тази връзка с техния Господар доведе нашите първи родители до нарушаването на Божия закон.
Така е и днес, приятелю. Истинският проблем е нещо повече от въпрос на дни. Той е въпрос на доверие. Той е въпрос на връзка с Бога.
Когато всеки един от нас научава повече за Бога, Неговата любов ни принуждава да Го поставим на първо място в нашия живот! Понякога – като Мартин Лютер – това може да означава да Го поставим преди нашите приятели, преди нашето семейство и дори преди нашата църква.
Само ти знаеш какво Божият Дух те подтиква да решиш. Нека твое решение да бъде такова, че да има стойност не само за този живот, но и за вечността.
"Тогава Петър отговори и Му рече: "Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?" А Исус им рече: "Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при обновлението на всички неща, когато Човешкият Син ще седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте израйлеви племена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.""
Тагове:
За Гогол, Гугъл и жените...
китайски календар 2014 - продължение
Критерии за публикуване на вашите постин...
китайски календар 2014 - продължение
Критерии за публикуване на вашите постин...
Няма коментари
